сряда, 27 април 2011 г.

Пиратите



Автор: Найджъл Которн
Издател: Бард
Формат: 145 Х 210
Година: 2010
Стр: 344
Цена: 15.99 лв

Едва ли има човек, който като малък да не се е увличал по историите за пирати. Помня и аз като юноша с какъв трепет препрочитах отново и отново класики като „Островът на съкровищата”, романите на Емилио Салгари, книгите-игри „Златният Оракул” и „В бездната сред мъртъвците”. Дори и сега филми като „Карибски пирати” радват десетки милиони зрители от всички възрасти по цял свят. Затова когато видях „Пиратите” на Найджъл Которн, инстинктивно посегнах към нея.
Книгата е информационен справочник за много неща – пиратите, техният възход и падение, пиратските свърталища, оръжия, кораби и начин на живот и като такъв е основно историческо четиво. Откакто съществува мореплаването, оттогава има и пирати (та чак и до днес). За разлика от романтичните филми и романи обаче, живота на пирата коренно се различава от представата, които имаме за тях. Пиратът в повечето случаи е гладен, жаден, страдащ от скорбут и венерически болести, некъпан, с липсващи зъби и поеме ли веднъж по този престъпен път, живота му рядко продължава повече от две-три години. Въпреки това много хора искали да станат пирати и доброволно се стичали понякога буквално на тълпи към корабите им, подгонени от гаден живот на сушата, сурови дисциплинарни порядки във флота, глад, мечти за бързо забогатяване, бягство от закона и дори спасение от свадливи съпруги. Немалко били случаите, когато още на абордаж част от екипажа директно дезертирал и преминавал на страната на пиратите.
А какви личности имало сред пиратските капитани! Кръвожадният Франсоа л’Олоне, който веднъж буквално изтръгнал сърцето от гърдите на един човек и го изял сурово. Или Хенри Морган, който в служба на короната станал чак губернатор на Ямайка. Страховитият Черната Брада, който закрепял пушещи фитили на шапката си при абордаж, за да вдъхва още по-голям страх. Учудващо сред тях се срещали и необичайни предводители като Бартоломю Робъртс – набожен, въздържател, забраняващ играта на комар на борда, създател на пиратски кодекс и организатор на съд, по-справедлив от държавния. Моят личен фаворит е сър Френсис Дрейк – изключителен мореплавател, строг, налагащ дисциплина капитан, направил околосветско пътешествие, плавайки в девствени води. Подвизите му и съкровищата, които налял в родната Англия били от такъв калибър, че лично кралица Елизабет I се качила на флагманския му кораб „Златната Кошута” и го посветила в рицарско звание пред целия му екипаж. След което той командва английския флот срещу „Непобедимата Армада” във войната с Испания и прави на пух и прах враговете без да загуби нито един кораб, докарвайки националната банка на Испания до фалит.
Страшилище за цели нации, някои от пиратските капитани в отделни случаи командвали десетки кораби и хиляди хора, с които буквално опустошавали крайбрежните градове, прилагали хитри тактики, обсаждали крепости… След което се връщали в своите свърталища като Порт Роял, Тортуга и Ню Провидънс, прахосвали всичко по пиене и по жени и тръгвали отново. Какъв живот!
Накрая завършвам своето представяне на книгата с думите на един от най-известните пирати, Бартоломю Робъртс, в които няма как да открием актуалност и днес, макар той да ги е изрекъл преди три века:

„Ако работиш нещо почтено, надниците обикновено са ниски, а трудът – тежък; а ние се радваме на изобилие, удоволствия и охолство, свобода и власт. Кой не би предпочел да дойде при нас, когато рискува единствено някой ден да увисне на бесилото? Весел и кратък живот – това е моят девиз.”

събота, 16 април 2011 г.

Истории от Квартала



Автор: Светлин Стратев
Издател: Весела Люцканова
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 160
Цена: 10 лв

Българските квартали са едно злокобно място. Повечето от тях тънат в мрак, мръсотия и поквара. Изградени са от малолетни проститутки, бездомни кучета, цигани, кариеристи, бачкатори, корумпирани куки и депутати, които обичат да се гаврят с малолетни. Уповават се на чалгари, изтрещели от дрога хаусъри и деца, правещи се на гангстери. Гръбнакът им са клюкарки и завистливи съкварталци, които те определят като луд, когато разберат, че ги превъзхождаш. Пълни са със страхливи Херостратовци, готови на всичко, за да получат своите петнайсет минути слава за глупостта си. Разядени са от стотици хиляди лентяи с потенциал, какъвто си и ти самият...

Накратко и без излишни встъпления ще ви разкажа защо трябва да прочетете тази книга:

- гадна, но болезнено реална картина на отвратителното ни ежедневие, на идиотската тълпа, с кофти личности за герои, но такива виждаме всеки ден, дори ние сме едни от тях;
- авторът умело борави със сленга и жаргона, както си му е реда за роман от подобен жанр;
- честно, силно, концентрирано и непресторено писане за живота и проблемите на обикновения човек;
- писателят е добър. МНОГО. Не знам откъде е почерпил нещата за които пише, но в никакъв случай не му завиждам;
- мъдрост и философия, поднесени по естествен, разбираем за всички ни начин;
- "Човек винаги трябва да има цел, която да го тласка и движи напред в развитието му. Трябва да има мечти. Всеки ден, всеки миг от живота ти трябва да е изпълнен със смисъл, ако не искаш да остарееш като безпринципно мекотело";
- "Жените отново отсъстваха. Както обикновено. Жените не обичат безпаричните отрепки";
- "Приятел... Толкова девалвирала дума, също като "обичам те" и "извинявай". Подобно на невръстни тийнове я ръсим, когато ни скимне, без да си даваме сметка какво точно олицетворява".

Към автора: Светльо, онази глава озаглавена Freestyle е почти излишна. Иначе всичко друго си е перфектно.
Към читателите: Дами и господа, заповядайте в средата на май на официалното представяне на книгата, което ще се проведе в книжарница Пингвините в подлеза на Софийския Университет.
Към колегите блогъри: Само Христо ли освен мен е направил ревю на този роман, бе? Я бързо да се поправите!

И завършвам представянето на тази така силна и разтърсваща книга с кратката притча-откровение от задната корица:

Преди трийсетина години в Земун се родил Матея Кежман. Той растял и си играел футбол в бивша Югославия, преди по неведоми пътища да се озове на проби в Локомотив София. След няколко дни треньорът Христо Бонев отсича, че Кежман не става за нищо. Е, Матея теглил една сочна сръбска псувня на Зума, продължил да тренира здраво и няколко сезона по-късно започва да къса мрежите из цяла Европа. Три пъти става голмайстор на холандското първенство и стига чак до Челски...
Идеята е, че всеки от насби трябвало безспирно да вярва и да преследва мечтите си. Както е направил Кежман, както се опитвам да правя и аз. Писах почти три години произведението, което ви предлагам. Писах, базирайките се на нещата, които ежедневно виждам около себе си. Без да си налагам цензура и без да се притеснявам, че перото ми може да нарани някой. Продължавах да пиша, макар често да губех вдъхновението и да изпадах в отчаяние, че творбата ми никога няма да пробие кордона от шепата познати и роднини и да достигне до по-голяма аудитория. Пишех и се надявах. Защото Надеждата е невероятна сила и не спира да ни тласка напред...

петък, 8 април 2011 г.

Апартаментът



Автор: Спасимир Тренчев
Издател: Лингея
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 208
Цена: 12 лв

Спасимир Тренчев е млад български автор, родом от Благоевград и много готин като характер човек. С него се запознахме на фестивала Златен Кан 2009 и заедно прекарахме една страхотна литературо-алкохолна вечер. Е, може би малко повече алкохолна, отколкото литературна, но това е така характерно за младите творци, особено по нашите географски ширини… Бях много приятно изненадан, че въпреки и напук на всичко той е издал нова книга – и то роман. Но за какво става дума в „Апартаментът”?
Домът е място, където човек се чувства защитен от жестокия външен свят. Но как можеш да защитиш своя дом от арогантния наемодател, който премества мебели, докато те няма? Как да разбереш тайната, която крият студените ръце и бледите лица на твоите съседи? Как да опазиш семейството си, когато не знаеш защо детето ти се бои от външния свят, а не от онзи, който не можеш да обясниш?
Какво харесах:

+ оформлението е на шест - лак на нужните места, качествена хартия, корицата вдъхва необходимото усещане, има показалец за отбелязване, на задната страна шрифта е сив на черен фон, навяващ асоциации за надгробен камък... Изобщо книгата не оставя и грам съмнение какво се намира вътре;
+ чел съм предишни творби на Спасимир, по-точно сборникът му с разкази „Неумираща любов” и смело мога да заявя, че в тригодишният интервал между двете книги авторът е израстнал литературно няколко нива. Романът е хубав – ако „Неумираща любов” случайно не ви е харесала, то „Апартаментът” вече ще ви хареса. А ако ви е харесала – е, изненадата ще е още по приятна, защото новата книга ще ви хареса още повече;
+ Тренчев рисува правдива, истинска картина на ежедневието ни – героите му са живи, образите им дишат от страниците, аха-аха да ги докоснем, преживяваме всичко заедно с тях, радваме се на щастливите им мигове и сме съпричастни към проблемите им;
+ романът е чудесен хорър-трилър със свръхестествени елементи, които макар и добре познати приковават интереса ни и карат постоянно да отгръщаме следващата страница, нетърпеливи какво ни очаква по-нататък;
+ честно ви казвам, на моменти успях да изпитам сладостните тръпки на страха, които все по-рядко срещаме в литературата;
+ имената на героите са много интересно подбрани – Ана, Тони, Боби, Мартин, Марио, въобще все такива универсални наименования, които предполагат (евентуално) лесно превеждане на английски и опит за пласиране на запад;
+ развръзката накрая беше неочаквана и изненадваща, въобще не очаквах че ще стане така.

Какво не харесах:

- Спасе, „напът” се пише разделено;
- беше прекалено нежен към главния злодей – не става да го напомпиш така с лошотия и да му се размине сравнително леко;
- Книгата има нужда от още една, хайде да е половин кòла, за да се довърши и разкрие всичко започнато както трябва.

Прочее, останах доволен от романа и бих прочел още нови творби от Спасимир Тренчев. А защо ли не и някои стари, като първият му литературен проект – повестта „Тъмен тласък”…

неделя, 3 април 2011 г.

Котаракът и Черния Нарцис



Автор: Александър Торофиев
Издател: Самиздат
Формат: 145 Х 210
Година: 2011
Стр: 184
Цена: 10 лв

Има ли някой, който да не е чувал за книгите-игри и техният бум през 90-те години в България? Има ли дете, което тогава да не ги е чело/играло с трепет и да не е давало всичките си събирани от закуски стотинки, за да се потопи в поредното приключение, в поредния магичен свят? Има ли родител, който да не е бил врънкан да купи на детето си ОТНОВО книга-игра?
Отговорът е един - НЯМА.
Тази книга, скъпи читатели, е книга-игра. Книга-игра, която ми припомни детските години, когато нямаше компютри, интернет, джиесеми и прочее технологични иновации, когато ходихме да звъним на вратите на приятелите си, за да ги поканим на футбол, баскетбол или просто шляене навън. Времена, когато играехме аркадни игри с ръчки и копчета и четяхме книги-игри.
Приключението в тази книга, което ще дирижираш лично ти, скъпи читателю, е просто. Ти си Котарака - млад талантлив крадец в приказен фентъзи свят, комуто внезапно не е провървяло и е заловен по средата на поредната задача, свързана с професията му. Героят е изправен пред кофти избор - или да умре, или да приеме за изпълнение трудна и опасна мисия. Но стига съм говорил, а нека споделя впечатленията си от книгата:

+ При 184 страници, 261 епизода и прост дневник тази книга-игра е от литературния тип, любимите ми, които имат завръзка, сюжет, обаятелни образи и пр. Сиреч, това е повече книга, отколкото игра, защото имаше и други, които имаха купища епизоди, дълги-предълги дневници и при тях играта стоеше на дневен ред, а литературата изоставаше.
+ оформлението е на ниво - чудесна корица, добра визия, качествена хартия.
+ илюстрациите, тези така безценни за книгите-игри допълнения са на ниво и определено спомагат за по-пълноценно разгръщане на повествованието;
+ книгата е интересна и увлекателна, накрая се ядосваш, че всичко е свършило толкова бързо.
+ не е чак толкова лесна - има си доста места, където героят може да се раздели със живота си и трябва да се внимава.
+ накрая си има система за оценяване как си минал играта.
+ имаше и еротична сцена, о, да! Естествено, всичко внимателно цензурирано и загатнато разбира се, но присъстваше.

- още в заглавието ми се наби грешното членуване - котаракЪТ и черниЯТ.
- на две-три места имаше изпуснати думи - "бебе в майчини...", "толкова тихо, колкото..."
- понякога авторът се впуска в излишни описания и изброявания. Както и на места имената на местностите и героите някакси не пасват помежду си.

Въпреки дребните неуредици останах изключително доволен и зарадван от книгата, както и от факта, че на последната страница има реклама: започва нова серия книги-игри на доайените в жанра Ейдриън Уейн и Робърт Блонд, първата от която ще е "Асасините на Персия". Дали в България започват отново да се издават книги-игри? Старите им почитатели припомнят ли ги? Младите читатели проявяват ли интерес към тях? Ще станем ли свидетели на ако не главоломно, то поне частично завръщане на жанра? Може би отговорите на тези въпроси се крият на новосформираният, набиращ сила сайт за книги-игри - WWW.KNIGI-IGRI.NET, в чийто форум освен авторът на тази книга вече пишат и динозаври в жанра като Ейдриън Уейн, Джордж М. Джордж и Майкъл Майндкрайм.

Искрено пожелавам успех на автора с книгата и ще очаквам с нетърпение нейното продължение - а именно "Котаракът и Абаносовия Дракон". За който иска малко повече информация по темата - нека заповяда в сайта "Заветът на Крея".