Планетата на Скъли

Автор: Христо Пощаков
Издател: Орфия
Формат: 130 Х 200
Година: 2001
Стр: 176
Цена: 4,50 лв (за мене - 2)

Поредното съкровище, което успях да прилапам от кашоните със стари книги. Христо Пощаков е български фантаст от по-старото поколение, известен във фендъма с лютия си и непримирим нрав. Превеждан на десетина езика, в Русия е реализирал от последните си книги сериозни за тамошния и убийствени за българския пазар тиражи, измерващи се с 6-цифрено число. Ако искате да разберете нещо повече за него - можете да го направите тук и тук.
Разказите и новелите, съставляващи това сборниче, ми харесаха определено (и не само на мен, нали, Ицо?) Четат се леко, бързо и приятно, неусетно минаваш на следващия, а книгата свършва все по-бързо и по-бързо... Забелязах, че макар да е писана преди близо десетина години, в книгата няма и помен от архаизъм, така характерен за творбите на фантастите, творили от по-отдавна. Хареса ми и факта, че фантастиката в сборника е повече космическа, отколкото научна - такава, каквато обичам. Хуморът също е в щедри дози, а това е безценно. Нека ви представя разказите:

1. Нещо забравено - героят Кад Никар (името много ме кефи, не знам защо) и неговият звезден екип са на мисия и откриват едно същество, което крие в себе си най-великата тайна за нещо отдавна забравено от хората на бъдещето...
2. Повторението - за поуката от прекалената алчност за удоволствия.
3. Творчески експеримент - ах, планетата ни, представена като едно огромно реалити шоу (много преди в България изобщо да сме чували за подобно явление!) е нещо буквално затрогващо...
4. Търговска одисея - разказ за двама звездни тарикати, мъчещи се да изкопчат далаверка отвсякъде и от всичко.
5. Невероятно приключение - заплетен юридически казус, в който обаче става ясно, че дори и през десет галактики няма по-големи мошеници от земляните.
6. Добра работа с добро заплащане - разказ, печален със своята реалност спрямо днешната в България. Какво ли няма да направи човек заради единия хляб...
7. Справедлив съвет - кратък, забавен и хумористичен.
8. Генераторът на щастието - изключително завладяваща и силна творба. Всички знаем какво става, когато някой скрит гений изобрети адска машина, нали?
9. Очакването - история, започваща като обикновена космическа реалия и завършваща като страховит ужас.
10. Дяволският кръг - класическа история от художествената литература, когато всичко се повтаря отново, и отново, и отново...
11. Откривателите - за да не умре от глад, човек е готов да се направи на маймуна, дори да стане роб, това е ясно на всички. Но какво се случва, ако господарят ти е луд за връзване и див за цяло неоткрито племе от поречието на Амазонка?
12. Несъществуващият - ето тук Пощаков доразказва известната ни на всички история за човека, който е толково лош, че не го искат нито в Рая, нито в Ада. И я завършва с такъв жесток и заслужен край.
13. Обсебеният - сериозен разказ, напомнящ ми малко "Думата" на Пощаков, отпечатана в сборниците "Златен Кан", т. 2. До самият край развръзката е неизвестна.
14. Кутията на Пандора - красива фантастика, засягаща така любимите ми жежки пясъци, пирамидите, фараоните и техните проклятия.
15. Двубоят - едно състезание на различни раси и разуми с такава силна, че е способно дори да промени Битието...
16. Планетата на Скъли - макар и не най-обемната творба в сборника, определено е най-въздействащата, неслучайно Пощаков е кръстил сборника си на нея. Авторът описва едно бъдещо общество, живеещо в скучновата утопия, което изведнъж открива какво му липсва - нещо, изтрито отдавна с такива усилия от умовете на хората, внезапно се завръща, за да превърне утопията в антиутопия. Страшен и силен разказ, зареден със сила и големи количества логика и философия.

Eдинствените неща които не ми харесаха в книгата са, че корицата е крадена от Луис Ройо и че редакторът Веселин Рунев си е свършил работата през пръсти. Но все пак тези неща не зависят от автора, нали така?

Между другото, в книгата ми се оказа че има автограф от Пощаков! Е, вярно, не е насочен към мен, а към някакви други хора, но кои са те няма да споменавам, а ще подшушна на писателя лично, когато се видим. Ако ви попадне "Планетата на Скъли" - мога само да ви пожелая приятно четене!

Дневен Патрул

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: Инфодар
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 536
Цена: 17 лв.

Дневния Патрул е следващата книга от поредицата на Лукяненко. Малко по-дебела е от предишната, но за сметка на това сякаш не е чак толкова хубава. Може би това се дължи на факта, че Лукяненко я е писал в съавторство с някой си Владимир Василев, също руски автор, не съм го чувал. Корицата я бива определено повече от тази на старото издание с меки корици:



За какво става дума: този път автора е насочил погледа си през очите на членовете в Дневния Патрул. Силите на Злото. Вампири, върколаци, вещици, тъмни магове и какви ли още не. Гледната точка е интересна, Лукяненко отново залага на вечното Равновесие между силите, което трябва да се поддържа и лансира тезата, че Мракът е не по-малко важен от Светлината. Наистина става ясно, че във вечната битка между Доброто и Злото не всичко е толкова просто.

Подобно на предишния Патрул, и тази книга е разделена на три части:

Първата от тях е разказана от небезизвестната ни вещица Алиса Доникова, любовницата на Завулон, шеф на московския Дневен Патрул. След могъща схватка силите на Алиса са изчерпани и тя трябва да си ги възстанови, лекувайки се на едно определено място. Ала какво ли ще се случи там, където всичко би трябвало да е спокойно и безметежно...

Втората част е разказана от един странен персонаж - човек, внезапно озовал се на път за Москва с изтрити спомени и липсваща памет. Човек, който не помни собственото си име, кой е, откъде е дошъл, какво е правил досега, ала за сметка на това притежаващ магически способности. Способности, които постоянно нарастват, стават все по-големи и по-големи, позволяващи му да се изправи дори срещу самия Хесер...

Третата част не е разказана от някой герой в първо лице, прецедент в досегашната история на Патрулите. Тайните планове на Хесер и Завулон, шефовете на московските Нощен и Дневен Патрули отново ще се сблъскат - и двамата се стремят към генерални промени в Доброто и Злото. Ще успее ли единия да докара Апокалипсиса, а дали другият ще постигне създаването на новият Месия?

Лукяненко продължава философската линия от предишната книга на доста добро ниво. Нещата които ме подразниха в Дневния Патрул обаче бяха многото текстове на песни на различни руски рокгрупи и прочее руски изпълнители. Тенденция, започната в Нощния Патрул и доста добре застъпена тук. Явно авторът се е вдъхновил, слушайки песните, ала не вярвам читателите да придобият по-голямо ниво на възприемане на книгата. Другото което не ми хареса е твърде постният край на третата част. Ала за един читател, харесал Нощния Патрул, то Дневния си е просто естествено продължение.

Нощен Патрул

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: Инфодар
Формат: 130 Х 200
Година: 2005
Стр: 488
Цена: 17 лв.

Без да преувеличавам, "Нощен Патрул" е толкова великолепна книга, та чак ме е срам да я ревюирам.
Тази приятна тухличка е част от пролетния ми набег на книжния панаир. За пръв път я прочетох преди пет години, когато тепърва излезе на български с меки корици и ей тая обложка:



Още тогава историята ме покори необратимо и си казах - трябва да я притежавам. Така и стана, макар и чак сега. Признавам си, сегашната обложка и твърдите корици ми харесват много повече от първото издание, което не ми пречи тихичко да мърморя по адрес на Инфодар, че е така оскъпена. Но ако има книга която да си струва, това е Нощния Патрул.

Накратко: по московските улици бродят Нощния Патрул, силите на Доброто, които се намират в постоянна ту студена, ту напълно гореща война с Дневния Патрул, силите на Злото. По силата на древен договор Доброто и Злото се намират в постоянен баланс и безконтролните действия от страна на едните водят до ответни такива със същата сила от страна на другите. Всичко е много сложно и нееднозначно в отношенията между Белите магове, Светлите Вълшебници и трансформиращите се магове от една страна и Тъмните магове, вампирите, върколаците и вещиците от друга. Балансът трябва да се запази, нерядко се налага Доброто и Злото да си сътрудничат, а Светлото и Тъмното се размиват в Сивота...

Знам, малко дървено го обясних, но няма нужда да преписвам текста на задната корица - предпочитам да преразкажа със свои думи.

Книгата се състои от три повести, разказани от гледната точка на Антон Городецки - Светъл Маг от Нощния Патрул. Първата повест беше филмирана по един рядко отвратителен начин и горещо се надявам да не сте изпитали неудоволствието да я гледате. Поредното доказателство, че в повечето случаи от филмовото изкуство книгите само страдат. В тази първа част Антон е прохождащ маг и пред него и колегите му от Нощния Патрул стоят две неотложни задачи - опит да се привлече на тяхна страна млад и могъщ, но все още неутрален маг и да се попречи на проклятието, тегнещо над една девойка да погуби цяла Москва...

Във втората част в руската столица нощем вилнее неосъзнат Светъл Маг, избиващ безконтролно Тъмните. По следите му са и Дневния, и Нощния Патрул, а вече средният по равнище маг Антон е заподозрян, че всъщност той е извършителят на убийствата...

В третата част Антон е силен маг, ала страдащ от любов, която му е забранена от всичко и всички. Той отново е разменна монета между Светлите и Тъмните, ала няма ли този път да се окажа пешка с прекалено много неизвестни в хилядолетната игра...

Тук е мястото да спомена и отличният превод на романа от Васил Велчев.

Нещото, заради което това urban-фентъзи ми хареса най-много обаче е един рядко срещан от мен факт. За мен Нощния Патрул е едновременно и масова, и елитарна книга. Може да се чете спокойно както от хора, които търсят дълбоки философски прозрения и литературна стойност, така и от хора, които просто искат да потънат в историята и да изпитат удоволствие от това, отмаряйки след дългия изнурителен ден.

Тази книга е за всички.