Бленуващите Кристали

Автор: Теодор Стърджън
Издател: Човешката Библиотека
Година: 2008
Формат: 165 Х 235
Стр: 112
Цена: 8 лв

Накратко: Историята проследява приключенията на осемгодишния Хорти Блуит, който бяга изтерзан от приемното си семейство и намира подслон в един пътуващ цирк, взел със себе си само своята счупената кукла. Един цирк от чудаци: джуджета, хора с хриле, мъже алигатори, уникални животни и какво ли още не. Уроди — както ги наричат нормалните хора, дошли да погледат. Собственикът на цирка, демоничният Пиер Людоа, е открил нова форма на живот - кристали, които крият в себе си огромна сила. Сила, която Пиер иска да използва за своите пъклени планове. Ала Хорти не е обикновен човек...

Какво не ми хареса:
- Обяснителните бележки, поставени в края на книгата. Неудобно е при всяка непозната дума да отгръщаш към края, още повече, че тези думи в самата книга не са отбелязани нито със звездичка, нито по някакъв друг начин, която да те насочи. А самите бележки не са организирани по азбучен ред, а тематично, още по-лошо;
- В самите обяснителни бележки срещнах следния пасаж, описващ думата кечър - "в бейзбола играч, който стои зад пичъра (удрящия) и лови пропуснатите от него топки". WRONG! В бейзбола кечъра стои зад батера, който е удрящия, и лови пропуснатите от него топки, които му подава пичъра (хвърлящия);
- Някои неточности в превода и оформлението ми хванаха очето - още на първата страница има изречение "Родителите на Хортън бяха горе, но семейство Блуит не знаеше това". Къде горе - на тавана ли? Впоследствие се разбира, че родителите на Хортън са починали, сиреч са на небето. На друго място срещнах сцена как Людоа слага на масата алкохол, памук и спринцовка, за да обработи раната на Хорти. Моля, само не ми казвайте, че английската дума alchohol сте я превели като алкохол, а не като спирт, както би трябвало да е :-) Между другото, на първата страница се басирам, че при изразът "Той бе добро дете" местоимението трябва да отпадне;
- Корицата е пълна греда - този ярък син цвят дразни окото, а илюстрацията сякаш я е рисувал третокласник. Подвежда, че книгата е детска, а не е така. Вярно, че вътре се разказва за деца и не трябва да се съди за книгата по корицата, ама чак пък толкоз...

Какво ми хареса:
+ За първи роман Теодор Стърджън буквално влиза с гръм и трясък в писателското съсловие. Книгата е просто страхотна - пленява с богата образност на героите, оригинални идеи и притежава непреходна актуалност. Фактът, че за пръв път излиза през далечната 1950 г. ни най-малко не й повлиява - няма и следа от някаква архаичност, било като стил на писане или нещо друго;
+ За първа преведена книга мога с някои условности да приема, че Калин Ненов се е справил добре. Още повече, че аз като читател предпочитам да чета недотам добре преведени книги, отколкото в оригинал;
+ Автора е писал концентрирано, успял е с малко думи да каже много - нещо, което силно ценя. Начинът, по който е преплел човечност и доброта със зло и на моменти стряскащи хорър моменти е просто уникален, напомня добрите неща на Стивън Кинг;
+ Много ми харесаха българските еквиваленти на думите pinhead и strongman - съответно "главанак" и "силач", за което заслугата е на Николай Светлев;
+ Ето този пасаж просто ме размаза от кеф - "Помниш ли котето на килима, Зий? Разказвахме си за него. Килимът е мек, нали помниш, и то забива ноктенца в него и се пррротяга. Ляга отпред, а отзад се надига - и се прозява:йииоуаррг! После отпуска едно рамо и просто се размазва. И ако повдигнеш някоя лапичка с пръст, тя е хлабава като пискюл и тупва обратно - фуп! - върху мекия пухкав килим. А ако продължиш да си го представяш, докато го видиш, цялото, и мястото, където козинката е леко разрошена, и ивичката розово, дето се подава отстрани, понеже котето е твърде отпуснато, за да си затвори съвсем устата - е, тогава няма начин да те боли повече."

Резюме: Книгата ми хареса, определено. Препоръчвам Ви я! А ето и любимата ми нейна корица, единствената, в която няма синилки: