Апартаментът

Автор: Спасимир Тренчев
Издател: Лингея
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 208
Цена: 12 лв

Спасимир Тренчев е млад български автор, родом от Благоевград и много готин като характер човек. С него се запознахме на фестивала Златен Кан 2009 и заедно прекарахме една страхотна литературо-алкохолна вечер. Е, може би малко повече алкохолна, отколкото литературна, но това е така характерно за младите творци, особено по нашите географски ширини… Бях много приятно изненадан, че въпреки и напук на всичко той е издал нова книга – и то роман. Но за какво става дума в „Апартаментът”?
Домът е място, където човек се чувства защитен от жестокия външен свят. Но как можеш да защитиш своя дом от арогантния наемодател, който премества мебели, докато те няма? Как да разбереш тайната, която крият студените ръце и бледите лица на твоите съседи? Как да опазиш семейството си, когато не знаеш защо детето ти се бои от външния свят, а не от онзи, който не можеш да обясниш?
Какво харесах:

+ оформлението е на шест - лак на нужните места, качествена хартия, корицата вдъхва необходимото усещане, има показалец за отбелязване, на задната страна шрифта е сив на черен фон, навяващ асоциации за надгробен камък... Изобщо книгата не оставя и грам съмнение какво се намира вътре;
+ чел съм предишни творби на Спасимир, по-точно сборникът му с разкази „Неумираща любов” и смело мога да заявя, че в тригодишният интервал между двете книги авторът е израстнал литературно няколко нива. Романът е хубав – ако „Неумираща любов” случайно не ви е харесала, то „Апартаментът” вече ще ви хареса. А ако ви е харесала – е, изненадата ще е още по приятна, защото новата книга ще ви хареса още повече;
+ Тренчев рисува правдива, истинска картина на ежедневието ни – героите му са живи, образите им дишат от страниците, аха-аха да ги докоснем, преживяваме всичко заедно с тях, радваме се на щастливите им мигове и сме съпричастни към проблемите им;
+ романът е чудесен хорър-трилър със свръхестествени елементи, които макар и добре познати приковават интереса ни и карат постоянно да отгръщаме следващата страница, нетърпеливи какво ни очаква по-нататък;
+ честно ви казвам, на моменти успях да изпитам сладостните тръпки на страха, които все по-рядко срещаме в литературата;
+ имената на героите са много интересно подбрани – Ана, Тони, Боби, Мартин, Марио, въобще все такива универсални наименования, които предполагат (евентуално) лесно превеждане на английски и опит за пласиране на запад;
+ развръзката накрая беше неочаквана и изненадваща, въобще не очаквах че ще стане така.

Какво не харесах:

- Спасе, „напът” се пише разделено;
- беше прекалено нежен към главния злодей – не става да го напомпиш така с лошотия и да му се размине сравнително леко;
- Книгата има нужда от още една, хайде да е половин кòла, за да се довърши и разкрие всичко започнато както трябва.

Прочее, останах доволен от романа и бих прочел още нови творби от Спасимир Тренчев. А защо ли не и някои стари, като първият му литературен проект – повестта „Тъмен тласък”…