четвъртък, 29 май 2014 г.

Куджо



Автор: Стивън Кинг
Издател: Ибис
Година: 2014
Стр: 372
Цена: 14,90 лв

Ето! Новият Куджо вече е на пазара. Чисто нов превод, на Адриан Лазаровски, страхотно оформление, чудесна корица с крилца, разумна цена - изобщо, "Ибис" си вършат перфектно работата, както винаги. Това е четвъртото издание на книгата за така добре известния ви санбернар. Всъщност, тази книга направи със санбернарите това, което “Челюсти” направи с големите бели акули.

Вик и Дона Трентън са идеалното американско семейство. Той е преуспяващ рекламен агент, а тя – красива домакиня, която се грижи за четиригодишния им син Тад. Когато Вик започва свой собствен бизнес, те решават да напуснат шумния, престъпен и плашещ Ню Йорк и да заживеят сред идиличното спокойствие на градчето Касъл Рок, щата Мейн. Но дали всичко е толкова хубаво, както изглежда? Какво се крие под фасадата на безметежния семеен живот? И няма ли сбъднатата “американска мечта” да се окаже една горчива илюзия, обречена да се сгромоляса в зловещата паст на ужасяващ кошмар?

На другия полюс са семейство Кембър. Джо е монтьор, превърнал големия си хамбар в автосервиз. Обича да си пийва, да псува и да налага съпругата си Черити. Двамата живеят скромно, на ръба на мизерията, и тежкото провинциално ежедневие отдавна е стъпкало мечтите им в калта. Това обаче не се отнася за десетгодишния им син – Брет. Момчето е умно, трудолюбиво и има заложби, както и още нещо, което го отличава от родителите му - бъдеще. Джо Кембър обаче не желае синът му да се развива; за него е достатъчно да наследи занаята му. И най-вероятно би станало точно така, ако един ден Черити не дръзва да се опълчи срещу тираничния си съпруг, отприщвайки невъобразима върволица от кървави събития…

“Когато пишех тази книга, си я представях като тухла, запратена в нечий прозорец. В твоя прозорец, верни читателю. Искаше ми се да звучи диво и анархично, като запис на пънк банда.” (Стивън КИНГ). Действието в книгата се развива в измисления от Краля градец Касъл Рок, с което “Куджо” се нарежда до култовите романи “Мъртвата зона”, “Тъмната половина” и “Неизживени спомени”.

Ако някой от вас смята, че вече е чел Куджо и няма нужда да го подхваща отново, па макар и с нов превод... жестоко се лъже. В стария превод се натъкнах на "Люк Звездоходецът", което е капка в морето. Просто сравнете старите преводи на песничките, които откриват и завършват книгата:

Старият Мурджо умря.
Смъртта му беше тежка.
Земята във задния двор се разтресе,
лопатата лъсна за миг, гробът раззина уста,
и в него аз пуснах го долу,
опасан със златна верижка.
И всичко направих, както преди:
Зовях го по име, зовях го безспир:
„Тук, Мурджо, тук, верни приятелю!“


„Казвам, ви за да знаете,
казвам ви, за да знаете
казвам ви за да знаете:
старият Мурджо е там,
където отиват добрите кучета.“


А сега прочетете новите, в превод на Адриан:

О, колко тежка бе смъртта
на старото ми куче.
Рухна на твърдата земя.
Да се надигне... не сполучи.
Със сребърна лопатка сам
аз гроб му изкопах
и със верижка позлатена
го спуснах бавно там.
Повтарях, задушен от плач,
повтарях аз безспир:
"Прощавай, сбогом, друже стар,
лежи, почивай в мир".

Не ми остава нищо друго,
освен да ви призная:
добрите кучета отиват
подир смъртта си в рая.
Дълбоко в себе си аз знам,
че истина това е -
и старото ми куче там
в момента си играе.


Е... Нямам какво повече да кажа.

събота, 24 май 2014 г.

Пролетен Панаир на Книгата

Заповядайте на Пролетния Панаир на Книгата, който ще се проведе от 3 до 8 юни, вторник до неделя - всеки ден от 10:00 до 20:00 часа (неделя до 17:00 часа). Ще бъда, разбира се, на щанда на издателство "Ибис" - етаж 3, щанд № 306. Какви изненади ви очакват там?

Първо, разбира се, ще можете да се снабдите с последните ми два сборници разкази - хорър-трилър ориентирания "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" и "Пустинния Скорпион", който е фантастика и фентъзи:



Двата сборника са на корична цена от 11,90 но за панаира цената на всеки от тях ще бъде 9,50 лв. А автографът се подразбира.

Естествено, основното събитие на Панаира ще са двете нови книги на Стивън Кинг, които излизат през издателство "Ибис" и от днес вече са на пазара. Едната е добре познатата ви "Куджо", която е с чисто нов превод, а другата - сценарият "Бурята на века", смразяващата история по едноименния минисериал за Андре Линож - дяволът, който идва в изолираното от чудовищна буря на остров селце, защото иска нещо от жителите му. Най-скъпото им.



Преводът и на двете книги, разбира се, е на Адриан Лазаровски, което е залог за качество и перфекционизъм. "Куджо" е 14,90 корична цена, а "Бурята" 15,90 но за Панаира ще са с отстъпка!

Няма да липсват и бройки от предишната книга на Кинг, която излезе през "Ибис" - "Годината на Върколака": старият "Цикъла на Върколака" с нов превод (пак на Адриан) и с оригиналните цветни илюстрации на Бърни Райтсън от американското издание, както и чудесният трилър на Томас Тимайер "Рептилия" - екшън в Африка с криптида Мокеле Мбембе, конгоанският Неси:



"Годината" предполагам ще е 11,90, а "Рептилията" сигурно само 5 лв.

И още - бройки от антологията на българския хорър, култовата и легендарна "До Ада и Назад", събрала в себе си 31 разказа от 23 родни автора на 436 стр. От корична 12 лв - само за 7!



Разбира се, няма да е само това. На щанда ще има още и заглавия като "Младият Шерлок Холмс" на Андрю Лейн, двете книги на Бени Хюбнер - новата "Преобразяване" и предишната "Игра на маски" и много други! Заповядайте, вход свободен.

Линк към събитието във Фейсбук.

понеделник, 12 май 2014 г.

Хрониките на Звеното



Автор: Андрей Велков
Издател: Колибри
Година: 2014
Стр: 288
Цена: 14 лв

И ето, най-накрая, събитието на годината в българската литература, събитието, което чакам от 2012-а. Продължението на "Български психар", дебютният роман на Андрей Велков, вече е факт! Време е за "Хрониките на звеното".

По същината си този роман не е точно продължение в класическият смисъл на думата. Книгата е по-скоро допълнение към първата, дава отговори на въпросите поставени преди две години, описва още приключения на хората от Звеното и подопечните им и хвърля светлина върху евентуални неясноти, ако такива са налице.

"Старият човек изглеждаше много уморен, но в очите му имаше сила. Беше прекалено горд да приема помощта от децата си, които също едва свързваха двата края и преди няколко дни се бе хванал, без да им казва общак на този строеж, за да не им е в тежест, а дори да им помага. По-добре да умре от преумора, отколкото да изгуби себе си точно на края на живота си. Някога си мислеше, че ще има достойни старини, ще чете и ще пътува, но отдавна се беше отказал от тези илюзии. Държавата сякаш целенасочено се опитваше да избие цялото негово поколение, същата тази държава, която те бяха изградили с двете си ръце, минавайки през десетилетия лайна."

Книгата отново има три финала: един брутален, както преди, един позитивен както преди (но по-различен) и един шантавичък. В последния този път няма извънземни, а зомбита! Култ, лудница. Както и преди, така и сега социалният елемент, който присъства в книгата е сериозен - справка цитатчето по-горе.

Романът изобилства от яки моменти - цялата първа глава "Варела и пеперудите", битката на холивудците в оркската махала, как Мишо проверява кои дилъри ги ментят, купона на морето, купуването на оръжия, трите нови финалa и какво ли още не. Щом прочетете, ще се убедите. В някои интервюта Велков беше споменал, че все още трупа литературни мускули. Ако в Психаря литературните му мускули му бяха като на Шварценегер, то в Хрониките са си направо като на Рони Колман, от времето когато двамата са печелили Мистър Олимпия.

Струва си да се отбележи чудесната рекламна кампания по двете книги на Велков, особено втората. На премиерата присъстваxа куп хора, размятаха се банкноти от 29 лв с лика на автора, четворката от звеното бяха самият автор, рапъра Гетомен, актьорите Димо Алексиев и Ованес Торосян, има песен със същото име на рапърите "НИШТО", играха се сценки, в които взех участие дори аз. Моя милост се превъплъти в неангажиращата роля на мутра, която пазеше Минчо Химика, майстора на амфетите в Звеното, после с още няколко мутри изхвърлихме човечец от заведението и го натикахме в един багажник. Мноо яко!

А, да, за малко да забравя. Миналото лято авторът организира конкурс по първата си книга, в който участвах и взех, че го спечелих. С ето тази кратка импресийка по "Български психар". Наградата? Един от героите в "Хрониките на Звеното" се казва Бранимир Събев. Командос, барета, българският Рамбо, инструктор на цялото Звено, превръщащ ги от яки бойци в истински машини за убиване. Шапки долу.

Изобщо, купете си и прочетете Български Психар. И двете книги.

Че да не полудявам.

вторник, 6 май 2014 г.

Пътят на Книгата



Автор: Иван Богданов
Издател: Буквите
Година: 2014
Стр: 144
Цена: 10 лв

Иван Богданов е, хм, може би най-противоречивата личност в българския фендъм. Издател, писател и поет, основател и председател на фондация "Буквите" и литературния клуб към нея. Има много хора, които го уважават и подкрепят - има и много други, които го недолюбват и откровено мразят поради най-различни причини, даже май втората група са повече. Но да не се впускам излишно полемики в относно Иван Богданов. Темата е новата му книга - "Пътят на книгата: Въведение в книгоиздаването". Или - "Как в България да напишем, издадем и продадем книга".

Повечето от главите Иван ги е пускал като статии в нета. В съдържанието на книгата влизат неща като: как да издадем книга, издателят - първи читател, типове издавани книги от български автори, как да подготвим книгата си за издаване, Професия Писател (кой трябва да се грижи за създаване име на автора, какво да правя с първия си роман, авторски права и начини за тяхната защита), Основни понятия за книгите (печат, коли, лепене, хартии, корици, формати, ISBN), Издаване на книга (причини за издаване, за кого пишем, формиране цената на книгата, кой ще ви купи, капанът на тиражите, работа с редактор, избор на издателстно, разпространение и продажби, канали за реализация, реклама и др) и накрая, естествено, Електронни книги. Все неща, които биха ви заинтересували.

Има някои неща, с които не съм съгласен. Едно от тях беше забелязаното противоречие - на немалко места Иван набляга на тезата, че мисленето на много писатели "никой не чете" и "хората са тъпи чалгари" е силно погрешно. Съгласен съм. На друго място обаче изтърва за книгите във Франция - "Лесно се продава в страна, в която се чете масово". Друго което не ми допадна е тезата за масовата нелоялност на авторите и как бягат от едно издателство в друго - ще я спомена, понеже напоследък се мърмори за нея. Кандидатствайки с един ръкопис в дадено издателство, вие все едно кандидатствате за работа, впоследствие работата с издателя по книгата ви е все едно работа като всяка друга. Някой да очаква от вас, колеги писатели, че цял живот ще издавате книгите си на едно и също място е толкова абсурдно колкото да очаква, че даден човек ще работи цял живот на едно и също място. Където са по-добри условията - там ще отидете, важи и за едното, и за другото. Същото го казва и Стив Кинг, а той е достатъчно тежко име, за да може да му се вярва.

Има обаче доста други неща в книгата, с които съм съгласен. Особено такива, които няма да ви харесат никак, но... това е положението. Неща като: броят на пишещите постоянно се увеличава, вие не сте единствен писател в България, като вас има още хиляди. Българският автор е невероятно мързелив (добавка от мен - а българският графоман невероятно продуктивен и неуморен!); уморих се от обяви из нета - "написах/издадох книга, някой интересува ли се от нея?"; ти не продаваш "болката си, събрана в книга" - продаваш пазарен продукт, който се конкурира с други стоки на пазара. Може книгата ти да струва само десет лева, но за десет лева могат да се купят десет хляба/билета за градския, шише водка, две кутии цигари, да се изпият пет бири в кръчмата, да си вземеш печено пиле с картофки. Книгите, за разлика от изброеното в предното изречение не е продукт от жизнена необходимост за населението.

Овладейте живия контакт, научете какво аджеба е туй нещо авторско право, комуникирайте, бачкайте за реклама и популярност на книгата си навсякъде, където можете и какво ли не. А, да - максимата "хубавата книга сама ще си намери читателите" е не само остаряла и неактуална - тя е вредна. В литературата важи правилото на Дарвин за естествения подбор - оцелява не най-силния, не най-умния, а най-приспособимия. Ще пробие не този автор, който е най-интелигентен и най-талантлив, а който умее да продава най-добре.

Цялостното ми мнение за книгата - да, полезна е и ще ви свърши работа. С условието, че тепърва нагазвате в дълбоките, тъмни и смрадливи води на българската литература и ви трябва нещо, с което да започнете от А и Б, трябва ви нещо, което да ви въведе, понеже нямате никакъв опит и не знаете почти нищо. Преди време това беше книгата на анонимния автор Сигор - "Как да напишете и да издадете своя книга", но тя е излязла преди 7 години и вече не е толкова актуална, за разлика от "Пътят на книгата".

Ако обаче пишете от години и вече имате зад гърба си издадени едно 2-3 книги на хартия, тази книга не крие кой знае какви особени тайни за вас - би трябвало основите вече да ги знаете и да са ви ясни. Аз лично с някои неща не бях съгласен, с много повече съгласен, а болшинството вече ми бяха известни - къде по убеждения, къде (основно!) на база личен горчив опит. Но във всички случаи да я прочетете няма да ви навреди. Напротив, ще ви е от полза.