четвъртък, 30 септември 2010 г.
Победителят Печели Всичко
Автор: Саймън Грийн
Издател: Жар
Формат: 130 Х 200
Година: 2005
Стр: 256
Цена: 6.20 лв
За пръв път се запознавам с творчеството на малко познатия у нас писател Саймън
Грийн. "Виновникът" за това е моят приятел и колега Александър Драганов, който ми
подари "Победителят печели всичко" за рожденния ми ден. Трябва да призная, че съм
приятно изненадан от това откритие на литературния хоризонт. Някои от
по-запалените фенове сигурно познават Грийн като авторът на "Хоук и Фишър". Тази
книжка проследява други приключения на легендарната двойка стражи. За какво става
въпрос:
Всеки град има своите любими кървави спортове. Някои си падат по боя с петли,
други задоволяват низките си страсти, гледайки гладиаторите на арената.
Пристанищният град Хейвън се забавлява с най-мръсния и кървав спорт на света -
политиката...
Хоук и съпругата му Изабел Фишър са единствените честни и неподкупни стражи в
града. Той налага реда по улиците с помощта на бойната си брадва, а тя - с верния
си меч. В Хейвън наближават избори и целият град полудява, когато кандидатите
започнат да използват всички възможни методи, за да спечелят. Подкупи, сделки,
корупция, убийства, сплашвания, физическа саморазправа, употреба на магии, дори
искане на помощ от Богове - кандидатите няма да се спрат пред нищо, само и само да
постигнат целта си.
Саймън Грийн обръща поглед към нещо изненадващо и малко познато във фентъзито - а
именно комбинирането му с политика. Интересуващите се от последната ще останат
доволни, гарантирам. Толкова мръсни номера, толкова спестени истини, актуални и в
съвременния свят рядко се срещат на едно място. Авторът доказва, че за да се
напише едно хубаво фентъзи не са нужни многотомни поредици и разточителни описания
- Грийн пише стегнато, изчистено и адски увлекателно. Харесаха ми и немалкото
хорър моменти, използвани от писателя в книгата - на моменти може да бъде наистина
безмилостно брутален. Интригите в романа се заплитат по такъв начин, че до самия
край не знаеш какво ще се случи.
Нека цитирам някои запомнящи се пасажи, с които авторът обича да завършва абзаците
си:
Никой в Хейвън, пиян или трезвен не беше толкова глупав, че да разгневи Хоук и Фишър. Има си и по-бързи и безболезнени начини да се самоубиеш.
Ценеше мечтите си твърде много, за да ги загуби заради слабост или склонност към компромиси.
Всеки има нужда от нещо, в което да вярва. Особено ако не вярва на себе си.
Той не бе особено добродушен дори когато беше жив, а след смъртта си е развил много гадно чувство за хумор.
Добрите намерения не бяха достатъчни, за да контролираш множеството.
Подходящите думи, казани в подходящия момент могат да събарят тронове и да строят империи. Или да донасят бунтове и граждански войни и трупове в горящи бойни полета.
Мъжете се биеха толкова добре, защото се страхуваха повече от собствените си офицери, отколкото от врага.
Препоръчвам книгата горещо. Този роман е един от редките, които ме карат да съжалявам, че автори със солидно творчество като Саймън Грийн са почти непревеждани на български.
сряда, 22 септември 2010 г.
Генератор на Реалности
Автор: Христо Пощаков
Издател: Аргус
Формат: 130 Х 200
Година: 2004
Стр: 224
Цена: 5 лв (за мене - 4)
Днес е 66-ият рожден ден на българският писател-фантаст Христо Пощаков. По една случайност неотдавна намерих по кашоните неговият "Генератор на реалности" и мисля, че моментът е повече от подходящ, за да ви представя този сборник с разкази и новели. За разлика от "Планетата на Скъли", тук фантастиката е повече научна, отколкото космическа. И така:
1. Бумеранг - познат разказ за алчността на хората, готови да изтезават извънземните заради техните ресурси (не се бъркайте с "Аватар", това е по-старо). Интересен е обратът в самия край, както и уникалната логическа игра от нишки.
2. Флейта от времето на Монтесума - хареса ми вплитането на историческите факти с митологията и вярванията на ацтеките, както и връзката с днешното настояще.
3. Неразрешим проблем - философски разказ за същността на любовта в едно изкривено бъдещо общество. Мен лично ме натъжи малко.
4. Най-страшният звяр - моя личен фаворит в сборника, супер е просто. Старите и опитни космически вълци са се събрали в заведението и си говорят за страховитите извънземни чудовища, с които са се сблъсквали. Всеки е срещал все по-голямо и по-ужасяващо, докато накрая...
5. Посредникът - кратък разказ в класически научен стил, даже прекалено кратък бих казал, идеята можеше да се поразвие мааалко повече.
6. Произшествие в космоса - страхотен разказ за силата на вярата, способна да покори дори висш разум, дори машина.
7. Теди, обещанията, лъжите и надеждата - разказ за самотен несретник, описващ целият му пропилян живот. Финалът ми хареса особено - "надеждата никога няма да спази обещанието си, колкото и да лъже, винаги умира последна".
8. Играта - забавен разказ за една игра на въпроси и отговори с големи награди, в която участват двама чешити и цяла планета хитри извънземни, напомни ми Хари Харисън като стил.
9. Изпит за двама - чел съм разказа преди в последния брой на "Други светове". Малко се поразсърдих, понеже бат Ицо и променил името на главния герой. Може би в сегашната версия на разказа началото за някои да е хубаво ("Мартин Ковалски напредваше трудно, мазната кал полепваше по подметките му и превръщаше ходенето в мъчение"), на мен ми харесва повече старият образец - "Збигнев напредваше трудно". Точка.
10. Странни събития - преводач е обзет от ужас, когато разбира, че с помощта на своята клавиатура може да променя реалността...
11. Силата на еволюцията - смахнат учен изобретява машина, с която може да пътува през времето и пространството. Каква е изненадата му, когато той и съпругата му разбират, че са променили кардинално живота на цели планети?
12. Подаръкът - прекрасна история за космически пътешественик, който помага на изпаднали в беда инопланетяни. Много тъжен край.
13. Спасеният - разказ, издържан в добрите традиции на Азимов и Бредбъри. Самотен мъж е изолиран на парче скала в космоса и чака да дойде спасението, а компания му прави само неговият андроид.
14. Големият шанс - космически търговец се опитва да сключи сделка с хитри извънземни, но кой ще излезе по-хитър накрая?
15. Силата на завистта - притча за завистта, омразата и злобата, които владеят света и според автора ще продължат да властват дори и след намесата на по-висш разум от нашия.
16. Гост от космоса - разказ, описващ събития в робовладелска Куба и намесата на висша сила. Личи си, че Латинска Америка е позната територия на Пощаков.
17. Изумителното прераждане - творба, описваща жизнените цикли на героя Алекс. Живял скучен живот и безинтересен живот, в отвъдното той е осъден да се преражда на различни планети и да върши добро, ставайки част от историята на безброй цивилизации. Хубаво е.
18. Така е справедливо, Боткин - изненадващ край на историята за трима изследователи, попаднали на планета с извънземни, кланящи се на необикновен камък...
19. Уредът за унищожение на човечеството - омразата ще доведе до логичен завършек.
20. Апокалипсис - увлекателен разказ за гениален учен и извънземни, страдащи от необикновен глад.
21. Апаратът на реалностите - предполагам, на него е бил кръстен сборника, макар заглавията да се разминават. Героят, който го е изобретил, се скита из паралелните светове, неспособен да спре цикъла на създаването на машината, прехвърлянето в следващата реалност и фаталната жена, която го следва навсякъде.
В заключение ще помърморя отново на темата за корицата на книгата, която не ми харесва ама никак, както и за работата на редактора, който можеше да бъда малко по-внимателен, но това са дреболии на фона на чудесните разкази.
неделя, 12 септември 2010 г.
Светлият Боец
Автор: Елена Павлова
Издател: Аргус
Формат: 130 Х 200
Година: 2004
Стр: 240
Цена: 5 лв (за мене - 2)
С известни уговорки мога да заявя, че "Светлият боец" на Елена Павлова ми хареса, определено. Сдобих се с нея преди месеци на един от търговете в "Ефремов" и досега кротко чакаше на рафта между другите книги да дойде и нейният ред. Е, той дойде.
Хорър романите в родното книжно пространство за голямо мое съжаление са по-редки от зъбите на дървения гребен на прапрабаба ви, скъпи читатели. Учудих си, когато видях тази книга, за която дори аз не бях чувал. Рекоха ми - хорър е, по твоята част, купувай. И аз купувам, чудейки се наистина ли читателите на хорър сме толкова малко, та книгите от родни автори са така апокрифни.
Елена Павлова е един от най-плодотворните български писатели, които са ми известни. Когато този роман вижда бял свят, авторката е тридесетгодишна, а изпод пръстите и ума й са се родили две дузини книги-игри, романът "Номад: Самият пъкъл" и солидната тухла "Сърцето на Скиталеца Отвъд", да не отварям дума за разказите. Освен това е преводач, развъжда кучета, за останалите проекти не знам. Тя е и авторът с най-много псевдоними, който изобщо ми е известен - освен под името си се е подвизавала и като Върджил Дриймънд, Кристофър Макдоуел, Лени Кинг, Ким Нюмън, Елайджа Джауит - пропуснах ли някой? Това се казва човек, изпълнен с енергия - само като погледнете щурата снимка на гърба на романа, и ще ви стане ясно.
Ще започна с нещата, което не ми харесаха в романа, а не са едно и две. Засякох немалко клишета, които ме издразниха, имаше и доста диалози, които бяха просто неестествени. Повече ме изнервиха логическите бели петна: нахакана млада радиожурналистка, която е същевременно богата наследница на някакъв магнат отива да вземе интервю от наркобарон (после и от главатар на градска банда) просто ей така, впоследствие двамата се изчукват и влюбват, егати; малко момче, изнемогващо от глад, върви из зимната нощ в града, а апетитните миризми от гозбите не му правят впечатление; стар пандизчия бяга от затвора и отива да прибере от партньора си дела от плячката, впоследствие решава да вземе него, жена му и двете невръстни деца за заложници, накрая изколва всички и други подобни. Можеше ли едиственият грузинец, който се мерна за част от секундата да се казва точно Джугашвили?
Безсмисленото насилие преобладава, от нищото хората започват да се трепят едни други с учудваща жестокост, бруталията няма край. Щом дори на мен това ми направи неприятно впечатление, значи е сериозно. Изненадан съм, че когато 2002-а Адриан публикува разказа си "Сбъдващият мечти" в "Точка на Пристигане" се вдигна толкова шум и хвърча перушина по форумите, а когато две години по-късно се появява този роман - ни говор, ни картина. А жестокостта на "Светлия Боец" не отстъпва на тази на "Сбъдващия Мечти", напротив.
Разбира се, книгата ми хареса въпреки всичко - все пак това е Елена Павлова, написала е толкова много неща досега. Стилът е увлекателен, макар и с леки комерсиални наченки, доколкото изобщо можем да говорим за комерсиализация в България в тази сфера. Чете се бързо, действието е шеметно, авторката употребява чудесни сравнения съвсем на място, от книгата би излязъл страхотен филм. Склонен съм да адмирирам идеята й за обособяване на собствен терен за развиване на действието в Щатите - градчетата Стики Шайн, Пийс, Бъчървил, както и новите марки коли, пистолети, всичко. Струва си да се споменат и чудесните илюстрации в книгата, дело на Пепи Станимиров.
Личното ми мнение е, че след прочитането на толкова нейни разкази, книги-игри, фантастика, фентъзи, киберпънк Елена сякаш пише най-добре хорър. Бих се запознал с удоволствие с книгите й, които е издала под псевдонима Ким Нюмън.
четвъртък, 2 септември 2010 г.
Замъкът на Престола
Автор: Колектив
Издател: Фентъзи Фактор
Формат: 110 Х 160
Година: 2006
Стр: 256
Цена: 6 лв
По принцип в повечето случаи се отнасям със скептицизъм към фентъзи разкази. Това е продиктувано от убеждението ми, че за да се получи едно добро фентъзи, е необходимо книгата да е солидна тухла и то не просто роман, а цяла поредица от такива. Бях приятно изненадан след прочитането на "Замъкът на престола". Просто не съм бил прав.
Действието в този сборник разкази се развива на приказния свят Титания и по-точно на неговият единствен оцелял континент - Магландиум. Място, населено с хора, джуджета, елфи, гиганти, гоблини и всякакви други раси. Място, където магията буквално извира от земните недра. Хареса ми факта, че в края на всеки разказ най-известните герои от разказа са представени като персонажи от ролева игра - с различни показатели, характеристики и умения, също като в Хрониките на Ралмия. Не ми хареса обаче факта, че в сборничето не са пипали ни редактори, ни коректори. Просто някои изречения трябва да се структурират по-добре, а един куп излишни запетаи да отпаднат. Но стига съм ви занимавал с подробности. Нека преминем към представяне на самите разкази.
1. Мечът на светлината - Марин Трошанов и Евгени Пройков: не съм чувал авторите досега, но разказът ми хареса. Интересни ми бяха расата на щархите - нещо средно между гущер и човек. Добър фентъзи екшън, описващ стремежа на една група персонажи да достигнат легендарен артефакт и сблъсъка им с друга подобна група с подобни желания.
2. Стария храм - Александър Драганов: много добър разказ, за който можете да видите автограф по-долу. Тук най-силно впечатление ми направи тънкото чувство за хумор на автора, правещ творбата страшно увлекателна. Единственото, за което бих направил забележка е, че разказът свърши прекалено бързо - тъкмо бях набрал инерция и потънах дълбоко в историята, и краят дойде.
3. Две кристални късчета изумруд - Ивайло Даскалов: единственият разказ, който ми се стори по-посредствен на фона на останалите. Прилича по-скоро на фрагмент от нещо много по-голямо, обемно и съответно - интересно, но само по себе си не е кой знае какво.
4. Тайната на черната стомана - Иван Димитров: познавам лично Фогъра и си го знам като хорър-писател. Това разказче е много добро дарк фентъзи и за разлика от първия разказ, тук мечът е пълната противоположност на доброто. Много добро, много. А, да не забравя и нелошата секс-сцена, ммм.
5. Династичният камък - Борис Цветков: супер историйка, която ме открехна за непозната до момента за мен фентъзи раса - а именно, фелините. Представляват нещо средно между човек и котка, много силни и грациозни. Шино е страхотен, легендарен герой, уникални бойни сцени, неочаквани обрати, тук има всичко.
6. Последната нощ - Марко Тотин: оригинална идея, която срещам за пръв път. Около лагерния огън са се събрали елф, джудже, гигант и дребосък, които имат съкровище за подялба. Разказът е структуриран като комбинация от мислите на четиримата - всеки подозира останалите в измяна, всички се дебнат един друг, чудесия.
7. Замъкът на престола - Иван Атанасов: ето го и флагманът на сборника, дал името си на антологията. Хубава легенда за зловещ древен трон, намиращ се на върха на планина и който седне на него, ще властва над целия свят. Хареса ми.
Между другото, хубавият послеслов в края на сборника, дело на Дамян Христов, щеше да е по-добре да се премести в началото като предговор, хвърляйки светлина на това, което очаква читателя. Но въпреки това сборничето определено си струва, без съмнение.
Абонамент за:
Публикации (Atom)