Поредният удар по любимия ни жанр. Световната фентъзи награда вече няма да е моделирана като главата на известния писател Хауърд Филипс Лъвкрафт (най-известен с поредицата си за Ктхулу), след като се разбра, че приживе той е бил расист с "отвратителни мнения" спрямо чернокожите, предаде "Гардиън". Промяната бе обявена тази неделя на Световната фентъзи конвенция, когато организаторите заявиха, че това е последната година, в която ликът на писателя ще се ползва за статуетката. Все още не се знае какво ще го замести вместо това. Миналата година петиция, подписана от над 2500 души, поиска организаторите да оформят наградата като лицето на известната афро-американска научно-фантастична писателка Октавия Бътлър, тъй като въпреки че Лъвкрафт е оставил трайна следа в жанра, много автори не искали да печелят награда с лицето на някого с подобни ужасни виждания върху света. Засега обаче повечето негативни мнения срещу лика на Лъвкрафт идват от автори с различен цвят на кожата от белия, а мненията в интернет за промяната са разнопосочни.
За моето мнение може да се досетите, а и го изразих пределно ясно вече във фейсбук. Няма да навлизам в подробности, понеже псувните ми ще станат толкова силни и концентрирани, че току-виж ми прогорили монитора, когато вляза в блога си. В днешно време най-страшно е да те нарочат за расист - дори ако си терорист, изнасилвач, педофил, алчен политик или сериен убиец не е толкова лошо. Затова, отправям към вас призив:
Бъди различен!
Не бъди толераст!
Не бъди либераст!
Не бъди конформист!
Не бъди политкоректен! Не бъди воин за социална справедливост! Те са истинските расисти!
Чети Лъвкрафт! Не си ти, когато не четеш! Не си ти, когато си прост, без въображение и без приятните тръпки на страха, разхождащи се по кожата ти! Не си ти, когато не попадаш в нови светове, без да излизаш от топлата си уютна стая! Докосни се до творчеството на гения, вдъхновил толкова много писатели, музиканти и прочее хора на изкуството наравно с Толкин.
Носители на тази награда са автори като Дейвид Мичел, Чайна Миевил, Гай Гавриел Кай, Джийн Улф, Харуки Мураками, Урсула Легуин, Кристофър Прийст, Робърт Маккамън, Питър Строб, Патрик Зюскинд, Дан Симънс, Бари Хюгарт, Майкъл Муркок, Фриц Лейбър, Ричард Матисън и много други, това само наградените в категория роман. Сред наградените за къса форма са още и Нийл Геймън, Джо Холдеман, Танит Ли, Рамзи Кембъл, Стивън Кинг, Ким Стенли Робинсън, Орсън Скот Кард, Джордж Р. Р. Мартин, Майкъл Суонуик, Джо Хил. Интересно ми е какво ли се очаква от тях - ритуално да изгорят статуетките си с лика на Лъвкрафт?
Бранко препоръчва:
Отвъд стената на съня
Бащите на ужаса
Некрономикон
Планините на безумието
Търсете в книжарниците от издателства Ибис, Изток-Запад и Ентусиаст.
Нека плясна и тук ФБ коментара си:
ОтговорИзтриванеМалоумно е меко казано. Всяко нещо с времето си. Ок, сега сме толерантни към чернокожите, разбира се, няма проблем - и те са хора и т.н. Но по онова време такива са били настроенията, възгледите, отношението. Плюс това някакви си пишман фентъзи драскачи си позволяват да осъждат голям човек като Лавкрафт заради възгледите му?! WTF? По този начин тотално пренебрегват дълбоката следа, която е оставил с творчеството си, а се месят в ЛИЧНИТЕ му убеждения. Еми извинявайте, ама това е награда за литература, не за филантропско-антирасистки принос. Тази награда е символ на истинска и качествена ЛИТЕРАТУРА в лицето на този човек, а не на самия човек. Аман от комплексирани чернокожи. Даже си мисля, че с това си начинание, ще предизвикат обратен ефект и ще си го заслужат напълно!
"Чаках с часове, додето изтокът просветля, звездите избледняха и сивотата се превърна в розово сияние със златиста дантела околовръст. Чух стенание и зърнах пясъчна вихрушка да тръпне сред древните камъни, макар че небето бе ясно и в необятните пусти простори цареше покой. Сетне над далечния ръб на пустинята слънцето изведнъж подаде пламнало крайче и като го видях през отминаващата малка вихрушка, в трескавото си състояние се поддадох на причудливата мисъл, че от някакви бездънни дълбини долита мелодичен метален звън да поздрави огнения диск, както го поздравява Мемнон от бреговете на Нил. В ушите ми забуча и въображението ми кипеше, докато бавно водех камилата през пясъците към безмълвния каменен град; този град — тъй древен, че не го помнят нито Египет, нито Меро; този град, който единствен сред живите бях видял.
ОтговорИзтриванеТу тук, ту там бродех сред безформени основи на сгради и останки от площади, ала не намирах ни фрески, ни надписи, та да разкажат за хората, ако хора наистина са били, защо са издигнали този град и заживели тъй отдавна в него. Някак нездрава бе древността на това място и аз копнеех да срещна признак или доказателство, че градът наистина е строен от човешки създания. В руините определено имаше пропорции и размери, които не ми се нравеха. В багажа си носех доста инструменти и дълго копах сред стените на заличени от времето сгради, но напредвах бавно и не разкрих нищо съществено. Със завръщането на нощта и луната усетих хладен повей, донасящ нови страхове, затуй не посмях да остана в града. И когато напусках античните стени, за да се приготвя за сън, зад мен се сгъсти с въздишка малък пясъчен вихър, налетял над сивите камъни, макар че пустинята беше спокойна под ясната луна. " ("БЕЗИМЕННИЯТ ГРАД")