Сръбнати Съчинения

Автор: Димитър Цолов - Пияният Бард
Издател: Гаяна
Година: 2015
Стр: 94
Цена: 10 лв

ДЖУДЖЕТО 2

Главата бучи и е някак мъгливо,
а уж беше светло това пусто пиво!
Завърна се още по-злобно джуджето
и мозъка бързо разджурка с чуклето:
- За мен ли ще пишеш ти гнусни памфлети?!
Ах, как ненавиждам ви, всички поети!
Проклети пияници, скотове, свини -
съвсем безполезни търсачи на рими!
Махмур, знай драскачо, е моето име -
джуджето със чука, за милост моли ме!

- Махмуре - отвръщам - хвани ме за к*ра,
гореща чорбица в стомаха ще тура,
две ледени бири ще ливна над нея
и ще те удавя, е*ах те у г*я!
А знаеш какво да направиш със чука -
пъхни го в г*за си и бягай от тука!
Ти фикция си от ума ми родена,
не е трудно да бъдеш унищожена!
Поетът създава, поетът убива,
накрая, разбира се, пак се напива!

ДЖУДЖЕТО 5

Снощи до късно целувах шишето.
Днеска не ми е добре.
Гнусното малко капутче - джуджето
вътре в главата кове.

-Ах, да те барна, келешче проклето!
Чукчето ще ти завра
във онова тъмно място, където
се произвеждат л*йна!

- Брей, че ядосало се е момчето!
Аз ли ти сипвах в уста?
Що не се кротна след всичко поето,
ами наля и преля?!

Злобно изрече това, при което
плюна си в шепите две.
С удари сплеска ми мозъка, ето -
стана на шницел-пане.

НА КОЛЕДА

На Коледа се случват чудеса -
намерили ме спинкащ под елха,
съблечен гол и хъркащ като хала
с един чорап надянат на чатала ...

ДА БИ, АМА НЕ БИ

Да ми мирно седяло,
не би чаши дрънчало,
а сутринта на умряло
не би жално ревало...

ЕПИТАФИЯ ЗА ПИЯНИЦА

Тук почива той с вода
нивга не мърсил уста!
От рождение до гроб -
враг на черния си дроб!