Черните пътища на Европа

Автор: Мартин Карбовски
Издател: Стандарт
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 160
Цена: 6 лв

Затварям книгата на Мартин Карбовски, изпълнен с тъга и размисъл. По подобен начин се чувствам, когато гледам някое от наистина силните му предавания. Не преставам да се учудвам как на толкова малко страници може да се събере толкова много истина. Толкова много истина за Европа... за България.
И за българите.
Накратко, за какво става въпрос. Карбовски и екипът му правят проект, при който обикалят цяла Европа - тръгват от София, минават през Румъния, Унгария, Австрия, Швейцария, Франция, Испания, Португалия, завиват на юг и пак през Испания, Италия, Сърбия и обратно в България. През този европейски поход те се срещат с немалко чужденци и с още повече българи, разговарят с тях и записват впечатленията си. На пръв поглед звучи - не е кой знае какво.
Но е.
Мартин Карбовски предупреждава - "Не се заблуждавайте. В Европа черни пътища няма. Най-скапаният път през който минахме, беше от София до Видин и на връщане през Калотина". Черните пътища са тези, по които ние, българите отиваме в Европа да работим. Те са. Почернели от хора, спуснали се да си дирят късмета извън България. Почернели от носталгия по родината, почернели от глад, мизерия, мъка и огорчения, търпени и в България, и в Европа...
Корицата е интересно нещо в случая. Не е опит за имитиране на известната картина на Салвадор Дали с часовниците, нито е дело на фотошоп. Този светофар е сниман в Италия на малко неаполитанско кръстовище във Варка д'Оро и се е разтекъл така, защото черните емигранти, които кибичат там са събрали около него всякакви боклуци и са ги запалили. И въпреки това той продължава да работи. No comment.
Тази тънка книжка съдържа в себе си неща, които ще провокират всякакви чувства във вас - мълчаливо съгласие с автора, бурно негодувание и отричане на нещата които казва, на места ще ви удиви, на други развесели, ще се почудите как разсъждават европейците, ще си задавате въпроса как може българи да живеят в чужбина ТАКА и да им харесва... Но най-вече книгата съдържа в себе си тъжната истина, че няма за какво да се гордеем, че сме българи. Дори и някога да е имало с какво да се гордеем, сега вече просто няма.
Ако журналистиката на Мартин Карбовски ви допада и следите "Емигранти" и "Отечествен Фронт" по NOVA, то "Черните пътища на Европа" са задължително четиво за вас. Не знаех, че и днес все още излизат евтини книги на пазара, па макар и тънки.
Но ако не харесвате този журналист, по-добре не четета книгата. И без това вероятно мразите Карбовски - не е нужно да намразвате човека още повече. Както е казал мъдрецът - хората ще забравят какво си им казал, какво си им сторил, но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват...

Орки: Кръвна Вражда

Автор: Стен Никълс
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 496
Цена: 14.99 лв

В своята поредица Стен Никълс преобръща представите ни за орките като една от най-презряните раси в жанра фентъзи, наложена първо от Толкин, а после и от други автори. Тук орките не са грозни, гнусни, смрадливи изчадия, жадуващи за човешко месо и служещи безрезервно на зли господари. Не са тъпи и малоумни същества, нито пък прокълнат изкривен вариант на елфите. Орките са силни, горди и могъщи създания, които не признават друга воля освен тяхната, известни по всички светове като умели бойци, кълнящи се само в своите мечове.
Във втората книга авторът изправя смелите воини пред нови изпитания. Страк и неговата дружина са изтръгнати от досадното бреме на скуката – Дженеста се е завърнала и трябва да бъде унищожена. Ала това не единственият проблем – има светове и раси за освобождаване, както и намеса на нови играчи в борбата за контрол над инструментумите. Екшънът е перманентен, действието е задъхано, битките просто не спират.
Естествено, няма как да не споменем и някои минуси – Хаскеер е още по-противен и на моменти безпричинните му заяждания дразнят читателя, карайки го да се съмнява в точните авторови цели. Друг пропуск е липсата на карти – нещо едва ли не задължително в една фентъзи книга. За сметка на това положителните черти за много. На първо място е великолепният превод на Валерий Русинов, който е превеждал титани в жанра като Джордан, Мартин, Ериксън, Бруст и др. Друг плюс е тънкият черен хумор в книгата, така подхождащ на раса като орките. Ала най-силното нещо, което те кара да се замислиш дълбоко, е ролята на човешката раса в поредицата. Показани отстрани, хората наистина заслужават негативно отношение. Подли, алчни, коварни, интриганти, ламтящи за богатства и власт, те няма да се спрат пред нищо, за да постигнат целите си. Постоянно воюващи с всички други раси, дори и помежду си – това са човеците и неслучайно всички други същества ги ненавиждат. Защото появата им води до робство, до умъртвяване на природата, до заграбване и изчерпване на природните ресурси… Защото след появата им изчезва дори и магията.
„Кръвна вражда” е не по-малко увлекателна от първата книга, дори напротив, по-интересна е. Е, като всяко уважаващо себе си фентъзи, поредицата не свършва дотук и макар да си бях обещал повече да не подхващам дълги многотомни саги, които не е ясно кога (и дали) ще свършат, явно ще чакам с нетърпение следващата част от поредицата на Стен Никълс.

Линк към статията в Словесата.

Дракула: Немъртвият

Автор: Дейкър Стокър и Йън Холт
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 432
Цена: 13 лв

Затварям новият роман за Дракула изпълнен с чувството на абсолютно удовлетворение. Много са малко книгите в живота на човек, за които може смело да се каже, че нямат никакви недостатъци.
„Дракула: Немъртвият” е точно такава книга.
Какво съдържа романа ли? Ще бъда кратък. Дейкър Стокър, потомък на Брам Стокър (дядото на Дейкър и Брам са били братя) се запознава с Йън Холт (може би най-големият почитател на Дракула в целия свят) и решават да отдадат своеото почитание към прачичото на Дейкър, написвайки продължение на класическия роман. Замисълът на авторите е да възкресят оригиналните герои на Брам такива, каквито са били всъщност, а не изкривените версии на множество книги и филми. И са се справили повече от блестящо.
Положителните черти на книгата са многобройни. Авторите са направили страшно много проучвания по темата, пътешествайки за целта през половината свят, използвали са личните записки на Брам, срещали са се с много хора, свързани по някакъв начин с румънския владетел, за да бъде творбата издържана логически и исторически достоверна. Стилът е въздействащ и завладяващ от първата страница, звучи едновременно класически от XIX в., ала примесен с модернистичен уклон. Повествованието се лее леко и естествено като река в русло, писано е с много страст и желание, читателя бързо и неусетно бива пренесен в света отпреди цял век. За последното особено силно важи описанието на поствикториански Лондон – градът буквално диша от страниците на романа. Да не забравя да спомена и силното въздействащо присъствие на театъра, станал част от живота на Брам Стокър и намерил своето място в книгата като класически вампирски атрибут.
Непреходните житейски истини, изразени в кратки сентенции, си попадат съвсем на местата – „мъжът се ръководи от разума и логиката, освен когато не става въпрос за сексуалните му желания”, „тайните са като цветя, затрупани от сняг – след време се възправят и грейват с всичките си цветове под светлината”, „въпросите се трупаха в ума й като тухли, които обграждаха с високи зидове мислите й”, „стойността на мъжа се измерва по това как се грижи за семейството си, а не по престъпниците, които е заловил” и много други. Тук е мястото да отбележа почитанията си към добрия превод на Елена Кодинова – личи си, че са правени много справки, за да се получи на български книгата наистина добра.
„Дракула: Немъртвият” е роман, достойно продължение на творбата на Брам Стокър, който силно се надявам да има качествена филмова интерпретация. Във времена, когато вампирите са ходещи на училище тийнейджъри, разкъсвани от детински любовни драми, тази книга се явява като своеобразно напомняне за това, какви са вампирите всъщност. Мрачни, горди, могъщи същества от по-висша раса, преминаващи тихо през вековете, обречени на самота аристократи. А когато се случи да обичат или да мразят, са способни да изпепелят целия свят в пожара на своите чувства…

Линк към статията в Словесата