Factotum

Автор: Чарлс Буковски
Издател: Фама
Формат: 130 Х 200
Година: 2006
Стр: 224
Цена: 9.99 лв

Когато пиша ревю за книга на автор от ранга на Чарлс Буковски, стандартните начини за оценяване и представяне се променят. Един велик поет, писател и публицист, за когото ласкаво се изказват светила от ранга на Сартр - "най-големият поет на Америка" и Хемингуей - "Проклетата гениалност..." Този роман на американския класик и стожер на бийт-поколението (заедно с Уилям Бъроуз и Хенри Милър) за мен лично се нарежда до любимите ми "Поща" и "Жени" от същия автор, правейки една своебразна троица от страхотни негови книги. Изключително четивен, Буковски се поглъща на един дъх и е най-честния и непресторен писател, който съм имал удоволствието да чета. Отново както в "Поща" и "Жени", тук е прокарана основната идея за секса и пиенето. Разликата е следната. Докато в "Поща" материалът който споява тези две върхови мъжки дейности е работата на автора като пощальон и куриозите които произлизат от нея, а в "Жени" - литературните му четения като вече утвърден писател, "Factotum" описва най-ранните, младежки години на Буковски, годините на Втората Световна, когато живее супер мизерно, буквално на ръба и постоянно си търси работа, сменяйки куп различни дейности за животопрепитание. Няколко бисера от романа:
- "Тогава за пръв път разбрах, че не е достатъчно да си вършиш работата, трябва да я вършиш с желание, дори със страст".
- "Аз бях човек, който вирее в самота. Без нея бях като друг без храна и вода. Всеки ден без самота ме правеше по-немощен. Бях напълно зависим от нея. Мракът на стаята бе за мен като слънчево сияние".
- "Работодателите предпочитаха да скапват от работа няколко души, вместо да наемат повече хора".
- "Надежда. Какво друго му трябва на човек? Липсата на надежда обезсърчава хората".
- "Мързелът е сковал амбициите ми".
- "В днешно време повечето хора си мислят, че могат да карат. Само че истината е, че много малко хора могат да карат, другите просто въртят кормилото".
- "Гладът за съжаление не подобрява изкуството. Само му пречи".

Nota bene: обърнете внимание на корицата, абсолютно същата е като плаката на едноименния филм от 2005-а година с Мат Дилън в главната роля. Рано сутрин, долнопробен бар, уморена и отегчена стриптийзьорка, която никой не поглежда. А единствен клиент в бара е главният герой Хенри Чинаски, който пие, пуши и не се интересува от нищо друго освен от това да нахвърля писателските идеи, осенили го внезапно на салфетка. Най-запомнящата се картина от филма, носеща едновременно забавен и романтичен заряд.

Една подсказка - когато четете Буковски, правете го с чаша алкохол до себе си. И пийте. Колкото ви душа иска. Така ще усетите автора и възприемете неговия свят още по-добре.

Приятно четене... и наздраве.