петък, 29 март 2013 г.

Черният Ангел: Раждането на Един от Нас



Автор: Иван Русланов
Издател: Буквите
Година: 2011
Стр: 264
Цена: 12 лв

Ако сте запален почитател на фентъзито, българската литература или просто сте част от родния фендъм, едва ли сте пропуснали дебютната книга на Иван Русланов - романа "Черният Ангел: Раждането на един от нас". Това е първата част от запланувана трилогия и е реализирана като книжно тяло благодарение на конкурса "Търся издател" на Буквите, който Иван Русланов печели през 2010-а.

Кой е Черният Ангел? Младият Кристиян се събужда в непозната пещера, а от досегашния си живот има мъгляви и противоречиви спомени. Тогава се появява старецът Михаил и му разкрива, че той е дошъл тук на този свят с мисия. Черният Ангел като Прометей трябва да открадне огъня - този път не от боговете, а от онова тайно място, в което самите ние сме го скрили. Трябва да го открадне, за да ни го даде отново.

Защото все очакваме някой месия да дойде и да ни спаси, било със самолет, космически кораб или ходещ по водата. Да се появи отнякъде и да ни измъкне от блатото на робското самосъзнание. А какво ще се случи, ако случайно се появи такъв? Ще го посрещнем ли радушно или ще го унищожим със страх и безразличие? Много зрели и актуални въпроси, терзаещи учудващо младия 19-годишен автор.

Като за първа книга мога да приема, че Иван се е справил с добре. Препоръки: няма нужда да се впуска в излишни обяснения и философии (чичко Кинг от "За писането: Мемоари на занаята" - просто разкажи проклетата история), от романа може да се изрежат немалко такива и той да не загуби нищо от това. Вижда се, че авторът е доста чувствителен човек, дори и за писател - цялата тази мирова скръб е нож с две остриета: повече пречи, отколкото помага. Сигурен съм, че с течение на времето кожата му ще загрубее и вътрешно ще обръгне на световните несгоди. Просто няма друг избор. Най-много ми хареса схватката с гигантския крокодил, беше си направо много добре, финалната битка с жената-демон и мутанта също заслужават адмирации. Явно Русланов се справя с описването на подобни екшън-епизоди, дано в бъдеще продължи да ги развива.

На някои по-нетърпеливи читатели обучението на Кристиян при Михаил може да се стори излишно дълго и разтеглено. Не е. Дори супергероите трябва да бъдат обучени как да използват дарбите си, а това изисква търпение и време.

За тази книжка Иван Русланов отнесе куп награди - награда на публиката от конкурса на "Книга за теб", медал от родния му град "Белетрист на Костинброд", главният герой Кристиян бе обявен за герой на годината от Национален Клуб за Фентъзи и Хорър, даже май пропускам някоя. Страничката на книгата във Фейсбук има около 1700 харесвания, първите й два тиража се разпродадоха за по-малко от година при неголяма рекламна кампания и плачевно разпространение, което си е успех както и да го погледнеш. На премиерите авторът събираше доста народ и събитията се получаваха чудесно. Силно се съмнявам, че е харесван от всички, но това което е постигнал само с първа книга е несериозно да бъде пренебрегвано с лека ръка.

Романът като цяло е насочен към младата аудитория, по-точно децата под 18-годишна възраст. Класическите послания в него - любов, чест, вяра, дълг, стремеж да не се отказваш и др. непреходни истини без съмнение биха им повлияли добре. Пожелавам на Иван Русланов да не губи вяра и да издаде и другите части на "Черният Ангел"! По възможност в издателство, което ще му осигури качествено разпространение и добър редактор, защото тук такива липсваха.

И нещо на изпроводяк, понеже знам отлично, че Иван Русланов ще прочете това ревю. Искам да му кажа нещо, което един човек каза на мен, когато преди шест години спечелих първата си литературна награда: "Не се оставяй славата да те поквари". Има още какво да се желае, но първите крачки по правилния път вече са направени.

Просто продължавай да крачиш.

понеделник, 25 март 2013 г.

Сп. Дракус - 3 и 4 брой



Автор: Колектив
Издател: Гаяна
Формат: 100 Х 280
Година: 2012-2013
Стр: 60
Цена: 3,50 лв

Е, дойде време да ви представя следващите два броя на Списание Дракус. Ако някой се чуди как това некомерсиално издание за фантастика, фентъзи и ужаси е още на пазара - дръжте се, тази година поне със сигурност ще излизат още броеве! И във всеки брой - по един нов конкурс! Адмирации за подобен ентусиазъм, и то във времена като днешните.

И така.

Трети брой:

Камен Петров - Тиха Нощ: това вече съм го чел и ревюирал, може за справка да погледнете тук. Разказът е носител на второ място в последното издание на международния конкурс "Златен Кан".
Ивайло Шонов - Аз съм само от огън: д-р Шонов не изневерява на себе си и не подвежда читателите и този път! Чудесна история, стъпила върху легенда... и един изтръпващ финал.
Мануела Симеонова - Разнебивалици: хубав разказ, добър разказ, остави ме с положително впечатление. Ех, какво се получава, щом се засекат Щастливия Случай и Приятната Среща...
Мариета Георгиева - Абстиненция: чудесен хорър, макар и кратичък.
Глория Станиславова - В лилавите сенки: ох, съжалявам, но това просто не ми хареса.
Флора Нимфа и Донко Найденов - Среднощ: брата Доньо ни поднася нов разказ в типичния си стил, макар и в съавторство с непозната жена. Ако се чудите какъв точно е стила на Донко - описал съм го в първия му и втория му сборник разкази.
Явор Цанев - Малката кибритопродавачка (кавърверсия): собственикът на издателство "Гаяна" и основен виновник за появата на "Дракус" определено пише интересно и увлекателно, нямам какво повече да кажа.
Александър Пушкин - Майсторът на ковчези: ааа, това съм го чел, страхотно е, и даже съм го споменавал. Уникално добър хорър-разказ от гигант като Пушкин. Голям пропуск за всеки непрочел го.
Бонус: Стихове за края на света: заглавието говори само за себе си.

Та, да погледнем четвърти брой. Виждат се някои положителни промени - луната зад вълка на логото вече не е сивкава, а приятно жълта, оформлението също разчупва досегашния стереотип на синилки.

Четвърти брой:

Бранимир Събев - Дракус: оппа! Ей ме и мене на, откривам сезона ;-) Разказчето е победител в коледния конкурс на сп. Дракус на тема "Какво означава Дракус?" и се казва Дракус! Един, смея да кажа, мааалко по-различен поглед към великия трансилвански войвода.
Мариян Петров - Имал ли е Моцарт приятел астроном? другото победител от другото конкурс! Мариян печели конкурса за фантастичен разказ с тази творбица. Хубава е, макар че руските реплики с превод ми дойдоха малко в повече. Много хубав край за този класически фантастичен разказ, много забавен и хумористичен.
Коста Сивов - Откраднатият спомен: чел съм и други неща от Коста, който е много добър писател. Това е добро, но съм чел и по-хубави от него - знам, че може повече.
Ивелина Панчева - Поклонниците: най-обемното нещо в броя, много добро изпълнение. Групичка млади хора тръгват да посрещат края на света, но какво ще им се случи по път...
Явор Цанев - Когато боговете поискат: първобитни хора и вярвания, ритуали, жреци, вождове, лов, красиви девойки, мускулести младежи... Крайно време е Явор да издаде разказите си в спретнато сборниче, ще ми бъде истинско удоволствие да го прочета и ревюирам.
Бен Бова - Следващата логическа стъпка: не съм чувал американския фантаст Бен Бова, нито пък ми бе известен факта, че е носител на "Хюго". Дръжте се здраво да не паднете - за мен това бе най-слабия разказ в списанието.

Ами, освен да прочетете броевете, какво друго да ви кажа? Остава да чакаме през лятото пети брой.

сряда, 20 март 2013 г.

12 Приказки от Белегаст / Добавено Лято



Автор: Богдан Русев
Издател: Сиела
Година: 2009
Стр: 196
Цена: 12 лв

Като по-млад Богдан Русев (с тогавашен псевдоним Робърт Блонд) ми беше любимият автор на книги-игри. А сред най-любимите ми негови книги-игри бяха "Приказки от 1001 Кули" и "Приказки от Храма на Чудесата", разположени във фентъзи сетинг. Бяха чудесни (и все още са!) - в първата трябваше да основеш собствена кръчма, а във втората собствен цирк. Не е ли готино? Действието и на двете книги се развиваше в приказния град Белегаст, перлата на Севера, едновременно привлекателен и странен, особен... От известно време виждах, че Русев е издал дузина приказки от Белегаст, но незнайно защо си затварях очите. Накрая обаче ми попадна допълненото издание - 12 приказки от Белегаст плюс нови три от света на Лора Фей и реших да я взема.

Историята всъщност проследява приключенията на Лора Фей от Белегаст - дузина истории под формата на разкази/приказки, чиято логическа последователност/навързаност ги прави нещо като роман. Книжката има и илюстрации, нелошо нарисувани. Самите истории обаче не успяха да ме грабнат изцяло както преди, както очаквах. Основно историята на всяка приказка е една и съща - Лора Фей бива викана от Принцесата, на която служи (впоследствие се разбира, че това е майка й) и последната й заръчва да изпълни някаква задача, обикновено свързана с леене на кръв. Лора Фей отива при баща си, чародеят, който живее на пристанището (разделени са с майката, какво да се прави) и той й дава по някой вълшебен пръстен, с който тя успява да се справи.

Чудех се дали вече не съм пораснал за подобни приказки и новите истории за Белегаст да не са ми направили нужното впечатление защото съм остарял и помъдрял. Ами, не съм. Взех двете стари книжки-игри и ги преиграх наново - грабнаха ме пак и си потънал надълбоко в историята, изпитах нужния кеф както преди. Наемането на кръчма, плащането на рекетьори, наемането на музиканти, провеждането на турнира "Снежна Арена", спасяването на света - и това само в първата книга! Във втората - наемането на шатра, привличането на жонгльори, клоуни, огнегълтачи, дресьори, хвърлячи на ножове, трапецисти, особняци, дуелът с вражия цирк, пак спасяване на света... Какво ви трябва повече.

За финал: историите не са лоши, особено някой, който не е чел двете книги-игри даже може и да му харесат. За мен специално "12 Приказки от Белегаст + 3 Нови Приказки от Света на Лора Фей" е добра, но нищо повече. Знам, че авторът може и по-добре и ако реши да напише още нещо от света на Белегаст, каквото и да е, ще го прочета и него.



Автор: Евгени Черепов
Издател: Сиела
Година: 2012
Стр: 156
Цена: 10 лв

Ех, че хубава фамилия има автора! Само за хорър! Гената е хубав човек и като за начинаещ писател пише съвсем нелошо, загорецът му неден. Това е дебютното му книжле.

Лъчезар е напуснал родната Стара Загора преди десет години и през това време е работил в странство. Сега се връща в родната страна, в родния град и всичко е хубаво, топло, приветливо и слънчево. Спомените го заливат като внезапно придошла река, спомени за миналото, за изгубеното (дали?) детство и на душата му е леко и замечтано. Лъчо не бърза да се прибере веднага вкъщи - спестил е пари, първо иска малко да пообиколи България, да се насити с пълни шепи на щастието.

Не е сам обаче - мъжете с тъмни палта и цигари го преследват. Откога са тук? Май още откакто е съвсем, съвсем малък... Кои са те? Какво искат? Защо го дебнат?

Книгата е хубава, чудесно написана, напрегната и интересна. Е, не мога да се кривя - краят на историята Черепов го поомаза. Но е добра, бързо се чете, само за лятото - нейде на пейка в парка или под чадъра на плажа.

петък, 15 март 2013 г.

Некрономикон



Автор: Хауърд Филипс Лъвкрафт
Издател: Ентусиаст
Година: 2012
Стр: 392
Цена: 15 лв

"Не е умряло туй, що вечно ще остане — дори смъртта умира в безброй епохи странни." (превод Любомир Николов)

Този цитат присъства в една малка книжка джобен формат, издадена още през далечната 1991-а година в България от легендарното издателство "Орфия". В оригинал на английски е "That is not dead which can eternal lie, yet with strange aeons even death may die." Първият досег на родния читател с абсолютния корифей на ужаса, безспорният хорър-император - мрачната американска икона Хауърд Филипс Лъвкрафт. Книжката бе озаглавена "Дебнещият страх" и макар да не съдържаше в себе си едноименната творба на автора (The Lurking Fear), в нея бяха поместени три чудесни новели, отлично преведени от големия Любчо Николов - "Безименният Град", "Цветът от Космоса" и "Сянка над Инсмут".

Няколко думи за Лъвкрафт. Организира около себе си кръг от автори, които в различна степен пишат и доразвиват неговите митове за Ктхулу - Кларк Аштън Смит, Франк Белкнап Лонг, Огъст Дърлет, Робърт Блох, дори огромният Робърт Хауърд, бащата на Конан и др. Приживе Лъвкрафт няма издадена и една книга - всичко е публикувано по сборници и списания. Не е писал и романи - двете му малко по-длъжки творби "Случаят с Чарлз Декстър Уорд" и "Планините на Безумието" са на практика дълги разкази. Късата форма е предпочитана, запазена негова марка. Бил е редактор, ghost writer, мразел е негри и евреи, отвращавал се е от секса... Ами, какво да ви кажа - няма на света велик писател, който да не е бил особняк.

Лъвкрафт е повлиял на ужасно много хора. Изброявам писатели, които го почитат, боготворят и признават за техен учител - Стивън Кинг, Хорхе Луис Борхес, Клайв Баркър, Рей Бредбъри, Питър Строб, Нийл Геймън, Джордж Мартин, Джийн Улф, Чайна Миевил, Рамзи Кембъл, Брайън Лъмли, Фриц Лейбър, Алън Мур... Да добавя и двама режисьори - Гилермо дел Торо и Джон Карпентър, да добавя и купчина метъл банди, които са вдъхновени от творбите му (Metallica, Black Sabbath, Dream Theater, Iron Maiden, Cradle of Filth и др.) Няма нужда да споменавам филмите и компютърните игри, свързани с творчеството му - Х. Ф. Л. е толкова огромен, че може да не го харесаш, но да го отречеш е смешно.

След "Дебнещият страх" на родния пазар се появиха три сборника с негови творби, всичките преведени от Адриан Лазаровски - "Шепнещият в Тъмнината", "Зовът на Ктхулу" и "Възкресителят". Тази книга съдържа най-добрите неща от изброените сборници - редактирани из основи, някои изцяло наново преведени. Сегашните варианти ми харесаха определено повече от преди и въпреки че съм го чел и кожата ми е дебела, обръгнала на хорър, страхът при четенето не беше просто тръпки в различни части на тялото. Страхът в случая е реален - започваш да виждаш неуловими движения на сенки с периферното зрение, усещаш осезаем студ, шубе те е да отидеш до кенефа да се изпикаеш... Мислите, че си измислям и преувеличавам ли? Прочетете книгата и споделете отново мнението си.

А дотогава - какво съдържа "Некрономикон"? Какво съдържа сборникът, озаглавен на легендарната измислена от писателя книга, които и досега различни хора я искат в библиотеките по цял свят, въпреки че тя (май) не съществува? Ето това:

1. Нещото на прага - гнусно, гадно и плашещо. Ужасяващо и смърдящо. Когато застане на прага ти...
2. Показанията на Рандолф Картър - първият разказ който прочетох, щом се сдобих с книгата. Хубав, плашещ, с ужасяващ край.
3. Плъхове в стените - пази се от тях! Те са в стените! Те са навсякъде! Те ядат всичко...
4. Зовът на Ктхулу - сблъсъкът с може би най-известното чудовище на писателя ще ви обърне в паника! Внимание - Лъвкрафт искрено е вярвал във всичко, което пише, не се и съмнявайте.
5. Хърбърт Уест, Съживителят на Мъртвите - любимият ми разказ в сборника. Досега не го бях чел. Страхотна история за един луд, гениален, ултраталантлив доктор и неговият приятел и колега, който го следва във всичко. Двамата са на път да открият тайната формула как се съживяват мъртъвци. За целта имат нужда от опити с хора - сиреч, пресни трупове. Много, много пресни. Такова нещо не съм чел досега, признавам.
6. Шепнещият в Тъмнината - видя ми се леко дългичък, ала страхът, ужасът от космически мащаб за пришълците от други светове са повече от сериозни. Краят отново ме изправи на нокти - Лъвкрафт определено знае как да забие последния пирон в ковчега.
7. Възкресителят (Случаят с Чарлз Декстър Уорд) - най-обемното нещо в книгата. Пищният, разточителен стил на писателя, почти лишен от диалози, наситен с текстове на страховити писма, чудовищни формули за призоваване на сили отвъд човешкия разум и окултисти, които подчиняват на волята си хора и демони... Епично.

И нещо на изпроводяк. Превода на Адриан е брилянтен, издържан отвсякъде. Личи си едновременно колосалният труд и това, че превеждаш нещо, което ти харесва - Лъвкрафт е труден за превод, при него няма екшън и диалози. Да, Любчо е страхотен преводач и относно Толкин специално НЯМА кой да му се опре. Обаче Адриан е превел и наново превел много повече творби на Учителя и вече е изградил друго, различно ниво. Просто вижте за пример неговият вариант на цитата, с който започнах и сравнете:

"Не е покойник онзи,
който лежи във вечността
и след безброй епохи
погубва и смъртта..."


Creepy, huh? Ами, остава ни само да очакваме следващата книга с разкази на Лъвкрафт - "Планините на Безумието". Отново от Ентусиаст, този път изцяло нови, неиздавани никога досега на български неща. Надявам се корицата да е отново дело на Виктор Паунов, който е автор на тази върхарска обложка.

Кога ли? Patience, my dears. Скоро, много скоро...

четвъртък, 7 март 2013 г.

Вампирът Лестат



Автор: Ан Райс
Издател: Изток-Запад
Година: 2012
Стр: 520
Цена: 19.90 лв

„Вампирът Лестат” е легендарен роман, отдавна придобил култов статус в световен мащаб. Той е втората книга от може би най-известната поредица за вампири – „Вампирските Хроники” на Ан Райс. Знаете я много добре – първата книга от поредицата е точно „Интервю с вампир”.

Първата книга проследи историята на Луи, изигран чудесно от Брад Пит. Ала дали някога сте си задавали въпроса каква е историята на Лестат, героят на Том Круз? Точно това ще ви разкаже тази книга. Историята на френския благородник Лестат дьо Лионкур, роден в началото на осемнадесети век. Изтънчен аристократ (за разлика от обикновения плантатор Луи), Лестат, макар и най-малък в семейството всъщност е ловец, който осигурява месото на масата всяка вечер. Изобщо не се разбира с баща си и двамата си братя – единственото му близко същество е неговата майка Габриел.

Макар и благородници, те са бедни и не са много на почит в селото. Всичко това обаче се променя, когато Лестат излиза с коня си, окичен с оръжия и придружаван от кучета, за да избие сам голяма глутница вълци, тормозещи селото. След този епизод той си спечелва страхопочитанието на всички селяни, които за благодарност му ушиват страхотно наметало от кожите на убитите вълци.

После събитията се развиват шеметно – бягството на Лестат от вкъщи чак в Париж, за да стане актьор, превръщането му във вампир от могъщия Магнус, създаването на Театъра на Вампирите, срещите с други вампири, които рядко са добре настроени към Лестат… Той е много силен, дори за вампир, с непримирим характер и рязко се дистанцира от останалите. Любопитен е, иска да научи откъде са дошли, да се срещне с най-древните вампири, да се усъвършенства, да намери отговор на въпросите, които го терзаят. За целта той пътешества из цялото земно кълбо с огромното богатство, завещани му от неговия демоничен родител – вампирът Магнус.

Не крия, че в романа имаше неща, които не ми харесаха – на моменти прекалено разточителните философски диалози, в които изпадат героите, без които книгата можеше да е 20% по-тънка и да не загуби абсолютно нищо от това, завоалираните, че и на моменти директни хомосексуални намеци, прозиращата през страниците силно атеистична нагласа на Ан Райс, която на моменти чисто и просто дразни. Не ми хареса и факта, че вампирът Мариус е преведен като Марий – добре де, защо?

Ала без съмнение романът е класика, неподлежаща на пренебрегване. Смея да заявя, че „Вампирът Лестат” е дори по-добър от „Интервю с вампир”, смея още да кажа, че след Дракула сигурно Лестат е най-известният кръвопиец. Как завършва историята ли? Ами всъщност, краят на романа е прелюдия към третата книга от поредицата, така и все още неиздавана у нас – „Кралицата на прокълнатите”.

И докато чакаме тя да види бял свят на български, аз ще си пусна да гледам едноименния филм от 2002-а. Онзи с Алая, Стюарт Таунсенд и Венсан Перес в главните роли.

А за вас остава тази прекрасна книга. С която гарантирам, че ще прекарате незабравими часове.

петък, 1 март 2013 г.

Четири Години "Тъмният Ъгъл"

Вече стават четири години как ви засипвам с безкрайна мъдрост относно прочетените от мен книги, подобно едно локално Радио Ереван на книжните блогъри. Този път няма да ви заливам със статистика, свързана с блогчето - вместо това ще се опитам да хвърля един малко по-мащабен поглед наоколо. За тези 4 години се промениха доста неща в страната ни, но аз ще се спра по-специално на книжните, другите са ясни.

КАКВО СЕ ПРОМЕНИ В ПОЛОЖИТЕЛЕН АСПЕКТ?


I. Появиха се немалко нови книжни блогъри, които да споделят мнение за прочетени от тях книги - колкото повече, толкова повече, все пак това на практика е най-реалният начин да прецените една книга дали става или не за вас: натраквате й заглавието в Гугъл и преглеждате няколко мнения от хора, които вече са я прочели и ревюирали. Хора, които нямат претенциите да са критици, а не е и нужно - те са нормални хора, любители като вас, които обясняват на прост, достъпен език какво мислят за книгата. И това, смея да твърдя, е най-добрият начин - по-добре ли е да се мъчите с префърцунени рецензии на полунабедени авторитети, за чиято всяка втора дума ви трябва тълковен речник и които получават пари, за да похвалят дадена творба?

II. Появиха се и страхотни нови книги от току-що изгряващи български автори, което е просто чудесно! Досега по върховете стоеше една клика от шепа мастити родни творци, които бяха узурпирали вся и всьо, но тази тенденция вече започна сериозно да се размива.

III. Появиха се и нови преводни заглавия - чудесни книги от различни световни имена, някои от които не ги бяхме и чували, а и не бе задължително всичките да са англичани и американци. Добрата литература не познава териториални ограничения.

IV. Издателствата промениха политиката си към по-добро във всички аспекти: имаме уникално създадени книги, много добре преведени, отлични грабващи окото корици, качествена хартия, хубави рекламни кампании, вслушват се във феновете и зашуми ли се покрай дадено заглавие, то рано или късно излиза на български. На практика почти няма нещо, което да ти се чете и да го няма преведено на родния ни език. Дори започна яко издаване на любимия ми хорър, за което свалям шапка и се покланям доземи на издателства като Изток-Запад (Заклинателят, Z-та Световна Война, Свърталище на Духове, Вампирът Лестат, предстоящата Shadows Fall на Саймън Грийн), Колибри (Кървави Книги на Клайв Баркър), Ентусиаст (Некрономикон и предстоящата Планините на Безумието от Лъвкрафт) и др. Издатели, които досега не бяха издавали български автори рискуваха да го направят за пръв път и в повечето случаи спечелиха. Един от тези автори станах и аз :-)

V. Нещо, което може да ви усъмни, но аз го забелязах достатъчно пъти, за да смея да го твърдя - започна едно формиране на вкус у читателите, хората все повече знаят какво да купуват и защо.

КАКВО СЕ ПРОМЕНИ В ОТРИЦАТЕЛЕН АСПЕКТ?


I. Книгите стават все по-скъпи. Това е положението. Стана нормално една книга от 200-250 стр да струва 12-13 лв, а такава от 300-400 - 14-16. Има и груби изключения, особено в книгите от български автори, за които ще нахокам някои родни издатели. Извинявайте, ама не е реално за книга от 200 странички да ми искате 17-20 лв, а за такава, която няма и сто - десетак. За тези книги нито сте плащали права, нито за превод: солидни разходни пера от реализацията на книгата са ви спестени, не е реално да са по-скъпи от преводните. А може би някой тук ще ми опонира, че книгите в случая са скъпи, защото писателят вътре пише така уникално, че е по-добър и от западните? Хайде по-сериозно.

II. Пазарът се свива все повече и повече. Мислех, че няма накъде, че вече сме стигнали дъното, ама таман го стигнем и хоп - някой ни почуква отдолу. Тиражите са просто минимални, а продажбите - трагични, всеки следващ Панаир на Книгата ми се струва все по-малък и по-непосещаван. Някой ще се запита: коя е причината? Веднага отговарям: ВСИЧКИ ПРИЧИНИ! Едната не изключва другите. Стопяваме се като нация и сме все по-малко на брой като потенциални читатели, хората изпростяват и четат по-малко, голяма част от умните (разбирай четящи) избягаха в странство, хората са бедни и нямат пари да си купуват книги, компютърът отдавна е изместил книгата като предпочитан начин на забавление, в забързаното и напрегнато ежедневие много хора просто нямат време да четат, все повече читатели предпочитат да четат на английски в оригинал... И не на последно място, разбира се:

III. Пиратството. Хич не ми се мусете. За книга от 1000 бройки тираж, от който я се продаде половината, я не пиратството просто може да е пагубно. Оттам - съкращения в репертоарния план, спиране на дадена поредица, че и понякога фалит. И не ми излизайте с класическия пример за Коелю, дето поощрявал преди години пиратството на негови книги в Русия и оттам продал на руския пазар над 100 млн. копия от книгите си. Когато бразилският любимец на манекенките го е правил екраните на мониторите бяха такива, че постоиш ли малко повече пред тях и очите ти почват да парят и сълзят - ако ти е харесала книгата, отиваш и я купуваш от книжарницата, за да разбереш края на историята. Сега мониторите са много по-качествени и спокойно може да си караш пред тях цял ден, а и да не забравяме, че имаме и електронни четци, които тогава липсваха. Наскоро видях Амазон да продават нов Киндъл за смешната сума от 69 долара. Купуваш си го за сто кинта на практика и хоп, цялата Читанка е на твое разположение, че и книгите по торентите и какво ли не. "Ама не си прав, аз си купих четеца, за да пощадя дърветата!" Да, а през 94-а покойната 26-годишна плеймейтка Ана Никол Смит сключи брак с 89-годишния петролен милиардер Хауърд Маршал по любов, както тиражираха американските медии. Повярвах ти, ама от раз.

IV. Като цяло народа все още купува много книжни боклуци, които и за тоалетна хартия не стават. Помии, които просто изместват добрите книги и това е. Няма да споменавам заглавия, поредици и автори - тях вие много добре ги знаете ;-)

V. Все повече родни писатели спират да пишат. И то добри. Погребват се творчески мечти поради различни причини: някои вече просто са победени от мързела безвъзвратно, други се ожениха и имат деца, така че решиха да зарежат писането за сметка на семейството (сякаш писателите са задължително всичките ергени и стари моми), трети вдигнаха ръце от интернет плювачите, четвърти бяха яко изпалени от издатели-тарикати, пети се мушичат и чакат да дойдат по-добри времена, шести просто се отказаха, понеже не виждат перспектива, седми не желаят да опитат със самиздат поради страх, срам, липса на пари и/или желание и пр. Най-много да плякнат нещо в нета по сайтове, форуми и блогове, забравяйки основния постулат на писателя Рома Воронежский: "Разликата между публикуването на хартия и публикуването в интернет е, че в първия случай един пише, а всички останали четат, докато във втория всички пишат, а не чете никой".

Така ги виждам аз нещата. И накрая след всичките тия работи мисля да пусна една класацийка. Ето го и Топ 20 на най-четените статии за книги в блога ми от самото му създаване, та чак досега:

20. Сп. Дракус, 1 и 2 брой - изненада! На 20-а позиция е ревю не на книга, а на първите два броя на списание! При това списание, което излиза от по-малко от година. Хвърлете един поглед на русенското списание "Дракус", на чиито страници ще откриете чудесни разкази в стил фантастика, фентъзи, хорър и др, писани предимно от българи.

19. Репликация: Златен Кан 2010 - на 19-о място са разказите от втория международен конкурс за фантастика и фентъзи "Златен Кан", където родни творци мерят пера с писатели от Русия, Куба, Белгия, Литва, Франция, Испания, Израел, Италия, Азербайджан, Уругвай, Аржентина, Казахстан, Афганистан и Перу.

18. Хоро от Гарвани - следва подробна информация за първия ми сборник разкази :-) Тиража на хартия вече е изчерпан, който проявява любопитство обаче може да прочете разказите онлайн напълно безплатно ето тук.

17. Каменното Яйце - класиката на Петър Бобев, в която едни учени хорица откриват вкаменени яйца от динозавър, успяват да извлекат ДНК и да клонират няколко тиранозавъра от тях. Случайно да ви напомня един филм по романа на Майкъл Крайтън, озаглавен Джурасик Парк? С тънката разлика, че на български Каменното Яйце излиза година преди книгата на Крайтън в Щатите.

16. Зъл Мрак, Угаснали Звезди - eдин сравнително нов сборник на Стивън Кинг, съдържащ четири новели. Брутално препоръчвам!

15. Гробищен Танц - стар, но златен сборник с ужаси на 15-а позиция.

14. Котаракът и Черния Нарцис - един от флагманите на новата вълна книги-игри! Прочетете, няма да съжалявате. Авторът Александър Торофиев се е справил чудесно в тази приключенско-фентъзи история за обигран крадец и новата му мисия.

13. Човекът, Който Обичаше Стивън Кинг - я, пак аз! Този път доста по-нагоре в класацията. Вторият ми сборник разкази, от който по-голямата част от тиража вече е разграбена. Побързайте, че скоро съвсем няма да има ;-)

12. Петимата Велики Воини - роман от световноизвестния австралийски майстор на трилъра Матю Райли. Ако трябва да бъда честен, Райли обаче е писал и много по-добри книги.

11. Завладей Българите - първият самостоятелен хумористичен роман на писателя, преводача и рокжурналиста Адриан Лазаровски, мой личен приятел. Напълно изчерпана, единствен шанс да я прочетете е да си я закупите в електронен формат.

10. Интервю с Вампир - вампирската класика на Ан Райс, филмирана с холивудски имена като Том Круз, Брад Пит, Антонио Бандерас, Крисчън Слейтър и Кирстен Дънст, превърнала се в еталон. Уникален роман, завладяващ филм, задължителни за всеки ценител на вампирите, почитател на диаболичното или просто обикновен зрител. Десето място.

9. Страшни Разкази - стар, забравен, прашен сборник с пожълтели листа, закупен на безценица от недружелюбен кашонен търговец в студен априлски дъждовен ден... Четиринадесет разказа, от които само два от известни имена. Истинско съкровище, напълно заслужена 9-а позиция.

8. Покани Ме Да Вляза - предизвикалият световен фурор хорър-роман на шантавия швед Йон Айвиде Линдквист е на осмо място. Едно малко, самотно момче без приятели се сприятелява със съседското момиченце, което не е точно това, което изглежда... При това не само в един вариант за тълкуване.

7. Мечове в Леда - на седмо място е сборника, чиито горди съставители сме аз и моя приятел Александър Драганов, председател на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър. Седем разказа от шест български автора в стил зимно фентъзи, които със сигурност ще ви харесат, стига да успеете да откриете бройка от сборника :-)

6. Възкръсването на Крали Марко - триумфалното завръщане на Николай Светлев, автор на любимия ми роман, писан някога от българин изобщо - "Всичкият Блясък на Злото". В новия, "Възкръсването на Крали Марко" има по малко от всички книги, които е писал авторът досега - и ужаса от романа, който ви споменах, и приказност от "Приказка за Непобедимото Добро", и философия от "Аз, Грешният Иван", дори и поезия като от стихосбирките "Зодия Скорпион" и "Демонът на свободата". Е, липсва нещо от книгите му "Финтовете в риболова" и "Платиката", но и по-добре. Прочетете!

5. Завладей Българките - продължението на Завладей Българите влиза в челния Топ 5 по посещаемост в блога и има защо! Авторът просто е успял да надмине себе си в случая. Книгата е в умопомрачителния за българския пазар тираж от 2000 бройки, повече от половината е продаден, може да се закупи от една камара книжарници, молове, бензиностанции, търговски вериги, магазини и др. Така се прави разпространение.

4. Z-та Световна Война - жестока, уникална, единствена по рода си! Z-та световна война! Зомбикалипсисът е близо! Очаквайте скоро филмовият й вариант: блокбастър с участието на Брад Пит в главната роля. ЗА-ДЪЛ-ЖИ-ТЕЛ-НА!!!

3. Асасините на Персия - в челната тройка влизат тараните на книгите-игри от едно време Ейдриън Уейн и Робърт Блонд, популярни още и като Александър Султанов и Богдан Русев. Лично аз много харесах историята във фентъзи-сетинг, разположен в древна Персия. Екшън, битки, драма, любов, приятелство - това е само в първата книга "Спящият Убиец" от планираната хексалогия "Асасините на Персия". Прочетете, играйте, превъртете!

2. Алексис Зорбас - второто място е за книгата, която влезе в личния ми топ 3 за най-любими книги на всички времена и ревюто, което си харесвам най-много. Какво да говоря повече - цъкнете на линка, там съм казал достатъчно.

1. До Ада и Назад - перлата в короната, абсолютния титан, седнал на непревземаем трон! Корица и илюстрации Петър Станимиров, предговор Петър Кърджилов! Най-посещаваната и четена статия в блога изобщо е за вече добиващата култов статус антология на българския хорър "До Ада и Назад", приютила между кориците си на 436 страници общо 31 страшни разказа от 23 млади български писателя. Горд съм, че заедно с Адриан Лазаровски и Благой Иванов съм сред съставителите на всичките 1100 бройки от тиража й. Внимание - почти не се продава по книжарници, в големите вериги абсурд, ако искате бройка, най-добре питайте някой от авторите в сборника или лично мен.

Ами, това е. Очаквайте в най-скоро време ревюта на книги от моя страна - повечето хорър, повечето нови!