33 Любовни Истории

Автор: Тихомир Димитров
Издател: Тихомир Димитров
Формат: електронен
Година: 2010
Стр: 200
Цена: варира от 0 към + безкрайност

Дами и господа, това е последното ревю за изтичащата 2010 г. На вашето внимание бих искал да представя друга книга на Тихомир Димитров, а именно - сборникът му с разкази "33 любовни истории". Книгата е уникална по няколко параграфа. Първо, това е дебютният сборник с разкази на автора - досега има издадени само романи. Второ, това е първата електронна книга, която се престрашавам да ревюирам в блога си. Не крия и никога не съм крил на моменти откровената си неприязън към електронните книги. Ако както една камара хора твърдят, че те са бъдещето, !@#$ туй бъдеще аз. Ще бъда честен в охарактеризирането си на електронните книги. В личната ми класация с отвратителни неща те стоят точно в средата на Рафта на Омерзението - вляво от тях са електронната цигара и безалкохолната бира, вдясно - пластмасовата елха и надуваемата жена. Тихомир обаче е много готин и като писател, и като човек (не толкова често срещащо се явление, колкото ми е иска) и ще уважа избора му да публикува творбите си само във виртуалния свят.
Този сборник съдържа в себе си сакралната бройка от 33 творби, в които любовта е намесена под една или друга форма. От една страна книгата ми се видя леко разпиляна - някои от творбите са разкази, други са стихотворения, някои са малко длъжки, други са прекалено късички, някои са фантастични, други реалистични. Първият разказ "Когато токът спря" веднага ме грабна и ми хареса наистина много, малко по-големият му обем позволява на автора да разгърне образите както си му е реда така, че наистина да си съпричастен към съдбата им. Краят обаче бе някакси твърде изненадващ, стройният реализъм на разказа се наруши от внезапен скок във фантастичното. Много бих искал да прочета продължението, определено има нужда от такова! Вторият разказ, "Мъжете са лесни" много ми напомни романът на Тихомир "Душа Назаем", феновете на книгата определено ще го оценят. Подобно чувство в мен предизвика и "Трябва да умреш, ако ти кажа".
Забавни и разпускащи са разкази като "Дао" и "Таен въпрос", силно хумористични, натуралистични, с много сленг. Размисъл будят фантастичните "В началото бе словото" и "Всичко или нищо". Вампирските хоръри "Ловецът" и "Влох" зарадваха тачещата ми мрака душица, ах защо нямаше повече такива... Класически издържаните "Нощна птица" и "Хапче срещу смърт" също заслужават да бъдат споменати. И накрая ще завърша със сериозната поредица "Дневниците на похотливия милионер", които макар на моменти да изказват твърде крайни и съмнителни постулати в голямата си част съдържат много истини за отношенията между мъжа и жената, както и парите, които ги свързват и за жалост играят голяма роля.
Няма да пропусна обаче да нахокам Тихомир за някои творби, които според мен нямаха място с посредствената си скучноватост в този иначе живичък сборник. Творби като "Аксиния", "Евнух", "Мравуняк" и още един-два подобни откровено не ми допаднаха. Но на целия фон смея да заявя, че сборникът си струва и ако вие също искате да го прочетете, можете да го направите ето тук. Сайтът е много удобен - при израз на добра воля може да платите някаква сума към автора, при липса на такава да прочетете книгата безплатно. Пък ако нещо се опетлаете - от личния сайт на автора можете да я даунлоуднете.

П.С. С риск да подразня читателите и да разводня ревюто с плюнки по адрес на е-книгите, тази система ("те-ти-тая-електронна-книга-безплатно-чети-аз-съм-автора-пък-ако-искаш-да-ме-подкрепиш-преведи-на-тая-сметка-колкото-ти-се-откъсне-от-сърцето") буди в мен само и единствено скептицизъм. Лошият навик, който ние българите сме придобили, а именно всичко което намерим в Мрежата да е безплатно и да не заслужава парите ни обрича подобно начинание на неуспех. Просто не сме и май няма и да се научим да даваме пари за нещо, което не можем да го пипнем с ръчица и изпробваме на вкус. Особено пък книгите - щом всеки може безконтролно да публикува в Интернет и да не се следи за качеството на творбите, как да подхванеш и да търсиш бисерите в бунището? Но дори да пропусна покрай ушите си идиотското твърдение, че заради книгите горите измират (всъщност разходното перо "Книгопечат" в световното потребление на хартия заема някъде около 1%), няма да се уморя да повтарям, че да чета книга от екран за мен е като да ближа сладолед през стъклена чаша. И не съм единствен в хедонистично-епикурейско-сакралното си отношение към книгите. Виж, остана ли последен на света, сигурно ще чета електронни книги, няма да имам избор.
Но дотогава - е-книгите да си стоят горе на рафта.
Между безалкохолната бира и надуваемата жена.