Хрониките на Звеното

Автор: Андрей Велков
Издател: Колибри
Година: 2014
Стр: 288
Цена: 14 лв

И ето, най-накрая, събитието на годината в българската литература, събитието, което чакам от 2012-а. Продължението на "Български психар", дебютният роман на Андрей Велков, вече е факт! Време е за "Хрониките на звеното".

По същината си този роман не е точно продължение в класическият смисъл на думата. Книгата е по-скоро допълнение към първата, дава отговори на въпросите поставени преди две години, описва още приключения на хората от Звеното и подопечните им и хвърля светлина върху евентуални неясноти, ако такива са налице.

"Старият човек изглеждаше много уморен, но в очите му имаше сила. Беше прекалено горд да приема помощта от децата си, които също едва свързваха двата края и преди няколко дни се бе хванал, без да им казва общак на този строеж, за да не им е в тежест, а дори да им помага. По-добре да умре от преумора, отколкото да изгуби себе си точно на края на живота си. Някога си мислеше, че ще има достойни старини, ще чете и ще пътува, но отдавна се беше отказал от тези илюзии. Държавата сякаш целенасочено се опитваше да избие цялото негово поколение, същата тази държава, която те бяха изградили с двете си ръце, минавайки през десетилетия лайна."

Книгата отново има три финала: един брутален, както преди, един позитивен както преди (но по-различен) и един шантавичък. В последния този път няма извънземни, а зомбита! Култ, лудница. Както и преди, така и сега социалният елемент, който присъства в книгата е сериозен - справка цитатчето по-горе.

Романът изобилства от яки моменти - цялата първа глава "Варела и пеперудите", битката на холивудците в оркската махала, как Мишо проверява кои дилъри ги ментят, купона на морето, купуването на оръжия, трите нови финалa и какво ли още не. Щом прочетете, ще се убедите. В някои интервюта Велков беше споменал, че все още трупа литературни мускули. Ако в Психаря литературните му мускули му бяха като на Шварценегер, то в Хрониките са си направо като на Рони Колман, от времето когато двамата са печелили Мистър Олимпия.

Струва си да се отбележи чудесната рекламна кампания по двете книги на Велков, особено втората. На премиерата присъстваxа куп хора, размятаха се банкноти от 29 лв с лика на автора, четворката от звеното бяха самият автор, рапъра Гетомен, актьорите Димо Алексиев и Ованес Торосян, има песен със същото име на рапърите "НИШТО", играха се сценки, в които взех участие дори аз. Моя милост се превъплъти в неангажиращата роля на мутра, която пазеше Минчо Химика, майстора на амфетите в Звеното, после с още няколко мутри изхвърлихме човечец от заведението и го натикахме в един багажник. Мноо яко!

А, да, за малко да забравя. Миналото лято авторът организира конкурс по първата си книга, в който участвах и взех, че го спечелих. С ето тази кратка импресийка по "Български психар". Наградата? Един от героите в "Хрониките на Звеното" се казва Бранимир Събев. Командос, барета, българският Рамбо, инструктор на цялото Звено, превръщащ ги от яки бойци в истински машини за убиване. Шапки долу.

Изобщо, купете си и прочетете Български Психар. И двете книги.

Че да не полудявам.