Жътварите

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 336
Цена: 14 лв

Сигурно най-слабата книга, която съм чел от любимия си автор. В случая, няма за какво да обвинявам издателство Прозорец - с изключение може би за леко незапомнящата се с нищо корица и заради факта, че смениха оформлението на книгите на Конъли. Старото оформление си беше къде-къде. Сега, друг е въпросът, че слаба книга на Джон Конъли означа средностатистически, може би тук-таме посредствен и клиширан трилър, но като цяло става за четене. Ала е далеч, много далеч от шедьоври като "Нощни приказки", "Книга за изгубените неща" и "Нечестивци", например.

От задната корица:

"Те са Жътварите, елитът сред убийците. Толкова са ужасяващи, че за тях се говори само шепнешком. Луис е единият от Жътварите. Но сега самият той и партньорът му Ейнджъл са под прицел.

Милионер отшелник ги изпраща в северен град, който вече не съществува на картата. Град, управляван от човек, който има лични причини да желае смъртта на Луис. В този град Луис и Ейнджъл попадат в капана на най-страховития убиец Блис. Детективът Чарли Паркър може да ги спаси. Но дали ще дочакат спасението..."

Това кратко представяне всъщност е чудовищен спойлър, обобщаващ почти целия роман. Дразнещо ми бе, че роман на Конъли, в който присъстват едновременно Луис, Ейнджъл и Чарли Паркър е разказан от трето лице - а не от първо, по-точно от самият Паркър, както си бе досега. Главният лош - злодеят Блис, изобщо не е така страшен и ужасяващ, както би трябвало - от персонажите на Конъли има къде-къде по-ужасяващи: пастора от "Всяко мъртво нещо", Калеб Кайл, архангел Кушиил, Пътника, да не изброявам. От една страна ми е кофти, подозирайки, че Джон е претупал книгата, явно бързал със срокове или кой знае какво. От друга страна ме е страх, че е започнал да се изчерпва като писател с историите за Чарли Паркър и му е време да пише за нещо друго, подобно "Портите", "Книга за изгубените неща" и т.н.

Нищо, което да не сме чели преди, ново и грабващо от автора. Историята на Луис като дете и как е станал убиец трябваше да е доста по-разгърната и мащабна, а не така семпла, любимият ни детектив Паркър е едва ли не статист в повествованието, трети подвижен храст. Присъствието му почти не се усеща. Не се чете така леко и увлекателно, както предишните му книги... Като цяло повече съм разочарован, отколкото доволен.