Песни за Отвъд: Жертвата т.2

Автор: Радостин Нанов
Издател: MBG Books
Година: 2013
Бр. стр: 496
Цена: 14,90 лв

Продължаваме с втория том - за първия може да прочетете в предишния пост. Нашите герои вече започват да осъзнават и попробуждат своите специфични умения. Като цяло определено вторият том е по-добър от първия - повече битки, а и тук не е нужно да се шкартира 1/2 от книгата, само 1/3. Книгата започва с едни хубави морски битки и чудесии! Но да не се отплесвам. Започвам с плюсовете (забележете, отбелязал съм такива) :

+ много добре описан дуел в началото между Рори и Ройнар;
+ накрая на този том има хронология, описания на раси, история - което е хубаво, даже още повече трябваше;
+ надпяването във втора глава между Ана и Саяна беше истински чук, браво;
+ на няколко места видях вкарани красиви легенди от този свят, ценя такива неща;
+ описанието за изкормването и одирането на заека бе просто чудесно. Обичам заешко, а и се върнах назад в спомените ми, когато като хлапе гледах дядо ми или баща ми да правят същото;
+ знанията на автора по фехтовка правят дуелите дълги, интересни и реалистични;
+ близостта между Рори и Ана, когато тя се грижеше за него бе просто затрогваща.

Да си кажа и мърморениците, има ги и тук, и не са никак малко:

- "бе се опитал да я хване над средата на торса". Демек, се е опитал да я хване за главата ли? Кажи опита се да я хване за циците и толкоз, или поне за гърдите;
- Каменна песен, Каменен вятър, Каменен тъпан, Каменно дърво... Малко множко ми дойдоха в няколко страници тия камънаци;
- някои от старите проблеми, които съм посочил в предния том, присъстват и тук;
- "платове - шафран, сатен, коприна". Братле, шафрана е подправка. Да не си имал предвид шифон и да си се объркал?
- скалпира и одира са две различни неща;
- "черепите бяха побелели и почернели от слънцето". Ама как - едновременно ли?
- почти цялата 18 глава е излишна - битовизми, купуване, пазарене и накрая един селски идиот. Лично аз не видях никакъв смисъл;
- 21 глава е озаглавена "Гъбена чорба", а такава вътре няма. Има само гъби. Не е гот, някакси;
- няма да ме убедиш как един герой или приключенец или от сорта след тридневен солиден пост (разбирай глад) накрая ще утрепе собствения си кон, за да го яде. Няма да го повярвам, и точка, поради куп причини;
- тия двамата герои за 960 стр как не успяха барем един път да се изчешат, или поне да се нацелуват и загаджат като хората? Особено сцената как чисто голи се разтриваха с ракия, че да не се простудят ми дойде пфффф. Толкова ли не можаха тая ракия да я изпият, щеше да има по-добър ефект? А ако и един секс му бяха ударили, да се загреят допълнително... Спирам.
- огнените импове могат да мятат огнени топки, но въпреки това са въоръжени допълнително със сопи и ръждиви ножове? Все едно аз да отида на кръчма, където ще пия безплатно Джак Даниелс Сингъл Барел, но въпреки това за всеки случай ще скрия в чорапа си патронче българска водка?
- айде, и фантастика вкарахме - перпетуум мобиле, колко е корен от числото пи и т.н.
- за финала на всичкото това нещо, как завърши цялата история (която на практика не завърши хич, ще има още томове, явно) имам само една-единствена дума и тя е: финалът беше шибан. Без извинение.

С други думи, да кажем, че останах по-скоро доволен от двата тома. Като вземем предвид невръстната писателска възраст на автора и факта, че това му е първа книга смело мога да заявя, че се е справил много добре. Мога да направя разликата, чел съм достатъчно литература от млади автори, нови автори, дебютанти и т.н. Ще следя развитието на Радостин Нанов и бих прочел и следващо заглавие от него. Разбира се, без да спирам да тая надеждата, че ще е нещо с не толкова брутален обем и не така разлято. Нещо по-концентрирано.