вторник, 19 октомври 2010 г.

Пътят



Автор: Кормак Маккарти
Издател: Новелон
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 244
Цена: 12,90 лв

Кормак Маккарти е автор от световна величина, без да преувеличавам. Сред неговите творби са филмираните "Няма място за старите кучета" (Томи Лий Джоунс, Джош Бролин, Хавиер Бардем, Уди Харълсън), "Тези прекрасни коне" (Мат Деймън, Пенелъпи Круз, Робърт Патрик, Сам Шепърд) и въпросната, на която сега ще хвърлим бегъл поглед (Виго Мортенсен, Робърт Дювал, Гай Пиърс, Чарлийз Терон). Няма как да се подмине роман, който е обрал куп награди, сред които и "Пулицър" за 2007-а. Книгата е шокираща в своята простота: баща и син бягат през постапокалиптична Америка, живеейки ден за ден на ръба на оцеляването. Навсякъде е пълно с побеснели от глад хорица, които не се свенят от канибализма. Направи ми впечатление стегнатия, изчистен език, казващ много неща в малко думи. Това не пречи описанията да са богати, силно въздействащи по своята същност. Красотата на бащината обич към единственият му останал близък на този свят, а именно неговото дето, е повече от затрогваща. Чете се бързо, без да омръзва, потъваш дълбоко в историята и любопитно искаш да разбереш какво ще се случи по-нататък. Да не забравя и любимите ми хорър-моменти, които хич не са слаби. Краят е тъжен, но логичен.
Не мога обаче да се въздържа да не изтъкна и минусите. Учудващо за мен, ала не са никак малко:
- хвалбите за романа, намиращи се по корици, първи и последни страници от разните му вестници и литературни критица са точно 32 (!) на брой. То хубаво да се изказват позитивно немалко хорица, ама това е вече прекалено.
- не приветствам авторовия похват да премахва тиретата от пряката реч и диалозите просто да са на нов ред. Човек се бърка и погледът му просто се пързаля през тях.
- самите диалози на моменти са вбесяващи със своята тъпота. 99% от тях са разговорите между бащата и сина от типа на какво е това, къде отиваме, те какви са и отговорите такова е, натам, такива и разни други от сорта. Цели пасажи спокойно могат да се изтрият, без творбата да пострада и грам от това.
- не знам дали е добра маркетингова идея да се използва за корица постера на филма, но определено е проява на лош вкус. Най-малкото.
- като цяло романът е насочен основно към американската публика. Всички тези неща в романа за честта, справедливостта, Бог, силата на човешкия дух, откривателството и прочее подобни са характерни основно за мисленето на някой, който е мейд ин Ю Ес Ей.
- сюжетът е пълно дърво. Без извинение. През цялото време бащата и момчето пътуват нанякъде, крият се от канибалите, търсят нещо за ядене и спят където заварят. Тъкмо останат без храна и погладуват няколко дни и хоп - като с вълшебна пръчица по поръчка успяват да намерят неплячкосано от мародери място.
- до самият край не става ясна причината за катастрофата - война ли е било, зараза ли, извънземни ли или нещо друго.

Макар недостатъците от моя гледна точка да не са малко за книга, която е отличена с Пулицър и филмирана с холивудски асове, определено няма да си загубите времето в прочитането й. Най-малко заради изброените неща. Ще трябва да гледам и въпросният филм, явно.

22 коментара:

  1. Отлично ревю, добре си забелязал недостатъците на книгата. Да си остане между нас, Маккарти е посредствен писател и с изключение на "Пътят" всички останали книги са му бълвоч от г*вна.

    Основната идея на книгата е зависимостта на човека от биосферата, без нея той е едно нищо и цялата социална среда ще се разпадне много бързо. За това Маккарти мислено я е махнал за момент, за да осъзнаем важността й.

    Имаше много лигоч в социалните диалози и взаимоотношения, които ме дразнеха (аз я четох на английски, а простоватия му стил в случая е плюс), но идеята е отлична и затова я оценявам. Е, не ценя Маккарти като писател много, де> :)

    ОтговорИзтриване
  2. Великолепна книга с главозамайващ стил, атмосфера и герои. Нямам нито една забележка по нея... виж, по ревюто ти имам доста забележки. :D

    ОтговорИзтриване
  3. Еее, Бла, не може всички да сме перфектни - включително и ти :-P

    ОтговорИзтриване
  4. Отдавна й се каня, и аз съм чувал само куп хвалби за нея, но след статията ти май засега ще я загърбя.

    ОтговорИзтриване
  5. Можем поне да се опитваме. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Има доста истина в това, книгата колкото и да е хубава си има много минуси. Даже май са повече от плюсовете, но се харесва защото е нещо различно.

    ОтговорИзтриване
  7. И кое точно й е различното? Книгата е сюжетен стереотип, което всъщност я прави толкова ударна - разгърната е брилянтно като стил, с неподражаема атмосфера и наратив, ВЕЛИКОЛЕПЕН диалог и настръхващи описания на среда, герои и чувства. В "Пътят" фабулата е инструмент, а не претенция.

    PS Още по-интересно ми е кои точно минуси са повече от кои точно плюсове? Това е към фенката на Анита Блейк.

    ОтговорИзтриване
  8. Тук съм с Бла аз.
    И на мен ми е интересно това с плюсовете и минусите, а още по ми е интересно (тва към Ламът) всичките до една ли? Suttree и Blood Meridian и те? Защото втората умните глави я смятат за едно от най-значимите неща в англоезичната литература _изобщо_. Което, разбира се, не изключва възможността да е бълвоч от г*вна и авторът й да е посредствен писател, просто бих се радвала да чуя и някаква аргументация в тази посока. :)

    ОтговорИзтриване
  9. Голям си сладур, ама явно си можел и да хапеш. Пък доколкото знам и ти някак си падаш по Анита, така че да не се нападаме лично ;)

    Не знам с какво толкова те е накефила тази книга, но според мен можеше и повече. Прочетох я само защото всички я хвалеха, може и да е добра, може и да е различна, но ти казвам, че може и да е по-добра. Както и с всяка останала книга. Но пък Пътят е един безсмислен отрязък от време и история. Като когато четеш поредици, хващаш 5-тата книга и се чудиш кво?!, но пък всичко ти е ясно. Няма край, няма начало. Няма нищо интересно в историята.

    Това, че е различна мога със сигурност да ти го кажа. Различна е защото няма нищо общо с приетата масовка (Коелю), която всички четат.

    Към големият фен на "Пътят".

    ОтговорИзтриване
  10. Не ми пречи, че МакКарти е римокатолик, но малко прекалява с религиозните си влечения. В No Country For Old Men, където застаряващия МакКарти реве за това, колко са се скапали поколенията, и как старите хора, носители на патриархалните ценности, не могат да се впишат в съвременния шибан свят. И пак тънки религиозни референции..Поредната пенсионерска лигоч, без да са засегнати сериозно някакви теми.

    И авторът на ревюто е прав, някои от диалозите са банално-смешни, но пък самата идея и атмосфера е много добра, а и "Пътят" е интригуващо четиво, затова направих ревю преди време (а аз на тъпи книги ревюта не правя, дори не ги дочитам)

    И въобще не ми дреме кой какво смята, това че някакъв пръч от "Тайм" е направили някаква класация, не означава нищо за мен. Аз имам глава на раменете и не слушам какво се казва, а решавам аз какво ми харесва.

    :)

    ОтговорИзтриване
  11. Пропускам коментарите за МакКарти като цяло, 'щото не съм чел нищо друго ("Няма място за старите кучета" кърти като филм, though), но ще отговоря на фенката на литературния титан Шарлийз: ако наистина проблемът ти с книгата е в нейната фрагментарност, в това, че прилича на "отрязък" без край и начало (едно от най-ценните неща в нея), и ако наистина мислиш, че "няма нищо интересно в историята", че очевидно персонажът на Жената и решението й, връзката м/у Мъжа и Детето, сцените в мазето, безкомпромисният финал, богатството на стила и на настроенията, усещането за обреченост, безизходица и безнадеждност (описани майсторски и без грам тривиалност), са недостатъчни, тоест "можеше и повече", значи с теб просто няма какво повече да си кажем.

    :)

    PS Не, не си падам по Анита. Явно не си чела внимателно.

    ОтговорИзтриване
  12. Lammoth, fair enough. Това, че ти решаваш, е толкова абсолютен аргумент (не го казвам саркастично), че нямам какво да му противопоставя, затова няма да те чопля повече за „всички останали”. :)

    Само искам да отбележа, че библейските референции на Маккарти са толкова религиозни, колкото са религиозни препратките му към Бекет и Фокнър да речем. Освен това не знам друг действащ писател да борави с жанрови клишета така, че хем да ги използва максимално, хем накрая да не остане нищо от тях – независимо дали ще е постапокалиптика, уестърн, южняшки готик или трилър-noir.
    А “Няма място…” е историята на Чигур, дори не е на Люелин, пък какво остава за шерифа, всъщност частите на шерифа са дълбоко иронични по бая горчив начин.

    ОтговорИзтриване
  13. Сам каза, че няма повече какво да си кажем, фалшивият ми заместник колега.

    ОтговорИзтриване
  14. хм, като се замисля, бях доста harsh към гос'пин МакКарти, защото "Пътят", в интерес на истината, е една от любимите ми книги (както казах, аз пиша за книги, които са ми оставили дълбоко впечатление, и The Road е от тях). И там действително, религиозните референции са по-скоро в негативна светлина (това като се замислих, не че го умея добре)

    Продължавам да съм доста критичен към останалите no country for old men, която определено не ме изкефи, и за която важи твърдениетоми по-горе . Друго не съм чел. Което ми прави критиката към него доста тъпа, признавам. :§

    ОтговорИзтриване
  15. Извинявам се за правописните грешки.
    Надявам се, вече свиквате :D

    ОтговорИзтриване
  16. "Боже", Nezzo се е засегнала... пък даве си мисли и че има за какво да я заместват, било то и "фалшиво". :D Муци, инфантилните пикли с нелепи претенции, бродещи из Интернет, са so boring. Relax, fuck & buzz off.

    PS Lammoth, прекалено си пич, за да те ядем за правописни грешки.

    ОтговорИзтриване
  17. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  18. Някакво анонимно момченце под последния коментар на Бла бе направило жалък опит да хейти/троли, заради което го изтрих. Мразя да правя такива работи, но понеже съм 99% убеден, че зад анонимния псевдоним стои една буца свинска мас от китния град Кърджали, която постъпва с мен и Бла по същия начин в блога си мисля, че ми е простено.

    ОтговорИзтриване
  19. Въобще не четох коментарите след Блажев, но все пак ще се изкажа. Бранимире, човече, три четвърти от нещата, които си отбелязал като минути, са всъщност най-силните страни на книгата. Ноо, това за корицата и хвалбите си е факт, че е зле - причината за тях обаче не е в чичо Кормак, а в българските издатели.

    ОтговорИзтриване
  20. Напълно съгласен с Бла и Джен.
    Книгата си струва твърде много.

    ОтговорИзтриване