вторник, 31 декември 2013 г.

Литературна 2013




1. Блога в цифри

През изминалата година прочетох и ревюирах близо 60 книги, или над 15 000 страници. Този път българските автори почти изравниха преводните в блога - браво! Забелязвам странна тенденция - макар да е криза и хората все повече да нямат пари, работа и доходи, книги се купуват, още и се пишат от родни творци - и то хубави книги! Напук на всичко!

2. Пустинния Скорпион



Година и половина след "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" пред вас е третата ми книга - "Пустинния Скорпион"! Сборник разкази, който за разлика от предните два не е толкова хорър, колкото фантастика и фентъзи. Търсете в книжарниците, за повече информация - погледнете блога горе вдясно.

3. Трите награди



През изминалата година дублирах успеха си от 2007-а, когато в рамките на една година спечелих три литературни награди и така закръглих победните си призове на десет. Връчените награди са съответно: Български автор на 2012-а, присъдена от НКФХ, победител в коледния конкурс на сп. Дракус и победител в кастинга "Търси се психар". Благодаря!

4. Новите български книги от тази година, които препоръчвам:



Освен моя милост, със собствени книги тази година се отчетоха и членовете на Камората: Сибин Майналовски - 2 книги (Сянката и Усмивка в Полунощ), Явор Цанев - 2 книги (Странноприемницата и Вино за мъртвите), Весислава Савова (Приключенията на Щур и Враби), Димитър Цолов (двулицевият сборник Пет приключения на витек Диман/Космическото пиле), Коста Сивов (Славянски Хроники), Антон Фотев (Разторг), сборника на Цитаделата Мечове в града, както и приказките на Лейди Пол. Не пропускайте, всички заглавия си струват!

5. Преводни заглавия, които ми харесаха най-много през годината:



6. Най-скапаната книга за годината:

Без коментар.



7. Колибри



С девет прочетени книги без съмнение "Колибри" е най-четеното издателство в блога ми през годината. Нещо повече - през тази година те стартираха инициативата Клуб "Галактики" - всеки месец се прави сбирка в някое заведение (СуингингХол, Лодки, TripTen и др.), където се дискутира фантастика, фентъзи и хорър, връчват се награди от конкурси, книги на издателство Колибри се продават с 50% отстъпка и какви ли не хубави работи. Елате на срещите, пийнете по едно, участвайте в литературните конкурси, вземете си хубава книжка!

Ами, така видях аз изминалата година накратко. Весело ви посрещане на следващата довечера!

петък, 27 декември 2013 г.

Океанът В Края На Пътя



Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2013
Стр: 208
Цена: 13.99 лв

Последното ревю за тази година на една от най-добрите книги за годината. Една приказна история за възрастен мъж, който си спомня своето детство преди тридесет години, за къщата в която е живял и за странното семейство, което живее във фермата в края на пътя. Майка, баба и дъщеря, които притежават свръхестествени способности...

+ Това е Геймън, тоест залог за качество - какво повече? Въображението му, начинът му на мислене, възприемането му на околния свят е оригинален, уникален, увлекателен, затрогващ. Една приказна история за детството, която му се отдава така добре (спомнете си Книга за Гробището), за безвъзвратното изгубване на това детство, за мечтите, за реалността и как тя не е същата, когато си възрастен. Децата виждат неща, които ние не, възприемат света другояче.
+ Грабващ наратив, една лекота на изказа, която сякаш му се отдава така естествено... + Мисля, че всяка история си иска своя обем и бях леко скептично настроен щом разбрах, че това е било замислено да е разказ, който впоследствие е бил раздут до роман. Да, ама не - при големите майстори това не важи.
+ "Връзка, която бавно се беше износила, докато накрая се беше разпаднала, както май винаги ставаше."
+ "Обичах да чета. Книгите тъй или иначе бяха по-безопасни от хората."
+ "- Няма да боли.
Взрях се в него. Възрастните казваха това само когато нещо, каквото и да е, щеше да боли много."
+ "По-голям ли се чувстваш, когато разплачеш едно малко момче?"

- хм, абе видях сцена, която много ми напомни "Ланголиерите" на Кинг.

Ако пропуснете "Океанът в края на пътя", ще пропуснете много. Съвсем сериозно.

събота, 21 декември 2013 г.

Сумрачен Патрул



Автор: Сергей Лукяненко
Издател: Инфодар
Година: 2010
Стр: 464
Цена: 17 лв

След леката крачка назад, която Лукяненко направи в Дневен Патрул (лично мнение), сега отново скача рязко напред, довеждайки третата книга от поредицата поне на нивото на Нощен Патрул, ако не и на по-високо. Останах изключително доволен от книжката. Както и предните две книги, тук вместо роман имаме три повести, къде свързани една с друга, къде не чак толкова, но без съмнение до една интересни. Антон Городецки продължа стремително да вдига нивото си на магьосник, ставайки все по-силен и по-силен.

1. Ничие време - Антон е внедрен в баровска жилищна кооперация, където слухти за един специален човек. В случая му се налага да си сътрудничи не само с досадната Инквизиция, но и с вражеския Дневен Патрул, където за да му е комбина са изпратили негов стар (не)приятел. Каква тайна крие обаче Борис Хесер, шефът на московския Нощен Патрул?
2. Ничие пространство - изморен от случаи, Антон се отдава на заслужен отпуск със съпругата и дъщеричката си - също Светли Магьосници, при това превъзхождащи го по сила. В малкото селце недалеч от Москва обаче нещо става - в гората до него се крие вещица, неизмеримо древна и могъща. Вещица, която крие тайни и стари магически книги...
3. Ничия сила - легендарният гримоар "Фуаран", за който всички яростно отричат, че съществува, се оказва реален, а силата която крие - неизмерима. Городецки отново ще трябва да спасява света, този път цялата планета - буквално.

Позволявам да цитирам момент от любимата ми сцена в Сумрачен Патрул - финалният двубой в последната част. Антон се е изправил срещу чудовищно могъщ противник, ала и той не е слаб - в него едновременно наливат сила и Хесер от Нощния Патрул, и Завулон от Дневния, и Едгар от Инквизицията, които пък на свой ред я точат от подчинените си:

"Удряй - прошепна Хесер. - Удари с "Бялата мъгла".
Знанието за това какво е "Бялата мъгла" се вмъкна в мен заедно със Светлата Сила. Знание страшно, плашещо, защото дори самият Хесер е използвал това заклинание един-единствен път и след това се е заклел никога повече да не го използва...
"Удряй - посъветва ме Завулон. - По-добре със "Сенките на Владиките".
Знанието за това какво е "Сенките на Владиките" се плъзна в мен заедно с Тъмната Сила. Знание отвратително, ужасяващо, защото дори Завулон никога не е рискувал да вдигне тези Сенки от петия слой на Сумрака...
"Удряй - каза Едгар. - Със "Саркофага на времето". Само със "Саркофага на времето"!
Знанието за това какво е "Саркофагът на времето" нахлу в мен заедно със Силата на Инквизиторите. Знание студено, мъртвешко, защото приложилият заклинанието оставаше в саркофага заедно с жертвата - завинаги, до края на Вселената...


Вие сами ще разберете с какво е решил да удари Антон Городецки. Чудесен превод на Васил Велчев, както винаги. Не изпускайте!

вторник, 17 декември 2013 г.

Пълнолуние / Сърдечни Оттенъци



Автор: Айча Заралиева
Издател: Славчо Николов и сие
Година: 2013
Стр: 64
Цена: няма

Капки пот
между гърдите й -
като признание
за всичките ти усилия...

Тихите улици
с гладните кучета,
грозните гарги
и дупките в асфалта
отдавна са истински,
а не просто мигове
от кошмарните ми сънища...

Истории за дракони,
рицари,
принцеси с огнени коси,
девственици,
готови да убият заради честта си,
за вековни ледове
и горски бури, целуващи
страстно
безлюдни северни брегове
сънувам -
откакто ме пусна в своя свят...




Автор: Лилия Кашукеева
Издател: Литературен форум
Година: 2013
Стр: 48
Цена: 5 лв

Убий ме с мълчание
и скрий трупа в мрака!
В това състезание
реда си ще чакам.

Ще дебна тук, в ъгъла
на сенките, скрита -
лукаво прилъгана
от зов на мечтите.

Отломки на щастие
край мен ще прелитат.
Последно причастие
нощта ще извика.



Нахлуваш забързано в мен.
В ръцете ти, вкопчена, стена
и лъжа нощта, че е ден
с див шепот на морска сирена.

Дъждът вън задъхан вали.
Очите ти - пламъци, греят.
Изгубвам се, мракът боли,
а в сенките призраци пеят.

Безумно, в прозрачни слова,
пожарът в плах повей прелива.
Аз тихо отпускам глава,
заравям се в теб и заспивам.

понеделник, 9 декември 2013 г.

Пустинния Скорпион



Автор: Бранимир Събев
Издател: Ибис
Година: 2013
Стр: 272
Цена: 11.90 лв

И така, младежи и девойки. Третият сборник, третата ми книга на практика вече е факт - днес излиза от печатницата, утре ще е заредена на щанда на "Ибис" на Коледния Панаир на Книгата в НДК. Който иска да се снабди с книжката, нека заповяда на панаира - на щанда на "Ибис" (етаж 3, щанд № 301) ще се продава само за 9,50, а и ще можете да си я вземете лично с автограф от автора. Тоест - мен. За който не може да присъства - вече трябва да я има по всички книжарници. Линк към събитието във фейсбук.

Година и половина след предния ми сборник дойде ред и на новия. Стария беше доста успешен, към сегашен момент са продадени към 3/4 от тиража му. Предговора на книгата е от Кънчо Кожухаров, а мненията на задната корица са от Григор Гачев и големия Любчо Николов. Автор на корицата е отново суперпрофито Радослав Донев, дизайнер с над 10 години опит в бизнеса и автор на над 600 корици - посетете страничката му във фейсбук.

Сборника е малко по-голям от предния, с 20 страници, но разказите му този път са "само" 10, сиреч - наблюдава се едно нарастване на средния обем при творбите. Лошо няма - и бездруго личното ми мнение, както и на немалко читатели е, че новелите, нещата по 30-40 стр. които пиша ми се получават най-хубаво. За разлика от предните два, които бяха ориентирани основно към ужаса, този сборник е фантастика и фентъзи - хорърът е само щипка пикантна подправка тук-там. Не че искам да се хваля излишно, но този път мисля, че и корицата е най-добрата от на всичките ми книги досега, и съдържанието е най-най. Но да не ви отегчавам излишно. Нека кажа по няколко думи за всеки от разказите:

1. Пустинния Скорпион - най-обемната творба в сборника (90 стр, заемаща 1/3 от книгата) и най-дългото нещо, което изобщо някога съм писал. Започната е през далечната 2001-а, когато тепърва се учех да пиша и е завършена тази година. Вдъхновена от Тъмната Кула на Стивън Кинг, в тази повест се разказва за храбър ловец, издънка на загиващо братство от стрелци, скитащи се по планетата в едно антиутопично бъдеще. Впрочем, вижте сами този фентъзи уестърн - ето тук има откъс.
2. Кулата в Леденото Езеро - история, която може би вече сте чели! Публикувана е в сборника със зимни фентъзи разкази "Мечове в леда", който аз и Сашо Драганов от Цитаделата направихме преди почти 3 години. Ако случайно не сте я чели - тук я има публикувана цялата онлайн.
3. Златин и Змеят - хумористично българско фентъзи за юнаци и змейове! Публикувано във втори том на първия Златен Кан. Един шеговит поглед към родни митологии и човешки отношения, на които по принцип се гледа ама много сериозно.
4. Цикъл - фантастичка с машина на времето! Посветена на бате Ицо Пощаков. Кратичък, ама от сърце. Ей го на публикуван целия тука.
5. Бразая - отново българско фентъзи, този път хорър-ориентирано. Чували ли сте за бразаите, знаете ли какво е бразая? А за обичаят Бразаица, празнуван по Коледа в Северна България? Прочетете и ще разберете, но се пазете и от бразаите - създания малко таласъми, малко кукери.
6. Играта на Боговете - разказът е хем фентъзи, хем алтернативна история. Публикуван е в последния "Златен Кан" - "Изборът". Марк Тулий Октавиус е римски пълководец, сгрешил пред своя император и наказан да се бие на Колизеума като гладиатор. Какво ще се случи обаче, когато се намесят висшите сили във Вселената, решили да изиграят Играта на Боговете? Този разказ е и за почитателите на играта Го и хората, на които им е харесала новелата "Арлекин" от предишния ми сборник.
7. Дракус - фентъзи-хорър, победител в миналогодишния коледен конкурс на сп. Дракус. Внимавайте, става дума за великия трансилвански войвода с афинитет към набиването на кол, който между другото преди векове е имал лятна вила в родното ми място. Публикуван в четвърти брой на Дракус.
8. Битка за Вселената - екшън-фантастика, която не е това, което е :-)
9. Жертвоприношение - разказ, описващ половин човешки живот и градацията на един мъж като писател, израстването му от нулата до върха. Творба, която най-добре бих описал като част от фантастичното нефантастично. Ако питате дали в нея съм вложил автобиографичен елемент - отговора е само трошица.
10. Ще Крача Редом с Теб - личният ми фаворит, шедьовърът, който поднасям за десерт. В близко бъдеще планетата е разтърсвана от свирепа Световна Война... Една военна екшън-фантастика, която накрая израждам в любимия си жанр. Ще останете доволни.

Очаквайте в най-скоро време ревюта тук и там. Вече има и няколко интервюта - в Кафене.бг, в Цитаделата, в няколко форума тече игра, където книгата е обявена като награда за победителя...

Ами, това е! Очаквам ви на панаира! Мисля, че ще има останали малко бройки и от предния ми сборник - "Човекът, Който Обичаше Стивън Кинг", за който не го е чел. Който иска да се сдобие с книжката, а няма възможност да я намери, нека ми пише смело - или на фейса, или на имейла. Срещу коричната цена ще я получи с автограф и безплатна доставка.

И... БЛАГОДАРЯ!

понеделник, 2 декември 2013 г.

Усмивка в Полунощ



Автор: Сибин Майналовски
Издател: Топ Преса
Година: 2013
Стр: 336
Цена: 12 лв

Иии - воала, дами и господа! Вече на пазара е втората книга на Сиби - "Усмивка в полунощ"! Вярвам, вече сте чели или имате достатъчно информация за "Сянката". Толкова време мина, откакто той пишеше и изведнъж, през 2013-а - две книги! С гордост мога да заявя, че автор на предговора към този чудесен сборник съм лично аз.

Докато "Сянката" беше повече хорър-сборник, "Усмивката" е повече фентъзи (интересно, също като при мен с "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" и предстоящия ми сборник "Пустинния Скорпион":-). Сборника е доста по-обемен, но е учудващо евтин - за 21 коли само 12 лв. Тази чудесна, бомбастична корица е правена не от кого да е, а от титана Петър Станимиров - респект! И, на практика - този сборник съдържа най-най пълният цикъл разкази за кръчма "Зелената котка".

Има фентъзи, има ужаси, има тъга и мъка, но има и много смях! Ще кажа по няколко думи за част от разказите - моля да не ми се сърдите, че няма да правя разбор поотделно на всеки един: та творбите в тази книга са точно 44! И така:

1. Усмивка в полунощ - първият разказ, творбата, от която започва всичко, с която стартира цикъла "Зелената котка". Запознайте се с Тери Сторн, най-великият Тъмен маг, раждал се някога, влезте в култовата кръчма. Първото приключение на Тери ще е свързано с легендарна магическа книга и много красива жена... Значи, може да се обърка всичко. Разказът е публикуван и в последния сборник с разказите от конкурса "Златен Кан" - "Изборът".
2. Критична маса - хумористично разказче за това как всъщност се появяват черните дупки.
3. Замръзналите реки на Амарантия - ей, че хубаво заглавие! Забавна творба с още по-забавен герой - Джонатан Деветте Пръста. Хора, спазвайте личната хигиена! Както казваше покойният Георги Русев като директора Цончев във "Вчера": "Хигиената! Хигиената е майка на прогреса!"
4. Нарисувай ми убийство и Да си мерим четките - чудесни творби с нов персонаж, вдъхновен от човека, направил корицата на този сборник. Запознайте се с Питър Стенли - художник, притежаващ свръхестествена дарба.
5. Били Зеленчука, Били Миротворецът - хохохо, ето я и черната овца на магьосническото сдружение! Не се подлъгвайте от младежкия му вид, от любовта му към алкохола и простотиите, които върши. Човек, който се справя с балрог по-добре от Гандалф и удържа сам две армии, съответно от елфи и от орки да не се избият заслужава най-малкото уважение.
6. Още едно коняче - какво знаете вие за конкурентните кръчми на "Зелената котка"? Знаете ли, че те са "Куцата медуза" и "Сополът на Мерлин"?
7. Бира, магии и пържена цаца - симпатично разказче, влязло и в "Мечове в града".
8. Градинарят - кой каза, че тук няма и хорър? Има, имааа... И то много добър.
9. Пещерата на Прокудените - не, магьосника не е мъртъв... Той ще се завърне! Той винаги се завръща.
10. Стоте живота на Бренда Макалистър - кое е по-тегаво: когато всеки ден някой те трепе и на сутринта се събуждаш, все едно нищо не е било, или когато ти се налага ти да трепеш всеки ден по някого?
11. Последното БГ-Фентъзи - гаврата с бг-фентъзито е... абе трябва да се прочете :-D
12. Неверие - въпреки всичко, приятелите ще ти повдигнат духа. Какво като не искат да те издават и публикуват, да не се е свършил света?
13. Есетата. Тази нощ ще танцувам сам, Понякога се връщам в душата ти, Помня, Реквием за две ръце, и още... Щом антифен на есетата като мен успя да ги оцени, защото стигнаха до него - това ще се случи и с вас. Гарантирам.

А сега, внимание. Който иска да се сдобие с екземпляр от книгата лично от автора с автограф, може да направи следното: а) да го потърси във фейсбук и да му пише на лично съобщение или б) да се появи на Коледния Панаир на Книгата в НДК и да си я вземе от щанда на БГ Книга. Сибин ще е там и ще раздава автографи лично на 14 декември, събота от 16 до 20 часа. А ако сте още по-нетърпеливи, може да се срещнете с него в петък, 6-и декември в бирария "Бавария", кв. Гевгелийски, ул. Попчево № 11, от 17 часа.

За финал - откъсче от предговора:
"И, ако се чудите как така жанрове като ужасът и фентъзито могат да бъдат създавани от един и същи писател - не се чудете. Абсолютният император на хоръра, Хауърд Филипс Лъвкрафт е писал и фентъзи, бащата на Конан Робърт Хауърд - изтръпващ хорър. Ужасът и фентъзито са двама братя, които вървят заедно ръка за ръка. Просто единият е малко по-грозен.
Елате, хванете за ръка хоръра и фентъзито. Те ще ви поведат из приказки, непознати земи - магични и страховити, омайни и ужасяващи, радващи и натъжаващи... Но без съмнение, до една интересни
Елате. Виждате ли как вече и двамата братя ви даряват с усмивка?
Усмивка в полунощ..."


четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Танцуващият Замък 2: Изроди и Лузъри



Автор: Робин Джарвис
Издател: Милениум
Година: 2013
Стр: 584
Цена: 17 лв

Ето го и дългоочакваното продължение на Танцуващият Замък! Чудесната корица и оформление отново са оригиналните, с които май излиза по цял свят, ако не се лъжа.

Танцуващият Замък разпростира бързо заразата си из Англия в това продължение, паразитирайки из целия остров. И не само там - хищната книга вече протяга и задушава в пипалата си Германия и други европейски страни, а САЩ отчаяно се съпротивлява на пагубното й влияние. Положението изглежда обречено.

Този път главните герои са "лузърите", или така наречените "аберанти" (много хубава дума, много ми хареса). Натъпкват един лагер с деца, които имат природен имунитет към книгата и се опитват отчаяно да ги привлекат към чудния живот в Муункастър. Въпреки всичките усилия, повечето деца си остават нормални.

За съжаление, търпението на Измъс и слугите му се изчерпва и лагерът... се превръща в концлагер. Храната и всичко други става оскъдно, хлапетата са принудени по цял ден да работят, да берат гадния плод минчет, да слугуват на пазачите си - зловещите стражи Пунчинело... Положението се скапва с всеки изминал ден.

И още - в едно от децата се е вселил духът на самия Измъс и то постоянно прави мръсно на останалите. Ала в друго се е вселил Потайният Дух на Замъка, който притежава дарбата да се телепортира в Кралството и да се връща оттам, носейки различни предмети... А чудовищата от света на Муункастър вече спокойно идват в нашия.

Плюсчета:

+ книгата е обемничка, но се чете учудващо бързо, гладко и приятно;
+ Джарвис пише увлекателно, изобщо не сваля нивото спрямо първата книга, напротив - прехода е така естествен, че имам подозрение: Танцуващият Замък на практика е една огромна тухла, която е разцепена на по-малко;
+ читателят е много, много съпричастен със съдбата на героите, определено;
+ "Милиони хора са в мрежата. Някой би си помислил, че пред тях са открити неограничени възможности. Но те съвсем не се стремят към това. Твърде големият избор ги обърква. Както ви казах, те желаят ред. Искат някой да им каже какво и откъде да си купят. Хората са подвластни на стадния инстинкт. Ето защо хаосът на интернет се укротява и приема желаните от тях форми при всяко щракване на покорната и безропотна мишка. Издигат преградни стени в безкрайността, понеже изпитват ужас пред срещата с неограничените условности."

Минус:

- заглавието е не само отвратително, ами направо ужасно. Толкова ли нямаше по-читав начин да се преведе на български Freax and Rejex?

С голямо нетърпение очаквам следващата книга от Танцуващият Замък - Fighting Pax! О, да - историята съвсем не е приключила. И него ще прочета с голям кеф. Книжката беше супер добра.

Само да не го преведете като Мирния Борец или нещо от сорта.

петък, 22 ноември 2013 г.

Кървава Власт 2: Корупция



Автор: Веселин Стаменов
Издател: Топ Преса
Година: 2013
Стр: 128
Цена: 5.99

Веселин Стаменов е автор на няколко книги, продавани в изумителни тиражи. Стилът му е т-нар. "вулгарни романи", които пишеше преди години покойният Христо Калчев. Една от книгите на Стаменов е Кървава Власт, за което вече съм ви говорил. Сега е ред на Кървава Власт 2: Корупция, логичното продължение.

Игрите по високите етажи на властта продължават с пълна пара. Иван Милетиев - Козела вече е мъртъв, ала е оставил наследник: Васил Станков - Акулата, който веднага се забърква с игрите на местно и международно ниво. Удивително е колко много интереси се сблъскват на малката ни национална територия - Москва, Вашингтон, Брюксел... Наглед бедната ни, ошмулена държава всъщност е баница, която все още има доста апетитни парчета, към които драпат кой ли не.

Освен родната енергетика, тук е споменат и дърводобива, по-специално в Югозападна България, откъдето е Стаменов. Врътки за десетки милиони левове само там, кой знае колко общо са в цялата държава. А, да, и цигареният бизнес.

Стари играчи, нови играчи, всеки срещу всеки, партиите хем се конкурират с другите партии, хем са разкъсвани от вътрешнопартийни борби... хем търсят съдействие от другаде: трети партии, бивши/настоящи мутри, чужбина. Стаменов е тънък познавач на игрите по високите етажи, определено е отлично информиран и знае за какво става въпрос.

Освен наследник, легендарният генерал Козела е оставил и... наследство. Не говоря за най-малкия му син, разбира се. Говоря за солиден масив от информация, събиран през целия му живот. Информация, която може да помогне на някои хора и да вгорчи живота на други. Всеки го търси, но къде ли е?

Минус на книгата - немалко грешки, нужда от по-сериозна редакторско-коректорска работа.

Въпреки всичко с удоволствие бих прочел и евентуална Кървава Власт 3, както и хитовия роман на Стаменов "Убий Путин".

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Пет Приключения на Витек Диман / Космическото Пиле



Автор: Димитър Цолов
Издател: Рал Колобър
Година: 2013
Стр: 160
Цена: не видях

Поредният двулицев сборник. Представям ви Димитър Цолов, победител в коледния конкурс на сп. Дракус и дебютната му книга. От една страна е мини-роман, състоящ се от пет разказа, проследяващ различните приключения на Витек Диман (герой, син на човек и самодива, борещ се със змейове, вампири, бродници, вещици, плътеници и прочее народна сган; Мите, пращал ли си твои разкази на конкурса Таласъмия, впрочем?), от друга страна имаме Космическото Пиле - седем кратички творби.

Нека кажа по няколко думи за всяко разказче.

Пет приключения на Витек Диман - супер готини историйки за геройските походи на въпросния Диман. Признавам, най-много ми харесаха първите две истории: за бродника и вещицата, третата с исполина и змея също беше много добра! Следващите обаче бяха някаква степен тъжни, въпреки комичната нотка в боба и мечката :D Ала това го отдавам на факта, че нашият герой там се ожени и трябваше да се грижи за жена и дете. Няма как да е същия юнак, след като му мелят сол на тиквата ежедневно, трябва да сменя пелени, да се грижи за семейство и опухва баба Меца на бърза ръка, че трябва да се връща да не загори боба! Да, в такива случаи има смях и сълзи, но не и геройство. Ала останах много, много доволен.

Космическото пиле - седем кратки разказчета. Всичките ми харесаха, независимо дали става въпрос за хорър или трилър (Паякът и Осата, Симфония Агония), фантастика (Космическото Пиле, Вдъхновение), дали има поука (Тримата братя и 30-годишната ракия) или са хумористични (Кръговратите на Любовта, Пистолетът). Няма да навлизам в детайлни подробности за отделните разкази - достатъчно кратички са, ще си ги прочетете и сами.

Книжката е малка, чете се бързо и приятно, формата й е А6 и се побира директно в джоба, изобщо ще си прекарате с нея много добре. С голямо нетърпение очаквам други разкази от Димитър Цолов и следващата му книга - определено умее да пише интересно и интригуващо.

Димитър Цолов е вокалист на чутовната врачанска пънк банда Докторс Гого Бенд, завършил е медицина и обича още да пише готини простотийки - непременно посетете страницата му ПИЯНИЯТ БАРД. Ако искате да си закупите книжката - свържете се с автора, пишейки директно на тази страничка. Доколкото знам, цената е 10 лв, което включва книжката плюс разходите за доставка - Цолов ще ви даде IBAN, където превеждате сумата и той ви изпраща книгата. Система, която използвам и moi и препоръчвам и на други автори. Аз лично останах много доволен от тази книжка - независимо дали подхваща фентъзи, хорър, крими, фантастика или чудесно хумористично приключение, при него празно НЯ-МА.

сряда, 6 ноември 2013 г.

Мечове в Града



Автор: Колектив
Издател: Екопрогрес
Година: 2013
Стр: 348
Цена: 12 лв

Нов сборник фентъзи разкази от български автори! Ето и фейсбук страничката му - плс лайк!

С гордост ви представям следващата книга на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър - "Мечове в Града", своеобразното продължение на познатия ви "Мечове в Леда". Този път обединяващият фактор не е зимата, а градът - разказите са в модерния жанр ърбън-фентъзи. За мое съжаление, този път не участвам в сборника по никакъв начин - нито като съставител, нито като автор или нещо друго. Просто подкрепям инициативата.

Сборникът е, смея да твърдя, още по-хубав от предния - по-дебел, с повече автори, с по-добра корица, на разумна цена, а и разказите са чудесни. Някои от авторите, участвали и преди сега са определено израснали като творци, а има и немалко нови, които се публикуват за прът път и се справят учудващо прилично. Тук трябва да се отбележи и чудесната редакторска работа на Весислава Савова, буквално на места си личат явни подобрения.

А сега, нека пристъпим към разбора на 16-те автора и техните разкази! Споменавал ли съм между другото, че 16 е любимото ми число?

1. Александър Драганов - Тримата пазители и златната ябълка: без съмнение един от най-добрите разкази в сборника и мой личен фаворит. Златната ябълка, тази апетитна хапка за силите на Злото действително съществува и тази нощ ще узрее. Единствените, които могат да я опазят са тримата пазители. Кои са те и ще се справят ли - разберете сами! Председателят на НКФХ и съставител на сборника се е справил просто epic!
2. Васил Мирчев - Шаман: също много епичен разказ като предния, изпълнен с много екшън, схватки, бой и лудница, както аз обичам. Сигурно вторият разказ, който харесах най-много. Заклинания, призоваване на чудовища, всякакви магии! Намигването към Мирослав Пенков и творчеството му ме накара да се усмихна. Силно препоръчвам.
3. Димитър Димитров - Краят на сънищата: хубав стил, богат език и речник, чудесни описания и прекрасно въображение. Внимавайте със сънищата, те могат да станат реалност! А случи ли се това - не забравяйте, че сред сънищата има и кошмари.
4. Димитър Дъковски - Елпида: красив разказ, красива легенда. А, да - и внимавайте с метрото. Особено лондонското.
5. Донко Найденов - Битката за Дурикс: фентъзи разказът на Донко е сигурно най-малко "ърбън", което не го прави по-малко добър. Владетелят Уктарис е дошъл, за да си върне това, което му принадлежи по право - отнето му от красивата, ала опасна Питолия.
6. Иван Димитров - Спас и вълшебният медальон: Фогъра е машина! След участието му в предния сборник Мечове в Леда се завръща с един много хубав и приятен разказ, който е лекичко намигане към Стражите на Съзвездие Пентаграм 1 и 2, реалити романите, които правихме в Радио София. И за малки, и големи.
7. Иван Русланов - Непростимият грях: много, много добър разказ. Един интересен поглед към театъра, тайните които крие в подземието си и що за чудати актьори играят на неговата сцена. Определено силен финал.
8. Ивета Атанасова - Чуждите: Ивета рисува една постапокалиптична картина за група хора, които са се обединили срещу нашествениците. Съпротивата продължава вече с години, нашите се крият в МОЛ... Всъщност, прочетете сами, ще останете доволни.
9. Коста Сивов - До преизподнята и обратно: хахаха, Коста, заглавието на този разказ да не е "случайно" намигане към До Ада и Назад? Ениуей, Сивов е написал чудесен разказ, при него няма празно. Да, понякога си достатъчно силен, за да атакуваш, но какво ще направиш, когато си принуден да се отбраняваш?
10. Lady Pol The Beloved - Наследството: чел съм разказ на Поли от Русе във втори брой на сп. Дракус - Прероден и още тогава ми направи силно впечатление. Тук имаме силно автобиографичен разказ - в една зимна вечер куп русенски метъли се събират в кръчма The Legacy, където има концерт. Концерт, който няма да е като останалите.
11. Петър Пенев - Сенки над града: магьосници се срещат във Велико Търново, за да се изправят заедно срещу Зло, което едва ли може да бъде победено. Прекрасна финална битка.
12. Радослав Балабанов - Дъга: едно наглед безобидно пътешествие с влак ще излезе от релси, когато в купето на млад мъж и приятелката му внезапно се намърда... един странен господин.
13. Сибин Майналовски - Бира, магии и пържена цаца: Сиби освен автор (прочетохте ли Сянката?) е и човекът, отговорен за корекциите в книгата и за предпечата: странирането и корицата. Разказът му тук е повече хумористичен, от цикъла за кръчма "Зелената котка", който съвсем скоро ще излезе на хартия под името "Усмивка в полунощ".
14. Станьо Желев - Никога не се доверявайте на демон: една магьосница ще трябва да се разправи с могъщ демон в градска среда, разчитайки единствено на уменията си и на помощта на своя бял вълк.
15. Чавдар Ликов - Приключенията на Пикуел: един хумористичен поглед върху героите, избранниците и техните жени и мисия. Вярвам, че ще намери почитателите си.
16. Явор Цанев - Енергиен вампир: говорил съм ви достатъчно за Явор, за Дракус, за Странноприемницата и Вино на Мъртвите. Стилът на разказа е чудесен, а заглавието може да ви наведе на мисълта за какво точно става въпрос.

Ето и друго ревю на сборника в Цитаделата.

Единственият проблем е, че тази чудесна книжка не може да се открие в големите вериги. Освен лично от авторите, може да си я закупите на сбирките на НКФХ "Цитаделата", в "Български Книжици", на пл. Славейков - 6-та маса, клуб за игри Паладиум Геймс в жк Изток - ул. Майор Юрий Гагарин № 30, ако сте от Русе - в Rockstar Cafe, за провинцията - може да я поръчате оттук... засега е това, ако има ъпдейти с нови места, ще ги пусна като коментари под тази статия.

Приятно четене! Ще бъде!

четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Вино За Мъртвите



Автор: Явор Цанев
Издател: Гаяна
Година: 2013
Стр: 184
Цена: 14 лв

"Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите"

Явор Цанев, както може би съм ви казвал, е един много хубав човек от Русе. Издава родното ъндърграунд списание "Дракус" с издател "Гаяна", което публикува изключително творби от български автори в жанрове като фантастика, фентъзи, ужаси, крими, приключения и т.н. Комай остана единственото списание, което излиза на хартия и единственото, което обявява конкурси и връчва парични награди. Ревюирал съм всичките броеве до момента в блога. Ако имате път към Русе, отбийте се в кръчмата на Явор "Рокстар кафе", пийнете едно, запознайте се с Явката, пък си купете я някое Дракусче, я тази книга която ревюирам, я предната на Явор "Странноприемницата". Продават се в кръчмата, ще останете доволни.

"Отворете бутилката, отпийте от виното - глътка за живите и глътка за мъртвите... защото някои живи не са съвсем живи и някои мъртви не са съвсем мъртви"

Явор Цанев обаче е и нещо много повече от всичко това. Той е и страхотен писател.

Ако сте прочели Странноприемницата и ви е харесала, във "Вино за мъртвите" направо ще се влюбите. Честно. В предния сборник въпреки че също е чудесен имаше доста стари разкази, в този всичко е ново. Признавам: някои от разказите са така силни, че дори закоравяла гадина като мен усети влага в очите си. Тук просто няма слабо.

"Когато фантастичното звучи твърде вероятно, когато ужасното се докосва до красивото, когато ежедневието те кара да възкликнеш, да се стреснеш, да се разсмееш или засяда в гърлото ти... когато виното за мъртвите го пият живите..."

Кладенецът, Метрономът, Дървото, Старицата, Обет, Селцето, Гарванът, Не Се Връщай, Котакът, Дестилация, Тихия, Реквием за Такси, Едно От Мен, Хартиени Фенери, Вино за Мъртвите... Всичко е чудесно. Кратки, изчистени, силни творби. Нямам какво да кажа.

"Накрая винаги остава нещо в бутилката..."

Една-единствена забележка имам към Явор. Братле, Странноприемницата е 166 стр и е 12 лв, тази книжка е 184 стр и е 14 лв. Моля те, посмали малко. Не че книгите не го заслужават - напротив! И, все пак.

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Ханибал - Зараждането на Злото / Една Паница Свобода

Една на пръв поглед необичайна комбинация - двойно ревю, съчетаващо страшното и смешното:



Автор: Томас Харис
Издател: Колибри
Година: 2007
Стр: 276
Цена: 12 лв

Не мисля, че има нужда да ви говоря кой е Томас Харис, кой е Ханибал Лектър и прочее излишъци. Това е четвъртата книга за легендарния злодей-канибал, и нея я филмираха както (почти) всичко на Томас Харис. Книгата/филмът проследяват младостта на бъдещия психопат Лектър - роден в Литва аристократ с фамилен замък и богат род и какво довежда до безвъзвратното му изкривяване: Втората Световна, зверствата на нацистите, след тях тези на съветската армия и какво ли още не. В ролята на младия Ханибал видях за пръв път французина Гаспар Улиел - нищо не ми говореше като актьор, ала играта му бе рядко уникална. Наистина успя да влезе в образа и да накара зрителя да изтръпне неведнъж.

Войната свършва, СССР завладява Литва и фамилният замък на Ханибал е превърнат в сиропиталище и от един бъдещ владетел на това имение сега Лектър е прост пансионер. За щастие по стечение на обстоятелствата Ханибал успява да се откъсне от Империята на Злото и да заживее във Франция. Тук обаче са и едни стари познайници от ВСВ, с които вече оформящият се убиец-канибал започва игра на котка и мишка.

Не пропускайте - прочетете книгата, или поне гледайте филма. За предпочитане и двете.



Автор: Трендафил Акациев
Издател: Ванеса
Година: 1992
Стр: 160
Цена: 12.80 лв стари пари

Аз съм факт литературен
и съм вече в книжка турен
от издателство "Ванеса".
Но критиците ми де са?
П.С. Зная де са, зная де са:
демоде са, демоде са!

Браво, браво!
Радвай се, краво.
И тази зима
за тебе ще има
във ямите силаж.
Яж!

Марули, марули, марули...
Безкрайно зелено поле.
Сред него стои и се пули
едно възхитено теле.
Хапни си теленце, хапни си
марули и прясна роса.
Ах, как ми се иска да клекна
и с тебе и аз да паса!

О, физкултурници,
слънцето плиска ви
с лъч подир лъч.
Хвърляйте копия,
хвърляйте дискове,
хвърляйте къч!

Какъв позор, какъв позор!
Сервираха ми таратор.
И с него бих си хапнал яко,
но го сервираха без мляко,
без краставици и вода -
една паница свобода...

петък, 18 октомври 2013 г.

Приключенията на Щур и Враби



Автор: Весислава Савова
Издател: Св. Иван Рилски
Година: 2013
Стр: 60
Цена: 5 лв

Още първата среща с творчеството на Весислава Савова ми направи силно впечатление – първо нейната камерна пиеса „История с дух”, после двете й мистични новели, обединени в сборника „Пътуване”. Забелязах стегнатия й изказ, чувството за ритъм и затрогващите човешки истории, които разказва. После ми попадна първата й книга – сборникът с кратки разкази „Приятели”, където осъзнах, че всяка една творба притежава толкова силен заряд, че просто няма как да те остави безучастен – ще те натъжи, ще те разведри, но без изключение ще провокира емоция в теб и ще те направи съпричастен към героите й. Затова когато ме помоли да стана редактор на тази детска книжка, приех без капка колебание.

Весислава е, без съмнение, рядка птица. Така и се подвизава в интернет пространството – с никнейма rarebird. Преводач и писател, тя има опит и като редактор, и като много добър организатор – виновник е да се появи фестивалът „Кръстопът на изкуствата”, срещащ на едно място творци от различен тип: писатели, поети, музиканти, художници... И, nota bene – пише страхотни хайкута, с които понякога организира изложби. Нещо повече – въпросните хайкута са преведени на няколко езика и са стигнали до читатели от цялото земно кълбо, отделно са донесли на авторката си международни награди.

Но нека кажа и няколко думи за книжката, която държите в ръцете си – „Приключенията на Щур и Враби”. Макар отдавна, за съжаление, да не съм дете и през мен да са минали хиляди книги, аз останах запленен от историята за двамата главни герои. Това са таласъмчето Щур и неговата приятелка витричката Враби. Въпреки че в повечето случаи те са ни представяни като отрицателни персонажи (таласъмите в българските народни приказки, а витрите в „Роня, дъщерята на разбойника” на Астрид Линдгрен, примерно), тук те са добри същества, които не желаят никому злото. Те си живеят мирно и тихо в Голямата Гора, играят по цяла нощ и заедно приключенстват – празнуват, берат гъбки, срещат се с различни горски обитатели и ходят къде ли не. Също като нас, когато сме били малки и с приятелите си сме обикаляли навсякъде и сме щуреели, докато се изморим. Та кой не е бил дете?

Някой някога беше казал, че най-трудно се пишат детски приказки. Без съмнение съм склонен да му вярвам. Когато го правиш, не просто трябва да си наистина увлекателен, за да задържиш такова непостоянно нещо като детското внимание върху приказката. Да пишеш приказки е преди всичко огромна отговорност – творбата ти трябва да провокира доброто у децата, да им покаже житейски истини, да им даде добър съвет и от тази приказка децата да си извадят поука. Смело мога да твърдя, че „Приключенията на Щур и Враби” отговарят на абсолютно всичко изброено.

И за финал. Вече се убедих, че каквато и форма да подхване, Весислава се справя просто отлично – независимо дали говорим за поезия или проза, за стихотворения, приказки, хайку, новели, кратки разкази, пиеси… Единственото, което липсва в богатото й писателство портфолио е роман, който бих прочел с неподправено удоволствие – защото знам, че ще го издържи по всички правила на тънкото изкуство, наречено писане.

Прочетете тази наистина замечтателна приказка. Тя е написана от писателка, която без съмнение има заложби да постигне световна слава.

Което й го пожелавам от все сърце.

вторник, 15 октомври 2013 г.

Ветеран



Автор: Гавин Смит
Издател: Колибри
Година: 2013
Стр: 448
Цена: 20 лв

ЧУ-ТОВ-НА!!!

Лейдис ен джентълмен, простете телешкия ми възторг. Просто толкова отдавна не бях чел роман от такъв тип - военна екшън-фантастика, където екшънът преобладава, че просто бях забравил. Съвсем сериозно - припомних си доброто старо време, когато четях Дан Симънс, Л. Рон Хабърд и други такива. Гавин Смит ми е напълно непознато име, нов автор е, но останах просто ошашавен. Ето така обичам - екшън, стрелба и бой, бой, бой, до дупка.

Както казах, Гавин Смит е сравнително млад автор, 45 годишен, с 4 романа зад гърба си (единият е по компютърната игра Crysis). Роден в Шотландия, живее в Англия. Но, всъщност, какво чак такова голямо значение има личността на писателя? Нека да поговорим за героя му, за главния герой във "Ветеран". Джейкъб Дъглас е бивш сержант от специалните части, уволнен дисциплинарно от армията за подклаждане на бунт, който тихо и сладко гние в градчето Дънди, превърнато във вертеп. Единственото, което вече интересува Дъглас е да има пиене, цигари, дрога и някой кинт за кабинките, където може да се отнесе във виртуалната реалност, за да забрави всичко, през което е минал.

Да, ама не. Правителството има други планове за Дъглас. Войната с Тях - извънземните антагонисти продължава, макар да са изминали над 60 години. Затова спешно мобилизират сержанта, понеже... е един от най-добрите. Нищо, че дясната му ръка е киберпротеза - в рамото му има вграден лазер, а от кокалчетата му излизат остриета. Да, очите му са черни лещи, а в главата му има вграден дисплей - тъкмо не може да плаче и е по-добър убиец.

Екшънът и стрелбата нямат край, хората масово имат присадени всякакви киберприспособления, плюс задължителните куплунги в тила, където народа пъха жакове за щяло и нещяло (специално за феновете на Уилям Гибсън), има тънки препратки към любими фантастични филми, книги и компютърни игри, изобщо съм сигурен, че всеки ще открие в романа неща, които са близки до него.

Къде е интригата обаче? Първата задача на Дъглас от бившите му шефове, които мрази и в червата, е малко... хм, странна. Още по-кофти става, когато Джейк сговня нещата, ама така хубаво ги скапва, че по следите му хуква далеч не само цялото британско правителство. За щастие, в бясната надпревара той има и друга задача - да намери и спаси старите си бойни другари Мадж и Грегър. За целта ще му помогнат хакера-гуру Езичника, непалецът-гуркха Рану, пирата-киборг Балор и други.

Враговете му обаче са най-богатите кучи синове на планетата и тяхното вярно куче, бившият началник на Дъглас майор Ролистън. С него е и легендарната килърка Сивата Дама, която не оставя живи след себе си. Майорът разполага със свръхсили, як финансов гръб, връзки, армия и дори правомощията да стреля от Космоса с орбитално оръжие по наземни цели.

Определено книгата показва безумието на войната и начина, по който изкривява хората, които взимат участие в нея, дори да оцелеят - нещо, което е малко вероятно (цитат: "като се замисля, не познавам хора, навършили 40 години"). Дори да е срещу изродясали извънземни, чиито оръжия и методи на битка са отвратителни. Но това е и нещо повече - роман за приятелството, за дружбата между хора, които заедно са рискували живота си хиляди пъти и са си пазили гърбовете безчет. Роман за хората, които ще слязат и в ада, за да разковат оттам събратята си и да ги върнат обратно, за тези, които ги държат за ръката в последните им мигове.

За добро или за лошо... книгата не свършва, има и продължение - War In Heaven. Надявам се да го издадат колкото се може по-скоро на български. Дерзайте, Ветерани в четенето! Романът не е за изпускане.

вторник, 8 октомври 2013 г.

Кръвта на Вселената / Sexus



Автор: Радослав Младенов
Издател: Камея
Година: 1999
Стр: 192
Цена: 3.50 лв

Книжка, издадена в "мътните" времена на българското книгоиздаване - 90-те. На корицата е с името Антъни Флеч, а вътре се е писал като преводач на романа, но автор си е той. Плюс: романчето излиза в поредицата "Фантастика" на Камея и Младенов може само да се гордее, че книгата му е в една и съща серия с имена като Фредерик Пол, Зелазни, Харисън, Нийл Стивънсън, Азимов, Силвърбърг, Гибсън и др. Чел съм криминални разкази на Радо Младенов и стилът му ми харесва наистина много.

За съжаление смея да твърдя, че фантастиката не се удава на Радо така, както кримито. Романът е някакъв опит за хумористична фантастика, която по-скоро се опитва да имитира Харисън, отколкото Шекли, нежели Пратчет, както пише на корицата, но си остава просто опит. Прекалено много забързано действие, прекалено много диалози, твърде много алогизми и дразнещи абсурди. Всичко това изражда книгата в пародия на самата нея и само дразни читателя.

Препоръчвам всичко от криминалния жанр, което е писал Радо, но този фантастичен роман - не.



Автор: Хенри Милър
Издател: Парадокс
Година: 1993
Стр: 288
Цена: 39 лв

Книга, която харесах много повече. Още един представител на бийт-поколението, който пише за секс и пиене. Вярно, не е добър като великия Бук, но е на километри по-високо от онова недоразумение Бъроуз. Книгата е емблематична за творчеството на Милър и е първата част от трилогията "Разпятие в розово" - другите две са съответно Nexus и Plexus.

Пиене и секс в големи дози, особено секс! Нищо чудно, че е била толкова дълго време забранена в Щатите - издадена е още 1945-а. Време на депресии, войни и строги нрави, съвсем неподходящо за издаване на подобен роман. Имаш си съпруга, но си имаш и любовница, в която си лудо влюбен, а помежду другото забърсваш и случайни бамбини за по веднъж... Къде дават тъй?

Ценен плюс, който почти не присъства у Буковски - Милър вкарва една готина философия в романа си, която в повечето случаи е много точна и вярна, това ми харесва. Минус - същата тази философия. На немалко места се отплесва и ги дрънка с цели страници разните му акълища, без да се усеща, че дотяга. Но като цяло останах доволен от романа и ще трябва да потърся и другите две части.

П.С. Да, знам, корицата е отвратителна. Не че не обичам вагини, обожавам ги, ама чак на корица на книга да ми я изтипосат е малко прекалено. Поне да беше избръсната, пък то - две шепи вълна.

понеделник, 30 септември 2013 г.

Пътят на Тигъра 1: Отмъстител!



Автор: Марк Смит и Джейми Томсън
Издател: ИК "Книги-игри"
Година: 2013
Стр: 160
Цена: 11.99 лв

Книгите-игри настоятелно опитват да се завърнат на родния книжен пазар, което лично мен ме радва неимоверно! За пръв път в Новата Вълна излиза преводно заглавие, и то не кое да е, а именно първата книга от шесттомната поредица "Пътят на Тигъра" - "Отмъстител!". Както може би знаете, в България през 90-те издадоха от 3-та до 6-та, като първа и втора така и не видяха бял свят. Е, първата видя, очакваме и втората.

Плюсове:

+ Историята като цяло. Първо, уникалната идея: имаме един дарк фентъзи свят с орки, тъмни елфи, всякакви чудовища - тролове, ефрити, гнусни изчадия и изведнъж: нинджи! Твоят герой е обучаван цял живот убиец, следващ Пътя на Тигъра, който трябва да спаси света и да отмъсти за убийството на баща си. Чудесно написана, внимателно и точно подбрани думи, плюс настръхващи на моменти епизоди и отвратителни начини за умиране и убиване. Изобщо, всички добри работи, които може да роди писателски мозък от Великобритания.
+ Нивото на трудност. Смъртта дебне буквално във всеки епизод и книжката хич не е лесна. Първия път като я превъртях докато стигна до победния край героят ми умря 5-6 пъти, при това нито един от тях по време на битка.
+ Картата. Определено е нарисувана в пъти по-добре отпреди. Има добавени много неща, които преди бяха изтървани, а други са преведени по-добре (старите Пилони на Промяната вече са Стълбове на Промяната, Дуароухейм - Джуджедом, Оукънхълс - Дъбокор, Харит-Свраков си е само Харит, още повече че не става въпрос за свраки, а за Вранова река, която тече през него, Грейгилдс - Сиви задруги, Странд - Прибрежие и т.н)
+ Наличието на солиден пантеон от богове в свят, където религията играе изключително важна роля. Имаме Куон Изкупителя, на който се кланя нашият нинджа, богове като Злост - злия брат на Куон, лошият бог на войната Васч-Ро, богинята на отмъщението Немезида, Всемайката, Съдбата, Смърт, Морейн - бога на властта и колко още!

Минуси:

- Корицата. Все си мисля, че щеше да е по-удачно на нея да има нинджа, фентъзи сетинг, главен злодей или прочее. Тази жена която виждате мисля че е една Тъмна елфка, с която се биеш на подземна арена и въобще не е някой от босовете.
- Превода. Някои неща са преведени по-добри, ала други направо... В интерес на истината, ако досега не сте чели Пътя на Тигъра, това едва ли ще ви е проблем. Но ако сте играли предните четири книги и особено ако сте им фенове, някои неща няма да ви харесат. Пустинята на Оракула сега е Пустиня на Прорицателя, Стените на Сенките - Сенкостен, Пустинята на Опечалените е Пустиня на Наскърбените, Града на Ясновидците сега са Ясновидски Обиталища. Но това не е най-лошото. Фиордите на Голямата долина сега са Провлаци на Големите долини. Моля, разтворете Уикипедия и вижте, че разликата между фиорд и провлак е ОГРОМНА, а това на картата са именно фиорди. А има неща, които преди бяха преведени кофти, а сега още по-лошо: Quench-heart keep беше Кула на Утоленото Сърце, сега е Сърцегасна Твърдина. Земята на Огнените Чапли сега е Земя на Огнечаплите, в оригинал Firedrakes. И ако преди 20 години е нямало интернет и възможност да преведеш firedrake (което на практика си е малък дракон), сега оправданието какво е? И най-кофтито: Sea Elves Sound преди беше Море Песни на сирените, сега е Море Самодивски напев. Какви самодиви в тоя сетинг? Откъде българска митология там? И какви са тия морски самодиви? На епизод № 83 попаднах на следното, цитирам: "Огромните бедрени кости са разцепени заради гръбначния мозък в тях." Моля?
- Илюстрациите. Оригиналните английски са, но са поместени в предговора и в края на книгата като малки картинки, част от статии за авторите и книгите-игри. Впоследствие се оказа, че авторите нещо не са се разбрали за авторските права върху илюстрациите на оригиналните художници и това е единственият начин да се позаобиколят правилата.
- Цената. За 160 страници 12 лв са си пладнешки обир, извинявам се.

Приятната изненада на довиждане. Феновете знаят, че последната, шеста книга от поредицата - "Пъкъл!" завърши хептен наникъде, как главния герой пада в мрежата на гигантски паяк, който се приближава. Авторите пишат седма книга, с която да завършат поредицата като хората веднъж завинаги.

Остава ни само да чакаме.

вторник, 24 септември 2013 г.

Воини на Светлината



Автор: Л. Рон Хабърд
Издател: Бард
Година: 1997
Стр: 208
Цена: 2500 лв от старите

Лафайет Роналд Хабърд е много интересна личност. От една страна е създател на сектата на сциентологията (в която членуват Джон Траволта и Том Круз) и е написал противоречивата "Дианетика: Модерна наука за душевното здраве" и такива подобни книги. От друга страна е автор на чутовните поредици "Бойно поле Земя" и "Мисия Земя", които са класика в научната фантастика и вледеняващото романче "Страх". Бях много приятно изненадан, когато се сдобих с тази книжка, за която не бях чувал. Тя не е точно роман, а съдържа седем разказа в общ сетинг, които проследяват различните приключения на д-р Матусал.

Кой е д-р Матусал ли? Д-р Матусал е най-прославеният член на най-елитната организация в космоса: Вселенското Медицинско Общество, известни още като "Воините на Светлината". Набор на учителя Йода, поддържащ младостта си със специални процедури вече над 900 г., той е не просто член, а един от четиримата създатели на Вселенското Медицинско Общество. Членовете му са едва 600-700, което изглежда твърде малко за една галактика, населявана от 160 трилиона разумни същества. Ала въпреки това се оказват достатъчно.

Воините на Светлината не се подчиняват на никого, не обслужват ничии интереси и не приемат възнаграждения. Техни врагове са болестите и епидемиите в галактиката, корупцията и изкривеното мислене на хората и не един и двама държавни глави и диктатори треперят, щом съзрат златистите им кораби, носещи знака на два кръстосани лъчеви жезъла.

И нека да кажем нещо за разказите!

1. Д-р Матусал - пилотният разказ! Запознаване с нашия главен герой, който едва ли не докато лови риба помежду другото спасява човешки животи и се заема да вгорчи живота на хитър тарикат, решил да прецака цяла планета.
2. Лудостта на Нейно Величество - странна болест мъчи кралицата. Ще успее ли да я спаси Великият доктор, и какво крият от него?
3. Скъпите роби - естествено, че е по-евтино да ти работят роби за единия хляб, отколкото да наемеш работници! Още повече, когато тези роби не искат даже да ядат! Хм, да, но евтиното е скъпо...
4. Големият въздушен монопол - грозна е страстта на хората да печелят пари от всичко, особено от природните ресурси. Хабърд показва едно отвратително изкривяване за това как едни злодеи печелят от населението само защото то диша. Това се казва да правиш пари от въздуха!
5. Чума - опасен кораб скита из галактиката! Кораб, тъпкан с народ, заразен със смъртоносна болест. Колкото повече е в неизвестност, толкова по-страховита става опасността от космическа пандемия...
6. Стабилна инвестиция - чудесен екшън разказ за д-р Матусал и неговата вярна дясна ръка: извънземният четирирък Хипократ, висок метър и тежащ половин тон, който се храни само с гипс.
7. Д-р Мама Матусал - нещо се е объркало на обикновена земеделска планета и Матусал ще трябва волю-неволю да влезе в ролята на бавачка на хиляди хлапета.

Тук Хабърд не вкарва на преден план екшъна, характерен за Бойно Поле Земя или не дай Боже, нещо от сциентоложките простотии. Книжката е на практика хумористична фантастика и е много приятна, но за разлика от Мисия Земя, където на много места повествованието се изражда в кървища, цинизъм и сексуални аберации, тук това не се наблюдава.

Просто няколко добри фантастични истории, гарнирани с чудесен хумор.

четвъртък, 19 септември 2013 г.

Когато Мъртвите Се Пробудят



Автор: Йон Айвиде Линдквист
Издател: Колибри
Година: 2012
Стр: 320
Цена: 16 лв

Шведския писател Йон Айвиде Линкдвист е едно малко литературно чудо в световен мащаб. Чел съм големия му хит – романът „Покани ме да вляза”, който е филмиран и от шведи, и от американци и само в 9-милионна Швеция е продал половин милион бройки от него. Нещо повече - най-добрият разказ в "Малкият зелен бог на агонията" за мен беше именно неговият, измествайки даже самият Кинг. Сега на дневен ред е „Когато мъртвите се пробудят” – книга, в която за разлика от предната главните герои не са вампири, а зомбита…

Нещо става в Стокхолм. Необичайна жега мъчи жителите на Скандинавския полуостров, ел-уредите се държат странно и необичайно: включват се сами, отказват да се изключат… На всичкото отгоре всички хора започва силно и настоятелно да ги боли глава. Какво ли се задава?

Ами, ето какво се задава – мъртвите ходят. Всички, починали през последните 2 месеца в Стокхолм, около 2000 души, се съживяват и стават на зомбита. Досега са си лежали кротко по морги и гробища, а изведнъж – хоп! Пък и странни зомбита – не са мудни блеещи изроди, който повтарят „BRAAAAAAINS!”, нито пък тичащи подивели зверове, които късат жива плът. В повечето случаи просто си стоят и (почти) нищо лошо не правят.

„Когато мъртвите се пробудят” е различната зомби история. Тук нямаме постапокалипсис, някакъв вирус или зараза, героично отбраняващи се във военна база войници или цивилни, бранещи се със зъби и нокти в някой супермаркет с подръчни материални срещу гладните зомбита. Не. Линдквист залага на човешките отношения, на които се опират трите сюжетни линии в романа. Няма нужда мъртвите да се стремят да изядат мозъка на живите, а живите да пръснат мозъка на мъртвите. Всеки починал и след това възкръснал е нечин син, внук, дядо или съпруг, всяка възкръснала е нечия дъщеря, жена, майка и пр. Хората искат да си приберат немъртвите/неживите вкъщи и да се грижат за тях, ала правителството не позволява… Интересен подход определено.

Като минус ще спомена дребния шрифт, с който е отпечатана книгата – няма нужда да е толкова ситно. На едно място видях как някой се опитва да вика Дама Каро – хм, не е ли Дама Пика бре? Ениуей, книжката е добра. И още – странните феномени в Стокхолм не свършват дотук: живите и мъртвите могат да комуникират помежду си по един необичаен начин…

За почитатели на зомбитата, Линдквист и нетрадиционното писане. Друго ревю - при Весислава.

събота, 14 септември 2013 г.

Сп. Дракус - 5 и 6 брой



Автор: Колектив
Издател: Гаяна
Формат: 100 Х 280
Година: 2013
Стр: 60
Цена: 3,50 лв

Направо да почваме:

Пети брой:

1. Сибин Майналовски - ТЕЛЕФОНЪТ НА КРАЛЯ: не съм единственият, който вкара Стивън Кинг като герой в свой разказ! Сиби се е справил просто страхотно тук, няма какво повече да кажа (между другото, прочетохте ли Сянката?)
2. Симеон Христов - ЖАЖДА: става. И въпреки това, Симеоне, можеш повече.
3. Андрея Илиев - КРЪЧМАРЯТ ВИНАГИ ИДВА: Андреята е писател от висока класа и има много хляб и боб да изядем, докато го стигнем. Разказа му е зверски. Единственото, което не ми хареса е, че този разказ на практика не го е написал. Просто го е сглобил, използвайки фрагменти от романите си Смъртта ще дойде боса и Да събудиш динозавър.
4. Мишо Гръблев - ШЕСТО ЧУВСТВО: добър разказ! Само това ще кажа. Кратичък, но ми допадна.
5. Янита Георгиева - КАФЕ: нищо особено не ми направи впечатление тук. Не ми хареса.
6. Стефан Георгиев - ЖИВОТЪТ НА НЕИЗДАДЕНАТА: ами... Не.
7. Явор Цанев - СЕЛЦЕТО: един от най-добрите разкази на Явор, които съм чел от него и за мен без съмнение най-добрият в последния конкурс, посветен на Агоп Мелконян. Прочетете задължително, и не забравяйте: "Селцето бавно отпусна ръката си."
8. Александър Бестужев-Марлински - ЗАМЪКЪТ ВЕНДЕН: останах с противоречиво мнение за разказа на този руски класик, раздвоен съм. Не мога да преценя даже дали разказа ми допадна, или не.

Шести брой:

1. Весислава Савова - ОЛОВНИТЕ ВОЙНИЦИ: много добър разказ, по който си личи, че е работено дълго и прецизно, без бързане, за да се получи чудесна, завършена творба в криминалния жанр. Препоръчвам.
2. Симеон Христов - ТЪРСАЧЪТ НА ДРУГАТА ИСТИНА: нелош разказ, бива.
3. Виктор Христов - РАЙ: кратка и леко неясна импресия, но финалът си го биваше и нещата се наредиха.
4. Давид Петров - ТАЙНСТВЕНИЯТ ПОРТАЛ: за дванадесетгодишен, авторът се справя много, много добре.
5. Димитър Цолов - ПАЯКЪТ И ОСАТА: победителят в конкурса за хорър. Изчел съм маса хорър, писал съм немалко такъв също, участвах във въпросния конкурс и трябва да призная: тук победи най-добрият. Жес.То.Ко. Нищо повече не мога да кажа.
6. Явор Цанев - ПРЕЗ ДРУГИ ОЧИ: Явка, този път не останах впечатлен. Същата забележка като в разказ номер три: поне финалът си го биваше.
7. Робърт Хауърд - ИЗГНАНИК ОТ АТЛАНТИДА: голям фен съм на Робърт Хауърд и Конан, ала това ми изглеждаше прекалено кратко, по-скоро като пролог за историите на Къл - друг персонаж на писателя.

Както съм казвал и преди - следете списание Дракус, купувайте, четете, споделяйте. Друго списание за фантастика, фентъзи и ужаси, излизащо на хартия в България НЯМА.

четвъртък, 5 септември 2013 г.

Рога



Автор: Джо Хил
Издател: Изток-Запад
Година: 2013
Стр: 372
Цена: 17 лв

Джоузеф Хилстрьом Кинг, известен просто като Джо Хил, е син на Стивън Кинг. Точно така. Друг негов роман, излизал на български е "Кутия с форма на сърце". И на двата никъде не пише, че е син на големия автор. Ще се почудите - защо? Ами, имал си изискване, човека - не иска да расне в сянката на баща си, а сам да си проправи път.

Между другото, "Рога" е чудесен роман.

Игнейшиъс Периш, наричан просто Иг, е нещастен млад момък. Още от ученици те са гаджета с красивата Мерин - любовта на живота му. Той никога не е бил с друга жена, а и не иска - единствено мечтае двамата да се оженят, да имат деца и да остареят заедно. За съжаление, съдбата има други планове. Една вечер двамата се скарват жестоко и Мерин иска да се разделят.

Бесен и наскърбен, Иг зарязва Мерин сама под дъжда и изчезва с колата да се натряска някъде. Когато се събужда и изтрезнява обаче разбира ужасната истина - снощи някой е изнасилил и убил Мерин и Иг е основният заподозрян. Родителите на Иг са богати и влиятелни, лесно го отърват, ала целия град го намразва за престъпление, което не е извършил.

Отчаян, Иг се нанася да живее при Глена - пълничка татуирана мацка с добра душа, която обича да си похапва, да прави глупости, обича и мъжете. На него не му пука особено - той и без това не я обича. Единственото, което прави Иг е да пие и да скърби по своята без време изгубена любов.

Докато една сутрин ей така, без предистория и причина Иг се събужда след поредния запой и с почуда открива, че на челото му са израснали рога. WTF? Той веднага скача и се запътва към болницата и открива нещо странно - всички, които го видят не се впечатляват особено от рогата, даже щом отклонят поглед от Иг ги забравят. Рогата обаче притежават скрита мощ - веднъж съзрели ги, всички започват да дърдорят, изказвайки си и майчиното мляко: всички скрити тайни, стремежи, и всичките мръсни. Рогата могат и да внушават, да подчиняват.

Първом ужасен от това, Иг се мъчи да ги махне, ала няма как. Внезапно осъзнава, че щом всички му разкриват черните си тайни, той така ще открие и убиеца на приятелката си. Започва една игра, в която Иг разбира отвратително подробности от живота на хората си, включително и най-близките му такива. Някои го преследват, искат да го убият. Ала Иг се променя, започва да придобива и нови способности...

Честно казано, на места си личи как татко Кинг е пипал и направил романа по-добър, с което аз лично нямам никакъв проблем. Важното е книгата да е хубава и тя е. Пък и макар да е похвален стремежа ти да се наложиш без помощта на родителите си (дали?), грехота е в съседната ти стая да живее самият Стиви и да не го помолиш за съвет.

Превода е много добър, все пак е на Комата. Нещо, което обаче леко ме учуди, без да съм специалист. В превода й на "Вампирът Лестат" вампирът Marius е преведен като Марий, а тук Ignatius е Игнейшиъс. Ъ?

А вие освен книжката се стягайте да гледате наесен и филма по нея. С Даниъл Радклиф в главната роля. Мхм, оня пич, дето изигра Хари Потър.

неделя, 1 септември 2013 г.

Черна Неделя



Автор: Томас Харис
Издател: Колибри
Година: 1993
Стр: 288
Цена: 28 лв (деноминирани)

Фен съм на Томас Харис и въпреки че филмите по книгите му са страхотни (Мълчанието на Агнетата, Червения Дракон, Ханибал), книгите си остават дори още по-добри. Случайно на последния панаир на книгата открих на щанда на "Колибри" първия роман на автора - Черна Неделя. Заинтригуван си го купих, макар да няма нищо общо с Ханибал Лектър.

"Когато в неделя в Ню Орлиънс започне мачът за Суперкупата, 80 000 души най-добре да се приготвят да умрат. Защото Майкъл Ландър не само обича експлозивите, но е и много, много луд..."

Книгата излиза в Щатите още 1975. Въпреки че отношенията с Русия и Израел се позатоплят, в света все още хората са на тръни, особено в САЩ - войната във Виетнам тъкмо е приключила, преди три години е било мюнхенското клане, миналата година Уотъргейт, 73-а Войната от Йом Кипур и преврата на Пиночет... Психотрилърът, акцентиращ върху бомбен атентат и тероризма е особено актуален - не само за времето си, а и сега.

Едно не може да се отрече на Томас Харис - талантът му да опише личността на абсолютен аутсайдер и побърканяк, не само да те убеди в реалното му съществуване, а и да те пусне вътре в главата му, описвайки ти извратената логика на болното му съзнание. Какво се получава, когато странно малко хлапе има гаден, скапан живот? Психопат като Майкъл Ландър, разбира се.

Като започнем от дребните простотии, свързани с тормоз в училище и стигнем до няколкогодишния престой във Виетнам като военопленник, нищо чудно, че Майкъл е така откачен. Ала не могат да се отрекат и уменията му на отличен техник, на перфектен пилот и то не на какво да е, а на дирижабъл. През войната Майкъл пилотира военноморски дирижабъл, но тези машини вече са спрени от експлоатация. Нищо, дирижабли все още се използват, макар и по-малки, макар и за цивилни цели - например да се снима от птичи поглед футболен мач.

В болния мозък на Ландър вече се оформя план и той се среща с Далия Айяд - красива едрогърда терористка от Черният Септември, подразделение на Ал-Фатах, отговорно за убийството на израелски спортисти на олимпийските игри в Мюнхен. Далия прави невъзможното за Майкъл, една от причините за развода му - върнал се е от Виетнам импотентен, а с Далия отново може да вдига... дирижабъла.

Пъкленият план е да изтрепят всичките 80 000 и кусур хора, които ще са на стадион "Тюлейн", за да гледат мача за Суперкупата - включително и президента на САЩ. Майкъл има подкрепата на фанатици и специалисти като Далия и елитни терористи като Ал-Фатах. Срещу него обаче се изправят американското разузнаване, тайните служби, ЦРУ, ФБР и прочее. Изправя се и безмилостният майор Давид Кабаков от МОСАД, за когото добрият арабин е мъртвият арабин.

Ще успее ли прецизно подготвеният атентат? Разберете сами на страниците на "Черна Неделя".

понеделник, 26 август 2013 г.

Капаните на Фармацевтиката



Автор: Бен Голдейкър
Издател: Изток-Запад
Година: 2013
Стр: 464
Цена: 23.90 лв

Или още: "Как фармацевтичните компании подвеждат лекарите и вредят на пациентите". Заглавието и подзаглавието на книгата мисля, че вече ви говорят достатъчно относно нейното съдържание. Бен Голдейкър е британски лекар и най-популярният журналист, пишещ за наука във Великобритания. Завършил Оксфорд, работи за Националната Здравна Служба и най-вече - притежава непримиримост, чувство за граждански дълг и стремеж към откриване на истината в абнормални за обикновен човек количества.

"Медицината е опропастена. И аз искрено вярвам, че ако пациентите и обществеността разберат какво се прави с тях - какво са позволили лекарите, учените и регулаторните органи, те ще се разгневят". Така започва Bad Pharma, в която място за хумор няма - там където се нагласят схеми по всички нива от веригата, само и само да ви вземат парите, пробутвайки ви лекарство нищо не е смешно. Когато една индустрия в световен мащаб за година изкарва нетна печалба от 600 милиарда долара, всички усмивки изгасват. 600 милиарда чисти пари - оборота е за много, много повече.

"Лекарствата се тестват от хората, които ги произвеждат чрез лошо организирани изпитвания върху отчайващо малък брой непредставителни пациенти и се анализират с помощта на методи, които още по самата си организация са деформирани така, че да преувеличават ползите от тях. Не е изненадващо, че тези изпитвания обикновено дават резултати, благоприятни за производителя. Когато изпитванията пък не се харесат на компаниите, те имат пълното прави да ги скрият от лекарите и пациентите и в крайна сметка виждаме само изкривена картина на истинските въздействия на лекарството. Регулаторните органи виждат повечето от данните от изпитванията, но само от началните етапи от пътя на лекарството, а дори и тогава те не дават тези данни на лекарите и пациентите, нито на други държавни органи. Изкривените данни се съобщават и прилагат по изкривен начин. През четиридесетте си години практика след завършване на медицинското училище лекарите се осведомяват какво действа от случайни приказки, търговски представители, колеги или списания. Колегите обаче може да получават заплащане от фармацевтичните компании, списанията също. Академичните статии, които всички смятат за обективни често са планирани и написани от хора, които работят директно за компанията, без да го разкриват - понякога цели списания са притежавани от нея."

Д-р Бен Голдейкър не говори празни приказки - абсолютно всяко едно твърдение в книгата му е подкрепено с доказателствен материал. Описаните случаи в световен мащаб са много: регулаторен орган се мъчи да накара компания да изтегли лекарството си от пазара и когато накрая успява, вече са минали 14 години и на онези не им пука, лекарството така или иначе вече не се търси; компании, глобени с по 1-2-3 милиарда долара - няма проблем, ние само за месец изкарваме повече; лобиране на всички нива; пробутване на вече известни, но морално стари лекарства в нови опаковки под ново име, вършещи абсолютно същото както преди, но много по-скъпи, и още, и още. Повече от гнусно е в стремежа си да напечелиш милиарди долари стотици хиляди хора по света да умрат.

Ето, вижте, случва се и при нас - отвсякъде ни заливат реклами на лекарства, болниците изобилстват от всякакви материали, собственика на родна водеща фармацевтична компания е от най-богатите българи (един от тузарските имоти в елитните крайни столични квартали, снимани от хеликоптер е негов, притежава и верига аптеки). Да не забравяме и варненския аптекарски бос с апетити към политиката и съмнителни контакти.

Голдейкър е и автор на "Псевдонауката", изобличаваща неща като хомеопатията, нутриционизма, детоксикацията, енергийните гривни и др. Ще трябва и тя да се прочете, няма начин. Благодарение на двете му книги, продадени в главозамайващи тиражи във Великобритания тече яко правителствено разследване срещу лекари, фармацевтични компании, затварят клиники - страшна работа. Ето и ревю на книгата при Блажев.

Много полезна книга за всеки читател! А за човек от сфери като медицина и фармация - задължителна.

петък, 16 август 2013 г.

Пясък и Канела



Автор: Александрина Георгиева
Издател: Либра Скорп
Година: 2010
Стр: 80
Цена: 6 лв

Това е дебютната книга на младата авторка Александрина Георгиева - сборничето разкази "Пясък и канела". Като казвам млада, имам предвид наистина млада - мацето е 91-и набор и когато книгата й вижда бял свят, тя е едва 19 годишна. В иначе сърдечния предговор на "Пясък и канела" Кристин Димитрова нарича съдържанието на книгата "петнадесет изкусни истории".

С което, за съжаление, прави в три думи две грешки.

Разказчетата са поредният нескопосан опит български автор да подражава на Буковски. Така добре познатият микс от съвременна проза, странно изкривяване на повествованието и липса на сюжет, фабула и запомнящи се образи. Отново прокламирането, че "истинската" литература трябва да е спонтанна, да поставя читателя в небрано лозе и да е "родена на улицата". Моля ви, недейте. Отстрани изглежда страшно жалко. Наистина.

Още първият разказ задава основната тема на целия сборник - съдържанието му основно се свежда до: лятото, скитането, хипария, градски легенди за призраци, Бургас, джулай, завеяност и музика отпреди половин век и отгоре. Хора, в писането няма нищо лошо, ама първо пораснете, пък тогава издавайте! Хипарството е нещо от времената на ваши баби и дядовци, угасна с края на 60-те, приемете този факт.

Честно казано, омръзна ми от творци, които дращят за пиене, дроги, треви и как снощи са се изчесали. Не можете ли просто да ми разкажете една проклета история? Онова нещо, което има увод, изложение и заключение? Там, сюжет, ала-бала, да се случва нещо? Когато седите, пиете и си дрънкате, па вземете че го запишете - това не е разказ. Ние го правим същото всяка вечер. Ако го и записвахме, досега да сме издали тухлаци, които бият по многотомност енциклопедия Британика.

Сборничето даже е наградено! Носител е за 2009-а на награда "Еквалибриум". Ъ? Да, и аз това си помислих. На корицата си пише на английски, че е "Equilibrium". Защо не е Еквилибриум, а е Еквалибриум, не мога да ви обясня, не знам.

Авторката определено не се справя добре с описването на мъжките персонажи в разказите си - това на практика са си женски такива, които са кръстени с мъжки имена. На много места се среща вбесяващ алогизъм, който изражда разказа в гротескна алегория. Където няма разкази има есета, по които погледа ми се пързаля диагонално като Уейн Грецки по леда в най-силните му години.

На практика, това не е литература. Това са псевдолитературни напъни, раждащи опити за импресия плюс упражнения по творческо писане, недобре маскирани като истории. Единствен плюс - момичето поне пише грамотно, ако не друго. Но от друга страна като се замисля, това може и да е заслуга на редакторката Елица Дубарова, сестрата на Петя Дубарова.

И още - какви са тия книги под 100 страници? Това не е книга, а тетрадка. Дайте си повече труд, натрупайте обем бе хора! Нищо чудно в най-скоро време книгите-тетрадки да деградират в книги-бележници. При това от ония бележници, които са пълни отгоре додолу само с двойки.

понеделник, 12 август 2013 г.

Корпорация "Безсмъртие" / Цивилизация на Статуса



Автор: Робърт Шекли
Издател: Колибри
Година: 2011
Стр: 360
Цена: 15 лв

Останах изключително доволен от двата романа в една книга на Робърт Шекли - "Корпорация Безсмъртие" и "Цивилизация на статуса". Шекли си е класик във фантастиката и притежава много приятен стил на писане: лек, четивен, с щипка хумор, интересен сюжет и герои, към чиято съдба веднага ставаш съпричастен.

"Корпорация Безсмъртие" е роман, чиито мотиви са послужили за създаването на един от любимите ми фантастични филми - "Беглец в бъдещето 1992 (Freejack)". Сещате се, с Емилио Естевес, Рене Русо, Антъни Хопкинс и Мик Джагър в главните роли. След катастрофа Томас Блейн, вместо в отвъдното внезапно се озовава напред в бъдещето. Спасен по неведоми пътища, той се сблъсква с една странна, в много отношения кофти социална система и тепърва ще трябва да свиква с толкова нови неща. Ала постепенно картината му се изяснява и парченцата от пъзела се напасват - много хора искат от него всичко, което притежава. Буквално.

"Цивилизация на статуса" е вторият роман, който даже май ми хареса малко повече. Уил Барънт се събужда, без да си спомня нито кой е, как се казва, тотална бяла дупка. И му казват, че е на кораб към планетата Омега - там, където заточват всички престъпници от Земята. А Уил е признат за виновен в извършено убийство - нещо, напълно чуждо нему. С течение на времето разбира, че на Омега царят изкривено правила, че тя е място, където има върховенство на закона, ала на кой закон? Цялото общество е основано на култа към престъпленията, убийствата и злото. Скоро Уил ще узнае, че има и много други скрити неща, за които не е и подозирал...

Това е първата книга на Колибри от библиотека "Галактики" - за втората, "Селцето" на Буличов, вече съм ви говорил. Поздравления на издателството за прекрасната инициатива! Много хубава корица, чудесен превод на Любомир Николов. В някои отношения тези два романа леко напомнят стила на Филип Дик: за човечец, сам-самичък срещу цялата зловеща система, срещу цяло изкривено общество.

За едно нещо ми стана малко тъжно. Даже не малко. Книжката е излязла 2011-а, аз си я купих миналата година. Това са два чудесни романа в едно и макар да струва 15 лв, си заслужава отвсякъде. На Панаира на книгата си я взех от щанда на Колибри от кошниците, където продават 2 книги за 5 лева - едната беше тази, другата няма значение. Мъчно ми е, когато такива добри книги не си намират читателите и само година след излизането им вече са сред преоценените. Не мисля, че Шекли го заслужава.

За всички фенове на фантастиката, и не само. Корпорация "Безсмъртие" и Цивилизация на Статуса - FTW!

вторник, 6 август 2013 г.

Малкият Зелен Бог На Агонията



Автор: Колектив
Издател: Бард
Година: 2013
Стр: 368
Цена: 15.99 лв

Още щом разбрах, че от „Бард” ще издават сборник разкази на ужаса от западни автори си казах – това е само за мен, задължително трябва да се прочете. Оригиналното заглавие на книгата е “A Book of Horrors” и неин съставител е Стивън Джоунс, известен британски редактор и съставител. Българското издание е кръстено на първия разказ в сборник, чийто автор е Стивън Кинг.

Какво мисля за разказите в сборника:

1. Малкият зелен бог на агонията – Стивън Кинг: маестро Кинг няма нужда от представяне и реклама. Чудесен разказ, вдъхновение за който явно е била ужасната катастрофа, в която писателят едва оцелява. Препоръчвам.
2. Прахан, стомана и кремък – Кейтлин Р. Киърнан: нелоша история, напомни ми доста епизоди от „Американски богове” на Геймън, бива.
3. Призраци със зъби – Питър Краудър: горе-долу. В този, както и в някои други разкази в сборника забелязах, че сякаш различните им автори ги пишат по един и същи калъп: блудкаво начало, що-годе добър финал и помежду това абсурдни диалози, будещи у читателя съмнение за съдържанието на „тавана” на героите: има ли въобще там нещо друго освен прах и паяжини и ако има, дали не е безнадеждно разхвърляно?
4. Дъщерята на майстора на ковчези – Анджела Слатър: отначало си помислих да не е намигване към едноименния разказ на Пушкин, но не е. Имаме една майсторка на ковчези, влюбена в дъщерята на покойника и… Останах доволен, определено, надявам се да прочета и други творби от австралийската писателка, която освен талант притежава и чудесно име за хорър-автор.
5. Корени и прочее – Брайън Ходж: същото като в разказ номер 3. Тук поне хепиендът успя да замаже положението.
6. Кажи ми, че ще те видя отново – Денис Етчисън: като в предния разказ, но без ефекта на хепиенда.
7. Музиката на Бенке Карлсон, Убиеца – Йон Айвиде Линдквист: най-добрият разказ в сборника! Шведската машина ми отвя главата и разпиля останалите автори като празни кибритени кутийки. Наглед изтъркан сюжет – съпругата на един мъж умира и той и синчето му напускат града. Отиват в друго населено място, бащата почва работа, ала къщата, в която са се нанесли крие страшна тайна… Не, прочетете, няма да съжалявате. Само да напомня, че от романа му "Покани ме да вляза" в деветмилионна Швеция са продадени половин милион бройки.
8. Грешен отговор – Рамзи Камбъл: много се надявах на този разказ, много. Все пак, Рамзи Камбъл е един от 20-те топ-хорър автора на всички времена. Не останах обаче впечатлен – разведен мъж, маниак на тема филми, работещ в киното и една игра. Звучи добре на първи прочит, но не е реализирана като хората, още повече финалът сме го виждали достатъчно и на други места.
9. Алиса в пластмасовия свят – Робърт Шиърман: откровено не ми хареса. Дементна история за средностатистическо американско семейство, чиито съседи се изнасят и идват нови. Съседите обаче не са съвсем хора и някак напомнят старите съседи. Особено финалът изглеждаше, че е писан от човек на халюциногени.
10. Мъжът в канавката – Лайза Татъл: не е кой знае какво или пък нещо, което не сме чели, но не оставя неприятен привкус в устата след четене.
11. Детска задача – Реджи Оливър: стра-хот-но! Разказ, сякаш писан от старите класици на жанра: По, М.Р.Джеймс, Стокър. Родителите на малкия Джордж отиват да живеят в Индия и са принудени да оставят осемгодишния си син на неговия чичо: сприхавият, стар Огъстъс, богат, болнав собственик на обширно имение. Загадки, страх, призраци, преплетени по чудесен начин – аплодисменти!
12. Нещо мрачно и печално – Майкъл Маршал Смит: хм. Добро. Усеща се нещичко и от Кинг, и от мрачните частици на Геймън, особено когато накрая не ти казва или показва за какво става дума, а само ти дава леки подмятания, за да си изградиш сам образа в себе си.
13. Близо до Зенор – Елизабет Хенд: започна леко клиширано и завърши с отворен край, но като цяло беше добра историйка за писателя, който пише уж фентъзи за деца, ала със солиден хорър елемент. Три момиченца фенки на книгите му решават да му отидат на гости, но дали това е добра идея? Все пак, авторът ще бъде съден на педофилия след някоя и друга година.
14. Последни думи – Ричард Крисчън Матесън: най-кратката творба в сборника, но за сметка на това напълно излишна. Синът на автора на „Аз съм легенда” може и да е известен сценарист и продуцент, но това подобие на есе просто няма място тук.

Искам да попитам - това ли е цветът на западния хорър? Това ли се чете, това ли се пише, това ли се търси като разкази? Може да ви прозвучи самохвално, но изключая 3-4 наистина мощни попадения, в „До Ада и Назад” имаше неща, които не отстъпваха по нищо на останалите творби.Финалното ми заключение е, че сборника е добър, макар че очаквах повече. Учудващо за самия мен, жените-авторки в сборника се представиха достойно, което не може да се каже за всичките мъже. Има няколко добри разказа, както и няколко много силни, но има и откровен пълнеж. Както може би във всеки сборник разкази, впрочем.

понеделник, 29 юли 2013 г.

Гласът на Острието



Автор: Джо Абъркромби
Издател: Колибри
Година: 2010
Стр: 480
Цена: 19 лв

ВЪР!ХОВ!НА!

Най-накрая се хванах да чета "Гласът на острието" след купчината отлични препоръки, които получих за нея откъде ли не. Имам добро мнение за Абъркромби, макар другата книга, която да съм чел от него - "Отмъщението на Монца", да остави в мен и добри, и противоречиви настроения. Е, смея да кажа, че "Гласът" е в пъти по-добра от нея.

"Гласът на острието" е първата книга от трилогията "Първият Закон". Какъв е Първият Закон и какво представлява ли? Ако има Първи закон, то пък какъв е Вторият? Ще прочетете, ще разберете. Нека първо обаче ви въведа в историята:

Още в началото Абъркромби ни сблъсква с трите враждуващи фракции: далечният Север, населен със сурови, корави варвари, за които битката е ежедневие; могъщият Съюз, обединение на куп кралства, специализиран във военни кампании и завладяване на нови земи, развита търговия и подмолни интриги; империята Гуркул, населена с чернокожи, тайнствено място сред жеги и пустинен пясък, изобилстващо от магии и роби.

Ала без съмнение по-интересно са описаните герои в книгата: Деветопръстия Логън, известен още като Кървавия Девет, варварин от Севера, предвождал всички и мразен от всички, пролял морета от кръв и с безброй белези; капитан Лутар, разглезено конте, което ще трябва да се превърне в страхотен фехтовач; бившият уникален фехтовач Санд дан Глокта, издържал цели две години в гуркулски затвор, сега инвалид и безпощаден инквизитор на Негово Кралство Височество; Баяз, Първият Магус, могъщ и древен магьосник.

Останалите герои също са много колоритни и пълнокръвни, особено любими ми станаха стария отряд на Логън - Мрачния, Кучето, Черния, Тъл Дуру, Три Дървета. Назрява война навсякъде, всеки се обръща срещу всеки... Как ли ще се пренаредят купищата фигури върху огромната дъска?

Страхотна корица, по нищо не отстъпва на оригиналните - поздравления за Колибри! Адмирации за художника й Стефан Касъров. Поздрави и за чудесния превод на Александър Ганчев. Изобщо, личи си, че романът е изпипан и по него е работено задълбочено с труд и емоция, за да се получи накрая един чудесен продукт за книжния пазар.

За този свой първи роман авторът казва: "Исках да се получи нещо откровено и реалистично, което да представяживи и убедителни герои; да е вълнуващо, без да е неправдоподобно; да е забавно, без да е палячовщина. Исках да изградя свят, в който магията е опасна, а насилието - още повече. Преди всичко обаче се залових да създам една чудесна фентъзи история, която да кара страниците да се обръщат сами и да забавлява читателя." Ами, аз съм на мнение, че Джо е успял във всяка една от поставените задачи.

Една-единствена забележка, за която обаче най-вероятно са отговорни авторът и издателите му в Англия - хора, това е фентъзи роман, фентъзи поредица, такова нещо ТРЯБВА да има карта на описания свят, всичките държави, земи и прочее. Само ще е от полза.

Ами, скъпи читатели, имам следната препоръка към вас:

ЧУЙТЕ "ГЛАСЪТ НА ОСТРИЕТО"!

Няма как, ще се прочетат и останалите книги от трилогията. Както и най-новата на Абъркромби, разбира се - "Герои".