Защитения / Пустинното Копие

Автор: Питър Брет
Издател: Колибри
Година: 2012
Стр: 472
Цена: 18 лв

Ееееегати яките книги, човек! Честно казано, не очаквах да са чак пък толкова добри и да ми харесат толкова много. Тотално непознат ми автор, а просто попилява. Не знам от колко години мечтаех да прочета нещо точно такова - фентъзи с много екшън, много битки, и то точно срещу демони. Но, да карам по ред на номерата. Ето какво ви очаква в първите два тома от поредицата на Питър Брет "Демонски цикъл".

Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Когато падне мрак, от земята се издигат... Те. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.

Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в старите изрисувани защитни символи и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата се върнат обратно. Животът на Арлен бива разбит от демоните, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните е истинския враг на човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.

Имаме и други двама герои от други сюжетни линии, като Лийша, могъща лечителка и билкарка и Роджър, странстващ шут, който умее да омайва демоните с музиката на цигулката си. Ала центърът е Арлен и всичко, което прави, докато се събере в троица с другите двама, че и след това. Мечтата на Арлен е да стане вестоносец - странстващ между населените места, комбинация между пощальон и доставчик на стоки, да развие умението си да чертае защити срещу демоните и да намери начин да ги убие.

За целта той стига далеч на юг, където сред пясъците на пустинята е крепостта Красия. Там живеят единствените, които не се крият от демоните, а се опълчват срещу тях. Арлен става побратим с Първия воин на крепостта - Ахман асу Хошкамин ам'Джардир ам'Каджи и научава много, ала истинското знание открива в Анокх Слънце, Забравения град, където се крият отдавна изгубените бойни защити. Арлен татуира цялото си тяло с тях и се превръща в Защитения - истински бич за демоните.

Рядко книга те грабва така - щом дори се прибирах по нощите и ми се спеше, било изморен, било пиян и вместо да се трупясам в кревата светвах нощната лампа и потъвах отново и отново в света на Питър Брет. Увлекателно написани книги, не те пускат, а те карат да разгръщаш следващата страница - напред, и все напред. Към следващата развръзка, към края на тази книга, към началото на следващата. Когато ги подхванеш, сънят не е приоритет.

Автор: Питър Брет
Издател: Колибри
Година: 2013
Стр: 584
Цена: 24 лв

И ето, стигаме до втората книга - по-дебела, а колкото и учудващо за мен да бе, още по-добра! Добре дошли в Красия, градът сред пясъците, известен още като Пустинното копие. Мястото, където живеят красианците - единствените, които се опълчват на демоните и дръзват да се бият с тях, макар шансовете им да са минимални. Хора, които наричат ядроните алагаи и по вяра, обичаи, културни особености и стил на живот са като братя-близнаци на арабите отпреди Европейското Средновековие.

Щом едно момченце поотрасне малко, бива взето, за да поеме своя Път, или Хану Паш. В края на пътя си той може да стане дама, или духовник, облечен в бяло, който служи на Еверам и разпръсква словото му чрез неговата книга - Свещения Евджах. Не се подлъгвайте по вида им, макар да не носят оръжие, дама са изключителни майстори на шарусахк, бойното изкуство на Красия. Момчето може да падне и до презряната съдба на кхафит - обикновен търговец, занаятчия и изобщо слуга на истинските воини. Воините, които се покриват със слава, воините, които всяка вечер танцуват алагай'шарак, т.е. избиват демони. Най-голямата мечта и висша чест за едно момче. Да стане дал'шарум.

За целта обаче първо ще бъде ний'шарум, или обучаващ се и в продължение на години единственото му облекло ще е неговото бидо: проста бяла препаска около кръста. Свирепите тренировки, жестокият режим на живот, включващ само ядене на овесена каша, често бой и понякога дори изнасилване от по-големите го прави сух, слаб и корав като остриетата на копията, които след време ще забиват в алагаите и ще се покриват със слава.

Само веднъж да стане дал'шарум, вече ще се храни като хората, с месо и други благости. Може дори да израстне и да стане кай'шарум, или висш офицер, а защо не и Шарум Ка, заповядващият на всички шаруми? Ще разполага с достъп до общия харем, пълен с наложници за целта, или т.нар. дживах'шарум, където да си ляга с която и когато поиска. Да, тук жените са безропотни машини за деца, които бълват хлапета на конвейер, и въпреки това Красия с годините се стопява и населението й става все по-малко. Всяка нощ умират шаруми.

Всеки загинал шарум обаче продължава да живее. Костите му биват взети и вградени в огромния Храм на Красия, Шарик Хора, а главата му ще стане част от Черепния Трон. Не всяко момиче ще свърши като наложница в харем или покорна съпруга, произвеждаща хлапета. Момичето може да стане дама'тинга, или женски вариант на дама, овладяваща свръхестествени способности и не на последно място: магии. Въпреки че основното им занятие е да лекуват ранените, мъжете в Красия изпитват неподправен страх от ефирно плъзгащите се, забулени и облечени в бяло дама'тинги. Евджахът ни учи: никога не посягай на такава, защото ще отидеш в царството на Ний, или Ада.

Ала е време за промяна. Ахман Джардир вече носи Копието и Короната на Пророка и се е обявил за Шар'Дама'Ка, или Избавителя. Немалка заслуга затова има и Иневера, неговата дживах ка, или Първа съпруга. Обединил в едно дванадесетте не много понасящи се едно с друго племена на Красия, той тръгва на север и започва да завладява земите, където е живял Арлен. Наближава Шарак Ка, Последната битка, когато човечеството ще се изправи срещу демоните и съдбата на света ще се реши веднъж завинаги. Макар обладаващ голяма сила и могъщи армии, Ахман ще трябва да се изправи срещу своя бивш побратим Арлен, който много други също наричат Избавител и който от безброй битки с демони и ядене на плътта им сякаш сам е станал демон...