сряда, 28 декември 2011 г.

Отмъщението на Монца



Автор: Джо Абъркромби
Издател: Бард
Формат: 140 Х 210
Година: 2011
Стр: 624
Цена: 16.99 лв

Последното ревю за изтичащата календарна 2011 г. За сметка на това книгата е бая тлъсто фентъзи, което не е лошо като цяло.

Та, поради что иде реч?

Войната може да е ад, но за Монцаро Муркато - Змията на Талинс, най-известния и страховит наемник, служещ на Великия херцог Орсо е доста добър начин за изкарване на пари. Победите й са я направили популярна сред народа, твърде популярна за вкуса на работодателя й. На предадената, хвърлена в пропаст и оставена да умре Монца й остава само едно нещо, за което да живее: отмъщение.
Съюзниците й включват ненадежден пияница, най-коварния отровител на Стирия, обсебен от числата и броенето убиец, изтезателка с хаплив език и як варварин, който иска да бъде добър.


Накратко: коравата мацка от корицата е прецакана яко, пребита до смърт и изхвърлена от жестока височина и явно не й остава нищо друго освен да умре, но... Отказва да пукне, момичето. Загубила единствения си близък човек на тоя свят - своя брат, тя се заклева да отмъсти и цялата книга върви по стъпките на нейното отмъщение.

Историята ни отвежда в хаотичния свят на Стирия, където разни малки кралства и отделни градове постоянно воюват едни с други, уж се съюзяват, после се предават и прецакват и така постоянно в продължение на години. По същността си това е фентъзи от "средновековен тип" - ако очаквате други раси освен хора, лъжете се, няма. Ако очаквате да има магии - хвърляне на светкавици, бълване на огън, дракони, призоваване на демони и т.н. - също няма.

Не съм чел другите романи на Абъркромби, които са преведени на български, но от това което прочетох мога да заключа, че просто е леко надценено дупе. Скъсаха се да го хвалят, за съжаление предимно хора, които не са чели достатъчно фентъзи и той като автор им идва някак новаторски, защото бягал от клишета и прочее. Съвсем не е така - не казвам, че не умее да пише, добър е, но чак пък толкова?

Интересното е, че при него няма силно разделение на добри и лоши - всички са гадове, всички се убиват, всички правят мръсотии, подкупват се, предават се, забиват си нож в гърба, изобщо гаднява ситуация. Другото нелошо е тъжната деградация на един герой (Каул Тръпката) и забавната градация на друг (Никомо Коска). Като цяло във всичките персонажи има по нещо, което да ни харесва и по друго, което да ни отврати, така че не е зле. Култовият герой обаче за мен си остана Шенкт - този, който владее свръхсили и никой не може да му се опре, където влезе прави хора и мебели на качамак и прочее. Хареса ми, че той е сигурно единственият, който дава някакъв шанс - оставете ме на мира, моля ви, вървете си по пътя, не се занимавайте с мен. Не го слушат и стават белите.

Като цяло мога да кажа, че харесах романа, въпреки че не съм чак толкова впечатлен. Абъркромби умее да вкарва сочни лафове, да разведрява обстановката, пише увлекателно, описва битки нелошо (макар да отстъпва сериозно на Чайковски в Империя в Черно и Златно, онзи вече е уникално добър) и изгражда свят, в който няма благородство, а подлостта и алчността са на почит. Нещо, което супер се връзва с днешното положение на планетата ни в реалния свят, ама аз като седна да чета фентъзи не искам все пак да чета за същите глупости, в които живея, нали така? Искам поне за момент да се пренеса някъде другаде, където нещата са по-прости, животът е по-лесен, хората не са лекета и така нататък. Затова смело мога да препоръчам книгата и автора на хора, които по принцип не четат фентъзи - убеден съм на 90%, че ще им хареса.

Но за истинските фенове на фентъзито, тези, които са изчели такива камари тухлоподобни романи в жанра, че могат да си построят къща от тях, подхождам леко резервирано и тук нещата са фифти-фифти - може и да ви хареса, но може и да не ви, преценете си.

Това е за тази година, другата седмица очаквайте обзор на блога за 2011-а. Със здраве!

сряда, 21 декември 2011 г.

Подмененият



Автор: Брена Йованоф
Издател: Кръгозор
Формат: 140 Х 210
Година: 2011
Стр: 276
Цена: 11.90 лв

Една съвсем нелоша юношеска книга със солидна доза хорър в нея - така най-лесно мога да обобщя "Подмененият" от Брена Йованоф. Дебютният роман на авторката успява да достигне в световния топ 10 за най-добри тийн-хоръри през миналата година, поздравления. Аплодисменти и за корицата - не само че е оригиналната, ами е и много добре изпипана, одобрявам.

Маки Дойл живее в малкия град Гентри със семейството си, но той не е един от нас, не е съвсем човек. Преди шестнайсет години едно човешко бебе е откраднато от града и той е поставен на негово място. Той е... подменен. Маки има една друга родина - светът под град Гентри: свят на тунела и черна вода, на мъртви момичета, неуспели да намерят покой и на древни тайни, подхранвани от човешкото страдание.

Единственото, което иска Маки, е да бъде нормален. Да бъде като останалите деца в училище, да комуникира свободно с останалите, да свири на бас-китарата си, да си има гадже и прочее. Но всичко е много, много трудно - той изпитва жестока алергия към кръв, желязо и осветена земя, които могат да го погубят, ако не внимава постоянно и не е нащрек 24/7.

Когато обаче мрачният свят под Гентри отново отвлича човешко дете, той е принуден да остави относително спокойния си живот и стремежите си, за да слезе долу, под земята, откъдето е произлязъл, за да помогне на приятелите си. А там долу, някой го иска...

Като цяло мога да определя романът като нелош, препоръчвам го за четене предимно на млади хора, по-точно такива, чийто абитуриентски бал все още не е минал. Сигурен съм, че ще останат доволни. Ако давах оценки, максимално щях да оценя книгата със 7/10, ама оценки не давам, така че няма значение.

Отзад Барнс и Нобъл са сравнили книгата с "Едуард Ножицоръкия" и "Спасителят в ръжта" което е, меко казано, прекалено изхвърляне, далеч не е чак толкова добра. Не ми хареса факта, че авторката е много, ама много вдъхновена от Геймън. В романа има страшно много заимствани неща от "Никога, никъде, никой", малко от "Американски Богове", та дори и от "Книга за гробището". За жалост, Брена Йованоф успява да наподоби Геймън не повече, отколкото аз успявам да наподобя Кинг, По и М.Р.Джеймс, сиреч - почти никак. Любимият палач на главната лоша накрая имаше потенциала да бъде показан като голяма гадина, но за съжаление не успява да стане такава - фактът, че някаква тъпа ученичка с метална тръба го отказва е повече от показателен.

Но историята не е съвсем лоша и я препоръчвам на по-младите читатели, вярвам, че ще им допадне. Виж, малко по-големите като мен, особено ако са фенове на Геймън, няма да останат съвсем очаровани.

сряда, 14 декември 2011 г.

Възмездие / Китайско Пясъчно Коте



Автор: Кънчо Кожухаров и Ангелина Давидкова
Издател: Лингея
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 236
Цена: 10 лв

Бих искал да представя на вашето внимание един доста интересен от литературна гледна точка проект, поне за мен. Това е сборникът с разкази „Възмездие/Китайско пясъчно коте”. Автори са писателя, преводача, журналиста и издателя Кънчо Кожухаров и спътничката в живота му психологът Ангелина Давидкова. Интересното е, че това е двулицев сборник – едната половина са разказите на Ангелина, обръщате го и започват тези на Кънчо! Вместо предговори и следговори има два средговора – от преподавателката във ФЖМК Вяра Ганчева и от Нели Чалъкова.

Да започваме.

Разказите на Ангелина – озаглавени „Разкази на психоаналитика” по същността си са криминални и реалистични творби. За едната от тях – Недосегаемият, публикувана в „Самоубиецът проговаря” вече съм казал няколко думи. Авторката без съмнение умее да пише, увлекателно и добре, знае как да прикове вниманието на читателя и най-вече: да влияе на чувствата му. За мен специално обаче това бяха мрачни разкази, съдържащи в себе си тъжни човешки истории и съдби, почерпени от реалния ни български бит и предполагам от практиката на Ангелина като психоаналитик. Творбите съдържат тягостно чувство за меланхолия и стоят накрая някакси недовършени, недоизказани, сякаш писателката е оставила читателя да довърши историята сам. Героите бяха най-разнообразни, всеки с различна мъка – като започнем от мнително момиче, ревнуващо приятеля си, преминем през системно малтретирано и изнасилвано такова от затънтено родопско село, стигнем до странен философски настроен престъпник на дребно с изумителен за годините си и обстановката в която е израсъл и живее интелект и какво ли още не. Естествено, най-могъщ в случая е разказът „Възмездие”, на който е кръстен половината сборник. Не бях срещал такава подробна и добре описана история на един цял човешки живот. Едно дете израства глезено и впоследствие се развива като уникално странен тип – манипулатор, алчен за имоти и пари, чийто най-голям враг е собственото му семейство. Тъкмо си мислиш, че няма как да стане по-лошо и то вземе, че стане. Признавам, опитах се да изгълтам стоте страници, на които са разположени седемте разказа на един дъх, но толкова болка не се поема наведнъж.

Разказите на Кънчо – коренна противоположност като въздействие. Всеки разказ съдържа в себе си могъщ позитивен заряд, който остава дълбоко в теб след прочитане и буквално приповдига духа ти. Не мисля, че досега съм срещал нещо подобно в литературна творба. Нека кажа по няколко думи за всеки един разказ:

Китайско пясъчно коте – разказчето, дало заглавие на другата половина от сборника. Много сладурска и мила история за всички, които обичат котките и загадките в едно!
Прокълнатият манастир – изключително добър разказ в който са намесени средновековни загадки, енигми, манастири, монаси, че и машина на времето даже! Ако обичате подобни сюжети, ще ми изпълни на макс.
Реликвата – най-кратката творба, но това не й пречи да е въздействаща.
Не унивай! – не мисля, че има нужда от разтълкуване. Поуката е, че не трябва да увесваш никога нос, в никакъв случай.
Цветя за моя гуру – писал съм за този разказ тук.
Светулката на Зевс
– своеобразно продължение на предишната творба. Този път инспектора с помощта на своя гуру трябва да разследва предстоящ терористичен атентат. Творба с класа.
Шедьовър – тази фантастична история по някакъв начин силно ми напомни „Извън картината” на Григор Гачев. В близко бъдеще художниците създават своите уникални шедьоври по странен начин с помощта на технологиите, но… Впрочем, убедете се сами.

Като цяло сборникът ми хареса и мога да заявя, че ме изненада приятно в немалко направления. Пожелавам успех на авторите и още подобни бъдещи проекти!

петък, 9 декември 2011 г.

До Ада и Назад



Автор: Колектив
Издател: Екопрогрес
Формат: 140 Х 205
Година: 2011
Стр: 436
Цена: 12 лв

Братя и сестри.

Изключително огромно удоволствие е за мен да ви представя току-що излязлата от печат единствена и несравнима по рода си антология на българския хорър – сборникът с разкази „До Ада и Назад”. Няколкомесечните усилия на мен и другите двама съставители – моите приятели Адриан Лазаровски и Благой Иванов най-накрая дадоха плод. И точно за този плод тук и днес ще ви разкажа.

„До Ада и Назад” е събитие, която просто няма аналог в родното книжно пространство досега. Да, имаше една хорър-антология „Ласката на Мрака” на издателство „Аргус”. Да, същото издателство едно време пускаше и т.нар. „Хоризонти” и „Ваяния”, в които се прокрадваха хорър-разкази – последните се прокраднаха и в „Точка на Пристигане” на издателство „Квазар”. Ала никой досега не е успявал да обедини под един общ покрив цели 23-има (!!!) български автори, които да ви представят общо 31 хорър-разказа, ширещи се на цели 436 страници. Като добавим и факта, че тиражът е от солидните за пазара 1100 бройки става ясно, че работата е сериозна. Да добавим и факта, че предговорът е писан от големия български фантаст Петър Кърджилов – работата вече стана дебела. А като бегло споменем и факта, че корицата и илюстрациите (да, сборникът има и илюстрации!) са правени от големия български художник Пепи Станимиров – един от създателите на култовия комикс „Дъга” и баща на кориците на старите романи на Стивън Кинг и Дийн Кунц… Работата е повече от дебела.

Но да не ви държа в напрежение. Позволете ми да кажа по няколко думи за всеки един от 31-те разказа в сборника:

1. Адриан Лазаровски – Барбароса 2012: приветствайте завръщането му! След успешните романи „Завладей Българите” и „Завладей Българките” Адриан обръща поглед от смешното към страшното, защото балансът е всичко. В този разказ един изкривен душевно човек замисля атентат, който ще промени изцяло световната история.
2. Адриан Лазаровски – Краят на света: а ето тук световната история вече е променена. Апокалипсисът е в разгара си, но как се е стигнало до него? Разберете сами!
3. Иво Казар – Кафе с късметче: авторът на хорър-романа „Господарят на Сърпа” показва, че може да изобрети впечатляващ сюжет от нещо така обикновено като пиенето на кафе. Но докъде ще те доведе страстта?
4. Иво Казар – Садо-мазо: един необичаен главен герой, няколко мутри и един дълг за плащане. Развръзката предстои…
5. Валентин Десков – Някъде другаде: съвсем нормален ден. Ставаш, миеш се, обличаш дрехите и отиваш на работа. Тогава откриваш Промяната…
6. Спасимир Тренчев – Дама Пика: всеки от вас е чувал легендата как се вика Дама Пика с огледало. Е, тази градска легенда тук е развита отначало докрай!
7. Симеон Трифонов – Страстен четвъртък: Себастиан Волф има всичко – съпруга, работа, дъщеря и любовница, ала е подвластен на тайните си страсти. Прочетете обезателно – една от най-добрите творби в сборника.
8. Благой Д. Иванов – Пробуден в мрак: Рики заспива, сънува кошмар и се събужда, после пак заспива и нов кошмар, сън и реалност се смесват в едно, а нощта не свършва, и не свършва, и не свършва…
9. Rogger Dojh – Стариците: без съмнение най-бруталният и гнусен разказ в антологията. Разбира се, имам предвид добрия смисъл на понятието! Катаклизмът е налице, а градчето Мийлсуил е превзето от… СТАРИЦИТЕ.
10. Александър Перентидис – Анин: компания от млади момичета и момчета са на екскурзия да изследват пещерите. Дъжда обаче докарва свлачище, което затрупва младежите и отрязва пътя им навън. Докато всички си мислят, че нещата не могат да станат по-лоши… и те стават.
11. Александър Перентидис – Целувката на вампира: приказката за алчния издател-използвач, който в стремежа си да открие бестселъра и да забогатее отведнъж е готов на всичко. Но каква ще е цената?
12. Венета Въжарова – Вещица: любовта не знае граници – за нея нито времето е проблем, нито прераждането. Първите няколко реда на разказа са безценни :-)
13. Марти „Циничния Елф” Ангелов – Меланхолия: Крах с послание: Блогър № 2 в България представя една необичайна творба. Висок клас на писане, на въздействие, разчупване на рамките и жанровите клишета. Трудно ми е да я опиша и охарактеризирам, не се чувствам достатъчно компетентен за целта, трябва да прочетете и да почувствате.
14. Георги Пехливанов – В очакване: кратка екшън-фантастика за зли извънземни с хорър-елемент. Кратко, ала добро!
15. Георги Пехливанов – Ужас в Уилбъри: отиди на разходка до хижата в Уилбъри, да се поразтушиш, отиви при Нея… но внимавай…
16. Мартин Дамянов – Бебето, което не плачеше: авторът, който работи като зъболекар в Англия, е без съмнение един от най-ерудираните творци в антологията. Освен немалкото негови бележки под линия се наложи аз самият като редактор да добавям нови. Изпипана творба, сериозна работа.
17. Донко Найденов – Проклятието на старата къща: сигурно единственият роден автор, който пише хорър от най-класическия тип. Специално за почитатели на стила на Едгар Алън По и Монтагю Роудс Джеймс.
18. Божидар Грозданов – Червеният жерав: една по-скоро фантастична, отколкото ужасяваща история. Властите търсят под дърво и камък Червените Жерави – хора, които знаят страховити тайни, тайни, на които се крепи цялата система. С една дума – опасни.
19. Ивайло Иванов – Тайните на гората: доказаният майстор поднася страхотна литературна манджа от норвежка гора, чумата, Кителсен и Бурзум. Внимавайте – горещо е, пари!
20. Владимир Сунгарски – Коледа: страхотна екшън-фантастика! Кораби между звездите, планети, криещи страховити тайни, бунтуващи се колонии, престрелки и схватки и какво ли още не!
21. Иван Атанасов – Убийство в библиотеката: една млада, красива жена, една библиотека и едно убийство. Какво повече му трябва на човек?
22. Иван Атанасов – Нова картина за г-н Фог: рисувай! Рисувай! Господин Фог има нужда от нова картина! А ти, ти имаш нужда от специалната боя, с която да му я сътвориш…
23. Иван Атанасов – Вторият етаж: качи се на първия етаж на сградата, там те очакват гадости, каквито не си и сънувал. Качи на втория – положението става още по-страшно. Но какво ли те чака на следващия етаж?
24. Иван Атанасов – Зората на мъртвите: не, не сте се объркали, има такъв филм на режисьора Джордж Ромеро. Почитателите на зомбита ще останат доволни.
25. Иван Атанасов – Марципан: за мен лично най-добрият от петте разказа на автора в сборника. Глад и страст за марципан, издигната до нечувани висоти.
26. Ерджан Бекир – Съдбата ни преследва: един от най-младите автори в сборника, правещ своите първи крачки в публикацията на хартиен носител. Прочетете неговата история за затворниците и Сатаната…
27. Коста Сивов – Сред свои: увлекателна история за един младеж, който иска да израстне кариерно и за тайното общество на богаташи, където членува неговият шеф. Много добър и интересен разказ с неочаквана развръзка.
28. Петьо Ангелов – Декември: Петьо Ангелов е уникален талант. Основател на преводаческа школа „Сигила”, той е рядко срещан полиглот: тъкмо прехвърлил трийсетте, а владее над 40 езика (!!!), от които превежда. Елате да видите как се справя с българския. Предупреждавам – болката в сърцето след прочитането на разказа е солидна.
29. Марин Трошанов – Последният ловец на вампири: мислех, че добрите стари приключенски истории са останали завинаги далеч назад в носталгичното минало. Искрено благодаря на Марин, че ме върна поне за малко там – вярвам, че и с вас ще стане така.
30. Александър Драганов – Нещото от кладенеца: този разказ, излязъл изпод перото на автора на „Хрониките на Ралмия” не е просто чудесна творба, издържана в класическия хорър-стил на големия Х. Ф. Лъвкрафт. Тя е звучен шамар в лицето на лицемерните толерасти, на политическата класа и на затворените в черупката си двукраки, които се правят на слепи за социалните проблеми на днешното общество. Не бива да се пропуска.
31. Бранимир Събев – Необичайно предложение: завършвам сборника с една история за мъж, които отива на оня свят и инкарнациите на доброто и злото се опитват да го изкушат и всеки да го привлече при себе си. Внезапно се появява „Последният Момент”, изхвърля последните като мръсни котета и прави своето… необичайно предложение.

Смело мога да твърдя, че в антологията слаби разкази на практика няма. Има добри, има много добри, има и уникално добри, но слаби – не.

Засега единствените места, където може да се сдобиете със сборника, са следните в София:

Книжарница "Magic" - Ген. Паренсов 35 (препоръчвам, САМО оттук може да си я купите за 8 вместо за 12 лв)
Книжарницата - Пиротска 25
Книжарница за учебници - Княз Борис I 91
Rea Books - Граф Игнатиев 47
Нисим Колибри - Васил Левски 57
Петър Берон - Шишман 2
Български Книжици - Аксаков 10
Книжарница в "Дом на киното" - Екзарх Йосиф 37
Book Centre - Пиротска 52
Юри Илков-Генерала - който го познава в София и Пазарджик

За хората извън София за момента има възможност за поръчка от този сайт - Книга за теб

Приятно четене!

неделя, 4 декември 2011 г.

Сърца в Атлантида



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 584
Цена: 22 лв

С "Великият Гетсби" Франсис Скот Фицджералд улавя духа на Америка през двайсетте години на миналия век. Със "Сърца в Атлантида" Стивън Кинг улавя духа на Америка през шейсетте. И това не е просто реклама, отпечатана на задната корица на книгата, а чистата истина.

По същността си това е роман, разделен условно на пет новели, в които присъстват общи герои, проследява се техния жизнен път и нещата, които се случват около тях, пречупени през гледната точка на всеки един от тях. Кинг обхваща голям период с петте новели - цели 39 години от 1960-а до 1999-а, от момента малко преди да започне всичко та до днес, когато все още има отражение на проблемите. На пръв поглед историите са надникване в ежедневието на обикновения американец, но всъщност става въпрос за нещо много по-дълбоко. Атлантида се превръща в метафора за САЩ, страната, буквално потъваща под краката на хората. Мечтите рухват през шейсетте, когато войната във Виетнам разделя страната - не просто война, а и до днес незаздравяла рана. Хипарите, които проповядваха свободна любов, световен мир и ядрено разоръжаване продават идеалите си за доходни облигации, дрога и пари, след което се вливат в сивата маса на костюмирани мъже с куфарчета. Превърнати в пасивни наблюдатели, те не осъзнават най-тъжното - че са пропуснали уникалния шанс да вземат всичко в ръцете си.

По малко за всяка от новелите:

1. Отрепки с жълти палта (1960: Бяха готови на всичко) - вероятно най-познатата за вас, филмирана с Антъни Хопкинс в главната роля, ала кръстена на следващата новела. В малко и спокойно градче пристига тих, добродушен възрастен човек, който наема едно таванче и се скрива там. Този човек, наречен Тед Бротиган се сприятелява с малкия Боби Гарфийлд, който разбира, че Тед е просто ходеща съкровищница за какво ли не. За жалост, Тед крие и немалко тайни - той бяга и се крие от зловещи създания, които постепенно започват да се мяркат в градчето... Уникална история, разклонение на Тъмната Кула - мислех си че филма е велик, но след като прочетох новелата разбрах, че просто е гениална. Прекрасен разказ за слънчевото детство, за приятелството, отминалите безвъзвратно дни. Струва си да се отбележи как малкият постепенно пораства и вътрешно вече съвсем не е дете, образът на властната майка (ооо, няма такова описание!) и да не забравяме могъщият цитат : "Тази книга разказва една много хубава история, но не е написана много добре. Има книги, които са написани превъзходно, но с безинтересен сюжет. Чети заради историите, които се разказват в книгите, не бъди сноб. Друг път чети заради езика, заради думите, не бъди като тези, които избягват да си напъват мозъка. Но когато намериш книга, в която и сюжетът, и езикът са добри, значи си открил съкровище".
2. Сърца в Атлантида (1966: Братче, как се смяхме само, щяхме да се пръснем!) - ето най-обемната новела, която разкрива същността. Започва войната във Виетнам, а с нея и протестите. Който е успял да стане студент се е скатал, но който не - пратен в джунглите да се бие. В студентското общежитие момчетата започват да играят като луди на комар, което се отразява на оценките им и някои започват да изпадат от университета директно в делтата на Меконг. Уникално е как се подкрепят едно друго момчетата, които споделят нещо - било то ВУЗ, война или дори глупава игра на карти. Кинг много добре е описал и зверската страст, която може да те хване и да не те пусне, а да те мори с години - било то хазарт, пиене, дрога, цигари, курви, видеоигри или просто някаква лудост. Знам за какво става въпрос, мога да го оценя.
3. Слепият Уили (1983: Бог да ни благослови всичките) - войната вече е завършила, а който е оцелял от нея вече не е същия. Уили Шърман е леко чалнат, страдащ от множествена шизофрения, в него живеят няколко души. Останах като гръмнат от лекотата, с която чичко Стиви описва просяка на оживения булевард и рушвета, който бута на ченгето, за да не го закача, както и парите, които изкарва. Явно не само тук на метростанция Сердика се случват подобни работи.
4. Защо сме във Виетнам (1999: Когато някой умре, мислиш за миналото) - ето я истината за ветераните от Виетнам, тези, които се върнаха. Колко от тях са инвалиди, колко с разбити семейства и здраве, с болни мозъци и колко жестоко е всичко. Истината е ужасяваща.
5. И се спускат божествените сенки на нощта (1999: Хайде, стари мръснико, върни се у дома) - по-скоро кратък разказ, който обобщава всичко дотук и слага точката накрая. Краят, който е така размазващ, че ти омекват капачките и си благодарен, че четеш седнал, иначе ако си прав ще се сринеш на колене.

Мрън-мрън, в превода на моменти мрън-мрън има големи хуйни, мрън-мрън! Особено ме хвърли в тъпана следното - "Румпелстилтскин" и бележка под линия - героиня от немските приказки, на която постоянно й расте косата. Покъртително глупаво. Първо, героинята се казва Рапунцел и няма нищо общо с темата и второ - Румпелщилцхен (както е правилното наименование) е джудже, при това ГЕРОЙ от мъжки пол, който е гадинка: прави ти услуги, но в замяна винаги ти иска нещо и си прецакан, можеш да го надвиеш само ако му знаеш името. Затова се споменава във въпросния контекст.

След тази книга имам да ви заявя нещо на всички вас, момчета и момичета, особено на тези, които недолюбват Кинг и творчеството му. Вярно, че има и по-добри писатели от него. Вярно, че си има и той трески за дялане. Но той не е само умел разказвач, печеливш автор и майстор-занаятчия. Той е един велик писател, който не просто е пробил пътечка, тънка като просека в лес, а е прокопал зверска магистрала, по която вървим и писатели, и читатели. За него ще се говори векове напред, сигурен съм в това, както съм и сигурен, че тази книга е в топ 5 на цялото му творчество. Книга, от която струи честност и искреност от всеки ред, а всяка дума е чиста и неподправена истина.

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Разкази от Кръчмата "При Еднорога"



Автор: Колектив
Издател: Еднорог
Формат: 130 Х 200
Година: 1998
Стр: 272
Цена: 4700 лв, за мене - 2

Странна, противоречива, на моменти много интересна, на други – скучновата. С една дума – наистина нееднозначна книга, това е „Разкази от Кръчмата При Еднорога”. По същината си това са седем разказа от седем автора, които се развиват в един и същ фентъзи сетинг. Може да ви прозвучи натруфено, но ми стана приятно когато разбрах, че подобно на „Мечове в Леда”, които съставихме с колегата Александър Драганов, и големите имена в жанра са имали подобни проекти десетилетия преди. В случая Робърт Асприн е съставител, подхванал няколко от колегите си и са създали… това.

В Сенкчуъри, общо взето, не е препоръчително да се разхождате насам-натам след залез слънце – по уличките бродят не само съмнителни личности, но и всякакви незнайни и страховити създания; Затова пък винаги можете да поседите в кръчмата „При Еднорога”, да опитате виното и да послушате някои от най-странните, вълшебни и ужасяващи разкази за незнайни божества, смъртоносни магии и невероятни приключения…

Нека видим какво се крие между страниците на сборника:

1. Филип Хосе Фармър – Паяците на Пурпурния Маг: откриваме сборника с един разказ, чието заглавие е, меко казано, бомбастично. Творбата не е лоша, даже никак - една отчаяна жена в комбина с един странен и невзрачен мъж ще се отправят на опасна мисия, там, където царува могъщия Пурпурен Маг и зловещи твари пазят чертозите му...
2. Дейвид Дрейк – Богинята: нелоша творба, макар доста, да не кажа прекалено напомня за приключенията на Конан на Робърт Хауърд. Един благородник слиза буквално в Ада и се изправя безстрашно против могъщо божество не толкова да отмъсти за смъртта на сестра си, колкото да спаси поруганата чест на своя род.
3. Лин Аби – Плодове от Енлибар: тази дама е втората съпруга на съставителя на този сборник. Между другото, книгата е едва началото на огромна поредица от творби, които изграждат тя и Асприн, за Сенкчуъри, Светът на Крадците и т.н., писани както от тях, така и от доста други автори. Не е кой знае какво творбата, няма да задълбавам в нея.
4. Джанет Морис – Наместникът на Вашанка: ммммм, май това е най-доброто в книгата, моите почитания към авторката. Темпус е един от Копоите - елитната дворцова гвардия, най-добрите сабльори в Сенкчуъри. Но той е и нещо много повече - с произход, забулен в мрак, криещ много тайни, той не е обикновен човек. Ала не само свръхспособностите му са важни в случая - той е още поборник на Вашанка, могъщият бог на мълниите и войната...
5. Алфред ван Вогт – Сънят на Пророчицата: очаквах повече от фантаст от подобен ранг. Но, може би фантастиката е неговият жанр, не фентъзито. Главният герой е скучен млад самотен знахар, чийто коронен номер е вместо с пари да иска жените да му плащат в натура. Това е Сенкчуъри, никой не отказва подобна сделка. Боговете обаче слизат и крачат сред хората...
6. Робърт Асприн – Копой на Копоите: съставителя на сборника се е постарал, признавам. Акцентът тук пада на Копоите и Темпус, мръсните кални номера, които си въртят едни на други. Кой ще излезе сух от водата? Добър разказ, макар краят му да ми се видя доста претупан.
7. Андрю Дж. Офът – Изчадието на Мрака: става разказът, проследява съдбата на един от най-известните и странни крадци на Сенкчуъри, известен просто като Изчадието на Мрака. Много дебнене, криене в сенките и безшумно промъкване, бива.

Не ме хареса факта, че въпросната кръчма, на която е кръстен сборникът присъства съвсем фигуративно в разказите. Просто се появява за момент и нищо съществено не се случва в нея – акцентът не е върху й, може спокойно и да я няма, или да се казва другояче.

Друго – оригиналното заглавие на сборника е Tales From The Vulgar Unicorn. Защо вулгарен ли? Ами, защо на табелата на кръчмата въпросният еднорог е изобразен не само с едно нещо, което стърчи. Правилно познахте – освен рога му въпросното копитно е навирило и оная си работа.

Въпреки ясно изразените ми негативи би ми било любопитно да прочета още приключения от този сетинг – личи си, че потенциалът има накъда да се разгръща, доста книги са изписани по света, но дали са излизали други в България от Света на Крадците? Едва ли.

Ако мога да се изразя по-крайно – Сенкчуъри е бледо копие на Хейвън, където се развиват приключенията от „Хоук и Фишър” и „Победителят Печели Всичко”. С дребната разлика, че тук няма двоица неподкупни и безкомпромисни стражи, които носят закона върху остриетата на оръжията си. В Сенкчуъри всички са подкупни, всички се продават и са тотално и безвъзвратно пропаднали. Моите уважения към имена като Филип Хосе Фармър, Робърт Асприн, Алфред Ван Вогт и останалите – сори пичове, ама Саймън Ричард Грийн ви слага всичките в задния си джоб, след което сяда и започва да твори поредния блокбастър. Това е положението.

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Нощна Смяна



Автор: Стивън Кинг
Издател: Бард
Формат: 145 Х 210
Година: 2009
Стр: 352
Цена: 11.99 лв

И след смешното, идва ред и на страшното. Тук ще кажа няколко думи за един сборник на Кинг, който не е нов, но пък е цял - "Нощна смяна". От издателството пишат, че е пълно издание, но не е съвсем така - в английския оригинал има и един разказ "Джерусейлъм'с Лот", който тук липсва. По същността си това е петата книга от творчеството на Краля и първият му сборник с разкази - в Щатите излиза за пръв път още 1978-а. На български беше разцепен на две части - веднъж като Нощна Смяна и втори път като Понякога те се завръщат. В последния вече фигурира и пропуснатият от Бард разказ.

Нека кажа по няколко думи за всеки един от 19-те разказа:

1. Вампирът - ако не се лъжа, по-правилният превод е Торбалан. Добър разказ за чудовището от килера.
2. Човекът, който обичаше цветята - ммм, красота! Нещата не са такива, каквито изглеждат, о, не!
3. Аз съм вратата - на корицата е изобразена илюстрация от самия разказ. Няма да говоря повече, това е достатъчен спойлер, само искам да доверя, че е добра творбица.
4. Последното стъпало - разказът е по-скоро драма, но е хубав, за отминалото детство и обичта между децата.
5. Нощна смяна - едноименният разказ, филмиран с Брад Дуриф. Сцената, в която показва ножа си на главния герой и му казва "Това е единственото нещо, което има ефект върху тия копелета" е определено запомняща се. А "тия копелета", естествено, са плъховете. Големи, грамадни, огромни...
6. Камионите - аха, точно това, за което си помислихте. И по това има филм, да, точно онзи, с Емилио Естевес, дето камионите оживяха и шепа хорица бяха изолирани в една бензиностанция. Добро.
7. Дружество "Отказване с гаранция" - те ще те накарат да откажеш цигарите, о, да, със сигурност! Не ти завиждам, ако си пушач и искаш да спреш тютюна, като за целта ползваш техните услуги.
8. По перваза - отмъщението е сладко нещо, особено когато е оригинално замислено. Ала освен това е и нож с две остриета...
9. По едно за из път - лекичко разклоненийце от романа "Сейлъм'с Лот". Главните герои са двама старци, които се впускат да помогнат на непознат в разгара на жестока снежна буря. Бъди добър към малкото момиченце, то е толкова... безпомощно...
10. Полесражение - чичко Кинг действително вади хорър от всичко! Дори от детските играчки :-)
11. Ти си следващият - абе, оригиналът е "Понякога те се завръщат", ама нейсе. По идеята са направени три филма. Кошмарът на интелигента - какво би направил, ако в детството ти са те тормозели троица гнусни хулигани, а сега, години по-късно, когато си учител, същите се завърнат в класа който водиш и времето не е оставило и грам отпечатък върху им? Прочетете.
12. Пресата - пак филмиран разказ, за огромната гладачна машина, която гълташе хора. Авторът е почерпил практически опит от времето, в което е работил в обществена пералня. Имаше хора, които мърмореха, че от една пералня едва ли не изкара Злото, ама това е истинският автор - от нищо прави нещо, докато болшинството хора от нещо правят нищо. Много е добро.
13. Децата на царевицата - този разказ роди серия от филми за пророка Исак и дечицата, които във върл религиозен фанатизъм избиха родителите си и завзеха града, а после се трепеха едни други. Абе, добро е.
14. Нощен прибой - постапокалиптичен за шепа хора, едва оцелели на Земята след унищожителен вирус. Не е кой знае какво.
15. Плесен - публикуван преди като "Сиво вещество". Много добро, хареса ми, типичен стил за стария Кинг - разказ, в който един човек се превръща в нещо различно...
16. Знам какво искаш - ето я и мечтата на всички жени! Коя от вас не си е мечтала за мъж, който да отгатва всички нейни мисли, мечти и въжделения, да се появява точно там и когато е най-нужен, реагиращ по най-адекватния възможен начин? Ето ви тук един такъв, но повярвайте, след като прочетете разказа, ще се замислите сериозно дали наистина ви трябва Мистър-Перфектен-Рицар-На-Белия-Кон.
17. Човекът с косачката - има един-два филма по идеята, ама нямат почти нищо общо с разказа. Поучително до какво може да те доведе мързела да окосиш собствената си ливада.
18. Жената в стаята - хубав, макар и тъжен, но много, много автобиографичен разказ за писателя.
19. Ягодова пролет - пролетта идва по-рано в града и някой почва системно да избива студентите от кампуса. Кой ли?

Прочетох и непубликувания тук разказа "Джерусейлъм'с Лот". Наистина, единственото което мога да кажа е, че е действително най-доброто нещо в книгата, жалко, че е изпуснат, не знам каква е причината. Но, въпреки всичко, това е Кинг, а добрите автори нямат нужда от реклама.

петък, 11 ноември 2011 г.

Завладей Българките



Автор: Адриан Лазаровски
Издател: Софт Прес
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 400
Цена: 15 лв

Хей хей хей, ето го и дългоочакваното продължение на романа "Завладей Българите!". Пичове, заключете жените, сестрите и дъщерите си, защото един от най-добрите родни съвременни писатели идва с гръм и трясък, за да ги завладее :-) Няма да говоря излишно за личността на автора - мисля, че е достатъчно известен, а ако не ви говори нищо - кликнете на линка.

Няколко думи за този чуден хумористичен трилър:

След приземяване си в столичния жк "Дружба" и неуспеха в първата книга да покорят българите, коварните извънземни нашественици имат нов пъклен план - ожесточените спорове и редицата експерименти ги водят до логичния извод, че наистина завладееш ли българите, значи си завладял целия свят, ала за да завладеят българите, първо трябва да завладеят българките, понеже те владеят българите! За целта извънземните измислят как да превърнат всяка българска жена в умопомрачителна красавица! Естествено, главните герои-мутри от предния роман също са тук, въртейки своите собствени игри - Рапана, Респивакса, Парцуцата, Лайнера, Щангата, Големия и Малкия Маргарин и т.н. Тук ще станете свидетели как България се превръща в просперираща, енергийно независима и най-вече сравнително богата държава с изразено гражданско общество и силна средна класа. Това, естествено, никак не се харесва на руските олигарси, които бързо вземат мерки...

Плюсове:

+ Корицата е още по-хубава и от предишната, поздравление за издателство СофтПрес и по-специално дизайнера Радослав Донев;
+ Оформлението също е на ниво - в началото на всяка глава има нарисуван произволен извънземен сладур, много яко!
+ Поздравление за издателството - по принцип много, много рядко пускат български автори, ала в случая са се постарали на МАКС - книгата е в убийствения за българския пазар(и не само) начален тираж от 2000 бройки, които може да намерите практически навсякъде - по книжарници, молове, големи вериги, супермаркети, бензиностанции и т.н. С една дума, разпространението е трепач. Струва си да се спомене, определено;
+ Убийствените наименования на руските олигарси - Саламандър Зловонин, Вагинит Лешперов, Дъскан Хлопанин и любимия ми Кролик Зверибяска. Естествено, да не забравяме и големия патрон на "големия братски народ" - Блядимир Сифилич Лелин;
+ Обяснителните бележки накрая са повече от ценни;
+ Автора е много начетен, правил е много справки и притежава убийствена обща култура. Аз лично научих много нови неща от книгата, докато я четох, вярвам и че при вас ще е така;
+ Запазен е стила от старата книга, но са и добавени много нови неща - литературно този роман е много по-добър от предишния, Лазаровски си е засилил наистина адски висока топка;
+ Най-безсрамно авторът ни съобщава на прост език непреодолими истини, които ни е срам дори да си ги помислим, камо ли да ги изречем на глас. Вижда се едно безстрашно перо, на което не му пука от нищо и предизвиква всичко и всички с творбата си. Най-малкото в предната книга захапа злобно родните мутряги, а в тази зачеса руските. Но както самият той казва в прав текст, разликите между едните и другите не са големи - просто нашите въртят милиони, а ония - милиарди;
+ Гаврата с образователната система, по-специално на висшите училища е нещо, което не бива да се пропуска;
+ "Българките редовно се правят на недостъпни, а най-често на най-недостъпни се правят именно най-достъпните от тях";
+ "Муха и банка се убиват с вестник";
+ "Простотията няма долна граница";

+ Хорър-елементите в последната четвърт на романа ме размазаха от кеф;
+ В самия край темпото става наистина бързо, задъхано, екшънът няма спирка и се чудиш каква точно ще е развръзката.

Единственото, за което съм леко разочарован, че липсва моят любимец от първата част Х.Ф.Л., но авторът лично ме увери, че в следващата книга ще присъства. Да, дами и господа, ще има продължение, определено има нужда! Писателят има какво още да ни каже, пред героите ни стоят още немалко приключения, историята си иска своето. Поздравления, рядко излизат такива добри книги на родния пазар. А, метнете едно оче и на ревюто на книгата, което излезе точно след това в най-големия читателски блог в България - Книголандия.


Още ли не сте я прочели? Какво чакате?

неделя, 6 ноември 2011 г.

Годината на Върколака



Автор: Стивън Кинг
Издател: Ибис
Формат: 145 Х 210
Година: 2011
Стр: 140
Цена: 14,90

Както може би сте забелязали, от септември насам хорърът е основната тема, която засягам в блога си и болшинството от книгите са в този любим мой жанр. Не се притеснявайте - докъм Нова Година тенденцията ще се запази :-)

Днес искам да ви представя едно оригинално заглавие от всепризнатия майстор в жанра Стивън Кинг - а именно "Годината на Върколака". Това по своята същност е ново, съвременно издание на "Цикъла на Върколака" - апокрифна книга от деветдесетте, излязла в страната ни (а поначало даже и в САЩ) в прекалено ограничен тираж. Сега най-краткият роман на Стивън Кинг се завръща отново при нас с нова корица, нов превод и ново заглавие. Като казвам ново, разбирайте по-добро от предишното, особено в заглавието - действително, оригиналното е Cycle of the Werewolf, но в същността си този цикъл трае точно една година. А и както казва моят добър приятел и колега Адриан Лазаровски, който е преводач на романа - все пак това е точното заглавие, най-малкото защото върколакът не е женски ;-)

Зимата отново е сковала Таркърс Милс, но тази година заедно с нея е дошъл и Звярът. Всеки път, когато настане пълнолуние, нечовешки вой оглася нощта и всички знаят, че някой ще умре. Неумолима, Смъртта броди по пустеещите улици, а страхът се загнездва все по-дълбоко в сърцата и умовете на местните жители. Властите са безсилни пред чудовищните убийства и само едно безпомощно дете подозира кошмарната истина...

Плюсове:

+ Отличният превод. Не, сериозно - check out this:

Трийсет дни има месец септември,
както и юни, април и ноември,
а всички останали без февруари
с един допълнително Бог е нашарил.
В един грее слънце, в друг сняг вали,
ала във всички луната пълна блести...


Брррр;
+ Чудесното оформление на книжното тяло - адмирации за издателство Ибис! Книгата е отпечатана на висококачествена хартия и като цяло е хвърлен доста труд, за да се получи едно наистина колекционерско издание. Естествено, няма как да не спомена и
+ Оригиналните илюстрации, направени от големия американски художник Бърни Райтсън. Голяма част от тях в книгата са цветни, абе изобщо удоволствието от четенето и разгръщането на книгата се комбинират перфектно;
+ Завладяващият, неподражаем стил на Кинг, който отново е създал чудесен роман...

Минуси:

- ... който за съжаление е прекалено кратък, да му се не види. Малко съм изненадан - при положение, че Стивън има романи като "Сблъсък", "Под Купола" и "Торба с Кости" например, които имат сериозна нужда от дялкане на излишното, то "Годината на Върколака" е нещо, които за мен лично има нужда от дописване. Героите, обстановката и т.н. трябваше да се разгърнат още и книгата да стане поне двойно по-дебела. Запознати дълбоко с Кинг ми обясниха, че авторът е замислил романа по-скоро като импресия, но въпреки това.

По книгата е заснет и филм - "Сребърният Куршум" с Гари Бъси, а режисьор на филма е Даниел Атиас - човекът, който по-късно се прославя със сериали като "Мелроуз Плейс", "Бевърли Хилс", "Д-р Куин Лечителката", "Бъфи убийцата на вампири", "Семейство Сопрано", "Изгубени", "Анатомията на Грей" и др. Препоръчвам и двете.
И книгата, и филма.

вторник, 1 ноември 2011 г.

Сп. "Фантастични истории" - бр. 3/1993



Автор: Колектив
Издател: Златното Пате
Формат: 130 Х 200
Година: 1993
Стр: 112
Цена: 12.96 лв (за мене - лев-два)

Днес ще ви представя едно кратко ревю за тънка книжка-списанийце, издавано за кратко в най-тъмните години на българския преход - тогава, когато в страната ни въобще не съществуваше такова нещо като закон за авторското право.

Списание "Фантастични истории" по своята същност е издание, изцяло публикуващо художествена литература. Събира в себе си разкази на най-добрите световноизвестни автори на фантастиката и хоръра - което не му пречи кориците да бъдат чисто фентъзи, крадени от големия перуански художник Борис Валехо.

Нека ви разкажа какво се крие в страниците на това списание, доста често неправилно интерпретирано като сборник с разкази (оглавяван) от Робърт Блох, наречен "Сектата на Дявола".

1. Робърт Шекли - Езикът на любовта: приятна фантастика от всеизвестния ни майстор на жанра. Един човечец пътува дълго из космоса, за да успее да научи езикът на любовта от единствената извънземна раса, разкрила тези тайни. Какъв ще бъде резултатът от всичкото това знание обаче?
2. Христо Пощаков - Не искам да ми се доверяват: добър разказ от Пощака. Е, малко е кратичък, а и той има по-добри неща, но ми напомни приятно за старите му разкази с космична/приключенска фантастика от "Планетата на Скъли". Чест му прави, че е в един сборник с такива чутовни имена в жанра - нищо, че половината от тях се казват Робърт.
3. Робърт Силвърбърг - Всичко върви гладко: възтъпичък разказ на чичо Боб Силвърбърг. Не се е старал много с тоя робот-психотерапевт. Нали? И аз си помислих същото - кво???
4. Лорънс Уот-Евънс - Фрагменти: за пръв път чувам автора, но е добър, определено. Описва хубава картина на антиутопия.
5. Робърт Блох - Сектата на дявола: е те сега тука ще се биеме! Браво бе, как можахте да преведете култовия разказ на Блох "Завръщане към черната събота" като "Сектата на Дявола"? Че и да го турите начело на корицата. Вярно, най-добрата творба в сборника е, ама все пак...
6. Мишел Демют - Скучният живот на Себастиян Сюш: лека и приятна фантастика. Кратичка, но ще ви хареса. Единственото нещо, което разпръсква сивите облаци в небето на живота на Себастиян Сюш е посещението му в библиотеката, където чете...
7. Айзък Азимов - Лъжец!: нищо, което да не сте чели преди. Това е един от запомнящите се разкази от цикъла "Аз, роботът".
8. Робърт Хайнлайн - Здрав разум: а това пък е част от култовата "Сираци на вселената".

Като цяло, тази книжка/списание може с лека ръка да се окачестви като еднодневка - четеш и хвърляш. Беше ми като цяло приятно да прочета разказите, но едва ли бих се навил да го направя отново.

сряда, 26 октомври 2011 г.

Жътварите



Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 336
Цена: 14 лв

Сигурно най-слабата книга, която съм чел от любимия си автор. В случая, няма за какво да обвинявам издателство Прозорец - с изключение може би за леко незапомнящата се с нищо корица и заради факта, че смениха оформлението на книгите на Конъли. Старото оформление си беше къде-къде. Сега, друг е въпросът, че слаба книга на Джон Конъли означа средностатистически, може би тук-таме посредствен и клиширан трилър, но като цяло става за четене. Ала е далеч, много далеч от шедьоври като "Нощни приказки", "Книга за изгубените неща" и "Нечестивци", например.

От задната корица:

"Те са Жътварите, елитът сред убийците. Толкова са ужасяващи, че за тях се говори само шепнешком. Луис е единият от Жътварите. Но сега самият той и партньорът му Ейнджъл са под прицел.

Милионер отшелник ги изпраща в северен град, който вече не съществува на картата. Град, управляван от човек, който има лични причини да желае смъртта на Луис. В този град Луис и Ейнджъл попадат в капана на най-страховития убиец Блис. Детективът Чарли Паркър може да ги спаси. Но дали ще дочакат спасението..."

Това кратко представяне всъщност е чудовищен спойлър, обобщаващ почти целия роман. Дразнещо ми бе, че роман на Конъли, в който присъстват едновременно Луис, Ейнджъл и Чарли Паркър е разказан от трето лице - а не от първо, по-точно от самият Паркър, както си бе досега. Главният лош - злодеят Блис, изобщо не е така страшен и ужасяващ, както би трябвало - от персонажите на Конъли има къде-къде по-ужасяващи: пастора от "Всяко мъртво нещо", Калеб Кайл, архангел Кушиил, Пътника, да не изброявам. От една страна ми е кофти, подозирайки, че Джон е претупал книгата, явно бързал със срокове или кой знае какво. От друга страна ме е страх, че е започнал да се изчерпва като писател с историите за Чарли Паркър и му е време да пише за нещо друго, подобно "Портите", "Книга за изгубените неща" и т.н.

Нищо, което да не сме чели преди, ново и грабващо от автора. Историята на Луис като дете и как е станал убиец трябваше да е доста по-разгърната и мащабна, а не така семпла, любимият ни детектив Паркър е едва ли не статист в повествованието, трети подвижен храст. Присъствието му почти не се усеща. Не се чете така леко и увлекателно, както предишните му книги... Като цяло повече съм разочарован, отколкото доволен.

събота, 15 октомври 2011 г.

Смесена Китка, бр. 3



Автор: Колектив
Издател: Буквите
Формат: 185 Х 250
Година: 2011
Стр: 100
Цена: 5 лв

Списание "Смесена Китка" се издава от клуб/издателство/фондация "Буквите" и по същността си е наследник на едноименното списание, издавано преди 160 години от Петко Р. Славейков. Самото списание помества на страниците си разкази и поезия от български автори - някои по-известни, други не чак толкова. Добра инициатива! Предлага се по книжарниците, да не се излъжете да го търсите по реповете. Към списанието върви като безплатна притурка и подлистникът "Нови български романи" - 64-странично книжле, на което са отпечатани първите няколко страници на романи от български автори - някои от романите са вече издадени и по този начин се рекламират, други търсят своята реализация и се надяват да бъдат забелязани и да последват съдбата на първите. Отново одобрявам! Специално в този трети брой на списанието се набляга основно на жанрове като фантастика, фентъзи и ... хорър.

Моля, позволете ми да ви представя най-забележителните творби, отпечатани в списанието и неговия подлистник:

1. Иван Вазов - Последният ден на ХХ век: добре дошли при първия роден фантастичен разказ! Написан от Патриарха на Българската Литература, не от кого да е! Интересен е, за него правиха и телевизионна постановка със Стефан Данаилов, Мариус Куркински и др. Дядо Вазов написва разказа в края на XIX век, представяйки си какво ще бъде след сто години. Е, представата му доста се различава от реалността, но именно това е хубавото.
2. Елена Павлова - Елфическа Песен: няма нужда да ви обяснявам коя е Елена Павлова, под колко псевдонима е писала, кои книги-игри са нейни, как се е справяла в жанрове като фентъзи, фантастика и хорър. Това тук е съвсем нелоша комбинация от ърбън и класическо фентъзи с основни действащи лица - елфите.
3. Боян Калинов - Орисия: хубав разказ от сравнително модерното в последната декада явление, наречено "българско фентъзи", достойно за някой от сборниците "Таласъмия". Аз обаче няма да говоря много по темата, понеже напоследък се изприщвам само щом чуя за змейове, таласъми, самодиви, караконджули и прочее сволач. С две думи, творбата е чудесна, прочетете.
4. Ивайло Г. Иванов - Двама мъже в мрака: най-добрият разказ в сборника. Без майтап, това бие и творбата на Вазов. Уникален фантастичен разказ от един варненец, който по някаква необозрима случайност е един от най-награждаваните съвременни български писатели. Планетата Земя, колониите й, бунтът, битки в космоса, красота! И двама мъже от различни фракции, които уж се мразят, а всъщност... Всъщност, войната е такава идиотщина, че няма накъде повече. Ако списание "Смесена Китка" съдържаше в себе си само този разказ, нищо друго, пак щеше да си струва парите, че и отгоре. Авторът ще ви хване с едната ръка за гърлото, а с другата за сърцето и ще започне да стиска и двете, докато не ви потекат сълзи. Прочетете и ще се убедите сами.
5. Бранимир Събев - Кралят: няма да говоря много за собствения си разказ - първо е кратък, второ ще прозвучи самохвално. Най-общо казано се разказва за един млад мъж, който е лашкан от живота по всички параграфи и тъкмо когато се чудя какво точно да прави, всичко се обръща с краката нагоре.
6. Северина Самоковлийска - Зора: за пръв път попадам на авторката, трябва да намеря още нейни писания, наистина е много добра. Хубава антиутопия, изпълнена с борба за живот, оцеляване и храна, свят, където най-скъпото нещо на едно момиче е ... нейната непорочност. Поздравления за авторката.
7. Сибин Майналовски - Душа на кредит: а, ето нещо чудесно! Стар и кратичък разказ на Сибин, но златен, вторият ми любим негов след "Вавилонската Курва". Отчаян млад мъж редовно призовава Дявола, продавайки му части от душата си, внасяйки необичаен членски внос за постигане на целите си, абе лудница. Само началото на разказа не ми се нрави - сравнението "бръснарското ножче влезе леко във вената ми като нагорещен нож в масло" е кофти, нереално и клиширано. Трябва да се пипне малко, иначе всичко друго си е тип-топ.
8. Донко Найденов - Тайнствената постройка: за пръв път се сблъскам с автора и смея да заявя, че съм повече от приятно изненадан. Разказът е хорър, и то от най-класическия тип - на Лъвкрафт, По и особено на М.Р. Джеймс. Такъв стил не съм срещал по нашите родни ширини. Силно препоръчвам.

Естествено, няма как да не спомена и романите, които ми направиха впечатление в подлистника. Интересно, и трите от общо деветте представени романа са неиздадени досега:

1. Борис Костадинов - Сърцето на Анаранд'арис: прекрасно начало на многообещаващ фентъзи свят със собствено летоброене, език, божества, религии, магия и какво ли още не! Признавам, най-много искам да видя този роман на бял свят, и то на хартиен носител.
2. Иван Русланов - Черният Ангел: също добро начало на хубаво фентъзи от съвсем млад автор.
3. Донко Найденов - Сборището на ренесансовите сатанисти: чудесен хорър, това ще е много добро, вече малко по-нагоре споменах автора. Едиственото за което ще го помоля е да не спира, да не се отказва, да продължава да пише, да се бори докрай.

Разбира се, в изданието има и още творби, и поезия, но на мен лично най-голямо впечатление ми направиха изброените неща. Списанието е нещо, което определено си струва, а и не мисля, че пет лева могат да бъдат наречени цена - за същите пари ще пиете две бири в кварталната кръчма и туйто.

събота, 8 октомври 2011 г.

Зъл Мрак, Угаснали Звезди



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 496
Цена: 22 лв

И ето я пред вас, дами и господа, последната книга на Стивън Кинг! За разлика от повечето му творби, тя не е роман, а сборник от четири новели, подобно на по-старите му "Четири след полунощ" и "Особени сезони". Останах извънредно доволен след прочитането му - има още хляб у Чичко Стиви, ей! Че и салам даже. Вярно, че напоследък малко се отпуска и олива (пример: "Под Купола"), но тук, както и в "Малко след Залеза" всичко е тип-топ! Нека ви представя четирите нещица по-обстойно:

1. 1922 - най-дългата, най-добрата и най-качествено преведена творба в сборника. 1922-а е годината, в която се развива действието или по-точно, всичко започва оттогава в Средния Запад. Едно обикновено фермерско семейство, в което започват разпри заради земя - позната картинка и от български бит (с тънката разлика, че тия работи са се случили в Щатите преди близо век, а у нас са актуални и досега). Бащата иска всичко да продължи по старому - да си живея във фермата, която е близко до малкото градче, да си обработват земята и да си карат мирно и тихо. Майката обаче е амбициозна - мераците й са да продаде наследената от баща си земя плюс тази на съпруга си и всички да отидат в големия град, където тя да отвори магазинче за дрехи. Накрая се стига дотам, че мъжът решава да убие жена си и го прави, подпомогнат от сина си-тийнейджър... И тогава вече става една... Супер е!!! Лек цитат, който си го научих наизуст и не мога да се сдържа да не го споделя: "Готова беше тя тозчас да й го вкара, на курвата Макджий, парясницата стара!"
2. Големия шофьор - Тес е средно известна писателка на криминални романи, скоро прехвърлила четиридесетте. Макар и доста запазена и хубавичка за възрастта си (че и прилично богата), тя живее единствено със своя котарак. Връщайки се от сказка в малко градче, тя решава да мине напряко през горски път, където е брутално изнасилена от шофьор с размерите на средно голям танк. Докато я души, тя губи съзнание и психопатът я помисля за мъртва, изхвърляйки я на тайно местенце, където крие труповете. Тес се свестява и въпреки всичко успява да се добере до дома си, където е изправена пред дилемата как да действа оттук нататък. Изпитвам неистовото желание да омърморя преводача (между другото, всяка една от четирите творби в сборника е превеждана от различен човек) - можеше спокойно да даде заглавията на филмите, с които са известни в България. Нищо, че The Brave One не е преведен като "Смелата", а "Другата в мен", нищо, че Saw не е преведен "Трион", а "Убийствен пъзел". Но виж, за Texas Chainsaw Massacre вече нямаш оправдания. Не е "Тексаското клане с моторни триони" - а просто "Голямото тексаско клане".
3. Изгодна сделка - може би следващият ми любим в сборника след 1922. Стрийтър е болен от рак, вече е на химиотерапия и не му остава много. Минавайки по стар, рядко посещаван път зад летището, той се натъква на странния уличен продавач Джордж Ялвод. Играл доста скрабъл, Стрийтър веднага пренарежда буквите във фамилията на продавача. И така, какво му предлага дявола - дяволът предлага удължения. Той удължава абсолютно всичко, може и без проблем да удължи живота на 51-годишния си клиент с 15, 20, че и повече години. За целта обаче трябва да се сключи специфична сделка... Добрата стара безсмъртна история за Фауст и Гьоте, Дяволът и Даниел Уебстър и каквото още се сетите там. Много добро.
4. Щастлив брак - Дарси и Боб са обикновени, невзрачни хорица, но са се намерили един друг и като такива си живеят мирно и тихичко. Какво обаче ще направите вие, скъпи дами, когато случайно в гаража си намерите доказателства, че съпругът, с който живеете заедно над 20 години е един от най-известните серийни убийци в страната и все още е незадържан? Следващото ми омърморване за превод - разказите на Едгар Алън По на български не са преведени като "Бъчонката с амонтилядо" и "Издайническо сърце", а "Бъчвата с амонтилядо" и "Сърцето издайник".

Това е, туйто от мене. Сборника е супер, задължителен за всеки Кинг-фен. Завършвам ревюто с текста на Краля на задната корица: „Стига толкова. Прекалено дълго се задържахме в подземния мрак. Горе ни чака напълно различен свят. Хвани ръката ми, Верни читателю, и аз на драго сърце ще те поведа обратно към светлината. С радост отивам там, понеже вярвам, че доброто е вродено у повечето хора. Знам, че е вродено в мен. За теб обаче не съм съвсем сигурен.”

петък, 30 септември 2011 г.

Книга за Гробището



Автор: Нийл Геймън
Издател: Pro Book
Формат: 145 Х 210
Година: 2011
Стр: 224
Цена: 11.99 лв

"Геймън е съкровищница! Провървяло ни е, че го има!"


Ето това изказване на чичко Стивън Кинг, което стои на предната корица на "Американски Богове", спокойно може да присъства върху всяка книга от британския писател Нийл Ричард Геймън. Защото аз досега слаб роман от последния не съм чел, макар да го открих едва тази година.

Леко представяне на "Книга за Гробището":

Някойси Джак избива методично цяло семейство, ала пропуска най-малкия и най-важен член от него - бебето. Последното, сякаш предусетило какво го чака, успява да изпълзука извън къщата чак до гробището на близкия хълм. Убиецът го последва, но щом прекрачва в гробището влиза не там, където трябва и е отпратен. Обитателите на мястото за последен покой - куп призраци на починали и мистериозния Сайлъс се събират, за да решат съдбата на малчугана. Мис Оуенс решава да осинови хлапето, подкрепена от съпруга си и му дават своята фамилия, а за име избират да го кръстят Никой, съкратено - Ник. Сайлъс пък се превръща в личен настойник и учител на хлапето. И така малкия Ник, макар и човек, започва да расте сред нехора и придобива специални умения, които другите нямат... А Някойси Джак и мистериозното му братство още го търсят.

Защо трябва тази удивителна книга да краси личната ви библиотека:

+ Перфектната корица и уникалното оформление на изданието.
+ Завладяващата история за приятелството, сравнима с писанията на Бредбъри и Саймък.
+ Прекрасното описване на първата любов, още детската, юношеската - най-истинската, най-чистата.
+ Чудесният превод на Гергана Стойчева - Нуша. И бележките под линия, и стиховете, и всичко - браво!
+ Представянето на канонично злите в изкуството персонажи като добри.
+ Детската прямота на изразяване и разсъждение е уникална при главния герой, давайки прости и еднозначни отговори на сложни въпроси, които ни тормозят и досега.
+ Настръхващото описание на таласъмите, портата им, света и града Гулхайм. Нийл, моля те, напиши един отделен роман само за това.
+ Зловещият Танц със Смъртта, когато мъртвите танцуват с живите и появата на Сивата Дама - тази, която всички ние срещаме на края на жизнения си път. "- Сайлъс, а ти защо не танцуваш? Мелодията не те ли увлича? - Този танц Ник е или за живите, или за мъртвите. А аз не принадлежа нито към едните, нито към другите".
+ Споменът за изгубеното детство е така силен...
+ Мъката по родния дом и осъзнаването, че там, където си роден и израсъл, вече не ти принадлежи.

Искам обаче да омърморя редакторите и коректорите - на места са оплетени късите и дългите тирета, а героинята мис Лупеску се среща в три разновидности като име - освен посоченото я има и като мис Лупеско и мис Лупески. Румъния ни е съседна държава все пак, такива грешки са повече от досадни.

Геймън е чудесен разказвач. Не пропускайте.

събота, 24 септември 2011 г.

Малко след Залеза



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 472
Цена: 21 лв

Лейдис енд джентълмен, преди три дни Кралят на Ужаса навърши 64 години. Да ни е жив и здрав поне още толкова и да ни радва само с хубави книги! По този повод съм ви подготвил ревю на една сравнително нова негова книга - сборникът с разкази "Малко след залеза". Както може би много добре знаете, аз обичам сборниците с разкази, както и творчеството на Кинг. И така, да видим какво се крие в тези тринадесет диаболични истории:

1. Уила - група хора се озовават самотни и непотърсени от никого на стара, запусната гара. Един от тях тръгва да търси приятелката си и когато я открива разбира, че всичко се е променило жестоко и необратимо.
2. Бягащото момиче - намигване към стария роман на Кинг "Бягащият мъж". Тук обаче действително имаме едно момиче, чийто живот за нула време се е сгромолясал и тя има нужда да събере парчетата от душата си. Най-удобното нещо за целта се оказва бягането и тя започва всеки ден да пробягва все повече и повече километри... Докъде ли ще я отведе това?
3. Сънят на Харви - кратък разказ с отворен край, който сам можеш да избереш как да завърши. Зловещо.
4. Пиш-стоп - напомни ми "Тъмната Половина", старата приказка за д-р Джекил и мистър Хайд, разказана наново. За добрия човечец и тъмното му алтер-его.
5. Велотренажор - дълъг и забавен разказ за един художник с наднормено тегло, който е крайно време да отслабне. За целта си купува въпросното нещо, което е дало заглавието на разказа и започва усилено да върти педалите вкъщи. На стената отсреща е окачил своя голяма картина и всеки път щом се кажи на тренажора, започва да се пренася някъде другаде...
6. Техните неща - болезнен разказ, свързан с трагедията на 11 септември. Кинг е показал своето виждане по въпроса чрез начина, който умее той.
7. Денят на дипломирането - разказ, който ми напомни на предишния. Отново имаме директна атака срещу САЩ, този път с бомба, но не е ясно терористичен акт ли е, или е започнала нова война.
8. Н. - най-дългият, най-добрият и най-любимият разказ от сборника, издържан в лъвкрафтовски стил. За тъканта на реалността, на нашия собствен свят, което е като покривало. Това покривало обаче на места е започнало да се износва, да изтънява, отдолу се показват други светове, заплашващи да разкъсат тъканта и да нахлуят при нас.
9. Дяволската котка - ами, точно такова е, което си помислихте. Една сатанинска твар от котешкия свят, даже мисля че е и филмирано. Ако сте чели "Черният котарак" на Е. А. По, този разказ няма да ви изненада.
10. "Ню Йорк Таймс" със специално намаление - кратък разказ за това как понякога нашите близки могат да се свържат с нас от отвъдното.
11. Немият - старата история за странния стопаджия, който качваш в проливния дъжд. Какво ще стане обаче, ако този човек вместо да ти направи мръсно започне да ти помага?
12. Аяна - сетих се за "Зеленият Път" и дарбата на Джон Кофи да лекува. Това тук е нещо подобно.
13. Натясно - нещо, което ние в България много добре го знаеме: свадата заради имоти. Кой воюва за въпросният имот - ами двама възрастни мъже, разбира се. Кой кого ще постави натясно?

С други думи, чичко Стиви се е справил блестящо този път и сборника е много, много добър. А, да не забравя - от понеделник официално на пазара е ето това нещо - новият албум на Пепи Станимиров, художникът на Кинг за България. Там ще намерите подбрани осъвременени версии на любимите ни произведения, и не само...

неделя, 18 септември 2011 г.

Три хорър романа

Приготвил съм ви три кратки ревюта за три класически книги в любимия ни жанр. Всичките са хубави, ако досега не са ви попадали - препоръчвам ги с всички крайници.



Автор: Айра Левин
Издател: Ирис
Формат: 130 Х 200
Година: 1992
Стр: 224
Цена: 18 лв (за мене 2)

Започвам с кратко представяне на роман, добил статута на американска класика. Пред вас е "Бебето на Розмари" - кратка, ала за сметка на това завладяваща история от странния автор Айра Левин, за който се знае, че странял от хората като от чума - отказвал интервюта, срещи, автографи, живеел нейде надалеч и т.н. Други негови известни книги са "Момчетата от Бразилия", "Степфордските Съпруги" и "Сливър". Розмари Удхаус е кротка американска домакиня, живееща в Ню Йорк през 60-те години заедно със съпруга си - недотам известния актьор Гай Удхаус. Те си наемат голям, скъп апартамент в голяма, зловеща жилищна сграда. Съседите им - двама мили старци, са любезни и странно отзивчиви към младото семейство. Внезапно, след нощ, изпълнена с алкохол и кошмари, Розмари забременява от съпруга си - или поне той така й казва. И оттук насетне става една... Романа е филмиран през 1968-а с Миа Фароу в главната роля - първите тридесетина страници са малко тегави, но после нещата се оправят.



Автор: Греъм Мастертън
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 1993
Стр: 232
Цена: като за мен - 2 лв

Ърскин е нюйоркски ясновидец, който се препитава, лъжейки възрастни жени - гледа им на карти таро, заблуждава ги че е медиум и предава съобщения от покойните им съпрузи и т.н. Внезапно при него идва младата Карин Тенди - леля й е редовен клиент на Ърскин и го препоръчва. Момичето разказва кошмарите си на шарлатанина и после отива в болницата, където трябва да я оперират - отзад на шията й внезапно се е появил тумор, който за броени дни е нарастнал ужасяващо. Лекарите правят рентгенови снимки и се опулват невярващо - всъщност това на врата й не е тумор, а зародиш на човешко бебе... Най-великият и зловещ индиански шаман се е завърнал от мъртвите, за да си отмъсти на белия човек и всички трябва да го спрат - Ърскин, докторите, полицията и друг шаман. В стремежа си злият шаман ще призове ужасяващи демони, които да потопят света в морета от кръв - Гущерът от Дървото, Звездния Звяр, Великият Старец и др. Феновете на Лъвкрафт ще останат доволни. Единственото, за което можем да съжаляваме е, че останалите книги от поредицата не са издавани на български.



Автор: Робърт Маккамън
Издател: Хермес
Формат: 130 Х 200
Година: 1994
Стр: 448
Цена: 75 лв, като за мен - 2 лв

Не мога да кажа коя от трите книги в тази статия е най-добра, понеже всичките са в различен стил, авторите им имат различни цели и методи, но тази сякаш най-много ми допадна. Добре дошли в Пъкъл - малко миньорско градче от 2000 души, разположено близо до мексиканската граница. Добри дошли и в Бордъртаун - предградие на Пъкъл, населено изключително от мексиканци, население 500 души. Жега, прах и смрад - ужас. Наесен училището затваря, хората се изнасят масово оттук - медната мина, давала хляб на почти целия град вече е изчерпана. Внезапно пада разрушен космически кораб недалеч от града и от него излиза доброто извънземно Дофин, което обсебва тялото на малко момиченце и казва на всички да бягат и да се махат оттук, понеже скоро става страшно. Докато го послушат и мизериите се случват - тъкмо в града се води кървава битка между Ренегатите (банда американски момчета) и Кроталите (кръвен враг, банда мексиканчета) и току до тях, в самият център на града се забива от космоса друг кораб - черна пирамида, която изстрелва към небето енергиен лъч и пуска купол над града, изолирайки го от останалия свят. Познато ни е отнякъде, нали? От пирамидата излиза чудовищния преследвач Стингър, гнусна комбинация между гигантска стоножка и скорпион, междузвезден ловец на награди, който в преследване на Дофин буквално изорава целия град и избива сума ти и народ. Екшън-хорър-фантастика, издържана в най-добрите традиции на Кинг. Прочетете.

вторник, 13 септември 2011 г.

18% Сиво



Автор: Захари Карабашлиев
Издател: Сиела
Формат: 145 Х 210
Година: 2009
Стр: 276
Цена: 12

Ахой, ето ме отново тук, след две седмици и кусур забавяне съм ви подготвил новичко ревю. Нещото, което ще ревюирам едва ли е неизвестна книга за по-запалените читатели от вас и по-специално почитателите на новата българска литература.

Противоречива, интересна, оригинална, интригуваща и нееднозначна - това са епитетите, които ми хрумват, щом се сетя за "18% Сиво". Автор е Захари Карабашлиев - никому неизвестен емигрант в Щатите, който написва роман и влиза зверски с бутонките в прасците на модерния български роман. Но за какво става дума в тази книга, която по моите сметки претърпя 8 (осем!) преиздавания, от които аз прочетох четвъртото?

Младият с уклон към средна възраст герой Захари Карабашлиев, изигран от самия едноименен автор на книгата и наричан от приятели Зак, решава да разпусне вечерта. Определено има нужда - дългогодишната му приятелка Стела го е оставила и той решава да запали колата и от Ел Ей да премине мексиканската граница, за да купоняса в Тихуана. Вечер на пиянство и лудост, сбиване с някакви опасни типове, спонтанна кражба на буса на гадовете и бягство обратно в Щатите. Когато се поизбистря той разбира, че от вана на престъпниците е свил ценния товар от един чувал с марихуана. Изведнъж Зак решава да промени коренно уседналия си начин на живот и да направи нещо щуро. Вместо на другия ден да отиде на работа като прилежен гражданин, натискайки се с други хиляди идиоти по десетлентовата магистрала, той решава да тегли една спонтанна на всичко и от Лос Анжелис да отиде чак в Ню Йорк, за да продаде тревицата за солидна петцифрена сума в гущери. И тук започва едно налудничаво приключение...

+ Книгата те грабва изненадващо и се чете бързо, гладко и много приятно;
+ Когато разбираш откъде идва заглавието на романа сякаш едновременно изпадаш в мечтание и те блъска товарен влак - толкова е силно;
+ Красива и затрогваща е привържеността на Зак към фотографията - неговата истинска страст и любов, негово призвание, което практикува за жалост само като хоби. Нещо повече - любовта му към старите апарати с ленти, които промива сам в собствена лаборатория, отказвайки да ползва модерните дигитални камери. Навява една носталгия към миналите дни, които - съгласете се - бяха по-добри във всяко едно отношение;
+ Пожарите бяха нещо брутално;
+ Монологът на Шефа накрая беше нещо заредено с толкова мъдрост, че само заради него си струва да се прочете книгата;
+ "По-добре една поносима идея, но завършена, отколкото една велика, но незапочната";
+ "Истинските промени са невидими, останалите просто не си заслужават лишенията";
+ "И на двама ни бе ясно къде искахме да отидем - Америка. И на двама ни бе омръзнало животът постоянно да предстои";
+ "Всяко изречение, което започва с "Любовта е..." не заслужава да бъде доизслушвано";


- Самото начало на книгата е малко тегаво, състоящо се от скучни описания - направих това, направих онова;
- Реването и тръшкането за любимата е толкова много, че не просто ме подразни, а направо ме изнерви. То бива да ревеш и цивриш, има го и този период, но и той свършва, нали? По-мъжката, егати, древните римляни са казали, че нищо не съхне по-бързо от сълзите;
- Това със снимките от сафарите и как героя го раздава природозащитник ми беше, меко казано, покъртително глупаво;
- Редакторите и по-специално коректорите можеше да се постараят малко повече;
- Не знам дали от "Тоблерон" са платили за книгата, но споменаването на въпросния шоколад е толкова начесто, че накрая и на мен ми се прияде и си купих;
- Шибан край, по дяволите, мамка му, баси, хора, защо се отказахте от щастливия завършек на историите, искам си хепиенда обратно! Не съм лигав женчо, който гледа сериали и чете любовни романи, о, не, далеч съм от такива работи. Просто искам книгите да свършват щастливо. Знам, че в живота не е така и там свършват гадно, но аз не чета за да се пренеса в реалността, ей! Чета за да се пренеса в един по-хубав, по-добър свят, където доброто побеждава, героите убиват чудовището и влюбените се събират. И така нататък.

Прочее, въпреки треските романът неслучайно е събитие на родната литературна сцена и ако се колебаете дали да го почнете, хич не се и колебайте, ами направо отваряйте и започвайте с мен:

"Няма я от девет сутринта. Щорите в спалнята са плътно спуснати, но денят все пак намира начин да влезе и то с рев - камионът за боклук. Значи е сряда. Значи е осем и петнайсет. Има ли по-шумен шум от шума на камион за боклук в осем и петнайсет?"

неделя, 28 август 2011 г.

Голият Обяд



Автор: Уилям Бъроуз
Издател: Парадокс
Формат: 130 Х 200
Година: 1994
Стр: 224
Цена: 30 лв (за мене 2. Много са й)

Скъпи читатели на блога ми. Ако редовно посещавате този сайт може би ви е направило впечатление, че по принцип ревютата ми са позитивни и съм способен да намеря нещо хубаво дори и в книги, които не струват хартията, на която са отпечатани. Сега се пригответе за едно наистина гадно представяне на още по-гаден роман, който без съмнение ще е най-скапаното заглавие за годината. Ако не ви се четат подобни неща - моля, сменете страницата.

Уилям Бъроуз е постмодернист, един от бащите на бийт-поколението в Америка, редом с Алън Гинсбърг и Джак Керуак. Тази книга също е основоположник на това движение в литературата и гордо стои закопана в темелите му, редом с "Вопъл" на Алън и "По пътя" на Керуак. Що е то бийт-поколение ли? Отваряме Уикипедия и четем, че това е тесен литературен кръг от група писатели, чиито основни елементи са опитите с наркотици, нетрадиционните форми на секс, повлияли са хипитата. Съвсем нелошо определение.

Бъроуз има едно дете - син, кръстен на него, който се ражда от втория му брак с Джоан Волмър. Дръжте се да не паднете - Джоан умира, когато Бъроуз я застрелва в главата при опит да повтори популярната сцена с ябълката от "Вилхелм Тел" в нетрезво състояние. Писателят е бисексуален, впоследствие става открит хомосексуалист.

Защо този роман е боклук? Корицата е ултрасмотана, но много пасва на съдържанието - чист crap. Според някои почитатели на този тип литература аз едва ли разбирам нещо и авторът умело е вплел своите социално-критични възгледи и е подронил моралните, политически и икономически канони на тогавашното американско общество. Според мен обаче се състои от записването на наркоманските бълнувания на автора, смесени с хомосексуалните му желания и всичко това гарнирано с високото му самочувствие и неподправена убеденост в собствената му значимост. С една дума - надувка. Съжалявам, че не успях да разровя достатъчно добре литературните лайна на повърхността на романа, за да достигна до гениалните повърни, които се крият отдолу.

О, не, не казвам, че няма и положителни работи вътре. Авторът споделя немалко интересни факти, предимно за наркотиците, така че ако сте наркозависим или обичате да четете книги, от които да научите нещо може и да ви хареса. Ако пък и си падате по еднополовата любов, то пък може да издигнете романа в култ и да си го закачите в рамка на стената. Понеже аз не спадам към нито една от двете групи обаче и чета книги основно за да си доставя удоволствие ще се постарая да се отърва от този роман по най-бързия начин.

Книгата няма логическа подредба, ясно изразени герои, образи, не притежава сюжет, авторът скача от едно на друго като луда маймуна от клон на клон, съдържа натуралистични хомосексуални сцени, преплетени със садо-мазо, снъф и наркобълнувания. Съдържа типични описания на видовете наркотици, как действат, какъв е трипът от тях, абстиненцията, халюцинациите, срещите с пласьори, лежането по арести, сблъсъците с ченгета. Има словоизлияния на доктори, които ако ги чуе дори на Менгеле ще му настръхне косата. Но няма история и докато четеш, буквално те заболява главата от несвързаното бърборене и безсмислените диалози, въобще не е ясно къде е границата между реалност и делириум, започва да ти се драйфа и ти иде да удушиш автора със струна за пиано.

Спомних си един епизод от "Жени" на Буковски, в който авторът е на литературно четене и в хотела който отсяда е и Уилям Бъроуз. Казват на Буковски, че са известили Бъроуз - все пак две литературни величия случайно се озовават под един покрив, но Уилям не е пожелал да се срещне с него. Чарлз маха с ръка и казва ами добре, и аз не искам да се виждаме. И двамата пишат доста автобиографично в книгите си, та съм склонен да мисля, че случката е истинска. Но Буковски е ултимативно прав - за какво могат да си говорят те двамата?

Буковски е пияница, Бъроуз е наркоман. Буковски е женкар, Уилям хомо. Буковски е гений, Уилям ге(ни)й. Чарлз е честен до смърт, Бъроуз е престорен. Буковски е човек от народа, Уилям е превзет и надут псевдоинтелектуалец. Последното може да е и от детството им - Буковски израства в бедно семейство, Бъроуз в богато. Буковски пише романи, както и да го погледнеш - Бъроуз пльоква на белия лист литературни мастурбации. Буковски е писател, Бъроуз е автор. Има разлика, огромна.

Мислех да цитирам пасажи от книгата, за да видите на практика за какво иде реч, но се отказах. Не искам да ви го причинявам, не искам и да го причинявам на себе си. Извинявам се ако съм бил прекалено хейтърски настроен, но както казва колегата Блажев - има книги, които по-добре да не попадат в ръцете ви и трябва да бъдете предпазени от тях.

сряда, 24 август 2011 г.

Черна Фантастика



Автор: Георги Христов
Издател: Жельо Учков
Формат: 130 Х 200
Година: 2000
Стр: по-малко и от предишната
Цена: неизв.

След вторият сборник с разкази на бургаския хорър-автор Георги Христов, се захванах и с първия му. Честно казано, втория сборник, който вече ревюирах, ми хареса повече. Личната ми препоръка е авторът да си събере творбите от двата сборника, да им прасне една генерална редакция и да издаде една цяла, завършена по вид книга, с хубава корица и прочее, вместо тези две тънки тетрадчици, които от километри крещят, че са самиздат по всички показатели.

Та, какво съдържа книжката:

1. Пазителят на Портата
- съвсем кратичък, но нелош и приятен разказ за едно специално коте. Котките не са това, което са!
2. Футболен Мач - моят любимец в сборника. Авторът е почерпил солидно от личния си опит като футболен съдия, за да създаде едно разказче, описващо любимият спорт на милиони мъже по света в бъдещето. Едно бъдеще и един спорт, които не са точно такива, каквито очакваме. И футболни съдии, които са същинските герои на мача...
3. Живот на Кредит - хубав разказ за пътуване назад във времето, където главният герой се сблъсква с известни личности от героичното минало на България. Логичен завършек на разказа.
4. Остров в Душата - нелоша история за моряк, който се сблъсква със Сатаната. Кой ще победи и кой ще е излъгания?
5. Писмо от Оня Свят - твърде разтеглена история, досадно изброяване на различни марки стоки, мудно действие, нужда от кастрене. Най-голяма творба в сборника, най-не ми допадна.

Ами това е - за кратка книга, кратко ревю. Обещавам следващото да е по-обемно ;-)

неделя, 14 август 2011 г.

Неподвластните



Автор: Божидар Грозданов
Издател: Квазар
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 416
Цена: 11,99 лв

Първо, няколко думи за Божидар Грозданов. Започнал крехкия си писателски път като автор на книги-игри под псевдонима Тед Грей ("Мистерията Пегас 800 С", "Компютърни Войни", "Бойците на Европа", цикълът "Ендивал" - последните две в съавторство), той остава завинаги приятно белязан от тези безгрижни замечтани години с интернет псевдонима си Bave (който някои казват префърцунено "Бейв" - грешите, произнася се "Велики Баве". Който е играл някоя книга-игра на Божидар с Хамелеона, веднага ще се досети защо.) Гражданинът Грозданов не е спрял да пише след това - о, не, напротив. Под перото му е излязъл страховитият роман за горгони "Господари на Мрамора".

Какво представлява книгата "Неподвластните"? Ами, това по същността си е сборник с пет сериозни новели, развиващи се в един и същ свят, споделящи общи герои и събития. Божидар е решил да събере на едно място четири творби, взели различни награди от конкурса Таласъмия през годините и да добави една съвсем нова. Нахалникът му с нахалник, всяка година го награждават и продължава да участва! Но, така е - както е казал борецът, докато печеля ще играя...

Нека направим разбор на разказите в този сборник, преливащи от змейове, самодиви, таласъми и прочее хубави хора:

1. Орденът на Св. Георги - творбата, с която се открива сборникът и съответно света, в който се развива действието. Тайнствен православен орден, създаден на името на един от най-известните календарни светии. Свещениците, които членуват в него, имат нелеката задача да унищожават приказните същества. Невидима война на кръста с магията - кой ще победи? Самодивите и змейовете са могъщи, а таласъмите са идеалните шпиони, невидими в сенките, но дори и те се страхуват от оръжията, направени специално да ги поразят.
2. Торба с вяра - ето един чудесен разказ. Някъде в планинските дебри се укрива тайнствено селце, пътят до което е известен на малцина. Селото пази велик артефакт, до който много хора (и не само) искат да се докопат, за да придобият могъщество. Тук виждаме появата на Ловците - могъщи бойци, които трепят върколаци за закуска и не се колебаят да се изправят срещу самодивите. Със свещени оръжия и дрехи, изтъкани от бради на светци те са достоен противник на приказните създания. Намесват се и други играчи... но последната дума ще имат Пазителите.
3. Търговци на души - също прекрасна творба. Запознайте се с Търговците на души - може би най-силната каста в света на Божидар Грозданов. Хора, които държат с здравата си хватка живота на стотици приказни създания и карат самодивите да им служат, на тях и потомците им продължение на векове. Хора, които търгуват с души - буквално и са истинските управляващи на България. Най-кратката творба в сборника - само 44 страници.
4. Тунелът на мечтите - а това пък вече е най-дългото произведение. Проснало се на близо 130 страници то си е направо повест. Кръстена е на странно съоръжение - подземен тунел, в който цялата налична електроника изключва, а приказни създания не могат да влязат, защото умират. По мое лично мнение можеше лекичко да се посъкрати, но от друга страна е творба, която служи за вододел в сборника. Просто всичко се оцапа - намесиха се и военните, всички се сбиха, абе ужас.
5. Пропуснатият град - и последната творба. Приказните същества вече владеят България - градовете са разрушени, всички хора живеят на село, сред природата и слугуват на самодиви и змейове. Металът е забранен, както и много други неща. Но интригите не спират - знае се, че има някъде останали свободни Ловци, знае се, че Орденът на Св. Георги не е унищожен напълно. Като капак на всичко се намесва и Куцулан, вълчия пастир. Много, много добро, историята не свършва, тепърва има да се случва още какво ли не.

Книгата завършва с пролог към следващата книга на Божидар, която е роман, ще се казва "Новопокръстени звезди" и се явява продължение на тази книга. Смело мога да потвърдя, че Грозданов се е справил чудесно със задачата да потопи читателя в един приказен свят, основан на базата на българското митологично фентъзи. Моите лични фаворити са "Търговци на души" и "Торба с вяра". Ако обичате да четете за змейове, самодиви, таласъми и т.н. или просто си падате по родния ъндърграунд - тази книга е само за вас.