Некрономикон

Автор: Хауърд Филипс Лъвкрафт
Издател: Ентусиаст
Година: 2012
Стр: 392
Цена: 15 лв

"Не е умряло туй, що вечно ще остане — дори смъртта умира в безброй епохи странни." (превод Любомир Николов)

Този цитат присъства в една малка книжка джобен формат, издадена още през далечната 1991-а година в България от легендарното издателство "Орфия". В оригинал на английски е "That is not dead which can eternal lie, yet with strange aeons even death may die." Първият досег на родния читател с абсолютния корифей на ужаса, безспорният хорър-император - мрачната американска икона Хауърд Филипс Лъвкрафт. Книжката бе озаглавена "Дебнещият страх" и макар да не съдържаше в себе си едноименната творба на автора (The Lurking Fear), в нея бяха поместени три чудесни новели, отлично преведени от големия Любчо Николов - "Безименният Град", "Цветът от Космоса" и "Сянка над Инсмут".

Няколко думи за Лъвкрафт. Организира около себе си кръг от автори, които в различна степен пишат и доразвиват неговите митове за Ктхулу - Кларк Аштън Смит, Франк Белкнап Лонг, Огъст Дърлет, Робърт Блох, дори огромният Робърт Хауърд, бащата на Конан и др. Приживе Лъвкрафт няма издадена и една книга - всичко е публикувано по сборници и списания. Не е писал и романи - двете му малко по-длъжки творби "Случаят с Чарлз Декстър Уорд" и "Планините на Безумието" са на практика дълги разкази. Късата форма е предпочитана, запазена негова марка. Бил е редактор, ghost writer, мразел е негри и евреи, отвращавал се е от секса... Ами, какво да ви кажа - няма на света велик писател, който да не е бил особняк.

Лъвкрафт е повлиял на ужасно много хора. Изброявам писатели, които го почитат, боготворят и признават за техен учител - Стивън Кинг, Хорхе Луис Борхес, Клайв Баркър, Рей Бредбъри, Питър Строб, Нийл Геймън, Джордж Мартин, Джийн Улф, Чайна Миевил, Рамзи Кембъл, Брайън Лъмли, Фриц Лейбър, Алън Мур... Да добавя и двама режисьори - Гилермо дел Торо и Джон Карпентър, да добавя и купчина метъл банди, които са вдъхновени от творбите му (Metallica, Black Sabbath, Dream Theater, Iron Maiden, Cradle of Filth и др.) Няма нужда да споменавам филмите и компютърните игри, свързани с творчеството му - Х. Ф. Л. е толкова огромен, че може да не го харесаш, но да го отречеш е смешно.

След "Дебнещият страх" на родния пазар се появиха три сборника с негови творби, всичките преведени от Адриан Лазаровски - "Шепнещият в Тъмнината", "Зовът на Ктхулу" и "Възкресителят". Тази книга съдържа най-добрите неща от изброените сборници - редактирани из основи, някои изцяло наново преведени. Сегашните варианти ми харесаха определено повече от преди и въпреки че съм го чел и кожата ми е дебела, обръгнала на хорър, страхът при четенето не беше просто тръпки в различни части на тялото. Страхът в случая е реален - започваш да виждаш неуловими движения на сенки с периферното зрение, усещаш осезаем студ, шубе те е да отидеш до кенефа да се изпикаеш... Мислите, че си измислям и преувеличавам ли? Прочетете книгата и споделете отново мнението си.

А дотогава - какво съдържа "Некрономикон"? Какво съдържа сборникът, озаглавен на легендарната измислена от писателя книга, които и досега различни хора я искат в библиотеките по цял свят, въпреки че тя (май) не съществува? Ето това:

1. Нещото на прага - гнусно, гадно и плашещо. Ужасяващо и смърдящо. Когато застане на прага ти...
2. Показанията на Рандолф Картър - първият разказ който прочетох, щом се сдобих с книгата. Хубав, плашещ, с ужасяващ край.
3. Плъхове в стените - пази се от тях! Те са в стените! Те са навсякъде! Те ядат всичко...
4. Зовът на Ктхулу - сблъсъкът с може би най-известното чудовище на писателя ще ви обърне в паника! Внимание - Лъвкрафт искрено е вярвал във всичко, което пише, не се и съмнявайте.
5. Хърбърт Уест, Съживителят на Мъртвите - любимият ми разказ в сборника. Досега не го бях чел. Страхотна история за един луд, гениален, ултраталантлив доктор и неговият приятел и колега, който го следва във всичко. Двамата са на път да открият тайната формула как се съживяват мъртъвци. За целта имат нужда от опити с хора - сиреч, пресни трупове. Много, много пресни. Такова нещо не съм чел досега, признавам.
6. Шепнещият в Тъмнината - видя ми се леко дългичък, ала страхът, ужасът от космически мащаб за пришълците от други светове са повече от сериозни. Краят отново ме изправи на нокти - Лъвкрафт определено знае как да забие последния пирон в ковчега.
7. Възкресителят (Случаят с Чарлз Декстър Уорд) - най-обемното нещо в книгата. Пищният, разточителен стил на писателя, почти лишен от диалози, наситен с текстове на страховити писма, чудовищни формули за призоваване на сили отвъд човешкия разум и окултисти, които подчиняват на волята си хора и демони... Епично.

И нещо на изпроводяк. Превода на Адриан е брилянтен, издържан отвсякъде. Личи си едновременно колосалният труд и това, че превеждаш нещо, което ти харесва - Лъвкрафт е труден за превод, при него няма екшън и диалози. Да, Любчо е страхотен преводач и относно Толкин специално НЯМА кой да му се опре. Обаче Адриан е превел и наново превел много повече творби на Учителя и вече е изградил друго, различно ниво. Просто вижте за пример неговият вариант на цитата, с който започнах и сравнете:

"Не е покойник онзи,
който лежи във вечността
и след безброй епохи
погубва и смъртта..."

Creepy, huh? Ами, остава ни само да очакваме следващата книга с разкази на Лъвкрафт - "Планините на Безумието". Отново от Ентусиаст, този път изцяло нови, неиздавани никога досега на български неща. Надявам се корицата да е отново дело на Виктор Паунов, който е автор на тази върхарска обложка.

Кога ли? Patience, my dears. Скоро, много скоро...