неделя, 28 август 2011 г.

Голият Обяд



Автор: Уилям Бъроуз
Издател: Парадокс
Формат: 130 Х 200
Година: 1994
Стр: 224
Цена: 30 лв (за мене 2. Много са й)

Скъпи читатели на блога ми. Ако редовно посещавате този сайт може би ви е направило впечатление, че по принцип ревютата ми са позитивни и съм способен да намеря нещо хубаво дори и в книги, които не струват хартията, на която са отпечатани. Сега се пригответе за едно наистина гадно представяне на още по-гаден роман, който без съмнение ще е най-скапаното заглавие за годината. Ако не ви се четат подобни неща - моля, сменете страницата.

Уилям Бъроуз е постмодернист, един от бащите на бийт-поколението в Америка, редом с Алън Гинсбърг и Джак Керуак. Тази книга също е основоположник на това движение в литературата и гордо стои закопана в темелите му, редом с "Вопъл" на Алън и "По пътя" на Керуак. Що е то бийт-поколение ли? Отваряме Уикипедия и четем, че това е тесен литературен кръг от група писатели, чиито основни елементи са опитите с наркотици, нетрадиционните форми на секс, повлияли са хипитата. Съвсем нелошо определение.

Бъроуз има едно дете - син, кръстен на него, който се ражда от втория му брак с Джоан Волмър. Дръжте се да не паднете - Джоан умира, когато Бъроуз я застрелва в главата при опит да повтори популярната сцена с ябълката от "Вилхелм Тел" в нетрезво състояние. Писателят е бисексуален, впоследствие става открит хомосексуалист.

Защо този роман е боклук? Корицата е ултрасмотана, но много пасва на съдържанието - чист crap. Според някои почитатели на този тип литература аз едва ли разбирам нещо и авторът умело е вплел своите социално-критични възгледи и е подронил моралните, политически и икономически канони на тогавашното американско общество. Според мен обаче се състои от записването на наркоманските бълнувания на автора, смесени с хомосексуалните му желания и всичко това гарнирано с високото му самочувствие и неподправена убеденост в собствената му значимост. С една дума - надувка. Съжалявам, че не успях да разровя достатъчно добре литературните лайна на повърхността на романа, за да достигна до гениалните повърни, които се крият отдолу.

О, не, не казвам, че няма и положителни работи вътре. Авторът споделя немалко интересни факти, предимно за наркотиците, така че ако сте наркозависим или обичате да четете книги, от които да научите нещо може и да ви хареса. Ако пък и си падате по еднополовата любов, то пък може да издигнете романа в култ и да си го закачите в рамка на стената. Понеже аз не спадам към нито една от двете групи обаче и чета книги основно за да си доставя удоволствие ще се постарая да се отърва от този роман по най-бързия начин.

Книгата няма логическа подредба, ясно изразени герои, образи, не притежава сюжет, авторът скача от едно на друго като луда маймуна от клон на клон, съдържа натуралистични хомосексуални сцени, преплетени със садо-мазо, снъф и наркобълнувания. Съдържа типични описания на видовете наркотици, как действат, какъв е трипът от тях, абстиненцията, халюцинациите, срещите с пласьори, лежането по арести, сблъсъците с ченгета. Има словоизлияния на доктори, които ако ги чуе дори на Менгеле ще му настръхне косата. Но няма история и докато четеш, буквално те заболява главата от несвързаното бърборене и безсмислените диалози, въобще не е ясно къде е границата между реалност и делириум, започва да ти се драйфа и ти иде да удушиш автора със струна за пиано.

Спомних си един епизод от "Жени" на Буковски, в който авторът е на литературно четене и в хотела който отсяда е и Уилям Бъроуз. Казват на Буковски, че са известили Бъроуз - все пак две литературни величия случайно се озовават под един покрив, но Уилям не е пожелал да се срещне с него. Чарлз маха с ръка и казва ами добре, и аз не искам да се виждаме. И двамата пишат доста автобиографично в книгите си, та съм склонен да мисля, че случката е истинска. Но Буковски е ултимативно прав - за какво могат да си говорят те двамата?

Буковски е пияница, Бъроуз е наркоман. Буковски е женкар, Уилям хомо. Буковски е гений, Уилям ге(ни)й. Чарлз е честен до смърт, Бъроуз е престорен. Буковски е човек от народа, Уилям е превзет и надут псевдоинтелектуалец. Последното може да е и от детството им - Буковски израства в бедно семейство, Бъроуз в богато. Буковски пише романи, както и да го погледнеш - Бъроуз пльоква на белия лист литературни мастурбации. Буковски е писател, Бъроуз е автор. Има разлика, огромна.

Мислех да цитирам пасажи от книгата, за да видите на практика за какво иде реч, но се отказах. Не искам да ви го причинявам, не искам и да го причинявам на себе си. Извинявам се ако съм бил прекалено хейтърски настроен, но както казва колегата Блажев - има книги, които по-добре да не попадат в ръцете ви и трябва да бъдете предпазени от тях.

сряда, 24 август 2011 г.

Черна Фантастика



Автор: Георги Христов
Издател: Жельо Учков
Формат: 130 Х 200
Година: 2000
Стр: по-малко и от предишната
Цена: неизв.

След вторият сборник с разкази на бургаския хорър-автор Георги Христов, се захванах и с първия му. Честно казано, втория сборник, който вече ревюирах, ми хареса повече. Личната ми препоръка е авторът да си събере творбите от двата сборника, да им прасне една генерална редакция и да издаде една цяла, завършена по вид книга, с хубава корица и прочее, вместо тези две тънки тетрадчици, които от километри крещят, че са самиздат по всички показатели.

Та, какво съдържа книжката:

1. Пазителят на Портата
- съвсем кратичък, но нелош и приятен разказ за едно специално коте. Котките не са това, което са!
2. Футболен Мач - моят любимец в сборника. Авторът е почерпил солидно от личния си опит като футболен съдия, за да създаде едно разказче, описващо любимият спорт на милиони мъже по света в бъдещето. Едно бъдеще и един спорт, които не са точно такива, каквито очакваме. И футболни съдии, които са същинските герои на мача...
3. Живот на Кредит - хубав разказ за пътуване назад във времето, където главният герой се сблъсква с известни личности от героичното минало на България. Логичен завършек на разказа.
4. Остров в Душата - нелоша история за моряк, който се сблъсква със Сатаната. Кой ще победи и кой ще е излъгания?
5. Писмо от Оня Свят - твърде разтеглена история, досадно изброяване на различни марки стоки, мудно действие, нужда от кастрене. Най-голяма творба в сборника, най-не ми допадна.

Ами това е - за кратка книга, кратко ревю. Обещавам следващото да е по-обемно ;-)

неделя, 14 август 2011 г.

Неподвластните



Автор: Божидар Грозданов
Издател: Квазар
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 416
Цена: 11,99 лв

Първо, няколко думи за Божидар Грозданов. Започнал крехкия си писателски път като автор на книги-игри под псевдонима Тед Грей ("Мистерията Пегас 800 С", "Компютърни Войни", "Бойците на Европа", цикълът "Ендивал" - последните две в съавторство), той остава завинаги приятно белязан от тези безгрижни замечтани години с интернет псевдонима си Bave (който някои казват префърцунено "Бейв" - грешите, произнася се "Велики Баве". Който е играл някоя книга-игра на Божидар с Хамелеона, веднага ще се досети защо.) Гражданинът Грозданов не е спрял да пише след това - о, не, напротив. Под перото му е излязъл страховитият роман за горгони "Господари на Мрамора".

Какво представлява книгата "Неподвластните"? Ами, това по същността си е сборник с пет сериозни новели, развиващи се в един и същ свят, споделящи общи герои и събития. Божидар е решил да събере на едно място четири творби, взели различни награди от конкурса Таласъмия през годините и да добави една съвсем нова. Нахалникът му с нахалник, всяка година го награждават и продължава да участва! Но, така е - както е казал борецът, докато печеля ще играя...

Нека направим разбор на разказите в този сборник, преливащи от змейове, самодиви, таласъми и прочее хубави хора:

1. Орденът на Св. Георги - творбата, с която се открива сборникът и съответно света, в който се развива действието. Тайнствен православен орден, създаден на името на един от най-известните календарни светии. Свещениците, които членуват в него, имат нелеката задача да унищожават приказните същества. Невидима война на кръста с магията - кой ще победи? Самодивите и змейовете са могъщи, а таласъмите са идеалните шпиони, невидими в сенките, но дори и те се страхуват от оръжията, направени специално да ги поразят.
2. Торба с вяра - ето един чудесен разказ. Някъде в планинските дебри се укрива тайнствено селце, пътят до което е известен на малцина. Селото пази велик артефакт, до който много хора (и не само) искат да се докопат, за да придобият могъщество. Тук виждаме появата на Ловците - могъщи бойци, които трепят върколаци за закуска и не се колебаят да се изправят срещу самодивите. Със свещени оръжия и дрехи, изтъкани от бради на светци те са достоен противник на приказните създания. Намесват се и други играчи... но последната дума ще имат Пазителите.
3. Търговци на души - също прекрасна творба. Запознайте се с Търговците на души - може би най-силната каста в света на Божидар Грозданов. Хора, които държат с здравата си хватка живота на стотици приказни създания и карат самодивите да им служат, на тях и потомците им продължение на векове. Хора, които търгуват с души - буквално и са истинските управляващи на България. Най-кратката творба в сборника - само 44 страници.
4. Тунелът на мечтите - а това пък вече е най-дългото произведение. Проснало се на близо 130 страници то си е направо повест. Кръстена е на странно съоръжение - подземен тунел, в който цялата налична електроника изключва, а приказни създания не могат да влязат, защото умират. По мое лично мнение можеше лекичко да се посъкрати, но от друга страна е творба, която служи за вододел в сборника. Просто всичко се оцапа - намесиха се и военните, всички се сбиха, абе ужас.
5. Пропуснатият град - и последната творба. Приказните същества вече владеят България - градовете са разрушени, всички хора живеят на село, сред природата и слугуват на самодиви и змейове. Металът е забранен, както и много други неща. Но интригите не спират - знае се, че има някъде останали свободни Ловци, знае се, че Орденът на Св. Георги не е унищожен напълно. Като капак на всичко се намесва и Куцулан, вълчия пастир. Много, много добро, историята не свършва, тепърва има да се случва още какво ли не.

Книгата завършва с пролог към следващата книга на Божидар, която е роман, ще се казва "Новопокръстени звезди" и се явява продължение на тази книга. Смело мога да потвърдя, че Грозданов се е справил чудесно със задачата да потопи читателя в един приказен свят, основан на базата на българското митологично фентъзи. Моите лични фаворити са "Търговци на души" и "Торба с вяра". Ако обичате да четете за змейове, самодиви, таласъми и т.н. или просто си падате по родния ъндърграунд - тази книга е само за вас.

събота, 6 август 2011 г.

Асасините на Персия



Автор: Ейдриън Уейн & Робърт Блонд
Издател: ИК "Книги-Игри"
Формат: 145 Х 210
Година: 2011
Стр: 160
Цена: 10,95 лв

Е, момчета и момичета! С немалка радост искам да представя на вашето внимание втората книга-игра, която ревюирам в блога си - първата беше "Котаракът и Черния Нарцис". Книгата, естествено, е съвсем нова - ако почна да ревюирам старите и известни на всички ни, трябва да си отворя нов блог само за тях :-)

"Асасините на Персия" е дългоочаквано заглавие за любителите на жанра и част от т.нар. "Нова Вълна" на книгите-игри. Какво представлява Новата Вълна ли? Ами, най-общо казано, няколко момчета (сред които и аз), измъчвани от непреодолима носталгия към специфичния жанр се събраха, запознаха и решиха да опитат невъзможното - да възродят жанра. Впоследствие набраха още любители като тях в ядрото си, издириха почти всички автори и издатели на въпросните книги-игри и създадоха сайта Книги-Игри.Нет, в чийто форум има регистрирани вече над 400 потребителя и има всекидневно същия брой посещения. За повече информация по темата, за комуникация с авторите на книги-игри, ако искате да се снабдите със стари заглавия от жанра (или да се отървете от излишните такива) - моля, заповядайте във форума на въпросния сайт.

Но да не разводнявам излишно. "Асасините" всъщност е заглавието на поредица от готови за отпечатване шест книги, първата от която носи наименованието "Спящият Убиец" и тъкмо за него ще ви говоря сега. Жанрът, както личи от корицата, е лека иновация - не точно книга-игра, а т.нар. интерактивен роман. Всъщност, това е на практика е също книга-игра, чиято история е линейна, т.е. няма разклонения в сюжета или ако изобщо има, то те са минимални и без особено значение. Също така е наблегнато повече на литературната част, отколкото на игровия елемент.

Историята, която ни е поднесена разказва за приключенията на младия боец Самир - индиец по произход и един от най-доверените хора на принца, бъдещия султан в Исфахан, столицата на селджукския султанат през средните векове. Внезапно той се сблъсква с младата и красива Ракса - момиче, загубило паметта си и помежду им пламва искрата... Но какъв ще е ефектът от тази искра? Стоплящият огън на любовта или пожарът, който ще ги отнесе? Двамата ще бъдат преследвани безмилостно от всички и как ще се развие историята, определяш ти, читателю!

Плюсове:

+ Прекрасна корица, рожба на доайен в жанра - художникът Евгений Йорданов. Отлично оформление, което пък е дело на динозавъра Джордж М. Джордж, създал близо 40 книги-игри. Частично нанесен лак на ключови места, орнаменти и прочее - просто по тази линия няма какво да се спори.
+ Приветствам идеята в долната част на всяка страница да има отпечатани зарчета, изобразяващи произволни точки. Така отпада нуждата да мъкнете такива работи, пък и да тракате с тях.
+ Воинът ви може да избира между дузина умения, които ще му помагат по различен начин по време на приключението.
+ Воинът ви може да избира между дузина мечове - всичките нарисувани, екзотични и красиви източни остриета, всяко от които ще променя показателите на героя в зависимост от характеристиките си.
+ Хареса ми и системата за водене на битките и различните похвати, които можеш да прилагаш в атака и защита в зависимост дали си избрал героят ти да бъде як звяр, мачкащ всичко по пътя си или бърз и ловък като котка, повалящ враговете преди да го усетят. На пръв поглед някой би помислил, че системата е сложна, но всъщност не е и прави воденето на схватките наистина интересно. Пък и в крайна сметка, ако не ви се занимава с битки винаги можете да приемете, че сте победили противника и да продължите напред, нали така?
+ Дневникът според мен е точно колкото трябва да бъде - нито прекалено кратък и опростен, нито прекалено дълъг и сложен. Фактът, че играта ви накрая може да се оцени каква е била също спомага.
+ Считам, че книгата е отлично издържана от литературна гледна точка. Носи в себе си чудесната атмосфера на Персия, красотата и романтиката на Изтока. И въпреки подмятанията, заяжданията и съмненията, че Богдан Русев изобщо не е участвал в написаното - повярвайте ми, чел съм книги-игри и на Уейн, и на Блонд, и на двамата в комбина и смея да твърдя, че "Спящият Убиец", книга първа от "Асасините на Персия" е писана и от двамата автори заедно. Комбинацията от добра литература и специфична система за водене на битките мисля, че е достатъчен залог за това.
+ Така дълбоко потънах в историята, че не усетих кога свърши и много, много ми се прииска и следващата книга от серията да е наблизо, ала кога ще стане това...

Минуси:

- Донякъде съм склонен да приема, че приключението всъщност бива разказвано през цялото време от поета Омар Хаям на тайнствен непознат. Поета, разбира се, през цялото време е прегърнал две мацки на дивана и пие промишлени количества вино. Не мога да приема обаче факта, че докато трае разказа на места има момента, където просто скачаш от епизод на епизод и само четеш, без да правиш нищо - или т.нар. "салам" от епизоди. Нямаше ли да е по-добре всичкото това да е събрано в един-единствен епизод, пък бил той и дълъг няколко страници?
- За всички любители на исторически достоверните данни - книгата все пак е фентъзи и като цяло ориентирана към по-млада аудитория и въпреки присъствието и споменаването на реални исторически личности като Омар Хаям, Хасан ибн Сабах - Старецът от Планината и т.н. не трябва да се съди прекалено строго от тази гледна точка.
- Вътрешните илюстрации не ми допаднаха особено - правени са за комикса "Танц с вятъра", който Уейн издава преди години и е нещо като демо на тази книга. Просто комиксови илюстрации в книга-игра не ми харесаха.
- Няма смисъл, нито пък реално изражение главният герой да има правото да мъкне ТРИ меча със себе си. Един е достатъчен. Е, разбира се, може да имате един, два или три меча, но да ги влачиш постоянно със себе си, това не е японска анимация, все пак.
- Любителите на битки няма да останат много очаровани - на практика има едва няколко схватки.
- Да не звуча скъпернически, ама ВЪПРЕКИ всичко коричната цена можеше преспокойно да е с левче надолу.

Въпреки недостатъците смело мога да твърдя, че "Асасините на Персия" ми харесаха МНОГО и очаквам с нетърпение следващата част. Плановете на автора и издател Ейдриън Уейн са до края на годината да пусне още два романа от поредицата, но и един да успее, пак ще съм доволен. С други думи, ако си падате по книгите-игри, приключенията, задъханото повествование и сюжети като "Принцът на Персия" и "Assassins Creed", то тази книга е само за вас.

П.С. Ако сте от София, най-сигурният начин да се сдобиете с бройка, при това с левче отстъпка ако не се лъжа - мястото е малката книжарничка за ролеви и бордови игри "Magic" на ул. Ген. Паренсов № 35, до Попа.

вторник, 2 август 2011 г.

Малки Богове



Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Формат: 105 Х 175
Година: 1996
Стр: 408
Цена: 105 лв

Мили мои, тия седмици съм леко сдухан поради различни причини и затова имах нужда от нещо леко за четене, така, развеселяващо и разсмиващо. Затова виждате толкова близо една до друга две книги на Пратчет в блога - предната беше "Жътварят". Считам, че "Малки Богове" е от по-средняшките произведения на сър Тери, но пък свърши отлична работа, сиреч - изпълни си предназначението да ме разсее от разните му дивотии.

Минусът е, че тук няма да видите никой от повечето познати ви герои. Естествено, мярка се чат-пат само любимецът ми Смърт, но той отсъства само от доколкото знам една-единствена книга на Пратчет - "Дребнио Волен Народ". Няма ги пичовете от Невидимия Университет начело с Архиканцлера, няма нито Ринсуинд и библиотекаря, нито леля Ог и баба Вихронрав, няма я градската стража, джуджетата, Коен, действието не се развива в Анкх-Морпорк... Ще попитате: какво, за Бога, има тогава във книгата?

Брута е обикновен послушник в силно религиозната държава Омниа. Постът и молитвите са нормална част от ежедневието му, а единствената му разтуха идва от зеленчуковата градина, която прекопава. Изведнъж обаче му се явява могъщият бог Ом, на чието име е кръстена страната. Поради злощастно стечение на обстоятелствата Ом, който по принцип се явява на следовниците си в амплоато на могъщ бик, грациозен лебед или поне царствен орел... сега е под формата на малка костенурка.

Ом отчаяно се нуждае от последователи и хора, които да вярват в него. Какво е отчаянието му, когато открива, че единственият, който вярва истински в него, както подобава, е недотам схватливият, едър и тромав Брута. Той му говори телепатично, опитва се да се свърже и с други, ала не се получава - църквата е изместила Бог в съзнанието на хората. Двамата с Брута ще преминат през уникални перипетии и геройски мисии, за да успее Ом да постигне целта си, а Брута - най-накрая да се отърве.

Пратчет не изневерява на стила си и ни поднася доста храна за размисъл на тема религия и съпътстващите я размишления, истини, вярвания и най-вече - философия. Истините които ни напомня сър Тери са непреходни, а на фона на комичното и веселото влизат в ума ни така леко, че въобще не го усещаме.

Аз лично слагам тази книга горе-долу някъде до ранга на "Жътварят". Но хей, хора, това е Пратчет - той, пак повтарям, на практика няма слаби творби. Каквато и негова книга да хванете, все е хубава и няма да съжалявате, че сте посегнали към нея. Щом не сте чели книгата, ще ви зарадва, определено. Имаме див бог в облика на костенурка, който псува наляво и надясно като луд, полуумният Брута, който обаче притежава феноменална памет, неспасяем фанатик, побъркан аскет и какво ли още не.

Така че - смело напред.

понеделник, 1 август 2011 г.

Най-доброто за периода януари-юли

Нагло и безсърдечно откраднах темата от Христо - какво да се прави, хрумват му страхотни идеи на момчето, отдал е живота си на книгите, докато в моята кратуна се въртят само мисли за ядене, пиене и за жени. Но стига глупости, а да ви представя на практика кои са най-добрите книги, минали през блога ми през първата половина на 2011-а година.



1. Мечове в Леда

Един чуден сборник със зимно фентъзи от български автори, в който се мъдри и мой разказ. Елфи, джуджета, магьосници, дракони, вампири - кой не ги обича? И всичкото това разположено в студения сетинг на снегове и ледове... Ако имате нужда от разхлаждане в летните жеги край морето, това е книгата.



2. Империя в Черно и Златно

Отлично начало на многообещаваща фентъзи сага от досега неизвестния ми британски автор Ейдриън Чайковски. Много екшън, много бой и много, много оригиналност. Вие обичате фентъзи и все още не сте започнали тази книга? Защо???



3. Котаракът и Черния Нарцис

Момчета и момичета, книгите-игри се завръщат! Ето го и флагманът на новата вълна! Потопете се в красивата история за младия, ала многообещаващ престъпник и крадец с прозвище Котарака, който е натоварен със специфична мисия в един средновековен приказен свят. Не пропускайте, ако обичате книгите-игри и все още си спомняте с носталгия за тях.



4. Граф Магнус

Прекрасен хорър от изтънчения британски писател Монтагю Роудс Джеймс. Елегантни истории за призраци, които само англичанин, и то преподавател в Кеймбридж може да сътвори - класически, без грубости и простотии, без излишни кръвопролития, а просто чиста есенция страх. Просто прекрасно.



5. Репликация

Най-доброто от международния конкурс за фантастика и фентъзи "Златен Кан" 2010-а, провеждащ се в България всяка година. Над 30 разказа от писатели, представители на общо 15 държави - освен от България, тук можете да прочетете и творби от Куба, Белгия, Литва, Израел, Франция, Русия, Испания, Азербайджан, Италия, Уругвай, Аржентина, Казахстан, Афганистан и Перу. Чудесна селекция.



6. Възкръсването на Крали Марко

Един от най-добрите български писатели се завръща! Автор на уникални романи на тема българско фентъзи, както и на две стихосбирки и две книги на риболовна тематика, Николай Светлев - известен с прозвището си Доцента в рибарските среди ни поднася една прекрасна история, която се простира от средновековното минало на България, та чак до близкото бъдеще - страхотна книга.



7. Никога, Никъде, Никой

Последните две книги са отредени на един от най-добрите автори в световен мащаб - а именно Нийл Геймън. Ричард е кротък и благ човек, живото доказателство на българската поговорка "На ниското магаре всеки се качва". Мачкан от всички - гадже, приятели, колеги, шеф, той изведнъж рязко променя живота си, когато буквално в ръцете му попада ранено момиче. Ричард попада в един ужасен, откачен свят, преследван от всичко и всички, ала решен да не се отказва. Уникално.



8. Американски Богове

Без съмнение, това е най-добрата книга, която съм чел през първото полугодие на 2011-а. Шадоу е мъж с тъмно минало, който излиза предсрочно от пандиза за добро поведение само за да научи, че целият му досегашен свят и живот, който го е чакал навън, е вече мъртъв. Оставен без избор, той приема да работи за мистериозния господин Уензди и е въвлечен в ужасяващатият последен сблъсък между старите и новите богове на човечеството. Книга без забележки, обрала най-престижните литературни награди в жанра, обогатена допълнително със странична сюжетна линия, издържана в най-добрия стил на Джон Конъли. Просто прочетете, хора. Просто прочетете.