вторник, 31 декември 2013 г.

Литературна 2013




1. Блога в цифри

През изминалата година прочетох и ревюирах близо 60 книги, или над 15 000 страници. Този път българските автори почти изравниха преводните в блога - браво! Забелязвам странна тенденция - макар да е криза и хората все повече да нямат пари, работа и доходи, книги се купуват, още и се пишат от родни творци - и то хубави книги! Напук на всичко!

2. Пустинния Скорпион



Година и половина след "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" пред вас е третата ми книга - "Пустинния Скорпион"! Сборник разкази, който за разлика от предните два не е толкова хорър, колкото фантастика и фентъзи. Търсете в книжарниците, за повече информация - погледнете блога горе вдясно.

3. Трите награди



През изминалата година дублирах успеха си от 2007-а, когато в рамките на една година спечелих три литературни награди и така закръглих победните си призове на десет. Връчените награди са съответно: Български автор на 2012-а, присъдена от НКФХ, победител в коледния конкурс на сп. Дракус и победител в кастинга "Търси се психар". Благодаря!

4. Новите български книги от тази година, които препоръчвам:



Освен моя милост, със собствени книги тази година се отчетоха и членовете на Камората: Сибин Майналовски - 2 книги (Сянката и Усмивка в Полунощ), Явор Цанев - 2 книги (Странноприемницата и Вино за мъртвите), Весислава Савова (Приключенията на Щур и Враби), Димитър Цолов (двулицевият сборник Пет приключения на витек Диман/Космическото пиле), Коста Сивов (Славянски Хроники), Антон Фотев (Разторг), сборника на Цитаделата Мечове в града, както и приказките на Лейди Пол. Не пропускайте, всички заглавия си струват!

5. Преводни заглавия, които ми харесаха най-много през годината:



6. Най-скапаната книга за годината:

Без коментар.



7. Колибри



С девет прочетени книги без съмнение "Колибри" е най-четеното издателство в блога ми през годината. Нещо повече - през тази година те стартираха инициативата Клуб "Галактики" - всеки месец се прави сбирка в някое заведение (СуингингХол, Лодки, TripTen и др.), където се дискутира фантастика, фентъзи и хорър, връчват се награди от конкурси, книги на издателство Колибри се продават с 50% отстъпка и какви ли не хубави работи. Елате на срещите, пийнете по едно, участвайте в литературните конкурси, вземете си хубава книжка!

Ами, така видях аз изминалата година накратко. Весело ви посрещане на следващата довечера!

петък, 27 декември 2013 г.

Океанът В Края На Пътя



Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2013
Стр: 208
Цена: 13.99 лв

Последното ревю за тази година на една от най-добрите книги за годината. Една приказна история за възрастен мъж, който си спомня своето детство преди тридесет години, за къщата в която е живял и за странното семейство, което живее във фермата в края на пътя. Майка, баба и дъщеря, които притежават свръхестествени способности...

+ Това е Геймън, тоест залог за качество - какво повече? Въображението му, начинът му на мислене, възприемането му на околния свят е оригинален, уникален, увлекателен, затрогващ. Една приказна история за детството, която му се отдава така добре (спомнете си Книга за Гробището), за безвъзвратното изгубване на това детство, за мечтите, за реалността и как тя не е същата, когато си възрастен. Децата виждат неща, които ние не, възприемат света другояче.
+ Грабващ наратив, една лекота на изказа, която сякаш му се отдава така естествено... + Мисля, че всяка история си иска своя обем и бях леко скептично настроен щом разбрах, че това е било замислено да е разказ, който впоследствие е бил раздут до роман. Да, ама не - при големите майстори това не важи.
+ "Връзка, която бавно се беше износила, докато накрая се беше разпаднала, както май винаги ставаше."
+ "Обичах да чета. Книгите тъй или иначе бяха по-безопасни от хората."
+ "- Няма да боли.
Взрях се в него. Възрастните казваха това само когато нещо, каквото и да е, щеше да боли много."
+ "По-голям ли се чувстваш, когато разплачеш едно малко момче?"

- хм, абе видях сцена, която много ми напомни "Ланголиерите" на Кинг.

Ако пропуснете "Океанът в края на пътя", ще пропуснете много. Съвсем сериозно.

събота, 21 декември 2013 г.

Сумрачен Патрул



Автор: Сергей Лукяненко
Издател: Инфодар
Година: 2010
Стр: 464
Цена: 17 лв

След леката крачка назад, която Лукяненко направи в Дневен Патрул (лично мнение), сега отново скача рязко напред, довеждайки третата книга от поредицата поне на нивото на Нощен Патрул, ако не и на по-високо. Останах изключително доволен от книжката. Както и предните две книги, тук вместо роман имаме три повести, къде свързани една с друга, къде не чак толкова, но без съмнение до една интересни. Антон Городецки продължа стремително да вдига нивото си на магьосник, ставайки все по-силен и по-силен.

1. Ничие време - Антон е внедрен в баровска жилищна кооперация, където слухти за един специален човек. В случая му се налага да си сътрудничи не само с досадната Инквизиция, но и с вражеския Дневен Патрул, където за да му е комбина са изпратили негов стар (не)приятел. Каква тайна крие обаче Борис Хесер, шефът на московския Нощен Патрул?
2. Ничие пространство - изморен от случаи, Антон се отдава на заслужен отпуск със съпругата и дъщеричката си - също Светли Магьосници, при това превъзхождащи го по сила. В малкото селце недалеч от Москва обаче нещо става - в гората до него се крие вещица, неизмеримо древна и могъща. Вещица, която крие тайни и стари магически книги...
3. Ничия сила - легендарният гримоар "Фуаран", за който всички яростно отричат, че съществува, се оказва реален, а силата която крие - неизмерима. Городецки отново ще трябва да спасява света, този път цялата планета - буквално.

Позволявам да цитирам момент от любимата ми сцена в Сумрачен Патрул - финалният двубой в последната част. Антон се е изправил срещу чудовищно могъщ противник, ала и той не е слаб - в него едновременно наливат сила и Хесер от Нощния Патрул, и Завулон от Дневния, и Едгар от Инквизицията, които пък на свой ред я точат от подчинените си:

"Удряй - прошепна Хесер. - Удари с "Бялата мъгла".
Знанието за това какво е "Бялата мъгла" се вмъкна в мен заедно със Светлата Сила. Знание страшно, плашещо, защото дори самият Хесер е използвал това заклинание един-единствен път и след това се е заклел никога повече да не го използва...
"Удряй - посъветва ме Завулон. - По-добре със "Сенките на Владиките".
Знанието за това какво е "Сенките на Владиките" се плъзна в мен заедно с Тъмната Сила. Знание отвратително, ужасяващо, защото дори Завулон никога не е рискувал да вдигне тези Сенки от петия слой на Сумрака...
"Удряй - каза Едгар. - Със "Саркофага на времето". Само със "Саркофага на времето"!
Знанието за това какво е "Саркофагът на времето" нахлу в мен заедно със Силата на Инквизиторите. Знание студено, мъртвешко, защото приложилият заклинанието оставаше в саркофага заедно с жертвата - завинаги, до края на Вселената...


Вие сами ще разберете с какво е решил да удари Антон Городецки. Чудесен превод на Васил Велчев, както винаги. Не изпускайте!

вторник, 17 декември 2013 г.

Пълнолуние / Сърдечни Оттенъци



Автор: Айча Заралиева
Издател: Славчо Николов и сие
Година: 2013
Стр: 64
Цена: няма

Капки пот
между гърдите й -
като признание
за всичките ти усилия...

Тихите улици
с гладните кучета,
грозните гарги
и дупките в асфалта
отдавна са истински,
а не просто мигове
от кошмарните ми сънища...

Истории за дракони,
рицари,
принцеси с огнени коси,
девственици,
готови да убият заради честта си,
за вековни ледове
и горски бури, целуващи
страстно
безлюдни северни брегове
сънувам -
откакто ме пусна в своя свят...




Автор: Лилия Кашукеева
Издател: Литературен форум
Година: 2013
Стр: 48
Цена: 5 лв

Убий ме с мълчание
и скрий трупа в мрака!
В това състезание
реда си ще чакам.

Ще дебна тук, в ъгъла
на сенките, скрита -
лукаво прилъгана
от зов на мечтите.

Отломки на щастие
край мен ще прелитат.
Последно причастие
нощта ще извика.



Нахлуваш забързано в мен.
В ръцете ти, вкопчена, стена
и лъжа нощта, че е ден
с див шепот на морска сирена.

Дъждът вън задъхан вали.
Очите ти - пламъци, греят.
Изгубвам се, мракът боли,
а в сенките призраци пеят.

Безумно, в прозрачни слова,
пожарът в плах повей прелива.
Аз тихо отпускам глава,
заравям се в теб и заспивам.

понеделник, 9 декември 2013 г.

Пустинния Скорпион



Автор: Бранимир Събев
Издател: Ибис
Година: 2013
Стр: 272
Цена: 11.90 лв

И така, младежи и девойки. Третият сборник, третата ми книга на практика вече е факт - днес излиза от печатницата, утре ще е заредена на щанда на "Ибис" на Коледния Панаир на Книгата в НДК. Който иска да се снабди с книжката, нека заповяда на панаира - на щанда на "Ибис" (етаж 3, щанд № 301) ще се продава само за 9,50, а и ще можете да си я вземете лично с автограф от автора. Тоест - мен. За който не може да присъства - вече трябва да я има по всички книжарници. Линк към събитието във фейсбук.

Година и половина след предния ми сборник дойде ред и на новия. Стария беше доста успешен, към сегашен момент са продадени към 3/4 от тиража му. Предговора на книгата е от Кънчо Кожухаров, а мненията на задната корица са от Григор Гачев и големия Любчо Николов. Автор на корицата е отново суперпрофито Радослав Донев, дизайнер с над 10 години опит в бизнеса и автор на над 600 корици - посетете страничката му във фейсбук.

Сборника е малко по-голям от предния, с 20 страници, но разказите му този път са "само" 10, сиреч - наблюдава се едно нарастване на средния обем при творбите. Лошо няма - и бездруго личното ми мнение, както и на немалко читатели е, че новелите, нещата по 30-40 стр. които пиша ми се получават най-хубаво. За разлика от предните два, които бяха ориентирани основно към ужаса, този сборник е фантастика и фентъзи - хорърът е само щипка пикантна подправка тук-там. Не че искам да се хваля излишно, но този път мисля, че и корицата е най-добрата от на всичките ми книги досега, и съдържанието е най-най. Но да не ви отегчавам излишно. Нека кажа по няколко думи за всеки от разказите:

1. Пустинния Скорпион - най-обемната творба в сборника (90 стр, заемаща 1/3 от книгата) и най-дългото нещо, което изобщо някога съм писал. Започната е през далечната 2001-а, когато тепърва се учех да пиша и е завършена тази година. Вдъхновена от Тъмната Кула на Стивън Кинг, в тази повест се разказва за храбър ловец, издънка на загиващо братство от стрелци, скитащи се по планетата в едно антиутопично бъдеще. Впрочем, вижте сами този фентъзи уестърн - ето тук има откъс.
2. Кулата в Леденото Езеро - история, която може би вече сте чели! Публикувана е в сборника със зимни фентъзи разкази "Мечове в леда", който аз и Сашо Драганов от Цитаделата направихме преди почти 3 години. Ако случайно не сте я чели - тук я има публикувана цялата онлайн.
3. Златин и Змеят - хумористично българско фентъзи за юнаци и змейове! Публикувано във втори том на първия Златен Кан. Един шеговит поглед към родни митологии и човешки отношения, на които по принцип се гледа ама много сериозно.
4. Цикъл - фантастичка с машина на времето! Посветена на бате Ицо Пощаков. Кратичък, ама от сърце. Ей го на публикуван целия тука.
5. Бразая - отново българско фентъзи, този път хорър-ориентирано. Чували ли сте за бразаите, знаете ли какво е бразая? А за обичаят Бразаица, празнуван по Коледа в Северна България? Прочетете и ще разберете, но се пазете и от бразаите - създания малко таласъми, малко кукери.
6. Играта на Боговете - разказът е хем фентъзи, хем алтернативна история. Публикуван е в последния "Златен Кан" - "Изборът". Марк Тулий Октавиус е римски пълководец, сгрешил пред своя император и наказан да се бие на Колизеума като гладиатор. Какво ще се случи обаче, когато се намесят висшите сили във Вселената, решили да изиграят Играта на Боговете? Този разказ е и за почитателите на играта Го и хората, на които им е харесала новелата "Арлекин" от предишния ми сборник.
7. Дракус - фентъзи-хорър, победител в миналогодишния коледен конкурс на сп. Дракус. Внимавайте, става дума за великия трансилвански войвода с афинитет към набиването на кол, който между другото преди векове е имал лятна вила в родното ми място. Публикуван в четвърти брой на Дракус.
8. Битка за Вселената - екшън-фантастика, която не е това, което е :-)
9. Жертвоприношение - разказ, описващ половин човешки живот и градацията на един мъж като писател, израстването му от нулата до върха. Творба, която най-добре бих описал като част от фантастичното нефантастично. Ако питате дали в нея съм вложил автобиографичен елемент - отговора е само трошица.
10. Ще Крача Редом с Теб - личният ми фаворит, шедьовърът, който поднасям за десерт. В близко бъдеще планетата е разтърсвана от свирепа Световна Война... Една военна екшън-фантастика, която накрая израждам в любимия си жанр. Ще останете доволни.

Очаквайте в най-скоро време ревюта тук и там. Вече има и няколко интервюта - в Кафене.бг, в Цитаделата, в няколко форума тече игра, където книгата е обявена като награда за победителя...

Ами, това е! Очаквам ви на панаира! Мисля, че ще има останали малко бройки и от предния ми сборник - "Човекът, Който Обичаше Стивън Кинг", за който не го е чел. Който иска да се сдобие с книжката, а няма възможност да я намери, нека ми пише смело - или на фейса, или на имейла. Срещу коричната цена ще я получи с автограф и безплатна доставка.

И... БЛАГОДАРЯ!

понеделник, 2 декември 2013 г.

Усмивка в Полунощ



Автор: Сибин Майналовски
Издател: Топ Преса
Година: 2013
Стр: 336
Цена: 12 лв

Иии - воала, дами и господа! Вече на пазара е втората книга на Сиби - "Усмивка в полунощ"! Вярвам, вече сте чели или имате достатъчно информация за "Сянката". Толкова време мина, откакто той пишеше и изведнъж, през 2013-а - две книги! С гордост мога да заявя, че автор на предговора към този чудесен сборник съм лично аз.

Докато "Сянката" беше повече хорър-сборник, "Усмивката" е повече фентъзи (интересно, също като при мен с "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" и предстоящия ми сборник "Пустинния Скорпион":-). Сборника е доста по-обемен, но е учудващо евтин - за 21 коли само 12 лв. Тази чудесна, бомбастична корица е правена не от кого да е, а от титана Петър Станимиров - респект! И, на практика - този сборник съдържа най-най пълният цикъл разкази за кръчма "Зелената котка".

Има фентъзи, има ужаси, има тъга и мъка, но има и много смях! Ще кажа по няколко думи за част от разказите - моля да не ми се сърдите, че няма да правя разбор поотделно на всеки един: та творбите в тази книга са точно 44! И така:

1. Усмивка в полунощ - първият разказ, творбата, от която започва всичко, с която стартира цикъла "Зелената котка". Запознайте се с Тери Сторн, най-великият Тъмен маг, раждал се някога, влезте в култовата кръчма. Първото приключение на Тери ще е свързано с легендарна магическа книга и много красива жена... Значи, може да се обърка всичко. Разказът е публикуван и в последния сборник с разказите от конкурса "Златен Кан" - "Изборът".
2. Критична маса - хумористично разказче за това как всъщност се появяват черните дупки.
3. Замръзналите реки на Амарантия - ей, че хубаво заглавие! Забавна творба с още по-забавен герой - Джонатан Деветте Пръста. Хора, спазвайте личната хигиена! Както казваше покойният Георги Русев като директора Цончев във "Вчера": "Хигиената! Хигиената е майка на прогреса!"
4. Нарисувай ми убийство и Да си мерим четките - чудесни творби с нов персонаж, вдъхновен от човека, направил корицата на този сборник. Запознайте се с Питър Стенли - художник, притежаващ свръхестествена дарба.
5. Били Зеленчука, Били Миротворецът - хохохо, ето я и черната овца на магьосническото сдружение! Не се подлъгвайте от младежкия му вид, от любовта му към алкохола и простотиите, които върши. Човек, който се справя с балрог по-добре от Гандалф и удържа сам две армии, съответно от елфи и от орки да не се избият заслужава най-малкото уважение.
6. Още едно коняче - какво знаете вие за конкурентните кръчми на "Зелената котка"? Знаете ли, че те са "Куцата медуза" и "Сополът на Мерлин"?
7. Бира, магии и пържена цаца - симпатично разказче, влязло и в "Мечове в града".
8. Градинарят - кой каза, че тук няма и хорър? Има, имааа... И то много добър.
9. Пещерата на Прокудените - не, магьосника не е мъртъв... Той ще се завърне! Той винаги се завръща.
10. Стоте живота на Бренда Макалистър - кое е по-тегаво: когато всеки ден някой те трепе и на сутринта се събуждаш, все едно нищо не е било, или когато ти се налага ти да трепеш всеки ден по някого?
11. Последното БГ-Фентъзи - гаврата с бг-фентъзито е... абе трябва да се прочете :-D
12. Неверие - въпреки всичко, приятелите ще ти повдигнат духа. Какво като не искат да те издават и публикуват, да не се е свършил света?
13. Есетата. Тази нощ ще танцувам сам, Понякога се връщам в душата ти, Помня, Реквием за две ръце, и още... Щом антифен на есетата като мен успя да ги оцени, защото стигнаха до него - това ще се случи и с вас. Гарантирам.

А сега, внимание. Който иска да се сдобие с екземпляр от книгата лично от автора с автограф, може да направи следното: а) да го потърси във фейсбук и да му пише на лично съобщение или б) да се появи на Коледния Панаир на Книгата в НДК и да си я вземе от щанда на БГ Книга. Сибин ще е там и ще раздава автографи лично на 14 декември, събота от 16 до 20 часа. А ако сте още по-нетърпеливи, може да се срещнете с него в петък, 6-и декември в бирария "Бавария", кв. Гевгелийски, ул. Попчево № 11, от 17 часа.

За финал - откъсче от предговора:
"И, ако се чудите как така жанрове като ужасът и фентъзито могат да бъдат създавани от един и същи писател - не се чудете. Абсолютният император на хоръра, Хауърд Филипс Лъвкрафт е писал и фентъзи, бащата на Конан Робърт Хауърд - изтръпващ хорър. Ужасът и фентъзито са двама братя, които вървят заедно ръка за ръка. Просто единият е малко по-грозен.
Елате, хванете за ръка хоръра и фентъзито. Те ще ви поведат из приказки, непознати земи - магични и страховити, омайни и ужасяващи, радващи и натъжаващи... Но без съмнение, до една интересни
Елате. Виждате ли как вече и двамата братя ви даряват с усмивка?
Усмивка в полунощ..."