понеделник, 27 януари 2014 г.

Кървави Книги 3



Автор: Клайв Баркър
Издател: Колибри
Година: 2013
Стр: 260
Цена: 14 лв

И ето, че дойде време и за третия том от Кървавите Книги на Клайв Баркър! Ако искате да прочетете ревю на първи том - тук, а на втори - тук. Много съм доволен да съобщя и нахално да заявя, че този том е най-добрият досега, прочее ми хареса най-много. Но, да не избързваме.

Както може би знаете, Кървавите Книги не са точно сборници разкази, а по-скоро новели. Новелите в трети том са следните:

1. Рожба на киното - дребен престъпник е преследван от ченгетата, понеже се е чупил от пандиза. Сериозно ранен с куршум в тялото, той стига до едно кино, където успява да полегне... и издъхне. Но, напълно ли е мъртъв?
2. Негово Величество Роухед - фаворитът ми в сборника. Невнимателен фермер събужда без да иска древно същество - бог, демон, изчадие и детски кошмар в едно, който от векове е гнил под земята и сега гори от нетърпение да тръгне отново по света. Тук го чакат толкова хора за убиване, обладаване, изяждане... и не само.
3. Изповедта на савана (На един порнограф) - господин Глас е съвестен счетоводител и добър католик, но за нещастие се замесва с грешните хора. Мафията успява първо да съсипе живота му, а после и да му го отнеме. Болката на Глас обаче е така силна, че гробът не може да я удържи...
4. Изкупителни жертви - малък кораб с екипаж от шепа хора попада в мъгла и се забива в купчина неотбелязани на картата скали, които е малко трудно да се нарекат остров. Остров, който не е обикновен.
5. Човешки останки - Гевин е елитно жиголо, което не се свени да спи както с жени, така и с мъже. Един от клиентите му обаче се оказва археолог, който ще обърка що-годе приятния му живот. Само финалът на разказа ми беше някакси... странен.

Чудесно разказани истории по един увлекателен начин, посвоему красив като окъпана в кръв гола жена, стискаща острие. Баркър притежава оригинален стил, не копира и не подражава на никого - просто няма нужда. Описаните свръхестествени събития и същества звучат и изглеждат така логично и достоверно, че след прочитането на книгата не се опасяваш, че ще те споходят кошмари - по-скоро те е шубе да не се появи наяве някое от чудовищата.

Заслужава си отново да се спомене чудесният превод на Иван Атанасов - превод направен не само с професионализъм, но и със страст. Да не забравяме корицата и цялостното оформление на поредицата, адмирации за Колибри. А, да - и похвалното писмо на Стивън Кинг, служещо вместо предговор в този том.

Кървави книги - за всеки уважаващ себе си читател с изтънчен вкус.

петък, 17 януари 2014 г.

Морелси



Автор: Чайна Миевил
Издател: Изток-Запад
Година: 2013
Стр: 408
Цена: 19.90 лв

Трите звезди, които дадох на книгата в Гудрийдс са заради добрия превод на Комата (като се започне от заглавието, в оригинал "Railsea" и се стигне до някои наименования, които са се получили чудесно), инициативата на "Изток-Запад" и поредицата им "Магика", както и заради някои свежи моменти в романа. Иначе честно казано не останах кой знае колко впечатлен или изненадан от "Морелси".

За какво се разправя:

Романът най-общо може да се опише като антиутопична киберпънкария. В близко бъдеще планетата загива, навред се простира пустош, пустиня, камънаци, човечеството е в отделни градчета. Всичкото това е яко пресечено и нацепено от жп-релси и придвижването навсякъде става с влакове. Няма друг начин - пълно е навсякъде с мутирали огромни чудовища, които само щом стъпиш на отровната почва и са готови да те изядат.

Главният герой е малко момче, което служи на къртоловен влак. Да, точно така, много добре чухте. Влак, спеализиран в улавянето на гигантски къртици. А властната капитанка с изкуствена киберръка преследва своята голяма мечта, целта на живота й - да улови Големия Бял Кърт, чудовищно огромно създание и няма да се спре пред нищо. Но приключенията и кашите, в които се забърква момчето са способни да прецакат всеки един план...

Какво харесах освен изброеното в първия абзац, и какво не харесах:

+ авторът пише интересно и увлекателно;
+ книгата е нацепена на многобройни малки глави, което допълнително улеснява четенето и романът се гълта бързо;
+ огромното разнообразие от влакове ме хвърли във възторг: къртоловни влакове, пиратски влакове, влакове-търсачи на останки, дизелови влакове, електрически влакове, влакове теглени от животински впрягове, влакове-платноходки, влакове-галери, задвижвани от роби, влакове с часовников механизъм... Лудничка;
+ "Всяка от морелските държави освен Стрегай попаднеше ли в устата на родените в Стрегай железничари беше оплювана. Твърде голяма или твърде малка, твърде разпасана или твърде строга, твърде гадна, твърде натруфена, твърде скромна, твърде глупашки щедра. Тези прекаляват с набожността, другите имат нужда от доза религия.";
+ в книгата има и картинки...

- които обаче можеше да са нарисувани и по-добре;
- не знам какво точно си е мислел Чайната, когато е заменил съюзът "и" със символа "&", но за мен лично стоеше отвратително грозно по страниците и бе излишна проява на криворазбран артистизъм;
- понякога диалозите бяха странни и несвързани, напомняйки ми други книги, от които нямам приятни спомени;
- немалко време ми трябваше, за да свикна с избушените имена на персонажите. Главният герой се нарича Шам Йес Ап Сурап, капитанката - Абакат Нафи, доктора е Лиш Фремло, сред другите наименования на герои са Сундер Наби, Рай Шосундер, Бойза Гоу Мбендей, Хоб Вуринам и какви ли не още, един нормален няма;
- самият стил на писане, сравненията, странните прескачания на моменти ми идваше прекалено оригинално, карайки ме и мен да прескачам по диагоналната права. На някои места буквално съм сигурен, че Миевил ги е писал надрусан, интересно с какво;
- авторът немалко пъти вкарва между главите някакви личностни умотворения от типа житейски виждания плюс философстване, които в комбинация с обърканият алогизъм откровено ме дразнеха;
- взаимстването. То бива бива, ама всичко с мярката си. Не стига, че романът е сухопътна версия на Моби Дик върху релси, ами има и общи черти с Островът на съкровищата, Дюн, та дори и макар за кратко с Робинзон Крузо и Хиперион/Ендимион на Симънс. Стига.

За книгата има още ревюта в нета, наберете в Гугъл, прочетете и тях, преценете си. Аз своето становище вече го изложих.

понеделник, 6 януари 2014 г.

Капитан Михалис

\

Автор: Никос Казандзакис
Издател: Ентусиаст
Година: 2013
Стр: 640
Цена: 20 лв

Геният на Казандзакис е безсмъртен, неповторим, недостижим. Това го разбрах още преди, когато прочетох Алексис Зорбас. С Капитан Михалис мнението ми за него се затвърди - че има писатели, които ще живеят вечно чрез книгите си, а идеите им, философските им виждания за света и неотменните житейски истини в романите им ще пребъдат.

Нека кажа набързо за какво се разправя в този великолепен роман, който се издава за трети път в България.

Теренът на действията отново е Крит, родното място на Казандзакис. Поробен от турците и все още в техни владения, въпреки многобройните въстания, той все още не може да се освободи и да изпълни лелеяната си мечта - да се присъедини към вече свободна Гърция. Великите Сили си правят оглушки, понеже имат интерес той да е в османската империя, руснаците се бавят, а Гърция е слаба и не може да помогне...

Тук на сцената се появява главният герой, на когото е кръстена книгата (и както между другото се е казвал бащата на Казандзакис). Капитан Михалис е огромен, тъмен, як, вечно навъсен като буреносен облак. Всички се страхуват от него и лютия му нрав - и турци, и критяни. Но той не е морски капитан, а войвода, който по време на въстание води чета срещу поробителя.

Каквото и да хване да описва Казандзакис, винаги се справя за шест плюс: дали ще е природата на Крит, дали ще са уличките на Мегало Кастро (града, в който се развива голяма част от действието), дали ще са селцата из остров, дали ще са образите на героите, независимо първо-второ или третостепенни, дали човешки характери, той те пренася там така, както и кинорежисьор не би се справил: цветовете, усещанията, миризмите, полъха на вятъра, слънчевия пек, плющящия дъжд, вълнуващото се море... Учител, достоен за преклонение.

Ще спомена само два от неизброимите чудесни цитати в книгата:

"Тези, които като младежи крачеха така, сякаш отиваха на атака по тесните улици на Мегало Кастро привечер, а през лунните нощи спореха разгорещено за Бога, за родината и за съдбините на света, сега бяха обвързани с жени, деца, с грижата за всекидневния - младежката армада беше потънала в едно домашно корито!"

"За какво ти са, за бога, жени! Беля са те. Ти казваш "Напред", те викат "Чакай!" А понякога пък се засрамват, опитват се да потичат горките, па се задъхват, хваща те жал за тях - да ги оставиш на пътя? Грехота. Да ги вземеш със себе си? Беля."

Трагичен е образа на капитан Михалис и ненапразно другото име на романа е "Свобода или смърт". Постоянно огън го изгаря отвътре, огън, който не се гаси нито с литри вино, нито с цигарен дим, нито с бясно препускане на гърба на коня, с нищо. Огън, който се нарича Крит. Но въпреки тежките убийства и реките от кръв, авторът преплита в романа и чудесен хумор, точно колкото и където трябва.

И не на последно място - характера на критяните. "Другите хора мислят за едно нещо, докато критянина мисли за всичко останало, но и за Крит", "Критянина се ражда с пушка - в едната ръка стиска кремъклийката, докато с другата суче от майчината бозка". Горд народ от кибритлии, които скачат за най-малкото денем, а сънуват свободата нощем. Минат се не минат десетина години, хайде ново въстание. Въпреки всичко не се отказват, не губят вярата си, а създават семейства и правят деца, за да не загине нацията, емоционални, пиячи, лакомници, женкари, с една дума - от колоритни по-колоритни.

Признавам си, че докато писах това ревю, се чувствах неловко. Отново мислех, че ще говоря за толкова добър писател, създал толкова добра книга, та някакси чак е неудобно да й правиш ревю от една ниска камбанария, наречена книжен блог. Но определено трябваше да споделя впечатленията си - най-малкото петте звезди в Гудрийдс са крайно недостатъчни за подобен книжен шедьовър.

Една световна класика, чиито страници не просто трябва да красят всяка библиотека. Те са нещо много повече - те трябва да красят всеки ум, всяко сърце.