сряда, 30 декември 2015 г.

Хоризонтите на Лудостта / Марудските Катакомби

Две нови книжки от брата Донко! Нещо, което никой фен на българската литература на ужаса не трябва да пропуска.



Автор: Донко Найденов
Издател: Гаяна
Година: 2015
Стр: 224
Цена: 10 лв

Какво може би сте забелязали, издател е отново вездесъщия Явор и Гаяна от Русе. Сборника е част от колекция Дракус и излиза в нея под № 9. Съдържа шест творби, разделени условни на два цикъла:

Раздел "Мистерия":

1. Константата на времето - автобус с пътници е запратен в миналото през специфична дупка. Донко споделя много интересни идеи и разсъждения за подобни феномени, както и смелата хипотеза, че времето е константа. Една нова светлина в творчеството му.
2. Методите на Гауро - лудница, луди, лекари, психиатри, иновативни методи за лечение... Нужно ли да говоря още?

Раздел "Ужаси":

1. Вампирът - нормална двойка в София, момче и момиче бачкатори заживяват под наем на квартира. Вечер обаче виждат как в апартамента отсреща има наемател като тях, който върши... странни неща. Признавам, тук ми настръхнаха всички косми.
2. Руините на антрацитната мина - изоставена е старата антрацитна мина, мъртви са в нея миньорите, погубени от алчността на собственика. Или?
3. Спектакълът на грешниците - възрастен мъж се пенсионира и си взима къща далеч от градската лудница. Ще намери ли тук обаче така лелеяното спокойствие?
4. Посещението - отдавна убит човек зове за отмъщение от отвъдното.

Следя развитието на Донко не от вчера, чел съм и притежавам всичките му книги. Радвам се да видя как стилът му се изчиства, как еволюира и става все по-добър. Неговата цел като автор е точно това, което са искали старите автори на хорър от XIX-и и началото на XX в. А именно - да те уплашат, да те накарат да изтръпнеш, ледени тръпки да полазят по гърба ти и да се стряскаш от сенките в стаята. И го постига: развитието му в Хоризонтите е впечатляващо.



Автор: Донко Найденов
Издател: Монт
Година: 2015
Стр: 128
Цена: 2 лв

А това е изключително симпатично книжле, което е с размерите на кутия цигари. Не се бъзикам - точно такъв е формата на книгата. За сметка на това е изключително евтина, само 2 кинта. За 2 лв в София вече няма и кръчма където да изпиеш една бира за тия пари.

Трима английски изследователи заминават на опасна мисия в Киргизстан, по следите на изчезналия преди три години студент Томас Бергойл. Когато пристигат в Маруд — малко планинско село в полите на Хималаите, където се смята, че е изчезнал Бергойл, — те откриват нещо зашеметяващо...

Весело посрещане на Новата година. И ако ви липсва снегът и студа, вземете си книжките на Донко. Те ще ви разхладят, гарантирам.

четвъртък, 3 декември 2015 г.

Априлска Жътва



Автор: Бранимир Събев
Издател: Ибис
Година: 2015
Стр: 232
Цена: 12,50 лв

Още с появата си на литературния небосклон Бранимир Събев заяви ясно себе си и смело пое по трънливия път на остросюжетните жанрове. Любовта му към хоръра, трилъра и фантастиката не остана несподелена; тя му спечели както многобройни литературни награди, така и неувяхващия интерес на българските читатели, за което свидетелства и четвъртата му книга, която държите в ръцете си. – Адриан Лазаровски

И така. Скъпи мои, без повече приказки и излишни думи ви представям четвъртия си сборник разкази. Трети пореден от Ибис, трети пореден с корица от Радослав Донев. С малки изключения, повечето творби са хорър, но обещавам другите също да ви харесат. Възможно е някои да сте ги чели на различни места, ала си е друго когато всичко е под един покрив, нали? Ето.

Дали има добри автори на хорър в България? Има, разбира се. Какво пишат ли? Книги като тази.Явор Цанев

1. Лъстиво сърце - Добре дошли в "Лъстиво сърце", бардак № 1 в Лас Вегас! Тук има буквално всичко за всеки, дори и за тези с най-странните сексуални предпочитания... Един разказ, който щеше да е част от "Пустинния скорпион", но в последния момент реших да го махна и включа тук като по-хорър ориентиран. Творба, която направи много силно впечатление на самия Любомир Николов.
2. Наемник - нещо се е случило в Кауен, трагедия, оставила брат и сестра сираци. Децата отиват с молба при Леотур, най-известния и страховит наемник в града. При Леотур молби не работят, само пари, но платите ли му, е готов да се изправи и срещу самия дявол... Разказ, отличен в конкурса за фентъзи на сп. Дракус.
3. Водният град - Джеси е мрачен герой в мрачен свят от близкото бъдеще, доста голяма част от който е под водата. Той е на мисия в родния си град, където трябва да открие лек срещу ужасната болест, върлуваща в световен мащаб. Джеси е корав мъж, но препятствията пред него са много и така силни, че цялото му тяло и душа ще бъдат подложени на изпитание.
4. Скрежко - Христина намира Скрежко, мъничко бяло коте, треперещо на студа в зимата и го взима при себе си. Скрежко израства като голям и прекрасен котарак, красив и гушкав. Но той не е само това, а и много повече.
5. Големият двубой - едно съревнование, което ще увенчае надпреварата между двама осмокласници. Надпревара, траяла 8 години от 14-годишния им живот. Разказ, в който съм вкарал немалка доза автобиография. Големият двубой обаче не е бой с голи ръце, нито пък е свързан с размахване на мечове или стрелба с пистолети. Големият двубой е...
6. Хотел „Макабър” - един хорър може би с познат на почитателите на жанра сюжет. Мъж се събужда в хотел, странен и непознат, който след малко ще му се стори зловещ. Какъв е този хотел, какво се случва тук?
7. Сурат пазар - не се смей, читателю! Златомир Арнаудов притежава дарбата да променя живота на планетата към по-добро, което сериозно удря по политици и престъпници в световен мащаб и е без съмнение най-издирваната личност в близкото бъдеще. Обръчът около него се затяга постоянно, с тревожна бързина. Единствената му надежда да се скрие и придобие нова самоличност се намира в околностите на Истанбул, където се гуши мистериозният Пазар на лица...
8. Вярна и единствена - Гримвар е огромен, брутален варварин, свикнал да цепи враговете на две като подпалки с гигантската си брадва. Но вече е на 35, усеща че тялото му не е същото като преди години, вижда как в близко бъдеще окачва секирата на стената и се радва на жена и деца. Но коя ще му стане спътница в живота?
9. Отмъщение - това е разказ, който написах за бъдещите "Мечове в космоса", но така и не излезе там. Нищо, ще го прочетете тук. Нашият герой живее кротко и безметежно на малката пустинна планета Тарибан. За 18-ия рожден ден съдбата му нанася съкрушителен удар: единият от двамата главни престъпници на Тарибан, Баксу Дебелия, контрабандист и наркобарон, убива родителите и изпепелява дома му. Младежът си няма вече нищо и никого. Останал без избор, той отива и моли за помощ другия престъпник на планетата: Ар-Мракад, сводник и търговец на оръжие. Но какво ли може да му предложи в замяна и защо Ар-Мракад да му помага?
10. № 24 - Венци и Коко са малки момчета, които имат нов учител по биология: Веселин Панчев. Учител, който живее в голяма смрад и мизерия, но разказва много увлекателни истории и е добър с тях. В училището им обаче се появява и друг учител - по математика, който е пълна негова противоположност: строг, сериозен и сякаш крие в себе си... нещо свръхестествено. Момчетата ще разберат, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед.
11. Черните кучета - сигурно най-бруталното нещо тук. Любимият разказ на Иван Атанасов от книгата, който ми е автор на предговора. Щом си сънувал Черните кучета, значи са гладни и трябва да ги нахраниш. В противен случай ще изядат теб.
12. Самак - най-малката творба в сборника. Това е разказ на ловна тематика, който писах за един литературен конкурс на Съюза на ловците и риболовците в България. Не се класирах във въпросния конкурс никъде, но какво пък, нали разказът е стигнал до вас?
13. Странния случай със съдия Фолсъм - а след най-кратката, идва и най-дългата творба тук. Съдия Джеймс Фолсъм е един от най-уважаваните жители на Грейнджървил. Страховит и деспотичен, особено със семейството си - жена му и двамата сина водят някакво подобие на живот, над който като мрачен облак тегне дебелата му сянка. Съдия Фолсъм заедно с останалите представители на градския елит се събират всеки месец в голямо, старо имение извън града... но какво ли точно правят там? Един класически хорър.
14. Априлска жътва - вече е април, зимата си отива и пролетта настъпва с пълна пара, понесла дъждове на крилете си и загатваща за лятото, което идва след нея. Спокойствието на едно градче в Щатите ще бъде разрушено от двама младежи, учещи в местната гимназия "Амарант". Шестнадесетгодишните Карл Джаксън и Деймън Грейс тренират всеки ден от месеци, за да изживеят звездния си миг, който наближава... Какво може да се случи, когато главните действащи лица са тийнейджъри с бушуващи хормони, ядосани на целия свят? Когато са момчета, тормозени от малки? Когато имат за кумири демони и живеят в "страната на неограничените възможности"? Отговорът е само един - всичко.

Бранимир Събев е не просто писател, а една добре смазана и перфектно програмирана машина. Тя обикаля нощем из сънищата ви, събира най-първичните страхове, пороци и тайни желания, след което с невероятна лекота ги претопява в месомелачката на въображението си и ви сервира готов продукт – разкази, които дълго време няма да ви оставят на мира. Дори да си мислите, че сте ги забравили, те ще са там, някъде дълбоко в подсъзнанието ви, чакайки удобния момент, за да ви потопят в мрачните дебри на ужаса.Сибин Майналовски

Панаирът на книгата в НДК започва от 8 декември, вторник и ще трае до 13 декември, неделя, от 10:00 сутринта до 20:00 вечерта. Очаквам ви на третия етаж, щанд № 301, Издателство Ибис, там ще сме и книгата, и аз. За който е идвал и преди - същото място, на което съм всеки панаир. Ето и линк към събитието във фейсбук - https://www.facebook.com/events/191531844522301/ Ще присъствам на щанда всеки ден, от сутрин до вечер, с изключение на съботата - тогава ще почивам.
"Жътвата" на щанда ще е 10 лв, "Човекът" и "Скорпиона" по 9,50 лв. Заповядайте в удобен за вас ден и час, винаги сте добре дошли! Наздраве, и приятно четене!

Мога да говоря още много за книгата, за увлекателния, непринуден стил на Бранимир, за любопитните му метафори и интересните социални въпроси, които повдига, но ви оставям да четете. Сигурен съм, че ще си прекарате добре с разказите, които ви е подготвил. И внимавайте с черните кучета. - Иван Атанасов

неделя, 22 ноември 2015 г.

Истории от Последното Измерение / Пътуване През Спомени



Автор: Делиян Маринов
Издател: Весела Люцканова
Година: 2013, 2014
Стр: 224, 160
Цена: 12 лв, 10 лв

Изненадващо добри, учудващо интересни и грамотно написани се оказаха двете томчета от дебютния роман на Делиян Маринов. Кой е Делиян? Роден на една и съща дата с Харпър Ли и Тери Пратчет, той се пръква в Севлиево през 1992-а. Завършил политология във Велико Търново, понастоящем живее във Варна. Като за първа книга, и то роман, и то писан от двайсетинагодишен автор? Палци горе, и на краката.

Скар е могъщ боец и безскрупулен наемник, служил на кого ли не приживе и вършил всякакви черни деяния срещу пари. Внезапно той е пробуден след смъртта си, без капка спомен за предишния си живот. Съдбата му е да служи на демоничния маг Нумориус - успял да овладее могъщ артефакт, с който да пробуди мъртвите.

И не просто да ги пробуди. Армия от мъртъвци с грехове са върнати към нов живот, за да служат на новия си господар, който иска да завладее света. Мъртъвци, които не знаят умора, нямат нужда от вода, храна, сън, въздух, виждат отлично в тъмното, служат безрезервно и е много трудно да бъдат убити. А наградата им, единственото, което получават срещу вярната си служба... са техните спомени. Спомените кои и какви са били приживе.

Издигнал се до пръв воин на Нумориус, във втора книга Скар вече се е сдобил с достатъчно спомени - кои подарени, кои си е възвърнал по естествен път. Скар решава да се опълчи на своя господар и да върви по пътя на принципите си, да служи само и единствено на своята чест. Но ще успее ли?

Нумориус става все по-силен и по-могъщ. Вече събира огромна армия и съживява мъртъвци от нов тип. Усеща и силната собствена воля на Скар, така че му готви заместник - покорния гигант Забрава. Ще бъде ли достатъчна бойната част, която Скар предвожда лично? Или ще се наложи да търси помощ и от другаде?

Ще му бъдат ли верни, или верността им към господаря ще се окаже по-силна и ще се обърнат срещу него? Всички те - Призрак, Мегидо, Инстинкт, Обелиск и останалите? А те са немъртви, всеки следващ ден плътта им гние и се разкапва все повече, докато останат само оголени скелети.

Отговор на тези въпроси ще получите след като прочетете "Пътуване през спомени: Истории от последното измерение". Едно чудесно дарк фентъзи от български автор, което препоръчвам с две ръце.

сряда, 11 ноември 2015 г.

БЪДИ РАЗЛИЧЕН!!!



Поредният удар по любимия ни жанр. Световната фентъзи награда вече няма да е моделирана като главата на известния писател Хауърд Филипс Лъвкрафт (най-известен с поредицата си за Ктхулу), след като се разбра, че приживе той е бил расист с "отвратителни мнения" спрямо чернокожите, предаде "Гардиън". Промяната бе обявена тази неделя на Световната фентъзи конвенция, когато организаторите заявиха, че това е последната година, в която ликът на писателя ще се ползва за статуетката. Все още не се знае какво ще го замести вместо това. Миналата година петиция, подписана от над 2500 души, поиска организаторите да оформят наградата като лицето на известната афро-американска научно-фантастична писателка Октавия Бътлър, тъй като въпреки че Лъвкрафт е оставил трайна следа в жанра, много автори не искали да печелят награда с лицето на някого с подобни ужасни виждания върху света. Засега обаче повечето негативни мнения срещу лика на Лъвкрафт идват от автори с различен цвят на кожата от белия, а мненията в интернет за промяната са разнопосочни.

За моето мнение може да се досетите, а и го изразих пределно ясно вече във фейсбук. Няма да навлизам в подробности, понеже псувните ми ще станат толкова силни и концентрирани, че току-виж ми прогорили монитора, когато вляза в блога си. В днешно време най-страшно е да те нарочат за расист - дори ако си терорист, изнасилвач, педофил, алчен политик или сериен убиец не е толкова лошо. Затова, отправям към вас призив:

Бъди различен!

Не бъди толераст!

Не бъди либераст!

Не бъди конформист!

Не бъди политкоректен! Не бъди воин за социална справедливост! Те са истинските расисти!

Чети Лъвкрафт! Не си ти, когато не четеш! Не си ти, когато си прост, без въображение и без приятните тръпки на страха, разхождащи се по кожата ти! Не си ти, когато не попадаш в нови светове, без да излизаш от топлата си уютна стая! Докосни се до творчеството на гения, вдъхновил толкова много писатели, музиканти и прочее хора на изкуството наравно с Толкин.

Носители на тази награда са автори като Дейвид Мичел, Чайна Миевил, Гай Гавриел Кай, Джийн Улф, Харуки Мураками, Урсула Легуин, Кристофър Прийст, Робърт Маккамън, Питър Строб, Патрик Зюскинд, Дан Симънс, Бари Хюгарт, Майкъл Муркок, Фриц Лейбър, Ричард Матисън и много други, това само наградените в категория роман. Сред наградените за къса форма са още и Нийл Геймън, Джо Холдеман, Танит Ли, Рамзи Кембъл, Стивън Кинг, Ким Стенли Робинсън, Орсън Скот Кард, Джордж Р. Р. Мартин, Майкъл Суонуик, Джо Хил. Интересно ми е какво ли се очаква от тях - ритуално да изгорят статуетките си с лика на Лъвкрафт?

Бранко препоръчва:

Отвъд стената на съня

Бащите на ужаса

Некрономикон

Планините на безумието

Търсете в книжарниците от издателства Ибис, Изток-Запад и Ентусиаст.

събота, 31 октомври 2015 г.

Лакомство или Пакост?


     Мразя тапетите, без майтап. Свикнал съм като опра длан в стената да усетя успокояваща хладина, а не някаква суховата или лигава хартия. Противно ми е. На всичкото отгоре през няколко години трябва да ги сменяш – мокриш, отлепяш, стържеш, мажеш с грунд, мериш, чертаеш, режеш, клепаш, лепиш, натискаш... Какво толкова лошо има да минеш с четката тия стени? Раз-два, и готово.
     Тапетите в обширния хол на къщата, в която се намираме в момента с бандата, са от особено гнусен тип – розови като душата на стопроцентова кифла с дебилна изрусена майка и завършен мухльо за баща. На равни интервали по тях има различни по големина квадрати във вишнев десен. Чудя се ако прасна в стената главата на идиота, избирал тапетите (бас 1000 към 1, че е била майката и/или дъщерята) кървавото петно дали ще си личи изобщо. Няма как да стане обаче – семейство Морън, които току-що ви описах, довчера собственици на тази къща, сега са в мазето, по-мъртви от кроманьонци. Или по-скоро каквото е останало от тях.
     На вратата се звъни – дълго, протяжно и така продължително, че може да изкара от кожата му и будистки монах.
     - Влизай! – подвиквам. По принцип не е лошо да посрещнеш посетителите, но в редките случаи като този, да лежа разплут в мек фотьойл, а на масичката до главата ми да кротува чаша кока-кола с лед... Хич и не ми е дори.
     - Лакомство или пакост? – изписуква гласче отвън. Ох, поредните пикльовци.
     Провиквам се малко по-силно:
     - Влизай, отворено е!
     Вратата лекичко се отваря. На прага стоят и се пулят каре дечурлига, плахо стиснали кошнички с лакомства: две момичета и две момчета. Момченцата са облечени като скелет и Тенекиения човек от Оз, момиченцата като фея и вещица. Никой не е навършил и десет. За момент ме връхлита дежа ву, спомен от далечната 1990-а
     („Брой до седем, малки зайо,
     отвори очи, и ще си в рая!”)

     но отминава бързо. Дружелюбно им махам да влязат, докато отпивам от кòлата. Успяват да превъзмогнат шубето и със ситни стъпчици навлизат цял метър в къщата. Стараят се да не поглеждат към лицето ми – напълно разбираемо. Как да гледаш спокойно лице, цялото насечено в белези, някои шити с капрон, други директно скопчавани с телбод?
     - Л...Лакомство или пакост? – престрашава се вещичката. Ухилвам й се широко – знам, че така изглеждам още по-противен.
     - Пакостите тук ги вършим ние, малката. За вас са лакомствата. Изберете си от онази маса.
     Мъниците правят още една крачка и вече са до изкушенията, които сме приготвили за такива като тях. Вещичката изпищява и потъва в мрака навън, преди да се усетим.
     - Ка-ка-какво е това? – каканиже скелетчето, сочейки с разтреперан показалец.
     - Значи, това пред теб в купата са желирани очи – обяснявам. – Набръчканите работи в жълтата чиния до тях са варени тестиси, а тези дълги червени неща в ладията са нарязани сушени сърца: малко са жилави, да знаеш. Аз лично бих ти препоръчал съдържанието на стъклената паница. Карамелизираните зърна от цици на проститутки са любимото ми лакомство, няма такова вълшебно съчетание на вкусове.
     Някъде по средата на тирадата феичката и тенекиения човек са се стопили в мрака навън, зарязвайки кошничките си на килима. Скелетчето обаче се оказва по-храбро от всичките, или може би по-тъпо и остава. Междувременно в хола тихо се е вмъкнал един индивид от компанията. Представете си вълк с човешки размери, изправен на задните лапи, с огромна глава, пълна с остри зъби и облечен в прокъсани риза и панталон. Той завира нос в задника на хлапето и с удоволствие го помирисва оттам, та чак до врата. Какво ти помирисва, направо му изсмърква телесния аромат като закоравял наркоман.
     - Ах, как ухае... – замечтано ръмжи той. Виждам как панталоните на скелетчето отпред бързо започват да потъмняват.
     - Лари, на място – отегчено се прозявам. Върколакът втренчва жълтите си очи в мен с молба.
     - Само едничко, Чарли. Дори няма да го изям целия. Само една хапчица от раменцето му, от тази крехка кожичка...
     - Лорънс Стюарт Талбът, колко е часа? – търпеливо го питам и прекарвам палци по презрамките на синия си гащеризон.
     Лари вдига глава към големия стенен часовник.
     - Почти десет, Чарли.
     - Значи, има още два часа, преди да излезем и тръгнем на обиколка. Я иди да видиш Франк не се ли зареди вече, цял ден не е свалял клемите на акумулатора от черепа си. А ти, ситен пикльо – обръщам се към скелетчето, което се тресе подобно крем-карамел, – имаш три секунди да си биеш камшика оттук.
     Вълкът въздъхва, проследявайки с копнеж пищящото хлапе в мрака. Затваря вратата след него и се завлачва унило към мазето. Чак сега обръщам глава и дарявам с извинителна усмивка госта си, който ми прави компания на другия фотьойл. Облечен с черен фрак, бяла риза и папийонка, той деликатно отпива от чашата си, пълна с нещо прилично на вино и сегиз-тогиз оправя някакви невидими гънки на панталона си, прокарвайки дълги нокти по скъпия плат. Усмихва се и приближава лице към мен. Главата му прилича на глава на видра заради зализаната назад коса, полепнала по черепа.
     - Мистър Рей, удивително е как успявате да ръководите тази прекрасна организация от толкова разнолики създания.
     - Благодаря ви за комплимента, граф Лугож, той наистина значи много за мен. Контролът над Дяволската Дузина не е никак лесна работа, особено когато си висок едва две стъпки и половина. И благодаря, че се отзовахте на поканата ни. Предполагам е трудно да се пропътува половината земно кълбо, за да дойдете от Румъния чак в Щатите, предвид спецификите на вашата природа...
     Графът махва с ръка и се ухилва още по-широко.
     - Моля ви, за мен е чест. За нищо на света не бих пропуснал такъв празник.
     Античния телефон на масата звъни. Хм, кой ли е? Вдигам:
     - Да!
     Чувам мазен глас, който и досега ме кара да изтръпвам. Бившата.
     - Ооо, скъпиии, къде се загуби миличъъък? Обърнах света наопаки, за да издиря този номер. Няма ли да ни дойдеш на гостиии? Детето все пита за теееб...
     - ТИФАНИ, УМРИ В ЯДРЕН ОГЪН!!! – изревавам и така затръшвам черната бакелитова слушалка, че ясно виждам как по нея пробягва пукнатина. Само да свършим с купона и утре най-после се захващам с тая пача. Да не ми е името Чарлз Ли Рей, Езерният Удушвач, ако не й изсипя цялата банда едновременно. Този път ще я изпържа на бавен огън, докато се превърне в буца сгурия, после ще я смеля на прах и ще я разпилея по вятъра. Да видим тогава как ще се върне отново.
     Чувам щракване с пръсти и на табуретката до графа се материализира не по-високо от метър създание, облечено в зелени дрехи. Макар и без белези е по-грозен от мен, има червеникава брада, а на шапката му се мъдри златна катарама. Подобни катарами красят и обувките му, а от високите чорапи на зелени и бели ленти би ме напушил смях, ако не се чувствах така кофти в момента.
     - Щом двама се обичат, с пръстен те ще са скрепени, за ръка хванати ще тичат, по поляните зелени! – издекламира бързо той, лъхвайки ме с отвратителния си дъх.
     - Чудесен поет си, братовчеде Уоруик – злъчно коментирам. – Замислял ли си се скоро за собствена стихосбирка?
     Вратата към кухнята се отваря и към нас бавно пристъпя полуразложено създание, което някога може би е било човек. На черепа му на места има коса, на други няма и кожа, а отляво дори липсва парче кост. Смърди на труп, какъвто и е, а в ръцете си носи табла с нови чаши за мен и графа, както и една с ирландско уиски за далечния ми роднина.
     - Благодаря, Борис. Моля те, иди и виж онези шантавелци Фреди и Джейсън успяха ли да събудят Имхотеп. Да прекараш хилядолетия в саркофаг не е шега работа, а и вече минава единадесет, почти не остана време.
     Зомбито не може да говори, понеже гласните му струни са изгнили и отдавна е изял собствения си език, затова само ми кимва и се затътря към горния етаж на къщата. Приказваме си тримата, необезпокоявани от нахални хлапета, когато внезапно стенния часовник започва бавно и тържествено да отброява дванадесет удара. Звукът му напомня погребална камбана.
     Полунощ.
     Скачаме от фотьойлите, а останалите от ордата започват да прииждат от другите стаи, от горния етаж, от мазето, въоръжени с остриета, зъби, нокти, кой каквото има. Почти всички са тук, но който дошъл, дошъл, няма време. Графът отваря вратата и потъваме в хладния мрак навън.
     Нощта на Хелоуин е една от любимите ми през цялата година, изключая рождения ми ден и датата, когато пречуках майката на Тифани. Така е приятно, сравнително топло за това време на годината. Има и звезди, но луната се е скрила зад облак, сякаш уплашена от това, което ще види в квартала. Хубав квартал – чист, тих, спокоен, с обикновени тъпи жители. С еднакви къщи с еднакви бели огради, с еднакви дървета, храсти и морави, с еднакви дворове, в които се люлеят еднакви люлки от автомобилни гуми. Тия хора как не си объркват домовете в тъмното?
     Вижте, не е ли красота. В далечината мяркам Кожоликия да гони с моторна резачка същите досадни хлапета, които наминаха преди. Досами къщата висок чернокож в дълъг до земята овчи кожух разпаря корема на давеща се в собствената си кръв тийнейджърка, използвайки за целта куката, която има вместо дясна ръка. Гаджето й му налита с бухалка, но негърът разтваря палтото и от кухия му гръден кош изригва облак пчели, който нажилва до смърт смотаняка.
     Надолу по улицата съзирам Пинхед, омотал в куките си на вериги две възрастни жени. Те са на колене пред него, плачещи и кървящи, а той рови с пръсти между ребрата си, вади късчета месо и ги тика в устата им. Следва извратена версия на молитва. Но сигурно най-гадното е в двора на съседната къща. Клоунът Пениуайз е спипал момченце, толкова малко, че още не е тръгнало на училище и пред очите ми му откъсва ръцете. Детето не издава и звук, просто припада от нечовешката болка, а след малко и умира от кръвозагуба.
     - Хайде Чъки, изпускаш купона! – има нахалството да ми помаха с детските ръце клоунът.
     - Пак са ви избързали часовниците, а, негодяи? – изръмжах. – Нищо, по изгрев ще си поговорим.
     Малко по-нагоре виждам патрулка с разтворени врати, в която лежат неподвижни две ченгета. Приличат на заспали, но не са – Крюгер ги е унесъл и им е изпратил кошмари, които са спрели сърцата им. Разбира си от работата Фреди, няма спор.
     Вадя стоманената корда и ловко я мятам към един тичащ наблизо глупак в костюм на млекар. Оловната тежест в края усуква кордата около врата му – едно рязко дръпване и главата весело литва нагоре, изтласкана от фонтан ярка кръв. Затичвам се със ситните си крачета към някакъв превит на колене мухльо, облечен като Зоро, без да спирам да се смея:
     - МИХИХИХИХИХИИИИИ!
     Скачам и падам отгоре му, стиснал в гумената си ръчичка ножа, подарък от Майк. Докато забивам острието в шията отново и отново, а кръвта му пръска в очите ми, изпитвам така добре познатото ми блаженство. На сутринта ще раздавам похвали и наказания, ще организирам терминацията на Тифани веднъж завинаги, но сега...
     Сега е време за забавления.

сряда, 7 октомври 2015 г.

Пепел от Мрак



Автор: Валентин Попов
Издател: Гаяна
Година: 2015
Стр: 180
Цена: 10 лв

Винаги когато на родния литературен небосклон се появи нов автор, творящ в праведния жанр на ужаса се изпълвам със задоволство и интерес. Любопитството не спира да ме мъчи и започвам да следя изкъсо развитието му като тъмен бард. Така се получи и при Валентин Попов и първата му книга „Нощта срещу ноември”, а аз не останах разочарован от този хорър-дебют: изчистените, кратки разкази бяха силни и могъщи като нажежени стоманени пирони, забити в ковчега на позьорската посредственост, ширеща се из българските хартиени полета.

Ето го и вторият сборник на автора – „Пепел от мрак”, издаден отново от русенското издателство „Гаяна”. Очакват ви 20 истории, чиито сюжети без съмнение ще задоволят изтънчения ви вкус, а героите в тях, бродещи по белите страници са кой от кой по-колоритни: свирепи мечки, пазещи малките си, самоубийци, отмъстителни индианци, особняци, необикновен Дядо Коледа, село с ужасяващи обитатели, стриптийзьорка с нечовешки умения, психопат с бръснач, компютърна игра-мечта, библейски звяр и един велик вампир, потомък на самия Дракула. Разнообразието е важен фактор сред качествата на всеки сборник разкази, а тъкмо от него в „Нощни разкази” има в доволно количество.

Заложете смело на Валентин Попов и неговият нов сборник. Той е поредното доказателство, че българските автори пишат добре, че създават качествени разкази и че хорърът далеч не е тема табу. Доказателство, че си струва да се четат и си заслужават всяка похарчена стотинка и всяка отделена минутка време. Защото тези разкази, скъпи читатели... са създадени преди всичко за вас.

За поръчки - пишете на имейл val_popov@abv.bg

неделя, 4 октомври 2015 г.

Реквием за Сбъдващ Мечти



Сковано в желязната прегръдка на леда, покрил повърхността му като мръснобял саван, то спи в безумен унес, сънувайки такива неща, каквито никой смъртен никога не е съзирал и в най-фантастичните си видения. Безжизнените му дълбини са осеяни с всевъзможни отпадъци, които са забили своите ръждясали, изкривени крайници в каменистото му дъно. То спи и от време на време нещо в недрата му леко трепва, моментен проблясък на неземен цвят, който угасва след миг, сякаш разтваряйки се в застоялите води. То спи, а църквичките на възвишенията в двата му края се извисяват над повърхността му като часовои, които, макар и да изглеждат инертни, всъщност зорко бдят да не би онова от дълбините да не се пробуди. - "Езерото", автор Адриан Лазаровски

Преди три дни, на пътя между две шуменски села след зверска катастрофа си отиде един изключителен човек. Адриан Лазаровски, преводач, писател, рок-журналист и позната на може би целия литературен свят в България личност загина на място след челен удар с камион. Ненавършил четиридесет, и това само ден след Международния ден на преводача. Адриан беше приятел, ерудит, уникална личност, помагал е на не един и двама начинаещи автори, включително и на мен. В такива моменти ръцете дори на нас, хора на словото, творящи ужаси се сковават и перото ни замръзва нямо над листа, а от върха му се отронва черна мастилена капка и тихо капва, като сълза в пръстта на пресен гроб. Реалността e винаги по-ужасна от всякаква фикция.

"Същинско вавилонско стълпотворение, сегашният Ред Хук поразява с противното си съчетание от невъобразима мръсотия и дивашка врява, акомпанирана от оглушителния вой на корабните сирени и влудяващото бучене на плувналите в мазут води, които се гърчеха в неумолимата каменна хватка на сумрачните кейове. Тук се бе загнездило вселенско Зло, предопределено да плъзне по целия свят, поглъщайки цели градове и погубвайки цели нации със смъртоносното дихание на отровната си чума." - "Кошмарът в Ред Хук", Х. Ф. Лъвкрафт, превод Адриан Лазаровски

Още си спомням първата ни среща, сякаш беше вчера. Беше преди 10 години, декември 2005-а, тъкмо бях започнал първата си работа като банков служител и се наложи да дойда до София за малко на обучение. Вечерта Адриан ме заведе в едно вече несъществуващо, малко и непретенциозно заведение до СУ с народни (като за София) цени, където седнахме тримата със сестра му. Контрастът между двама ни беше очеизбождащ: аз, късо подстриганият с костюм и вратовръзка начинаещ драскач с телосложение на мечка и той, дългокосият строен мъж в кожени дрехи, вече доказал се и разбутал няколко гнезда на стършели с творбите си. Запознахме се, говорихме и после ходихме в Дома на Архитекта, където бе представянето на книгата на Весела Фламбурари "Мина, магиите и бялата стъкленица". Едни вълшебни времена.

"Ако реша съвета му да следвам
и се отправя по пътеката зловеща,
която според думите му крие
Тъмната кула, може би ще срещна
Смъртта; ала дори това да стане,
едва ли ще умра от тази рана."

"Чайлд Роланд Кулата достигна", Робърт Браунинг, превод Адриан Лазаровски

2008-а година пристигнах в София за постоянно и вече с Адриан си комуникирахме не само по интернет, а и на живо. Тъкмо бях издал дебютната си "Хоро от Гарвани", на която Адриан е и редактор, а той самият ме бе преварил с година - 2007-а в съавторство с руския писател Валентин Постников бяха сътворили "Моливко и Сръчко в България". Последваха пет години съвместна литературна лудост в мрака на родния ъндърграунд, където заедно правихме какво ли не в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика. За това време аз сътворих "Човекът" (където Адриан е автор на предговора) и "Скорпиона", той - "Завладей Българите" и "Завладей Българките". Тримата заедно с Благой бяхме инициатори на "До Ада и Назад". Когато със Сашо Драганов съставяхме "Мечове в леда", Адриан беше редактор. Заедно с него, Явор, Сибин и Кети журирахме Вдъхновени от Краля. Заедно участвахме в куп реалити романи по Радио София. Писал е добри думи за задните корици на книгите на Марти Ангелов, Владимир Василев, Валентин Попов, за мен, както и за бъдещата ми "Априлска жътва". Просто не мога да изброя всичко и местата, където се е появил, за да помогне, да остави следа, да подаде ръка.



За много хора той ще остане като човекът, превеждал Стивън Кинг на български. Да, Ади е превеждал много книги на Кинг - последната Тъмна кула, "Огън", "Дума Ки", "Клетка", "Бурята на века", новите издания на "Куджо", "Кери" и "Бягащият мъж", "Романът на Лизи", "Малко след залеза", "Вихър през ключалката", "Годината на върколака", отчасти "Зъл мрак, угаснали звезди" и "Под купола" и др. Но аз ще го запомня и като човекът, превел над 60 художествени книги от английски и руски на български. Ще го запомня като човекът, който на практика наложи величието на Лъвкрафт в България. Като човек, който освен двамата изброени титани е превеждал и гиганти като Набоков, Бредбъри, Дал, Матисън, Блох, Дансени, Аштън Смит, Кунц, Удинг, Хармс, Суонуик, Браунинг, Гарднър и др. Като човек, който бе чудесен рок-журналист, писал за Про-рок, Хаос, Нов Ритъм, Metal Hammer, Метъл Катехизис и др. - рокаджиите в страната чудесно знаят кой беше. Ще го запомня и като невероятен писател, сътворил няколко чудесни книги и изтръпващи хорър-разкази. Ще го запомня като легенда, и паметта му ще бъде почетена. А той няма да бъде забравен. Легендите не умират.

"Не е покойник онзи,
който лежи във вечността
и след безброй епохи
погубва и смъртта..."
"Некрономикон", Х. Ф. Лъвкрафт, превод Адриан Лазаровски

Почивай в мир, приятелю. Някой ден ще се срещнем на полянката в края на пътя.

сряда, 30 септември 2015 г.

Защитения / Пустинното Копие



Автор: Питър Брет
Издател: Колибри
Година: 2012
Стр: 472
Цена: 18 лв

Ееееегати яките книги, човек! Честно казано, не очаквах да са чак пък толкова добри и да ми харесат толкова много. Тотално непознат ми автор, а просто попилява. Не знам от колко години мечтаех да прочета нещо точно такова - фентъзи с много екшън, много битки, и то точно срещу демони. Но, да карам по ред на номерата. Ето какво ви очаква в първите два тома от поредицата на Питър Брет "Демонски цикъл".

Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Когато падне мрак, от земята се издигат... Те. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.

Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в старите изрисувани защитни символи и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата се върнат обратно. Животът на Арлен бива разбит от демоните, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните е истинския враг на човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.

Имаме и други двама герои от други сюжетни линии, като Лийша, могъща лечителка и билкарка и Роджър, странстващ шут, който умее да омайва демоните с музиката на цигулката си. Ала центърът е Арлен и всичко, което прави, докато се събере в троица с другите двама, че и след това. Мечтата на Арлен е да стане вестоносец - странстващ между населените места, комбинация между пощальон и доставчик на стоки, да развие умението си да чертае защити срещу демоните и да намери начин да ги убие.

За целта той стига далеч на юг, където сред пясъците на пустинята е крепостта Красия. Там живеят единствените, които не се крият от демоните, а се опълчват срещу тях. Арлен става побратим с Първия воин на крепостта - Ахман асу Хошкамин ам'Джардир ам'Каджи и научава много, ала истинското знание открива в Анокх Слънце, Забравения град, където се крият отдавна изгубените бойни защити. Арлен татуира цялото си тяло с тях и се превръща в Защитения - истински бич за демоните.

Рядко книга те грабва така - щом дори се прибирах по нощите и ми се спеше, било изморен, било пиян и вместо да се трупясам в кревата светвах нощната лампа и потъвах отново и отново в света на Питър Брет. Увлекателно написани книги, не те пускат, а те карат да разгръщаш следващата страница - напред, и все напред. Към следващата развръзка, към края на тази книга, към началото на следващата. Когато ги подхванеш, сънят не е приоритет.

Автор: Питър Брет
Издател: Колибри
Година: 2013
Стр: 584
Цена: 24 лв

И ето, стигаме до втората книга - по-дебела, а колкото и учудващо за мен да бе, още по-добра! Добре дошли в Красия, градът сред пясъците, известен още като Пустинното копие. Мястото, където живеят красианците - единствените, които се опълчват на демоните и дръзват да се бият с тях, макар шансовете им да са минимални. Хора, които наричат ядроните алагаи и по вяра, обичаи, културни особености и стил на живот са като братя-близнаци на арабите отпреди Европейското Средновековие.

Щом едно момченце поотрасне малко, бива взето, за да поеме своя Път, или Хану Паш. В края на пътя си той може да стане дама, или духовник, облечен в бяло, който служи на Еверам и разпръсква словото му чрез неговата книга - Свещения Евджах. Не се подлъгвайте по вида им, макар да не носят оръжие, дама са изключителни майстори на шарусахк, бойното изкуство на Красия. Момчето може да падне и до презряната съдба на кхафит - обикновен търговец, занаятчия и изобщо слуга на истинските воини. Воините, които се покриват със слава, воините, които всяка вечер танцуват алагай'шарак, т.е. избиват демони. Най-голямата мечта и висша чест за едно момче. Да стане дал'шарум.

За целта обаче първо ще бъде ний'шарум, или обучаващ се и в продължение на години единственото му облекло ще е неговото бидо: проста бяла препаска около кръста. Свирепите тренировки, жестокият режим на живот, включващ само ядене на овесена каша, често бой и понякога дори изнасилване от по-големите го прави сух, слаб и корав като остриетата на копията, които след време ще забиват в алагаите и ще се покриват със слава.

Само веднъж да стане дал'шарум, вече ще се храни като хората, с месо и други благости. Може дори да израстне и да стане кай'шарум, или висш офицер, а защо не и Шарум Ка, заповядващият на всички шаруми? Ще разполага с достъп до общия харем, пълен с наложници за целта, или т.нар. дживах'шарум, където да си ляга с която и когато поиска. Да, тук жените са безропотни машини за деца, които бълват хлапета на конвейер, и въпреки това Красия с годините се стопява и населението й става все по-малко. Всяка нощ умират шаруми.

Всеки загинал шарум обаче продължава да живее. Костите му биват взети и вградени в огромния Храм на Красия, Шарик Хора, а главата му ще стане част от Черепния Трон. Не всяко момиче ще свърши като наложница в харем или покорна съпруга, произвеждаща хлапета. Момичето може да стане дама'тинга, или женски вариант на дама, овладяваща свръхестествени способности и не на последно място: магии. Въпреки че основното им занятие е да лекуват ранените, мъжете в Красия изпитват неподправен страх от ефирно плъзгащите се, забулени и облечени в бяло дама'тинги. Евджахът ни учи: никога не посягай на такава, защото ще отидеш в царството на Ний, или Ада.

Ала е време за промяна. Ахман Джардир вече носи Копието и Короната на Пророка и се е обявил за Шар'Дама'Ка, или Избавителя. Немалка заслуга затова има и Иневера, неговата дживах ка, или Първа съпруга. Обединил в едно дванадесетте не много понасящи се едно с друго племена на Красия, той тръгва на север и започва да завладява земите, където е живял Арлен. Наближава Шарак Ка, Последната битка, когато човечеството ще се изправи срещу демоните и съдбата на света ще се реши веднъж завинаги. Макар обладаващ голяма сила и могъщи армии, Ахман ще трябва да се изправи срещу своя бивш побратим Арлен, който много други също наричат Избавител и който от безброй битки с демони и ядене на плътта им сякаш сам е станал демон...

сряда, 23 септември 2015 г.

Кървави Книги 4 / Мравките



Автор: Клайв Баркър
Издател: Колибри
Година: 2015
Стр: 224
Цена: 14 лв

Кажи му Баркър, и не го хвали повече. Поредните Кървави Книги, поредната чудесна порция хорър-новели плюс един разказ. Имам си една мечта - да видя всичките Кървави Книги на български, издадени в един грамаден том с твърди корици, ама нали. Искам нагло да попитам този ливърпулски педеразин: а ние кога ще се научим да пишем като теб? Най-вероятно никога, за съжаление.

Не се здрависвайте с Чарли ако ви подаде ръка. Не бъркайте в джоба на скитника. Не търсете откровения в Тексас през сезона на смерчовете. Не прекрачвайте прага на Григорий, освен ако не сте Дявола. И най-важното - стойте далеч от Горящия човек, особено ако по радиото звучат любовни песни.

Майтапа настрана, Баркър е брутален, брилянтен, четете, не се чудете.



Автор: Бернар Вербер
Издател: Колибри
Година: 2006
Стр: 340
Цена: 16 лв

Хммм! Иновативно, и много добро! Дами и господа, нека ви представя Бернар Вербер, французин, писател и ентомолог. Завършил журналистика и криминология, според немалко класации най-четеният френски писател във Франция и Русия. Книги, издадени в над 15 млн екземпляра и преведени на 30 езика. Но за какво става въпрос в първата книга от трилогията за Мравките?

Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други - злотворни същества. С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка. Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване... Също и нашето. Сага за „вътреземните“, за един колкото невероятен, толкова и ужасяващ свят, гъмжащ от насекоми с непредвидимо, понякога кръвожадно поведение.

Изключително интересна и увлекателна, авторът е голям професионалист в сферата си, знае много неща от нужната материя. Ще останете изненадани от света под краката ни, върху който крачим всеки ден, а не знаем какво се разиграва отдолу. Единствената причина, поради която дадох 4/5 звезди в Гудрийдс е че сюжетната линия за хората и какво се случва в човешкия свят не ми бе особено присърце. Виж, другата, мравешката, там е истината.

Ако още не сте прочели - голям пропуск, да знаете.

четвъртък, 17 септември 2015 г.

Home, Sweet Home!



Автор: Явор Цанев
Издател: Гаяна
Година: 2015
Стр: 176
Цена: 10 лв

Оп! Нов сборник разкази от русенския патрон Явор Цанев, моторът зад издателство "Гаяна" и сп. Дракус. Това е номер 6 от колекция Дракус - ако сте забравили кои са първите пет, припомням:

1. Димитър Цолов - Клиника в средата на нощта
2. Змей Горянин - Ру: Разказ за най-древните люде
3. Коста Сивов - Хубави неща, лоши неща
4. Сибин Майналовски - Змии в стените
5. Иван Костадинов - Олтарът

Този сборник е ориентиран повече към фантастиката и фентъзито, по-малко към хоръра, както предишните книги на Явор. Съдържа 22 разказа, от които най-силно впечатление ми направиха:

1. Home, sweet home! - титулният разказ. Група изследователи попадат на странна, необитаема планета, която изглежда чудесно. Още повече - има страхотни, чудни, приятни къщички, по-скоро колибки, които те дърпат да си легнеш и починеш вътре.
2. Златото на дракона - Дънера и Бабанката научават от говедаря, че в пещерата си драконът имал злато. Ами, хайде да отидем да го вземем това злато!
3. Какво довлече - какво довлече котката? Ама татко, те изглеждат някак... особени?
4. Клоните и листата - ще успееш ли да се маскираш, космически нашественико? Ще успееш ли да мимикрираш като обикновено дърво в гората?
5. Флог - каква красива планета! Цялата покрита с равна, прекрасна зелена трева. Толкова подходяща за...
6. Коледен боец - чудесен зимен екшън с нинджи по покривите!
7. Оцеляващия - той ще оцелее винаги, навсякъде. При всякакви обстоятелства.
8. Гостоприемност - добрите обноски повеляват да се съобразяваме с културните особености на нашите космически братя! Особено когато са така гостоприемно настроени към нас.
9. След апокалипсис - апокалипсисът не винаги е зверска бомба, чудовищна епидемия, мощни климатични промени или падащ огромен метеорит. Понякога е нещо толкова ужасяващо в своята тривиалност.
10. Нещо между нас - много красив разказ, за дрязгите между мъжа и жената, които сякаш се случват от нищото, дори и когато никой от тях не ги желае! Но как?
11. Драконите като доказателство - земята е кръгла, пътешественико! И аз ще ти го докажа! С този дракон.
12. Гушкавите - те са толкова приятни! Толкова сладки и пухкави, тези коткозайци! Или... не?
13. Таласъмски неволи - стана ми тъжно за горкия таласъм. Но позитивният финал отърси тези негативни емоции.

Има ли нужда да продължавам? Просто поръчайте от Явор на този имейл, или му пишете на лично във фейсбук. Можете да поръчате както негови книги, така и други заглавия от колекцията или издателството, както и броеве на сп. Дракус.

петък, 11 септември 2015 г.

Песни за Отвъд: Жертвата т.2



Автор: Радостин Нанов
Издател: MBG Books
Година: 2013
Бр. стр: 496
Цена: 14,90 лв

Продължаваме с втория том - за първия може да прочетете в предишния пост. Нашите герои вече започват да осъзнават и попробуждат своите специфични умения. Като цяло определено вторият том е по-добър от първия - повече битки, а и тук не е нужно да се шкартира 1/2 от книгата, само 1/3. Книгата започва с едни хубави морски битки и чудесии! Но да не се отплесвам. Започвам с плюсовете (забележете, отбелязал съм такива) :

+ много добре описан дуел в началото между Рори и Ройнар;
+ накрая на този том има хронология, описания на раси, история - което е хубаво, даже още повече трябваше;
+ надпяването във втора глава между Ана и Саяна беше истински чук, браво;
+ на няколко места видях вкарани красиви легенди от този свят, ценя такива неща;
+ описанието за изкормването и одирането на заека бе просто чудесно. Обичам заешко, а и се върнах назад в спомените ми, когато като хлапе гледах дядо ми или баща ми да правят същото;
+ знанията на автора по фехтовка правят дуелите дълги, интересни и реалистични;
+ близостта между Рори и Ана, когато тя се грижеше за него бе просто затрогваща.

Да си кажа и мърморениците, има ги и тук, и не са никак малко:

- "бе се опитал да я хване над средата на торса". Демек, се е опитал да я хване за главата ли? Кажи опита се да я хване за циците и толкоз, или поне за гърдите;
- Каменна песен, Каменен вятър, Каменен тъпан, Каменно дърво... Малко множко ми дойдоха в няколко страници тия камънаци;
- някои от старите проблеми, които съм посочил в предния том, присъстват и тук;
- "платове - шафран, сатен, коприна". Братле, шафрана е подправка. Да не си имал предвид шифон и да си се объркал?
- скалпира и одира са две различни неща;
- "черепите бяха побелели и почернели от слънцето". Ама как - едновременно ли?
- почти цялата 18 глава е излишна - битовизми, купуване, пазарене и накрая един селски идиот. Лично аз не видях никакъв смисъл;
- 21 глава е озаглавена "Гъбена чорба", а такава вътре няма. Има само гъби. Не е гот, някакси;
- няма да ме убедиш как един герой или приключенец или от сорта след тридневен солиден пост (разбирай глад) накрая ще утрепе собствения си кон, за да го яде. Няма да го повярвам, и точка, поради куп причини;
- тия двамата герои за 960 стр как не успяха барем един път да се изчешат, или поне да се нацелуват и загаджат като хората? Особено сцената как чисто голи се разтриваха с ракия, че да не се простудят ми дойде пфффф. Толкова ли не можаха тая ракия да я изпият, щеше да има по-добър ефект? А ако и един секс му бяха ударили, да се загреят допълнително... Спирам.
- огнените импове могат да мятат огнени топки, но въпреки това са въоръжени допълнително със сопи и ръждиви ножове? Все едно аз да отида на кръчма, където ще пия безплатно Джак Даниелс Сингъл Барел, но въпреки това за всеки случай ще скрия в чорапа си патронче българска водка?
- айде, и фантастика вкарахме - перпетуум мобиле, колко е корен от числото пи и т.н.
- за финала на всичкото това нещо, как завърши цялата история (която на практика не завърши хич, ще има още томове, явно) имам само една-единствена дума и тя е: финалът беше шибан. Без извинение.

С други думи, да кажем, че останах по-скоро доволен от двата тома. Като вземем предвид невръстната писателска възраст на автора и факта, че това му е първа книга смело мога да заявя, че се е справил много добре. Мога да направя разликата, чел съм достатъчно литература от млади автори, нови автори, дебютанти и т.н. Ще следя развитието на Радостин Нанов и бих прочел и следващо заглавие от него. Разбира се, без да спирам да тая надеждата, че ще е нещо с не толкова брутален обем и не така разлято. Нещо по-концентрирано.

четвъртък, 3 септември 2015 г.

Песни за Отвъд: Жертвата т.1



Автор: Радостин Нанов
Издател: MBG Books
Година: 2013
Бр. стр: 464
Цена: 14,90 лв

Бързо прочетох първия том от "Жертвата" на Радостин Нанов и сега ще споделя впечатления. Той е един от трите наградени фентъзи романа на издателство MBG Books, заедно с Разторг и Приказка за магьосници, физици и дракон. Конкурсът беше 2012-2013, а победителите - издадени на хартия. Но, за какво иде реч? Първо, кой е Радостин Нанов. Роден 93-а в Пловдив, читател, писател, фен на компютърни игри, занимава се със средновековна западноевропейска фехтовка. Завършил Първа английска в София, понастоящем учи компютърни науки в Йорк, Англия, има и блог - http://en-teria.blogspot.com/ Сериозен младеж. А сега, малко и за книгата.

Светът е в руини. Преди 7 века земята е разтресена от жестокия Спазъм - магьосниците не успяват да спрат катаклизма и Империята е пометена. Сега човечеството неуверено стъпва отново на краката си. Призракът на някогашната Империя още се държи, но Империята е изстискана, северните княжества живеят в глад. Време за смели герои и решителни подвизи. Тези герои са двама младежи, момче и момиче, предвождани от странна жива броня и те трябва да спасят света.

Няма да се уморя да твърдя, че тази книга можеше да е двойно по-тънка и нямаше да загуби от това, напротив, щеше да спечели - сигурен съм, че ще кажа така и за следващия том, но да не избързваме. За годините си (19) Радостин е написал учудващо грамотен роман, сравнително кохерентен, без несвързаности и лутания и почти без инфодъмпове. Да, описанията са малко повече и малко по-разтеглени за моя вкус, но не са дразнещи, напротив - почитателите на дебели фентъзита ще останат доволни.

По принцип съм милостив, особено към млади автори с талант, който тепърва ще се разгръща и предстои да видим наистина сериозни техни проекти. Колебах се между 3 и 4 звезди, крайната ми оценка за книгата е 3.5/5, в ущърб на автора звездите в гудрийдс са само 3. Защо ли? В предговора Нанов е заявил ясно, че похвалите са противопоказни. Ела, че ми трябваш. Почвам да чопкам, а вие си преценете дали изброените неща са незначителни и издребнявам излишно, или напротив:

- след като главният герой чувства трепет в корема си и го чакат славни дни в армията и не съжалява, че напуска дома си, то тогава защо повиквателната тежи в джоба му като воденичен камък?
- "Усещаше унизителния мирис на собствената си кръв и урина." Какво унизително има в миризмата на кръвта?
- "Портите се разтвориха бавно и величествено, като полите на възстара игуменка". Кайчесно.
- в първата сцена с бягството му от пещерата можеше да се поспестят малко удивителни.
- често срещана грешка във фентъзи, особено от млади автори, особено от българи. Не е ок героите ти да са с имена, които не се връзват едно с друго - имаме Алекс, Потър, Вама, Роридан, Проциний, Маркос, Алексий, Евдокия, Юлиан, Ейос, Ана(Анасияла), Мао(Маларона) и т.н. Като ще е английско средновековно - давай такива имена, като ще е балканско - с балкански, римско - с римски, фентъзи - с фентъзийни и т.н. Същата работа и с градовете и местностите - имаме Олдшайър, Феърхейвън и Хайроуч, но имаме до тях и Сафайран, Ахтиол, Джанола, Савяр-Ехт и т.н.
- защо едноръкият воин Ейос носи двуръчен меч?
- много описания, редуващи се с много разговори, малко битки.
- много страници, отделени на мислите и терзанията на героите.
- "острието бе започнало да се плъзга от дланите му, окъпано в кръв" - все си мисля, че по-скоро щеше да е удачно острието да се замени с "дръжката".
- нямаше да е лошо думи като юстицар и диоцез да бъдат обяснени в бележки под линия.
- уж слънцето е силно, пък нашия човек трябва често-често да изстисква панталоните си от водата, че преди това ги е изпрал в езерото. Колко пък да е често, и ние сме прали на ръка - изстискаш 1, 2, хайде 3 пъти, прокапят няколко капки и стига толкоз.
- разточителните описания с най-големи подробности и детайли накрая ме накараха да забравя нашите герои накъде са тръгнали, с каква цел и мисия.
- тая суперменска жива броня, дето върви пред тях и жъне всичко дето й попадне малко убива интригата.
- като цяло комбинацията древен Рим + европейско Средновековие + фентъзи можеше да се получи по-добре.
- Идеята с лошата Църква/Инквизиция е вече достатъчно експлоатирана.
- липсата на карта ме подразни, в смисъл, такова обемно и сериозно фентъзи, което евентуално ще има и продължения без карта си е като лятото с бирата да мезиш цаца без сол и лимонов сок. За малко да почна да соля и киселея и по този въпрос, но от коментар на автора в Гудрийдс обаче разбрах, че карти има, но поради някаква причина не са се озовали във финалната версия за печат. Еее, MBG Books, бива ли така!

Силно се надявам Радостин да не остане с лоши чувства от всичко описано дотук - направих го с ясното съзнание, че може да си извади поука и ще става още по-добър. Въпреки да не го познавам лично от всичко прочетено в книгата, предговора и на блога му оставам с впечатлението, че по характер и творчество мога да го сравня с меч. А за да се направи един меч, трябва да се подложи на огън в пещта, да се блъска с чук, закалка във вода, пак същата процедура, точене... Стоманата има нужда да бъде изтезавана, за да може от безлично парче метал да се превърне в произведение на изкуството.

Продължавам с втори том, който поне засега в началото ми се струва по-добър.

петък, 28 август 2015 г.

Хари Потър



Автор: Джоан Роулинг
Издател: Егмонт
Корици: твърди
Години: 2001-2007
Общ бр. стр: 3616
Обща цена: 144 лв

Изключително приятни, хубави и четивни се оказаха всичките книги за Хари Потър. Вижда се защо станаха световен феномен. Предназначени са на практика за хора от всеки пол и възраст. Мислех си, че след като гледах филмите романите няма какво повече да ми предложат, но се оказа, че за щастие съм грешал. Не трябва обаче едното да се неглижира за сметка на другото - и филмите, и книгите са просто страхотни.

Не мога да кажа, че някоя книга ме е подразнила за сметка на останалите. Всичките са чудесни, четат се със скоростта на изтребители. И все пак, ако трябва обаче да избера една, която да е първа измежду равни, това ще е последната. Вярно, измря куп народ, но... Просто е велика. Та, вече да знаете, ако се чудите - от феновете на Хари Потър съм. Защото, колкото и да е чудно, има и антифенове. Трудно ми беше да го повярвам, но винаги се намират черни овце.

Да, прочетох ги доста по-късно от останалите, но никога не е късно да станеш за пример. Препоръчвам ги ако сте в кофти физическо и/или душевно състояние - четох ги сега това лято докато бях отпуска и ми се налагаше немалко време да прекарвам легнал на леглото. Подействаха ми точно така, както се надявах и очаквах.

Удивително на колко неща те учат тези книги, или поне да ти припомнят основни постулати. Неща за порастването, приятелството, глупостите които вършат възрастните, за храброст, доблест и чест, че понякога в живота ще ти се налага да осъществяваш съвместна дейност с абсолютни боклуци, че справедливост се постига трудно, и още. А - и колко е важно да бъдеш добър. Дори с тези, които не го заслужават. Действа обезоръжаващо, и вдига карма.

Ще ви преваря въпроса, фенове, и ще отговоря чистосърдечно - любим предмет ми е Defence Against the Dark Arts, любим дом - Ravenclaw, любима професия - аврор, любим преподавател - Минерва Макгонагъл, любима отвара - Феликс Фелицис и да, вдъхнових се да напиша история от света на Хари Потър, но дали ще стане някога, е друг въпрос.

А, и две мрънканици. Първо, относно превода. Стига с тия змейове бе, д***а, превеждайте ги дракони и точка, баси. Знам, първата преводачка се е изложила и следващите след нея са поели щафетата, ама недейте така. И второ - кориците. Просто са отвратително нарисувани, сори. По-добре да бяха от филмите. На всичкото това са оригинални корици, от англоезичните издания, смятай.

И въпреки това, поредицата от романи за Хари Потър са книги, които всеки уважаващ себе си читател трябва да прочете. Да, знам, чували сте го вече, казвали са ви го, повтаряли са го, натяквали са. Ами хванете се най-сетне и го направете, де.

понеделник, 17 август 2015 г.

Чудовище / Зло



Автор: Кристофър Пайк
Издател: Брен
Година: 1992,1993
Стр: 216 всяка
Цена: 3000 лв стари пари всяка, като за мен от кашоните на старо - 2 лв бройката

Два романа от не особено известния у нас (а и на запад не знам да е особено популярен) хорър-автор Кристофър Пайк - "Чудовище" и "Зло". В оригинал са съответно Monster и Wicked Heart, с други думи втората можеше да се преведе малко по-читаво. Преди петнайсетина години, когато още бях дунавски вълк си ги бях харесал и се колебаех дали да си ги поръчам по прясно прохождащото в родината ни чудо Интернет, щото къде ти читава книжарница тогава в оня загубен първи свободен град, но по някаква причина ги забравих. Преди няколко дни като се прибирах от работа мярнах възрастна женица да продава книги на старо близо до МОЛ-а на Стамболийски и случайно ги съзрях. Искаше им по 2 лв на бройка, така че си ги купих и прочетох.

Сюжетите не са кой знае какво. Първата започва с тийн-парти нейде из Щатите, които сте гледали по филмите - куп гимназисти пият, повръщат, правят глупости, натискат се, най-големите късметлии клатят мацки нейде по стаите и прочее благини. Внезапно нахълтва една бамбина, дето досега не е била на партито, помъкнала ловджийската пушка на баща си и гръмва един ръгбист и една мажоретка, след което погва досегашното си гадже, дето е бил на купона. Оня се отърва, мацката я затварят, а най-добрата й приятелка тръгва по дирите на това, което е преследвала лудата ловджийка - според нея тези, които иска да убие са чудовища, само кухи черупки, обитавани от нещо като лоши извънземни. Брях.

Второто романче не е кой знае колко по-интелигентно. Започна с това как главният герой Дъсти Шейм, скорошен абитуриент трепе млади момичета, понеже така му нарежда злокобен глас в главата. Гласът, а и не само са свързани с нацистите, Гестапо, Хитлер, Химлер, концлагерите, и така нататък, и така нататък. Блудкави книжки, които в началото на 90-те може да са представлявали интерес за лудите фенове в Щатите, поглъщащи всякакъв хорър и някакъв интерес за лудите фенове в България, поглъщащи всякаква литература с марка USA, но в днешно време - твърдо не.

Финалната ми оценка е 2.5/5, в Гудрийдс им пернах тройки по милост, макар да са си по-скоро, както казваше учителят ми по физика в техникума "оценка две и половина, в ущърб на ученика две". Да, 4 лв са от кашоните, но сякаш за тия пари ако си купите двулитровка бира и пакет чипс май ще е по-добре.

събота, 8 август 2015 г.

Сръбнати Съчинения



Автор: Димитър Цолов - Пияният Бард
Издател: Гаяна
Година: 2015
Стр: 94
Цена: 10 лв

ДЖУДЖЕТО 2

Главата бучи и е някак мъгливо,
а уж беше светло това пусто пиво!
Завърна се още по-злобно джуджето
и мозъка бързо разджурка с чуклето:
- За мен ли ще пишеш ти гнусни памфлети?!
Ах, как ненавиждам ви, всички поети!
Проклети пияници, скотове, свини -
съвсем безполезни търсачи на рими!
Махмур, знай драскачо, е моето име -
джуджето със чука, за милост моли ме!

- Махмуре - отвръщам - хвани ме за к*ра,
гореща чорбица в стомаха ще тура,
две ледени бири ще ливна над нея
и ще те удавя, е*ах те у г*я!
А знаеш какво да направиш със чука -
пъхни го в г*за си и бягай от тука!
Ти фикция си от ума ми родена,
не е трудно да бъдеш унищожена!
Поетът създава, поетът убива,
накрая, разбира се, пак се напива!

ДЖУДЖЕТО 5

Снощи до късно целувах шишето.
Днеска не ми е добре.
Гнусното малко капутче - джуджето
вътре в главата кове.

-Ах, да те барна, келешче проклето!
Чукчето ще ти завра
във онова тъмно място, където
се произвеждат л*йна!

- Брей, че ядосало се е момчето!
Аз ли ти сипвах в уста?
Що не се кротна след всичко поето,
ами наля и преля?!

Злобно изрече това, при което
плюна си в шепите две.
С удари сплеска ми мозъка, ето -
стана на шницел-пане.

НА КОЛЕДА

На Коледа се случват чудеса -
намерили ме спинкащ под елха,
съблечен гол и хъркащ като хала
с един чорап надянат на чатала ...

ДА БИ, АМА НЕ БИ

Да ми мирно седяло,
не би чаши дрънчало,
а сутринта на умряло
не би жално ревало...

ЕПИТАФИЯ ЗА ПИЯНИЦА

Тук почива той с вода
нивга не мърсил уста!
От рождение до гроб -
враг на черния си дроб!

петък, 24 юли 2015 г.

Трипъл Сек

Лято е, жега е. Подейства ми добре на четенето, но не и на ревюирането - мързел, чуек.



Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2015
Стр: 350
Цена: 15.99 лв

Нужно ли е да казвам, че щом излезе нова книга на Негово Сиятелство Нийл Ричард Геймън са изстрелвам с 300 към най-близката книгопродавница и служителката вътре безмълно ми подава новият му шедьовър? Шитнята настрана, това сигурно е най-добрият му сборник който съм чел. Чупливи Неща беше готин, въпреки че в него имаше досадна поезия и малко crap, Дим и огледала бе чудесен, макар в него да имаше досадна поезия и почти никакъв crap. Но Спусъка е просто тотален култ - като махнем досадната поезия, всичко е от ток нагоре. Забелязахте ли, няма отърване от пустото стихоплетстване, само разваля хубавата проза и добрите разкази.

Пълно е с ярки истори с марка Геймън, които ще ви потопят в приказен свят, така близък и същевременно така далечен от нашия - няма какво да се лъжем, не знам друг автор с толкова богато въображение. Ще се срещнете с джудже, тръгнало да дири отмъщение, календар с приказки, едно продължение на историята за Шерлок Холмс (какво точно се е случило, когато се отказва да практикува и започва да гледа пчели?), по-добрата "Торба с Кости", ще научите какво представлява професията на разобретателя, разказ, поднесен под формата на полицейски записки (Ф. Пол Уилсън вдигна летвата с разказ, съставен само от диалог, Геймън тук я вдигна още по-високо), една история за Д-р Ху, изкривена комбинация на приказките за Снежанка и Спящата красавица и накрая една среща с Шадоу от Американски Богове, който ще се изправи срещу зловещо черно куче. И това не е всичко, има и още, но... ще си го прочетете сами.



Автор: Харпър Ли
Издател: Бард
Година: 2011
Стр: 384
Цена: 13.99 лв

Прекрасна, чудесна книжка! Посегнах към американската класика на Харпър Ли "Да убиеш присмехулник" покрай приказките наоколо с новоизлязлото продължение на историята, налагащите цензура на старата история, понеже много начесто се използвала думата "негър" и в днешно време било обидно и тем подобни дивотии.

Главен герой е малката Скаут, която разказва историята, както и нейният брат Джем и още едно момче, което се появява всяка година за през лятото - Дил. Двамата със Скаут уж са годеници, като пораснат ще се оженят, знаете. Иначе малката е мъжкарана, която играе с момчетата и не й пука да се бие. Много важна фигура е тази на баща им Атикус, който е адвокат и те наричат по име, вместо тате, както и на злокобния съсед Бу Редли, който от години никой не е виждал да излиза от къщата си.

Това всъщност е историята на едно щастливо детство през 30-те години в Щатите, всъщност когато авторката е била дете. Щастливо, ала помрачено от ретроградното мислене на хората от Юга, хората в малките населени места, на белите спрямо черните. Това е сигурно една от най-човеколюбивите книги, които съм чел, която защитава правата на негрите поне наравно с Хъкълбери Фин и Чичо Томовата колиба. Задължително четиво.

За книгата си авторката печели Пулицър, Да убиеш присмехулник е обявен във Великобритания за най-добрия роман на всички времена, филмиран е с Грегъри Пек и Робърт Дювал, а през 2007-а Джордж Буш награждава Харпър Ли с "Президентски медал на свободата“ за приноса й към литературата. Американците нямали култура, а? Я отворете по-широко уста и се глътнете.



Автор: Стивън Кинг, Питър Строб
Издател: Плеяда
Година: 1993
Стр: 672

Какво е лято в Северна Централна България, в забутани крайдунавски градчета, ако не прочетеш старо издание на Кинг в сатанинската жега? Без майтап, лете температурите в София са зверски, особено в центъра, ама по родния ми край е поне 5-10 градуса отгоре. "Талисманът" е една от малкото книги от богатата библиография на Краля, която още не съм чел, но хей, дори аз не съм идеален.

Дванайсетгодишният Джак Сойер се впуска в ужасяващо и вълнуващо пътешествие в търсене на Талисмана - единственото, което може да спаси майка му от смърт и да срази враговете, стремящи се да унищожат и двамата. Ала за постигане на целта си, Джак трябва да прекоси не само Съединените щати, но и зловещите Територии - огледален образ на нашия свят. Той попада в нова реалност, напомняща епохата на Средновековието, където севихри вечната битка между доброто и злото. Там момчето открива "двойниците" - странни отражения на хора, които познават Земята. Но само малцина притежават неговата способност да се прехвърля между два свята. Докато Джак се придвижва на Запад, е изправен пред низ от предизвикателства - от пленичествата на сиропиталище, ръководено от садистичен религиозен фанатик, до внезапно нападение на Териториите.

Солидна тухла, трябва да изтърпите първите 70-80 стр, после става интересно. Личното ми мнение е, че ако се изреже 1/3 от книгата (да не кажа 1/2) ще се получи по-добре, прекалено е разлята, но въпреки това прочетете, хубаво е. И е Кинг.

понеделник, 13 юли 2015 г.

Отвъд Стената на Съня



Автор: Хауърд Филипс Лъвкрафт
Издател: Ибис
Година: 2015
Стр: 332
Цена: 13,90 лв

Газ към книжарницата!

Ликувай, народе, нов сборник с разкази от недостижимия Лъвкрафт на книжния пазар. "Отвъд стената на съня" съдържа 15 истории, издавани за пръв път на български плюс една в нов превод. Издателството е Ибис, преводач е Адриан, корицата е на Пепи Станимиров, сиреч най-добрата комбинация възможна. Защото, ако трябва да сравня математиката с литературата, уравнението Ибис + Лъвкрафт + Адриан + Пепи = неподправено удоволствие. Просто е - всички изброени са най-добри в това, което правят.

И нека ви представя съдържанието на сборника:

1. Отвъд стената на съня - титулният разказ ни среща с един агресивен, простоват човек, затворен в лудница, чиито сънища не са обикновени.
2. Къщата - страховита сграда с богата история, чието зловещо излъчвание е оказало влияние на поколение хора, един от които е самият Едгар Алън По.
3. Котките на Ултар - кратък, но силен разказ, специално за почитателите на котките: животното със свещен статут в Древен Египет.
4. В стените на Ерикс - изненада! Не толкова хорър, колкото фантастика. Разказ с главен герой посетител на Венера, който е затворен в странен, необичаен лабиринт и се мъчи да се измъкне оттам.
5. Обреченият Сарнат - дарк фентъзи с библейски уклон.
6. Артър Джърмин - целият род Джърмин се славят като известни изследователи, антрополози и приключенци, ала са надарени с природна грозота. Младият Артър Джърмин не прави изключение. До какво ще го доведе този път търсенето в историята на собствения му род?
7. Гравюрата - на какво ли няма да се натъкнеш в пустошта, докато търсиш укритие от проливния дъжд...
8. Звярът от пещерата - изправете се срещу Звяра от пещерата, ако смеете!
9. Улицата - "Някои вярват, че местата и предметите, сред които живеем, имат душа; други не споделят този възглед и го подминават със снизходителна насмешка. Аз няма да вземам ролята на съдия в този спор - просто ще ви разкажа за една Улица."
10. В криптата - с такова заглавие може да предположите, че с героя на разказа няма да се случат приятни неща, и ще излезете прави. Но, във всички случаи, възмездието те достига.
11. Той - кой е Той? Какво знае? Какви тайни крие? Какви умения притежава? Ще ви се иска да не бяхте любопитствали толкова.
12. Съновидения във вещерския дом - може би най-дългият разказ в сборника наравно с последния. Злокобно имение, обиталище на вече покойна страховита вещица, чиито стаи сега се отдават под наем. Покойна ли?
13. Неназовимото - що за нещо е Неназовимото? Звяр ли е... или нещо повече?
14. Краят на човечеството - зловещо и ужасно е да останеш сам-самичък на цялата планета.
15. Дебнещият страх - така бе озаглавена малката книжка преди години, преведена от Любчо Николов, която бе първият досег на българския читател с Лъвкрафт. Въпреки че бе озаглавена така, тя не съдържаше този разказ. Сега грешката е поправена.
16. Кошмарът в Дънуич - ето го и бонусът, разказ, който съм чел отдавна в сборника "Двойната сянка". Семейство Уейтли са страховит, плашещ род в Дънуич, за чиито членове се разказват какви ли не истории. Кои от тези истории са верни и кои не, ще разберете след като прочетете.

От голямо значение е преводът на една книга да е направен като хората, а Адриан е вече еталон в това отношение. Всяко изречение е изшлайфано до блясък, което не е лесна работа при такъв труден за превод автор. Като добавим и ерудицията на преводача и информацията с която разполага за автора, творбите му, връзките които прави се получава перфектен краен резултат, за което свидетелстват многобройните, богати и изчерпателни бележки под линия.

Нещо, което тача изключително много в огромния ХФЛ. Стилът му е ироничен шамар в лицето на всички съвети по творческо писане - камара хора дават акъл да се избягват прилагателните и че диалозите трябва да са добре развити. При Лъвкрафт е обратното - пищен, разточителен и описателен метод на писане, почти лишен от диалози. И те плаши не с това което виждаш... а с това, което не. Наравно с Толкин е писателят, вдъхновил най-много музиканти, и не само.

Не се подлъгвайте по фалшивото убеждение, че понеже Лъвкрафт е писал преди близо век видиш ли, творбите му не били актуални. Истинската класика никога не излиза от мода, а неговите разкази отдавна са издържали проверката на времето. И Дон Кихот на Сервантес излиза за пръв път преди 400 години, но не е изгубил и грам от очарованието си - когато работиш с непреходни постулати по качествен начин, така се получава. А Лъвкрафт работи със страха, най-древната емоция. Не беше толкова скоро, когато друг писател да успее да ме уплаши и накара да изтръпна.

А, и още нещо. Сега е летен сезон. Внимавайте, докато четете книгата на плажа и после влезете в морето. Усетите ли случайно лигавото докосване на пипало, изобщо няма и да помислите, че е медуза или нещо от подобен безобиден тип.

неделя, 5 юли 2015 г.

Демонични Песни / Таласъмия 2004



Автор: Ф. Пол Уилсън
Издател: Гаяна
Година: 2014
Стр: 186
Цена: 12 лв

Първият ми досег с небезизвестния писател Фредерик Пол Уилсън, автор на хорър, трилър и т.н. Останах много доволен и приятно изненадан от този негов сборник разкази, определено ще потърся да прочета и нещо друго от автора. Не е толкова известен, като Кинг, Баркър, Кунц и т.н., но определено може да застане с достойнство до тях, без да се срамува. И:

1. Демонична песен - първият разказ е хорър-фентъзи и тук автора за пръв път ни среща с двама известни свои персонажи: червенокосият боец Глекен и злия магьосник Расалом. Принц Йолон дава награда от 10 000 златни григнала за този, който изпълни за него определена мисия. Мисия, от която зависи съдбата не само на кралството, но и на целия свят. Тъкмо работа за Глекен.
2. Майстор Джак: Домашни поправки - друг култов персонаж на Уилсън. Джак е майстор, специализиран в доста специфични... поправки. Може би единственият, който ги извършва. Тайнствените му услуги се търсят, струват скъпо, а хората на които е помогнал са много благодарни. Ще ви хареса.
3. Моля те, не ме наранявай - много добро нещо, иновативно определено: разказ, съставен само от пряка реч. Мъж и жена са се усамотили да правят секс и си говорят, а докъде ли ще доведе този разговор...
4. Ноемврийска игра - сигурно най-добрият разказ в сборника. Вдъхновен от Октомврийска игра на Бредбъри, стилът на Уилсън тук не просто се доближава до Големия Рей, а направо имаш чувството че четеш разказ на самия Стърджън. Един затворник се мъчи да избяга, но как?
5. Когато беше прекрасен - главният герой е водопроводчик, който по време на работа се натъква на странна субстанция, нещо наистина гнусно. Въпросното нещо го превзема, но оттук почва интересното в разказа - след това класическо начало подобен сюжет и развой на събитията досега не бях срещал.
6. Сънища - сънища, любов и историята на Франкенщайн, разказани наново и изкривени по такъв добър начин, че за момент погледнах корицата да не би да чета Геймън.
7. Зарод - чудесна история, хрумнала на автора в спор с две фръцли, които се интересуват само от кожените си палта, без да им пука колко дребни животинки и по какъв начин са били убити за тях.
8. Среднощна меса - най-дългата творба в сборника, дори е филмирана, макар че оценката й в Imdb е 2.4/10. Става за четене, макар да не е кой знае какво: един свещеник трябва да изгони вампирите от града, по-специално от църквата, която са осквернили.
9. Майстор Джак: Интерлюдия при Дуейн: човечецът от разказ номер 2. Няколко пишман-престъпника, пристрастени към наркотиците и въоръжени с пушки и патлаци нахълтват в магазин с намерението да го оберат. Работата е там, че Майстор Джак е в магазина по време на обира, и не бива го подценявате, въпреки невзрачния му външен вид.

Издателството е Гаяна, тиражът е почти изчерпан, така че налазвайте по-бързо. А и, да си признаем честно - какво е по-хубаво от това лятото да мързелуваш на шезлонга под чадъра, вълните леко да се плискат, а ти да четеш сборник с хорър-разкази и сегиз-тогиз да се изтръскваш от пясъка?



Автор: Колектив
Издател: Квазар
Година: 2005
Стр: 208
Цена: 6,99 лв

Сигурно най-добрият сборник от всички Таласъмии досега. Е, аз съм чел само предишните - 2002 и 2003-а, както и отделни разкази от следващите издания, но този е супер могъщо нещо. Има само пет разказа, но всеки е върха.

Може би най-ярко се открояват двете истории на Жоро Малинов - Несъществуващият и Хакери на Генома, които освен БГ фентъзи са мешани и с фантастика и киберпънкария. Вече съм говорил за тези разкази, ако сте забравили, тъй че попаднат ли ви - прошка няма, изчитате ги и туйто.

Другото много силно нещо е По пътя незнаен на Ивайло Иванов-Варненски. Един скитащ юнак се появява в малко селце и трябва да се бори със змей. Змеят не е обикновен, ала и нашият юнак не е. Към последните две истории - на Дора Дженкова Да убиеш змеи и на Мирослава Спасова Каквото трябва подходих с предубеждение и съмнение, но те пък са заредени с толкова хумор и разсмиват така добре, че просто няма как да не ги харесаш. Без съмнение Таласъмия 2004 е заглавие, което не бива да се изпуска.

събота, 27 юни 2015 г.

Сп. Дракус - 11 и 12 брой



Автор: Колектив
Издател: Гаяна
Формат: 100 Х 280
Година: 2014-2015
Стр: 60
Цена: 3,50 лв

Не мисля, че има нужда да ви обяснявам какво точно ще ви представя сега, достатъчно умни сте и следите блога ми и родното жанрово книжно пространство от достатъчно време. Истината е обаче, че в тези броеве има 2-3 неща, които ме карат да се мръщя, но е на лично основание, не е заради качеството на творбите. Та:

1. Камен Петров - Дъската: разказ, който за една бройка да се класира в сборника "Вдъхновени от Краля". Авторът писа някакви измислици, че всъщност се казвал Питър Стоун, че живял целия си живот досега в Щатите, после се върнал в България, ала-бала и прочее подобни шитни. Като изключим тия глупости, разказчето е чук, отлично - кратко, стегнато и много, много добро.
2. Коста Сивов - Авторът: чудесна творба от Коста, увлекателна и с нужната доза чувство за хумор. Какво ще се случи, когато съвременен български писател опъне крачолите и се срещне със Св. Петър?
3. Георги Христов - Магистрала към Ада: Изкуплението на Алекс: изключително силен разказ, с голям заряд и стигащ до сърцето на читателя. Едно отмъщение, което ще те доведе до върховното изкупление.
4. Янчо Чолаков - Златният демон: по принцип специално за мен съм забелязал, че разказите на Янчо Чолаков се делят на два вида - едните са уникално страхотни, интересни, увлекателни и запомнящи се, другите са отнесени, завеяни, скучни и трудно смилаеми. Този, за щастие, е от първия тип.
5. Явор Цанев - Задрямал за малко: досега не съм чел слаб разказ от Явор, сигурно няма и да прочета. Това, че съм задрямал за малко, не ме маха от теб.
6. Джек Лондон - Да накладеш огън: като юноша обичах да чета Джек Лондон, и то разказите му, ала този не ми беше попадал досега. При него няма празно, знаете - златотърсачите, оцеляващи по река Юкон, борещи се като плъхове за живота си с глада, жаждата... и най-вече със студа. Прочетете.

1. Иван Атанасов - Библиотеката: отначало си помислих, че е някаква преработена версия на разказа му "Убийство в библиотеката", който присъства в "До Ада и Назад". За щастие, нищо общо. Кратко, силно и могъщо.
2. Георги Панайотов - Вълшебното камъче на цар Симеон Велики: добро, нелошо разказче, базирано на легенда за цар Симеон.
3. Sir Hush - Джак Холмс: това е разказ на Митко Цолов Доктора от Враца под псевдоним. Изпрати го за конкурса "Вдъхновени от Краля" и от изброените на линка неща точки 7 и 8 са точно за тази творба. Изключая останалото, разказът е скалпел. Страхотно добър.
4. Слави Ганев - Затворническа чест: без съмнение най-добрият разказ на Слави, който съм чел досега. Една свръхреалистична история от българските затвори и признавам, финал, който ме изненада. Първата сериозна заявка на Ганев, че в него се крие голям потенциал, който тепърва ще се разгръща.
5. Коста Сивов - Кръчмата на Франсис Пол: добър разказ, но вече съм го чел ето тук.
6. Григор Гачев - Срещата: само две страници, а такъв трибют към Тери Пратчет и скорошната му смърт, на какъвто не сте попадали досега.
7. Явор Цанев - Златото на дракона: готин и забавен разказ! Дънера и Бабанката научават от говедаря, че драконът имал злато и решават да запашат мечовете в търсене на съкровището. Но каква ли изненада ги очаква...
8. Брам Стокър - Създателят на сенки: мрачен разказ от бащата на "Дракула" с размазващо последно финално изречение.

За поръчки - dracus@abv.bg

неделя, 14 юни 2015 г.

Бягащият Човек / Кери



Автор: Стивън Кинг
Издател: Ибис
Година: 2015
Стр: 244
Цена: 12,90 лв

Когато преди бая време четох за пръв път "Бягащият Човек" от Кинг, не се впечатлих особено и след като се регистрирах в Гудрийдс му дадох само 2 звезди. Сега, когато го прочетох отново оценката вече е 4/5. Нормално - с такъв добър превод и такова добро издание (пълно, а не орязано като предишната, която приличаше на детско тефтерче) вече разликата се усети определено.

Напрежението те запраща през историята със задъхваща скорост и буквално разсичаш страниците, за да стигнеш до унищожителния финал.

Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които участници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари.
Бен Ричардс е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар са непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек” – най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.

Просто страхотно е описано как Бен Ричардс бяга като луд и се бори подобно на плъх за живота си в стремежа да спечели някой долар, за да могат жена му и детето му да са добре - дъщеричката му да оздравее, а съпругата му да не е принудена да прави свирки, за да оцеляват (извинявам се, че не смекчих израза). На всичкото отгоре са му дали последно поколение камера и касетки, които трябва да записва и праща на шоуто всеки ден, за да го излъчат, иначе спират парите, които текат отделно по сметката му за неговите близки. Много силна книга и много болезнена, но и много вярна.

По книгата има филм, който (както немалко филми на Краля) няма почти нищо общо с романа, но за сметка на това в главните роли са Арнолд Шварценегер, Мария Кончита Алонсо и Джеси Вентура. Изгледайте го, все пак, но винаги е по-добре да сте прочели книгата преди това.

„Бягащият човек” се родее с класически антиутопии като „Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли, „1984” на Джордж Оруел и „451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри. Това е романът, предсказал небивалия бум на риалити предаванията и послужил за вдъхновение на безчет книги и филми, най-яркият пример за които е „Игрите на глада”.



Автор: Стивън Кинг
Издател: Ибис
Година: 2015
Стр: 220
Цена: 11,90 лв

И това е, разбира се, първият роман на Кинг - по-точно, първият, видял бял свят. Както казва самият Кинг, "Преди <Кери> бях писал и други книги, ала никоя от тях не ме научи на нещата, на които ме научи Кери Уайт." По книгата има два филма, няколко телевизионни адаптации и дори мюзикъл на Бродуей, но аз лично предпочитам първата версия - на самият Брайън де Палма и с участието на Сиси Спейсък и Джон Траволта в главните роли. Питате коя е Кери Уайт?

Тийнейджърите мразят различните. Ненавиждат аутсайдерите. А Кери Уайт е точно това. От първия си ден в училище тя търпи подигравките и издевателствата на съучениците си, които стават все по-изобретателни в своята жестокост. Кошмарите обаче не приключват с училищния звънец, защото вкъщи я чака друго чудовище – собствената й майка. Тираничната Маргарет Уайт е обладана от свиреп религиозен фанатизъм и дарява дъщеря си не с майчина любов, а с нечовешка жестокост. И тъкмо когато облаците са на път да се разпръснат и в сърцето на Кери започва да блещука пламъчето на надеждата, кошмарът ще придобие неописуеми измерения и светът ще се превърне в Преизподня. Защото никой не подозира, че Кери таи в себе си ужасяваща тайна… Да, Кери има свръхестествени способности и само от околните зависи как точно и за какво ще ги използва.

На практика серията на Кинг през "Ибис" е направена по най-добрия възможен начин, и това не е хвалба. Книгите са изпипани полиграфически просто чудесно, с красиви корици и оформление, преведени са от Адриан (значи, перфектно) и като цени, както виждате, въобще не са претенциозни. Един прекрасен начин да си допълните колекцията от книги на Краля или тепърва да навлезете в мрачното му царство.

събота, 6 юни 2015 г.

Боксьорът



Автор: Райнхард Клайст
Издател: Еастра
Година: 2014
Стр: 200
Цена: 14 лв

Изключително интересна и забавна книжка, останах приятно изненадан. Първата ми реакция беше - графичен роман? Хм. Обаче се оказа доста по-интересна, отколкото предполагах. Да, скъпи читатели на блога, тази книга на практика си е нещо като комикс, но не съвсем... и малко повече.

Книгата е писана от германец и описва премеждията на евреин в концлагерите (да, знам как ви звучи). Въпросният евреин е не кой да е, а полският евреин Хари/Херцко/Хершел Хафт, боксьор, стигнал до професионалния ринг. Малко повече информация.

Хафт е роден 1925-а в Белхатов, Полша и е едва 14-годишен, когато нацистите окупират страната му. Той е най-малкият в семейството, има още 2 братя и 5 сестри. Бащата умира рано и Херцко започва да работи едва петгодишен. Когато нацистите идват, той и брат му се занимават с контрабанда, за да има какво да ядат. Нашият главен герой е едва дете, когато го вкарват в концлагерите - Белхатов, Аушвиц, Яворжно...

За да оцелява в концлагера, Херцко се боксира за удоволствие на нацистите. Има десетки аматьорски боеве там - бие се за храна и да спаси живота си: немалко от противниците му, победени от него са били разстреляни. Голям негов помощник се оказва Шнайдер - есесовец, с когото стават приятели и той му помага нееднократно.

Вече двадесетгодишен, Хафт успява да избяга от конвой през гората, сподирян от куршуми. Войната скоро свършва и той заминава за Щатите, където започва да се боксира сериозно. Като боксьор има 21 професионални мача, от които 13 победи, 8 с нокаут. Съдбата обаче го изправя срещу непобедимия Роки Марчиано (49 про-мача, 49 победи, 43 с нокаут), така и слязъл от ринга ненадвит и пада. След мача и впоследствие по биографии Хафт твърди, че той и семейството му са били заплашвани със смърт и е трябвало да падне - за връзките на Роки с мафията може да се говори много. Това е и краят на боксьорската кариера на Хафт - след това отваря магазин за плод-зеленчук като покойния си баща и се посвещава на семейството си.

Графичният роман е много интересен, по действителен случай, ще ви достави удоволствие. Има и доста други интересни неща, които нарочно не съм споделил, книгата е писана с помощта на сина на Херцко. Дайте шанс.