Песни за Отвъд: Жертвата т.1

Автор: Радостин Нанов
Издател: MBG Books
Година: 2013
Бр. стр: 464
Цена: 14,90 лв

Бързо прочетох първия том от "Жертвата" на Радостин Нанов и сега ще споделя впечатления. Той е един от трите наградени фентъзи романа на издателство MBG Books, заедно с Разторг и Приказка за магьосници, физици и дракон. Конкурсът беше 2012-2013, а победителите - издадени на хартия. Но, за какво иде реч? Първо, кой е Радостин Нанов. Роден 93-а в Пловдив, читател, писател, фен на компютърни игри, занимава се със средновековна западноевропейска фехтовка. Завършил Първа английска в София, понастоящем учи компютърни науки в Йорк, Англия, има и блог - http://en-teria.blogspot.com/ Сериозен младеж. А сега, малко и за книгата.

Светът е в руини. Преди 7 века земята е разтресена от жестокия Спазъм - магьосниците не успяват да спрат катаклизма и Империята е пометена. Сега човечеството неуверено стъпва отново на краката си. Призракът на някогашната Империя още се държи, но Империята е изстискана, северните княжества живеят в глад. Време за смели герои и решителни подвизи. Тези герои са двама младежи, момче и момиче, предвождани от странна жива броня и те трябва да спасят света.

Няма да се уморя да твърдя, че тази книга можеше да е двойно по-тънка и нямаше да загуби от това, напротив, щеше да спечели - сигурен съм, че ще кажа така и за следващия том, но да не избързваме. За годините си (19) Радостин е написал учудващо грамотен роман, сравнително кохерентен, без несвързаности и лутания и почти без инфодъмпове. Да, описанията са малко повече и малко по-разтеглени за моя вкус, но не са дразнещи, напротив - почитателите на дебели фентъзита ще останат доволни.

По принцип съм милостив, особено към млади автори с талант, който тепърва ще се разгръща и предстои да видим наистина сериозни техни проекти. Колебах се между 3 и 4 звезди, крайната ми оценка за книгата е 3.5/5, в ущърб на автора звездите в гудрийдс са само 3. Защо ли? В предговора Нанов е заявил ясно, че похвалите са противопоказни. Ела, че ми трябваш. Почвам да чопкам, а вие си преценете дали изброените неща са незначителни и издребнявам излишно, или напротив:

- след като главният герой чувства трепет в корема си и го чакат славни дни в армията и не съжалява, че напуска дома си, то тогава защо повиквателната тежи в джоба му като воденичен камък?
- "Усещаше унизителния мирис на собствената си кръв и урина." Какво унизително има в миризмата на кръвта?
- "Портите се разтвориха бавно и величествено, като полите на възстара игуменка". Кайчесно.
- в първата сцена с бягството му от пещерата можеше да се поспестят малко удивителни.
- често срещана грешка във фентъзи, особено от млади автори, особено от българи. Не е ок героите ти да са с имена, които не се връзват едно с друго - имаме Алекс, Потър, Вама, Роридан, Проциний, Маркос, Алексий, Евдокия, Юлиан, Ейос, Ана(Анасияла), Мао(Маларона) и т.н. Като ще е английско средновековно - давай такива имена, като ще е балканско - с балкански, римско - с римски, фентъзи - с фентъзийни и т.н. Същата работа и с градовете и местностите - имаме Олдшайър, Феърхейвън и Хайроуч, но имаме до тях и Сафайран, Ахтиол, Джанола, Савяр-Ехт и т.н.
- защо едноръкият воин Ейос носи двуръчен меч?
- много описания, редуващи се с много разговори, малко битки.
- много страници, отделени на мислите и терзанията на героите.
- "острието бе започнало да се плъзга от дланите му, окъпано в кръв" - все си мисля, че по-скоро щеше да е удачно острието да се замени с "дръжката".
- нямаше да е лошо думи като юстицар и диоцез да бъдат обяснени в бележки под линия.
- уж слънцето е силно, пък нашия човек трябва често-често да изстисква панталоните си от водата, че преди това ги е изпрал в езерото. Колко пък да е често, и ние сме прали на ръка - изстискаш 1, 2, хайде 3 пъти, прокапят няколко капки и стига толкоз.
- разточителните описания с най-големи подробности и детайли накрая ме накараха да забравя нашите герои накъде са тръгнали, с каква цел и мисия.
- тая суперменска жива броня, дето върви пред тях и жъне всичко дето й попадне малко убива интригата.
- като цяло комбинацията древен Рим + европейско Средновековие + фентъзи можеше да се получи по-добре.
- Идеята с лошата Църква/Инквизиция е вече достатъчно експлоатирана.
- липсата на карта ме подразни, в смисъл, такова обемно и сериозно фентъзи, което евентуално ще има и продължения без карта си е като лятото с бирата да мезиш цаца без сол и лимонов сок. За малко да почна да соля и киселея и по този въпрос, но от коментар на автора в Гудрийдс обаче разбрах, че карти има, но поради някаква причина не са се озовали във финалната версия за печат. Еее, MBG Books, бива ли така!

Силно се надявам Радостин да не остане с лоши чувства от всичко описано дотук - направих го с ясното съзнание, че може да си извади поука и ще става още по-добър. Въпреки да не го познавам лично от всичко прочетено в книгата, предговора и на блога му оставам с впечатлението, че по характер и творчество мога да го сравня с меч. А за да се направи един меч, трябва да се подложи на огън в пещта, да се блъска с чук, закалка във вода, пак същата процедура, точене... Стоманата има нужда да бъде изтезавана, за да може от безлично парче метал да се превърне в произведение на изкуството.

Продължавам с втори том, който поне засега в началото ми се струва по-добър.