Времето на Сатаната

Автор: Юлиана Манова
Издател: Весела Люцканова
Формат: 130 Х 200
Година: 2001
Стр: 160
Цена: 4 лв

Случайно попаднах на "Времето на Сатаната" на една презентация на книги, където бяха изложени заглавия предимно от малки до средни български издателства, предлагащи и родни автори, при това млади. Открих доста сходни черти между авторката и ревюираният по-рано в блога ми Мирослав Пенков. И двамата издават хорър-сборниците си преди да навършат пълнолетие, и на двамата книгите им са по десетина коли всяка, и на двамата разказите са кратички. Учудващото е, че за разлика от Пенков, който на места е пищен, детайлен и си личи влиянието му от Кинг, Юлиана е безкомпромисна и безапелационна в писанията си. Стилът е изчистен на максимум, ужасът и бруталността вървят ръка за ръка, творбите й нямат щастлив край. Изненадващо за самия мен, който е свикнал по принцип мъжете да сме по-груби и да проливаме повече кръв върху белия лист.
Юлиана Манова обаче не стъпва тепърва на литературната сцена. Печелила немалко литературни конкурси, някои от които международни, тя едва 13-годишна издава първата си творба - а именно книгата-игра "Замъкът на барон Аристоу". Някои от двадесетте разказа, които изграждат "Времето на Сатаната" се числят към класацията ми с 40 любими разказа от български автори. Произведения като "Пясък", "Плонерът на Ши", "Бяща ти умря от това", "Окото на Салюна", "Зайци", "Тя е виновна", "Меченца" и други са любими за препрочитане разказчета, особено вечер. Няма стил, който Манова да не е примесила с хорър и да не се е получило добре - било то фантастика, фентъзи, трилър, магически реализъм, алтернативна реалност.
Като се абстрахирам от корицата (която за моя вкус е, меко казано, отвратителна), "Времето на Сатаната" е чудесен сборник с кратички хорър разкази, който притежава необходимите качества, за да има статут на настолна книга.
Съвсем сериозно.