На 18 декември, неделя ще бъда цял ден на Панаира на Книгата в НДК, от 10 до 19 ч - ет. 3, щанд № 301 - ИК Ибис. Промоцията ще е активна до изчерпване на количествата. Хем ще можете да си вземете автограф за три от изброените четири книги, хем да се видим и разменим по някоя сладка приказка. Една книга - 20% отстъпка, три книги - 30%, четири - близо 40%. Заповядайте!
събота, 17 декември 2016 г.
четвъртък, 1 декември 2016 г.
Декемврийска Промоция
Понеже видях, че някои колеги от клуба са пуснали сборника от предишната публикация като промоция с техни книги, па реших и аз да се отчета :) В рамките на месец декември можете да се възползвате от въпросните предложения като ми драснете един имейл на scarecrow@abv.bg или на лично съобщение във фейса. Промоцията важи само и единствено ако въпросните книги са поръчани лично от мен. В цената не е включена доставката. Приятни празници! И приятно четене :)
неделя, 27 ноември 2016 г.
Сбъдващия Мечти
Автор: Адриан Лазаровски
Издател: Гаяна
Година: 2016
Брой стр: 226
Цена: 12 лв
"Сковано в желязната прегръдка на леда, покрил повърхността му като мръснобял саван, то спи в безумен унес, сънувайки такива неща, каквито никой смъртен никога не е съзирал и в най-фантастичните си видения. Безжизнените му дълбини са осеяни с всевъзможни отпадъци, които са забили своите ръждясали, изкривени крайници в каменистото му дъно. То спи и от време на време нещо в недрата му леко трепва, моментен проблясък на неземен цвят, който угасва след миг, сякаш разтваряйки се в застоялите води. То спи, а църквичките на възвишенията в двата му края се извисяват над повърхността му като часовои, които, макар и да изглеждат инертни, всъщност зорко бдят да не би онова от дълбините да не се пробуди."
Ето, че събитието е вече факт - сборника с разкази на безсмъртната легенда, нашият приятел Адриан Лазаровски излезе от печат. Както може да се досетите, под егидата на издателство Гаяна. Този път ще бъда кратък - нещата, които е трябвало да казвам, вече сте ги прочели в този блог, а можете да ги прочетете и в преговора на книгата. Затова - към разказите в сборника.
1. Гостоприемник - един необичаен автобус 280 в столичния градски транспорт, зловещи контрольорки... и не само.
2. Там, където тревата е черна - нямаш си и на идея уж невинното взимане на такси към Дружба 1 накъде ще те отведе. В друг свят... в друга реалност.
3. Сбъдващия мечти - титанът в сборника, неслучайно кръстен на него. Сериен убиец вилнее във Варна, и то какъв! Психологизъм, описания, нещо нечувано. След прочита на този разказ определено няма да сте същите.
4. Писмо - всички знаете онези писма на щастието - препрати еди-колко си на незнам си колко души и ще се случи нещо хубаво. Не го ли направиш...
5. КОЛизия - кратък, хумористичен разказ с много КОЛ!
6. Светлина в края на тунела - онзи неловък момент, когато ти се иска светлината в края на тунела да се бе оказала влак, който да те премаже.
7. Барбароса 2012 - сигурно сте чели този разказ в До Ада и Назад. Една лична вендета, която може да се изроди в нещо наистина страховито.
8. Племенникът - от най-ранните разкази на Адриан. Нищо не може да се сравни с облекчението.
9. Разказът на портиера - чуйте разказа на портиера в Студентски Град! Той определено има какво да ви разкаже!
10. Цената на кукловодите - зловеща история от родния ъндърграунд с много истини и много бруталност.
11. Краят на света - още едно заглавие от До Ада и Назад. Апокалипсис, какъвто не сте си представяли.
12. Езерото - откъс от това вече сте прочели малко по-нагоре. Най-мащабното произведение на Адриан.
13. Конан: Кръвта на Ктхулу - завършваме сборника с пролога от така и недовършения роман на Лазаровски за колаборация между световете на Робърт Хауърд и Лъвкрафт.
Можете да си поръчате сборника като ми пишете лично на мен, на издателя Явор Цанев или на някой друг от членовете на Horror Writers Club "LAZARUS". Не пропускайте да украсите личната си библиотека с това литературно бижу... С този спомен.
неделя, 20 ноември 2016 г.
Страшни Сънища За Продан
Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2016
Общо стр: 648
Обща цена: 36 лв
Три и половина от пет, и то с уговорки. Напоследък на Плеяда сякаш им се превръща в запазена марка да цепят книги на Кинг на две (дори да е 648 стр книга, дори да е Кинг, малко и нагло да туриш 36 лв корична), да им правят посредствени корици, след първото прочитане страниците да се отлепят, а покритието на корицата да се надига. За издънките в превода да не говоря, включително на заглавието. Но, за съжаление това е по-малкия проблем. Основния остава качеството, това между кориците. Това, което е написал самият сай Кинг. А то, да си призная, не ме радва особено.
Обичам сборници с разкази, обичам сборници с разкази на ужаса, а когато автор им е чичко Стиви, значи ги любя, тача и милея най-паче. То това хубаво, ама Страшните сънища не са нито Нощна Смяна, нито Малко след залеза, нито някой друг от култовите сборници отпреди години. Във всяко томче имаше по 2-3 разказа, които наистина харесах и по още толкова, които ставаха за четене. Знам, знам какво ще си помислите и кажете, но... това е Стивън Кинг. Изискванията към него са високи. От общо 20 разказа да има 5 които са супер и 5, които са добри. Останалата половина ми бяха посредствени и не ми допаднаха.
Та:
1. „Миля 81“ - върхарско! Много обичам такива разкази, и на вас ще ви хареса. С ужаса се сблъскваме още от деца, знам го.
2. „Превъзходна хармония“ - това пък беше пълен шит.
3. „Батман и Робин влизат в свада“ - беше ми просто тъпо. Не, сериозно.
4. „Дюната“ - добър разказ! Доказателство, че Стиви може да прави от нищо нещо, да хване нещо съвсем обикновено наглед и да те накара да шубелясаш от него.
5. „Лошото момченце“ - ммммм, ето, има още от Стария Крал, не е като да няма :-)
6. „Смърт“ - бива, започна добре, продължи още по-добре, ама на финала нещо се осра.
7. „Църквата от кости“ - някаква поема... Хора, с много, много малки изключения, писателите като се захванем да пишем поезия, и се получава греда. При поетите е същото - опитат ли да навлязат в нашия ареал, изглеждат абсурдни като патки на лед. Не.
8. „Морал“ - с морала да започнем братя... Идеята за "Неприлично предложение", но леко променена козметично.
9. „Живот след смъртта“ - нищо, което да не сме чели преди.
10. „Херман Уок още е жив“ - същата забележка. Даже във втория том има подобен епизод от по-хубав разказ.
11. „Болната“ - пак разказ който почва хубаво, а на финала се оцапва.
12. „Томи“ - пак поема, или може би текст на песен? Дърво.
13. „Ур“ - ааа, да си дойдем на думата! Ей така обичам! Университетски преподавател по литература си купува киндъл, който вместо да е бял, е розов и има много, много специални функции... Феновете на Тъмната кула ще останат доволни.
14. „Били блокадата“ - чудесен разказ, макар и на спортна тематика, по-точно бейзбол. Кинг е прекрасен разказвач.
15. „Господин Съблазън“ - нелош разказ за двама пенсионери в старчески дом и... Какво всъщност е Г-н Съблазън?
16. „Малкият зелен бог на жестоката болка“ - дебелия пембен амсалак на аналния сърбеж! При положение, че е излизал на български цял хорър сборник с ето такова заглавие, как можа разказа да го кръстиш тъй? Иначе, творбата си е чук отвсякъде.
17. „Онзи автобус е друг свят“ - блудкавинеж. Не ми допадна.
18. „Некролози“ - сила! Млад неудачник завършва и се хваща журналист за мизерни кинти в жълт таблоиден парцал, ала открива, че притежава специални... умения. От най-тъмните.
19. „Пияни фойерверки“ - хахаха, е това беше забавно! На всеки 4 юли вечерта млад пияница сяда на брега на езерото с дебелата си майка, вади пиячка от лятната им вила и се натряскват, докато пускат фойерверки по случай националния празник. От другата страна на езерото обаче има богаташка къща, откъдето също пускат. Започва една дива надпревара, но до какво ли ще доведе?
20. „Летен гръм“ - хубав разказ, но тъжен и неприятен. В близко бъдеще сме успели да се скараме чудничко в планетарен мащаб и да се замеряме с атоми, ама не от мирните във всеки дом. Направи ми впечатление, че в сборника има бая разкази, където главните герои са старци, болни или умиращи. Явно факта, че догодина Стив чуква 70 го кара да мисли по въпроса, знам ли.
петък, 11 ноември 2016 г.
Щъркелите и Планината
Автор: Мирослав Пенков
Издател: Сиела
Година: 2016
Стр: 392
Цена: 14,90 лв
Както казваше учителят ми по физика и електротехника в техникума - "Оценка: две и половина, в ущърб на ученика: две!". Толкова звезди съм дал в Гудрийдс, не мога повече. Това е Мирослав Пенков, стига ве човек. Харесвам Мирослав Пенков като автор, наистина, чел съм му и двете предни книги - и Кървави Луни, която е готина, и На Изток от Запада, която буквално ме размаза от кеф. Но тук съм по-скоро разочарован.
Нека споделя какво ми хареса в книгата и какво не.
Плюсове:
+ Дядото към внука си: "Аз ерекции получавам по-често, отколкото обаждания от теб!" - хахаха!
+ Четивност;
+ Ярко изразен, изграден, самобитен и оригинален стил, който си личи и се превръща в запазена марка;
+ Книга, написана с добро, с добри намерения;
+ Близките отношения между дядото и внука бяха наистина затрогващи;
+ Разказва увлекателно;
+ Чудесни природни описания.
Минуси:
- Всичките тия въхкания бяха дразнещи. Ако бяха по-малко и по-нарядко сигурно нямаше да се забелязва толкова, но не са. Въх тук, въх там, пфууу, прекалено е.
- Пак същите теми като предната книга - селото, комунизма, исляма, българи в Америка и т.н. Тогава бяха хубави, разделени на разкази - един разказ, една тема. Сега са омешани. И нещо по-лошо: долавям тенденциозност, загатваща за школувано писане, или занаятчийство. Хемингуей е казал "Няма нищо по-лесно от писането. Просто сложи бял лист в пишещата машина и остави сърцето ти да кърви". Живец, живец искам!
- "въглена птица"?
- Миро прави голяма грешка - опитва се да се хареса хем на българите, хем на чужденците. Близо 16-годишният ми опит като писател ми е доказвал нееднократно, че когато се мъчиш да се харесаш на всички, накрая не се харесваш на никой.
- Честно, не съм виждал за главен герой в книга такъв завършен жалък мухльо никъде другаде. Не, да не слушам оправдания - въпросният е на 25 години, голям човек е. Не е нито на 5, нито на 15. Не казвам, че главният герой трябва да е Конан или Рамбо, но все пак трябва да има гръбнак.
- Ах! Още в самото начало Елиф ни е представена в така модерният в днешно време литературен образ на силната, зла, страховита, злокобна и могъща жена. Ама, то поставен до червея от предната точка и померанец ще изглежда като Саурон.
- Следващите във военни университети в България не се наричат кадети, а курсанти.
- Действието се развива през 2006-а (91-а напуснал България, след 15 години се върнал обратно). На Орхан му остават да служи ОЩЕ 9 месеца - няма как да стане, цялата наборна служба тогава беше 9 месеца (6 ако си висшист), никой фатмак няма да даде в ръцете на новопостъпил киртак калашник и да го прати с джип да охранява границата. За целта е нужна поне година служба (че да изкараш поне 3 месеца вътре и след това), а едногодишния военен дълг го намалиха на 9 месеца няколко години преди това. И за каква евросубсидия говори Орхан, като България е член на ЕС от 1 януари 2007-а? И накрая - последния шамар. От 1998-а започва смесена система в Гранични войски - да служат наборни+кадрови военни, а от 2003-а г. вече наборни военнослужещи в Гранични войски НЯМА. През 2006-а Орхан няма как да е служил в гранично поделение. Епизода, дето изстреляха общо към пълнител патрони пък няма да го коментирам, дето всеки патрон в казармата през 2006-а ти се води на гъза.
- Не можеш да ме убедиш, че колкото и да е забутано едно село в страната ни през 2006-а не можеш да се свържеш с външния свят и по-специално Щатите с телефон или джиесем. Ще пишеш писма? Айде бе! И ще си светиш с газена лампа? Нали.
- Героят няма име, всички му викат Американчето. Нямаше да е зле да е кръстен някак.
- Все съм виждал щъркелови гнезда, ама такова дето двама души да се излегнат вътре и да се скрият... Егати спалнята.
- Всичките дядовци и баби разправят истории, философстват, говорят завоалирано с намеци, разказват притчи... Нямаше ли барем за цвят един пропаднал пияница или селски идиот, тъй, за колорит?
- "А после цяла седмица валя нестихващ, мелодраматичен дъжд." Е стига де.
- Книгата изобилства с WTF-епизоди - то не бе първата сцена с автогаричката, дето стъклата й избухнаха от пясъчната буря и после всички си миха лицата от пясъка с вино от дамаджана, не бе срещата с прадядото, дето бръкна в устата на шестгодишния си правнук, изтръгна млечно зъбче и го изяде, не бе триседмичното страдане по любимата, свързано с некъпане, неподстригване и небръснене и какво ли още не.
- "За да спестим пари от бръснар, ще купим ножица, ще наемем хотелска стая и там ще те подстрижа". Уау. Видни икономисти, планиращи правилно семеен бюджет.
- Някои прочели книгата вече споменаха, че имамът не пее/призовава за молитва от минарето, а го прави мюезина. Да го спомена и аз.
- Авторът сякаш не успява да канализира таланта си в правилната посока, а го разпилява в ирелевантности. И: почти нищо не се случва. Приказки, лафове, разкази, притчи, тракане на табла, бръскане на ракия, смукане на джойнт, танци в жаравата и прочее. Действие, действие!
- срещнах ту сурат, ту сюрат. Последно? И кремАклийки. От крема сирене ли идва? КремЪклийки бе, българино.
- На няколко места споменаха, че този роман е лицето на България пред света. Мечтая си за родни творци, които пишат по-малко за селския бит и обичаи, комунизъм, мутри, наркотици и далавери.
- джетлага. Нещо бележка под линия, самолетен синдром, часова разлика, ала-бала? И какъв бе тоя джетлаг, няколко дни не може да го пребори.
- Това звънче, тая хлопка, която се окачва на шията на овцата, се нарича чаН. А не чаМ! Чам е боров дървен материал. Чамкория = Боровец, anyone?
- Книгата можеше да се съкрати доста, определено. А: и едно-две сравнения на хората с отломки бива, ама оттам нататък се набива в очи.
- Е може ли финалът да е толкова никакъв, наникъде и на практика да го няма?
Въпреки всичко, ще си купя и прочета и следващата книга на Мирослав Пенков. С надеждата обаче да е по-добра от тази.
понеделник, 7 ноември 2016 г.
Сказания за Ледената Планина
Автор: Александър Драганов
Издател: Гаяна
Година: 2016
Стр: 374
Цена: 15 лв
Ех, още помня преди 5-6 години, когато двамата с брата Драганов създадохме Мечове в леда, първия сборник от поредицата, която сега той поддържа сам. В този сборник имаше два прекрасни негови фентъзи разказа - "Ледената планина" и "Лихваря", които положиха началото на "Сказания за ледената планина" - книгата, за която ще ви говоря днес.
Казвам се Алтиарин и съм дете на мрака, от расата, която човеците наричат черни елфи. Роден съм Иррхас-Аббат, Града на Странните Удоволствия, под черните кули на Храма, посветен на Рамакар, нашия бог, кули, издигащи се толкова нависоко, че върховете им се губят дори от нашия, виждащ надалече взор. По произход съм това, което хората наричат Лорд на Мрака, син на една от благородническите фамилии на нашата древна и могъща раса и съм възпитан като такъв – владея четмото и писмото както на моите събратя, така и на нашите презрени светли братовчеди, макар да не зная езика на хората, еднодневките, живеещи между нашите две държави, оградени от Мруул’аббан, Планината на Ледените Хребети, от една страна и от Древния лес на Всемайката от другата.
Така започва първата история от сказанията, за тъмния елф Алтиарин - горд и самоуверен, един от най-известнити и силни бойци на Иррхас-Аббат, пълководец, всяващ страх, могъщ и студен. Ала за съжаление се влюбва и тогава нещата тръгват главоломно надолу, всичко се променя и започва първото приключение. Алтиарин ще научи неща за расата на хората, които досега е презирал, ще научи и неща за самия себе си... за да се изправи срещу могъщ противник.
Втората история е може би още по-интересна - Лихварят е на вид красавец, приличащ на елф, ала всъщност е представител на още по-древна раса. Той е Последния Силф, същество, обладаващо голяма магическа мощ, изпълняващо желания, ала след време идва да си събере дълговете. С лихвите. Историята ще ни сблъска с вампира Римиел, който е изпратен по дирите на Алтиарин, прокудения от Иррхас-Аббат. Няма да скучаете.
И идва основното в книгата. След двете новели е ред и на романа - "Водопадът на зората", най-обемното произведение тук. Алтиарин и Римиел са станали още по-могъщи и добри бойци, а техните половинки са магьоснички - лечителката Лерта, съпруга на Алтиарин и Алтира, дъщеря на предните двама и гадже на вампира. Човек би казал, че тези четиримата са квартет, на който почти нищо не може да се опъне. Е да, ама не. Появяват се Пилигримите на Черното Начало: гнусни създания, владеещи чудовищни сили и умения, с желание да погубят света такъв, какъвто го познаваме. Започва преследване, бесен бяг, търсене, изобщо екшъна е на ниво. На героите ни никак няма да им е лесно... ала това важи и за противниците им.
- Кой сте вие? Как си позволявате да влизате в дома ми?
- Аз съм Алтиарин от Иррхас-Аббат, мракът, който се спуска над тази земя, нощта, която пада, за да погълне деня завинаги, опустошителят на джуджешките острови, гибелта на инквизиторите, убиецът на жреците. Аз съм сянка, пред която ти си повей на вятъра. Аз съм вечен. Аз съм елф на мрака.
Много хора казват за мен, че от първата си книга насам съм израсъл доста като автор. Това е така, но абсолютно същото важи и за Александър Драганов - от Ралмията до Ледената Планина той има скок, така гигантски, че и Сергей Бубка не може да го преодолее. Имаме изчистен изказ, изграден стил, богати описания, зверски добре описани противници - лошите са на отлично ниво! В книгата има много бой, както подобава на едно уважаващо себе си класическо епично фентъзи.
Е, имаше и неща, които не ми допаднаха - например, някои сравнения аз лично бих ги променил, за да станат по-добре, пък и между битките любовните излияния на двете двойки на моменти ми идваха прекалено сълзливи, но това е до лично възприятие. Сигурен съм, че ще има почитател(к)и, на които ще харесат. А и в личен разговор Сашо много правилно ми довери, че без тези епизоди повествованието ще се опрости твърде много.
За вас остава тази книга, която можете да поръчате на лично съобщение от Сашо Драганов или от издателя му Явор Цанев. Тиражът, както знаете, е бутиков, ограничен и е само за истински фенове, така че не се бавете, а си книгата купете.
Пък за мен остава надеждата след година да държа в ръцете си продължението - "Черната корона", последното сказание за Ледената планина.
сряда, 19 октомври 2016 г.
Аварията / Ново Небе, Нова Земя
Автор: Тихомир Димитров
Издател: Илия Вълчев
Година: 2016
Стр: 240
Цена: 15 лв
Тишо е един много хубав човек и много умен мъж - някои от вас може би са забелязали, че едно от мненията на задната корица на "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е писано от него. По съвместителство е и много добър писател: ако следите блога сигурно си спомняте, че съм ревюирал неговите "Душа назаем" и "33 любовни истории". Затова щом разбрах, че продължава да пише и има нови творби (а именно - два нови миниромана), се сдобих с тях. Книжката е двулицева - единият роман от едната страна, продължението му от другата, знаете, двулицевите книги са гот, и преди съм ревюирал такива - на Кънчо и Ангелина, както и на Доктора.
"Аварията" на практика е стартирала живота си от един разказ на Тишо - "Когато токът спря" от "33 любовни истории". Тишо се е хванал и е дописал продължението, което е добре, мен и тогава този разказ ми висеше недовършен някъде в безтегловност. Сега е патрон! И, каква точно е идеята?
Главния герой Адам е на път да се ожени за богаташка щерка, но проблема е, че е срещнал преди това красивата художничка Юлия. Зарязва парите, кариерата и сигурния живот и се хвърля с главата напред в истинската любов, което го прави свободен, но му навлича и проблеми: безпаричие, глад, а накрая и Юлия му бие шута. Затънал в депресия, самосъжаление, алкохол, наркотици и прочее шит, Адамчо прави келяв опит да се самоутрепе, и точно оттук започва истинското, същината на романа, интересната част.
Поради някаква причина токът на цялата планета спира и Адам се озовава буквално в нов свят. Хората почват да мародерстват, да се трепят едни други, да си правят кал, всички се мъчат да оцелеят, лудницата е пълна, тотал! Имаме даже военен, който организира който му падне в нещо средно между казарма и концлагер! Чук.
"Ново небе, нова земя" е продължението на първия роман. Хвърля ни в едно леко утопично бъдеще, където нашият главен герой се е събрал с възлюбената си... на станция в космоса, където живота е хубав и уреден. Не така стоят така нещата с милата ни родна планета обаче.
Интересен (няма да споменавам какъв) катаклизъм е сполетял Земята и сега тя е пустош. На нея са оцелели буквално шепа хора, дълбоко под земята, в чудовищни бункери и искат също да живеят добре, нормално. На сцената излиза Хулио Алварес: харизматичен, строг и справедлив, безпощаден командир. Положението се затяга...
Проблеми на двата романа - четат се бързо и увлекателно, тъкмо ти стане интересно вземат, че свършат, а продължение си трябва, пък няма! Сериозно: друго, което не ми допадна - и в двата романа интересното идва след първите няколко десетки страници. Тишо е попрекалил както с удивителните и въпросителните, така и с диалозите и инфодъмповете. Надявам се продължението да е изшлайфано и лишено от тези проблеми.
Ако искате да си поръчате книгата от автора, можете да го направите на ето този линк.
събота, 1 октомври 2016 г.
1 Година
Днес е 1 октомври 2016, и се навършва точно 1 година от смъртта на един голям, велик мъж - писател, преводач, рок-журналист, вдъхновител и брат - Адриан Лазаровски. Някои хора се правят, че са го забравили, но не и ние. Липсата на това име се усеща по-силно от всякога, и не само в Horror Writers Club "LAZARUS", инициативата, която кръстихме на негово име.
Днес ще ви покажа само корицата на книгата с негови хорър-разкази, която ще излезе след 2 месеца за Коледния панаир на книгата в НДК - естествено, от вездесъщото Gaiana book&art studio в колекция Dracus. Благодаря на Явор Цанев за съдействието, благодаря и на Христиана Лазаровска, сестрата на Адриан за разбирането. Ще видите тази книга в колекция Дракус съвсем скоро, и не забравяйте, помнете този голям човек. Сборникът съдържа ВСИЧКИ разкази на Адриан, публикувани във вестници, списания, сборници и алманаси, както и съдържа творби, които досега не сте чели от него.
Нека тази книга пази във вас спомена за личността, направила без съмнение най-много за популяризирането на литературата на ужаса в България. И нека тази книга бъде символ на това, че добрите хора, добрите професионалисти и добрите писатели могат да бъдат едно неделимо цяло.
Почивай в мир, братко. Някой ден ще се срещнем на полянката в края на пътя.
събота, 10 септември 2016 г.
Последните Българи
Автор: Делиян Маринов
Издател: Гаяна
Година: 2016
Стр: 182
Цена: 12 лв
БРАВО НА МОЯ ЯНКО!!!
Ей, ще излезе човек от туй севлиевско говедо. Останах много приятно изненадан от развитието му като автор, особено с книга, която е встрани от ареала му - първо, не е роман а сборник, и второ не е фентъзи, а реалистика. Още повече е в златната серия Дракус на Гаяна под №14 - серия, която мачка безапелационно навсякъде. Та, за какво иде реч в Последните Българи?
Читателю, скитал ли си по родните земи? Бродил ли си из буренясващи ниви, оредяващи гори, корита на изсъхващи реки? Бил ли си из пустеещите села на Балкана и Родопите? Виждал ли си порутените къщи и сринатите до земята плевни? Застигала ли те е мелодията на кавал на самотен пастир, залутан с козичките си нейде в затънтени краища? Вървял ли си срещу вятъра по очукан друм, докато нощта се спуска и зверовете излизат да търсят плячка? Чувал ли си историите за последните българи по тези изоставени и погълнати от дивото земи? Можеш ли, скъпи приятелю, разлиствайки страниците на тази книга, да споделиш сълзите и понесеш скръбта им? Срещни се с последните българи и се пренеси в техния свят... преди окончателно и безвъзвратно да е рухнал.
Да, точно така. Ако някой е очаквал, че в тоя сборник ще има цветя и рози, залези и литнали гълъбици - тц. Много болка, много мъка, много тъга, много скръб, много истина, много неприятни моменти, ала до един присъстващи в родното ни ежедневие. Не може постоянно да се правим, че не забелязваме проблемите и да си крием главите като щрауси. Не може безкрайно да си затваряме очите и да ускоряваме ход, щом видим някоя грозна картина. Да, точно тия грозни картини, с които се сблъскваме ежедневно. И това не е отживелица или нещо, случило се някъде другаде, нито пък разказ от Пелин или Йовков. Това е нещо, което се случва тук, сега, в родината ни, с нас и с нашите близки.
1. Пастирът - за самотните хора, приказните легенди и старите спомени.
2. Вземи си, баба, череши - за болката на възрастните и за техните деца и внуци от града, които не са тези, които бяха и трябва да бъдат.
3. Кръщение - за типичната българска простотия как можем да скапем всеки празник и за пропастта между хората от селото и града.
4. Задушница - за братоубийствените войни, които водим за пари.
5. Зачатието - за фаталните жени, чийто единствен грях е че са красиви и обичат мъжете. Личи си по главния герой, знахаря, за афинитета на Янко към билките :-)))
6. Обаждане до Америка - за тези, които забравят корените си и за близките им, които отчаяно ги чакат тук и живеят денонощно с мисълта за тях. И за гнусотиите, които се случват, когато са изоставени.
7. Реквием за старец и мечка - за старите хора, които се борят в обезлюдените села освен с всичко друго и с природата.
8. Бащи - за вътрешните борби, които води всеки от нас и за хората отвън, които не проявяват разбиране към това.
9. Орисия - за обреченият край на борбата, когато някой реши сам да поведе битка със системата. Но не е ли по-добре да умреш като герой в битка с оръжие в ръка, отколкото като страхливец, сврян под юргана си?
10. Пътят към светлината - за вярата, която си проличава точно в изпитанията.
11. Самотата на вятъра - за стихиите, които може да имат и разум...
12. Последният нестинар - за силата на танца!
Дузина рустикални разкази, след които вече няма да сте същите. Поръчайте от автора на лично съобщение във фейсбук. Цена: дузина левчета, които къде не сте ги дали днес?
Пък, ако ви се досвидят, поне цъкнете на тия линкове и прочетете безплатно предишното му творение - фентъзи-романът "Пътуване през спомени" - първа и втора част.
Книга, която ще извади на бял свят емоциите ви и няма да ви остави безучастни.
петък, 26 август 2016 г.
Брод През Световете
Автор: Валентин Попов
Издател: Монт
Година: 2016
Стр: 176
Цена: 12 лв
4/5... Ааа, този път не :-)))
Добре дошли, добре дошли, скъпи гости! Сега ще ви представя новия сборник разкази на Вал Попов. Предполагам, сте чели предишните му книги - Нощта срещу Ноември и Пепел от Мрак. Пред вас е новото му книжле и, като се замисля, това е най-добрата му книгата досега. Да не повярва човек, че един левскар, и то от Плевен може да сътвори толкова добри разкази.
Бъзика настрана, вижда се, че Вал е почнал да изпипва творбите си още повече. Много ми допадна, че е заложил на хубави, богати описания, имаме чудесни пейзажи и реалистични места, където се развива действието, с една дума обстановката е за отличен. Хареса ми идеята да раздели разказите в сборника на четири цикъла - Утро, Пладне, Вечер и Полунощ и навсякъде разказите да са тематично свързани с цикъла.
Първите три разказа (Terrae filius, Брод през световете, Влакът) започват ударно, ала по добрия начин - без да залага на екшън, кървища и бруталии, Вал оправдава първия цикъл - Утрото, и залага на... доброта. Да, точно така. Разкази с много светлина и топлина, чрез които Попов ни показва неподозирана черта от писателското си alter ego. Явно в приказката, че с всяка следваща книга авторът не просто се развива, а все повече се разкрива пред читателите си има нещо вярно.
"Дневникът на един луд" е най-обемната и вероятно най-сериозната творба в сборника, някои моменти от нея ми напомниха за любимият ми разказ на Линдквист - "Музиката на Бенке Карлсон". Чудесен, развит и прецизен. Разбира се, внимание заслужават и много други разкази от сборника, като "Къщата на изгубените лица", "Стаята за спомени", "Щастието на Ел", "Фарът на мъртвите", "Играта на дявола" и още, но няма да се спирам поотделно на тях, сами ще си ги прочетете и ще се убедите.
Книгата е разпространена навсякъде по книжарниците, ще я има и на Панаира на Книгата, но винаги може да си я поръчате лично от автора с автограф, драскайки му един имейл на val_popov@abv.bg.
Не пропускайте - сборничето си е жива поезия в действие. 5/5.
петък, 8 юли 2016 г.
Две Луни
Автор: Елена Павлова
Издател: Изток-Запад
Година: 2016
Стр: 264
Цена: 17 лв
Елена Павлова е български автор, който едва ли има нужда от представяне. Автор на над 20 книги-игри, писани под псевдонимите Върджил Дриймънд и Кристофър Макдоуел, както и на няколко романа в любимите жанрове фантастика, фентъзи и хорър, писани както под собственото й име, така и под псевдонимите Лени Кинг, Елайджа Джауит и др. Талантлив преводач, благодарение на който сме чели на български книги от автори като Кинг, Кунц, Маккамън, Хамилтън, Скалзи, Уотс, Рейнолдс, Бачигалупи, Кийн, Зелазни, Дънкан и кой ли още не. Поздравявам ви, понеже сега ще прочетете от нея и сборник с разказите й.
Знам, че Елена е много добра, знам, че пише страхотно, знам, че тази книга ще е нещо повече от приятна изненада, но че ще е чак толкова добро, не бях подготвен. "Две луни" съдържа 17 разказа, за които смело и отговорно мога да твърдя, че не просто се представят на едно жестоко ниво по родните ширини - болшинството от разказите хвърлят ръкавица на доказани майстори в жанровете, чийто матерен език е английският. Да, точно толкова са добри. Браво на Изток-Запад за отлично изпипаното издание, за чудесната корица на Пепи Станимиров, затова, че не се боят да издават разкази от български автори.
За да не бъда голословен - ето и съдържанието на сборника с по няколко думи за всеки разказ:
1. Елфическа песен - изключително красива приказка в жанра съвременно градско (ърбън) фентъзи, една история за елфи, игри и... любов.
2. Ода за тройка мечове - запознайте се с Миранда, която предпочита да се нарича Скар'н. Дъщеря на могъщ боец, тя ще тръгне по пътя на баща си, за да живее живот, изпълнен с битки, преследвания, звън на мечове и какво ли още не. Разказ, носител на награда от сп. Зона F.
3. Тройка мечове 2: Кралският меч - следващата историята за тройката мечове. Хахаха! Хуморът никога никъде не е излишен, искрено се смях за премеждията на Кралския меч :-)))
4. Майстор на лъка и торинава - продължение на "Сърцето на скиталеца отвъд: Епос за кръволоците". Не съм чел последното, но явно е крайно време да се поправя, изглежда многообещаващо фентъзи.
5. Драконите на Кавано - значи, ако тази прекрасна история за драконови ездачи се развие в роман мога да се обзаложа, че ще удари в земята и Ездачите на Перн, и Ерагон. И ще обърше пода с тях.
6. Лунна пътека - ударите на чука отекват. Кови по-бързо, че няма време! КРЪЪЪЪЪЪЪВ!!!
7. Нощен клуб - разказ, писан в съавторство с Иван Атанасов. Правете разлика между вампирите, има и такива, и онакива.
8. Призрачен следобед - кратък, крийпи разказ за кръв, смърт, насилие, призраци... и една молба.
9. Те се спускат нощем от хълмовете 2.0 - чел съм този разказ в предишния му вариант, който беше много могъщ пауър! Сега е по-различен, по-ошлайфан, не така суров. Запознайте се със селския идиот, кроткия луд, който служи за всеобщо забавление. Само той обаче знае истината и какво се случва в селото вечер, когато Те се спуснат нощем от хълмовете.
10. И тръгна по водата - поклон към големия талант на Зелазни. Признавам си, усетих лек полъх от несравнимите Хроники на Амбър...
11. Динозавър за Коледа - ооооо, човеееееек! Пред вас е Джен Севън, класифицирана вещица и уникален талант на фирмата "Станете" ООД, специализирана в... съживяването на зомбита. Сега обаче е Коледа, празник е, хората искат нещо по-различно, а холивудските акули са готови да изсипят милиони, за да спечелят милиарди... Колко ли неща могат да се объркат тук?
12. Вкусно до последната чаша - значи, ако сте почитатели на кафето, не трябва да пропускате тази творба! Аз самият кафе не пия, но от тези описания просто усетих до себе си голяма, гореща, димяща чаша с първокласно кафе, чието ухание и досега дразни синусите и слюнчените ми жлези.
13. Номад: Долу спи убиецът - история от света на Номад: Самият пъкъл. Ако сте фенове на екшън-фантастика, антиутопия, киберпънк, няма как да не ви хареса.
14. Затворена времева крива - прекрасен научнофантастичен разказ от жанра тайм-фантастика, който ме върна назад, в момчешките ми години и ми напомни за фантастите, които четях тогава: Азимов, Лем, Харисън, Шекли и най-вече, разбира се, Саймък.
15. Две луни - тролбургът рулира, брато! Пак фантастика, пак страхотно добра. Неслучайно сборникът е кръстен на нея.
16. Манипулаторът - хубаво е да притежаваш свръхестествена дарба, но още по-хубаво е, когато имаш с кого да я споделиш.
17. Зимно преброяване на вампирите - напомни ми за патрулите на Лукяненко и по-точно за случаите на Антон Городецки със съседа му Костя :-) Вампири в България, чуек. И не са като никои други, за които си чувал досега.
Адски трудно е да се направи отличен сборник с разкази, в който всяка творба да е от чук нагоре, и то при положение, че събираш по един мощен разказ от различни автори, съставяйки антология. Да се направи сборник разкази от един-единствен автор, в който всичко да е изпипано, изгладено, ошлайфано до кристален блясък, за да се създаде литературен диамант, е почти невъзможно.
Елена обаче го е постигнала.
понеделник, 6 юни 2016 г.
Писъци - втори тираж
Втория тираж на придобиващия ни все по-голяма популярност сборник вече е факт. Ако искате да се сдобиете с бройка - пишете ми на scarecrow@abv.bg - цена 10 лв (без доставката). Няколко думи от излезли вече ревюта за разказа ми вътре - "Машината", който присъства само в "Писъци" и никъде другаде:
„Машината” на Бранимир Събев съдържа най-силното парче диалог, което НЯКОГА съм чел в литература на ужаса. „-Нааках се – констатира тя с треперещо гласче. -Естествено – невъзмутимо изчатка съществото. – Няма да те ям с лайната, я.” В същността си разказ за кръвожаден бог от (твърде необичайна) машина, разказът е забавен, ретро и класически по един упойващ начин, който определено навява асоциации с традиционната американска твърда фантастика, анално пенетрирана от баркърови реминисценции върху гротескното. - Симеон Трифонов
Тоя разказ директно ме запрати във Вселена, все едно родена от болното съзнание на Клайв Баркър. Четете внимателно инструкциите по охрана на труда, да не дойде Прикования към … четете, бе! - Димитър Цолов
Самият Бранко казва, че това е история в стил „Баркър“. Не го слушайте. Това си е Стивън Кинг. От добрите си времена. Такъв, какъвто искаме да го четем още поне 213412 години. Брилянтно повествование, яко напрежение, финал, който ти действа като шамар след секс. И отново – никакви БГ-простотии (благодаря ти, господи, за малките радости в живота...) - Сибин Майналовски
Ей, такива работи не се пишат вече. Бранко е кратък, точен и много брутален. По брой на телата май надминава Чък Норис, а историята е феноменална. Вече се поспирам за секунда преди да пипна някой електрически уред. - Иван Величков
Този разказ ме накара да се замисля колко често съм експлоатирал и блъскал връз различната техника, която съм ползвал. Замисляме ли се дали те, машините, имат чувства и разум? А хрумвало ли ни е какво са способни да ни причинят? - Делиян Маринов
„Машината“ на Бранимир Събев е разказ като настървена ловна хрътка – без грам излишно по него, директно захапва читателя и не го пуща до последната страница. Машините оживяват и започва да им се яде човешко месце – наглед проста история, разказана майсторски от гледната точка на многобройни жертви, като в роман на Джеймс Хърбърт. И понеже аз роботи обичам много, а хора не чак толкова, се накефих на макс. Имам чувството, че Бранко винаги знае как да ме зарадва. - Александър Драганов
Шест истории, шест капки кръв, едно обединяващо звено. Това определено е най-добрият разказ на Бранимир от всички, които съм чел до сега. - Валентин Попов
Разказ с доста оригинална идея, реализирана майсторски. Просто прочетете – писъците са гарантирани. - Милен Колев
Датата е 06.06.2016, а часът - 18:06:06. При битови инциденти няколко души по света пускат кръв върху различни машини. Тогава машините започват да се държат странно. От тях се появява нещо, толкова кошмарно, че променя живота на хората. Аплодисменти! - Донко Найденов
Ето така съм си представял винаги хорър литературата. Машината е точно това, което с години Стивън Кинг изграждаше в съзнанието ми за конструкция за хорър разказ. Кратък, остър и без една излишна дума. Разказ писан като по учебник за американска фантастика, на който Рей Бредбъри е бил редактор. Ако някой американски хорър автор прочете "Машината", няма как да не завиди. - Дамян Д. Рейнов
Както сигурно забелязахте - днес е 06.06.2016. Какво ще се случи довечера в 18:06:06? Сигурни ли сте, че искате да узнаете? Ще разберете само в "Писъци".
сряда, 1 юни 2016 г.
петък, 20 май 2016 г.
Пролетен Панаир на Книгата в НДК
Заповядайте на Пролетния Панаир, където моя милост ще е на щанда на Ибис на 24, 28 и 29 май. Въпросните книжки, които виждате ще можете да си ги вземете с автограф на посочените цени. Ще има и още книги на щанда, които биха ви представлявали интерес:
НА 25, 26 и 27 няма да съм на щанда, но книгите в посочените картинки ще са там, тъй че пак ще можете да си ги закупите. Приятен панаир!
четвъртък, 12 май 2016 г.
Историите на Господаря Ли
Автор: Бари Хюгарт
Издател: Абагар
Година: 1992-1995
Стр: 854
Една от най-добрите трилогии, които съм чел изобщо. Авторът ми бе тотално непознат като име, но се оказа, че за първата книга от трилогията е печелил Световната награда за фентъзи през 1985-а. Разрових се и разбрах, че е бил хубаво изпързалян и лъзнат от издателите си - до такава степен, че се е отказал изобщо да пише нещо друго след това. Мда, явно не само в България се случват такива работи, пак сме копирали от Ю Ес Ей. Как ще ги стигнем американците, те тия работи още 80-те са ги вършили. Много тъжно, защото са страхотни книги и определено четящото братство в световен литературен план е пропуснало много нереализирани ползи, Бари можеше да ни зарадва с още много заглавия. Но, понякога се забравя, че книгоиздателския бизнес не е като останалите бизнеси и наред с всичките негативи да издаваш книги има още една, тънка, почти невидима, ала доста гадна: отговорност от морална и етична гледна точка към писатели и читатели.
Представете си един приказен Древен Китай, в който всички чудовища, демони и изобщо същества от митологията им могат да се срещнат хей така. На този фон се вижда единият от главните ни герои: Господарят Ли Као, комбинация между Съдията Ди на ван Хюлик и Пияният Майстор Со Хай от филмите с Джеки Чан. Един буден, жив дъртак, който обича виното и с носталгия си спомня младините си, когато е бил едва 90-годишен (!!!). Господарят Ли е ненадминат специалист по разгадаване на заплетени случаи с убийства, а работодателите му и протекциите, които ползва, могат да се проследят чак до Забранения Град в Пекин.
Да не забравим и другият главен герой, този, който разказва историята: Вол Номер Десет (защо пък за по-накратко и запомнящо се не го преведоха Десетият Вол?). Корав като дърво, як като животното на което е кръстен и можещ да съперничи по интелект с изброените. Двамата с Господаря Ли се впускат в небивали приключения - последвайте ги, компанията им далеч няма да ви е неприятна. Тъкмо обратното. Не мога да класифицирам към определен жанр книгите - има освен фентъзи и приказни митологии много хумор и забавни моменти, плюс немалко хорър и изтръпващи такива, с кървища и бруталии. Ли мята ножове, Вола размахва юмруци, купона е на макс и не спира и за миг.
Книгите са самостоятелни, могат да се четат спокойно отделно една от друга. Ето го доказателството, че за да е хубава една фентъзи книга е достатъчно да е 200-300 страници: Хюгарт, Зелазни и още няколко други писатели го знаят, но за съжаление болшинството не са го разбрали (или пък се правят, че не са) и бълват романи с размери на тухли четворки, с които може да си градят на село външен кенеф. Има много екшън, преследвания, битки, майтапи, всичко това добре замешано като вкусно ястие от елитен китайски ресторант. И такива има. На мен лично любима ми остана "Мостът на птиците", просто беше най-красива и с най-затрогващ финал. Да, красотата в книгите също присъства, а силните завършеци явно са запазена марка на Бари Хюгарт.
Препоръчвам тази трилогия на всички почитатели на фентъзито, хумора, китайската митология, историите за съдията Ди и изобщо добрата литература.
сряда, 4 май 2016 г.
ПИСЪЦИ
Автор: Horror Writers Club LAZARUS
Издател: Гаяна
Година: 2016
Стр: 280
Цена: 13 лв
И така.
След като основахме клуба преди 4 месеца, вече постигнахме немалко неща. Сблъскахме се и със завист, че съществуваме, негативизъм относно нещата които правим, злоба че "тия-мене-що-не-ме-поканиха-в-клуба-им-за-какви-се-мислят" и други такива. Имаме книги, имаме лого, имаме мърчъндайз (тениски, значки, чаши, ключодържатели, стикери и др.), имаме надъхани членове, скоро ще имаме и сайт, очаквайте през тази година и нови изненади - книги от членовете, участия по литературни мероприятия и какво ли още не. А сега, имаме и съвместен сборник, първият на новия клуб.
Неслучайно избрахме днешната дата за излизане на сборника - ако Ади, патронът на клуба беше жив, днес щеше да навърши 40 години. Този сборник излиза под № 13 в колекция "Дракус" и е с корична цена 13 лв. В него са включени общо 17 разказа от 20-те члена писатели в клуба, а корицата е от 21-ия, единственият художник - великия Пепи Станимиров. Какво ви очаква на страниците ли?
Нека ви разведа.
1. Димитър Цолов - Шарлатаниада: шарлатаните са нещо отвратително, особено онези, които се показват в ефир и лекуват от разстояние. Сред тях обаче има особено гнусни, а именно те са целта на нашия главен герой.
2. Елена Павлова - Хаджиконстантиновата къща: тази къщa в селото не е като другите. Страхотен екшън, битки, кървища, само качествена литература с марката Елена Павлова™.
3. Дамян Д. Рейнов - Снайперистът: чудесна история за война, войници, изчадия... и още нещо.
4. Делиян Маринов - Саможертвата на твореца: наш Янко е в групата на бруталните в сборника. Една творба за цирк, фалшива любов, глад... и едно пътуване, което ще се прецака тотално.
5. Иван Димитров - Приказка за смъртта: най-кратката, но може би най-тъжната творба в сборника.
6. Александър Драганов - Призраци и богове: всеки следващ хорър-разказ на Драганов е по-добър от предишния. Първият му, "Нещото от кладенеца" в "До Ада и назад" беше страхотен, следващият - "Земята под хълма" във "Вдъхновени от Краля" бе просто уникален, а този вече... Сами ще се убедите.
7. Симеон Трифонов - Полуликия: казвал съм нееднокрано, че Симеон Трифонов е рядък талант, за справка разказите му, с които присъства в същите два сборника в предния ред. Кървища, убийства, секс, сериен убиец, красота и всичкото това на фона на елегантност, изтънченост, класа и стил.
8. Слави Ганев - Патологично обещание (и желание): Слави е млад автор, но определено с потенциал.
9. Иван Атанасов - От Санта, с любов: Санта ще ти донесе подаръче, не се безпокой. Това, което искаш най-много... или по-скоро това, което най-много заслужаваш.
10. Сибин Майналовски - Направи си сам: един от най-любимите ми разкази на Сиби, който специално бях инструктирал да пази за проект от този тип и той успя да го удържи цели 2 години. Внимавайте, съквартирантът на Сиби - Оги, след прочитането на този разказ отиде да повръща, да не кажете, че не сте предупредени. Разказ, в който като консултанти участваха няколко младежи, тогава студенти по медицина, сега хирурзи в Пирогов.
11. Донко Найденов - Мисията в Навурската планина: разказ, който не блести с кървища, но за сметка на това блести с изследователски дух, приключения и мрачна страховитост, поучена от най-добрите традиции на гения Лъвкрафт.
12. Бранимир Събев - Машината: този път съм се спрял на история тип Баркър-стайл, с много кръв, насилие, клане и т.н. Ще останете доволни.
13. Иван Величков - Заразата: изключително изпипана, изчистена творба, а същевременно заредена с много информация и интересни неща. Чели ли сте някога исторически хорър? Е, сега ще прочетете. Разказът на Иван се отличава много силно от останалите, и това е хубаво - разнообразието е нещото, което е нужно на една антология.
14. Явор Цанев - Записване на завещанието: старовремски класически хорър, който си тежи на мястото. Нима някога изобщо сте чели нещо лошо от Явор Цанев?
15. Коста Сивов - Господин Джоунс: как се променя живота, уж спокоен и подреден, с добра работа, семейство и прочее, а изведнъж...
16. Валентин Попов - Господарят на болката: много добра и спокойно разказана история, за насилие и кръв, за индианци, шофьори на камиони и свръхестествени явления и умения. Това е Вал, чели сте Нощта срещу ноември и Пепел от мрак, знаете за какво иде реч.
17. Александър Цонков - Speculo Veritatis: разказ, по който Цончито е работил сериозно, дълго време, старал се е да изпипа на максимум творбата и да изшлайфа всяка думичка, а и не само: да се сдобие с достатъчно информация за областта, в която е творил.
Тази книга не се разпространява по книжарниците, единственият начин да се сдобиете с нея е да пишете на някой от авторите в нея, примерно ако ви е приятел във фейсбук - и не се плашете от коричната цена, от нас винаги може да закупите книжките с отстъпка от нея. Но може ако искате и да оставите коментара си под тази публикация и да се свържа с вас, в краен случай драснете един имейл на scarecrow@abv.bg. И...
Заключете вратите, залостете прозорците, завийте се презглава и шепнете молитви... но не очаквайте това да помогне. Защото не знаете кой ще се отзове на писъка ви...
четвъртък, 7 април 2016 г.
Мечове в Космоса
Автор: Колектив
Издател: Гаяна
Година: 2016
Стр: 270
Цена: 12 лв
Ето го и новият сборник от серията "Мечове" на НКФХ. Този пък, моя милост няма никакво участие вътре, но какво пък. Нека ви представя разказите, оказали се между двете корици на тази книга:
1. Димитър Цолов - Крали Марко и три синджира роби: Док е преразказал чудесно вица за Крали Марко и Дарт Вейдър, завършвайки го по изненадващ начин. Кратко разказче, ала много силно. Съвсем скоро от него идва нова книжка - Приключенията на Найден Намерения, не пропускайте.
2. Александър Драганов - Тримата пазители и тайната на луната: третият разказ на Сашо от серията за тримата пазители. За разлика от предните два разказа, където фокусът падаше върху юнака Звездин и вампира Алкивиад, тук гледната точка е насочена основно към третия: супергероя Мракомет. И докато преди имаше за антагонисти зли изчадия адови и древни богове, сега се задава нещо от далечния Космос...
3. Явор Цанев - Неподвластен на времето: вторият ми любим разказ в сборника. Главният герой е космически вехтошар: дребен търговец с малка фирма, който разчиства из пространството невъобразимото количество остатъци и боклуци от титанична космическа битка срещу бунтовниците, завършила с краха на последните. Нещата обаче се объркват, когато военните започват да тършуват за изгубен артефакт. Явор е уникален, само това мога да кажа.
4. Флориан Пекаж - Да бъде спасението: изгубена планета, родина, спасение... и едно могъщо същество, което стои между хората и всичко това.
5. Донко Найденов - Холограмата на Титан: дори и да пише фантастика, Донко си остава хорър автор до последната молекула на своите клетки и това личи отдалеч в "Холограмата на Титан". Мрачна хорър-фантастика, обреченост, нулев диалог, разказ под формата на дневник - най-добрите черни традиции, силен и твърд като черен диамант, като бездна.
6. Иван Димитров - Среща в "Храмът": Фогъра е създал отлична киберпънкария, екшън, битки, предсказания... и дори любов. Чудесен разказ, издържан в най-добрите традиции на Уилям Гибсън.
7. Петър Атанасов - Еван Гуру и космическият обир: изключително забавна хумористична фантастика, която много ми напомни за приключенията на Стоманения Плъх по Хари Харисън. Еван Гуру е известен в цялата Галактика престъпник, който е нает да извърши необичаен обир. Много тънък хумор, чудесна пародийна изтънченост - Петър Атанасов прави сериозни заявки за отлично писане, дано продължи с творчеството и този хубав разказ не се окаже единствен от него.
8. Делиян Маринов - Новооткритата раса: Янко, сцената с елфите в космоса и тръбата между тях трябва да влезе в историята! А и тоя в стаята при тях, дето ги наблюдаваше... Сила!
9. Станьо Желев - Галактон 3000: Станьо Желев е много, много добър писател, въпреки крехката си възраст. Разказите му в Мечове в Леда и Мечове в Града бяха отлични, жалко, че не участва в Мечове в Морето. Този разказ, с всичките гладиаторски битки в космоса и грабващия наратив имаше потенциала да стане най-добрия, всеобщ любимец... обаче накрая финала ми се видя твърде претупан и набързо разказан. Още няколко страници, поне 5, а защо не и 10 щяха да разгърнат историята както си му е реда. Така ми стои някакси, все едно младежа много е бързал да се вмести в срокове или да се отърве. Не става така. Всички можем да си намерим оправдания, че нямаме време, но това не е причина да не създаваме достатъчно добри творби.
10. Васил Мирчев - Острие в мъглата: първият ми любим разказ в сборника. Честно казано, да си призная, не очаквах, че Васко ще напише нещо чак пък толкова добро. На практика това е най-доброто. Пак киберпънкария, екшън, спомних си Джони Мнемоник на Гибсън и Хрониките на Орм на Робърт Блонд. Просто прочетете.
11. Силвия Петрова - Кръвта на мораи: Джиреная Тареяс е последният от расата си, последният мораи. Императора унижощава могъщите раси, а мораи са едни от най-силните. Но докато има дори един жив представител на тази раса, мораи не са победени и има надежда. Единствената ми забележка е, че авторката трябва да се научи да казва повече неща в по-малко думи, а не обратното.
Този сборник не може да се закупи от книжарниците - единственият начин да се сдобиете с него е да пишете във фейсбук на някой от авторите по избор. Дерзайте!
неделя, 3 април 2016 г.
Априлска Промоция
Понеже настана месец април, реших да пусна една промоция - специално на последния ми сборник разкази, нали е Априлска жътва :) Него можете да си го поръчате на цена от само 8 лв в рамките на календарния месец. Другите два сборника са по 10 лв, трите книги в комплект за 25 лв. Просто ми драснете едно лично съобщение на имейл scarecrow@abv.bg. Промоцията важи само за поръчки, направени лично през мен, а не за книги, които се продават в книжарниците. В цената не е включена доставка - по принцип изпращам с Еконт, но ако искате може и с БГ Пощи. Ако живеете в София, Белене или Свищов, може да се видим и да ви връча книгите лично на ръка. Слънчеви дни и усмивки!
петък, 25 март 2016 г.
Гласувай за любимата си книга!
Гласувайте за любимата си книга в националния конкурс "Моята любима книга 2015"! Можете да спечелите ваучер за книги на стойност 200 лв, както и други поощрителни награди. За целта кликнета на следния линк тук. Просто си попълвате данните във всички полета, щраквате на книгите, които сте харесали и воала! Можете да гласувате за по една книга от всяка категория. Първият кръг на надпреварата приключва на 8 април.
Не крия, че ще съм изключително благодарен, ако подкрепите последния ми сборник в секцията "Фантастика, фентъзи и хорър" O:-)
Не крия, че ще съм изключително благодарен, ако подкрепите последния ми сборник в секцията "Фантастика, фентъзи и хорър" O:-)
сряда, 23 март 2016 г.
Червената Пиявица
Автор: Андрю Лейн
Издател: Ибис
Година: 2015
Стр: 294
Цена: 12.90 лв
Може би си спомняте преди когато попаднах на първата книга от поредицата за младия Шерлок Холмс на Андрю Лейн и останах доволен. Сега дойде ред на втората книга от поредицата - Червената Пиявица, издадена отново от Ибис и преведена чудесно от Коста Сивов. Какво се случва, след като младият Шерлок спасява цяла Англия от мрачния френски благородник Мопертюи?
Един мъртвец с белязано лице се завръща.
Едно престъпление ще разтърси из основи цялата страна.
Шерлок знае, че възрастните крият тайни. Но не очаква да открие, че най-известният убиец в света живее в Съри.... Особено след като е смятан за мъртъв. На всичкото отгоре по някакъв начин брат му Майкрофт, изглежда също е замесен. А когато никой не иска да ти каже истината, най-добре е да рискуваш и да я откриеш сам.
Така започва приключението, което отвежда Шерлок в Америка, за да се озове в центъра на смъртоносен заговор - на място, където животът и смъртта не струват пукната пара, а истината има цена, която никой нормален човек не би искал да плати.
Отново темата е на глобално политическо ниво - сега Шерлок ще трябва да спаси Америка от атентатори с амбицията да прекроят световната карта. Дюк Балтазар е страховит мъж, чиято власт над хора (и не само) граничи със свръхестественото, а това че е богат и с връзки се подразбира. Как един мъж да не бъде опасен при такива обстоятелства?
Екшънът и задъханото действие този път ще ни отведат от Англия през Атлантика, та чак в Щатите. Преследвания, схватки, престрелки, насилие, смърт, има от всичко, даже и повече. Вижда се как Шерлок постепенно се развива като герой и като личност, има немалко препратки, които го свързват с възрастния образ, който всички познаваме - най-ярко запомнящ се е музикантът, който го учи да свири на цигулка.
Едно чудесно литературно приключение както за малки, така и за големи.
понеделник, 22 февруари 2016 г.
Няма Закога
Автор: Андрей Велков
Издател: Колибри
Година: 2016
Стр: 308
Цена: 15 лв
Ахой, нова книга от Анди на хоризонта! След Български психар и Хрониките на звеното е време за третият му роман, който е... малко по-различен от предните два.
Стефан, Теодор и Александър някога, много отдавна, са били неразделни приятели. Не са се виждали от десетилетия. Животът разделя, нали? Сега, след като са прехвърлили осемдесетте, им е останал само въпросът защо се бави смъртта, тъй като пенсионерското им съществуване е далеч от представата за достойни старини.
Ненадейно Стефан печели голяма сума пари и решава да потърси старите си другари. Тримата се събират за едно последно приключение, за да си спомнят какво е да си жив и свободен, да попътуват, да се повеселят... пък докъдето силите стигнат. Планът им обаче претърпява промяна. Оказва се, че преди повече от половин век чудовищна несправедливост е съсипала любовта и живота на един от тях. А виновникът е още жив. Последното приключение остава на заден план, защото миналото напомня за себе си и е дошло време за разплата.
В предните две книги имаше кратки и встрани от основната линия, ала определено запомнящи се епизоди по темата, засегната основно в този роман. Личи си, че проблемите им са нещо, което, меко казано, вълнува Анди. И би трябвало да вълнува и нас. Всички ние имаме/сме имали възрастни родители, баби и дядовци и е крайно време да се замислим, че така не бива и не може да продължава.
В книгата са засегнати освен тези и други проблеми на днешния живот и ежедневие в нашата малка, мила родна страна. Анди използва умело увлекателният си стил и разказваческия си талант, за да раздава чудесни шамари в тази книга, всичките заслужено. Не мога да се удържа и да не споделя цитати:
- "Прав беше Айнщайн, че времето е относително. Както един час нощем може да ти изглежда като десет години, така и десет години могат да ти се видят като един-единствен час";
- "За съжаление доникъде не я беше докарал с тази книжарница, кофти бяха времената за този бизнес. Хората, които четяха, нямаха достатъчно пари, а тези, които имаха пари, не четяха особено много";
- "четенето беше нож с две остриета - нови светове виждаш, други животи живееш, но всичкото това те прави по-добър човек, по-състрадателен, което в наши дни невинаги се водеше положителна черта";
- "жена му, както повечето слаби психически хора мачкаше близките си, без да се съобразява";
- "беше направила онзи гаден женски номер, който някои мацки въртят на пичовете си и покрай любовта им отнемат индивидуалността и свободата";
- "и двете продавачки се бяха преобразили и вече бяха много далеч от режима "аз съм отегчена кифла, няма ли да влезе някой милионер и да ме вземе за жена", в който явно преминаваше отруденото им ежедневние";
- "родителската любов, съчетана с власт и възможности доста често водеше до този изключително неприятен резултат - децата, на които никога не беше липсвало нищо, се превръщаха в гнусни и разлигавени младежи";
- "живея като мумия без мавзолей";
- "как живяхме последните години - то не е живеене това, по-скоро си чакахме да умрем";
- "пътят беше в състояние, което може да бъде причинено от неточен артилерийски обстрел или не особено обилен метеоритен дъжд";
- "Драги зрители, излизаме от ретроградния Меркурий и навлизаме в периода на Разгонената видра, който е по прабългарския зодиак и като потомци трябва да го имаме предвид";
- "новият турски сериал "Романтичните манафи от Кушадасъ"" - ХАХАХА!!!
Готина идея за крос-маркетинг на премиерата на книгата - понеже Стефан, един от главните герои удря шестица от тотото, на премиерата за всеки закупил романа имаше безплатно по един попълнен фиш от тото 6 от 49. А за мен остава да чакам следващата книга на Велков. Туй, писането, си е неблагодарна работа, да знаете - пишеш една книга година, две, накрая излезе, хората я прочетат за ден, два и нова искат.
Препоръчвам си да купите и прочетете книгата. Както и предните две. Защото, нали знаете - не го ли направите, разполагаме с имената и адресите ви :-))) Шегичка, разбира се.
Добре, че са шегите, да си кажем истината.
вторник, 16 февруари 2016 г.
Играч Първи, Приготви Се
Автор: Ърнест Клайн
Издател: Intense
Година: 2015
Стр: 472
Цена: 16.95 лв
Велика, върховна, уникална книга!!!
Честно да си призная, не помня колко отдавна не съм чел толкова добър роман. Хора, обичате ли да четете фантастика, Ready Player One е само за вас, а ако сте и фенове на компютърните игри, значи романа си е задълже отвсякъде. Не мисля, че Ърнест Клайн има други книги превеждани на български, но дано грешката бъде поправена.
Годината е 2044, а реалният свят е неприветливо място. Подобно на повечето представители на човечеството, Уейд Уотс търси бягство от тягостното ежедневие, като прекарва времето си в ОАЗИС – вездесъща виртуална утопия, където можеш да си всичко и всеки, място, в което да живееш, да играеш, да се влюбваш – и това на всяка една от десет хиляди планети. Уейд е тийнейджър, който живее в Купчините - камари от каравани, новите гета.
И както повечето представители на човечеството, Уейд мечтае да е онзи, който ще открие Великденското яйце, скрито във виртуалния свят. Защото някъде в това гигантско виртуално игрище създателят на ОАЗИС Джеймс Холидей е заложил няколко маниакално замислени пъзела, чието разгадаване осигурява гигантско богатство – и невъобразима мощ – на онзи, който ги разгадае.
Вече години наред милиони хора се борят безрезултатно да се сдобият с наградата, като разчитат на един-единствен жокер – в основата на загадките на Холидей е негова страст, попкултурата от края на XX век. И вече години наред за милиони жители това търсене е средство да избягат от действителността, потапяйки се в щастливо и завладяващо изучаване на страстта на Холидей.
Настъпва моментът, когато Уейд се натъква на първата загадка...
И изведнъж целият свят се мобилизира и хиляди конкуренти се включват в Лова – сред тях и изключително силни играчи, готови да извършат действително убийство, за да победят. Единственият начин Уейд да оцелее и да запази всичко, което познава, е да спечели. За тази цел той трябва да напусне безметежното си виртуално съществуване и да се впусне в реалния живот – и любов, – които винаги са го ужасявали. Трябва да пребори и другите Ловци, както и корпоративните проститути от ИОИ - корпорацията, поддържаща хиляди служители с единствената цел да спечели парите на Холидей да стане абсолютен доминион на планетата
Първо, авторът е гийк и маниак като нас, фен и 3/4, освен това притежава супербогата обща култура особено за 80-те, откъдето са препратките. Има АДСКИ много препратки към попкултурата - компютърни игри, музика, албуми, филми, сериали, анимации, анимета, каквото се сетите и каквото не се сетите. Постарал се е максимално, няма нищо претупано или проява на мързел.
Второ, има як екшън във виртуалния свят (че и в реалния), готини обрати и най-вече компютърни игри, макар и малко старички за моя вкус - моите бяха през 90-те, тия си ми идват малко дървени дори и за мен, но въпреки това книгата е много гот. Напоследък доста се пишат книги за момичета, както и книги за доста по-млади - тази книга ще се хареса основно на момчетата, както и на хората, които са били деца през 80-те. Няма да сбъркате.
Нещо и за стила на самия автор. Това не е просто писател, който ти разказва прекрасна история, който те води за ръка през света си и който те кара да се чувстваш прекрасно, щом накрая затвориш книгата му. Това е автор, който сякаш е постоянно до теб, като приятел, който е преметнал свойски ръка през раменете ти. Като приятел, с който мързеливо се разхождате в летния следобед, чоплейки семки на път към залата с аркади, където ще потрошите малкото стотинки, които имате, а после ще ходите някъде да ритате топка или играете баскетбол. Точно така се чувствах докато четях романа му.
И още нещо на изпроводяк. Преди да излезе филма на Спилбърг по книгата след 2 години - прочетете я бре, хора.
вторник, 2 февруари 2016 г.
Игра с награда в Гудрийдс
Да обявя една игричка в Гудрийдс и тук :-) Първите 100 човека, оценили най-първия ми сборник "Хоро от гарвани" в Гудрийдс с някаква оценка, участват автоматично в томбола с награда. А наградата е бройка от последния ми сборник "Априлска жътва". За целта е достатъчно да имате регистрация в Гудрийдс и да оцените книгата с някакъв брой звезди на ето този линк. Ако случайно не сте чели сборника "Хоро от гарвани" - тук е качен напълно безплатно. Има още двайсетина свободни гласа до 100, така че - вие сте! И късмет!
четвъртък, 21 януари 2016 г.
ПО Крилете на Гарвана
Конкурс за разказ, вдъхновен от Едгар Алън По.
Очакваме вашите произведения в обем до 4040 думи, като задължително изискване е към тях да добавите в свободен текст, в обем до една страница, по какъв начин сте били вдъхновени (произведение, герой и т.н.)
Всеки автор може да участва с един разказ.
Файловете очакваме с шрифт Times New Roman, големина 12, в .doc формат.
Изпращайте ги на e-mail: dracus@abv.bg до 30.06.2016 г.
Отличените разкази ще бъдат издадени в самостоятелен сборник, а включените автори ще получат авторски екземпляри от него.
събота, 16 януари 2016 г.
Нощно Дежурство
Автор: Нели Цветкова
Издател: Гаяна
Година: 2015
Стр: 92
Цена: 6.66 лв
И това ако не е приятна изненада, аз не знам какво е :) Нели Цветкова, авторка на заглавия като "Синьото мънисто", "Сълза за мама" и "Ясновидката" има нова книга - "Нощно дежурство", която е... сборник хорър-разкази. Не, поправка - която може да служи за образец в жанра.
Да пишеш разкази на ужаса и да ги издаваш в България на хартия си е диагноза за ментално разстройство. Е, Нели, добра дошла! Присъедини се при нас, лудите, в психиатричната клиника :D Присъединете се и вие към тази книжка с разкази, станете ни близки. Защото действието в историите, описани вътре, се развива в една необикновена болница.
Денем тази болница е обикновена, но вечер... Вечер навън се смрачава, а прозорците на отделенията започват да светват един по един. Започва нощното дежурство. Тогава ужасът на свръхестественото се събужда и търси съюзник в тъмнината на човешките души. Читателят ще срещне вампири, духове, върколаци и други мрачни сили, вършещи нечистите си дела. Но накрая ще се запита: има ли по-страшно зло от това, което е сторено от хората?
Изключително силни разкази, кратки, изчистени, експресивни, без излишъци, директно по темата, както и трябва да бъде. Разкази, което те правят съпричастен с героите и съдбата им, истории, които ще напипат точната ви струна. Явно Нели има богат опит и е нагазила в свои води: личи си, че тематиката й е позната и борави умело с писателските инструменти в "Нощно дежурство".
Ако не сте забелязали, заглавието излиза в колекция "Дракус" под № 8. С други думи, начинът да се сдобиете с нея е или през авторката, или през Явор Цанев. Единственото, което ме кара да се муся е че книжката е твърде тънка и мъничка. Нищо, ще изчакаме Нели да напише нови разкази и да състави нов сборник, какво да се прави :)
понеделник, 11 януари 2016 г.
Акъл за Млади Автори - 2 ч.
И след първите 15 акълдавания, идват и вторите 15!
16. Е, ако не друго, книгите са много яко нещо и с тях ще срещна само готини хора. Има го и това, вярно е, но се подгответе и за обратната страна, която всеки медал притежава. Покрай всичките представяния, панаири, продажби, срещи и автографи съм се натъквал лично на какви ли не екземпляри - за едни природата майка, за друга мащехa, май диърс. Има кисели дъртаци, които са недоволни от жанра в който пишеш, недоволни са че пишеш разкази, а не романи, недоволни са че въобще пишеш, недоволни са че едва ли не съществуваш, "каквибоклуцисеиздаватвднешновреме" и прочее оценки, които въобще не са верни за вас. Ще се срещнете с най-разнообразни луди, всеки със своите ментални разстройства и ще се чудите как да реагирате на тях. Пълно е, ще се изненадате колко са много и колко хора не могат да се справят със сложнотиите на този свят и бягат в книгите, където има други, по-добри светове. Естествено, има и готини, яки хора, които ще ви напълнят душата - ако сте пък мъж, ще има не едно и две красиви момичета, които си падат по писателите, така че като нищо ще ви излезе късмета ;) Бъдете подготвени буквално за всичко. Няма да забравя никога две случки на коледния панаир 2012-а, където при мен дойде барнат пич с костюм и вратовръзка на около 23, с дар-слово по-добро от моето и чудесна визия, който след кратък разговор ми довери истинската си цел - муфтеше ме 2,50 лв. Отказах му и той отиде да муфти други хора наоколо и успя да събере въпросната сума. Пролетта като отидох през обедната почивка да си взема пица от Патриарха и Витошка (офиса където работя е близо до НДК) го видях с коренно различни дрехи, разбирай дрипи седнал на пейка до пиците, а срещу него имаше магазинче, където предлагаха двулитрова Загорка за 2,50 и една такава се намираше в краката му. Другото събитие бе, че откриването на коледния панаир тогава съвпадна с някакъв безплатен концерт на Пайнер в зала 1 и цялото НДК се напълни с мургави почитатели на попфолка и настана ад, няколко дори се сбиха недалеч от мен, потрошиха стъкла и събориха щанд с книги, които после охранителите бяха принудени да редят наново. Тъй че, ще ви бъде интересно.
17. Бранко, аз съм еди-кой си, Бранко, ето един мой разказ, Бранко, може ли малко градивна критика, да видя къде имам грешки, аз ценя мнението ти, че да стана по-добър писател... По принцип не ме бърка, деца, но разберете веднъж завинаги две неща. Вие пишете първо и преди всичко за себе си и най-напред вие трябва да си харесате това, което творите. Чуждото мнение няма абсолютно никакво значение, независимо какво мисля аз, друг писател или филанкишията. Колкото и калпаво да пишете, все ще се намери кой да ви хареса писанията, колкото и хубаво да пишете, все ще се намери кой да ги оплюе. Така че пишете на воля, пишете много, но давайте за мнение и оценка разказите си само на най-близки хора - роднини, половинки, най-добри приятели и гледайте малко повече откъм веселата страна на нещата. И второ - животното, наречено градивна критика присъства в черната книга, сиреч е отмрял вид. Просто не съществува. Щом вие сте доволни от писанията си, щом са доволни най-близките ви, щом е доволен издателя и редактора ви, щом се намира и по някой доволен читател, на вас не ви трябва чуждото мнение. А и на мен малко ми е дотегнало да бъда летец-изпитател. Когато тръгвах като автор с първия си сборник дадох за мнение няколко разказа тук-там - на един му харесаха, на друг не, това оправи така, онова иначе... И спрях. Колкото хора, толкова и мнения. Това е първа книга, ясно е, че няма как да бъде суперска, колкото да се стараете и вие, и разни други около вас. Поемете дъх и се подгответе да посрещнете ударите мъжката. А те няма да закъснеят - книгата ви струва същите пари като книгите на вече доказани автори и читателите ще са недоволни, че не сте на тяхното ниво и няма да приемат оправдания.
18. Ооо, аз пари за книги не давам, книги дърпам само откъдето докопам безплатни, понеже (попълнете сами), освен това мои неща съм публикувал из нета на Х места, защото (отново попълнете). Вижте, не искам да ви давам тон как, какво и по какъв начин да четете, това си е ваша работа. Но публикувате ли всичките си неща свободно по сайтове и др, никой издател няма да се навие да ги издаде. Издателите също ползват интернет и гугъл, а и след като всичко ваше е достъпно онлайн те не виждат причина да харчат пари за книгата ви. Освен това, много от тях са изпалени от нелегално разпространяващи се техни заглавия в нета. Прокламирате ли публично постоянно, че подкрепяте това, споделяте ли линкове с подобни неща - няма да я стане на вашата. За съжаление, в този бранш има някои правила, писани и неписани, които издателите си ги спазват и ще трябва вие да се нагодите към тях, правилата няма да се променят заради вас. И още - нека предположим, че щастливото събитие е вече факт - ВАШАТА КНИГА Е ИЗДАДЕНА НА ХАРТИЯ И СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ПО КНИЖАРНИЦИТЕ. Ако вие през последните няколко години не сте прежалили 10-15 лв, за да се озове книгата на млад, неизвестен български писател в библиотеката ви защо смятате, че някой ще направи същото за вас?
19. Не съм чел кой знае колко през живота си и вярно, че допускам правописни грешки, но какво от това? Редакторите и коректорите за какво са? Четенето е основата, върху която ще стъпите, за да станете добри писатели - колкото е повече, толкова по-здрава ще е тя. Стив Кинг казва, че за да станеш добър писател трябва да четеш много и да пишеш много, и това е точно така. Естествено, талантът е неоспорим фактор, но вижте куп известни спортисти, актьори, майстори, учени и т.н. Всички те са работили здраво върху себе си, тренирали са, учили са, упражнявали са се, практикували са. И при вас ще трябва, няма да стане отведнъж и от само себе си по заповед на щуката. Колкото до другото, ще се повторя от предишно изказване. Случва се в бързината да объркате нещо тук-там, но затова е и времето да седнете и да си прегледате щателно писанията, преди да ги изпратите на някого, а и не е чутовен проблем изпусната или излишна запетая, пообъркан пълен-непълен член. Но да изписвате погрешно цели думи, и да се повтаряте в това, и да редите логически несвързани едно с друго изречения ще накарат всеки който ви прочете творбите да мисли, че граматика за вас е уред за теглене на грамаж. Ако бяхте примерно дърводелци и изработвахте дефектни мебели, хората щяха да престанат да ползват услугите ви, нали?
20. Аз предпочитам да си пусна книгата само в електронен формат, но платена. Какъв е проблемът? Никакъв - ти си преценяваш. Макар аз лично да не смятам, че ще е особено удачно - поне тук читателите в по-голямата си част все още са свикнали да дават пари за нещо, което могат да пипнат. Виждал съм и при мен, и при други писатели: има издадена книгата на хартия, има я и за продажба в електронен формат (по-евтина), но на платена електронна се навиват едноцифрен брой хора, повечето си я предпочитат в хартиен вариант. Електронна ли е, повечето очакват да е безплатна, а и разсъждават: тази електронна е платена, вярно не струва много, но защо да не си изтегля безплатно някоя друга? Или да не додам някой лев отгоре и да си я имам за библиотеката? Опитайте, пробвайте все пак, може и да се получи, но не очаквайте много.
21. Какво е от значение за продаваемостта на една книга? Хубава корица, чудесно качество на текста, издържано полиграфически издание, сериозна работа на редактори и коректори, съвместни усилия на автор, издател и пиар, лична ангажираност на автора, реклама всяческа където ти падне, куп представяния, премиери, киснене на щанда на Панаира на книгата и изобщо маркетинг на 1000%? Всичко изброено дотук са фактори, кои по-важни, кои много важни, но за съжаление няма изградена рецепта, която да работи безотказно, друзя :/ Литературата не е точна наука, не е математика, където a + b = c, същото важи и за продажбите. Факторите може и да сработят, може и кой знае - трябва ви и късмет, молитви, ритуали, шанс, жертвоприношения или знам ли аз какво, честно да си призная. Най-общо казано, направете всичко по силите си, колкото се може повече от изброеното, плюс още допълнителни неща измислени от вас самите, които са ви във властта и възможностите и стискайте палци, надявайки се на най-доброто. Още - основни купувачи (поне отначало) ще са ваши приятели и познати, така че се стремете да разширявате кръга им.
22. За какво да пиша, след като няма пари в тая работа? Поради същата причина, поради която спортувате, виждате се с приятели, ходите по заведения, театри, концерти, опера, кино, боулинг, екскурзии, на море и планина. Поради причината, поради която слушате музика, купувате си нова техника и мебели, разхождате се в парка, правите секс, жените се, създавате деца, гледате мачове, напивате се, членувате в някакъв клуб, шофирате, шляете се из мола, ходите на лов и риболов и т.н. Защото ви харесва, защото ви доставя удоволствие, защото ви е кеф. Всичко което изброих ви струва пари всъщност, нали? Не вярвам да си мърдате задника само когато имате далавера от нещо.
23. Обичам да пиша, но само когато имам вдъхновение, муза. Сега, ето имам готова книга, докато стане време за следваща ехеее, едно 5-6 години не мърдат докато я напиша. Убийте музата, хора, разчленете кучката, изгорете я и прахът й го разпръснете из космоса, анихилирайте я ако трябва. Ще ви се наложи, за да се отървете от властта й. А нейната власт е мързел. Не си позволявайте да мързелувате. Научете се да пишете сериозно, хубаво и качествено дори когато нямате особено желание за това. Знам, че звучи брутално за прекрасното удоволствие от писането, но днешните съвременни писатели, които са най-печеливши са изключително дисциплинирани. Все едно ходиш на работа. Идеалният период за издаване на книга е ново заглавие на всяка година или две. По-често става прекалено, по-рядко вече ви смъква от сцената. Разбира се, този съвет го давам на тези от вас, които са достатъчно амбицирани за целта. Страдате ли от липса на амбиция, пишете ли хей така - карайте както си знаете. Само да не се разочаровате накрая, че когато пуснете нова книга 5-10 години след последната са ви забравили и се налага да почвате едва ли не отначало.
24. Бранко, навил съм се на самиздат. Искам да си видя книгата на хартия, събрал съм пари. Какво мислиш, ти все пак първата си книга си я издал така? Тъй. Както споменах по-горе, 2008-а издадох "Хорото" в 300 бр тираж и вложих 9 стотака. Да съм си върнал максимум 1/3 от вложената сума - нормално, 1/3 от тиража го раздадох. Останалите 200 бр ги продавах 5 години, докато ги нулирам, колко книжарници са ме завлекли няма да коментирам. Първа книга е, радвате й се, подарявате насам-натам - още повече, една бройка ми излезе 3 лв, аз й сложих цена 5. Сега е по-зор - книжарите почти не взимат книги от млади, неизвестни български автори, ако случайно се колебаят, набират името на книгата и автора в гугъл, или сканират баркода (ако има такъв, по-добре да има) и търсят има ли информация за вас. Все по-трудно се продават книги, особено такива. Няма да имате достъп до големите вериги (ако имате, ще ви съборят 40-60% от коричната цена), няма да имате достъп до Панаирите на книгата, където се продава основно... Акълът ми в такъв случай е да пуснете начален тираж от 50, максимум 100 бройки, не повече, място където препоръчвам да го направите - при Явор Цанев. Явката обаче е сам, има много книги на главата, специално за тая година знам, че програмата му е запълнена до дупка. И, мили братя и сестри - НЕ ИЗДАВАЙТЕ КНИГА ПРЕЗ ИВАН БОГДАНОВ (Буквите, Книгите.бг, Български издател и т.н.) Няма нужда да се присъединявате към армията излъгани от него автори - тя е достатъчно голяма.
25. Бранко, всичкото хубаво и съм съгласен с теб, ама тия хейтъри в нета ми разкатават бойната слава, човек. И на мен. Хейтърите са неизбежни и са като комарите: тормозят, пият кръв и няма отърване от тях. Поемете дълбоко дъх и се пригответе: те са по форуми, фейсбук, в сайта на Хеликон, пишещи коментари под книгата ви, дращещи под публикациите ви в блога, имат собствени блогове и сайтове и оттам също дрискат, серат ви на труда в Гудрийдс, разнасят ви от уста на ухо на сбирките си, където ахкат по шитави книги и се черпят с лимонада и сухи пасти. Опитате ли се да спорите с тях, да им говорите нещо, правете го като ги срещнете на живо - иначе в нета борбата е обречена. На живо всичките без изключение са мишки - ако имаха поне капка смелост, щяха да се подписват със собствените си имена под своите дрискочи. А и не е работа на писателя да се справя с тях. Това е задължение на администратора и модератора, които поддържат въпросната платформа, където се намира въпросната жлъч. Фактът, че немалко админи и модове не вършат тази работа, криейки се зад оправданията, че „всеки има право на лично мнение”, „то всъщност не е обида, а градивна критика”, „защо просто не обръщаш внимание”, „лошата реклама пак е реклама” и прочее либерастии, е вече друг въпрос.
26. Да е*а и здрачанките му да е*а и тъпите му автори на чекиджийска литература да е*а и ш**аните нюанси и пр. Разбирам ви отлично. И аз не харесвам куп автори и творбите им, и родни, и преводни, и на мен ми се случва да ги хейтя и псувам отвреме-навреме. Но, моля ви, разберете - започне ли се един път да се продава книгата ви и надойдат ли феновете, ще се наложи да правите политика. Оу, тоя е педал, как да му продам книгата си, гледай ги тия пикли дето се захласват по влюбените вампири, ами дебелите лелки с любовните романи, ау ужас... Такива да ги нямаме. Ще трябва да се научите да уважавате вкуса на читателите си и да се научите, че освен вашата книга тези хора четат Здрач и другите вампирски любовни саги, четат Нюансите, четат Калин Чек... Терзийски (ето, видяхте ли, и аз не съм застрахован!), и т.н., и т.н. Вашата книга ще си я купят и гейове, и момиченца, и лелки, и дядовци, и баби, и фенове на изчекната литература. Ако не за самите себе си, то за някой близък като подарък. Ще се наложи да ги уважавате, ако искате да излезе от ъндърграунда. Като много ви се хейти, поне го правете в лични разговори с хора, споделящи вашите вкусове. В интернет - в никакъв случай.
27. Бранко, сподели накратко какви грешки да не допускаме. А, ето един много хубав въпрос. По творческия си път ще правите не една и две глупости, но не е лошо да се поучите от опита на другите, излишно е и вие да се парите на котлона, след като някой преди вас се е опарил и ви е казал, че е горещ. Та:
- не ходете с книгата си по отделни малки книжарници да я разпространявате. Разпространявайте по големите вериги, борси, панаири на книгата и лично през вас. Почти нищо не се продава там, такива обектчета често ги закриват, завличане на книги, пари и т.н., няма нужда, сещате се. Сърцеразтапящи заглавия на книги, съдържащи "книжарница/книжарничка" в заглавието и нравствените им поучения вътре са написани за книжари, читатели и книжни блогъри. Те не са за вас.
- не давайте пари за курсове по творческо писане. Това са пари, хвърлени на вятъра. Ще станете добри писатели по три начина: много четене, много писане и много самостоятелни упражнения, когато сте сами вкъщи с някое специализирано заглавие за целта. Като такива заглавия препоръчвам двете книги на Йосип Новакович (Курс по творческо писане, жълта и зелена корица), Стивън Кинг "За писането: Мемоари на занаята", Милан Кундера "Изкуството на романа" и др.
- не ходете по реалити формати, няма смисъл. Не можете да се преборите с връзките, контактите и специфичните изисквания, на които отговарят много малка част от другите участници. Няма нужда някакво жури да ви изпитва, вече не сте в училище. Това жури не мисля, че е квалифицирано да ви оценява колко добър писател сте. А и наградата, в крайна сметка, е издаване на роман? Заслужава ли си да си късате гъза от чупки само заради това?
- бъдете готови за отказа, неуспеха, провала. Той за съжаление е много по-вероятен от слънчевия рай, за който мечтаете. Говоря за издаване, говоря за продажби, говоря за участие в конкурси.
- винаги редактирайте творбите си поне 2-3 пъти. Единият път да е задължително четене на глас - четете си ги и каквото не е хубаво оправяте или кълцате. Хубаво е да оставите творбата да поотлежи, преди да я редактирате.
- ако сте решили да станете член на някой клуб или фендъмска фракция, много, много добре внимавайте коя сте си избрали. Вероятността да си загубите времето е голяма, вероятността въпросната фракция да спечели повече от вас, отколкото вие от нея е още по-голяма. Виждал съм го, правил съм го, изпитвал съм го, знам.
- ако сте много зарибени да дадете пари, за да ви издадат книга/отпечатат разказ някъде, го правете по правилния начин. Правилен начин - писателю Джеко, ще ти отпечатаме книгата, ще ти струва 3-4-5 лв една бройка, после ела си прибери всичките бройки или писателю Джеко, ще правим сборник с разкази и ще си го самофинансираме, ела да участваш, ще ти струва Х пари и ще получиш У бройки като си разделим тиража и пак ще ти излезе една бройка 3-4-5 лв. Неправилен начин - дай ми тука едни солидни пари да ти отпечатам книгата и ме остави да си правя каквото си искам, пък аз ще ти отчитам после бройки при продажби, или правя алманаф, участието ще ти струва толкова лева на страница и накрая ще получиш 1-2 авторски бройки, или не, правя конкурс, награда няма и пари няма да ми даваш, но накрая ще си купуваш авторските бройки, аре радвай се, бацай ръка.
- не се предоверявайте и уповавайте прекалено на книжните блогъри, на поддържащите литературни сайтове и прочее от сорта. Ползите са прекалено мъгляви и твърде малко. Вероятността въпросният да прочете и ревюира книгата ви след година-две, когато е вече все тая е голяма, вероятността изобщо да не го направи и книгата ви да потъне - още повече. Немалко блогъри също са обединени в клика и си препоръчват горе-долу едни и същи книги всичките едни на други, шансът да ви прочетат новото заглавие в жанр фантастика/фентъзи/ужаси е мижав. Да, думите на Блажев имат реална тежест и едно положително ревю при него може да ви вдигне продажбите, но той е прекалено затрупан буквално с планини от книги и в списъка му за четене и ревюиране има твърде много заглавия на по-предни позиции от вашата. Ако сте изправен пред избора да продадете бройка или да я дадете безплатна на някой блогър за ревю, избирайте винаги варианта с продажбата. Ако книгата ви пък е самиздат в тираж 100-200 бройки и я няма по книжарниците, то тогава заделянето на безплатни рекламни бройки е безпредметно.
- моля ви, нека първата ви книга не е с обем 1000 стр. Много ви моля. Дори да е фентъзи. Ежедневието ни е забързано, вниманието ни е разфокусирано на много места: семейства, деца, работа, интернет, компютри, смартфони, кино, филми, компютърни игри, кръчми и какво ли не. Нека хората съберат смелост да посегнат към първата ви книга, която се надявам да е в златната среда между 200 и 300 стр. Тънките тетрадки също дразнят, но поне се изчитат бързо. Вашият зверски дебютен двутомник ще накара хората да си скубят косите само като го видят, а такива като мен с бръснати глави... Не знам. Мога да се обзаложа, че ако хвана 50 страници от дебютния ви тухлак и ги съкратя до 20 или 10, романът най-малкото няма да загуби, а по-вероятно е да спечели.
- книгата е стока със срок на годност 1 година. Знам, звучи грозно, но е така. Първите шест месеца са жътва с големите продажби, вторите шест месеца са баберка (къде падне, къде не) и мине ли година от издаването й, оттам нататък е божа работа, каквото и когато капне. Хубавото е, че като издадете следващо заглавие, новата книга дърпа и старата. Първите месеци след излизането са най-важни с най-много продажби, съсредоточете най-много енергия тогава. А, и да не забравя - не всяко време на годината е хубаво за издаване на книга. Януари, февруари, юли и август са мъртви месеци, избягвайте да пускате заглавие тогава. Декември е по традиция най-силният месец, около 24 май е също много добре.
28. Бранко, ти си много активен във фейса. Какво е нужно там? Фейсбук за промотиране на книгите ви и прочее е жизненоважен, той и още Гудрийдс. Направете си профили там и ги поддържайте и развивайте сериозно. От другите соц-мрежи файдата е почти никаква. Малко фейсбук акълища:
- не правете във фейса поотделно нова страница за всяка от новите ви книги, няма смисъл. Направете една, кръстете я "Книгите на Иван Иванов" и пускайте само в нея инфо, само нея канете приятелите си да я харесат. А, и ако действително името ви е Иван Иванов или подобно, което се среща под път и над път, не е зле да се замислите няма ли да е по-добре да пишете под псевдоним. Нещо, което лесно се запомня и ще кара читателите да ви идентифицират.
- предполагам, че сте член поне на двайсетина групи, които съдържат думи като "писател", "книга", "литература", "четене", "писане" и от сорта в заглавието. Няма лошо. Но моля ви - сигурно имате не един и двама приятели и колеги писатели, които членуват в същите. Когато решите да зарибявате народа с новата си книга или нещо подобно, не изпрасквайте едно и също съобщение във всичките двайсет в рамките на 14 секунди. Сутринта го пуснете в една, на обяд в друга, вечер в трета и така за една седмица ще сте обявили информацията във всичките 20 групи. Знам, че искате да се отървете, но недейте. Щото иначе така добре замислената захранка се превръща в обикновен спам.
- когато пускате събитие във фейса за ваша книга (представяне, премиера, панаир и т.н.), не избързвайте с цял месец преди датата или повече. Дразнещо е. Две седмици най-много, даже една ви е напълно достатъчна. Сега всички са постоянно във фейса през телефоните си, който иска да види и да дойде, ще го направи.
- във фейсбук можете да имате максимум 5000 приятели. На събития можете да каните максимум 500 от тях. Извод: по-добре сигурни хора, отколкото съмнителни непознати във френдлистата. Вярно е, че ще ви запредлагат приятелство и фенове и трябва да сте много внимателни, когато правите чистка и отлюспвате излишните. Но, винаги е по-добре да тръгнете на война с 500 лъва, отколкото с 5000 овце.
29. Самочувствие ли? Да. Нужно ви е. Скромността е хубаво нещо, но в малки количества. Ако си поставяте малки цели пред себе си, малки ще са и победите. Поставяте ли си големи задачи, по пътя към реализирането им мимоходом ще постигате и малките. Аз гледам сериозно на вашето писане, на израстването ви като творци. Аз искам вие да пишете все по-добре. Аз искам да не се налага да плащате, за да излизат книгите ви. Аз искам книгите ви да излизат в големи тиражи и да се продават чудесно, да са на предни позиции по книжарниците. Аз искам да изкарвате пари с писането си, да печелите награди и да ставате все по-известни. Аз искам да сте по представяния и панаири и така да разписвате автографи, че ръката ви да изтръпне. Вие защо не го искате?
30. Бранко, смея да заявя, че пиша грамотно и нямам нужда нито от редактор, нито от коректор. Най-много, имам един приятел, който ще ми прегледа текста и ще види какви дреболии има да оправи и това е. Голяма грешка. Колкото и да сте добри, трябват поне още един (а за предпочитане няколко) чифта очи, които да ви прегледат творбите, преди да тръгнат по белия свят под формата на книга. И то очи на професионалист. Винаги има нещо изпуснато, винаги има нещо за дооправяне, което е незабележимо за вас, но не и за външните хора. Сори че пак давам за пример чичко Стиви, но Кинг призна, че като е писал Под Купола, редакторката е изхвърлила буквално всяка втора дума, точно половината текст. И й благодари, казва, че книгата така е станала много по-добра. А, и не се заблуждавайте - добри писатели в България има немалко, но добрите редактори се срещат изключително рядко. Ще ви бъде трудно да намерите свестен, а препоръката ми е ако намерите наистина добър, по-добре да е ваш непознат, да е безпристрастен. А най-добре, ако извадите голям късмет - да ви е враг и да ви мрази. Не се шегувам. Приятелите сме склонни да си затваряме очите за грешките едни на други, ала враговете ще ви разчоплят до най-дребната точица, за да извадят на бял свят всички възможни неуредици. Отново ще си послужа с притча. Едно семейство отишло през деня на полето, оставяйки вкъщи само снахата. Захванала се тя да пере, в случая пере ризата на мъжа си и ризата на свекърва си. Като хванала ризата на свекървата - търка бясно със сапун, удря, мачка, усуква, мислейки си ей така и врата ти да извия и т.н. Като хванала ризата на мъжа си - милва я леко, гали я нежно, ох моя мъж, колко го обичам, колко ми е драг... Като ги проснала да съхнат - ризата на свекърва й снежнобяла, на мъжа й - пак мръсна. Та тъй.
Надявам се да съм ви бил полезен, поне малко, и да не ме псувате много.
16. Е, ако не друго, книгите са много яко нещо и с тях ще срещна само готини хора. Има го и това, вярно е, но се подгответе и за обратната страна, която всеки медал притежава. Покрай всичките представяния, панаири, продажби, срещи и автографи съм се натъквал лично на какви ли не екземпляри - за едни природата майка, за друга мащехa, май диърс. Има кисели дъртаци, които са недоволни от жанра в който пишеш, недоволни са че пишеш разкази, а не романи, недоволни са че въобще пишеш, недоволни са че едва ли не съществуваш, "каквибоклуцисеиздаватвднешновреме" и прочее оценки, които въобще не са верни за вас. Ще се срещнете с най-разнообразни луди, всеки със своите ментални разстройства и ще се чудите как да реагирате на тях. Пълно е, ще се изненадате колко са много и колко хора не могат да се справят със сложнотиите на този свят и бягат в книгите, където има други, по-добри светове. Естествено, има и готини, яки хора, които ще ви напълнят душата - ако сте пък мъж, ще има не едно и две красиви момичета, които си падат по писателите, така че като нищо ще ви излезе късмета ;) Бъдете подготвени буквално за всичко. Няма да забравя никога две случки на коледния панаир 2012-а, където при мен дойде барнат пич с костюм и вратовръзка на около 23, с дар-слово по-добро от моето и чудесна визия, който след кратък разговор ми довери истинската си цел - муфтеше ме 2,50 лв. Отказах му и той отиде да муфти други хора наоколо и успя да събере въпросната сума. Пролетта като отидох през обедната почивка да си взема пица от Патриарха и Витошка (офиса където работя е близо до НДК) го видях с коренно различни дрехи, разбирай дрипи седнал на пейка до пиците, а срещу него имаше магазинче, където предлагаха двулитрова Загорка за 2,50 и една такава се намираше в краката му. Другото събитие бе, че откриването на коледния панаир тогава съвпадна с някакъв безплатен концерт на Пайнер в зала 1 и цялото НДК се напълни с мургави почитатели на попфолка и настана ад, няколко дори се сбиха недалеч от мен, потрошиха стъкла и събориха щанд с книги, които после охранителите бяха принудени да редят наново. Тъй че, ще ви бъде интересно.
17. Бранко, аз съм еди-кой си, Бранко, ето един мой разказ, Бранко, може ли малко градивна критика, да видя къде имам грешки, аз ценя мнението ти, че да стана по-добър писател... По принцип не ме бърка, деца, но разберете веднъж завинаги две неща. Вие пишете първо и преди всичко за себе си и най-напред вие трябва да си харесате това, което творите. Чуждото мнение няма абсолютно никакво значение, независимо какво мисля аз, друг писател или филанкишията. Колкото и калпаво да пишете, все ще се намери кой да ви хареса писанията, колкото и хубаво да пишете, все ще се намери кой да ги оплюе. Така че пишете на воля, пишете много, но давайте за мнение и оценка разказите си само на най-близки хора - роднини, половинки, най-добри приятели и гледайте малко повече откъм веселата страна на нещата. И второ - животното, наречено градивна критика присъства в черната книга, сиреч е отмрял вид. Просто не съществува. Щом вие сте доволни от писанията си, щом са доволни най-близките ви, щом е доволен издателя и редактора ви, щом се намира и по някой доволен читател, на вас не ви трябва чуждото мнение. А и на мен малко ми е дотегнало да бъда летец-изпитател. Когато тръгвах като автор с първия си сборник дадох за мнение няколко разказа тук-там - на един му харесаха, на друг не, това оправи така, онова иначе... И спрях. Колкото хора, толкова и мнения. Това е първа книга, ясно е, че няма как да бъде суперска, колкото да се стараете и вие, и разни други около вас. Поемете дъх и се подгответе да посрещнете ударите мъжката. А те няма да закъснеят - книгата ви струва същите пари като книгите на вече доказани автори и читателите ще са недоволни, че не сте на тяхното ниво и няма да приемат оправдания.
18. Ооо, аз пари за книги не давам, книги дърпам само откъдето докопам безплатни, понеже (попълнете сами), освен това мои неща съм публикувал из нета на Х места, защото (отново попълнете). Вижте, не искам да ви давам тон как, какво и по какъв начин да четете, това си е ваша работа. Но публикувате ли всичките си неща свободно по сайтове и др, никой издател няма да се навие да ги издаде. Издателите също ползват интернет и гугъл, а и след като всичко ваше е достъпно онлайн те не виждат причина да харчат пари за книгата ви. Освен това, много от тях са изпалени от нелегално разпространяващи се техни заглавия в нета. Прокламирате ли публично постоянно, че подкрепяте това, споделяте ли линкове с подобни неща - няма да я стане на вашата. За съжаление, в този бранш има някои правила, писани и неписани, които издателите си ги спазват и ще трябва вие да се нагодите към тях, правилата няма да се променят заради вас. И още - нека предположим, че щастливото събитие е вече факт - ВАШАТА КНИГА Е ИЗДАДЕНА НА ХАРТИЯ И СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ПО КНИЖАРНИЦИТЕ. Ако вие през последните няколко години не сте прежалили 10-15 лв, за да се озове книгата на млад, неизвестен български писател в библиотеката ви защо смятате, че някой ще направи същото за вас?
19. Не съм чел кой знае колко през живота си и вярно, че допускам правописни грешки, но какво от това? Редакторите и коректорите за какво са? Четенето е основата, върху която ще стъпите, за да станете добри писатели - колкото е повече, толкова по-здрава ще е тя. Стив Кинг казва, че за да станеш добър писател трябва да четеш много и да пишеш много, и това е точно така. Естествено, талантът е неоспорим фактор, но вижте куп известни спортисти, актьори, майстори, учени и т.н. Всички те са работили здраво върху себе си, тренирали са, учили са, упражнявали са се, практикували са. И при вас ще трябва, няма да стане отведнъж и от само себе си по заповед на щуката. Колкото до другото, ще се повторя от предишно изказване. Случва се в бързината да объркате нещо тук-там, но затова е и времето да седнете и да си прегледате щателно писанията, преди да ги изпратите на някого, а и не е чутовен проблем изпусната или излишна запетая, пообъркан пълен-непълен член. Но да изписвате погрешно цели думи, и да се повтаряте в това, и да редите логически несвързани едно с друго изречения ще накарат всеки който ви прочете творбите да мисли, че граматика за вас е уред за теглене на грамаж. Ако бяхте примерно дърводелци и изработвахте дефектни мебели, хората щяха да престанат да ползват услугите ви, нали?
20. Аз предпочитам да си пусна книгата само в електронен формат, но платена. Какъв е проблемът? Никакъв - ти си преценяваш. Макар аз лично да не смятам, че ще е особено удачно - поне тук читателите в по-голямата си част все още са свикнали да дават пари за нещо, което могат да пипнат. Виждал съм и при мен, и при други писатели: има издадена книгата на хартия, има я и за продажба в електронен формат (по-евтина), но на платена електронна се навиват едноцифрен брой хора, повечето си я предпочитат в хартиен вариант. Електронна ли е, повечето очакват да е безплатна, а и разсъждават: тази електронна е платена, вярно не струва много, но защо да не си изтегля безплатно някоя друга? Или да не додам някой лев отгоре и да си я имам за библиотеката? Опитайте, пробвайте все пак, може и да се получи, но не очаквайте много.
21. Какво е от значение за продаваемостта на една книга? Хубава корица, чудесно качество на текста, издържано полиграфически издание, сериозна работа на редактори и коректори, съвместни усилия на автор, издател и пиар, лична ангажираност на автора, реклама всяческа където ти падне, куп представяния, премиери, киснене на щанда на Панаира на книгата и изобщо маркетинг на 1000%? Всичко изброено дотук са фактори, кои по-важни, кои много важни, но за съжаление няма изградена рецепта, която да работи безотказно, друзя :/ Литературата не е точна наука, не е математика, където a + b = c, същото важи и за продажбите. Факторите може и да сработят, може и кой знае - трябва ви и късмет, молитви, ритуали, шанс, жертвоприношения или знам ли аз какво, честно да си призная. Най-общо казано, направете всичко по силите си, колкото се може повече от изброеното, плюс още допълнителни неща измислени от вас самите, които са ви във властта и възможностите и стискайте палци, надявайки се на най-доброто. Още - основни купувачи (поне отначало) ще са ваши приятели и познати, така че се стремете да разширявате кръга им.
22. За какво да пиша, след като няма пари в тая работа? Поради същата причина, поради която спортувате, виждате се с приятели, ходите по заведения, театри, концерти, опера, кино, боулинг, екскурзии, на море и планина. Поради причината, поради която слушате музика, купувате си нова техника и мебели, разхождате се в парка, правите секс, жените се, създавате деца, гледате мачове, напивате се, членувате в някакъв клуб, шофирате, шляете се из мола, ходите на лов и риболов и т.н. Защото ви харесва, защото ви доставя удоволствие, защото ви е кеф. Всичко което изброих ви струва пари всъщност, нали? Не вярвам да си мърдате задника само когато имате далавера от нещо.
23. Обичам да пиша, но само когато имам вдъхновение, муза. Сега, ето имам готова книга, докато стане време за следваща ехеее, едно 5-6 години не мърдат докато я напиша. Убийте музата, хора, разчленете кучката, изгорете я и прахът й го разпръснете из космоса, анихилирайте я ако трябва. Ще ви се наложи, за да се отървете от властта й. А нейната власт е мързел. Не си позволявайте да мързелувате. Научете се да пишете сериозно, хубаво и качествено дори когато нямате особено желание за това. Знам, че звучи брутално за прекрасното удоволствие от писането, но днешните съвременни писатели, които са най-печеливши са изключително дисциплинирани. Все едно ходиш на работа. Идеалният период за издаване на книга е ново заглавие на всяка година или две. По-често става прекалено, по-рядко вече ви смъква от сцената. Разбира се, този съвет го давам на тези от вас, които са достатъчно амбицирани за целта. Страдате ли от липса на амбиция, пишете ли хей така - карайте както си знаете. Само да не се разочаровате накрая, че когато пуснете нова книга 5-10 години след последната са ви забравили и се налага да почвате едва ли не отначало.
24. Бранко, навил съм се на самиздат. Искам да си видя книгата на хартия, събрал съм пари. Какво мислиш, ти все пак първата си книга си я издал така? Тъй. Както споменах по-горе, 2008-а издадох "Хорото" в 300 бр тираж и вложих 9 стотака. Да съм си върнал максимум 1/3 от вложената сума - нормално, 1/3 от тиража го раздадох. Останалите 200 бр ги продавах 5 години, докато ги нулирам, колко книжарници са ме завлекли няма да коментирам. Първа книга е, радвате й се, подарявате насам-натам - още повече, една бройка ми излезе 3 лв, аз й сложих цена 5. Сега е по-зор - книжарите почти не взимат книги от млади, неизвестни български автори, ако случайно се колебаят, набират името на книгата и автора в гугъл, или сканират баркода (ако има такъв, по-добре да има) и търсят има ли информация за вас. Все по-трудно се продават книги, особено такива. Няма да имате достъп до големите вериги (ако имате, ще ви съборят 40-60% от коричната цена), няма да имате достъп до Панаирите на книгата, където се продава основно... Акълът ми в такъв случай е да пуснете начален тираж от 50, максимум 100 бройки, не повече, място където препоръчвам да го направите - при Явор Цанев. Явката обаче е сам, има много книги на главата, специално за тая година знам, че програмата му е запълнена до дупка. И, мили братя и сестри - НЕ ИЗДАВАЙТЕ КНИГА ПРЕЗ ИВАН БОГДАНОВ (Буквите, Книгите.бг, Български издател и т.н.) Няма нужда да се присъединявате към армията излъгани от него автори - тя е достатъчно голяма.
25. Бранко, всичкото хубаво и съм съгласен с теб, ама тия хейтъри в нета ми разкатават бойната слава, човек. И на мен. Хейтърите са неизбежни и са като комарите: тормозят, пият кръв и няма отърване от тях. Поемете дълбоко дъх и се пригответе: те са по форуми, фейсбук, в сайта на Хеликон, пишещи коментари под книгата ви, дращещи под публикациите ви в блога, имат собствени блогове и сайтове и оттам също дрискат, серат ви на труда в Гудрийдс, разнасят ви от уста на ухо на сбирките си, където ахкат по шитави книги и се черпят с лимонада и сухи пасти. Опитате ли се да спорите с тях, да им говорите нещо, правете го като ги срещнете на живо - иначе в нета борбата е обречена. На живо всичките без изключение са мишки - ако имаха поне капка смелост, щяха да се подписват със собствените си имена под своите дрискочи. А и не е работа на писателя да се справя с тях. Това е задължение на администратора и модератора, които поддържат въпросната платформа, където се намира въпросната жлъч. Фактът, че немалко админи и модове не вършат тази работа, криейки се зад оправданията, че „всеки има право на лично мнение”, „то всъщност не е обида, а градивна критика”, „защо просто не обръщаш внимание”, „лошата реклама пак е реклама” и прочее либерастии, е вече друг въпрос.
26. Да е*а и здрачанките му да е*а и тъпите му автори на чекиджийска литература да е*а и ш**аните нюанси и пр. Разбирам ви отлично. И аз не харесвам куп автори и творбите им, и родни, и преводни, и на мен ми се случва да ги хейтя и псувам отвреме-навреме. Но, моля ви, разберете - започне ли се един път да се продава книгата ви и надойдат ли феновете, ще се наложи да правите политика. Оу, тоя е педал, как да му продам книгата си, гледай ги тия пикли дето се захласват по влюбените вампири, ами дебелите лелки с любовните романи, ау ужас... Такива да ги нямаме. Ще трябва да се научите да уважавате вкуса на читателите си и да се научите, че освен вашата книга тези хора четат Здрач и другите вампирски любовни саги, четат Нюансите, четат Калин Чек... Терзийски (ето, видяхте ли, и аз не съм застрахован!), и т.н., и т.н. Вашата книга ще си я купят и гейове, и момиченца, и лелки, и дядовци, и баби, и фенове на изчекната литература. Ако не за самите себе си, то за някой близък като подарък. Ще се наложи да ги уважавате, ако искате да излезе от ъндърграунда. Като много ви се хейти, поне го правете в лични разговори с хора, споделящи вашите вкусове. В интернет - в никакъв случай.
27. Бранко, сподели накратко какви грешки да не допускаме. А, ето един много хубав въпрос. По творческия си път ще правите не една и две глупости, но не е лошо да се поучите от опита на другите, излишно е и вие да се парите на котлона, след като някой преди вас се е опарил и ви е казал, че е горещ. Та:
- не ходете с книгата си по отделни малки книжарници да я разпространявате. Разпространявайте по големите вериги, борси, панаири на книгата и лично през вас. Почти нищо не се продава там, такива обектчета често ги закриват, завличане на книги, пари и т.н., няма нужда, сещате се. Сърцеразтапящи заглавия на книги, съдържащи "книжарница/книжарничка" в заглавието и нравствените им поучения вътре са написани за книжари, читатели и книжни блогъри. Те не са за вас.
- не давайте пари за курсове по творческо писане. Това са пари, хвърлени на вятъра. Ще станете добри писатели по три начина: много четене, много писане и много самостоятелни упражнения, когато сте сами вкъщи с някое специализирано заглавие за целта. Като такива заглавия препоръчвам двете книги на Йосип Новакович (Курс по творческо писане, жълта и зелена корица), Стивън Кинг "За писането: Мемоари на занаята", Милан Кундера "Изкуството на романа" и др.
- не ходете по реалити формати, няма смисъл. Не можете да се преборите с връзките, контактите и специфичните изисквания, на които отговарят много малка част от другите участници. Няма нужда някакво жури да ви изпитва, вече не сте в училище. Това жури не мисля, че е квалифицирано да ви оценява колко добър писател сте. А и наградата, в крайна сметка, е издаване на роман? Заслужава ли си да си късате гъза от чупки само заради това?
- бъдете готови за отказа, неуспеха, провала. Той за съжаление е много по-вероятен от слънчевия рай, за който мечтаете. Говоря за издаване, говоря за продажби, говоря за участие в конкурси.
- винаги редактирайте творбите си поне 2-3 пъти. Единият път да е задължително четене на глас - четете си ги и каквото не е хубаво оправяте или кълцате. Хубаво е да оставите творбата да поотлежи, преди да я редактирате.
- ако сте решили да станете член на някой клуб или фендъмска фракция, много, много добре внимавайте коя сте си избрали. Вероятността да си загубите времето е голяма, вероятността въпросната фракция да спечели повече от вас, отколкото вие от нея е още по-голяма. Виждал съм го, правил съм го, изпитвал съм го, знам.
- ако сте много зарибени да дадете пари, за да ви издадат книга/отпечатат разказ някъде, го правете по правилния начин. Правилен начин - писателю Джеко, ще ти отпечатаме книгата, ще ти струва 3-4-5 лв една бройка, после ела си прибери всичките бройки или писателю Джеко, ще правим сборник с разкази и ще си го самофинансираме, ела да участваш, ще ти струва Х пари и ще получиш У бройки като си разделим тиража и пак ще ти излезе една бройка 3-4-5 лв. Неправилен начин - дай ми тука едни солидни пари да ти отпечатам книгата и ме остави да си правя каквото си искам, пък аз ще ти отчитам после бройки при продажби, или правя алманаф, участието ще ти струва толкова лева на страница и накрая ще получиш 1-2 авторски бройки, или не, правя конкурс, награда няма и пари няма да ми даваш, но накрая ще си купуваш авторските бройки, аре радвай се, бацай ръка.
- не се предоверявайте и уповавайте прекалено на книжните блогъри, на поддържащите литературни сайтове и прочее от сорта. Ползите са прекалено мъгляви и твърде малко. Вероятността въпросният да прочете и ревюира книгата ви след година-две, когато е вече все тая е голяма, вероятността изобщо да не го направи и книгата ви да потъне - още повече. Немалко блогъри също са обединени в клика и си препоръчват горе-долу едни и същи книги всичките едни на други, шансът да ви прочетат новото заглавие в жанр фантастика/фентъзи/ужаси е мижав. Да, думите на Блажев имат реална тежест и едно положително ревю при него може да ви вдигне продажбите, но той е прекалено затрупан буквално с планини от книги и в списъка му за четене и ревюиране има твърде много заглавия на по-предни позиции от вашата. Ако сте изправен пред избора да продадете бройка или да я дадете безплатна на някой блогър за ревю, избирайте винаги варианта с продажбата. Ако книгата ви пък е самиздат в тираж 100-200 бройки и я няма по книжарниците, то тогава заделянето на безплатни рекламни бройки е безпредметно.
- моля ви, нека първата ви книга не е с обем 1000 стр. Много ви моля. Дори да е фентъзи. Ежедневието ни е забързано, вниманието ни е разфокусирано на много места: семейства, деца, работа, интернет, компютри, смартфони, кино, филми, компютърни игри, кръчми и какво ли не. Нека хората съберат смелост да посегнат към първата ви книга, която се надявам да е в златната среда между 200 и 300 стр. Тънките тетрадки също дразнят, но поне се изчитат бързо. Вашият зверски дебютен двутомник ще накара хората да си скубят косите само като го видят, а такива като мен с бръснати глави... Не знам. Мога да се обзаложа, че ако хвана 50 страници от дебютния ви тухлак и ги съкратя до 20 или 10, романът най-малкото няма да загуби, а по-вероятно е да спечели.
- книгата е стока със срок на годност 1 година. Знам, звучи грозно, но е така. Първите шест месеца са жътва с големите продажби, вторите шест месеца са баберка (къде падне, къде не) и мине ли година от издаването й, оттам нататък е божа работа, каквото и когато капне. Хубавото е, че като издадете следващо заглавие, новата книга дърпа и старата. Първите месеци след излизането са най-важни с най-много продажби, съсредоточете най-много енергия тогава. А, и да не забравя - не всяко време на годината е хубаво за издаване на книга. Януари, февруари, юли и август са мъртви месеци, избягвайте да пускате заглавие тогава. Декември е по традиция най-силният месец, около 24 май е също много добре.
28. Бранко, ти си много активен във фейса. Какво е нужно там? Фейсбук за промотиране на книгите ви и прочее е жизненоважен, той и още Гудрийдс. Направете си профили там и ги поддържайте и развивайте сериозно. От другите соц-мрежи файдата е почти никаква. Малко фейсбук акълища:
- не правете във фейса поотделно нова страница за всяка от новите ви книги, няма смисъл. Направете една, кръстете я "Книгите на Иван Иванов" и пускайте само в нея инфо, само нея канете приятелите си да я харесат. А, и ако действително името ви е Иван Иванов или подобно, което се среща под път и над път, не е зле да се замислите няма ли да е по-добре да пишете под псевдоним. Нещо, което лесно се запомня и ще кара читателите да ви идентифицират.
- предполагам, че сте член поне на двайсетина групи, които съдържат думи като "писател", "книга", "литература", "четене", "писане" и от сорта в заглавието. Няма лошо. Но моля ви - сигурно имате не един и двама приятели и колеги писатели, които членуват в същите. Когато решите да зарибявате народа с новата си книга или нещо подобно, не изпрасквайте едно и също съобщение във всичките двайсет в рамките на 14 секунди. Сутринта го пуснете в една, на обяд в друга, вечер в трета и така за една седмица ще сте обявили информацията във всичките 20 групи. Знам, че искате да се отървете, но недейте. Щото иначе така добре замислената захранка се превръща в обикновен спам.
- когато пускате събитие във фейса за ваша книга (представяне, премиера, панаир и т.н.), не избързвайте с цял месец преди датата или повече. Дразнещо е. Две седмици най-много, даже една ви е напълно достатъчна. Сега всички са постоянно във фейса през телефоните си, който иска да види и да дойде, ще го направи.
- във фейсбук можете да имате максимум 5000 приятели. На събития можете да каните максимум 500 от тях. Извод: по-добре сигурни хора, отколкото съмнителни непознати във френдлистата. Вярно е, че ще ви запредлагат приятелство и фенове и трябва да сте много внимателни, когато правите чистка и отлюспвате излишните. Но, винаги е по-добре да тръгнете на война с 500 лъва, отколкото с 5000 овце.
29. Самочувствие ли? Да. Нужно ви е. Скромността е хубаво нещо, но в малки количества. Ако си поставяте малки цели пред себе си, малки ще са и победите. Поставяте ли си големи задачи, по пътя към реализирането им мимоходом ще постигате и малките. Аз гледам сериозно на вашето писане, на израстването ви като творци. Аз искам вие да пишете все по-добре. Аз искам да не се налага да плащате, за да излизат книгите ви. Аз искам книгите ви да излизат в големи тиражи и да се продават чудесно, да са на предни позиции по книжарниците. Аз искам да изкарвате пари с писането си, да печелите награди и да ставате все по-известни. Аз искам да сте по представяния и панаири и така да разписвате автографи, че ръката ви да изтръпне. Вие защо не го искате?
30. Бранко, смея да заявя, че пиша грамотно и нямам нужда нито от редактор, нито от коректор. Най-много, имам един приятел, който ще ми прегледа текста и ще види какви дреболии има да оправи и това е. Голяма грешка. Колкото и да сте добри, трябват поне още един (а за предпочитане няколко) чифта очи, които да ви прегледат творбите, преди да тръгнат по белия свят под формата на книга. И то очи на професионалист. Винаги има нещо изпуснато, винаги има нещо за дооправяне, което е незабележимо за вас, но не и за външните хора. Сори че пак давам за пример чичко Стиви, но Кинг призна, че като е писал Под Купола, редакторката е изхвърлила буквално всяка втора дума, точно половината текст. И й благодари, казва, че книгата така е станала много по-добра. А, и не се заблуждавайте - добри писатели в България има немалко, но добрите редактори се срещат изключително рядко. Ще ви бъде трудно да намерите свестен, а препоръката ми е ако намерите наистина добър, по-добре да е ваш непознат, да е безпристрастен. А най-добре, ако извадите голям късмет - да ви е враг и да ви мрази. Не се шегувам. Приятелите сме склонни да си затваряме очите за грешките едни на други, ала враговете ще ви разчоплят до най-дребната точица, за да извадят на бял свят всички възможни неуредици. Отново ще си послужа с притча. Едно семейство отишло през деня на полето, оставяйки вкъщи само снахата. Захванала се тя да пере, в случая пере ризата на мъжа си и ризата на свекърва си. Като хванала ризата на свекървата - търка бясно със сапун, удря, мачка, усуква, мислейки си ей така и врата ти да извия и т.н. Като хванала ризата на мъжа си - милва я леко, гали я нежно, ох моя мъж, колко го обичам, колко ми е драг... Като ги проснала да съхнат - ризата на свекърва й снежнобяла, на мъжа й - пак мръсна. Та тъй.
Надявам се да съм ви бил полезен, поне малко, и да не ме псувате много.
Абонамент за:
Публикации (Atom)