Отвъд Стената на Съня

Автор: Хауърд Филипс Лъвкрафт
Издател: Ибис
Година: 2015
Стр: 332
Цена: 13,90 лв

Газ към книжарницата!

Ликувай, народе, нов сборник с разкази от недостижимия Лъвкрафт на книжния пазар. "Отвъд стената на съня" съдържа 15 истории, издавани за пръв път на български плюс една в нов превод. Издателството е Ибис, преводач е Адриан, корицата е на Пепи Станимиров, сиреч най-добрата комбинация възможна. Защото, ако трябва да сравня математиката с литературата, уравнението Ибис + Лъвкрафт + Адриан + Пепи = неподправено удоволствие. Просто е - всички изброени са най-добри в това, което правят.

И нека ви представя съдържанието на сборника:

1. Отвъд стената на съня - титулният разказ ни среща с един агресивен, простоват човек, затворен в лудница, чиито сънища не са обикновени.
2. Къщата - страховита сграда с богата история, чието зловещо излъчвание е оказало влияние на поколение хора, един от които е самият Едгар Алън По.
3. Котките на Ултар - кратък, но силен разказ, специално за почитателите на котките: животното със свещен статут в Древен Египет.
4. В стените на Ерикс - изненада! Не толкова хорър, колкото фантастика. Разказ с главен герой посетител на Венера, който е затворен в странен, необичаен лабиринт и се мъчи да се измъкне оттам.
5. Обреченият Сарнат - дарк фентъзи с библейски уклон.
6. Артър Джърмин - целият род Джърмин се славят като известни изследователи, антрополози и приключенци, ала са надарени с природна грозота. Младият Артър Джърмин не прави изключение. До какво ще го доведе този път търсенето в историята на собствения му род?
7. Гравюрата - на какво ли няма да се натъкнеш в пустошта, докато търсиш укритие от проливния дъжд...
8. Звярът от пещерата - изправете се срещу Звяра от пещерата, ако смеете!
9. Улицата - "Някои вярват, че местата и предметите, сред които живеем, имат душа; други не споделят този възглед и го подминават със снизходителна насмешка. Аз няма да вземам ролята на съдия в този спор - просто ще ви разкажа за една Улица."
10. В криптата - с такова заглавие може да предположите, че с героя на разказа няма да се случат приятни неща, и ще излезете прави. Но, във всички случаи, възмездието те достига.
11. Той - кой е Той? Какво знае? Какви тайни крие? Какви умения притежава? Ще ви се иска да не бяхте любопитствали толкова.
12. Съновидения във вещерския дом - може би най-дългият разказ в сборника наравно с последния. Злокобно имение, обиталище на вече покойна страховита вещица, чиито стаи сега се отдават под наем. Покойна ли?
13. Неназовимото - що за нещо е Неназовимото? Звяр ли е... или нещо повече?
14. Краят на човечеството - зловещо и ужасно е да останеш сам-самичък на цялата планета.
15. Дебнещият страх - така бе озаглавена малката книжка преди години, преведена от Любчо Николов, която бе първият досег на българския читател с Лъвкрафт. Въпреки че бе озаглавена така, тя не съдържаше този разказ. Сега грешката е поправена.
16. Кошмарът в Дънуич - ето го и бонусът, разказ, който съм чел отдавна в сборника "Двойната сянка". Семейство Уейтли са страховит, плашещ род в Дънуич, за чиито членове се разказват какви ли не истории. Кои от тези истории са верни и кои не, ще разберете след като прочетете.

От голямо значение е преводът на една книга да е направен като хората, а Адриан е вече еталон в това отношение. Всяко изречение е изшлайфано до блясък, което не е лесна работа при такъв труден за превод автор. Като добавим и ерудицията на преводача и информацията с която разполага за автора, творбите му, връзките които прави се получава перфектен краен резултат, за което свидетелстват многобройните, богати и изчерпателни бележки под линия.

Нещо, което тача изключително много в огромния ХФЛ. Стилът му е ироничен шамар в лицето на всички съвети по творческо писане - камара хора дават акъл да се избягват прилагателните и че диалозите трябва да са добре развити. При Лъвкрафт е обратното - пищен, разточителен и описателен метод на писане, почти лишен от диалози. И те плаши не с това което виждаш... а с това, което не. Наравно с Толкин е писателят, вдъхновил най-много музиканти, и не само.

Не се подлъгвайте по фалшивото убеждение, че понеже Лъвкрафт е писал преди близо век видиш ли, творбите му не били актуални. Истинската класика никога не излиза от мода, а неговите разкази отдавна са издържали проверката на времето. И Дон Кихот на Сервантес излиза за пръв път преди 400 години, но не е изгубил и грам от очарованието си - когато работиш с непреходни постулати по качествен начин, така се получава. А Лъвкрафт работи със страха, най-древната емоция. Не беше толкова скоро, когато друг писател да успее да ме уплаши и накара да изтръпна.

А, и още нещо. Сега е летен сезон. Внимавайте, докато четете книгата на плажа и после влезете в морето. Усетите ли случайно лигавото докосване на пипало, изобщо няма и да помислите, че е медуза или нещо от подобен безобиден тип.