Плашилото и Армията на Крадците

Автор: Матю Райли
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 416
Цена: 12.00 лв

Приветствайте завръщането! Австралийският майстор на екшъна и трилъра Матю Райли отново е на сцената с новия си роман, който ще ви отнесе главите. Изключително се радвам, че след трите книги за австралийския суперкомандос Джак Уест, които бяха доста слаби на фона на предишните му романи, сега Райли отново се завръща към любимия на всички ни американски морски пехотинец - Шейн Скофийлд, Плашилото.

Историята отново е доста позната, но както винаги Матю е вкарал и доста нови елементи. Сякаш от нищото с магическа пръчка се появява тайнствена терористична организация от силно милитаристичен тип, зовяща себе си Армията на Крадците. С добре премерени удари по целия свят тя се въоръжава до зъби с всякакви оръжия и много пари и накрая овладява руски/съветски остров в Северния Ледовит Океан, известен като остров Змей (Дракон).

Какво му е специалното на острова ли? Ами, през Студената Война Съюзът там е експериментирал с всякакви нови оръжия, докато накрая построил чудовищно съоръжение, с което спокойно може да види сметката на цялата планета. Разпадането на СССР превръща целия комплекс в една полузабравена реликва, чието време да се задейства е дошло.

И кой мислите може да спре унищожението? Точно така, случайно намиращият се недалеч от острова капитан Скофийлд с екипа си - шепа хора, половината военни, половината учени. Екшънът не спира, няма край, помощта идва от съвсем неочаквани места, положението се оцапва без възможност за почистване, шеметни обрати на всяка страница, абе лудница с една дума.

Тук Райли буквално си позволи да стигне до края, писателската наглост е най-очарователната наглост на света :-) Когато накрая се разбра кой стои всъщност зад тази загадъчна Армия беше голям, голям шамар, наистина. Затова и краят на романа беше така неочакван.

Накрая имам само два въпроса - защо, по дяволите, хартията на която е отпечатан този роман е буквално тоалетна (баси, Мечове в Леда е на вестникарска хартия, която е по-добра от това!) и кога най-накрая ще видя роман на Райли филмиран?

Останах доволен, хареса ми - прочетете, разкажете, споделете.

Портите / Момчетата на Ананси

Днес ще ви представя две супер готини книжлета.



Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 248
Цена: 12.00 лв

Нов роман от любимият ми автор Джон Конъли. Малкият Самюъл Джонсън и неговият дакел Бозуел решават да проявят иницативност и тръгват да събират лакомства за Хелоуин три дни преди празника. Без да искат, те стават свидетели на странните събития, които се случват на улица „Кроули Роуд” 666 – не само номерът е зловещ, а и името на улицата, о, да… Със своите експерименти в мазето семейство Абърнати успяват не просто да призоват демон, а Демона и така отварят процеп между световете – процеп, през който се виждат огромни, зверски порти. И то не кои да е порти, а Дверите на Ада, които още малко и ще се отворят, за да избълват зловещите си демони, за да превземат света ни. А единственият, който може да спаси света ни, е едно малко момче и неговото куче.

Чудесна история, която плаче да бъде превърната в страхотна холивудска продукция. Конъли разказва приятно и увлекателно, с доволна доза чувство за хумор и в по-малко от 250 страници е събрал много неща – като тръгнем от смелостта и самоотвержеността, та стигнем до крепкото приятелство, което на моменти е способно да ни изненада със своите прояви…



Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 400
Цена: 14.99 лв

А това е последното нещо, което е излизало от личния ми автор за 2011-а Нийл Ричард Геймън. Дебелият Чарли Нанси (който всъщност въобще не е дебел) е сполетян за пореден път от низ неприятни случки. Старият му баща, с когото отдавна не се погаждат, е починал на сцената в караоке бар, но това далеч не е всичко. Защото Чарли скоро ще открие, че баща му е бил не кой да е, а пакостливият бог Ананси Паяка – бунтар и шегаджия, който обръща всичко с краката нагоре и прави на луди хора, демони и богове. Има и още – Чарли ще се срещне със своя отдавна изгубен брат, който за разлика от него е наследил обезпокоителните таланти и умения на мъртвия им баща и лудницата, която предстои е повече от уникална. Сивото блато на скучното ежедневие ще бъде разбъркано и животът на Чарлз Нанси ще бъде променен из корен.

Няма нужда да ви говоря повече, Геймън е име като писател от световна величина и съм го хвалил достатъчно в блога си, и този път не ме разочарова. За вас остава само да прочетете тези две прекрасни книги, нищо друго.

Аз Съм Пратеникът

Автор: Маркъс Зюсак
Издател: Пергамент Прес
Формат: 140 Х 210
Година: 2011
Стр: 276
Цена: 12.90 лв

Прекрасна, чудесна, завладяваща, уникално написана и вадеща на бял свят доброто у теб – ето това е „Аз съм пратеникът” на Маркъс Зюсак! Нямам думи да нахваля авторът на „Крадеца на книги” – друга негова творба, пожънала колосален успех на световно ниво. Ще се постарая да бъда кратък.

Ед е съвсем, ама съвсем обикновено бяло момче на има-няма двайсетина години. Бачка като таксиджия, ежедневието му е сиво и скучно, разнообразявано само от вечерите, в които играе карти с тримата си приятели – скъперникът Марвин, непукистът Ричи и красивата Одри, в която Ед тайно е влюбен. Нашето момче живее заедно със старото си куче в квартира, прилична на дупка, по-далеч от проклетата му майка и от всичко.

Животът му тече бавно, тихо и безсмислено – както на почти всички ни, впрочем. Внезапно, докато с Марв са в банката, вътре нахълтва пишман обирджия, размахва патлак и кара всички да легнат на пода. Докато се изнася от банката с пълна торба пари обаче прави простотията да си изтърве пищова. Без да знае какво прави, Ед скача, грабва оръжието, настига тъпака и го сбарва по бели гащи. Ченгетата прибират идиота, а младият бакшиш става героят на градчето, снимката му е по всички вестници и така нататък.

Точно тогава намира в пощенската си кутия и първото асо. Всяко едно съдържа три мисии, които Ед трябва да изпълни. И той започва да изпълнява задачите си… А задачите му са свързани главно с едно-единствено нещо: ДА ПРАВИ ДОБРО. На всички около себе си, познати и непознати.

Ед внася светлинка в живота на възрастна стара дама, страдаща от старческа деменция, помага на младо семейство, тормозено от пиян баща-побойник, на строителен работник-филипинец, който не е срещнал добро откакто е дошъл в САЩ, даже напълва празната черква на един свещеник и какво ли още! Книгата е връх, четох я във влака на път за Свищов и така потънах в нея, че за малко да си отърва свързката на гара Левски.

Да не забравя да похваля „Пергамент Прес” за чудесната корица и прекрасния превод – все неща, които на родната литературна сцена рядко вървят ръка за ръка. Романът е просто уникален, чете се на един дъх и доказва за пореден път, че за да си страхотен писател не е нужно да си литературен мастурбатор и да демонстрираш как може да си правиш гаргара с думите, мъчейки ги като пиян жонгльор. Достатъчно е просто да разказваш увлекателно, да водиш читателя и да докоснеш сърцето му – нищо повече. А последното Зюсак го прави, ооо, повярвайте ми – финалните три думи на романа буквално те размазват.

А, да – Блажев, да го прочетеш в най-скоро време това, чуваш ли!

Обзор - допълнение

Сетих се за още няколко значими момента от изминалата година, които забравих да спомена в предната статия, та реших сега да ги добавя.

Та:

1. Топ 12 книги за 2011-а

Колегата Бла ми напомни, че няма да е зле да споделя какво най-много ми е направило впечатление през изминалата година от книжна гледна точка. Ей ме на, гледайти ма - това е дузината заглавия, които за мен лично се отличиха най-много през изминалата година:



2. Таласъмия 2011

Традиционният фестивал "Таласъмия", който се провежда всяка година на Старозагорските Минерални Бани по Еньовден този път изби всички възможни рибни пасажи. Вместо стандартните 40-50 човека присъстваха близо 120 души (!!!), които още първата вечер напълниха до пръсване станция "Люляк", така че останалите отседнаха в близката станция "Родопи", хотел "Латинка", хотел "Марица-Изток", та даже имаше хора, разпънали палатки :-))) Шоуто беше на макс - ядене, пиене, китари край огъня, бордови, ролеви и игри с карти, камари от книги за продан, поява на хора, които отдавна не се бяха вясвали (Димитър Риков - най-веселата китара край огъня, Любчо Николов - който по време на феста написа ако не се лъжа три приказки, две поеми и една глава от Елесар, Николай Светлев - представи новия си роман и демонстрира защо в риболовните среди е известен като Доцента), присъствие на най-младия фен сигурно изобщо (двумесечната Траяна Зайрянова) и какво ли още не! Да не забравя взривяващия маскен бал - наградите отнесоха маскирани като Сюзън Сто Хелит и Коен Варварина от Пратчет, имаше още варварка, китайски мандарин, пияни горски духове с чаршафи и клонки, пирати, фен на Джими Хендрикс, когото сбърках с Краля на Диското, а отдолу виждате спейс-марин, който нагъва каквото е останало от агнето на чеверме. Малко повече информация в блога на Григор Гачев, който не планираше да участва в маскирането, но точно в сюблимния момент беше понастинал и се уви в едно черно одеяло, което в комбинация със специфичните му физически характеристики накара един куп хора да го объркат я със Смъртта, я с вампир, я с назгул...



3. Реалити романът

Единственият реалити роман на радио София, в който участвах тази година бе "Вечер в скрития квартал" - страхотно детско ърбън-фентъзи, чийто координатор бе моят приятел Александър Драганов от Цитаделата. Участие взехме както ние, така и бъдещи млади дарования от същия сайт. Получи се наистина страхотно.

Забелязвам една тенденция при мен - през 2009-а, когато се появих за пръв път взех участие в цели три реалити романа, през 2010-а - в два. Миналата година бе само един и както гледам, през тази година май-май тенденцията ще се запази...

4. Сайтът за книги-игри



Хей хей хей, книгите-игри се завръщат, не само с новоиздадените заглавия, а и с посветения на легендарния жанр сайт! Книги-игри.Нет стартира миналата година - разгледайте го, посетете форума му, дръпнете си безплатно някое сканирано заглавие, поръчайте си други хартиени такива, прочетете първи брой на онлайн списанието му... И те така те.

5. Възкръсването на Крали Марко



Един от най-добрите родни писатели се завърна със зашеметяващ роман, който препоръчвам горещо. Все пак, той е и авторът на Всичкият Блясък на Злото, любимата ми книга писана от българин изобщо.

Та тъй. Ще се постарая от другата седмица вече да започна ревюта на книги, де.

2011 - Обзор

Не, заглавието не означава, че през миналата година съм ходил на едноименния черноморски курорт (макар че не бих имал нищо против). В тази публикация ще направя една зверска рекапитулация на изминалата година през моя блог.

И така.

1. РАВНОСМЕТКАТА



През изминалата година прочетох и ревюирах (айде, да не прозвучи прекалено ангажиращо - споделих мнения за) цифром и словом 55 книги, или общо над 16 500 страници в този блог. Това прави средно по около 45 прочетени страници всеки ден от книга със среден обем 302 страници. Дали е много или малко - вие преценете. Аз мисля, че е добре. За сравнение - през 2010-а съм прочел 42 книги, или над 11 000 страници, което прави по 31 страници всеки ден от книга със среден обем 270 стр.

Съотношението български книги/книги от чужди автори е 24/31, или 44% е делът на български книги, ревюирани в блога. Вижда се намаление - през 2010-а съотношението беше точно 50 на 50.

Съотношението прочетени романи/прочетени сборници е 56% в полза на романите, почти същото - 55% беше и през 2010. Което ми идва малко странно - уж съм любител на сборниците с разкази, пък...

2. СОБСТВЕНИТЕ ПРОЕКТИ



През изминалата година станахте свидетели на два съвместни авторски проекта. Единият бе сборникът със зимни фентъзи разкази "Мечове в Леда", който съставихме заедно с моя приятел Александър Драганов и няколко автори от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, а другият - чудовищната хорър-антология "До Ада и Назад", която съставихме с моите приятели Адриан Лазаровски, Благой Иванов и още 20 автори, художник ни беше Пепи Станимиров, а автор на предговора - Петър Кърджилов. Сборник, за който тепърва ще се говори.

3. ПУБЛИКАЦИИТЕ



Два мои разказа бяха публикувани в две отделни списания - единия бе "Кралят" в трети брой на списанието за българска литература "Смесена Китка", брой, посветен на фантастиката, фентъзито и хоръра. Другият бе "Към Ада", публикуван във "фаталния" 13-и брой на култовото списание на българския фендъм "Тера Фантастика", което не бе излизало от 2007-а. Оле!

4. КНИГИТЕ-ИГРИ



Книгите-игри се завръщат! И смея да заявя, че въпреки тоновете помия, които се изляха отгоре им смея да заявя, че са доста добри заглавия и искрено се радвам, че Новата Вълна от книги-игри започва точно с тези две заглавия - "Котаракът и Черния Нарцис" на Ал Торо и "Асасините на Персия" на Блонд и Уейн. Нима още ли не сте ги прочели?

5. ЖАНР НА ГОДИНАТА



Докато 2010-а блогът ми премина под знака на фантастиката (17 от 42 прочетени книги, или 40%), 2011-а бе озвучена от гласа на хоръра - ту оглушителен като зверски рев, ту вцепеняващ като нощен шепот. 22 от 55-те книги оправдаха и затвърдиха името на блога като Тъмния Ъгъл, за което мога само и единствено да се поздравя, браво на мен!

6. АВТОР НА ГОДИНАТА



Безспорен фаворит и откритие на годината е британецът Нийл Геймън! Жив и здрав, и да пише все така хубави книги! През 2011-а в блога ми попаднаха негови книги като "Никога, никъде, никой", "Книга за гробището" и, естествено...

7. КНИГА НА ГОДИНАТА



Без съмнение, това е романът на Геймън "Американски Богове". 2010-а за автор и книга на годината най-добри бяха съответно Казандзакис и неговият "Алексис Зорбас". Няма какво да добавям повече - прочетете ревютата в линковете, ако не се го направили.

8. НАЙ-ЧЕТЕН АВТОР



Реших да разделя автора на годината от най-четения автор, за да ги почета и двамата, естествено. Безспорен фаворит е Стивън Кинг със своите шест заглавия "Под купола", "Малко след залеза", "Зъл мрак, угаснали звезди", "Годината на върколака", "Нощна смяна" и "Сърца в Атлантида". Hail To The King, Baby!

9. ИЗДЪНКА НА ГОДИНАТА



Чак ме е срам да назова автора и заглавието на тази чекия, погрешно охарактеризирана като книга. Моля ви само за едно - не си губете времето с тази книга, освен, разбира се, ако наркотиците, псевдоинтелектуализма и еднополовата любов не са навлезли необратимо дълбоко в гъ..., оппа, живота ви.

ТОП 10 НА БЛОГА МИ

Позволете да осветля кои са десетте най-посещавани публикации за книги през тригодишното съществувание на Тъмния Ъгъл:

10. Завладей Българите!

Най-отдолу класацията започва с дебютния самостоятелен роман на моя приятел Адриан Лазаровски - а именно хумористичния трилър "Завладей Българите!"

9. Котаракът и Черния Нарцис

Поздравления за Ал Торо и неговата дебютна книга-игра за приключенията на знаменития крадец Котарака. И това е само началото...

8. Пътят

Хм, един противоречив специално за мен роман е на осма позиция - Пътят от Кормак Маккарти. Но, щом ви харесва...

7. Фантастика 2009

Следващата позиция е отредена за третия алманах от серията "Фантастика" на Човешката Библиотека.

6. Покани ме да вляза

Чудесният хорър на шантавия швед Линдквист е на шесто място, препоръчвам с всички израстъци! Прочетете!

5. Завладей Българките!

Продължението на "Завладей Българите" е на пета позиция в класацията на блога ми, което прави Адриан Лазаровски единственият автор с две книги в топ 10. Евала!

4. Асасините на Персия

Ахой, поздравления отново за книгите-игри! Тъкмо се появиха двечките - и двете в класацията! А, да не забравя - посетети и сайта на Новата Вълна Книги-Игри.Нет, както и неговият Форум.

3. Жарава за причастие

Положението става сериозно, ето ни в топ 3! Бронзът е отреден за, внимание - една стихосбирка на силистренския поет Валентин Йорданов! Браво Вальо!

2. До Ада и Назад

Грррр, истина ви казвам, за три седмици антологията на българския хорър се втурна напред като побеснял бик, разблъска с лакти досегашните лауреати, изтиквайки ги назад, а други направо изрита надолу по стълбата! Благодаря!

1. Алексис Зорбас

И накрая, перлата в короната, книгата, която променя човешки животи, романът, включен в личния топ 3 не само на блога, но и на живота ми. Чест за мен е да ви представя златния медалист на Тъмния Ъгъл - Никос Казандзакис с "Алексис Зорбас".

Ами, това е от мен. За новата 2012-а мога само да ви обещая нещо хубаво - а то е, че ще продължавам да чета все така, но ще ревюирам по-рядко и по-накратко.

Хубаво за мен, за вас - не знам :-P