Голият Обяд

Автор: Уилям Бъроуз
Издател: Парадокс
Формат: 130 Х 200
Година: 1994
Стр: 224
Цена: 30 лв (за мене 2. Много са й)

Скъпи читатели на блога ми. Ако редовно посещавате този сайт може би ви е направило впечатление, че по принцип ревютата ми са позитивни и съм способен да намеря нещо хубаво дори и в книги, които не струват хартията, на която са отпечатани. Сега се пригответе за едно наистина гадно представяне на още по-гаден роман, който без съмнение ще е най-скапаното заглавие за годината. Ако не ви се четат подобни неща - моля, сменете страницата.

Уилям Бъроуз е постмодернист, един от бащите на бийт-поколението в Америка, редом с Алън Гинсбърг и Джак Керуак. Тази книга също е основоположник на това движение в литературата и гордо стои закопана в темелите му, редом с "Вопъл" на Алън и "По пътя" на Керуак. Що е то бийт-поколение ли? Отваряме Уикипедия и четем, че това е тесен литературен кръг от група писатели, чиито основни елементи са опитите с наркотици, нетрадиционните форми на секс, повлияли са хипитата. Съвсем нелошо определение.

Бъроуз има едно дете - син, кръстен на него, който се ражда от втория му брак с Джоан Волмър. Дръжте се да не паднете - Джоан умира, когато Бъроуз я застрелва в главата при опит да повтори популярната сцена с ябълката от "Вилхелм Тел" в нетрезво състояние. Писателят е бисексуален, впоследствие става открит хомосексуалист.

Защо този роман е боклук? Корицата е ултрасмотана, но много пасва на съдържанието - чист crap. Според някои почитатели на този тип литература аз едва ли разбирам нещо и авторът умело е вплел своите социално-критични възгледи и е подронил моралните, политически и икономически канони на тогавашното американско общество. Според мен обаче се състои от записването на наркоманските бълнувания на автора, смесени с хомосексуалните му желания и всичко това гарнирано с високото му самочувствие и неподправена убеденост в собствената му значимост. С една дума - надувка. Съжалявам, че не успях да разровя достатъчно добре литературните лайна на повърхността на романа, за да достигна до гениалните повърни, които се крият отдолу.

О, не, не казвам, че няма и положителни работи вътре. Авторът споделя немалко интересни факти, предимно за наркотиците, така че ако сте наркозависим или обичате да четете книги, от които да научите нещо може и да ви хареса. Ако пък и си падате по еднополовата любов, то пък може да издигнете романа в култ и да си го закачите в рамка на стената. Понеже аз не спадам към нито една от двете групи обаче и чета книги основно за да си доставя удоволствие ще се постарая да се отърва от този роман по най-бързия начин.

Книгата няма логическа подредба, ясно изразени герои, образи, не притежава сюжет, авторът скача от едно на друго като луда маймуна от клон на клон, съдържа натуралистични хомосексуални сцени, преплетени със садо-мазо, снъф и наркобълнувания. Съдържа типични описания на видовете наркотици, как действат, какъв е трипът от тях, абстиненцията, халюцинациите, срещите с пласьори, лежането по арести, сблъсъците с ченгета. Има словоизлияния на доктори, които ако ги чуе дори на Менгеле ще му настръхне косата. Но няма история и докато четеш, буквално те заболява главата от несвързаното бърборене и безсмислените диалози, въобще не е ясно къде е границата между реалност и делириум, започва да ти се драйфа и ти иде да удушиш автора със струна за пиано.

Спомних си един епизод от "Жени" на Буковски, в който авторът е на литературно четене и в хотела който отсяда е и Уилям Бъроуз. Казват на Буковски, че са известили Бъроуз - все пак две литературни величия случайно се озовават под един покрив, но Уилям не е пожелал да се срещне с него. Чарлз маха с ръка и казва ами добре, и аз не искам да се виждаме. И двамата пишат доста автобиографично в книгите си, та съм склонен да мисля, че случката е истинска. Но Буковски е ултимативно прав - за какво могат да си говорят те двамата?

Буковски е пияница, Бъроуз е наркоман. Буковски е женкар, Уилям хомо. Буковски е гений, Уилям ге(ни)й. Чарлз е честен до смърт, Бъроуз е престорен. Буковски е човек от народа, Уилям е превзет и надут псевдоинтелектуалец. Последното може да е и от детството им - Буковски израства в бедно семейство, Бъроуз в богато. Буковски пише романи, както и да го погледнеш - Бъроуз пльоква на белия лист литературни мастурбации. Буковски е писател, Бъроуз е автор. Има разлика, огромна.

Мислех да цитирам пасажи от книгата, за да видите на практика за какво иде реч, но се отказах. Не искам да ви го причинявам, не искам и да го причинявам на себе си. Извинявам се ако съм бил прекалено хейтърски настроен, но както казва колегата Блажев - има книги, които по-добре да не попадат в ръцете ви и трябва да бъдете предпазени от тях.

Черна Фантастика

Автор: Георги Христов
Издател: Жельо Учков
Формат: 130 Х 200
Година: 2000
Стр: по-малко и от предишната
Цена: неизв.

След вторият сборник с разкази на бургаския хорър-автор Георги Христов, се захванах и с първия му. Честно казано, втория сборник, който вече ревюирах, ми хареса повече. Личната ми препоръка е авторът да си събере творбите от двата сборника, да им прасне една генерална редакция и да издаде една цяла, завършена по вид книга, с хубава корица и прочее, вместо тези две тънки тетрадчици, които от километри крещят, че са самиздат по всички показатели.

Та, какво съдържа книжката:

1. Пазителят на Портата - съвсем кратичък, но нелош и приятен разказ за едно специално коте. Котките не са това, което са!
2. Футболен Мач - моят любимец в сборника. Авторът е почерпил солидно от личния си опит като футболен съдия, за да създаде едно разказче, описващо любимият спорт на милиони мъже по света в бъдещето. Едно бъдеще и един спорт, които не са точно такива, каквито очакваме. И футболни съдии, които са същинските герои на мача...
3. Живот на Кредит - хубав разказ за пътуване назад във времето, където главният герой се сблъсква с известни личности от героичното минало на България. Логичен завършек на разказа.
4. Остров в Душата - нелоша история за моряк, който се сблъсква със Сатаната. Кой ще победи и кой ще е излъгания?
5. Писмо от Оня Свят - твърде разтеглена история, досадно изброяване на различни марки стоки, мудно действие, нужда от кастрене. Най-голяма творба в сборника, най-не ми допадна.

Ами това е - за кратка книга, кратко ревю. Обещавам следващото да е по-обемно ;-)

Неподвластните

Автор: Божидар Грозданов
Издател: Квазар
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 416
Цена: 11,99 лв

Първо, няколко думи за Божидар Грозданов. Започнал крехкия си писателски път като автор на книги-игри под псевдонима Тед Грей ("Мистерията Пегас 800 С", "Компютърни Войни", "Бойците на Европа", цикълът "Ендивал" - последните две в съавторство), той остава завинаги приятно белязан от тези безгрижни замечтани години с интернет псевдонима си Bave (който някои казват префърцунено "Бейв" - грешите, произнася се "Велики Баве". Който е играл някоя книга-игра на Божидар с Хамелеона, веднага ще се досети защо.) Гражданинът Грозданов не е спрял да пише след това - о, не, напротив. Под перото му е излязъл страховитият роман за горгони "Господари на Мрамора".

Какво представлява книгата "Неподвластните"? Ами, това по същността си е сборник с пет сериозни новели, развиващи се в един и същ свят, споделящи общи герои и събития. Божидар е решил да събере на едно място четири творби, взели различни награди от конкурса Таласъмия през годините и да добави една съвсем нова. Нахалникът му с нахалник, всяка година го награждават и продължава да участва! Но, така е - както е казал борецът, докато печеля ще играя...

Нека направим разбор на разказите в този сборник, преливащи от змейове, самодиви, таласъми и прочее хубави хора:

1. Орденът на Св. Георги - творбата, с която се открива сборникът и съответно света, в който се развива действието. Тайнствен православен орден, създаден на името на един от най-известните календарни светии. Свещениците, които членуват в него, имат нелеката задача да унищожават приказните същества. Невидима война на кръста с магията - кой ще победи? Самодивите и змейовете са могъщи, а таласъмите са идеалните шпиони, невидими в сенките, но дори и те се страхуват от оръжията, направени специално да ги поразят.
2. Торба с вяра - ето един чудесен разказ. Някъде в планинските дебри се укрива тайнствено селце, пътят до което е известен на малцина. Селото пази велик артефакт, до който много хора (и не само) искат да се докопат, за да придобият могъщество. Тук виждаме появата на Ловците - могъщи бойци, които трепят върколаци за закуска и не се колебаят да се изправят срещу самодивите. Със свещени оръжия и дрехи, изтъкани от бради на светци те са достоен противник на приказните създания. Намесват се и други играчи... но последната дума ще имат Пазителите.
3. Търговци на души - също прекрасна творба. Запознайте се с Търговците на души - може би най-силната каста в света на Божидар Грозданов. Хора, които държат с здравата си хватка живота на стотици приказни създания и карат самодивите да им служат, на тях и потомците им продължение на векове. Хора, които търгуват с души - буквално и са истинските управляващи на България. Най-кратката творба в сборника - само 44 страници.
4. Тунелът на мечтите - а това пък вече е най-дългото произведение. Проснало се на близо 130 страници то си е направо повест. Кръстена е на странно съоръжение - подземен тунел, в който цялата налична електроника изключва, а приказни създания не могат да влязат, защото умират. По мое лично мнение можеше лекичко да се посъкрати, но от друга страна е творба, която служи за вододел в сборника. Просто всичко се оцапа - намесиха се и военните, всички се сбиха, абе ужас.
5. Пропуснатият град - и последната творба. Приказните същества вече владеят България - градовете са разрушени, всички хора живеят на село, сред природата и слугуват на самодиви и змейове. Металът е забранен, както и много други неща. Но интригите не спират - знае се, че има някъде останали свободни Ловци, знае се, че Орденът на Св. Георги не е унищожен напълно. Като капак на всичко се намесва и Куцулан, вълчия пастир. Много, много добро, историята не свършва, тепърва има да се случва още какво ли не.

Книгата завършва с пролог към следващата книга на Божидар, която е роман, ще се казва "Новопокръстени звезди" и се явява продължение на тази книга. Смело мога да потвърдя, че Грозданов се е справил чудесно със задачата да потопи читателя в един приказен свят, основан на базата на българското митологично фентъзи. Моите лични фаворити са "Търговци на души" и "Торба с вяра". Ако обичате да четете за змейове, самодиви, таласъми и т.н. или просто си падате по родния ъндърграунд - тази книга е само за вас.