Малко след Залеза

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 472
Цена: 21 лв

Лейдис енд джентълмен, преди три дни Кралят на Ужаса навърши 64 години. Да ни е жив и здрав поне още толкова и да ни радва само с хубави книги! По този повод съм ви подготвил ревю на една сравнително нова негова книга - сборникът с разкази "Малко след залеза". Както може би много добре знаете, аз обичам сборниците с разкази, както и творчеството на Кинг. И така, да видим какво се крие в тези тринадесет диаболични истории:

1. Уила - група хора се озовават самотни и непотърсени от никого на стара, запусната гара. Един от тях тръгва да търси приятелката си и когато я открива разбира, че всичко се е променило жестоко и необратимо.
2. Бягащото момиче - намигване към стария роман на Кинг "Бягащият мъж". Тук обаче действително имаме едно момиче, чийто живот за нула време се е сгромолясал и тя има нужда да събере парчетата от душата си. Най-удобното нещо за целта се оказва бягането и тя започва всеки ден да пробягва все повече и повече километри... Докъде ли ще я отведе това?
3. Сънят на Харви - кратък разказ с отворен край, който сам можеш да избереш как да завърши. Зловещо.
4. Пиш-стоп - напомни ми "Тъмната Половина", старата приказка за д-р Джекил и мистър Хайд, разказана наново. За добрия човечец и тъмното му алтер-его.
5. Велотренажор - дълъг и забавен разказ за един художник с наднормено тегло, който е крайно време да отслабне. За целта си купува въпросното нещо, което е дало заглавието на разказа и започва усилено да върти педалите вкъщи. На стената отсреща е окачил своя голяма картина и всеки път щом се кажи на тренажора, започва да се пренася някъде другаде...
6. Техните неща - болезнен разказ, свързан с трагедията на 11 септември. Кинг е показал своето виждане по въпроса чрез начина, който умее той.
7. Денят на дипломирането - разказ, който ми напомни на предишния. Отново имаме директна атака срещу САЩ, този път с бомба, но не е ясно терористичен акт ли е, или е започнала нова война.
8. Н. - най-дългият, най-добрият и най-любимият разказ от сборника, издържан в лъвкрафтовски стил. За тъканта на реалността, на нашия собствен свят, което е като покривало. Това покривало обаче на места е започнало да се износва, да изтънява, отдолу се показват други светове, заплашващи да разкъсат тъканта и да нахлуят при нас.
9. Дяволската котка - ами, точно такова е, което си помислихте. Една сатанинска твар от котешкия свят, даже мисля че е и филмирано. Ако сте чели "Черният котарак" на Е. А. По, този разказ няма да ви изненада.
10. "Ню Йорк Таймс" със специално намаление - кратък разказ за това как понякога нашите близки могат да се свържат с нас от отвъдното.
11. Немият - старата история за странния стопаджия, който качваш в проливния дъжд. Какво ще стане обаче, ако този човек вместо да ти направи мръсно започне да ти помага?
12. Аяна - сетих се за "Зеленият Път" и дарбата на Джон Кофи да лекува. Това тук е нещо подобно.
13. Натясно - нещо, което ние в България много добре го знаеме: свадата заради имоти. Кой воюва за въпросният имот - ами двама възрастни мъже, разбира се. Кой кого ще постави натясно?

С други думи, чичко Стиви се е справил блестящо този път и сборника е много, много добър. А, да не забравя - от понеделник официално на пазара е ето това нещо - новият албум на Пепи Станимиров, художникът на Кинг за България. Там ще намерите подбрани осъвременени версии на любимите ни произведения, и не само...

Три хорър романа

Приготвил съм ви три кратки ревюта за три класически книги в любимия ни жанр. Всичките са хубави, ако досега не са ви попадали - препоръчвам ги с всички крайници.



Автор: Айра Левин
Издател: Ирис
Формат: 130 Х 200
Година: 1992
Стр: 224
Цена: 18 лв (за мене 2)

Започвам с кратко представяне на роман, добил статута на американска класика. Пред вас е "Бебето на Розмари" - кратка, ала за сметка на това завладяваща история от странния автор Айра Левин, за който се знае, че странял от хората като от чума - отказвал интервюта, срещи, автографи, живеел нейде надалеч и т.н. Други негови известни книги са "Момчетата от Бразилия", "Степфордските Съпруги" и "Сливър". Розмари Удхаус е кротка американска домакиня, живееща в Ню Йорк през 60-те години заедно със съпруга си - недотам известния актьор Гай Удхаус. Те си наемат голям, скъп апартамент в голяма, зловеща жилищна сграда. Съседите им - двама мили старци, са любезни и странно отзивчиви към младото семейство. Внезапно, след нощ, изпълнена с алкохол и кошмари, Розмари забременява от съпруга си - или поне той така й казва. И оттук насетне става една... Романа е филмиран през 1968-а с Миа Фароу в главната роля - първите тридесетина страници са малко тегави, но после нещата се оправят.



Автор: Греъм Мастертън
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 1993
Стр: 232
Цена: като за мен - 2 лв

Ърскин е нюйоркски ясновидец, който се препитава, лъжейки възрастни жени - гледа им на карти таро, заблуждава ги че е медиум и предава съобщения от покойните им съпрузи и т.н. Внезапно при него идва младата Карин Тенди - леля й е редовен клиент на Ърскин и го препоръчва. Момичето разказва кошмарите си на шарлатанина и после отива в болницата, където трябва да я оперират - отзад на шията й внезапно се е появил тумор, който за броени дни е нарастнал ужасяващо. Лекарите правят рентгенови снимки и се опулват невярващо - всъщност това на врата й не е тумор, а зародиш на човешко бебе... Най-великият и зловещ индиански шаман се е завърнал от мъртвите, за да си отмъсти на белия човек и всички трябва да го спрат - Ърскин, докторите, полицията и друг шаман. В стремежа си злият шаман ще призове ужасяващи демони, които да потопят света в морета от кръв - Гущерът от Дървото, Звездния Звяр, Великият Старец и др. Феновете на Лъвкрафт ще останат доволни. Единственото, за което можем да съжаляваме е, че останалите книги от поредицата не са издавани на български.



Автор: Робърт Маккамън
Издател: Хермес
Формат: 130 Х 200
Година: 1994
Стр: 448
Цена: 75 лв, като за мен - 2 лв

Не мога да кажа коя от трите книги в тази статия е най-добра, понеже всичките са в различен стил, авторите им имат различни цели и методи, но тази сякаш най-много ми допадна. Добре дошли в Пъкъл - малко миньорско градче от 2000 души, разположено близо до мексиканската граница. Добри дошли и в Бордъртаун - предградие на Пъкъл, населено изключително от мексиканци, население 500 души. Жега, прах и смрад - ужас. Наесен училището затваря, хората се изнасят масово оттук - медната мина, давала хляб на почти целия град вече е изчерпана. Внезапно пада разрушен космически кораб недалеч от града и от него излиза доброто извънземно Дофин, което обсебва тялото на малко момиченце и казва на всички да бягат и да се махат оттук, понеже скоро става страшно. Докато го послушат и мизериите се случват - тъкмо в града се води кървава битка между Ренегатите (банда американски момчета) и Кроталите (кръвен враг, банда мексиканчета) и току до тях, в самият център на града се забива от космоса друг кораб - черна пирамида, която изстрелва към небето енергиен лъч и пуска купол над града, изолирайки го от останалия свят. Познато ни е отнякъде, нали? От пирамидата излиза чудовищния преследвач Стингър, гнусна комбинация между гигантска стоножка и скорпион, междузвезден ловец на награди, който в преследване на Дофин буквално изорава целия град и избива сума ти и народ. Екшън-хорър-фантастика, издържана в най-добрите традиции на Кинг. Прочетете.

18% Сиво

Автор: Захари Карабашлиев
Издател: Сиела
Формат: 145 Х 210
Година: 2009
Стр: 276
Цена: 12

Ахой, ето ме отново тук, след две седмици и кусур забавяне съм ви подготвил новичко ревю. Нещото, което ще ревюирам едва ли е неизвестна книга за по-запалените читатели от вас и по-специално почитателите на новата българска литература.

Противоречива, интересна, оригинална, интригуваща и нееднозначна - това са епитетите, които ми хрумват, щом се сетя за "18% Сиво". Автор е Захари Карабашлиев - никому неизвестен емигрант в Щатите, който написва роман и влиза зверски с бутонките в прасците на модерния български роман. Но за какво става дума в тази книга, която по моите сметки претърпя 8 (осем!) преиздавания, от които аз прочетох четвъртото?

Младият с уклон към средна възраст герой Захари Карабашлиев, изигран от самия едноименен автор на книгата и наричан от приятели Зак, решава да разпусне вечерта. Определено има нужда - дългогодишната му приятелка Стела го е оставила и той решава да запали колата и от Ел Ей да премине мексиканската граница, за да купоняса в Тихуана. Вечер на пиянство и лудост, сбиване с някакви опасни типове, спонтанна кражба на буса на гадовете и бягство обратно в Щатите. Когато се поизбистря той разбира, че от вана на престъпниците е свил ценния товар от един чувал с марихуана. Изведнъж Зак решава да промени коренно уседналия си начин на живот и да направи нещо щуро. Вместо на другия ден да отиде на работа като прилежен гражданин, натискайки се с други хиляди идиоти по десетлентовата магистрала, той решава да тегли една спонтанна на всичко и от Лос Анжелис да отиде чак в Ню Йорк, за да продаде тревицата за солидна петцифрена сума в гущери. И тук започва едно налудничаво приключение...

+ Книгата те грабва изненадващо и се чете бързо, гладко и много приятно;
+ Когато разбираш откъде идва заглавието на романа сякаш едновременно изпадаш в мечтание и те блъска товарен влак - толкова е силно;
+ Красива и затрогваща е привържеността на Зак към фотографията - неговата истинска страст и любов, негово призвание, което практикува за жалост само като хоби. Нещо повече - любовта му към старите апарати с ленти, които промива сам в собствена лаборатория, отказвайки да ползва модерните дигитални камери. Навява една носталгия към миналите дни, които - съгласете се - бяха по-добри във всяко едно отношение;
+ Пожарите бяха нещо брутално;
+ Монологът на Шефа накрая беше нещо заредено с толкова мъдрост, че само заради него си струва да се прочете книгата;
+ "По-добре една поносима идея, но завършена, отколкото една велика, но незапочната";
+ "Истинските промени са невидими, останалите просто не си заслужават лишенията";
+ "И на двама ни бе ясно къде искахме да отидем - Америка. И на двама ни бе омръзнало животът постоянно да предстои";
+ "Всяко изречение, което започва с "Любовта е..." не заслужава да бъде доизслушвано";

- Самото начало на книгата е малко тегаво, състоящо се от скучни описания - направих това, направих онова;
- Реването и тръшкането за любимата е толкова много, че не просто ме подразни, а направо ме изнерви. То бива да ревеш и цивриш, има го и този период, но и той свършва, нали? По-мъжката, егати, древните римляни са казали, че нищо не съхне по-бързо от сълзите;
- Това със снимките от сафарите и как героя го раздава природозащитник ми беше, меко казано, покъртително глупаво;
- Редакторите и по-специално коректорите можеше да се постараят малко повече;
- Не знам дали от "Тоблерон" са платили за книгата, но споменаването на въпросния шоколад е толкова начесто, че накрая и на мен ми се прияде и си купих;
- Шибан край, по дяволите, мамка му, баси, хора, защо се отказахте от щастливия завършек на историите, искам си хепиенда обратно! Не съм лигав женчо, който гледа сериали и чете любовни романи, о, не, далеч съм от такива работи. Просто искам книгите да свършват щастливо. Знам, че в живота не е така и там свършват гадно, но аз не чета за да се пренеса в реалността, ей! Чета за да се пренеса в един по-хубав, по-добър свят, където доброто побеждава, героите убиват чудовището и влюбените се събират. И така нататък.

Прочее, въпреки треските романът неслучайно е събитие на родната литературна сцена и ако се колебаете дали да го почнете, хич не се и колебайте, ами направо отваряйте и започвайте с мен:

"Няма я от девет сутринта. Щорите в спалнята са плътно спуснати, но денят все пак намира начин да влезе и то с рев - камионът за боклук. Значи е сряда. Значи е осем и петнайсет. Има ли по-шумен шум от шума на камион за боклук в осем и петнайсет?"