Бандит по неволя

Автор: Емануел Икономов
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 192
Цена: 10 лв

Получих една от последните книги на Емануел Икономов като подарък с молба за ревю и бих искал да споделя впечатленията си. Вицепрезидентът на българската секция на Асоциацията на писателите криминалисти и собственик на издателство "Аргус" ми е слабо известен, но за сметка на това открих, че освен с родното си име подписва творбите си с един куп псевдоними - Емилиян Малезанов, Иван Гълъбов, Кирил Иларионов, Кристофър Бътлър, Робърт Шели, Самюел Голдблат, Кристиян Кантор, Том Антъни, Лари Рок... Но да не се отплесвам, а да кажа няколко думи за "Бандит по неволя", който по своята същност е сборник с криминални разкази, в половината от които се подвизава персонажът Велизар Величков - честен бизнесмен (!!!), който поради стечението на обстоятелствата му се налага да влиза в ролята на разследващ.

Плюсове:

+ Добро оформление, книгата е отпечатана на хубава, качествена хартия;
+ Разказите са интересни, грабват вниманието и се четат бързо и леко;
+ Буквално настръхнах при описаните проблеми в разказите, без съмнение почерпени от реалния живот. Не съм си и представял, че може да съществуват такива престъпни схеми - строеж на долепени една до друга сгради от една и съща фирма по такъв начин, че от едната сграда да влезеш безпроблемно в другата и да крадеш; кражби на милиони левове от строеж на магистрали - декларираш малко повече километри от реалните и "усвояваш"; кражби на самоличност; извъртане на закона по такъв начин, че да придобиеш без пари или на безценица фирми, сгради и парцели; далавери на митницата да вкараш стоки без да платиш нищо за тях; имотни измами... Ужас!

Минуси:

- Всичко ме навежда на мисълта, че авторът е описал само реални случки, до които е имал достъп, без да се налага да измисли нещо от себе си;
- Сюжетът и идеята са на ниво, но самите образи на героите са еднопластови, кухи;
- Някои недомислици в повествованието - че СОТ не може да се задейства в помещение, ако няма човек вътре (повярвайте ми, може, знам от личен опит), че кражба на 15 000 лева от касата на голяма логистична фирма ще я вкара в батака (стига глупости, дневният оборот на фирми от описания калибър е по-голям), че един сериозен бизнесмен ще продължи да ползва услугите на една и съща транспортна фирма, която досега го е вкарвала в неприятни събития, че даже и ще им помага когато ги окрадат... Не мисля.

Като цяло сборникът става за четене, не е лош. Друг въпрос обаче не ми дава мира. В края на миналата година авторът издава едновременно с тази книга и още една - сборник с фантастични разкази и новели. И двете книги са сборници - единият с крими, другият с фантастика, и двете са по 192 стр, и двете струват десет кинта. Чудя се защо вместо да ги пуска през издателство "Плеяда" единия и през издателство "Весела Люцканова" другия не ги публикува през собственото си издателство "Аргус"...

Мечове в Леда

Автор: Национален Клуб по Фентъзи и Хорър
Издател: Екопрогрес
Формат: 140 Х 200
Година: 2011
Стр: 224
Цена: 8.99 лв

Дами и господа.
Изключително огромно удоволствие за мен е да ви представя съвсем новият сборник със зимни фентъзи разкази и новели, чиито автори са членове в Националния Клуб по Фентъзи и Хорър. Една антология, събрала на страниците си седем творби, споени помежду си с изгарящи от студ ледени блокове. Проект, чиято вчерашна премиера на юбилейните десети награди на въпросния клуб мина повече от успешно.
Но нека преминем към същественото, а именно - пълният разбор на разказите.

1. Александър Драганов - "Ледената Планина": първият разказ от сборника е и първият разказ от "Сказанията за Ледената Планина", една съвсем нова и обещаваща вселена от фентъзи приключения в мрачния свят на Тарр, чиито врати председателят на НКФХ тепърва открехва пред читателския взор. Безстрашен благородник от расата на черните елфи бяга от предопределението си в жестоките проходи на планината... само за да срещне съдбата си. Ярко впечатление ми направиха имената на героите и местностите в разказа, сякаш извадени от сандъка на безсмъртния Толкин: елфът Алтиарин, градът Иррхас-Аббат, планината Мруул'Аббан, залата на боговете Дул-Киринла... Личи си, че авторът чете фентъзи, и то много, за което свидетелства и фактът, че е носител на наградата "Златната Руна" 2006 за особени заслуги в областта на фентъзито.
2. Александър Драганов - "Лихварят": вторият разказ от цикъла за "Сказанията" е още по-интересен и напрегнат. Спокойният и идиличен живот на Алтиарин ще бъде нарушен от атаката на отчаян вампир, който се стреми да го убие по силата на древен договор, сключен отдавна с тайнствено същество. Още повече герои и битки, интрига, която не може да се разплете до самият край. Фактът, че автора е бакалавър по културология и е завършил Националната Гимназия по Древни Езици и Култури е залог за гладкият му изказ и напрегнатото повествование. Разказът те грабва веднага и се чете бързо, карайки те свиеш недоволно устни след прочитането му, защото искаш още приключения от света на Тарр...
3. Бранимир Събев - "Кулата в Леденото Езеро": да, тук се мъдри и моя милост. Разказът е първият ми опит в сферата на класическото фентъзи и смело мога да заявя, че се е получил наистина добър. Смелият принц Глациус, престолонаследник на Нордола се е отправил на тайна и опасна мисия, по пътя на която ще се сблъска с многобройни капани и чудовища, ала и ще открие нови приятели, които ще го следват до самия край.
4. Васил Мирчев-младши - "Златният Вълк": по принцип синът на големия български режисьор Васил Мирчев ("Снаха", "Танго", "Неочаквана ваканция") пише сценарии за сериали и късометражни филми още преди да завърши драматургия в НАТФИЗ. В този сборник той разкрива друга страна на таланта си, навлизайки в дебрите на белетристиката с разказа "Златният Вълк". Гарет не е типичният герой от фентъзи-епос: грамаден, як и глупав, размахващ тежко острие. Не е силен, нито умел с меча, но ще направи всичко, за да защити и предпази жената, която обича. Ако трябва, от целия свят.
5. Иван Димитров - "Пратка от Египет": за хората от НКФХ "Конан" Иван Димитров е известен като един от съоснователите на клуба. За читателите на сп. "Computer" е известен като един от списващите статиите му. За феновете на книгите-игри е известен като авторът на "Господарят на Душите", написана под псевдонима Айвън Фогър. Но за мен лично е талантлив млад български писател, който ни поднася една нестандартна фентъзи история, в която най-силно впечатление ми направи контрастът, набиващ се в очи още със заглавието. Египет извиква в съзнанието жега, суша и пясък, ала този път мумията на древния фараон няма да броди из безконечните коридори на пирамидите, а ще всее страх по заснежените улици на малко градче...
6. Станьо Желев - "Сянката на Магьосника": за своите крехки петнадесет години ученикът от Американския Колеж прави впечатляващ дебют, съперничейки на всички останали автори в сборника. Творбата е изпипана точно както трябва: има си завръзка, има сюжет и най-вече запомнящи се образи: тъгуващо по отминалите времена джудже, градски първенец който е ловък политик и дирещ отмъщение магьосник, способен да изпепели в пожара на яростта си целия свят.
7. Яна Маркова - "Подменена Приказка": единствената жена в екипа ни поднася една оригинална история, позната ни отчасти от фолклора ни, ала променена по един очарователен начин. Змейове, феи, вещици, самодиви, горски духове, незнайни зверове... И на фона на всичкото това една млада принцеса, която ще направи всичко по силите си, стига да успее да спаси своята страна от вечен студ.

Не пропускайте.

Под Купола т.2

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 592
Цена: 23 лв

Най-накрая успях да довърша втората част от "Под Купола" - най-новия роман на Кинг. Честно казано, не съм много впечатлен и не останах с добро мнение. Първата половина от книгата беше по-добра, определено. Тук Стивън се е олял - втория том спокойно можеше да е доста по-малък. Като прочетох откровенията му в края на този том, че всъщност романа е бил още по-грамаден и редакторката е дялкала безжалостно всяка страница, направо се намусих - е стига де, стига.
Друго неприятно впечатление, за което бих искал да омърморя издателите от "Плеяда". Вярно, книгата е дебела. Вярно, Кинг е труден за превод. По книгата са работили общо трима преводачи, доколкото успявам да разбера, и има дреболии, които не са стиковани в едно цяло. Пресен пример - в първия том градския съветник Джим Рени има на бюрото си позлатена топка са бейзбол, която във втория том се превърна в позлатена бухалка за бейзбол.
Кинг изсипва в мозъка на читателя планина от герои, натрупани на камара, които само те объркват кой какъв беше и за какво се бореше, бегло споменаване на статисти, които се появяват само и само след малко да умрат. Дори описаните в началния списък герои не помагат да се ориентираш в обстановката. Събития и действия, които балансират на ръба между логичната реалноста и абсурда. Прекалено набързо претупан край за 1200-страничен роман, разкритието кой е сложил купола беше дефакто първото обяснение, което ти идва наум... И още, и още.
Последно, и може би най-неприятно нещо, което ме впечатли. Сюжетът дословно е краден от романа на Клифърд Саймък "Всичко живо е трева". И наличието на Купола, и съвсем същите герои - корумпирания кмет, който при Кинг е градски съветник, военният, собственикът на местния вестник който тук е собственичка, даже имената на градовете в които се развива действието си приличат - при Саймък е Милвил, при Кинг Честърс Мил. Гадно е, че точно Кинг си е позволил да плагиатства, и то не от нещо забутано, а от известен фантастичен роман.
Като цяло не съм доволен от втората половина. За мен лично не си струва нито парите, нито обема. Особено в самия край трагедията на героите е сладникава, блудкава и досадна, типично по американски и четох набързо по диагоналната система - просто нямах нерви да го изтърпя. Кофти ми е да говоря така за човек, който до голяма степен ми е бил учител в хоръра, който в продължение на немалко години ми е бил любим писател и чиито книги са променили немалко животи. Романът започна страхотно, разви се страхотно... но не завърши страхотно.
Но това е положението.