понеделник, 25 март 2013 г.
Сп. Дракус - 3 и 4 брой
Автор: Колектив
Издател: Гаяна
Формат: 100 Х 280
Година: 2012-2013
Стр: 60
Цена: 3,50 лв
Е, дойде време да ви представя следващите два броя на Списание Дракус. Ако някой се чуди как това некомерсиално издание за фантастика, фентъзи и ужаси е още на пазара - дръжте се, тази година поне със сигурност ще излизат още броеве! И във всеки брой - по един нов конкурс! Адмирации за подобен ентусиазъм, и то във времена като днешните.
И така.
Трети брой:
Камен Петров - Тиха Нощ: това вече съм го чел и ревюирал, може за справка да погледнете тук. Разказът е носител на второ място в последното издание на международния конкурс "Златен Кан".
Ивайло Шонов - Аз съм само от огън: д-р Шонов не изневерява на себе си и не подвежда читателите и този път! Чудесна история, стъпила върху легенда... и един изтръпващ финал.
Мануела Симеонова - Разнебивалици: хубав разказ, добър разказ, остави ме с положително впечатление. Ех, какво се получава, щом се засекат Щастливия Случай и Приятната Среща...
Мариета Георгиева - Абстиненция: чудесен хорър, макар и кратичък.
Глория Станиславова - В лилавите сенки: ох, съжалявам, но това просто не ми хареса.
Флора Нимфа и Донко Найденов - Среднощ: брата Доньо ни поднася нов разказ в типичния си стил, макар и в съавторство с непозната жена. Ако се чудите какъв точно е стила на Донко - описал съм го в първия му и втория му сборник разкази.
Явор Цанев - Малката кибритопродавачка (кавърверсия): собственикът на издателство "Гаяна" и основен виновник за появата на "Дракус" определено пише интересно и увлекателно, нямам какво повече да кажа.
Александър Пушкин - Майсторът на ковчези: ааа, това съм го чел, страхотно е, и даже съм го споменавал. Уникално добър хорър-разказ от гигант като Пушкин. Голям пропуск за всеки непрочел го.
Бонус: Стихове за края на света: заглавието говори само за себе си.
Та, да погледнем четвърти брой. Виждат се някои положителни промени - луната зад вълка на логото вече не е сивкава, а приятно жълта, оформлението също разчупва досегашния стереотип на синилки.
Четвърти брой:
Бранимир Събев - Дракус: оппа! Ей ме и мене на, откривам сезона ;-) Разказчето е победител в коледния конкурс на сп. Дракус на тема "Какво означава Дракус?" и се казва Дракус! Един, смея да кажа, мааалко по-различен поглед към великия трансилвански войвода.
Мариян Петров - Имал ли е Моцарт приятел астроном? другото победител от другото конкурс! Мариян печели конкурса за фантастичен разказ с тази творбица. Хубава е, макар че руските реплики с превод ми дойдоха малко в повече. Много хубав край за този класически фантастичен разказ, много забавен и хумористичен.
Коста Сивов - Откраднатият спомен: чел съм и други неща от Коста, който е много добър писател. Това е добро, но съм чел и по-хубави от него - знам, че може повече.
Ивелина Панчева - Поклонниците: най-обемното нещо в броя, много добро изпълнение. Групичка млади хора тръгват да посрещат края на света, но какво ще им се случи по път...
Явор Цанев - Когато боговете поискат: първобитни хора и вярвания, ритуали, жреци, вождове, лов, красиви девойки, мускулести младежи... Крайно време е Явор да издаде разказите си в спретнато сборниче, ще ми бъде истинско удоволствие да го прочета и ревюирам.
Бен Бова - Следващата логическа стъпка: не съм чувал американския фантаст Бен Бова, нито пък ми бе известен факта, че е носител на "Хюго". Дръжте се здраво да не паднете - за мен това бе най-слабия разказ в списанието.
Ами, освен да прочетете броевете, какво друго да ви кажа? Остава да чакаме през лятото пети брой.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Чудесна инициатива, реализиран проект или както искате го квалифицирайте. А докато има читатели, които да го отразяват, няма опасност да се провали.
ОтговорИзтриванеКолкото до нехаресването на разказа на Бен Бова, нека ти напомня какво казва не кой да е, а преводачът Любомир Николов в предговора към "Гибелдозер":
„... мнозина от знаменитите американски и английски фантасти не дават пукната пара за стила. Съжалявам, но е така. Онова, което виждате в преводите на български, често е сресано, фризирано и пригладено – просто защото (казвам го без капчица фалшифа национална гордост) езиковата култура на българските литературни среди е изключително висока.”