Кървави Луни

Автор: Мирослав Пенков
Издател: Камея
Формат: 130 Х 200
Година: 2000
Стр: 160
Цена: 4 лв (за мене - 2)

Това е една книжка, която дълго време търсих и накрая успях да се сдобия с нея благодарение на Иван Крумов на Златния Кан в Благоевград. Чел съм разкази на Мирослав Пенков в старите броеве на списание Зона F и бях очарован. Това сборниче не ме разочарова, напротив, хареса ми - качествен български хорър. Отрицателните му страни не са много:

- прологът леко напомня пролога на "Необходими Неща" на Стивън Кинг;
- на едно място в разказа "Лед" имаше оплитане на имената, нищо сериозно;
- разказът "Сърцето на отдушника" започна и продължи страхотно, но завърши някакси мъгляво;
- разпитът на Харолд Кайлър от "Жив мъртвец" е почти едно към едно с разпита на Уиндъм Ърл от "Автобиографията на агент Дейл Купър";
- в няколко разказа се повтарят неща като чаршаф, събран на топка, изритана на земята завивка, възглавница под странен ъгъл и т.н.;
- в разказа "Бялата роза" се хващам на бас, че Хариет е женско, а не мъжко име.

Плюсовете на сборника с 15 разказа обаче са:

+ Въпреки се в началото си напомня "Необходими Неща" на Стивън Кинг, прологът като цяло е много добър;
+ Въведението на книгата е написано не от кого да е, а от големия Агоп Мелконян;
+ За писател, който е издал първата си книга, преди да е изкарал абитуриентски бал, Мирослав Пенков се е справил ПОВЕЧЕ ОТ БЛЕСТЯЩО;
+ Много богат език, описанията са страхотни;
+ Авторът се е вдъхновил много от Кинг, пише с ярки и изразителни детайли подобно на големия майстор, картините, рисувани от него са реалистични, издържани в изненадващо добър стил;
+ словосъчетанието "най-щастливия нещастник", което срещнах веднъж;
+ идеите на разказите макар да напомнят Кинг са самобитни и оригинални;
+ убийственият израз "натрапчиви погледи, които ако бяха дарени с живот, щяха да убиват с грубостта си".

Ако случайно тази книжка ви попадне, скъпи мои любители на хоръра, не се колебайте и за миг. Защото...
Защото "бурята вече стихва, а в тъмата бавно изгряват Кървавите Луни. Възкачват се мудно, пълзят по черния свод и започват да пълнеят, да се наливат като пиявици с човешкия страх. Те ще са с нас, ще ни наблюдават, оставяйки кървава диря след себе си. Ще чакат да се изплашим, да стъпим извън пътеката..."