сряда, 29 декември 2010 г.

33 Любовни Истории



Автор: Тихомир Димитров
Издател: Тихомир Димитров
Формат: електронен
Година: 2010
Стр: 200
Цена: варира от 0 към + безкрайност

Дами и господа, това е последното ревю за изтичащата 2010 г. На вашето внимание бих искал да представя друга книга на Тихомир Димитров, а именно - сборникът му с разкази "33 любовни истории". Книгата е уникална по няколко параграфа. Първо, това е дебютният сборник с разкази на автора - досега има издадени само романи. Второ, това е първата електронна книга, която се престрашавам да ревюирам в блога си. Не крия и никога не съм крил на моменти откровената си неприязън към електронните книги. Ако както една камара хора твърдят, че те са бъдещето, !@#$ туй бъдеще аз. Ще бъда честен в охарактеризирането си на електронните книги. В личната ми класация с отвратителни неща те стоят точно в средата на Рафта на Омерзението - вляво от тях са електронната цигара и безалкохолната бира, вдясно - пластмасовата елха и надуваемата жена. Тихомир обаче е много готин и като писател, и като човек (не толкова често срещащо се явление, колкото ми е иска) и ще уважа избора му да публикува творбите си само във виртуалния свят.
Този сборник съдържа в себе си сакралната бройка от 33 творби, в които любовта е намесена под една или друга форма. От една страна книгата ми се видя леко разпиляна - някои от творбите са разкази, други са стихотворения, някои са малко длъжки, други са прекалено късички, някои са фантастични, други реалистични. Първият разказ "Когато токът спря" веднага ме грабна и ми хареса наистина много, малко по-големият му обем позволява на автора да разгърне образите както си му е реда така, че наистина да си съпричастен към съдбата им. Краят обаче бе някакси твърде изненадващ, стройният реализъм на разказа се наруши от внезапен скок във фантастичното. Много бих искал да прочета продължението, определено има нужда от такова! Вторият разказ, "Мъжете са лесни" много ми напомни романът на Тихомир "Душа Назаем", феновете на книгата определено ще го оценят. Подобно чувство в мен предизвика и "Трябва да умреш, ако ти кажа".
Забавни и разпускащи са разкази като "Дао" и "Таен въпрос", силно хумористични, натуралистични, с много сленг. Размисъл будят фантастичните "В началото бе словото" и "Всичко или нищо". Вампирските хоръри "Ловецът" и "Влох" зарадваха тачещата ми мрака душица, ах защо нямаше повече такива... Класически издържаните "Нощна птица" и "Хапче срещу смърт" също заслужават да бъдат споменати. И накрая ще завърша със сериозната поредица "Дневниците на похотливия милионер", които макар на моменти да изказват твърде крайни и съмнителни постулати в голямата си част съдържат много истини за отношенията между мъжа и жената, както и парите, които ги свързват и за жалост играят голяма роля.
Няма да пропусна обаче да нахокам Тихомир за някои творби, които според мен нямаха място с посредствената си скучноватост в този иначе живичък сборник. Творби като "Аксиния", "Евнух", "Мравуняк" и още един-два подобни откровено не ми допаднаха. Но на целия фон смея да заявя, че сборникът си струва и ако вие също искате да го прочетете, можете да го направите ето тук. Сайтът е много удобен - при израз на добра воля може да платите някаква сума към автора, при липса на такава да прочетете книгата безплатно. Пък ако нещо се опетлаете - от личния сайт на автора можете да я даунлоуднете.

П.С. С риск да подразня читателите и да разводня ревюто с плюнки по адрес на е-книгите, тази система ("те-ти-тая-електронна-книга-безплатно-чети-аз-съм-автора-пък-ако-искаш-да-ме-подкрепиш-преведи-на-тая-сметка-колкото-ти-се-откъсне-от-сърцето") буди в мен само и единствено скептицизъм. Лошият навик, който ние българите сме придобили, а именно всичко което намерим в Мрежата да е безплатно и да не заслужава парите ни обрича подобно начинание на неуспех. Просто не сме и май няма и да се научим да даваме пари за нещо, което не можем да го пипнем с ръчица и изпробваме на вкус. Особено пък книгите - щом всеки може безконтролно да публикува в Интернет и да не се следи за качеството на творбите, как да подхванеш и да търсиш бисерите в бунището? Но дори да пропусна покрай ушите си идиотското твърдение, че заради книгите горите измират (всъщност разходното перо "Книгопечат" в световното потребление на хартия заема някъде около 1%), няма да се уморя да повтарям, че да чета книга от екран за мен е като да ближа сладолед през стъклена чаша. И не съм единствен в хедонистично-епикурейско-сакралното си отношение към книгите. Виж, остана ли последен на света, сигурно ще чета електронни книги, няма да имам избор.
Но дотогава - е-книгите да си стоят горе на рафта.
Между безалкохолната бира и надуваемата жена.

неделя, 26 декември 2010 г.

Под Купола т.1



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 624
Цена: 24 лв

Стивън Кинг е без съмнение един от любимите ми автори и смея да твърдя – писател от световна величина. Писател, чиито книги имат силата да променят човешки животи.
По една или друга причина доста отдавна не бях чел негова книга. За щастие, месец октомври беше месец на Стивън Кинг в Orange Center и след блестящата беседа на Адриан Лазаровски – човекът, който го превежда на български силно се заинтересувах от последния роман на автора. А именно – „Под купола”.
По обем „Под купола” се нарежда на трето място в творчеството на Стивън Кинг след „Сблъсък” и „То”. Това е само първият от общо двата 600-странични тома, съдържащи романа. Макар и с плашеща дебелина, „Под Купола” съвсем не е книга, която да може да се ореже наполовина без да загуби нищо от очарованието си, напротив. В известен смисъл читателят може да се обърка в обстановката и да се заплете в многобройните персонажи, но за това помагат удобните карта на града и речник на героите в началото на романа.
Честърс Мил е тихо, спокойно американско градче с население малко над хиляда души. В един прекрасен есенен ден над него неочаквано се спуска Куполът – силово поле, отцепващо града от околния свят. Никой не може да влезе, никой не може да излезе. Никой не може да го прелети или подкопае. Никой не знае какво представлява бариерата или кой я е поставил там. Цяла Америка е вторачила поглед в малкото градче, армията безуспешно се мъчи да разруши преградата с касапските си методи. Постепенно с течение на времето храната започва да свършва, въздухът не достига и иначе пасторалното селище се превръща в бомба със закъснител. Хората захвърлят маските си и на повърхността излизат истинските им чувства – страх, глад, животински инстинкти, склонност към насилие, алчност, религиозен фанатизъм, омраза… И всичко това тласкано от извечния стремеж към оцеляване.
С усмивка адмирирам Кинг – първо, изобщо не е загубил творческия си талант, напротив, и второ, главният герой Дейл Барбара този път не е поредният писател. В случая е смел ветеран от войната в Ирак, който се опитва всячески да задържи баланса в градчето. Чичко Стиви хич не си поплюва и тънко се гаври с куп американски стереотипи и предразсъдъци. Дори и личността на Президента, която е неписан закон в книгите и филмите да е анонимна, тук е разкрита завоалирано („кучият син се бе подписал, използвайки и трите си имена, включително онова талибанското по средата”). Историята грабва веднага от самото начало, книгата се чете изключително бързо, читателят потъва дълбоко в историята и часовете минават неусетно.
Не остава нищо друго, освен да се прочете и втория том.

сряда, 15 декември 2010 г.

Времето на Сатаната



Автор: Юлиана Манова
Издател: Весела Люцканова
Формат: 130 Х 200
Година: 2001
Стр: 160
Цена: 4 лв

Случайно попаднах на "Времето на Сатаната" на една презентация на книги, където бяха изложени заглавия предимно от малки до средни български издателства, предлагащи и родни автори, при това млади. Открих доста сходни черти между авторката и ревюираният по-рано в блога ми Мирослав Пенков. И двамата издават хорър-сборниците си преди да навършат пълнолетие, и на двамата книгите им са по десетина коли всяка, и на двамата разказите са кратички. Учудващото е, че за разлика от Пенков, който на места е пищен, детайлен и си личи влиянието му от Кинг, Юлиана е безкомпромисна и безапелационна в писанията си. Стилът е изчистен на максимум, ужасът и бруталността вървят ръка за ръка, творбите й нямат щастлив край. Изненадващо за самия мен, който е свикнал по принцип мъжете да сме по-груби и да проливаме повече кръв върху белия лист.
Юлиана Манова обаче не стъпва тепърва на литературната сцена. Печелила немалко литературни конкурси, някои от които международни, тя едва 13-годишна издава първата си творба - а именно книгата-игра "Замъкът на барон Аристоу". Някои от двадесетте разказа, които изграждат "Времето на Сатаната" се числят към класацията ми с 40 любими разказа от български автори. Произведения като "Пясък", "Плонерът на Ши", "Бяща ти умря от това", "Окото на Салюна", "Зайци", "Тя е виновна", "Меченца" и други са любими за препрочитане разказчета, особено вечер. Няма стил, който Манова да не е примесила с хорър и да не се е получило добре - било то фантастика, фентъзи, трилър, магически реализъм, алтернативна реалност.
Като се абстрахирам от корицата (която за моя вкус е, меко казано, отвратителна), "Времето на Сатаната" е чудесен сборник с кратички хорър разкази, който притежава необходимите качества, за да има статут на настолна книга.
Съвсем сериозно.

понеделник, 6 декември 2010 г.

Господарят на Сърпа



Автор: Иво Казар
Издател: Lady D.
Формат: 130 Х 200
Година: 2002
Стр: 350
Цена: 6.99

"Господарят на сърпа" е без съмнение един от любимите ми български хорър-романи. Ако трябва да бъдем буквоядци, надписът на главната корица не е съвсем верен - в смисъл, че той е първият роден horror & supernatural трилър. Всъщност, първите в този жанр са излезлите през 1995 г. два романа "Балада за бръснача" и "Хватката на Лешояда" на Елена Павлова, публикувани под псевдонима Лени Кинг. Със своя удивителен тираж от 3500 бройки обаче това без съмнение е първият масов хорър-роман, достигнал до многобройна читателска публика.

"Злото е тук, в самото сърце на Родопа, родено от сблъсъка между Бог и Аллах. Заченато преди 200 години, сега То тръгва на кървава жътва. Жътва-джихад!"

Авторът умело рисува правдива картина от миналото на България в самото начало на книгата. Постепенно историята прераства в съвсем правдива мрачна легенда за зараждането на Зло, което дири само и единствено отмъщение, за да намери духът му покой.

Смело мога да заявя, че в романа има всичко необходимо, за да бъде историята наистина добра. Има мутра с охранителите си, красива, ала фатална жена, колоритен протагонист и вярното му куче, завеян поет, двама пичове-бохеми, убийства, кръв, смърт, призраци, разплата, омраза, смелост, немалка доза хумор, което е много ценно и какво ли още не. Харесаха ми закачките със споменатите порнозвезди, както и умелото боравене с митове и легенди. Личи си, че авторът е доста ерудиран и начетен, ала без да навира тези си качества в лицето на читателя с риск да го подразни. А смея да заявя, че това е много, много рядко срещано явление по родните писателски ширини.

"Те се събраха в запустялата къща, предвкусвайки щур купон-юбилей десет години след абитуриентския бал. Ала не знаеха, че наколо дебне Господарят на сърпа - уж невидим, но могъщ и жесток. Той бе кукловодът, той - господар, повелител на Сърпа и Къщата. И господар, и роб."

Лека тъга навя в мен образът на Цайса - неразбраният поет, едвам свързващ двата края, умиращ от глад, мечтател, живеещ повече в своя собствен свят, отколкото в реалния. Тъжна, но реална картина от нашето ежедневие.

Авторът си има и собствен блог, където можете да прочетете новата му книга "V.I.P.", която макар и коренно различна като жанр, стил и тематика е определено четиво, което си струва.

Както и "Господарят на Сърпа", разбира се.
И той си струва, определено.
И още как...