Акъл за Млади Автори - 2 ч.

И след първите 15 акълдавания, идват и вторите 15!

16. Е, ако не друго, книгите са много яко нещо и с тях ще срещна само готини хора. Има го и това, вярно е, но се подгответе и за обратната страна, която всеки медал притежава. Покрай всичките представяния, панаири, продажби, срещи и автографи съм се натъквал лично на какви ли не екземпляри - за едни природата майка, за друга мащехa, май диърс. Има кисели дъртаци, които са недоволни от жанра в който пишеш, недоволни са че пишеш разкази, а не романи, недоволни са че въобще пишеш, недоволни са че едва ли не съществуваш, "каквибоклуцисеиздаватвднешновреме" и прочее оценки, които въобще не са верни за вас. Ще се срещнете с най-разнообразни луди, всеки със своите ментални разстройства и ще се чудите как да реагирате на тях. Пълно е, ще се изненадате колко са много и колко хора не могат да се справят със сложнотиите на този свят и бягат в книгите, където има други, по-добри светове. Естествено, има и готини, яки хора, които ще ви напълнят душата - ако сте пък мъж, ще има не едно и две красиви момичета, които си падат по писателите, така че като нищо ще ви излезе късмета ;) Бъдете подготвени буквално за всичко. Няма да забравя никога две случки на коледния панаир 2012-а, където при мен дойде барнат пич с костюм и вратовръзка на около 23, с дар-слово по-добро от моето и чудесна визия, който след кратък разговор ми довери истинската си цел - муфтеше ме 2,50 лв. Отказах му и той отиде да муфти други хора наоколо и успя да събере въпросната сума. Пролетта като отидох през обедната почивка да си взема пица от Патриарха и Витошка (офиса където работя е близо до НДК) го видях с коренно различни дрехи, разбирай дрипи седнал на пейка до пиците, а срещу него имаше магазинче, където предлагаха двулитрова Загорка за 2,50 и една такава се намираше в краката му. Другото събитие бе, че откриването на коледния панаир тогава съвпадна с някакъв безплатен концерт на Пайнер в зала 1 и цялото НДК се напълни с мургави почитатели на попфолка и настана ад, няколко дори се сбиха недалеч от мен, потрошиха стъкла и събориха щанд с книги, които после охранителите бяха принудени да редят наново. Тъй че, ще ви бъде интересно.

17. Бранко, аз съм еди-кой си, Бранко, ето един мой разказ, Бранко, може ли малко градивна критика, да видя къде имам грешки, аз ценя мнението ти, че да стана по-добър писател... По принцип не ме бърка, деца, но разберете веднъж завинаги две неща. Вие пишете първо и преди всичко за себе си и най-напред вие трябва да си харесате това, което творите. Чуждото мнение няма абсолютно никакво значение, независимо какво мисля аз, друг писател или филанкишията. Колкото и калпаво да пишете, все ще се намери кой да ви хареса писанията, колкото и хубаво да пишете, все ще се намери кой да ги оплюе. Така че пишете на воля, пишете много, но давайте за мнение и оценка разказите си само на най-близки хора - роднини, половинки, най-добри приятели и гледайте малко повече откъм веселата страна на нещата. И второ - животното, наречено градивна критика присъства в черната книга, сиреч е отмрял вид. Просто не съществува. Щом вие сте доволни от писанията си, щом са доволни най-близките ви, щом е доволен издателя и редактора ви, щом се намира и по някой доволен читател, на вас не ви трябва чуждото мнение. А и на мен малко ми е дотегнало да бъда летец-изпитател. Когато тръгвах като автор с първия си сборник дадох за мнение няколко разказа тук-там - на един му харесаха, на друг не, това оправи така, онова иначе... И спрях. Колкото хора, толкова и мнения. Това е първа книга, ясно е, че няма как да бъде суперска, колкото да се стараете и вие, и разни други около вас. Поемете дъх и се подгответе да посрещнете ударите мъжката. А те няма да закъснеят - книгата ви струва същите пари като книгите на вече доказани автори и читателите ще са недоволни, че не сте на тяхното ниво и няма да приемат оправдания.

18. Ооо, аз пари за книги не давам, книги дърпам само откъдето докопам безплатни, понеже (попълнете сами), освен това мои неща съм публикувал из нета на Х места, защото (отново попълнете). Вижте, не искам да ви давам тон как, какво и по какъв начин да четете, това си е ваша работа. Но публикувате ли всичките си неща свободно по сайтове и др, никой издател няма да се навие да ги издаде. Издателите също ползват интернет и гугъл, а и след като всичко ваше е достъпно онлайн те не виждат причина да харчат пари за книгата ви. Освен това, много от тях са изпалени от нелегално разпространяващи се техни заглавия в нета. Прокламирате ли публично постоянно, че подкрепяте това, споделяте ли линкове с подобни неща - няма да я стане на вашата. За съжаление, в този бранш има някои правила, писани и неписани, които издателите си ги спазват и ще трябва вие да се нагодите към тях, правилата няма да се променят заради вас. И още - нека предположим, че щастливото събитие е вече факт - ВАШАТА КНИГА Е ИЗДАДЕНА НА ХАРТИЯ И СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ПО КНИЖАРНИЦИТЕ. Ако вие през последните няколко години не сте прежалили 10-15 лв, за да се озове книгата на млад, неизвестен български писател в библиотеката ви защо смятате, че някой ще направи същото за вас?

19. Не съм чел кой знае колко през живота си и вярно, че допускам правописни грешки, но какво от това? Редакторите и коректорите за какво са? Четенето е основата, върху която ще стъпите, за да станете добри писатели - колкото е повече, толкова по-здрава ще е тя. Стив Кинг казва, че за да станеш добър писател трябва да четеш много и да пишеш много, и това е точно така. Естествено, талантът е неоспорим фактор, но вижте куп известни спортисти, актьори, майстори, учени и т.н. Всички те са работили здраво върху себе си, тренирали са, учили са, упражнявали са се, практикували са. И при вас ще трябва, няма да стане отведнъж и от само себе си по заповед на щуката. Колкото до другото, ще се повторя от предишно изказване. Случва се в бързината да объркате нещо тук-там, но затова е и времето да седнете и да си прегледате щателно писанията, преди да ги изпратите на някого, а и не е чутовен проблем изпусната или излишна запетая, пообъркан пълен-непълен член. Но да изписвате погрешно цели думи, и да се повтаряте в това, и да редите логически несвързани едно с друго изречения ще накарат всеки който ви прочете творбите да мисли, че граматика за вас е уред за теглене на грамаж. Ако бяхте примерно дърводелци и изработвахте дефектни мебели, хората щяха да престанат да ползват услугите ви, нали?

20. Аз предпочитам да си пусна книгата само в електронен формат, но платена. Какъв е проблемът? Никакъв - ти си преценяваш. Макар аз лично да не смятам, че ще е особено удачно - поне тук читателите в по-голямата си част все още са свикнали да дават пари за нещо, което могат да пипнат. Виждал съм и при мен, и при други писатели: има издадена книгата на хартия, има я и за продажба в електронен формат (по-евтина), но на платена електронна се навиват едноцифрен брой хора, повечето си я предпочитат в хартиен вариант. Електронна ли е, повечето очакват да е безплатна, а и разсъждават: тази електронна е платена, вярно не струва много, но защо да не си изтегля безплатно някоя друга? Или да не додам някой лев отгоре и да си я имам за библиотеката? Опитайте, пробвайте все пак, може и да се получи, но не очаквайте много.

21. Какво е от значение за продаваемостта на една книга? Хубава корица, чудесно качество на текста, издържано полиграфически издание, сериозна работа на редактори и коректори, съвместни усилия на автор, издател и пиар, лична ангажираност на автора, реклама всяческа където ти падне, куп представяния, премиери, киснене на щанда на Панаира на книгата и изобщо маркетинг на 1000%? Всичко изброено дотук са фактори, кои по-важни, кои много важни, но за съжаление няма изградена рецепта, която да работи безотказно, друзя :/ Литературата не е точна наука, не е математика, където a + b = c, същото важи и за продажбите. Факторите може и да сработят, може и кой знае - трябва ви и късмет, молитви, ритуали, шанс, жертвоприношения или знам ли аз какво, честно да си призная. Най-общо казано, направете всичко по силите си, колкото се може повече от изброеното, плюс още допълнителни неща измислени от вас самите, които са ви във властта и възможностите и стискайте палци, надявайки се на най-доброто. Още - основни купувачи (поне отначало) ще са ваши приятели и познати, така че се стремете да разширявате кръга им.

22. За какво да пиша, след като няма пари в тая работа? Поради същата причина, поради която спортувате, виждате се с приятели, ходите по заведения, театри, концерти, опера, кино, боулинг, екскурзии, на море и планина. Поради причината, поради която слушате музика, купувате си нова техника и мебели, разхождате се в парка, правите секс, жените се, създавате деца, гледате мачове, напивате се, членувате в някакъв клуб, шофирате, шляете се из мола, ходите на лов и риболов и т.н. Защото ви харесва, защото ви доставя удоволствие, защото ви е кеф. Всичко което изброих ви струва пари всъщност, нали? Не вярвам да си мърдате задника само когато имате далавера от нещо.

23. Обичам да пиша, но само когато имам вдъхновение, муза. Сега, ето имам готова книга, докато стане време за следваща ехеее, едно 5-6 години не мърдат докато я напиша. Убийте музата, хора, разчленете кучката, изгорете я и прахът й го разпръснете из космоса, анихилирайте я ако трябва. Ще ви се наложи, за да се отървете от властта й. А нейната власт е мързел. Не си позволявайте да мързелувате. Научете се да пишете сериозно, хубаво и качествено дори когато нямате особено желание за това. Знам, че звучи брутално за прекрасното удоволствие от писането, но днешните съвременни писатели, които са най-печеливши са изключително дисциплинирани. Все едно ходиш на работа. Идеалният период за издаване на книга е ново заглавие на всяка година или две. По-често става прекалено, по-рядко вече ви смъква от сцената. Разбира се, този съвет го давам на тези от вас, които са достатъчно амбицирани за целта. Страдате ли от липса на амбиция, пишете ли хей така - карайте както си знаете. Само да не се разочаровате накрая, че когато пуснете нова книга 5-10 години след последната са ви забравили и се налага да почвате едва ли не отначало.

24. Бранко, навил съм се на самиздат. Искам да си видя книгата на хартия, събрал съм пари. Какво мислиш, ти все пак първата си книга си я издал така? Тъй. Както споменах по-горе, 2008-а издадох "Хорото" в 300 бр тираж и вложих 9 стотака. Да съм си върнал максимум 1/3 от вложената сума - нормално, 1/3 от тиража го раздадох. Останалите 200 бр ги продавах 5 години, докато ги нулирам, колко книжарници са ме завлекли няма да коментирам. Първа книга е, радвате й се, подарявате насам-натам - още повече, една бройка ми излезе 3 лв, аз й сложих цена 5. Сега е по-зор - книжарите почти не взимат книги от млади, неизвестни български автори, ако случайно се колебаят, набират името на книгата и автора в гугъл, или сканират баркода (ако има такъв, по-добре да има) и търсят има ли информация за вас. Все по-трудно се продават книги, особено такива. Няма да имате достъп до големите вериги (ако имате, ще ви съборят 40-60% от коричната цена), няма да имате достъп до Панаирите на книгата, където се продава основно... Акълът ми в такъв случай е да пуснете начален тираж от 50, максимум 100 бройки, не повече, място където препоръчвам да го направите - при Явор Цанев. Явката обаче е сам, има много книги на главата, специално за тая година знам, че програмата му е запълнена до дупка. И, мили братя и сестри - НЕ ИЗДАВАЙТЕ КНИГА ПРЕЗ ИВАН БОГДАНОВ (Буквите, Книгите.бг, Български издател и т.н.) Няма нужда да се присъединявате към армията излъгани от него автори - тя е достатъчно голяма.

25. Бранко, всичкото хубаво и съм съгласен с теб, ама тия хейтъри в нета ми разкатават бойната слава, човек. И на мен. Хейтърите са неизбежни и са като комарите: тормозят, пият кръв и няма отърване от тях. Поемете дълбоко дъх и се пригответе: те са по форуми, фейсбук, в сайта на Хеликон, пишещи коментари под книгата ви, дращещи под публикациите ви в блога, имат собствени блогове и сайтове и оттам също дрискат, серат ви на труда в Гудрийдс, разнасят ви от уста на ухо на сбирките си, където ахкат по шитави книги и се черпят с лимонада и сухи пасти. Опитате ли се да спорите с тях, да им говорите нещо, правете го като ги срещнете на живо - иначе в нета борбата е обречена. На живо всичките без изключение са мишки - ако имаха поне капка смелост, щяха да се подписват със собствените си имена под своите дрискочи. А и не е работа на писателя да се справя с тях. Това е задължение на администратора и модератора, които поддържат въпросната платформа, където се намира въпросната жлъч. Фактът, че немалко админи и модове не вършат тази работа, криейки се зад оправданията, че „всеки има право на лично мнение”, „то всъщност не е обида, а градивна критика”, „защо просто не обръщаш внимание”, „лошата реклама пак е реклама” и прочее либерастии, е вече друг въпрос.

26. Да е*а и здрачанките му да е*а и тъпите му автори на чекиджийска литература да е*а и ш**аните нюанси и пр. Разбирам ви отлично. И аз не харесвам куп автори и творбите им, и родни, и преводни, и на мен ми се случва да ги хейтя и псувам отвреме-навреме. Но, моля ви, разберете - започне ли се един път да се продава книгата ви и надойдат ли феновете, ще се наложи да правите политика. Оу, тоя е педал, как да му продам книгата си, гледай ги тия пикли дето се захласват по влюбените вампири, ами дебелите лелки с любовните романи, ау ужас... Такива да ги нямаме. Ще трябва да се научите да уважавате вкуса на читателите си и да се научите, че освен вашата книга тези хора четат Здрач и другите вампирски любовни саги, четат Нюансите, четат Калин Чек... Терзийски (ето, видяхте ли, и аз не съм застрахован!), и т.н., и т.н. Вашата книга ще си я купят и гейове, и момиченца, и лелки, и дядовци, и баби, и фенове на изчекната литература. Ако не за самите себе си, то за някой близък като подарък. Ще се наложи да ги уважавате, ако искате да излезе от ъндърграунда. Като много ви се хейти, поне го правете в лични разговори с хора, споделящи вашите вкусове. В интернет - в никакъв случай.

27. Бранко, сподели накратко какви грешки да не допускаме. А, ето един много хубав въпрос. По творческия си път ще правите не една и две глупости, но не е лошо да се поучите от опита на другите, излишно е и вие да се парите на котлона, след като някой преди вас се е опарил и ви е казал, че е горещ. Та:
- не ходете с книгата си по отделни малки книжарници да я разпространявате. Разпространявайте по големите вериги, борси, панаири на книгата и лично през вас. Почти нищо не се продава там, такива обектчета често ги закриват, завличане на книги, пари и т.н., няма нужда, сещате се. Сърцеразтапящи заглавия на книги, съдържащи "книжарница/книжарничка" в заглавието и нравствените им поучения вътре са написани за книжари, читатели и книжни блогъри. Те не са за вас.
- не давайте пари за курсове по творческо писане. Това са пари, хвърлени на вятъра. Ще станете добри писатели по три начина: много четене, много писане и много самостоятелни упражнения, когато сте сами вкъщи с някое специализирано заглавие за целта. Като такива заглавия препоръчвам двете книги на Йосип Новакович (Курс по творческо писане, жълта и зелена корица), Стивън Кинг "За писането: Мемоари на занаята", Милан Кундера "Изкуството на романа" и др.
- не ходете по реалити формати, няма смисъл. Не можете да се преборите с връзките, контактите и специфичните изисквания, на които отговарят много малка част от другите участници. Няма нужда някакво жури да ви изпитва, вече не сте в училище. Това жури не мисля, че е квалифицирано да ви оценява колко добър писател сте. А и наградата, в крайна сметка, е издаване на роман? Заслужава ли си да си късате гъза от чупки само заради това?
- бъдете готови за отказа, неуспеха, провала. Той за съжаление е много по-вероятен от слънчевия рай, за който мечтаете. Говоря за издаване, говоря за продажби, говоря за участие в конкурси.
- винаги редактирайте творбите си поне 2-3 пъти. Единият път да е задължително четене на глас - четете си ги и каквото не е хубаво оправяте или кълцате. Хубаво е да оставите творбата да поотлежи, преди да я редактирате.
- ако сте решили да станете член на някой клуб или фендъмска фракция, много, много добре внимавайте коя сте си избрали. Вероятността да си загубите времето е голяма, вероятността въпросната фракция да спечели повече от вас, отколкото вие от нея е още по-голяма. Виждал съм го, правил съм го, изпитвал съм го, знам.
- ако сте много зарибени да дадете пари, за да ви издадат книга/отпечатат разказ някъде, го правете по правилния начин. Правилен начин - писателю Джеко, ще ти отпечатаме книгата, ще ти струва 3-4-5 лв една бройка, после ела си прибери всичките бройки или писателю Джеко, ще правим сборник с разкази и ще си го самофинансираме, ела да участваш, ще ти струва Х пари и ще получиш У бройки като си разделим тиража и пак ще ти излезе една бройка 3-4-5 лв. Неправилен начин - дай ми тука едни солидни пари да ти отпечатам книгата и ме остави да си правя каквото си искам, пък аз ще ти отчитам после бройки при продажби, или правя алманаф, участието ще ти струва толкова лева на страница и накрая ще получиш 1-2 авторски бройки, или не, правя конкурс, награда няма и пари няма да ми даваш, но накрая ще си купуваш авторските бройки, аре радвай се, бацай ръка.
- не се предоверявайте и уповавайте прекалено на книжните блогъри, на поддържащите литературни сайтове и прочее от сорта. Ползите са прекалено мъгляви и твърде малко. Вероятността въпросният да прочете и ревюира книгата ви след година-две, когато е вече все тая е голяма, вероятността изобщо да не го направи и книгата ви да потъне - още повече. Немалко блогъри също са обединени в клика и си препоръчват горе-долу едни и същи книги всичките едни на други, шансът да ви прочетат новото заглавие в жанр фантастика/фентъзи/ужаси е мижав. Да, думите на Блажев имат реална тежест и едно положително ревю при него може да ви вдигне продажбите, но той е прекалено затрупан буквално с планини от книги и в списъка му за четене и ревюиране има твърде много заглавия на по-предни позиции от вашата. Ако сте изправен пред избора да продадете бройка или да я дадете безплатна на някой блогър за ревю, избирайте винаги варианта с продажбата. Ако книгата ви пък е самиздат в тираж 100-200 бройки и я няма по книжарниците, то тогава заделянето на безплатни рекламни бройки е безпредметно.
- моля ви, нека първата ви книга не е с обем 1000 стр. Много ви моля. Дори да е фентъзи. Ежедневието ни е забързано, вниманието ни е разфокусирано на много места: семейства, деца, работа, интернет, компютри, смартфони, кино, филми, компютърни игри, кръчми и какво ли не. Нека хората съберат смелост да посегнат към първата ви книга, която се надявам да е в златната среда между 200 и 300 стр. Тънките тетрадки също дразнят, но поне се изчитат бързо. Вашият зверски дебютен двутомник ще накара хората да си скубят косите само като го видят, а такива като мен с бръснати глави... Не знам. Мога да се обзаложа, че ако хвана 50 страници от дебютния ви тухлак и ги съкратя до 20 или 10, романът най-малкото няма да загуби, а по-вероятно е да спечели.
- книгата е стока със срок на годност 1 година. Знам, звучи грозно, но е така. Първите шест месеца са жътва с големите продажби, вторите шест месеца са баберка (къде падне, къде не) и мине ли година от издаването й, оттам нататък е божа работа, каквото и когато капне. Хубавото е, че като издадете следващо заглавие, новата книга дърпа и старата. Първите месеци след излизането са най-важни с най-много продажби, съсредоточете най-много енергия тогава. А, и да не забравя - не всяко време на годината е хубаво за издаване на книга. Януари, февруари, юли и август са мъртви месеци, избягвайте да пускате заглавие тогава. Декември е по традиция най-силният месец, около 24 май е също много добре.

28. Бранко, ти си много активен във фейса. Какво е нужно там? Фейсбук за промотиране на книгите ви и прочее е жизненоважен, той и още Гудрийдс. Направете си профили там и ги поддържайте и развивайте сериозно. От другите соц-мрежи файдата е почти никаква. Малко фейсбук акълища:
- не правете във фейса поотделно нова страница за всяка от новите ви книги, няма смисъл. Направете една, кръстете я "Книгите на Иван Иванов" и пускайте само в нея инфо, само нея канете приятелите си да я харесат. А, и ако действително името ви е Иван Иванов или подобно, което се среща под път и над път, не е зле да се замислите няма ли да е по-добре да пишете под псевдоним. Нещо, което лесно се запомня и ще кара читателите да ви идентифицират.
- предполагам, че сте член поне на двайсетина групи, които съдържат думи като "писател", "книга", "литература", "четене", "писане" и от сорта в заглавието. Няма лошо. Но моля ви - сигурно имате не един и двама приятели и колеги писатели, които членуват в същите. Когато решите да зарибявате народа с новата си книга или нещо подобно, не изпрасквайте едно и също съобщение във всичките двайсет в рамките на 14 секунди. Сутринта го пуснете в една, на обяд в друга, вечер в трета и така за една седмица ще сте обявили информацията във всичките 20 групи. Знам, че искате да се отървете, но недейте. Щото иначе така добре замислената захранка се превръща в обикновен спам.
- когато пускате събитие във фейса за ваша книга (представяне, премиера, панаир и т.н.), не избързвайте с цял месец преди датата или повече. Дразнещо е. Две седмици най-много, даже една ви е напълно достатъчна. Сега всички са постоянно във фейса през телефоните си, който иска да види и да дойде, ще го направи.
- във фейсбук можете да имате максимум 5000 приятели. На събития можете да каните максимум 500 от тях. Извод: по-добре сигурни хора, отколкото съмнителни непознати във френдлистата. Вярно е, че ще ви запредлагат приятелство и фенове и трябва да сте много внимателни, когато правите чистка и отлюспвате излишните. Но, винаги е по-добре да тръгнете на война с 500 лъва, отколкото с 5000 овце.

29. Самочувствие ли? Да. Нужно ви е. Скромността е хубаво нещо, но в малки количества. Ако си поставяте малки цели пред себе си, малки ще са и победите. Поставяте ли си големи задачи, по пътя към реализирането им мимоходом ще постигате и малките. Аз гледам сериозно на вашето писане, на израстването ви като творци. Аз искам вие да пишете все по-добре. Аз искам да не се налага да плащате, за да излизат книгите ви. Аз искам книгите ви да излизат в големи тиражи и да се продават чудесно, да са на предни позиции по книжарниците. Аз искам да изкарвате пари с писането си, да печелите награди и да ставате все по-известни. Аз искам да сте по представяния и панаири и така да разписвате автографи, че ръката ви да изтръпне. Вие защо не го искате?

30. Бранко, смея да заявя, че пиша грамотно и нямам нужда нито от редактор, нито от коректор. Най-много, имам един приятел, който ще ми прегледа текста и ще види какви дреболии има да оправи и това е. Голяма грешка. Колкото и да сте добри, трябват поне още един (а за предпочитане няколко) чифта очи, които да ви прегледат творбите, преди да тръгнат по белия свят под формата на книга. И то очи на професионалист. Винаги има нещо изпуснато, винаги има нещо за дооправяне, което е незабележимо за вас, но не и за външните хора. Сори че пак давам за пример чичко Стиви, но Кинг призна, че като е писал Под Купола, редакторката е изхвърлила буквално всяка втора дума, точно половината текст. И й благодари, казва, че книгата така е станала много по-добра. А, и не се заблуждавайте - добри писатели в България има немалко, но добрите редактори се срещат изключително рядко. Ще ви бъде трудно да намерите свестен, а препоръката ми е ако намерите наистина добър, по-добре да е ваш непознат, да е безпристрастен. А най-добре, ако извадите голям късмет - да ви е враг и да ви мрази. Не се шегувам. Приятелите сме склонни да си затваряме очите за грешките едни на други, ала враговете ще ви разчоплят до най-дребната точица, за да извадят на бял свят всички възможни неуредици. Отново ще си послужа с притча. Едно семейство отишло през деня на полето, оставяйки вкъщи само снахата. Захванала се тя да пере, в случая пере ризата на мъжа си и ризата на свекърва си. Като хванала ризата на свекървата - търка бясно със сапун, удря, мачка, усуква, мислейки си ей така и врата ти да извия и т.н. Като хванала ризата на мъжа си - милва я леко, гали я нежно, ох моя мъж, колко го обичам, колко ми е драг... Като ги проснала да съхнат - ризата на свекърва й снежнобяла, на мъжа й - пак мръсна. Та тъй.

Надявам се да съм ви бил полезен, поне малко, и да не ме псувате много.