сряда, 23 декември 2009 г.
Factotum
Автор: Чарлс Буковски
Издател: Фама
Формат: 130 Х 200
Година: 2006
Стр: 224
Цена: 9.99 лв
Когато пиша ревю за книга на автор от ранга на Чарлс Буковски, стандартните начини за оценяване и представяне се променят. Един велик поет, писател и публицист, за когото ласкаво се изказват светила от ранга на Сартр - "най-големият поет на Америка" и Хемингуей - "Проклетата гениалност..." Този роман на американския класик и стожер на бийт-поколението (заедно с Уилям Бъроуз и Хенри Милър) за мен лично се нарежда до любимите ми "Поща" и "Жени" от същия автор, правейки една своебразна троица от страхотни негови книги. Изключително четивен, Буковски се поглъща на един дъх и е най-честния и непресторен писател, който съм имал удоволствието да чета. Отново както в "Поща" и "Жени", тук е прокарана основната идея за секса и пиенето. Разликата е следната. Докато в "Поща" материалът който споява тези две върхови мъжки дейности е работата на автора като пощальон и куриозите които произлизат от нея, а в "Жени" - литературните му четения като вече утвърден писател, "Factotum" описва най-ранните, младежки години на Буковски, годините на Втората Световна, когато живее супер мизерно, буквално на ръба и постоянно си търси работа, сменяйки куп различни дейности за животопрепитание. Няколко бисера от романа:
- "Тогава за пръв път разбрах, че не е достатъчно да си вършиш работата, трябва да я вършиш с желание, дори със страст".
- "Аз бях човек, който вирее в самота. Без нея бях като друг без храна и вода. Всеки ден без самота ме правеше по-немощен. Бях напълно зависим от нея. Мракът на стаята бе за мен като слънчево сияние".
- "Работодателите предпочитаха да скапват от работа няколко души, вместо да наемат повече хора".
- "Надежда. Какво друго му трябва на човек? Липсата на надежда обезсърчава хората".
- "Мързелът е сковал амбициите ми".
- "В днешно време повечето хора си мислят, че могат да карат. Само че истината е, че много малко хора могат да карат, другите просто въртят кормилото".
- "Гладът за съжаление не подобрява изкуството. Само му пречи".
Nota bene: обърнете внимание на корицата, абсолютно същата е като плаката на едноименния филм от 2005-а година с Мат Дилън в главната роля. Рано сутрин, долнопробен бар, уморена и отегчена стриптийзьорка, която никой не поглежда. А единствен клиент в бара е главният герой Хенри Чинаски, който пие, пуши и не се интересува от нищо друго освен от това да нахвърля писателските идеи, осенили го внезапно на салфетка. Най-запомнящата се картина от филма, носеща едновременно забавен и романтичен заряд.
Една подсказка - когато четете Буковски, правете го с чаша алкохол до себе си. И пийте. Колкото ви душа иска. Така ще усетите автора и възприемете неговия свят още по-добре.
Приятно четене... и наздраве.
петък, 18 декември 2009 г.
Макс - момчето от реалния свят
Автор: Валентина Димова
Издател: Арка
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 146
Цена: 7 лв
Резюме: "Само гост от реалността има право да променя правилата в Мечтирия. Само истински човек може да мине през стената на съмнението и промъквайки се през клопките на Господарката на колебанието, да спаси особено важния за нормалното съществуване на нереалния свят пленник. Мечтирия е безкрайна вселена от изненади, а Макс - обикновено 11-годишно момче, което копнее за истински приятели и вълнуващи приключения... "
Книжлето прочетох благодарение на любезното съдействие на Човешката Библиотека. Нека започна:
+ Останах очарован от красиво нарисуваният приказен свят.
+ Съществата, които населяват Мечтирия, са оригинални и запомнящи се - Светлите и Тъмните Сенки, пръчкоподобните плендождове, коткообразните варколи, приличните на динозаври хифти, камолините които са като летящи медузи, дистите, алгониите и още толкова много!
+ Главният герой е по детински простодушен и добър. Личи си, че авторката общува много с деца.
+ "Нещото" е много сладурски герой и накрая на приказката когато се разбра какво е всъщност бе страхотен момент.
+ Гнусната Калебала, Господарката на Колебанието, е изобразена като кошмарно създание от света на Лъвкрафт - гигантски червей с пипала около устата. Приятен лекичък хорър-елемент, който ме накара да се усмихна доволно под мустак.
+ Илюстрациите са страхотни и помагат на читателя да възприеме създанията по-добре, браво на Боряна Коскина.
+ Простите истини, поднесени така, че да са лесно смилаеми за децата - "Няма идеален свят, момче от реалността! Не можеш да решаваш вместо другите кое е добре за тях и кое не е", "Ако съществува място, където всичко е наред, ще загубим целите и мечтите си", "Изходите от владенията на Колебанието са много, важното е да откриеш навреме поне един от тях" и др. Докато откривах тези истини в книгата си мислех, че макар да са достъпни за децата, те за жалост стават все по-труднодостъпни за нас, възрастните...
Е, романът има и някои минуси все пак, нищо не е идеално:
- Предупреждавам: това все пак е приказка за деца, може и да не хареса на хора, на които им се четат по-твърди неща. Предназначена е основно за читатели в дотийнейджърска възраст.
- Многобройните нови същества и думите, обозначаващи места и предмети, например поуала и грауа (които аз си ги тълкувам като поляна и гора), може на моменти да те объркат.
- На немалко места в книгата няма нови абзаци, когато започват новите сюжетни линии. А трябва да има.
Накратко: Книгата е отлично четиво за студените зимни вечери, когато човек иска да стопли освен тялото и душата си. Няма да съжалявате. Планирам в най-скоро време да взема и продължението на книгата - а именно романа "Злостоик".
неделя, 13 декември 2009 г.
Завладей Българите!
Автор: Адриан Лазаровски
Издател: Издателска Група "България"
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 300
Цена: 8,99 лв
Най-накрая доживях да видя в ръцете си и дебютната книга на Адриан. Изненадващо е, че не е хорър, а хумористичен трилър за мутри и извънземни. Книжлето е страхотно! През целия петдневен Панаир на книгата автора беше неотлъчно на щанда на издателство, което застана зад романа му и го продаваше доста успешно с автограф на желаещите. Нека ви доверя защо трябва да прочетете този роман:
+ Както каза Сашо Драганов на представянето на "Завладей българите" в ДК "Средец" - "Това е книгата на един страхотен човек, писател, музикален журналист и преводач. Той е един от малкото кадърни български преводачи, ЗАЩОТО ЗНАЕ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК". Правилно - английският е ясен, знае се, ама българския на много хора им куца. Тук, за щастие, подобно нещо не се наблюдава.
+ Авторът борави с перото умело както самурай от древна Япония с меча си. Като започнем от хумористичните имена на героите - Кецо Кацата, Цецо Цацата, Литю Лайнера, Лалю Ламарината, Рачо Рапана, Ристю Респивакса, Пацо Парцуцата, преминем през закачките с известни автори и техните произведения и стигнем примерно до абревиатурата на S-Троген - която може да означава "Супер Тесни, Разтягащи се Отворени Гащи за Елитни Новобогаташи", "Сексът е Трудно, Рисковано, Опасно, Гнусно и Елементарно Нещо", "Съжаляваме, Трансферът на Румбата е Отменен - Гонзо Е Наблизо", "Стига с Тези Разголени Окосмени Гениталии и Еротични Набъбналости", "Серго Топи Румен Овчаров за Голямото Енергийно Набутване" и колко още! И това не е всичко...
+ Корицата е много добре направена, браво на художничката Рашел Гийе. Представям си каква мъка е било на българин да обяснява на французойка какви са и кои са тия на корицата, използвайки английски, но във всеки случай е много добре.
+ Книгата не е скъпа - само 9 кинта, а на панаира се продаваше за 8.
+ Романът е много забавен, ще ви развесели и разсмее както отдавна не сте го правили. Предупреждавам: имената, заигравките с известни наши личности, абсурдните им хрумвания и планове водят до заразителен и продължителен хохот!
+ Описанията и сравненията са, меко казано, страхотни. Примери: "С изкусителни движения на стройните си тела те разстлаха хавлиите си върху горещия пясък и Петър Друсев констатира с вековната злоба на аутсайдера, че до тях няма никакво свободно местенце", "Еталонът на родните кабелисти се озърна нервно, ала зад гърба му имаше само невръстни дечица, изследващи задълбочено какво бе максималното количество пясък, което можеше да побере устата на едно от другарчетата им", "Христофор постъпи като дебеловрат апаш с бухалка под седалката, чието расово БМВ е било целунато отзад от мърляв москвич" и стига съм изброявал, че подобни неща има буквално на всяка страница, нямам време за всичките.
+ Заключенията, които макар и хумористични, в крайна сметка могат да вгорчат смеха ти с вкус на сълзи - "Нищо не се губи, само се краде", "Най-силната потребност на българския народ не е сексът, а гладът", "Подхвърлената банкнота на просяка щеше да остане наполовина за него, наполовина - за мутрата" и пр.
+ Оригиналните идеи. Забъркан е учудващо силен и добър коктейл от на пръв поглед несъвместими елементи: извънземните, които искат да ни завладеят с учудващите си планове, които макар и на пръв поглед абсурдни аха-аха да дадат резултат, мутрите, които не пускат кокала, италианците които се наместват - стига се до свирепа патаклама, екшън също не липсва.
Е, ще спомена и някои минуси, няма как:
- На последната страница авторът е прекръстен от Адриан на Андрей.
- С Х.Ф.Л. НЕ ТРЯБВАШЕ ДА СТАВА ТАКА!
- Някои от бележките под линия, в стремежа си да разсмеят, стават просто излишни. Знам го от собствен опит със "Златин и змеят". Не ми се сърди, Адриане - говоря ТОЧНО за онази с Майбаха и още няколко ;-)
- За жалост, макар и велик автор, Лъвкрафт е непознат на по-голямата част от българската аудитория и немалка част от майтапите ще останат неразбрани. Кой знае, дано пък тази книга ги подтикне да се запознаят с творчеството на най-големия писател на хорър на всички времена.
Прочетете книгата. Хубава е. Евтина е. Уникална е. Забавна е. И те кара да се замислиш. С една дума - страхотна е. Знаете ли какво? Ще ви издам една малка тайна. Тази книга ще има и продължение.
Очаквам с нетърпение още книги от автора.
Дано събере накрая всичките си разкази заедно и ги издаде в чудно сборниче.
Дано завърши започнатия преди години роман за Конан и Ктхулу, чийто пролог прочетох в Двойната Сянка.
Дано напише продължение на "Завладей българите".
И накрая - след най-оригиналния и най-сърдечния автограф идва ред и на най-прочувствения:
вторник, 8 декември 2009 г.
Посестрими в занаята
Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Формат: 100 Х 180
Година: 2001
Стр: 384
Цена: 5 лв (като за мене - 3)
Накратко: На магическия Диск се тресат кралства, падат корони и проблясват кинжали, а задължителните три вещици се намесват в делата на владетелите. Но Баба Вихронрав и нейните посестрими от Сборището откриват, че това е доста трудничко, а не както ви го представят разни "драматурзи"... Каквото очаквате ще го намерите в тази книга - гърбави крале, загубени корони и предрешени престолонаследници. Наред с тях ще срещнете и невиждани неща, например гръмотевична буря, обзета от жажда за актьорска слава, или първото в историята презареждане на метла по време на полет. Посестримите в Занаята преодоляват невероятни препятствия, за да върнат на трона краля, комуто короната се пада по право. Поне те така си мислят...
Реших най-накрая да посегна към книга на доказан и утвърден автор от ранга на Пратчет, с който да си почина и да се посмея от сърце. Успях. Реално погледнато, досега слаба книга от него съм чел - е, може би някои ми се сториха леко посредствени, като "Ерик", "Еманципирана магия" и "Последния континент", но не може всичките му романи да са велики като "Глинени крака", "Морт" и "Дядо Прас", да речем. "Посестрими в занаята" е някъде по средата в личната ми пратчетова класация, до "Цветът на магията" и "Фантастична светлина". Много е забавна и в същото време носи силен емоционален и философски заряд, кара те да се замислиш над очевидни неща, които постоянно са били току под носа ти, но просто не си им обръщал внимание досега. А е трябвало.
Няма да ви задръствам главите с плюсове и минуси - при автор като Тери Пратчет смятам, че е излишно. Просто ако не сте прочели книгата, направете го. Това е.
четвъртък, 3 декември 2009 г.
Книгите, които ме промениха
Пиша този въздълъг пост за Копнежа по книгите, които ме промениха. Сърдечни благодарности на Калин Ненов и всички останали от Човешката Библиотека за благородната инициатива. Много се радвам, че станах част от всичко това.
Книгите, които ме промениха. Ето една интересна тема, върху която си заслужава не просто да се размишлява, а да впуснем далеч назад, в дебрите на паметта и да си припомним книгите, които са ни променили, които са ни направили по-добри или поне – различни. Много книги оказаха влияние по някакъв начин и до известна степен върху мен, затова тук ще се опитам да обособя тези, които са ми най-най.
1. НАСТОЛНАТА МИ КНИГА
Любимият ми роман, писан от българин. Брутален, безмилостен и истински. Апокалипсисът в реалната си, най-чиста форма. Точка.
Толкова много неща ме привлякоха в тази тънка книжка - като започнем от оригиналните надписи на корицата - ("АНТИСЕЛЪР", "Забранено за хора със слаби нерви!", "Не се препоръчва на политици, депутати, милионери, спекуланти, духовници, синдикалисти, министри и други властници!"), краткият, стегнат начин на писане, изразяващ се в събиране на много неща за казване в малко текст и преминем към богатият език на писателя ("от таткото хлуеше смразяваща студенина", "снагата му се изпъна в безсмъртен гърч", "очите й се озмиюрчиха", "заглобена насред ливадата" и др.)
Заслужава си да се отбележи стилът на писане - натуралистичен, шокиращ в прякото назоваване на всички телесни дейности, смятани в една или друга степен за нечисти и оттук – премълчавани често като табу (кървене, уриниране, повръщане, пърдене, изсиране, семеизпразване и др. са използвани без опит за замяна с евфемизми). Описанията са силно въздействащи, експресивни, фразите се стремят към краткост, изразителност, ударна сила и речта притежава специфична музикална ритмичност. Внимание заслужават много други елементи от книгата - свръхреалното описание на лудницата, каращо те да потръпваш; сбъднатите пророчества - писана през 1993-а, тази книга описва събитията през 1997-а и познава голяма част от тях: хиперинфлацията, спекулациите по това време, бесещите се от отчаяние пенсионери, чудовищните цени на хранителните продукти, ескалирането на човешкото недоволство;
Да не забравяме безмилостната истина, поднесена ни ясно и точно от автора - "Защото по-удобно бе да си с железна халка на врата, отколкото сам да се грижиш за себе си", "Хищникът никога нямаше да се научи да преживя трева като крава, а и обратното също бе вярно" "Все пак Фердинанд изпревари с едни гърди сина си Борис III, сякаш напред го очакваше Македония и Беломорска Тракия, за които полегнаха неоплакани двеста хиляди български леша", "И заплака горко Крали Марко насред Софийското поле, както бе влязъл до пояс в него, защото някога на Косово поле се бе сражавал с цялото си юначество срещу християнската войска, на страната на богопроклетия Мурат, защото в него бе Властта" и др.
Брутализмът вътре няма да допадне на някои "по-нежно" настроени читатели и сигурно ще акцентират върху него, а не върху литературните достойнства на книгата, които са неоспорими (добре, че не съм от тях.) Надписът "Забранено за хора със слаби нерви!" не е просто писателско/редакторско/издателско хрумване с цел реклама, а съвсем реално предупреждение. Защото тук имаме откровени сцени, изтъкани от бруталност и хорър-елементи - мизерия до оскотяване, изнасилвания, педерастия, канибализъм (включително между роднини), жестоки убийства, самоубийства, зли поличби, копрофилия, мъртвите ходят, Армагедон...
А тази книга е нещо велико за мен, препоръчвам я на всички, които не са я чели, а са зажаднели за нещо по-различно...
2. НАЙ-ВЕЛИКОТО ФЕНТЪЗИ, ПИСАНО НЯКОГА
Не, моля ви, не ми продънвайте ушите, че Властелинът на Толкин е най-великото фентъзи, писано някога. За мен лично с тази титла може да се кичи само и единствено поредицата „Хрониките на Амбър” на Роджър Зелазни. Авторът доказва, че за да бъде написано едно хубаво фентъзи не е необходимо да има елфи, орки, джуджета и прочее сволоч. Не е необходимо и да написваш камари с дебели тухли, а са достатъчни 10 (десет) тънки книжки. Оригиналността е неподправена, не съм срещал досега толкова много идеи някъде другаде. Като започнем със света Амбър, който е центъра на всичко и останалите светове (включително нашия) са нищо повече от сенки, които той хвърля през измеренията. Да продължим с принцовете и принцесите на Амбър, които постоянно се дебнат, враждуват едни други, устройват си клопки, опитват се да се избият взаимно и прочее си подливат вода едни други.
Идеята първите пет книги да бъдат разказани в първо лице от Коруин, главния герой – един от амбъритите, мечоносец, а вторите пет книги от неговия син Мерлин, който е магьосник, ми хареса изключително. Тънката доза хумор в книгата (Коруин пикае на собствения си гроб, пали свещ в собствената си църква и какво ли още не), уникалните батални сцени (Коруин отива на два свята, където живеят различни полуразумни същества, започва да ги учи, създава цивилизация, те се развиват, почитат го като бог и накрая ги използва като армия, с която атакува единия от братята си), схватките между братята (особено между Коруин и Бенедикт), начина по който се правят магии (Мерлин) и още куп неща превръщат тази книга в един безсмъртен шедьовър, чиято корица на пълното издание съм сложил началото. Задължително четиво за всеки фен на фентъзито и Зелазни!
3. НАЗАД, КЪМ ДЕТСТВОТО
Джон Конъли е сигурно единственият автор, чиято пълна библиография притежавам до момента. Този ирландски писател не престава да ме изумява с книгите си – всяка следваща с нещо напомня предходната и същевременно добавя по нещо ново, което я прави уникална. „Книга за изгубените неща” е може би най-различната от всички останали. Едно момче, останало от съвсем малко без майка, живее с баща си и новата му съпруга. Изведнъж то се озовава в един свят – свят на всички приказки от детството, ала изкривени по ужасяващ начин. Тук добрите герои са лоши и обратното, а има и такива за които не си чувал, пък тръпки те побиват от тях. Книжката на мен лично ми напомня доста Тъмната Кула на Стивън Кинг, само че е събрала мъдростта в доста по-синтезиран вид. Тук има персонажи като добрите седем джуджета и лошата дебела Снежанка, добрият Дървар, вехнещият крал, злите вълци, страховитата ловджийка и какво ли още не… Препоръчвам горещо на всички, които искат да прочетат една по-различна приказка, но предупреждавам: вероятността да ви обхване неистова носталгия по детството е много, много голяма.
4. ЗЛОТО, КОЕТО ВЪРШАТ ХОРАТА
Последният роман на Конъли, който съм чел. За мен лично е най-дебелият и най-бруталният от всичко досега. Всички се погнусяваме и отвращаваме от педофилите, ала тази книга задълбава още по-навътре и изкарва на бял свят същността на подобен тип изверги и цялата ни черна, неподправена омраза, която заслужават. Авторът ни е показал едва ли не, че някаква зла висша сила помага на подобни хора в мерзките им деяния. Показал ни е още и вече затрогващият ме образ на Чарли Паркър – детективът, притежаващ толкова добро и голямо сърце, че в него може да побере целият свят. Детектив, който върви неотклонно напред по пътя си в търсене на истината и наказващ злото по пътя. Паркър е герой в истинския смисъл на думата, чието око не трепва пред смъртта, преживял толкова ужас в живота си и който не се колебае да отприщи едно зло, за да унищожи друго.
Нещо, от което ми настръхнаха всички косми по тялото: те са сред нас. Тези изверги и други подобни. Изглеждат толкова добронамерени, че постоянно ни заблуждават, или толкова сиви и безлични, че са просто незабележими. Огледайте се. Взрете се по-внимателно в хората, с които се разминавате на улицата. Защо ли? Защото ето този отруден електротехник например, който се прибира изнурен от дългия работен ден в зацапания си гащеризон, може би не отива вкъщи при жена си и децата си. Може би се връща в караваната си, паркирана накрай града, в чийто под е конструирал тайник. А в този тайник е скрил малко момиченце. Едно дете, чийто единствен грях на този свят е, че се е родило и за това е насилвано ежедневно от бруталния изверг, който великодушно му купува чипсове и бонбонки като отплата, оставил му е кофа в която да извършва физиологичните си нужди и дори му е монтирал много фини процепи, през които прониква чист въздух. Как ви се струва?
Огледайте се. Взрете се във всички, дори в силните на деня – тези хора с костюми и вратовръзки, които пращят от пари и сякаш няма непостижими цели за техните амбиции.
Извергите се крият и там.
5. СТИХОВЕТЕ, КОИТО МЕ РАЗТЪРСИХА
Срещата ми с поезията на Лилия Кашукеева беше едно изключително преживяване. С тази млада благоевградска поетеса се запознахме на XXXVII-ото издание на конкурса за дебютна литература "Южна Пролет – Хасково” в края на април ‘09. Разменихме дебютните си книги, както направихме много от участниците там. Четох и много други стихотворения, разкази и какво ли не, ала нейната поезия успя по някакъв начин да достигне до мен. Останах изумен от факта как под една обикновена, да не кажа скромна външност може да се крие такава богата душевност. Публикувам тук три от стихотворенията й:
ЦВЕТНИ УЛИЦИ
От нектара на твоите устни
се разля по контура на моите.
По брадичката бавно се спусна
и се втурна навред по завоите.
Любопитно там дълго тършува
из безбройните мънички улици
и във кръчмите бясно лудува,
обграден от невидими люляци.
Сетне гузен замръкна на прага,
тихо стенещ и молещ за прошка.
Уморена, във скута му лягам
като цъфнала млада овошка.
Едно просто страхотно, разбиващо:
ДО КРАЯ
Търся те по лунните пътеки.
Диря те сред златните жита.
Лутам се в премеждия нелеки -
губя се във страх и самота.
Спирам във гората от въздишки.
Плувам във реката от мечти.
Още следвам сребърните нишки -
падам, ставам, виждам те почти.
В кръг като обезумяла тичам.
Спускам се във бездната от мрак.
Грешно-свята, същото момиче.
То за теб до края стигна чак.
И накрая личния ми фаворит, сякаш писан за самия мен:
РИЦАР НА СЕНКИТЕ
Иззад ъгъла в мрака изникваш
и покоя вечерен рушиш.
Без слова мойто име извикваш
и със жива вода ме поиш.
Сам се скиташ из нощите бели -
нереален, тъй призрачно блед.
Ято гарвани, в миг долетели
ме повеждат в тъмата напред.
Като клон, в тежка буря прекършен
аз се боря с живота нелеп,
но, мой рицар на сенките, свършен,
невъзможен е пътят към теб.
Под луната стоиш страшно-смешен,
със катраненочерни коси,
поглед дързък, загадъчен, грешен.
Само ти можеш да ме спасиш.
6. СЕКС, АЛКОХОЛ И ПРОСТОТИЯ – ИЗКОННИТЕ МЪЖКИ НАЧАЛА
Най-честният и неподправен писател, който съм имал удоволствието да чета, е без съмнение Чарлз Буковски. Според мен този човек пише за личните си преживявания, без да прикрива или променя каквото и да било. Учудвам се, как в една книга, в която основно се пише за работата като пощальон (първата), а в друга основно за пиене и секс (втора) може да се кажат толкова много истини и да те държат в напрежение до самия край, без да ти се иска да ги пускаш. Уверявам ви, че след като прочетох „Поща” сериозно се замислих дали си струва някога да работа като пощаджия или куриер. Отговора лично за мен бе: НЕ. Категорично. Не съм си и представял, че е така гадно!
Един цитат от „Жени”, който илюстрира в най-голяма степен същността на писателя и главния герой:
„Привличаха ме все кофти неща: обичах да пия, бях мързелив, нямах бог, вяра, идеи, идеали, изповедание, политически възгледни. Бях се окопал в нищото; в някакво полусъществуване и го приемах. А това не стига за да си интересна личност. Не исках да съм интересна личност. Струваше ми се прекалено трудно. Единствено исках едно удобно, мъгливо местенце, където да живея и да бъда сам. От друга страна, като се напиех виках, подлудявах и се изоглавях съвсем. Едното поведение не пасваше на другото. Но не ми пукаше.”
И за финал, една непреодолима истина в книгата „Жени” – част от разговора на главния герой и две знойни млади германки:
“- Аз пиша художествена литература.
- Какво е „художествена литература?”
- Тя е подобрение на живота.”
7. ПОБЕДИ СТРАХА СИ
Не успях да открия българската корица на любимия си роман на Дийн Кунц, затова постнах американската. Не бой се от нищо. Колко много истина в толкова малко думи!
Кристофър Сноу страда от рядко срещано заболяване, предавано по генетичен път, а именно пигментна ксеродерма, при което кожата развива свръхчувствителност към ултравиолетовите лъчи. Той не може да излиза денем на открито, да влезе в нормално осветена стая, дори да седи на компютър. Неговото царство е нощния Муунлайт Бей – 12-хиляден град в Калифорния, където той обикаля, докато останалите спят.
Ще ви цитирам само няколко синтезирани късчета мъдрост от книгата:
„Колко е странен светът: нещата, които лесно можем да докоснем и са реални за възприятията – приятните извивки на женското тяло, собствената ни плът, студеното море и блясъка на звездите – съвсем не са толкова реални като нещата, които не можем да докоснем, да вкусим, да помиришем или да видим. Велосипедите и момчетата на тях не са толкова реални, колкото чувствата в душата и сърцето и не са толкова осезаеми колкото приятелството, любовта и самотата, които отдавна са надживели света.”
„Не си позволявам да плача. Предпочитам да съм камък, разтрошен на сухи отломки от скръбта, отколкото гъба, непрестанно мачкана в нейните ръце.”
„Нощта няма граници и предлага безкрайни загадки, открития, чудеса и радостни изживявания. Нощта е знамето на свободата, под което живея и или ще живея свободен, или ще умра.”
„Ако се бори да оцелее, всяко същество разбира какво е смъртта, независимо какво твърдят учените и философите. Това не е холистична сантименталност, а здрав разум.”
„Някои неща не умират. Не могат. Колкото и да искаме да са мъртви.”
„Скръбта твърде лесно води до отчаяние. А в плодородната почва на отчаянието избуява самосъжалението.”
„В края на краищата, нали това е същността на света: промяната. Безмилостна промяна.”
8. ЛЮБИМИЯТ МИ РОМАН ЗАВИНАГИ
„През нощта на 20 декември 1849 година жесток ураган бушуваше над Момпрацем – див остров със зловеща слава, свърталище на страшни пирати, разположен в Малайско море, на няколко стотин мили от западните брегове на Борнео.
Тласкани от неспирен вятър, по небето като разюздани коне се гонеха огромни черни облаци, които от време на време изливаха яростни порои върху тъмните лесове на острова; в морето, надигнато от вятъра, се блъскаха безредно грамадни вълни, разбиваха се с бяс и смесваха своя рев с тътена на гръмотевиците – ту кратки и резки, ту безкрайно глъхнещи.”
Така започва романът на живота ми – книгата, която прочетох за пръв път десетгодишен и се влюбих в нея завинаги. Оттогава съм препрочитал романа поне трийсет пъти и никога не ми омръзва. Та нима някое момче не е мечтало някога да бъде като Сандокан? Смел до безумие мъж с яки мускули, предвождащ екипаж от свирепи пирати, да превзема кораби и градове. Да има до себе си поне един верен до гроб приятел като Яниш ди Гомера, с който да са рамо до рамо и в битки, и в пирове.
И изведнъж Сандокан среща жената на живота си – нежна руса красавица, едновременно ласкава и крехка, а понякога и твърда като стомана. Романтиката е чиста, силна и неподправена, а нивото на носталгия и мечти в книгата – твърде, твърде голямо. Кораби, морета, викове, топовни и пушечни изстрели, барутеният дим се стеле като мъгла, алкохол, красиви жени, пирати щурмуват на абордаж…
Още ли не сте я прочели? Какво чакате?
9. ЗА ФИНАЛ.
Много мога да пиша любимите си книги. Наистина много. Пропуснал съм толкова книги, за които бих искал да пиша – „Дядо Прас” и „Глинени Крака” на Пратчет, „Необходими Неща” на Кинг, "Гробищен свят" на Саймък, „Галактически Хазартни Игри” на Уилям Форсчън, „Тайните на Черната Джунгла” и „Последните Флибустиери” на Салгари, „Островът на Съкровищата” на Стивънсън, „Историята на Дългия Джон Силвър” на Денис Джъд, „Мили Мой Мио” и останалите на Линдгрен, „Хвърчащата Класна Стая” и „Антон и Точица” на Кестнер, „Аз, Баба, Илико и Иларион” на Нодар Думбадзе, „Уинипегският Вълк” на Ърнест Томпсън Ситън, да не говорим за книгите-игри, които бяха основното ми четиво между 6 и 10 клас. Но както казва Михаел Енде в своята безсмъртна „Приказка Без Край”:
ТОВА Е ДРУГА ПРИКАЗКА И ЩЕ БЪДЕ РАЗКАЗАНА ДРУГ ПЪТ...
Книгите, които ме промениха. Ето една интересна тема, върху която си заслужава не просто да се размишлява, а да впуснем далеч назад, в дебрите на паметта и да си припомним книгите, които са ни променили, които са ни направили по-добри или поне – различни. Много книги оказаха влияние по някакъв начин и до известна степен върху мен, затова тук ще се опитам да обособя тези, които са ми най-най.
1. НАСТОЛНАТА МИ КНИГА
Любимият ми роман, писан от българин. Брутален, безмилостен и истински. Апокалипсисът в реалната си, най-чиста форма. Точка.
Толкова много неща ме привлякоха в тази тънка книжка - като започнем от оригиналните надписи на корицата - ("АНТИСЕЛЪР", "Забранено за хора със слаби нерви!", "Не се препоръчва на политици, депутати, милионери, спекуланти, духовници, синдикалисти, министри и други властници!"), краткият, стегнат начин на писане, изразяващ се в събиране на много неща за казване в малко текст и преминем към богатият език на писателя ("от таткото хлуеше смразяваща студенина", "снагата му се изпъна в безсмъртен гърч", "очите й се озмиюрчиха", "заглобена насред ливадата" и др.)
Заслужава си да се отбележи стилът на писане - натуралистичен, шокиращ в прякото назоваване на всички телесни дейности, смятани в една или друга степен за нечисти и оттук – премълчавани често като табу (кървене, уриниране, повръщане, пърдене, изсиране, семеизпразване и др. са използвани без опит за замяна с евфемизми). Описанията са силно въздействащи, експресивни, фразите се стремят към краткост, изразителност, ударна сила и речта притежава специфична музикална ритмичност. Внимание заслужават много други елементи от книгата - свръхреалното описание на лудницата, каращо те да потръпваш; сбъднатите пророчества - писана през 1993-а, тази книга описва събитията през 1997-а и познава голяма част от тях: хиперинфлацията, спекулациите по това време, бесещите се от отчаяние пенсионери, чудовищните цени на хранителните продукти, ескалирането на човешкото недоволство;
Да не забравяме безмилостната истина, поднесена ни ясно и точно от автора - "Защото по-удобно бе да си с железна халка на врата, отколкото сам да се грижиш за себе си", "Хищникът никога нямаше да се научи да преживя трева като крава, а и обратното също бе вярно" "Все пак Фердинанд изпревари с едни гърди сина си Борис III, сякаш напред го очакваше Македония и Беломорска Тракия, за които полегнаха неоплакани двеста хиляди български леша", "И заплака горко Крали Марко насред Софийското поле, както бе влязъл до пояс в него, защото някога на Косово поле се бе сражавал с цялото си юначество срещу християнската войска, на страната на богопроклетия Мурат, защото в него бе Властта" и др.
Брутализмът вътре няма да допадне на някои "по-нежно" настроени читатели и сигурно ще акцентират върху него, а не върху литературните достойнства на книгата, които са неоспорими (добре, че не съм от тях.) Надписът "Забранено за хора със слаби нерви!" не е просто писателско/редакторско/издателско хрумване с цел реклама, а съвсем реално предупреждение. Защото тук имаме откровени сцени, изтъкани от бруталност и хорър-елементи - мизерия до оскотяване, изнасилвания, педерастия, канибализъм (включително между роднини), жестоки убийства, самоубийства, зли поличби, копрофилия, мъртвите ходят, Армагедон...
А тази книга е нещо велико за мен, препоръчвам я на всички, които не са я чели, а са зажаднели за нещо по-различно...
2. НАЙ-ВЕЛИКОТО ФЕНТЪЗИ, ПИСАНО НЯКОГА
Не, моля ви, не ми продънвайте ушите, че Властелинът на Толкин е най-великото фентъзи, писано някога. За мен лично с тази титла може да се кичи само и единствено поредицата „Хрониките на Амбър” на Роджър Зелазни. Авторът доказва, че за да бъде написано едно хубаво фентъзи не е необходимо да има елфи, орки, джуджета и прочее сволоч. Не е необходимо и да написваш камари с дебели тухли, а са достатъчни 10 (десет) тънки книжки. Оригиналността е неподправена, не съм срещал досега толкова много идеи някъде другаде. Като започнем със света Амбър, който е центъра на всичко и останалите светове (включително нашия) са нищо повече от сенки, които той хвърля през измеренията. Да продължим с принцовете и принцесите на Амбър, които постоянно се дебнат, враждуват едни други, устройват си клопки, опитват се да се избият взаимно и прочее си подливат вода едни други.
Идеята първите пет книги да бъдат разказани в първо лице от Коруин, главния герой – един от амбъритите, мечоносец, а вторите пет книги от неговия син Мерлин, който е магьосник, ми хареса изключително. Тънката доза хумор в книгата (Коруин пикае на собствения си гроб, пали свещ в собствената си църква и какво ли още не), уникалните батални сцени (Коруин отива на два свята, където живеят различни полуразумни същества, започва да ги учи, създава цивилизация, те се развиват, почитат го като бог и накрая ги използва като армия, с която атакува единия от братята си), схватките между братята (особено между Коруин и Бенедикт), начина по който се правят магии (Мерлин) и още куп неща превръщат тази книга в един безсмъртен шедьовър, чиято корица на пълното издание съм сложил началото. Задължително четиво за всеки фен на фентъзито и Зелазни!
3. НАЗАД, КЪМ ДЕТСТВОТО
Джон Конъли е сигурно единственият автор, чиято пълна библиография притежавам до момента. Този ирландски писател не престава да ме изумява с книгите си – всяка следваща с нещо напомня предходната и същевременно добавя по нещо ново, което я прави уникална. „Книга за изгубените неща” е може би най-различната от всички останали. Едно момче, останало от съвсем малко без майка, живее с баща си и новата му съпруга. Изведнъж то се озовава в един свят – свят на всички приказки от детството, ала изкривени по ужасяващ начин. Тук добрите герои са лоши и обратното, а има и такива за които не си чувал, пък тръпки те побиват от тях. Книжката на мен лично ми напомня доста Тъмната Кула на Стивън Кинг, само че е събрала мъдростта в доста по-синтезиран вид. Тук има персонажи като добрите седем джуджета и лошата дебела Снежанка, добрият Дървар, вехнещият крал, злите вълци, страховитата ловджийка и какво ли още не… Препоръчвам горещо на всички, които искат да прочетат една по-различна приказка, но предупреждавам: вероятността да ви обхване неистова носталгия по детството е много, много голяма.
4. ЗЛОТО, КОЕТО ВЪРШАТ ХОРАТА
Последният роман на Конъли, който съм чел. За мен лично е най-дебелият и най-бруталният от всичко досега. Всички се погнусяваме и отвращаваме от педофилите, ала тази книга задълбава още по-навътре и изкарва на бял свят същността на подобен тип изверги и цялата ни черна, неподправена омраза, която заслужават. Авторът ни е показал едва ли не, че някаква зла висша сила помага на подобни хора в мерзките им деяния. Показал ни е още и вече затрогващият ме образ на Чарли Паркър – детективът, притежаващ толкова добро и голямо сърце, че в него може да побере целият свят. Детектив, който върви неотклонно напред по пътя си в търсене на истината и наказващ злото по пътя. Паркър е герой в истинския смисъл на думата, чието око не трепва пред смъртта, преживял толкова ужас в живота си и който не се колебае да отприщи едно зло, за да унищожи друго.
Нещо, от което ми настръхнаха всички косми по тялото: те са сред нас. Тези изверги и други подобни. Изглеждат толкова добронамерени, че постоянно ни заблуждават, или толкова сиви и безлични, че са просто незабележими. Огледайте се. Взрете се по-внимателно в хората, с които се разминавате на улицата. Защо ли? Защото ето този отруден електротехник например, който се прибира изнурен от дългия работен ден в зацапания си гащеризон, може би не отива вкъщи при жена си и децата си. Може би се връща в караваната си, паркирана накрай града, в чийто под е конструирал тайник. А в този тайник е скрил малко момиченце. Едно дете, чийто единствен грях на този свят е, че се е родило и за това е насилвано ежедневно от бруталния изверг, който великодушно му купува чипсове и бонбонки като отплата, оставил му е кофа в която да извършва физиологичните си нужди и дори му е монтирал много фини процепи, през които прониква чист въздух. Как ви се струва?
Огледайте се. Взрете се във всички, дори в силните на деня – тези хора с костюми и вратовръзки, които пращят от пари и сякаш няма непостижими цели за техните амбиции.
Извергите се крият и там.
5. СТИХОВЕТЕ, КОИТО МЕ РАЗТЪРСИХА
Срещата ми с поезията на Лилия Кашукеева беше едно изключително преживяване. С тази млада благоевградска поетеса се запознахме на XXXVII-ото издание на конкурса за дебютна литература "Южна Пролет – Хасково” в края на април ‘09. Разменихме дебютните си книги, както направихме много от участниците там. Четох и много други стихотворения, разкази и какво ли не, ала нейната поезия успя по някакъв начин да достигне до мен. Останах изумен от факта как под една обикновена, да не кажа скромна външност може да се крие такава богата душевност. Публикувам тук три от стихотворенията й:
ЦВЕТНИ УЛИЦИ
От нектара на твоите устни
се разля по контура на моите.
По брадичката бавно се спусна
и се втурна навред по завоите.
Любопитно там дълго тършува
из безбройните мънички улици
и във кръчмите бясно лудува,
обграден от невидими люляци.
Сетне гузен замръкна на прага,
тихо стенещ и молещ за прошка.
Уморена, във скута му лягам
като цъфнала млада овошка.
Едно просто страхотно, разбиващо:
ДО КРАЯ
Търся те по лунните пътеки.
Диря те сред златните жита.
Лутам се в премеждия нелеки -
губя се във страх и самота.
Спирам във гората от въздишки.
Плувам във реката от мечти.
Още следвам сребърните нишки -
падам, ставам, виждам те почти.
В кръг като обезумяла тичам.
Спускам се във бездната от мрак.
Грешно-свята, същото момиче.
То за теб до края стигна чак.
И накрая личния ми фаворит, сякаш писан за самия мен:
РИЦАР НА СЕНКИТЕ
Иззад ъгъла в мрака изникваш
и покоя вечерен рушиш.
Без слова мойто име извикваш
и със жива вода ме поиш.
Сам се скиташ из нощите бели -
нереален, тъй призрачно блед.
Ято гарвани, в миг долетели
ме повеждат в тъмата напред.
Като клон, в тежка буря прекършен
аз се боря с живота нелеп,
но, мой рицар на сенките, свършен,
невъзможен е пътят към теб.
Под луната стоиш страшно-смешен,
със катраненочерни коси,
поглед дързък, загадъчен, грешен.
Само ти можеш да ме спасиш.
6. СЕКС, АЛКОХОЛ И ПРОСТОТИЯ – ИЗКОННИТЕ МЪЖКИ НАЧАЛА
Най-честният и неподправен писател, който съм имал удоволствието да чета, е без съмнение Чарлз Буковски. Според мен този човек пише за личните си преживявания, без да прикрива или променя каквото и да било. Учудвам се, как в една книга, в която основно се пише за работата като пощальон (първата), а в друга основно за пиене и секс (втора) може да се кажат толкова много истини и да те държат в напрежение до самия край, без да ти се иска да ги пускаш. Уверявам ви, че след като прочетох „Поща” сериозно се замислих дали си струва някога да работа като пощаджия или куриер. Отговора лично за мен бе: НЕ. Категорично. Не съм си и представял, че е така гадно!
Един цитат от „Жени”, който илюстрира в най-голяма степен същността на писателя и главния герой:
„Привличаха ме все кофти неща: обичах да пия, бях мързелив, нямах бог, вяра, идеи, идеали, изповедание, политически възгледни. Бях се окопал в нищото; в някакво полусъществуване и го приемах. А това не стига за да си интересна личност. Не исках да съм интересна личност. Струваше ми се прекалено трудно. Единствено исках едно удобно, мъгливо местенце, където да живея и да бъда сам. От друга страна, като се напиех виках, подлудявах и се изоглавях съвсем. Едното поведение не пасваше на другото. Но не ми пукаше.”
И за финал, една непреодолима истина в книгата „Жени” – част от разговора на главния герой и две знойни млади германки:
“- Аз пиша художествена литература.
- Какво е „художествена литература?”
- Тя е подобрение на живота.”
7. ПОБЕДИ СТРАХА СИ
Не успях да открия българската корица на любимия си роман на Дийн Кунц, затова постнах американската. Не бой се от нищо. Колко много истина в толкова малко думи!
Кристофър Сноу страда от рядко срещано заболяване, предавано по генетичен път, а именно пигментна ксеродерма, при което кожата развива свръхчувствителност към ултравиолетовите лъчи. Той не може да излиза денем на открито, да влезе в нормално осветена стая, дори да седи на компютър. Неговото царство е нощния Муунлайт Бей – 12-хиляден град в Калифорния, където той обикаля, докато останалите спят.
Ще ви цитирам само няколко синтезирани късчета мъдрост от книгата:
„Колко е странен светът: нещата, които лесно можем да докоснем и са реални за възприятията – приятните извивки на женското тяло, собствената ни плът, студеното море и блясъка на звездите – съвсем не са толкова реални като нещата, които не можем да докоснем, да вкусим, да помиришем или да видим. Велосипедите и момчетата на тях не са толкова реални, колкото чувствата в душата и сърцето и не са толкова осезаеми колкото приятелството, любовта и самотата, които отдавна са надживели света.”
„Не си позволявам да плача. Предпочитам да съм камък, разтрошен на сухи отломки от скръбта, отколкото гъба, непрестанно мачкана в нейните ръце.”
„Нощта няма граници и предлага безкрайни загадки, открития, чудеса и радостни изживявания. Нощта е знамето на свободата, под което живея и или ще живея свободен, или ще умра.”
„Ако се бори да оцелее, всяко същество разбира какво е смъртта, независимо какво твърдят учените и философите. Това не е холистична сантименталност, а здрав разум.”
„Някои неща не умират. Не могат. Колкото и да искаме да са мъртви.”
„Скръбта твърде лесно води до отчаяние. А в плодородната почва на отчаянието избуява самосъжалението.”
„В края на краищата, нали това е същността на света: промяната. Безмилостна промяна.”
8. ЛЮБИМИЯТ МИ РОМАН ЗАВИНАГИ
„През нощта на 20 декември 1849 година жесток ураган бушуваше над Момпрацем – див остров със зловеща слава, свърталище на страшни пирати, разположен в Малайско море, на няколко стотин мили от западните брегове на Борнео.
Тласкани от неспирен вятър, по небето като разюздани коне се гонеха огромни черни облаци, които от време на време изливаха яростни порои върху тъмните лесове на острова; в морето, надигнато от вятъра, се блъскаха безредно грамадни вълни, разбиваха се с бяс и смесваха своя рев с тътена на гръмотевиците – ту кратки и резки, ту безкрайно глъхнещи.”
Така започва романът на живота ми – книгата, която прочетох за пръв път десетгодишен и се влюбих в нея завинаги. Оттогава съм препрочитал романа поне трийсет пъти и никога не ми омръзва. Та нима някое момче не е мечтало някога да бъде като Сандокан? Смел до безумие мъж с яки мускули, предвождащ екипаж от свирепи пирати, да превзема кораби и градове. Да има до себе си поне един верен до гроб приятел като Яниш ди Гомера, с който да са рамо до рамо и в битки, и в пирове.
И изведнъж Сандокан среща жената на живота си – нежна руса красавица, едновременно ласкава и крехка, а понякога и твърда като стомана. Романтиката е чиста, силна и неподправена, а нивото на носталгия и мечти в книгата – твърде, твърде голямо. Кораби, морета, викове, топовни и пушечни изстрели, барутеният дим се стеле като мъгла, алкохол, красиви жени, пирати щурмуват на абордаж…
Още ли не сте я прочели? Какво чакате?
9. ЗА ФИНАЛ.
Много мога да пиша любимите си книги. Наистина много. Пропуснал съм толкова книги, за които бих искал да пиша – „Дядо Прас” и „Глинени Крака” на Пратчет, „Необходими Неща” на Кинг, "Гробищен свят" на Саймък, „Галактически Хазартни Игри” на Уилям Форсчън, „Тайните на Черната Джунгла” и „Последните Флибустиери” на Салгари, „Островът на Съкровищата” на Стивънсън, „Историята на Дългия Джон Силвър” на Денис Джъд, „Мили Мой Мио” и останалите на Линдгрен, „Хвърчащата Класна Стая” и „Антон и Точица” на Кестнер, „Аз, Баба, Илико и Иларион” на Нодар Думбадзе, „Уинипегският Вълк” на Ърнест Томпсън Ситън, да не говорим за книгите-игри, които бяха основното ми четиво между 6 и 10 клас. Но както казва Михаел Енде в своята безсмъртна „Приказка Без Край”:
ТОВА Е ДРУГА ПРИКАЗКА И ЩЕ БЪДЕ РАЗКАЗАНА ДРУГ ПЪТ...
понеделник, 30 ноември 2009 г.
Двойната Сянка
Автор: Колектив
Издател: Яспис
Формат: 130 Х 200
Година: 2004
Стр: 288
Цена: 8 лв
Може би най-добрата хорър-антология, която изобщо съм чел. Този сборник съдържа 15 разказа, въздействащи ту като брутален чук в мозъка, ту като остър скалпел, разполовяващ съзнанието на четящия. И как да е иначе, като вътре са събрани произведения на най-добрите майстори в жанра. Българското участие в сборника е представено само от скромните двама души: единият Йото Йотов, издател на сборника а другият - Адриан Лазаровски, преводач на антологията. Творбите им се връзват отлично на фона на останалите майстори - о, да, българският хорър за пореден път не ме разочарова. Но стига приказки. Нека разнищването на сборника започне сега!
1. Рей Бредбъри - Малкият убиец: някога да сте чели нещо посредствено или некачествено от Рей Бредбъри? Аз не съм. Дядо Рей ще ви накара да изтръпнете, не се съмнявайте в това и за миг.
2. Робърт Чеймбърс - Жълтият знак: фин ужас за художници, картини, катафалки през нощта... Не съм го чувал този автор преди, но това не му пречи да се справя отлично.
3. Йото Йотов - Рибарят: под псевдонима Тойо Йокугава авторът е издал ей тази книга. Този разказ е първият и любимият ми от Йотов, чуден класически хорър за едно странно създание, което е ГЛАДНО...
4. Робърт Блох - Живият мъртвец: не се бъркайте с едноименния филм, няма нищо общо. Много по-хубаво е. Този разказ те кара да си задаваш въпроса: добър актьор, или добър вампир? Напомни ми мистериозните обстоятелства, при които е сниман филма "Носферату: Симфония на ужаса" и как странно се държи изпълняващият главната роля Макс Шрек. Играейки вампира Граф Орлок... Не, отплеснах се - по-добре гледайте филма и филма за филма.
5. Кларк Аштън Смит - Двойната сянка: ако никога преди не сте чели хорър-фентъзи, сега е момента. Такава обреченост, такава безнадежност. Браво, мистър Смит.
6. Франк Белкнап Лонг - Океанският кръвопиец: история, издържана в най-добрите традиции на Лъвкрафт. Банда нещастни моряци на кораб в открито море са нападнати от незнаен ужас, ммм, да.
7. Стивън Кинг - Крауч Енд: историята е филмирана, ама то на чичко Стиви какво не му е филмирано, да питам. Разказът е реверанс отново към големия Х.Ф.Л., който Кинг признава за свой учител. Мъж и жена се изгубват в един град, който е много особен и по-специално една част от него, която не е от този свят... Не пропускайте.
8. Йото Йотов - Аз, дървото: много добро разказче, което по съдържание доста напомня моят "Звярът в гората". Признавам, че Йото се е справил по-добре от мен, но посланието и в двата случая е едно: не сечи гората, че не знаеш какво ще се случи с теб после.
9. Лорд Дансени - Печалният разказ за Тангобринд Златаря и за участта, която го сполетя: пъй, че дълго заглавие! Много хубаво разказче, отново дарк фентъзи, действието се развива в Ориента, ама можеше да бъде малко по-дългичко, прекалено бързо свърши за жалост.
10. Ричард Матисън - Щом има желание: авторът на "Аз съм легенда" доказва, че е сила, с която всички трябва да се съобразяват! Адът на може би най-големия човешкия страх, а именно да те погребат жив е така изкусно и майсторски описан, че може да ти докара пристъп на клаустрофобия.
11. Робърт Блох - Люси никога не ще си тръгне: как се казва усещането, което изпитваш, когато видиш ужаса, събран в едно малко дете? Да ти настръхнат ташачетата, така се казва.
12. Йото Йотов - Първата любов: не е кой знае какво разказче, но става. Както може да познаете от заглавието, основната тема е любовта.
13. Огъст Дърлет - Кулата на Прилепа: история под формата на дневници и писма, напомняща стила на Лъвкрафт и особено на Едгар Алън По. Вампириииииии...
14. Адриан Лазаровски - пролог към романа "Конан - Кръвта на Ктхулу": какво се получава, когато кръстосаш Конан на Робърт Хауърд с Ктхулу на Лъвкрафт? Неочаквано добра комбинация, ето това се получава! Историята започва супер. Остава да чакаме само автора кога ще завърши романа и дали изобщо ще го завърши...
15. Хауърд Филипс Лъвкрафт - Кошмарът в Дънуич: ето я и перлата в короната, разказът, който да те довърши отвсякъде. Това ми е любимата творба на писателя, прочетете за демоните, чудовищата, скритите тайни и за един огромен страховит звяр, който на всичкото отгоре е и невидим.
Единственият минус, който бих посочил на сборника може би е корицата. Нещо не ми допада комбинацията от Тропика на Козирога и един размазан демоничен вампир - струва ми се прекалено крадено, а и ако не беше сянката на демона книгата прилича едва ли не на любовен роман. А е много повече. Прочетете.
вторник, 17 ноември 2009 г.
Други Светове - Бр. 19
Автор: Колектив
Издател: Джемини
Формат: 130 Х 200
Година: 1992
Стр: 128
Цена: 12 лв (като за мене - 2)
„Други светове“ е вестник за фантастика и разкази на ужаса основан през 1992 г. Основател и издател е Александър Попов. Отначало периодичното издание излиза като вестник, а последните две издания (бр. 19 и бр. 20) са оформени като списание. Фантастиката публикувана в издание е предимно преводна. Рядко се появяват и български произведения, като най-голямо по обем е романът „Провинция 5“ на издателя Александър Попов (под псевдонима Ал Викърс), и продължението „Муменшанц“.
Сдобих се с "Други Светове" благодарение на Генерала. След като прочетох "Гробищен Танц", естествено, нямаше как да откажа на щедрото предложение да се снабдя и с други издания от същата поредица. Като цяло това списанийце не е лошо, макар че впоследствие разбрах - и във вестниците, и списанията, че и в другите издания от тази поредица участват немалък брой български писатели под английски псевдоними. И така, да разцъкаме тези Други Светове:
1. Робърт Силвърбърг - В търсене на извора: една чудесна история, вплитаща немалка доза реализъм в повествованието с приказни елементи. Много добър разказ, много добър превод, поздравления.
2. Айзък Азимов - За човешката глупост: силна статия на един от стожерите в научната фантастика. Съгласен съм в по-голямата част от скептицизма на автора, който не се оставя да го водят за носа като обикновените лековерни хора - с влудяващо спокойствие той изтъква, че не вярва в Бог, във Второто Пришествие, спиритуализма, прераждането и много други неща. Все пак, това си е негова лична позиция и отстоява вижданията си с нелоши аргументи, приемайки единствено науката. Но трябва да призная - не ми стана никак приятно, когато покойният вече Айзък декларира, че не вярва в летящи чинии. Все пак, да си крайъгълен камък във фантастиката и да обявяваш, че не вярваш в извънземни, е нещо като да изтъкваш бурно предимствата на електронните книги, докато продължаваш да издаваш собствените си творби на хартия. Примерно.
3. Ранд Солингер - Сянката: имам силни съмнения, че авторът е българин, пишещ под псевдоним. Няма лошо. Разказчето е хорър и си го бива горе-долу - започна прекалено стандартно и клиширано, но завърши доста добре. Предпочитам подобни разкази пред такива, които започват добре, а завършват бозаво.
4. Брус Стърлинг - Кибернетика и космос: хубава статия на Брус Стърлинг, хареса ми! Останах доволен. Почитателите на твърдата научна фантастика също биха останали доволни.
5. Огнян Каминов - Музиката на живота: не съм чувал името на автора преди, но не пише никак лошо, браво. Харесаха ми извънземните, описанията и вижданията им, както и немалката доза хумор. Разказът на Андрея Илиев "Ето това е живот!" много ми напомня на този.
6. Американските командоси - статия без указан автор. За почитателите на екшъна, огнестрелните оръжия и американците може и да е интересна - лично за мен не бе.
7. Муменшанц - продължение на романата "Провинция Пет" на Ал Викърс. Тук е поместена само първата част от романа. Не съм чел Провинция Пет, останах със смесени чувства от Муменшанц, не мога да кажа дали ми е харесало или не.
8. Морийн О'Хара - В навечерието на сватбата: муахаха, готин хорър! Хареса ми. Главният герой е жена, която тъкмо ще се жени - какво ли ще се случи обаче в действителност?
9. Александър Димитров - Опитен образец: кратко и забавно фантастично разказче, допадна ми, о да.
10. Информационен бюлетин - заглавието говори само по себе си. Наградите Хюго за 1992-а и Небюла за 1991-а, анкетка, талон за абонамент, такива дреболийки.
Става сборничето - мисля, че в цялостен план съм повече доволен, отколкото недоволен.
вторник, 3 ноември 2009 г.
Кървави Луни
Автор: Мирослав Пенков
Издател: Камея
Формат: 130 Х 200
Година: 2000
Стр: 160
Цена: 4 лв (за мене - 2)
Това е една книжка, която дълго време търсих и накрая успях да се сдобия с нея благодарение на Иван Крумов на Златния Кан в Благоевград. Чел съм разкази на Мирослав Пенков в старите броеве на списание Зона F и бях очарован. Това сборниче не ме разочарова, напротив, хареса ми - качествен български хорър. Отрицателните му страни не са много:
- прологът леко напомня пролога на "Необходими Неща" на Стивън Кинг;
- на едно място в разказа "Лед" имаше оплитане на имената, нищо сериозно;
- разказът "Сърцето на отдушника" започна и продължи страхотно, но завърши някакси мъгляво;
- разпитът на Харолд Кайлър от "Жив мъртвец" е почти едно към едно с разпита на Уиндъм Ърл от "Автобиографията на агент Дейл Купър";
- в няколко разказа се повтарят неща като чаршаф, събран на топка, изритана на земята завивка, възглавница под странен ъгъл и т.н.;
- в разказа "Бялата роза" се хващам на бас, че Хариет е женско, а не мъжко име.
Плюсовете на сборника с 15 разказа обаче са:
+ Въпреки се в началото си напомня "Необходими Неща" на Стивън Кинг, прологът като цяло е много добър;
+ Въведението на книгата е написано не от кого да е, а от големия Агоп Мелконян;
+ За писател, който е издал първата си книга, преди да е изкарал абитуриентски бал, Мирослав Пенков се е справил ПОВЕЧЕ ОТ БЛЕСТЯЩО;
+ Много богат език, описанията са страхотни;
+ Авторът се е вдъхновил много от Кинг, пише с ярки и изразителни детайли подобно на големия майстор, картините, рисувани от него са реалистични, издържани в изненадващо добър стил;
+ словосъчетанието "най-щастливия нещастник", което срещнах веднъж;
+ идеите на разказите макар да напомнят Кинг са самобитни и оригинални;
+ убийственият израз "натрапчиви погледи, които ако бяха дарени с живот, щяха да убиват с грубостта си".
Ако случайно тази книжка ви попадне, скъпи мои любители на хоръра, не се колебайте и за миг. Защото...
Защото "бурята вече стихва, а в тъмата бавно изгряват Кървавите Луни. Възкачват се мудно, пълзят по черния свод и започват да пълнеят, да се наливат като пиявици с човешкия страх. Те ще са с нас, ще ни наблюдават, оставяйки кървава диря след себе си. Ще чакат да се изплашим, да стъпим извън пътеката..."
неделя, 25 октомври 2009 г.
Реваншът на Тангра
Автор: Андрея Илиев
Издател: Аргус
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 288
Цена: 9 лв (за мене - 7)
Току-що изчетох "Реваншът на Тангра". Останах удивен и очарован от размаха на повествованието, описанията, битките, сравненията, изказните средства... абе от всичко. Много съм доволен и браво на Андреята, че е написал такава хубава книга. Е, разбира се, и в нея открих няколко дребни кусурчета и бързам да ги споделя като черна станция:
- На две-три места открих сравнението "заоблени като женски хълбоци брегове/хълмове", което се среща и в разказа "Самодивата" на Андреята. Сравнението е много хубаво, единственият проблем е, че се повтаря;
- Много харесвам Краля на Попа и ми е тъжно, че си отиде преждевременно, ама баш той ли трябваше да бъде изтипосан на корицата :-)
Естествено, плюсовете на романа са много по-набиващи се на очи:
+ Характерният за Андреята сладкодумен разказвачески стил, смесващ типични фолклорни елементи със съвременен език, което прави книгата наистина четивна;
+ Авторът борави умело с прабългарската митология, представяйки я по начин, който не съм срещал никога досега - много богове, алпи, всеки с определен ресор. Разкрива ни се, че прабългарската митология е не по-малко богата от гръцката и викингската, например;
+ Само от бележките под линия човек може да научи много неща и обичаи от живота и света на прабългарите, а и не само;
+ Силната доза патриотизъм, която лъха от книгата;
+ Описанието как влизаш в Тунай, невидимия свят, буквално ме накара да изтръпна: "За да влезеш в Тунай, трябва да влезеш в очите си.";
+ Нещото, което ме изпрати на земята в луд смях, беше заглавието на кръчмата, в която се събираха самодивите, шарканите, змейовете, елбирите и т.н. Андрея, как можа на такъв сериозен хан, намиращ се в друг свят и събиращ под покрива си всякакви приказни същества, да дадеш името "Магаренцето Пуфи"?
Какво друго да ви кажа? Прочетете книгата, страхотна е. Силно се надявам Андреята да напише и продължение.
неделя, 18 октомври 2009 г.
Моята библиотека
Реших за малко разнообразие да постна снимки на библиотечката, където си държа книжките. Ето я как изглежда на пръв поглед:
И няколко думи за всички секции на библиотеката, подредени горе-долу в хронологичен ред.
Есен над детството - книгите-игри и библиотека Галактика:
Юноша бледен:
Там, където е сърцето:
И накрая, но не на последно място - THE DARK CORNER:
И няколко думи за всички секции на библиотеката, подредени горе-долу в хронологичен ред.
Есен над детството - книгите-игри и библиотека Галактика:
Юноша бледен:
Там, където е сърцето:
И накрая, но не на последно място - THE DARK CORNER:
понеделник, 5 октомври 2009 г.
Гробищен Танц
Автор: Колектив
Издател: Джемини
Формат: 130 Х 200
Година: 1993
Стр: 176
Цена: 20 лв (като за мен - 5)
Ооох, откога не бях чел хорър-разкази от доказани майстори. Много добро сборниче. На страниците му са събрани единадесет истории фантастика на ужаса, които не се препоръчват за хора със слаби нерви. Авторите и разказите им в сборника са следните:
1. Норман Кауфман - Експеримент с Н2О - историята се разказва от гледната точка на убиеца, за да завърши в писмо, което може да накара косъмчетата на тила ти да настръхнат като бодлите на таралеж.
2. Ал Викърс - Приятен уикенд, докторе! - страхотна антиутопична фантастика. Досега не съм чел нищо на Ал Викърс, трябва да си поправя пропуска, много добър автор е. Тъкмо ми се четеше фантастика с главен герой водопроводчик :-)
3. Майкъл Армстронг - Един върколак на средна възраст - браво Майкъл, браво Армстронг! Един човечец се превръща във върколак и описва усещането, напомни ми филма "Вълк" с Джак Никълсън.
4. Лейвън Коберли - Бунтът на мравките - за пръв път чувам автора. Написал е екшън-история в стил Кинг за пълчища откачени мравки и се е справил МНОГО ДОБРЕ!
5. Хари Търнър - Туниската мистерия - класически хорър в добрите традиции на По, Стоукър, Блох и Мерит, напомня още Конан Дойл и Лъвкрафт. Кой би предположил каква страшна тайна крие грозното човече в Северна Африка...
6. Андрея Илиев - Самодивата - старо разказче на Андреята, което съм чел преди време в нета. Беше ми много приятно да си припомня специфичния му стил - макар хорър почти да няма, качествата на разказа са неоспорими.
7. Робърт Силвърбърг - Озимандиус - хубава мрачна фантастика, която не предлага кой знае какво ново на хоризонта, но пък не е лоша.
8. Любомир Ценев - Чиму - след прочитането на разказа се хвърлих в бясно дирене из нета кой е този Любомир Ценев и има ли почва у нас. Е, не е открих кой знае какво - само този разказ, само в този сборник, обаче такова дарк фентъзи не си спомням да съм чел от години. Страхотно е.
9. Стивън Симънс - Гробищен Танц - типичен хорър-разказ, дал неслучайно заглавието на сборника. Не подценявайте силата на музиката - тя може да прави такива неща, че...
10. Робърт Силвърбърг - Търговци на болка - ааа, най-отвратителното нещо на автора, което съм чел! Отвратително не в смисъл лошо написано, о, не, напротив! Обаче описанията, кървищата, гладната за зрелища публика, алчните и безскрупулни телевизионни водещи, леле, леле... Признавам, че прескочих няколко описания на сцени, идентични с финалната във филма Saw.
11. Джери Грейвън - Кръвта на ловеца - приключенска, по-скоро ловна фантастика с хорър-елементи, леееко загатваща за филма Predator. Държа да отбележа, че към разказа има илюстрация на извънземния ловец, награбил отрязана човешка глава, а пенисът му се петлае натопорчен между краката.
Сборникът е отличен, търся да закупя следващия от поредицата - а именно "Мозъчна нощ".
петък, 25 септември 2009 г.
Лабиринтът на Луцифер
Автор: Бегемот
Издател: Бон
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 154
Цена: 5 лв
Купих си книгата на търга, който направихме по време на Златния Кан в Благоевград тази година. Подходих с противоречиви чувства към книжката след като си я взех, даже през главата ми минаваха еретичните мисли да я продам на следващия фантастичен търг преди да съм я прочел, но в крайна сметка ги надвих. Все пак младите български автори трябва да се подкрепяме, особено при първите ни книги и не е хубаво да си подливаме вода един друг. Започвам с отрицателните качества, които за жалост не са никак малко:
- Корица е талпа и половина. Мога условно да приема, че на нея е изобразен мозък, но със същия успех това може да е сърце, гръден кош, бял дроб, далак или кой знае какво;
- Смрадта на нафталин, която се носи от книгата. Бегемот, човече, не знам къде държиш бройките от тиража си, но моля те, премести ги на друго място;
- Аз чета и пиша с шрифт Times New Roman 12 пункта. Тази книга е напечатана със същия шрифт, ала 10 пункта. Трябваше да се взирам и кокоря да я чета, а много читатели биха се отказали да се мъчат с толкова дребни букви;
- Началото на предговора, в което авторът казва, че идеите и настроенията в тази книга са скандални, което е и причината да не разкрива истинското си име – айде сега, не си чак толкова велик, извинявай;
- Автографа ми се струва малко постен за моя вкус. Може да звучи нагло – еее, ти пък от всеки автор автограф взимаш, че и сега и кусури им дириш. Ами как да не им диря, когато автографите на всички останали които си купиха книгата са абсолютно същите, само имената се различават;
- Навикът на автора да се впуска в излишни и на моменти чак дразнещи според мен философствания на житейски и религиозни теми;
- Голяма част от писанията са родени от авторова болка, омраза и липса на секс. Да, точно така – последното на немалко места е казано почти буквално. Периодът, в който човек едва ли не обвинява Господ за неуспехите си с жените е тежък, но съм сигурен, че ще премине – всички сме го прекарвали :-);
- Религиозната пропаганда, която на места е толкова директна и отвратителна, че те кара да прескачаш цели абзаци. За жалост болшинството от читатели не се интересуваме от подобни теми, колкото и странно да звучи;
- Срещнах на няколко места дразнещото изтъкване – „Оригиналът на тази творба е на английски език, превода е на автора”. Искрено се извинявам на всички български читатели от свое име и от името на всички български автори, които все още не сме толкова велики, че да пишем направо на английски и после да се налага да ни превеждат на български – в случая е най-добре да го правим самите ние. А ако това са преводи от други автори - редно беше да се посочат кои са те;
- Разказът „Братя”. Всичко в разказа е много хубаво, даже страхотно, докато не дойде края: „Поуката от тази история е, че парите и жените са извор на всяко зло, разделят брат от брата, баща от сина. Затова трябва да четем Йоан Златоуст, който много ясно вижда опасността от похот и алчност и ни предупреждава да се пазим внимателно”. Бас ловя, че всеки ще ти каже същото, което и аз: ТОЗИ АБЗАЦ ПРОСТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗТРИЕ. Всеки човек сам си вади лична поука от различните истории, при положение че може да е седнал да чете без да търси такава. А да казваш какво трябва да се чете и да набутваш религиозна пропаганда... Без коментар.
- „Сън в лятна нощ” – интересен разказ, който веднага те грабва. В началото обаче се споменава схема Грец. Завършил съм техникум по електроника (както вероятно и автора) и знам за какво става дума, но повечето от читателите – едва ли. Нямаше да е лошо тук да се сложи една обяснителна бележка под линия.
- В края на книгата има включена поезия и есета, които пропуснах най-чистосърдечно - не ми допаднаха по абсолютно никакъв начин;
- Като цяло книжката е насочена не толкова към читателите, колкото към самия автор, едно явление, което често се наблюдава при начинаещите автори, дори и при мен.
Плюсове:
+ Книжката си е тотален ъндърграунд, което до голяма степен ме радва;
+ Авторът умее да пише. Това е. Разказите са стегнати, издържани отвсякъде, абе просто всичко си е както трябва. Стилът напомня писанията на Борис Виан, Франц Кафка, Чарлз Буковски. Има много философия, размишления, интересни виждания и изводи. Книгата като цяло е път не към някой външен свят, а към вътрешния, личностния;
+ Писателят прави такива резки и ловки завои в повествованието, без да го нарушава, че до самия край не може да отгатнеш как ще завърши разказа;
+ Ако смени стила си и започне да пише някакъв коренно различен жанр, ще се получи нещо още по-добро, в това съм сигурен. Само трябва да се махнат излишните философствания и религиозните пропаганди и ще се получи буквално шедьовър;
+ Описанието на автобуса на смъртта от разказа „Време за жътва” силно ме заинтригува – определено е иновативно. Един пътуващ през пустинята автобус, чийто покрив е изграден от увеличителни стъкла... Бррр!;
+ Разказът „Помпозна оргия в Ада”. Самата идея за дяволите в Ада, събрали се на съвет, които после се нареждат около огромно меко полукълбо, представляващо Великата Вулва, и започват да правят секс с нея като целта е всички вкупом да я докарат до оргазъм и да свършат с нея, като по този начин накарат един вулкан да изригне... Просто е ВЕЛИКО!;
+ Разказът „Щастие с пари не се купува”. Ей това е – седиш си вкъщи, нищо не правиш, на вратата се звъни, отваряш – гола мацка се надупила. Почваш я и се влюбвате – рай!;
+ Последният разказ „Ловец на сливи” и продължението му „Лайно в мрака” така искрено ме разсмяха, че определено се почувствах добре, затваряйки книгата;
+ Въпреки писанията в като цяло затрогващия предговор, че книгата едва ли не би уронила престижа на църквата, всъщност прави точно обратното.
След това дългичко ревю все още се чудя каква да е съдбата на тази книга – дали да си я прибера библиотеката, или да я занеса на следващия търг в клуб „Ефремов”. Но каквото и да реша, преди това ще я проветря едно хубавичко, да се махне миризмата на нафталин. Знам, че ще направи добро на останалите книги, пазейки ги от молци, но въпреки това.
четвъртък, 10 септември 2009 г.
Златен Кан том III
Автор: Колектив
Издател: Лингея
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 224
Цена: 10 лв
Дойде време да довърша и третия том Златен Кан. Вече напълно съм убеден, че тази своеобразна трилогия е съчетала в себе си най-доброто от българската фантастика и фентъзи през тази година.
1. ЛАЧИН, Азърбайджан – КАМА, ТАНЦУВАЙ! - ето го и победителят, първо място в конкурса. Хубава митологична фантастика, добре написано, красиви фентъзи елементи. Аз бих сложил този разказ в личния си топ 10, малко множко ми се вижда чак първо място, но щом така е решило журите - нека да бъде.
2. ИЛИЯ БОГДАНОВ, България – ДЕНЯТ НА ЦИКЛОПА - а това вече е разказ за топ 5. Не знам за вас, но за мен това съдържа солидна доза хорър, който ме изпълни на макс, уникално! Едноокото чудовище, което поглъща всичко по пътя си... Страхотно е! А е чак на 10 място, тюх!
3. АНДРЕЯ ИЛИЕВ, България – ИСТИНАТА ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА - характерният "небрежен" стил на Андрея Илиев проличава в тази фантастика, съдържаща немалка доза хумор, породена от идеята, че извънземните също не са безгрешни, хахаха! Хубаво е! 9 позиция.
4. БОРЕЯ, България – РЪЦЕТЕ МИ ДА ТЕ... - разказ на 29 място. Можеше да вземе и повече, ако авторът/авторката бе решила да канализира отличното си умение да съставя запомнящи се описания в релсите на историята и разказвачеството, вместо да се отплесва в поетически импресии и моментни емоционални състояния, интерпретирани на белия лист. Разказът ми напомня на табун могъщи коне, които са оставени на воля да пасат и скачат на зелената поляна край горското езеро на лунна светлина, вместо да бъдат впрегнати в карета и да пометат всичко по пътя си. Страхотен потенциал, който вярвам, че ще проличи още повече в бъдеще и ще се развие.
5. ЕВГЕНИЙ НЕЧАЕВ, Казахстан – АБСОЛЮТНО БЕЗОПАСНА ПЛАНЕТА - не влиза в топ 30. Защо? Толкова хубава фантастика, среща с извънземни, техните странни обичаи и изправящ космите финал!
6. ГЕОРГИ МИНКОВ, България – ЗА МАЛКИТЕ НЕЩА или ЗАЩО КЛАСИЦИТЕ НИ ЛЪЖАТ - 16 място. Алтернативен поглед върху изхода от Троянската война. Има умисъл, макар лично на мен да не ми допадна особено историята за скритите в Троянския кон гърци, които не престават да говорят, дрънчат, ругаят, псуват и пърдят.
7. ЯНИ СИМЕОНОВ, България – ПОЛЯНАТА - не попада в топ 30. Честно казано, не ми допадна. Напомня ми писанията на Карлос Кастанеда. Нищо не разбрах.
8. ЛЕОНИД КУДРЯВЦЕВ, Русия – НЕНУЖНИТЕ ВЕЩИ - 6 място! Добър, добър разказ! Оригинална идея - можеш да имаш всичко, което си пожелаеш, стига това да е нещо, което не желае никой друг... Хубаво е.
9. ЯНИСЛАВ ЯНКОВ, България – КУТИЯ ОТ АБАНОСОВО ДЪРВО - не попада в топ 30. Добре написан разказ, ала основната идея е толкова изтъркана и клиширана, че насън да ни бутнат, я знаем наизуст.
10. ДЕН ШОРИН, Русия – СПАМ - добър разказ, написан от интелигентен човек с немалки познания. Последното изречение ме разтърси просто. 25 място.
11. ЛЕОНИД ШИФМАН, Израел – СЛУЖЕБНО ПЪТУВАНЕ - 19 позиция. Хубав разказ, със силен забавен елемент, красиво написан.
12. ЯНЧО ЧОЛАКОВ, България – ВЕЧНОТО ЗАВРЪЩАНЕ - повестта побира в себе си почти половината сборник. Много добре написано - единственият проблем е, че е твърде голямо за условията на конкурса. Характерният за Янчо Чолаков стил - не знам някой друг, който може да забърка произведение, в което фантастиката и фентъзито са почти поравно, има елементи на хорър, вуду, християнство, български народни поверия, митология на различни народи, лека щипка хумор, некромантия, богат език, разнообразни термини, битки и какво ли още не. Аплодисменти, моля.
Още нещо много ценно - в края на книгата са поместени кратки рецензии и мнения на журито за различните разкази в сборниците. Много добра идея, бих казал.
четвъртък, 3 септември 2009 г.
Златен Кан том II
Автор: Колектив
Издател: Лингея
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 224
Цена: 10 лв
Прочетох втория том и бързам да споделя впечатленията си от него с вас. Без да съм започвал третия том, вече съм напълно сигурен, че тази трилогия е най-добрия сборник с българска (е, вътре има и представители на други държави, но нека акцентирам на родното в случая) фантастика/фентъзи, излизал тази година. Е, поне според мен. Да започваме!
1. ГЕНОВЕВА ДИМОВА, България – ПРЕКРАСНАТА ВЕЧЕР, КОГАТО УМРЯХ - това разказче спечели поощрителната награда за най-незаслужено подценен разказ, ако не се лъжа. Една прекрасна история за млад рокаджия и неговото пътешествие из отвъдното, ммммм. Незаслужено ниска 19 позиция, незаслужено.
2. МАРИНА МАРТОВА, Русия – ИЗВРАТЕНЯК - 5 място. Не е написана зле фантастиката, но някакси не успя да ме грабне монологът на главния/главната/главното/ герой, който комай е единствения герой в разказа.
3. ВЕРОНИКА БАТХЕН, Русия – ПРИКАЗКА ЗА РЪКАВИЦА - добро разказче. Една история за Жана Д'Арк през Втората Световна Война. Бива, не е лошо. За жалост не е попаднала в топ 30.
4. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ, България – РИБЕНИЯТ МЪЖ - доста добър разказ, който започна и продължи като съвсем обикновен, нормален дори бих казал, а завърши изненадващо. Авторът на моменти лекичко вкарва в действие хапливия си език, което ме кара да се подсмихвам под мустак. Чак 27 позиция.
5. СЕРХИО ГАУТ ВЕЛ ХАРТМАН, Аржентина – СХВАТКА КРАЙ КАМЕННИЯ ПОТОК - 21 място. Военна фантастика, бива. Е, не е добра като тази на Жоро Малинов от предния сборник, но става за четене. Може да се каже че съм доволен.
6. ЦЕНКА БАКЪРДЖИЕВА, България – ПРАЗНИК - хубав разказ, чак на 26 място, заслужаващ повече. Преплитат се събития в наши дни, в миналото, заплетена е и фантастика, добро, добро. Е, извънземните накрая някакси ме подразниха, но нищо.
7. АЛЕКСЕЙ ЗАЙЦЕВ, Русия – КЛУБ ЗА БЯГСТВО - хихихи, искрено се забавлявах! Руските ловци, тръгнали на лов за тигър, алкохолът, който унищожават, мила братска картинка! А краят на разказа с главния герой ме накара да се смея със глас, браво! 7 позиция.
8. ХРИСТО ПОЩАКОВ, България – ДУМАТА - хубав разказ, добър разказ! Останах искрено изненадан как от нещо толкова незначително, като една обикновена преводаческа неволя, с която сме се сблъсквали може би всички, може да се превърне в един страхотен фантастичен разказ с технологии, пътуване между планети, извънземни... Чудесия! 15 място - а аз бих го включил поне в личния си топ 10.
9. ИВАЙЛО ИВАНОВ, България – ПЪТИЩА НАЗАД - 2 място. Искрено се радвам, че се запознах най-после с Ивайло Варненския, може би "черната овца" на писателския БГ фендъм и още повече се радвам, че спечели второ място, а имаше потенциал за първо! Страхотен разказ, в типичен за автора сладкодумен разказвачески стил, с дълбоки психологически, философски и социални заряди. Една награда на правилното място, в правилното време.
10. ВЛАДИМИР ЦВЕТКОВ, Беларус – РЕДАКЦИОННИЯ - весел и забавен разказ, сладурски просто! Една красива хумористична фантастика, а е чак на 30 позиция! Срамота!
11. АНТОНИО БЕЛЛОМИ, Италия – НАЕМНИКЪТ - добра фантастика, макар и с тъжен край. Впечатление прави начинът, по който се разкрива безсмислието на войната. 12 място.
12. БРАНИМИР СЪБЕВ, България – ЗЛАТИН И ЗМЕЯТ - 14 място. Няма да давам мнение за себе си, разбира се - не е етично. За сметка на това ще цитирам мнението на БОЖКО БОЖКОВ, един от петимата членове на журито, професионален преводач и преподавател по полски език, бивш културен аташе във Варшава: "Умело съчетание на фантастичния елемент с елементи от приказките с подчертано народностен характер. Богат и подходящ за темата език. Сполучливо прокарване на традиционната идея за доброто начало в човека, за победата на доброто над злото, както и за признателността. Една чудесна "приказна" фантастика"."
Продължавам с третия том, очаквайте скоро тема и за него.
понеделник, 31 август 2009 г.
Златен Кан том I
Автор: Колектив
Издател: Лингея
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 222
Цена: 10 лв
Тази година от 27 до 30 август в Благоевград се проведе първия по рода си фестивал за фантастика и фентъзи "Златен Кан". Свалям шапка на Кънчо Кожухаров за организацията по фестивала, издаването на най-добрите творби от конкурса в сборник и за незабравимото време, което си прекарахме всички. Този сборник е първия от трите тома с общо 35 разказа и една повест, които ще представя. На конкурса участваха (ако не се бъркам) над 350 автори, изпратили общо близо 400 творби, или 7000 страници! Участниците бяха от 12 държави. Преди да представя разказите от този сборник, нека пусна крайното класиране. Повестта отпада от класиране поради големия си обем, не се вземат и предвид 5 разказа, които са някъде между 31 и 35 място, защото не събират точки. Ето как изглеждат топ 30, крайно класиране по точки:
1 САМЕД-ЗАДЕ ЛАЧИН, Азърбайджан - Кама, танцувай! 55 т.
2 ИВАЙЛО ИВАНОВ, България - Пътища назад 53 т.
2 КАЛИН НЕНОВ, България - Триптих за юнаци и злодеи 53 т.
4 ВАЛЕНТИНА ДИМОВА, България - Зелените мисли на Уторпия 50 т.
5 МАРИНА МАРТОВА, Русия - Извратеняк 48 т.
6 ЛЕОНИД КУДРЯВЦЕВ, Русия - Ненужните вещи 47 т.
7 АЛЕКСЕЙ ЗАЙЦЕВ, Русия - Клуб за бягство 44 т.
8 ИВАЙЛО П. ИВАНОВ, България - Хвърчило за делфин 42 т.
9 АНДРЕЯ ИЛИЕВ, България - Истината за Червената шапчица 40 т.
10 ГЕОРГИ МАЛИНОВ, България - Ветеран от бъдещи войни 33 т.
10 ИЛИЯ БОГДАНОВ, България - Денят на Циклопа 33 т.
12 АНТОНИО БЕЛЛОМИ, Италия - Наемникът 31 т.
12 РУНА АРУНА, Индия - Отсичащият сенки 31 т.
14 БРАНИМИР СЪБЕВ, България - Златин и змеят 28 т.
15 ХРИСТО ПОЩАКОВ, България - Думата 23 т.
16 ЕВГЕНИЙ ДРОЗД, Беларус - Голямата скука 22 т.
16 ГЕОРГИ МИНКОВ, България - За малките неща 22 т.
18 ЯНА КАНДОВА, Азърбайджан - Господарят на гробовете 17 т.
19 ГЕНОВЕВА ДИМОВА, България - Прекрасната вечер, когато умрях 16 т.
19 ЛЕОНИД ШИФМАН, Израел - Служебно пътуване 16 т.
21 МИЛЕНА ДИМИТРОВА, България - Вълшебен прах, омаен дъжд 15 т.
21 СЕРХИО ГАУТ ВЕЛ ХАРТМАН, Аржентина - Схватка до каменния поток 15 т.
23 ЛИОКО ЛЕСТИКОНА, Русия - Подаръкът на Кирин 14 т.
24 МОМЧИЛ ПЕТРОВ, България - Изпит 13 т.
25 ДЕН ШОРИН, Русия - Спам 9 т.
26 ЦЕНКА БАКЪРДЖИЕВА, България - Празник 7 т.
27 СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ, България - Рибеният мъж 6 т.
28 ВАЛЕРИЙ БРУСКОВ, Русия - Аукцион 4 т.
29 БОРЕЯ, България - Ръцете ми да те... 3 т.
30 ВЛАДИМИР ЦВЕТКОВ, Беларус - Редакционният дух 2 т.
А сега, ето идват и разказите от първия том и няколко думи за тях:
1. МИЛЕНА ДИМИТРОВА, България – ВЪЛШЕБЕН ПРАХ, ОМАЕН ДЪЖД - страхотно разказче, много добре написано! Авторката е омесила в едно чудно хубаво тесто фентъзи и фантастика и е опекла вкусна литературна питка! Ммм! Единственото кусурче на разказа според мен е, че сякаш е част от голям роман, интересен проект, от който е пуснала тук само края на романа. Въпреки това е хубаво. 21 място - заслужава определено повече според мен.
2. РУНА АРУНА, Индия – ОТСИЧАЩИЯТ СЕНКИ - тотален мивкокъртач! Досега всички, които сме прочели разказа му се кефим на максимум. Начинът, по който леко е щриховала образите и оставя читателското въображение да се развихри е уникален. Забелязах, че за описанието на самия Отсичащ Сенки се е вдъхновила от Яма, индийския бог на Смъртта, което кара космите ми да настръхват от кеф. Чак 12 място, а е разказ, който бих сложил в топ 5.
3. ЕВГЕНИЙ ДРОЗД, Беларус – ГОЛЯМАТА СКУКА - хубав и кратичък разказ, описващ двама диктатори, за които наскоро видях излязла книга, кръстена "Поетът срещу Художникът". Няма какво друго да кажа, освен прочетете. 16 позиция
4. КАРЛОС СУЧОВОЛСКИ, Испания – ПРОТИВ ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО - този е от разказите, който не успя да се класира в топ 30. С риск да разсърдя евентуалните му почитатели смея да заявя, че и аз не бих го класирал.
5. ИВАЙЛО П. ИВАНОВ, България – ХВЪРЧИЛО ЗА ДЕЛФИН - хубав разказ. Е, малко дълбочините и философиите на моменти ми идват в повече, но е добро. Върна ме назад в спомените, когато четях сборниците на Галактика "Синият тайфун" и "Тайнственият триъгълник" и ми напомни, че имам проект за разказ на подобна "морска" тематика. 8 място.
6. ЯНА КАНДОВА, Азърбайджан – ГОСПОДАРЯТ НА ГРОБОВЕТЕ - добър разказ, браво. 18 позиция, а можеше да дръпне и по-напред.
7. МОМЧИЛ ПЕТРОВ, България – ИЗПИТ - интересен поглед, забавно разказче, засегнати социални теми. 24 позиция.
8. ЛИОКО ЛЕСТИКОНА, Русия – ПОДАРЪКЪТ НА КИРИН - много добро! Красиво фентъзи, за любовта на малкото момиче, което прозира истината за любимия си чак когато порасне. Незаслужено ниска 23 позиция
9. ВАЛЕРИЙ БРУСКОВ, Русия – АУКЦИОН - хахаха, ето това ме развесели истински! Страхотна фантастика, чете се бързо, кратичък разказ, който буквално те грабва, изпълва те на макс и те оставя да се чудиш - АМИ АКО? Чак 28 място, обидно назад според мен.
10. ВАЛЕНТИНА ДИМОВА, България – ЗЕЛЕНИТЕ МИСЛИ НА УТОРПИЯ - ето това е наистина добро. Някакси "женска" фантастика, изненадващ край, хубави описания, напълно заслужено 4 място.
11. ГЕОРГИ МАЛИНОВ, България – ВЕТЕРАН ОТ БЪДЕЩИ ВОЙНИ. С бат Жоро Малинов се запознах чак на феста, готин човек и готин писател! Ей, откога не бях чел такава екшън-фантастика! С бруталии, бой, ругатни и без никакви излишни глупости - а в същото време носи и силен психологически заряд. Браво! 10 позиция.
12. КАЛИН НЕНОВ, България – ТРИПТИХ ЗА ЮНАЦИ И ЗЛОДЕИ. Калин не е лош човек и с този разказ спечели 2 място, но не знам защо тази история не успя да стигне до мен. Не казвам, че не е хубава, или не е интересна, или пък недобре написана - далеч съм от подобни мисли. Има си всичко разказът, но такива неща вече съм чел достатъчно от Николай Светлев и Ники Теллалов - явно просто не успях да се настроя на такава вълна.
Сборникът е страхотен. Струва 10 кинта, което си е направо малко за толкова добри разкази в него. Който има връзка с Кънчо Кожухаров, може да си го вземе от него за 9 лв. Всъщност, трите сборника са всеки по десетак, ако е от Кънчо за девет, ако вземеш и трите - за 25 лв. Жива далавера! Плюс това в края на точно този първи том има лотариен билет, който ако изрежете, попълните си името, телефона, кой разказ ви е харесал най-много и защо и го изпратите на указания адрес, имате шанса да спечелите трите сборника накуп на лотарията, която ще се тегли публично в клуб "Ефремов" в края на октомври. Дерзай, народе!
понеделник, 24 август 2009 г.
Снежните пясъци на Хира
Автор: Красимира Стоева
Издател: Аргус
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 352
Цена: 10 лв
С Краси Стоева се запознахме на конкурса за дебютна книга Южна Пролет 2009 - Хасково. Не спечелихме награди, но спечелихме нещо може би по-ценно - познанства, контакти и евентуални бъдещи приятелства. Сега ще направя ревю на книжката й, дано се зарадва на плюсовете, които ще й дам и успее да преглътне минусите :-) Книгата й е сборник с единадесет фантастични разказа, повечето по-длъжки като обем. И така, да започваме!
Плюсове:
+ Оригинални идеи - съвсем нови неща е прокарала в творбите си, браво;
+ Това цитатче от разказа "Тест за оцеляване" ми хареса много - "Тя [книгата] носеше полуизтритото заглавие "Оцеляване на ръба" и изглеждаше на ръба на бъдещото си оцеляване";
+ В същия разказ съвсем леко, но настоятелно е засегнала темата за ненормално скъпите учебници, които си принуден да си купуваш - история, позната ми до болка от студентството;
+ Друго което ми хареса е болката от "откриването на топлата вода" - хрумва ти нещо и впоследствие разбираш, че е вече измислено. Събитие, с което съм се сблъсквал като писател неведнъж;
+ Словосъчетанието "обикновен човек с необикновени способности", което срещнах;
+ Описанието на Конниците на Апокалипсиса от едноименния разказ е нещо невероятно! Направо ме изпълни на макс! Когато бяхме в Хасково трябваше да прочетем по един пасаж от книгите си и тя се чудеше кой точно да бъде - е, аз й показах моята схема: разлистваш бързо книгата като ветрило и напосоки посочваш някъде и където уцелиш, там е най-добре. Естествено, уцелих точно там, където трябва :D
Минуси:
- Стилът на писане в повечето случаи е тромав, разточителен, прекалено раздут текст. Навява скука - неща, които може да се кажат в 2 страници, са разхвърляни на 20;
- Малко илюстрации, които пък за сметка не ме радват. Вярно, че самият Димитър Стоянов - Димо ги е рисувал, но лично според мен стилът му е идеален за корици, но не и за вътрешни илюстрации;
- На моменти бяга от повествованието и се впуска в обяснения и размишления - просто разкажи историята бе, жена;
- В един разказ срещнах съчетанието "голи, напукани и мухлясали стени". Присмейте ми се, ако не съм прав, но аз поне досега съм срещал немално напукани стени и мухлясали такива, но никога заедно и двете неща. Стените мухлясват от влага, пък се напукват от суша. Не знам, може и да бъркам, но лично на мен ми се вижда неестествено една стена да е едновременно напукана и мухлясала.
Заключение: Каква е крайната ми оценка? Хм, не знам, чудя се какво да кажа за книгата, дали е добра или лоша. Затова оставам контрата у вас, а аз се измъквам по чорапи, оставяйки след себе си автографа й:
неделя, 2 август 2009 г.
Хрониките на Ралмия: Перлата на Феникса
Автор: Александър Драганов
Издател: Фентъзи Фактор
Формат: 110 Х 160
Година: 2008
Стр: 256
Цена: 10 лв
За тази книжка в нета се изписаха един куп неща. Немалко бяха и негативните мнения - предимно във форума на Shadowdance (интересно, другаде отрицателни мнения не намерих - само там). От известно време посещавам клуба за фантастика и хорър Конан и по една случайност Александър Драганов е негов председател, та реших и аз да кажа тежката си дума относно Хрониките на Ралмия.
Накратко: Когато Алекс Джаспърс влиза в училищната библиотека, за да намери книги за своята домашна работа, той не подозира, че ще бъде отведен във вълшебен свят на име Ралмия. Тъкмо това обаче се случва, когато магьосникът Санарос натоварва обикновения довчера ученик със съдбоносна задача - да намери появилата се наново Перла на Феникса, единствена надежда срещу завръщането на древен зъл дух, който иска да пороби Ралмия и да почерни магията й, причинявайки катаклизъм, който би отекнал и до нашия свят. Въоръжен с могъщи оръжия и вълшебни артефакти, Алекс тръгва на опасно пътешествие из непознатия за него свят, населен с елфи, джуджета, дракони и троли. И макар да намира верни приятели, пътят му може да се окаже смъртоносен, когато от мрака на миналото изплува сянката на ужасяващ Рицар на Смъртта...
Плюсове:
+ На титулната страница има същия шрифт като в моята книга - Арлекино. За вас може да не е кой знае какво, но мен ме радва;
+ Предговора на автора е покъртителен - признанието му откъде е черпил вдъхновение и липсата му на авторско превъзнасяне са затрогващи;
+ Чудесно оформление на корицата - поздрави на Стефан Христов, не го познавам, но определено си е свършил работата добре;
+ Прологът за втората книга от Хрониките в края ми допадна;
+ Книжката се чете леко и бързо, на един дъх, без да омръзва;
+ Не липсва хумор - а това е безценно;
+ Илюстрациите ми харесаха - браво на Vizar;
+ Образът на Черния Лорд Дакавар радва - личи си, че е изграден с много вдъхновение.
Минуси:
- Редакторите не са си е свършили добре работата, ще ме прощават. Има много места, където си личи, че просто е нужна редакторска намеса - а такава няма;
- Бих предпочел книжката да е малко по-евтина, пък да се продава сама, без филма "Ромасанта" в комплект;
- Личи си авторовото "вдъхновение" от Хари Потър, Властелинът на Пръстените, Хрониките на Нарния, Карибски Пирати и Междузвездни Войни;
- Оракула говори с обърнат словоред, досущ като учителя Йода;
- Отсега е планирана цяла сага от общо 6 книги, както виждам в края на книжката, което по принцип за мен не е много добра идея - без планиране писането сякаш върви по-добре;
- Краят е предсказуем;
- Финалната сцена в книгата е едно към едно с края на Завръщането на Джедаите.
Неутрални елементи - за пръв път слагам такива, които не съм сигурен дали биха могли да се тълкуват като плюсове или минуси, но се заслужава да се споменат:
0 Книжката е предназначена за по-малките читатели, макар че не пречи и по-възрастен да я прочете;
0 Накрая има бонус - ролева игра по Аксиом 16;
0 Историята в самото начало бегло ми напомни старите фентъзи книги-игри.
Каква е финалната ми оценка за книгата ли? Книжлето ми хареса, допадна ми и очаквам с нетърпение следващата част от Хрониките. Не съм съгласен с голяма част от негативите, които се изписаха по неин адрес - книгата си има минуси, но има и плюсове, които преобладават - всичко зависи от личностната нагласа на четящия. Естествено, че ако се съберете няколко души близки приятели и единия прочете една книга, която не му хареса и я оплюе пред останалите, те като я прочетат ще забележат само отрицателните й черти. Примерно. И не върви специализирани в ревюта (и не само) онлайн-издания да пишат неща като "Тази книга е пълен боклук" - цитата е дословен, само защото се намират в разногласия с автора й. Обидите и личните нападки също не влизат в доброто ревю - била книгата добра или лоша.
А аз по повод хейтърството ще постна въпросната титулна корица с шрифт Арлекино, присъстващ и в моето Хоро - разбира се, с автограф от автора:
неделя, 26 юли 2009 г.
Нощни приказки
Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 432
Цена: 14,90 лв
Смело вече мога да твърдя, че Джон Конъли е любимият ми писател. За пръв път издава сборник с разкази - досега всичките му книги са романи. Единственият автор, на който имам пълната библиография. Разказите са страхотни просто - някои са в стил Стивън Кинг, други в стил Хауърд Лъвкрафт, трети са чисто авторов стил, оригинален Джон Конъли. Правя кратко резюме на разказите:
1. Канцерогенният Каубой - готин разказ, стил Стивън Кинг в апогея си;
2. Демонът на Петинджър - стил чист Лъвкрафт, малко пряка реч, църкви, свещеници, страх, бррр;
3. Горския Цар - типичен Конъли стил, най-любимия ми разказ, страшна приказка за деца, нещо уникално, направо нов герой за плашене на малките;
4. Новата Дъщеря - подобен по описание на предходния, но коренно различен, интересен много;
5. Ритуал на Костите - извънредно оригинален, тайни общества и едно гнусно създание, смесица между паяк и скорпион;
6. Пещта - не е кой знае какво, но става, напомня ми този път писанията на Клайв Баркър;
7. Ъндърбърските Вещици - не особено оригинална идея, но великолепно развита;
8. Мастилената Маймуна - напомня ми сюжет от старите филми на ужаса, много, много добро;
9. Подвижни Пясъци - напомния по описание втория разказ, главен герой свещеник и пр, напомня Лъвкрафт и морските му истории;
10. Цирк "Калибан" - бррр, напомни ми "Бленуващите Кристали" на Стърджън, обреченост;
11. Дълбоко, тъмнозелено - дълбините на езерота, хахаааа, разказ в стил Кинг;
12. Госпожица Фрум, вампир - леко забавно и хумористично, бива;
13. Ноктюрно - става, един мъж, едно дете, едно пиано... и един злодей...;
14. Уейкфордската Бездна - алпинисти, заклещени в капан между ужасни създания;
15. Огледалното Око - новела за Чарли Паркър, отново истории с деца и сериен убиец на такива. Историята леко доскучава по едно време, за да завърши в грандиозна внезапна развръзка. Тук е и първият сблъсък на Паркър с един персонаж, който е вероятно неунищожим: Колекционера;
16. Брачна Постеля - стара история, любимият и неговата призрачна любима;
17. Среща на Випуска - зверски създания в нощта, нещо средно между старите на Кинг и няколко хорър-произведения на родни автори;
18. Шилингфордският Хан - историята за призрачната сграда, дом на стари, позабравени злокобни случки.
Няма да ви препоръчвам книгата - и бездруго ще ви хареса :-)
неделя, 19 юли 2009 г.
БГ ТОП 40
Извинявам се на всички, които следят блога ми, че от два месеца не съм поствал нищо, ама когато едновременно ходиш на работа, учиш за изпити и се явяваш на такива плюс още няколко дребни, но наложителни нещица не ти остава много свободно време.
Наскоро се засякох в клуб "Ефремов" с Кънчо Кожухаров и той ме помоли да му направя класация за любимите ми разкази от БГ автори. Идеята ми хареса доста, разрових се из един куп сборници, антологии, списания и интернет и накрая успях да ги докарам цели 40 парчета, любимците ми. Споделям с вас личната си класация и предварително се извинявам на всички, които не съм сложил в нея (все пак не мога да прочета всичко на този свят), както и на тези, които смятат, че произведенията им заслужават да са малко по-нагоре в класацията. На тези които не са чели някое от нещата - прочетете, заслужават си.
1. Адриан Лазаровски – Сбъдващия Мечти
2. Искрен Зайрянов – Време За „Игра”
3. Пламен Митрев – Нощта На Тоталното Разбиване
4. Андрея Илиев – Когато Един Мъж E На Колене
5. Николай Теллалов – Короната На Мравките
6. Йото Йотов – Рибарят
7. Златимир Коларов – № 1999
8. Ангелина Илиева – Звярът
9. Елена Павлова – Те Се Спускат Нощем По Хълмовете
10. Ангелина Илиева – Какавидата
11. Мирослав Пенков – Лявото Око На Хор
12. Ивайло Иванов – Натемия
13. Емил Манов – Остров Утопия
14. Сибин Майналовски – Вавилонската Курва
15. Сибин Майналовски – Душа На Кредит
16. Сибин Майналовски – Отмъщението На Гарвана
17. Григор Гачев – Случаят Бенковски
18. Благой Д. Иванов – Сред Живите Мъртви
19. Адриан Лазаровски – Писмо
20. Николай Теллалов – Небесни Рудници
21. Светослав Минков – Устрел
22. Любен Дилов – Новогодишна Трагедия
23. Ивайло Иванов – Последното Сражение
24. Ивайло Иванов – Тежката Въздишка На Едно Влечуго
25. Николай Теллалов – Лято За Зимнина
26. Юлиана Манова – Пясък
27. Юлиана Манова – Тя Е Виновна
28. Юлиана Манова – Баща Ти Умря От Това
29. Юлиана Манова – Плонерът На Ши
30. Юлиана Манова – Зайци
31. Йото Йотов – Аз, Дървото
32. Благой Д. Иванов – В Търсене На Плът
33. Радослав Колев – Масата
34. Любомир Пенков – Идея От Котешка Опашка
35. Агоп Мелконян – Най-Дългият Смях
36. Ивайло Иванов – Наследници
37. Георги Малинов – Ако Откраднеш Драконче
38. Даниел Апостолов – Te Deum Laudamus
39. Ивайло Иванов – Полетът На Икар
40. Радослав Колев – Хлебарката
Наскоро се засякох в клуб "Ефремов" с Кънчо Кожухаров и той ме помоли да му направя класация за любимите ми разкази от БГ автори. Идеята ми хареса доста, разрових се из един куп сборници, антологии, списания и интернет и накрая успях да ги докарам цели 40 парчета, любимците ми. Споделям с вас личната си класация и предварително се извинявам на всички, които не съм сложил в нея (все пак не мога да прочета всичко на този свят), както и на тези, които смятат, че произведенията им заслужават да са малко по-нагоре в класацията. На тези които не са чели някое от нещата - прочетете, заслужават си.
1. Адриан Лазаровски – Сбъдващия Мечти
2. Искрен Зайрянов – Време За „Игра”
3. Пламен Митрев – Нощта На Тоталното Разбиване
4. Андрея Илиев – Когато Един Мъж E На Колене
5. Николай Теллалов – Короната На Мравките
6. Йото Йотов – Рибарят
7. Златимир Коларов – № 1999
8. Ангелина Илиева – Звярът
9. Елена Павлова – Те Се Спускат Нощем По Хълмовете
10. Ангелина Илиева – Какавидата
11. Мирослав Пенков – Лявото Око На Хор
12. Ивайло Иванов – Натемия
13. Емил Манов – Остров Утопия
14. Сибин Майналовски – Вавилонската Курва
15. Сибин Майналовски – Душа На Кредит
16. Сибин Майналовски – Отмъщението На Гарвана
17. Григор Гачев – Случаят Бенковски
18. Благой Д. Иванов – Сред Живите Мъртви
19. Адриан Лазаровски – Писмо
20. Николай Теллалов – Небесни Рудници
21. Светослав Минков – Устрел
22. Любен Дилов – Новогодишна Трагедия
23. Ивайло Иванов – Последното Сражение
24. Ивайло Иванов – Тежката Въздишка На Едно Влечуго
25. Николай Теллалов – Лято За Зимнина
26. Юлиана Манова – Пясък
27. Юлиана Манова – Тя Е Виновна
28. Юлиана Манова – Баща Ти Умря От Това
29. Юлиана Манова – Плонерът На Ши
30. Юлиана Манова – Зайци
31. Йото Йотов – Аз, Дървото
32. Благой Д. Иванов – В Търсене На Плът
33. Радослав Колев – Масата
34. Любомир Пенков – Идея От Котешка Опашка
35. Агоп Мелконян – Най-Дългият Смях
36. Ивайло Иванов – Наследници
37. Георги Малинов – Ако Откраднеш Драконче
38. Даниел Апостолов – Te Deum Laudamus
39. Ивайло Иванов – Полетът На Икар
40. Радослав Колев – Хлебарката
четвъртък, 21 май 2009 г.
Ласката на Мрака
Автор: Колектив
Издател: Аргус
Формат: 130 Х 200
Година: 2004
Стр: 160
Цена: 3,50 лв (като за мен - 2,10)
Никой не се обажда да ми направи забележка, че чета твърде тънки книги напоследък. Никой не се обажда, че има издадена хорър антология, па макар и преди пет години. Страхотна е, много ми хареса. Съставен от самия Агоп Мелконян, този сборник ме разкърти от кеф. Освен автори, които са ми познати, като Адриан Лазаровски, Ради Радев, Сибин Майналовски, Елена Павлова, Иван Атанасов, Мирослав Пенков, Ивайло Иванов и Симеон Симов открих и много добри, които не бях чувал досега - Ивайло Шонов, Елица Стоянова, Деньо Кабаков, Владимир Карафезиев, Борис Борисов, Даниела Добрева, Петър Карастоянов, Преслава Кирова и други. Прекрасно книжле и направо без пари.
Позволявам си да спомена няколко думи за нещата в сборника:
1. Елица Стоянова - Нещо на пътя (шофирай внимателно!)
2. Деньо Кабаков - Трендафили (за Бога, не ги унищожавай!)
3. Анелия Ерменкова - Пръстенчето (комарджия до края, дори на оня свят)
4. Сибин Майналовски - Мракът и дъщеря ми (награждаван разказ, силата на бащината обич)
5. Ради Радев - Изповед (помисли, преди да се изповядаш!)
6. Ивайло Шонов - Акелдама (блестящо преплитане на библейски сюжети с киберпънк)
7. Адриан Лазаровски - Писмо (попадало ли ти е писмо на щастието?)
8. Елена Павлова - Те се спускат нощем от хълмовете (най-доброто, което съм чел от тази писателка)
9. Иван Атанасов - То дебне в мрака (незнайният ужас)
10. Красимир Крантов - Никакъв изход от Дивино (наказанието за миналите грехове е жестоко)
11. Владимир Карафезиев - Не отваряй гроба си! (нито своя, нито чуждия)
12. Борис Борисов - Докато хората спят (се случват ужасни неща)
13. Мирослав Пенков - Помниш ли? (страхът от спомена)
14. Ивайло Шонов - Да дочакаш дъжда (винаги може да стане още по-лошо)
15. Милена Авонеди - Другата (глас от миналото)
16. Даниела Добрева - Лице в огледалото (не можеш да се скриеш от истината)
17. Петър Карастоянов - Закъснение (изпипана работа в стил Филип Дик)
18. Мария Хендрик Питерс - Еленова кожа (тъгата от изневярата)
19. Елисавета Танева - Индекс за благополучие (абсурдът на алчността)
20. Ивайло Иванов - Татко (стар, но златен)
21. Адриан Лазаровски - Светлина в края на тунела (абсолютна обреченост и отчаяние в стил Лъвкрафт)
22. Елза Стоянова - Телефонът (хубаво е, напомня старите на Кинг)
23. Преслава Кирова - Горска душа (страхотно, намесен е фолклор)
24. Севдалина Бъчварова - Спомен от отминали дни (и убиецът има сърце)
25. Мирослав Пенков - Детелинените поля (яко психо)
26. Симеон Симов - Мъченичество (ами ако?)
Всичко това ме навежда на мисълта, че е нужно да се изготви още една, нова хорър антология. Крайно време е.
Абонамент за:
Публикации (Atom)