Макс - момчето от реалния свят

Автор: Валентина Димова
Издател: Арка
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 146
Цена: 7 лв

Резюме: "Само гост от реалността има право да променя правилата в Мечтирия. Само истински човек може да мине през стената на съмнението и промъквайки се през клопките на Господарката на колебанието, да спаси особено важния за нормалното съществуване на нереалния свят пленник. Мечтирия е безкрайна вселена от изненади, а Макс - обикновено 11-годишно момче, което копнее за истински приятели и вълнуващи приключения... "

Книжлето прочетох благодарение на любезното съдействие на Човешката Библиотека. Нека започна:

+ Останах очарован от красиво нарисуваният приказен свят.
+ Съществата, които населяват Мечтирия, са оригинални и запомнящи се - Светлите и Тъмните Сенки, пръчкоподобните плендождове, коткообразните варколи, приличните на динозаври хифти, камолините които са като летящи медузи, дистите, алгониите и още толкова много!
+ Главният герой е по детински простодушен и добър. Личи си, че авторката общува много с деца.
+ "Нещото" е много сладурски герой и накрая на приказката когато се разбра какво е всъщност бе страхотен момент.
+ Гнусната Калебала, Господарката на Колебанието, е изобразена като кошмарно създание от света на Лъвкрафт - гигантски червей с пипала около устата. Приятен лекичък хорър-елемент, който ме накара да се усмихна доволно под мустак.
+ Илюстрациите са страхотни и помагат на читателя да възприеме създанията по-добре, браво на Боряна Коскина.
+ Простите истини, поднесени така, че да са лесно смилаеми за децата - "Няма идеален свят, момче от реалността! Не можеш да решаваш вместо другите кое е добре за тях и кое не е", "Ако съществува място, където всичко е наред, ще загубим целите и мечтите си", "Изходите от владенията на Колебанието са много, важното е да откриеш навреме поне един от тях" и др. Докато откривах тези истини в книгата си мислех, че макар да са достъпни за децата, те за жалост стават все по-труднодостъпни за нас, възрастните...

Е, романът има и някои минуси все пак, нищо не е идеално:

- Предупреждавам: това все пак е приказка за деца, може и да не хареса на хора, на които им се четат по-твърди неща. Предназначена е основно за читатели в дотийнейджърска възраст.
- Многобройните нови същества и думите, обозначаващи места и предмети, например поуала и грауа (които аз си ги тълкувам като поляна и гора), може на моменти да те объркат.
- На немалко места в книгата няма нови абзаци, когато започват новите сюжетни линии. А трябва да има.

Накратко: Книгата е отлично четиво за студените зимни вечери, когато човек иска да стопли освен тялото и душата си. Няма да съжалявате. Планирам в най-скоро време да взема и продължението на книгата - а именно романа "Злостоик".