Вампирът Лестат

Автор: Ан Райс
Издател: Изток-Запад
Година: 2012
Стр: 520
Цена: 19.90 лв

„Вампирът Лестат” е легендарен роман, отдавна придобил култов статус в световен мащаб. Той е втората книга от може би най-известната поредица за вампири – „Вампирските Хроники” на Ан Райс. Знаете я много добре – първата книга от поредицата е точно „Интервю с вампир”.

Първата книга проследи историята на Луи, изигран чудесно от Брад Пит. Ала дали някога сте си задавали въпроса каква е историята на Лестат, героят на Том Круз? Точно това ще ви разкаже тази книга. Историята на френския благородник Лестат дьо Лионкур, роден в началото на осемнадесети век. Изтънчен аристократ (за разлика от обикновения плантатор Луи), Лестат, макар и най-малък в семейството всъщност е ловец, който осигурява месото на масата всяка вечер. Изобщо не се разбира с баща си и двамата си братя – единственото му близко същество е неговата майка Габриел.

Макар и благородници, те са бедни и не са много на почит в селото. Всичко това обаче се променя, когато Лестат излиза с коня си, окичен с оръжия и придружаван от кучета, за да избие сам голяма глутница вълци, тормозещи селото. След този епизод той си спечелва страхопочитанието на всички селяни, които за благодарност му ушиват страхотно наметало от кожите на убитите вълци.

После събитията се развиват шеметно – бягството на Лестат от вкъщи чак в Париж, за да стане актьор, превръщането му във вампир от могъщия Магнус, създаването на Театъра на Вампирите, срещите с други вампири, които рядко са добре настроени към Лестат… Той е много силен, дори за вампир, с непримирим характер и рязко се дистанцира от останалите. Любопитен е, иска да научи откъде са дошли, да се срещне с най-древните вампири, да се усъвършенства, да намери отговор на въпросите, които го терзаят. За целта той пътешества из цялото земно кълбо с огромното богатство, завещани му от неговия демоничен родител – вампирът Магнус.

Не крия, че в романа имаше неща, които не ми харесаха – на моменти прекалено разточителните философски диалози, в които изпадат героите, без които книгата можеше да е 20% по-тънка и да не загуби абсолютно нищо от това, завоалираните, че и на моменти директни хомосексуални намеци, прозиращата през страниците силно атеистична нагласа на Ан Райс, която на моменти чисто и просто дразни. Не ми хареса и факта, че вампирът Мариус е преведен като Марий – добре де, защо?

Ала без съмнение романът е класика, неподлежаща на пренебрегване. Смея да заявя, че „Вампирът Лестат” е дори по-добър от „Интервю с вампир”, смея още да кажа, че след Дракула сигурно Лестат е най-известният кръвопиец. Как завършва историята ли? Ами всъщност, краят на романа е прелюдия към третата книга от поредицата, така и все още неиздавана у нас – „Кралицата на прокълнатите”.

И докато чакаме тя да види бял свят на български, аз ще си пусна да гледам едноименния филм от 2002-а. Онзи с Алая, Стюарт Таунсенд и Венсан Перес в главните роли.

А за вас остава тази прекрасна книга. С която гарантирам, че ще прекарате незабравими часове.