неделя, 27 ноември 2016 г.
Сбъдващия Мечти
Автор: Адриан Лазаровски
Издател: Гаяна
Година: 2016
Брой стр: 226
Цена: 12 лв
"Сковано в желязната прегръдка на леда, покрил повърхността му като мръснобял саван, то спи в безумен унес, сънувайки такива неща, каквито никой смъртен никога не е съзирал и в най-фантастичните си видения. Безжизнените му дълбини са осеяни с всевъзможни отпадъци, които са забили своите ръждясали, изкривени крайници в каменистото му дъно. То спи и от време на време нещо в недрата му леко трепва, моментен проблясък на неземен цвят, който угасва след миг, сякаш разтваряйки се в застоялите води. То спи, а църквичките на възвишенията в двата му края се извисяват над повърхността му като часовои, които, макар и да изглеждат инертни, всъщност зорко бдят да не би онова от дълбините да не се пробуди."
Ето, че събитието е вече факт - сборника с разкази на безсмъртната легенда, нашият приятел Адриан Лазаровски излезе от печат. Както може да се досетите, под егидата на издателство Гаяна. Този път ще бъда кратък - нещата, които е трябвало да казвам, вече сте ги прочели в този блог, а можете да ги прочетете и в преговора на книгата. Затова - към разказите в сборника.
1. Гостоприемник - един необичаен автобус 280 в столичния градски транспорт, зловещи контрольорки... и не само.
2. Там, където тревата е черна - нямаш си и на идея уж невинното взимане на такси към Дружба 1 накъде ще те отведе. В друг свят... в друга реалност.
3. Сбъдващия мечти - титанът в сборника, неслучайно кръстен на него. Сериен убиец вилнее във Варна, и то какъв! Психологизъм, описания, нещо нечувано. След прочита на този разказ определено няма да сте същите.
4. Писмо - всички знаете онези писма на щастието - препрати еди-колко си на незнам си колко души и ще се случи нещо хубаво. Не го ли направиш...
5. КОЛизия - кратък, хумористичен разказ с много КОЛ!
6. Светлина в края на тунела - онзи неловък момент, когато ти се иска светлината в края на тунела да се бе оказала влак, който да те премаже.
7. Барбароса 2012 - сигурно сте чели този разказ в До Ада и Назад. Една лична вендета, която може да се изроди в нещо наистина страховито.
8. Племенникът - от най-ранните разкази на Адриан. Нищо не може да се сравни с облекчението.
9. Разказът на портиера - чуйте разказа на портиера в Студентски Град! Той определено има какво да ви разкаже!
10. Цената на кукловодите - зловеща история от родния ъндърграунд с много истини и много бруталност.
11. Краят на света - още едно заглавие от До Ада и Назад. Апокалипсис, какъвто не сте си представяли.
12. Езерото - откъс от това вече сте прочели малко по-нагоре. Най-мащабното произведение на Адриан.
13. Конан: Кръвта на Ктхулу - завършваме сборника с пролога от така и недовършения роман на Лазаровски за колаборация между световете на Робърт Хауърд и Лъвкрафт.
Можете да си поръчате сборника като ми пишете лично на мен, на издателя Явор Цанев или на някой друг от членовете на Horror Writers Club "LAZARUS". Не пропускайте да украсите личната си библиотека с това литературно бижу... С този спомен.
неделя, 20 ноември 2016 г.
Страшни Сънища За Продан
Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2016
Общо стр: 648
Обща цена: 36 лв
Три и половина от пет, и то с уговорки. Напоследък на Плеяда сякаш им се превръща в запазена марка да цепят книги на Кинг на две (дори да е 648 стр книга, дори да е Кинг, малко и нагло да туриш 36 лв корична), да им правят посредствени корици, след първото прочитане страниците да се отлепят, а покритието на корицата да се надига. За издънките в превода да не говоря, включително на заглавието. Но, за съжаление това е по-малкия проблем. Основния остава качеството, това между кориците. Това, което е написал самият сай Кинг. А то, да си призная, не ме радва особено.
Обичам сборници с разкази, обичам сборници с разкази на ужаса, а когато автор им е чичко Стиви, значи ги любя, тача и милея най-паче. То това хубаво, ама Страшните сънища не са нито Нощна Смяна, нито Малко след залеза, нито някой друг от култовите сборници отпреди години. Във всяко томче имаше по 2-3 разказа, които наистина харесах и по още толкова, които ставаха за четене. Знам, знам какво ще си помислите и кажете, но... това е Стивън Кинг. Изискванията към него са високи. От общо 20 разказа да има 5 които са супер и 5, които са добри. Останалата половина ми бяха посредствени и не ми допаднаха.
Та:
1. „Миля 81“ - върхарско! Много обичам такива разкази, и на вас ще ви хареса. С ужаса се сблъскваме още от деца, знам го.
2. „Превъзходна хармония“ - това пък беше пълен шит.
3. „Батман и Робин влизат в свада“ - беше ми просто тъпо. Не, сериозно.
4. „Дюната“ - добър разказ! Доказателство, че Стиви може да прави от нищо нещо, да хване нещо съвсем обикновено наглед и да те накара да шубелясаш от него.
5. „Лошото момченце“ - ммммм, ето, има още от Стария Крал, не е като да няма :-)
6. „Смърт“ - бива, започна добре, продължи още по-добре, ама на финала нещо се осра.
7. „Църквата от кости“ - някаква поема... Хора, с много, много малки изключения, писателите като се захванем да пишем поезия, и се получава греда. При поетите е същото - опитат ли да навлязат в нашия ареал, изглеждат абсурдни като патки на лед. Не.
8. „Морал“ - с морала да започнем братя... Идеята за "Неприлично предложение", но леко променена козметично.
9. „Живот след смъртта“ - нищо, което да не сме чели преди.
10. „Херман Уок още е жив“ - същата забележка. Даже във втория том има подобен епизод от по-хубав разказ.
11. „Болната“ - пак разказ който почва хубаво, а на финала се оцапва.
12. „Томи“ - пак поема, или може би текст на песен? Дърво.
13. „Ур“ - ааа, да си дойдем на думата! Ей така обичам! Университетски преподавател по литература си купува киндъл, който вместо да е бял, е розов и има много, много специални функции... Феновете на Тъмната кула ще останат доволни.
14. „Били блокадата“ - чудесен разказ, макар и на спортна тематика, по-точно бейзбол. Кинг е прекрасен разказвач.
15. „Господин Съблазън“ - нелош разказ за двама пенсионери в старчески дом и... Какво всъщност е Г-н Съблазън?
16. „Малкият зелен бог на жестоката болка“ - дебелия пембен амсалак на аналния сърбеж! При положение, че е излизал на български цял хорър сборник с ето такова заглавие, как можа разказа да го кръстиш тъй? Иначе, творбата си е чук отвсякъде.
17. „Онзи автобус е друг свят“ - блудкавинеж. Не ми допадна.
18. „Некролози“ - сила! Млад неудачник завършва и се хваща журналист за мизерни кинти в жълт таблоиден парцал, ала открива, че притежава специални... умения. От най-тъмните.
19. „Пияни фойерверки“ - хахаха, е това беше забавно! На всеки 4 юли вечерта млад пияница сяда на брега на езерото с дебелата си майка, вади пиячка от лятната им вила и се натряскват, докато пускат фойерверки по случай националния празник. От другата страна на езерото обаче има богаташка къща, откъдето също пускат. Започва една дива надпревара, но до какво ли ще доведе?
20. „Летен гръм“ - хубав разказ, но тъжен и неприятен. В близко бъдеще сме успели да се скараме чудничко в планетарен мащаб и да се замеряме с атоми, ама не от мирните във всеки дом. Направи ми впечатление, че в сборника има бая разкази, където главните герои са старци, болни или умиращи. Явно факта, че догодина Стив чуква 70 го кара да мисли по въпроса, знам ли.
петък, 11 ноември 2016 г.
Щъркелите и Планината
Автор: Мирослав Пенков
Издател: Сиела
Година: 2016
Стр: 392
Цена: 14,90 лв
Както казваше учителят ми по физика и електротехника в техникума - "Оценка: две и половина, в ущърб на ученика: две!". Толкова звезди съм дал в Гудрийдс, не мога повече. Това е Мирослав Пенков, стига ве човек. Харесвам Мирослав Пенков като автор, наистина, чел съм му и двете предни книги - и Кървави Луни, която е готина, и На Изток от Запада, която буквално ме размаза от кеф. Но тук съм по-скоро разочарован.
Нека споделя какво ми хареса в книгата и какво не.
Плюсове:
+ Дядото към внука си: "Аз ерекции получавам по-често, отколкото обаждания от теб!" - хахаха!
+ Четивност;
+ Ярко изразен, изграден, самобитен и оригинален стил, който си личи и се превръща в запазена марка;
+ Книга, написана с добро, с добри намерения;
+ Близките отношения между дядото и внука бяха наистина затрогващи;
+ Разказва увлекателно;
+ Чудесни природни описания.
Минуси:
- Всичките тия въхкания бяха дразнещи. Ако бяха по-малко и по-нарядко сигурно нямаше да се забелязва толкова, но не са. Въх тук, въх там, пфууу, прекалено е.
- Пак същите теми като предната книга - селото, комунизма, исляма, българи в Америка и т.н. Тогава бяха хубави, разделени на разкази - един разказ, една тема. Сега са омешани. И нещо по-лошо: долавям тенденциозност, загатваща за школувано писане, или занаятчийство. Хемингуей е казал "Няма нищо по-лесно от писането. Просто сложи бял лист в пишещата машина и остави сърцето ти да кърви". Живец, живец искам!
- "въглена птица"?
- Миро прави голяма грешка - опитва се да се хареса хем на българите, хем на чужденците. Близо 16-годишният ми опит като писател ми е доказвал нееднократно, че когато се мъчиш да се харесаш на всички, накрая не се харесваш на никой.
- Честно, не съм виждал за главен герой в книга такъв завършен жалък мухльо никъде другаде. Не, да не слушам оправдания - въпросният е на 25 години, голям човек е. Не е нито на 5, нито на 15. Не казвам, че главният герой трябва да е Конан или Рамбо, но все пак трябва да има гръбнак.
- Ах! Още в самото начало Елиф ни е представена в така модерният в днешно време литературен образ на силната, зла, страховита, злокобна и могъща жена. Ама, то поставен до червея от предната точка и померанец ще изглежда като Саурон.
- Следващите във военни университети в България не се наричат кадети, а курсанти.
- Действието се развива през 2006-а (91-а напуснал България, след 15 години се върнал обратно). На Орхан му остават да служи ОЩЕ 9 месеца - няма как да стане, цялата наборна служба тогава беше 9 месеца (6 ако си висшист), никой фатмак няма да даде в ръцете на новопостъпил киртак калашник и да го прати с джип да охранява границата. За целта е нужна поне година служба (че да изкараш поне 3 месеца вътре и след това), а едногодишния военен дълг го намалиха на 9 месеца няколко години преди това. И за каква евросубсидия говори Орхан, като България е член на ЕС от 1 януари 2007-а? И накрая - последния шамар. От 1998-а започва смесена система в Гранични войски - да служат наборни+кадрови военни, а от 2003-а г. вече наборни военнослужещи в Гранични войски НЯМА. През 2006-а Орхан няма как да е служил в гранично поделение. Епизода, дето изстреляха общо към пълнител патрони пък няма да го коментирам, дето всеки патрон в казармата през 2006-а ти се води на гъза.
- Не можеш да ме убедиш, че колкото и да е забутано едно село в страната ни през 2006-а не можеш да се свържеш с външния свят и по-специално Щатите с телефон или джиесем. Ще пишеш писма? Айде бе! И ще си светиш с газена лампа? Нали.
- Героят няма име, всички му викат Американчето. Нямаше да е зле да е кръстен някак.
- Все съм виждал щъркелови гнезда, ама такова дето двама души да се излегнат вътре и да се скрият... Егати спалнята.
- Всичките дядовци и баби разправят истории, философстват, говорят завоалирано с намеци, разказват притчи... Нямаше ли барем за цвят един пропаднал пияница или селски идиот, тъй, за колорит?
- "А после цяла седмица валя нестихващ, мелодраматичен дъжд." Е стига де.
- Книгата изобилства с WTF-епизоди - то не бе първата сцена с автогаричката, дето стъклата й избухнаха от пясъчната буря и после всички си миха лицата от пясъка с вино от дамаджана, не бе срещата с прадядото, дето бръкна в устата на шестгодишния си правнук, изтръгна млечно зъбче и го изяде, не бе триседмичното страдане по любимата, свързано с некъпане, неподстригване и небръснене и какво ли още не.
- "За да спестим пари от бръснар, ще купим ножица, ще наемем хотелска стая и там ще те подстрижа". Уау. Видни икономисти, планиращи правилно семеен бюджет.
- Някои прочели книгата вече споменаха, че имамът не пее/призовава за молитва от минарето, а го прави мюезина. Да го спомена и аз.
- Авторът сякаш не успява да канализира таланта си в правилната посока, а го разпилява в ирелевантности. И: почти нищо не се случва. Приказки, лафове, разкази, притчи, тракане на табла, бръскане на ракия, смукане на джойнт, танци в жаравата и прочее. Действие, действие!
- срещнах ту сурат, ту сюрат. Последно? И кремАклийки. От крема сирене ли идва? КремЪклийки бе, българино.
- На няколко места споменаха, че този роман е лицето на България пред света. Мечтая си за родни творци, които пишат по-малко за селския бит и обичаи, комунизъм, мутри, наркотици и далавери.
- джетлага. Нещо бележка под линия, самолетен синдром, часова разлика, ала-бала? И какъв бе тоя джетлаг, няколко дни не може да го пребори.
- Това звънче, тая хлопка, която се окачва на шията на овцата, се нарича чаН. А не чаМ! Чам е боров дървен материал. Чамкория = Боровец, anyone?
- Книгата можеше да се съкрати доста, определено. А: и едно-две сравнения на хората с отломки бива, ама оттам нататък се набива в очи.
- Е може ли финалът да е толкова никакъв, наникъде и на практика да го няма?
Въпреки всичко, ще си купя и прочета и следващата книга на Мирослав Пенков. С надеждата обаче да е по-добра от тази.
понеделник, 7 ноември 2016 г.
Сказания за Ледената Планина
Автор: Александър Драганов
Издател: Гаяна
Година: 2016
Стр: 374
Цена: 15 лв
Ех, още помня преди 5-6 години, когато двамата с брата Драганов създадохме Мечове в леда, първия сборник от поредицата, която сега той поддържа сам. В този сборник имаше два прекрасни негови фентъзи разказа - "Ледената планина" и "Лихваря", които положиха началото на "Сказания за ледената планина" - книгата, за която ще ви говоря днес.
Казвам се Алтиарин и съм дете на мрака, от расата, която човеците наричат черни елфи. Роден съм Иррхас-Аббат, Града на Странните Удоволствия, под черните кули на Храма, посветен на Рамакар, нашия бог, кули, издигащи се толкова нависоко, че върховете им се губят дори от нашия, виждащ надалече взор. По произход съм това, което хората наричат Лорд на Мрака, син на една от благородническите фамилии на нашата древна и могъща раса и съм възпитан като такъв – владея четмото и писмото както на моите събратя, така и на нашите презрени светли братовчеди, макар да не зная езика на хората, еднодневките, живеещи между нашите две държави, оградени от Мруул’аббан, Планината на Ледените Хребети, от една страна и от Древния лес на Всемайката от другата.
Така започва първата история от сказанията, за тъмния елф Алтиарин - горд и самоуверен, един от най-известнити и силни бойци на Иррхас-Аббат, пълководец, всяващ страх, могъщ и студен. Ала за съжаление се влюбва и тогава нещата тръгват главоломно надолу, всичко се променя и започва първото приключение. Алтиарин ще научи неща за расата на хората, които досега е презирал, ще научи и неща за самия себе си... за да се изправи срещу могъщ противник.
Втората история е може би още по-интересна - Лихварят е на вид красавец, приличащ на елф, ала всъщност е представител на още по-древна раса. Той е Последния Силф, същество, обладаващо голяма магическа мощ, изпълняващо желания, ала след време идва да си събере дълговете. С лихвите. Историята ще ни сблъска с вампира Римиел, който е изпратен по дирите на Алтиарин, прокудения от Иррхас-Аббат. Няма да скучаете.
И идва основното в книгата. След двете новели е ред и на романа - "Водопадът на зората", най-обемното произведение тук. Алтиарин и Римиел са станали още по-могъщи и добри бойци, а техните половинки са магьоснички - лечителката Лерта, съпруга на Алтиарин и Алтира, дъщеря на предните двама и гадже на вампира. Човек би казал, че тези четиримата са квартет, на който почти нищо не може да се опъне. Е да, ама не. Появяват се Пилигримите на Черното Начало: гнусни създания, владеещи чудовищни сили и умения, с желание да погубят света такъв, какъвто го познаваме. Започва преследване, бесен бяг, търсене, изобщо екшъна е на ниво. На героите ни никак няма да им е лесно... ала това важи и за противниците им.
- Кой сте вие? Как си позволявате да влизате в дома ми?
- Аз съм Алтиарин от Иррхас-Аббат, мракът, който се спуска над тази земя, нощта, която пада, за да погълне деня завинаги, опустошителят на джуджешките острови, гибелта на инквизиторите, убиецът на жреците. Аз съм сянка, пред която ти си повей на вятъра. Аз съм вечен. Аз съм елф на мрака.
Много хора казват за мен, че от първата си книга насам съм израсъл доста като автор. Това е така, но абсолютно същото важи и за Александър Драганов - от Ралмията до Ледената Планина той има скок, така гигантски, че и Сергей Бубка не може да го преодолее. Имаме изчистен изказ, изграден стил, богати описания, зверски добре описани противници - лошите са на отлично ниво! В книгата има много бой, както подобава на едно уважаващо себе си класическо епично фентъзи.
Е, имаше и неща, които не ми допаднаха - например, някои сравнения аз лично бих ги променил, за да станат по-добре, пък и между битките любовните излияния на двете двойки на моменти ми идваха прекалено сълзливи, но това е до лично възприятие. Сигурен съм, че ще има почитател(к)и, на които ще харесат. А и в личен разговор Сашо много правилно ми довери, че без тези епизоди повествованието ще се опрости твърде много.
За вас остава тази книга, която можете да поръчате на лично съобщение от Сашо Драганов или от издателя му Явор Цанев. Тиражът, както знаете, е бутиков, ограничен и е само за истински фенове, така че не се бавете, а си книгата купете.
Пък за мен остава надеждата след година да държа в ръцете си продължението - "Черната корона", последното сказание за Ледената планина.
Абонамент за:
Публикации (Atom)