Няма Закога

Автор: Андрей Велков
Издател: Колибри
Година: 2016
Стр: 308
Цена: 15 лв

Ахой, нова книга от Анди на хоризонта! След Български психар и Хрониките на звеното е време за третият му роман, който е... малко по-различен от предните два.

Стефан, Теодор и Александър някога, много отдавна, са били неразделни приятели. Не са се виждали от десетилетия. Животът разделя, нали? Сега, след като са прехвърлили осемдесетте, им е останал само въпросът защо се бави смъртта, тъй като пенсионерското им съществуване е далеч от представата за достойни старини.

Ненадейно Стефан печели голяма сума пари и решава да потърси старите си другари. Тримата се събират за едно последно приключение, за да си спомнят какво е да си жив и свободен, да попътуват, да се повеселят... пък докъдето силите стигнат. Планът им обаче претърпява промяна. Оказва се, че преди повече от половин век чудовищна несправедливост е съсипала любовта и живота на един от тях. А виновникът е още жив. Последното приключение остава на заден план, защото миналото напомня за себе си и е дошло време за разплата.

В предните две книги имаше кратки и встрани от основната линия, ала определено запомнящи се епизоди по темата, засегната основно в този роман. Личи си, че проблемите им са нещо, което, меко казано, вълнува Анди. И би трябвало да вълнува и нас. Всички ние имаме/сме имали възрастни родители, баби и дядовци и е крайно време да се замислим, че така не бива и не може да продължава.

В книгата са засегнати освен тези и други проблеми на днешния живот и ежедневие в нашата малка, мила родна страна. Анди използва умело увлекателният си стил и разказваческия си талант, за да раздава чудесни шамари в тази книга, всичките заслужено. Не мога да се удържа и да не споделя цитати:

- "Прав беше Айнщайн, че времето е относително. Както един час нощем може да ти изглежда като десет години, така и десет години могат да ти се видят като един-единствен час";
- "За съжаление доникъде не я беше докарал с тази книжарница, кофти бяха времената за този бизнес. Хората, които четяха, нямаха достатъчно пари, а тези, които имаха пари, не четяха особено много";
- "четенето беше нож с две остриета - нови светове виждаш, други животи живееш, но всичкото това те прави по-добър човек, по-състрадателен, което в наши дни невинаги се водеше положителна черта";
- "жена му, както повечето слаби психически хора мачкаше близките си, без да се съобразява";
- "беше направила онзи гаден женски номер, който някои мацки въртят на пичовете си и покрай любовта им отнемат индивидуалността и свободата";
- "и двете продавачки се бяха преобразили и вече бяха много далеч от режима "аз съм отегчена кифла, няма ли да влезе някой милионер и да ме вземе за жена", в който явно преминаваше отруденото им ежедневние";
- "родителската любов, съчетана с власт и възможности доста често водеше до този изключително неприятен резултат - децата, на които никога не беше липсвало нищо, се превръщаха в гнусни и разлигавени младежи";
- "живея като мумия без мавзолей";
- "как живяхме последните години - то не е живеене това, по-скоро си чакахме да умрем";
- "пътят беше в състояние, което може да бъде причинено от неточен артилерийски обстрел или не особено обилен метеоритен дъжд";
- "Драги зрители, излизаме от ретроградния Меркурий и навлизаме в периода на Разгонената видра, който е по прабългарския зодиак и като потомци трябва да го имаме предвид";
- "новият турски сериал "Романтичните манафи от Кушадасъ"" - ХАХАХА!!!

Готина идея за крос-маркетинг на премиерата на книгата - понеже Стефан, един от главните герои удря шестица от тотото, на премиерата за всеки закупил романа имаше безплатно по един попълнен фиш от тото 6 от 49. А за мен остава да чакам следващата книга на Велков. Туй, писането, си е неблагодарна работа, да знаете - пишеш една книга година, две, накрая излезе, хората я прочетат за ден, два и нова искат.

Препоръчвам си да купите и прочетете книгата. Както и предните две. Защото, нали знаете - не го ли направите, разполагаме с имената и адресите ви :-))) Шегичка, разбира се.

Добре, че са шегите, да си кажем истината.