неделя, 23 януари 2011 г.

Под Купола т.2



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 592
Цена: 23 лв

Най-накрая успях да довърша втората част от "Под Купола" - най-новия роман на Кинг. Честно казано, не съм много впечатлен и не останах с добро мнение. Първата половина от книгата беше по-добра, определено. Тук Стивън се е олял - втория том спокойно можеше да е доста по-малък. Като прочетох откровенията му в края на този том, че всъщност романа е бил още по-грамаден и редакторката е дялкала безжалостно всяка страница, направо се намусих - е стига де, стига.
Друго неприятно впечатление, за което бих искал да омърморя издателите от "Плеяда". Вярно, книгата е дебела. Вярно, Кинг е труден за превод. По книгата са работили общо трима преводачи, доколкото успявам да разбера, и има дреболии, които не са стиковани в едно цяло. Пресен пример - в първия том градския съветник Джим Рени има на бюрото си позлатена топка са бейзбол, която във втория том се превърна в позлатена бухалка за бейзбол.
Кинг изсипва в мозъка на читателя планина от герои, натрупани на камара, които само те объркват кой какъв беше и за какво се бореше, бегло споменаване на статисти, които се появяват само и само след малко да умрат. Дори описаните в началния списък герои не помагат да се ориентираш в обстановката. Събития и действия, които балансират на ръба между логичната реалноста и абсурда. Прекалено набързо претупан край за 1200-страничен роман, разкритието кой е сложил купола беше дефакто първото обяснение, което ти идва наум... И още, и още.
Последно, и може би най-неприятно нещо, което ме впечатли. Сюжетът дословно е краден от романа на Клифърд Саймък "Всичко живо е трева". И наличието на Купола, и съвсем същите герои - корумпирания кмет, който при Кинг е градски съветник, военният, собственикът на местния вестник който тук е собственичка, даже имената на градовете в които се развива действието си приличат - при Саймък е Милвил, при Кинг Честърс Мил. Гадно е, че точно Кинг си е позволил да плагиатства, и то не от нещо забутано, а от известен фантастичен роман.
Като цяло не съм доволен от втората половина. За мен лично не си струва нито парите, нито обема. Особено в самия край трагедията на героите е сладникава, блудкава и досадна, типично по американски и четох набързо по диагоналната система - просто нямах нерви да го изтърпя. Кофти ми е да говоря така за човек, който до голяма степен ми е бил учител в хоръра, който в продължение на немалко години ми е бил любим писател и чиито книги са променили немалко животи. Романът започна страхотно, разви се страхотно... но не завърши страхотно.
Но това е положението.

5 коментара:

  1. Не знам дали е редно да коментирам автор като Кинг, но аз спрях да го чета към края на сагата за Тъмната кула - там най добре се виждаше загубата на вдъхновение - с развитие на историята пишеше така сякаш е поел необмислено обещание, което сега неохотно трябва да изпълни. Направих още няколко опита само за да установя че вече е твърде далеч от онзи талант на разказвач, който ме караше да поглъщам страниците, загубил представа за всичко реално. Явно го е загубил някъде между безкрайните си препирни с редакторите и издателите си. А иначе откъм идеи той никога не е бил твърде оригинален, което обаче не ме интересуваше поне докато вдъхновението му да разказва си беше в него. Да си призная очаквах с голямо нетърпение ревюто ти на втората част просто защото исках пак да прочета нещо от "оня Кинг". Явно няма да стане. Благодаря за ревюто.
    Русев

    ОтговорИзтриване
  2. за жалост има нещо вярно във вижданията ти...

    ОтговорИзтриване
  3. Мамка му, купих и двете книги вчера! Само ако бях прочел ревюто първо... :(

    ОтговорИзтриване
  4. А романът на Лизи?

    ОтговорИзтриване
  5. Скротуме въпреки това не е лоша.

    ОтговорИзтриване