Селцето / Вихър През Ключалката

Две нови книги! Чудесни, страхотни, майсторски написани и отлично преведени!



Автор: Кир Буличов
Издател: Колибри
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 336
Цена: 15 лв

Може би знаете отношението ми към титаните на руската/съветската литература - а то е, че не ги чета (изключение - ако не се казват Лукяненко). Този път обаче бях много приятно изненадан от романа на Кир Буличов "Селцето" - онзи същият писател с "Момиченцето от Земята" и "Гуслярски истории".

Корабът "Полюс" катастрофира на заледено плато, намиращо се високо в планините на отдалечена планета. Оцелелите от екипажа са принудени да напуснат незабавно, тъй като взривеният двигател излъчва смъртоносна радиация. Останали единствено с дрехите на гърба си, при температури от -40 градуса, хората тръгват да търсят спасение в подножието на планините. Мнозина загиват, но шепа оцелели се добират до гори, гъмжащи от опасни животни и растения, където създават селце - силно казано, по-скоро махала от шепа колибки. След 20 години хората продължават да живеят, макар и в жестоки лишения. В селцето са се родили деца. За възрастните, дошли с кораба е пределно ясно, че новите поколения са обречени постепенно да се превърнат в диваци, загубили всякаква връзка със земната цивилизация и култура, въпреки че им преподават всичко, което знаят и са научили. За да предотвратят това, те трябва на всяка цена да се върнат на кораба и да успеят да се свържат със Земята.

Прекрасна фантастична история, стопляща в студените нощи. В нея не изобилства от екшън, стрелби с бластери по извънземни и завладяващи каскади. Нито пък има скучновати технически термини, надут автор, дълбоко убеден в собствената си значимост, целящ да покаже на читателя колко е умен а последния колко е тъп или стремящ се тънко да прокара в творбата си нишки на идеология, станала причина за смъртта на десетки, да не кажа стотици милиони хора по света. Героите на Буличов просто се стремят да оцелеят в ежедневието си от всякакви хищни животни, растения или нещо средно между двете, мъчейки да се изхранят и да предадат знанията си на следващите поколения. А младите също имат своите терзания и тегоби - докога ще стоят в колибите, няма ли да видят света навън, пък бил той и така враждебен?

Отличен превод на Любомир Николов и Васил Велчев.



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 400
Цена: 20 лв

Хей, кой казва, че Тъмната Кула - това епично уестърн-фентъзи (с елементи на хорър) на Краля на Ужаса е свършила? Не е точно така! Представям ви "Вихър през Ключалката", истинска наслада за ценителите на добрата литература. Ако ме питате дали действието в тази книга се развива преди или след добре известната ви поредица, дръжте се да не паднете - това се явява Тъмната Кула 4.5, тоест историята се случва между четвърта и пета книга от поредицата. Сиреч, между "Магьосникът" и "Вълците от Кала".

Роланд Стрелеца и неговият ка-тет са настигнати от жестока буря, наречена мразовей - ураганен вятър, който помита всичко по пътя си и насажда такъв внезапен студ, че дърветата избухват на трески като бомби. Успели да се приютят в едно изоставено градче, те стават свидетели на една история, разказана им от техния водач за пръв път - още, когато е бил млад стрелец.

В малко миньорско градче, недалече от Гилеад някой е започнал да избива жителите. При това ги избива изключително зверски и кърваво, без да подбира по полов, възрастов, класов или какъвто и да било признак. Роланд заедно със свой връстник - Червеноръкия, започват разследване. Трябва да са изключително внимателни - убиецът е човек, който умее да се превръща в различни животни... Кой ли е?

Много малко от жителите на градчето са склонни да им помогнат - повечето ги гледат с открита неприязън: тия голобради хлапета ли ще им помогнат? Влиянието на "Добрия човек" Джон Фарсън вече силно се усеща тук. Ще успее ли Роланд да се сработи и със спътника си? Досега е свикнал с темпераментните си приятели Алън и Кътбърт - единият веселяк, другия проклинащ мърморко. Червеноръкия обаче е студен камък. Нещо повече - Роланд трябва да се пребори и с вътрешните си демони, с терзанията, които го измъчват заради това, че е убил собствената си майка...

Превода на Адриан е супер, превел е на български някои думи и понятия по уникален начин.

Да, цените на книгите не са от най-евтините, но напоследък не само книгите са скъпи, скъпи мои. Тези двете поне си струват до последната стотинка.

Ударите на Съдбата / Последната Жътва на Козела

Поредното двойно ревю! Две книги, и двете от български автори.



Автор: Донко Найденов
Издател: Е-Книги
Формат: 140 Х 210
Година: 2012
Стр: 286
Цена: необозначена, но по принцип се продава за 10 лв

Авторът на „В капана на неизвестното” сега ни поднася една по-обемна книга, съдържаща три новели. Имаме един Донко Найденов, поизраснал като автор, опитващ вече по-дългите форми. Струва си да се отбележи, че този път Донко има и редактор - личи си, че последният е повлиял положително. За съжаление, подобно на предната книга, и тази е апокрифна, в малък тираж и рядко откриваема.

Да кажа по няколко дума за всяка една от новелите вътре.

„Изчезналият близнак” – най-обемната творба в книгата. Една хубава криминална история със свръхестествени елементи. История за близнаци, наследство, любов и … само ще видите ;-)
„Сборището на ренесансовите сатанисти” – без съмнение най-добрата новела в сборника. Чудесно разказана вледеняваща история в стила на големия Лъвкрафт. В началото на миналия век странни неща започват да се случват в малко селце в Северозападна България. Село, заличено от картите, за което почти никой не си спомня нищо. Но там, в това селце някога са пристигнали хора, представили се за свещеници от църквата… но не тази църква, която познаваме. А един зловещ, ужасяват култ. Силно, силно препоръчвам.
„Въплъщението на сатаната” – пенсиониран полицай си купува къща сред природата, ала през нощта внезапно е ухапан от същество – толкова бързо и внезапно, че не успява да го различи ясно какво представлява. Малко по малко бившето ченге започва да се променя – и физически, и душевно…

Добра книга.



Автор: Йордан Матеев
Издател: Феникс
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 120
Цена: 6.99 лв

Любимата ми книга от Йордан Матеев, написана като своеобразно продължение на серията „Вулгарни романи” от Христо Калчев. По-точно – на „Вълчи капан”.

Катастрофа на магистрала „Тракия” става причина за ненавременната кончина на Ахмед Доган. Това задейства събитията, които стават причина генерал Иван Милетиев-Козела отново да излезе на светло и да се включи в играта. Залогът обаче е по-голям отвсякога. Последващи терористични актове и намесата на други държави стават причина Родопите да се откъснат от България и да станат автономна република.

Екшънът няма край, Матеев пише с уникален размах, без да се свени от нищо и никой. Събитията се развиват с шеметна бързина и ужасяваща логика – всичко става матимаскара, качамакът е пълен.

Признавам, чел съм и други книги на Йордан Матеев, които не ми харесаха – заглавия като „Другият ръкопис: Кой уби Георги Стоев”, „Веригите на Злото”, „Войната на Видовете”. Тази обаче е коренно различна, осмелявам се да твърдя, че Йордан е успял да улови духа на серията, позната на всички ви, едно достойно продължение за приключенията на Козела. Препоръчвам за всички фенове на Христо Калчев.

02 - Екзистенциален Роман

И така! Да започнем с ревютата за новата година! Първото е малко хейтърско, ама нищо.



Автор: Ивайло Борисов
Издател: Колибри
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 224
Цена: 14 лв

Със смесени чувства затварям новия „Екзистенциален роман” на Ивайло Борисов, явяващ се своеобразно продължение на „Неприличен роман”. Някои неща в книгата ми харесаха, други не дотам. Едно мога да кажа със сигурност – първата книга ми хареса повече.

Няма нужда да коментирам отвратителната корица, която би ви накарала да сбъркате романа с готварска книга – сами я виждате. Да се прехвърлим на съдържанието. Още самото начало на романа ме издразни с поведението на главния герой, който предруса с кока и викаха Бърза помощ – въпросният го раздаваше кисело дупе и че останалите са тесногръди и малоумни идиоти, които не са му на нивото. Ами, пич, макар да си платил масрафа на цялата сватба, нормално е всичките ти близки, роднини, родители, приятели и познати да те гледат с неприязън, когато си се направил на мармалад. Или си мислиш, че с ядене и пиене за 200 лв. на калпак ще им затвориш очите и устите? Нормално е лекарят, който ти спасява живота, да те псува – каквото сам си направиш, никой не може да ти стори. И никой друг не ти е виновен, а само и единствено ти.

Между другото, каква е тая мания повечето съвременни български автори да се правят на много готини, като описват как се друсат с разни дроги? На мен лично не ми е понятно – дразнещо е.

Личността на автора прозира доста зад маската на главния герой – чета му редовно блога и знам. Малко след дразнещото начало книгата започва да става ма-а-алко по-добра. Основното съдържимо на този (силно казано) роман е авторовият хейт към всичко и всички. Няма нещо, което да е пропуснато – здравеопазването, хейтърите в интернет, простите първични хора, как родителите възпитават децата си, пазарът на недвижими имоти, обратните, маркетингът и какво ли още не. Авторът Ивайло Борисов/героят Бенедикт Томов не пропуска да пореже каквото и да било с езика си, с който, ако беше достатъчно дълъг да си облизва бузите, нямаше нужда да дава пари за бръснач. Признавам, в доста от темите, които засяга безпардонно, съм (почти) напълно съгласен с него. В обществото ни има немалко неща, които се премълчават, които подминаваме или просто свикваме с тях – а не бива. Точно те са казани директно, в прав текст, без увъртания, евфемизми и политкоректност.

За съжаление основната история страда от това – на практика сюжет липсва. Докато в „Неприличен роман” имахме една хубава история с градация и развитие, покрай която авторът мушкаше и здравословен хейт, обогатявайки я допълнително, тук основното е хейтът, около който се вие тънката нишчица на разказа. Що-годе добрата среда на романа се срина към края, точно когато главният герой бе изнасилен от цигани в арестантската килия. Може би е грубо да сравнявам романа с колбас, чиито начало и край са вмирисани, но ако ги изрежете криво-ляво останалото става за ядене… обаче на мен ми прилича точно на това.

За финал съм раздвоен относно книгата – не мога да ви кажа нито да, нито не. Ако сте чели първия роман на Ивайло, вие сами си преценете дали да прочетете и втория. Но ако все още не сте посягали към негова книга, ви съветвам по-добре да се насочите първо към „Неприличен роман”.