неделя, 20 ноември 2016 г.
Страшни Сънища За Продан
Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2016
Общо стр: 648
Обща цена: 36 лв
Три и половина от пет, и то с уговорки. Напоследък на Плеяда сякаш им се превръща в запазена марка да цепят книги на Кинг на две (дори да е 648 стр книга, дори да е Кинг, малко и нагло да туриш 36 лв корична), да им правят посредствени корици, след първото прочитане страниците да се отлепят, а покритието на корицата да се надига. За издънките в превода да не говоря, включително на заглавието. Но, за съжаление това е по-малкия проблем. Основния остава качеството, това между кориците. Това, което е написал самият сай Кинг. А то, да си призная, не ме радва особено.
Обичам сборници с разкази, обичам сборници с разкази на ужаса, а когато автор им е чичко Стиви, значи ги любя, тача и милея най-паче. То това хубаво, ама Страшните сънища не са нито Нощна Смяна, нито Малко след залеза, нито някой друг от култовите сборници отпреди години. Във всяко томче имаше по 2-3 разказа, които наистина харесах и по още толкова, които ставаха за четене. Знам, знам какво ще си помислите и кажете, но... това е Стивън Кинг. Изискванията към него са високи. От общо 20 разказа да има 5 които са супер и 5, които са добри. Останалата половина ми бяха посредствени и не ми допаднаха.
Та:
1. „Миля 81“ - върхарско! Много обичам такива разкази, и на вас ще ви хареса. С ужаса се сблъскваме още от деца, знам го.
2. „Превъзходна хармония“ - това пък беше пълен шит.
3. „Батман и Робин влизат в свада“ - беше ми просто тъпо. Не, сериозно.
4. „Дюната“ - добър разказ! Доказателство, че Стиви може да прави от нищо нещо, да хване нещо съвсем обикновено наглед и да те накара да шубелясаш от него.
5. „Лошото момченце“ - ммммм, ето, има още от Стария Крал, не е като да няма :-)
6. „Смърт“ - бива, започна добре, продължи още по-добре, ама на финала нещо се осра.
7. „Църквата от кости“ - някаква поема... Хора, с много, много малки изключения, писателите като се захванем да пишем поезия, и се получава греда. При поетите е същото - опитат ли да навлязат в нашия ареал, изглеждат абсурдни като патки на лед. Не.
8. „Морал“ - с морала да започнем братя... Идеята за "Неприлично предложение", но леко променена козметично.
9. „Живот след смъртта“ - нищо, което да не сме чели преди.
10. „Херман Уок още е жив“ - същата забележка. Даже във втория том има подобен епизод от по-хубав разказ.
11. „Болната“ - пак разказ който почва хубаво, а на финала се оцапва.
12. „Томи“ - пак поема, или може би текст на песен? Дърво.
13. „Ур“ - ааа, да си дойдем на думата! Ей така обичам! Университетски преподавател по литература си купува киндъл, който вместо да е бял, е розов и има много, много специални функции... Феновете на Тъмната кула ще останат доволни.
14. „Били блокадата“ - чудесен разказ, макар и на спортна тематика, по-точно бейзбол. Кинг е прекрасен разказвач.
15. „Господин Съблазън“ - нелош разказ за двама пенсионери в старчески дом и... Какво всъщност е Г-н Съблазън?
16. „Малкият зелен бог на жестоката болка“ - дебелия пембен амсалак на аналния сърбеж! При положение, че е излизал на български цял хорър сборник с ето такова заглавие, как можа разказа да го кръстиш тъй? Иначе, творбата си е чук отвсякъде.
17. „Онзи автобус е друг свят“ - блудкавинеж. Не ми допадна.
18. „Некролози“ - сила! Млад неудачник завършва и се хваща журналист за мизерни кинти в жълт таблоиден парцал, ала открива, че притежава специални... умения. От най-тъмните.
19. „Пияни фойерверки“ - хахаха, е това беше забавно! На всеки 4 юли вечерта млад пияница сяда на брега на езерото с дебелата си майка, вади пиячка от лятната им вила и се натряскват, докато пускат фойерверки по случай националния празник. От другата страна на езерото обаче има богаташка къща, откъдето също пускат. Започва една дива надпревара, но до какво ли ще доведе?
20. „Летен гръм“ - хубав разказ, но тъжен и неприятен. В близко бъдеще сме успели да се скараме чудничко в планетарен мащаб и да се замеряме с атоми, ама не от мирните във всеки дом. Направи ми впечатление, че в сборника има бая разкази, където главните герои са старци, болни или умиращи. Явно факта, че догодина Стив чуква 70 го кара да мисли по въпроса, знам ли.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар