Автор: Найджъл Которн
Издател: Бард
Формат: 145 Х 210
Година: 2010
Стр: 344
Цена: 15.99 лв
Едва ли има човек, който като малък да не се е увличал по историите за пирати. Помня и аз като юноша с какъв трепет препрочитах отново и отново класики като „Островът на съкровищата”, романите на Емилио Салгари, книгите-игри „Златният Оракул” и „В бездната сред мъртъвците”. Дори и сега филми като „Карибски пирати” радват десетки милиони зрители от всички възрасти по цял свят. Затова когато видях „Пиратите” на Найджъл Которн, инстинктивно посегнах към нея.
Книгата е информационен справочник за много неща – пиратите, техният възход и падение, пиратските свърталища, оръжия, кораби и начин на живот и като такъв е основно историческо четиво. Откакто съществува мореплаването, оттогава има и пирати (та чак и до днес). За разлика от романтичните филми и романи обаче, живота на пирата коренно се различава от представата, които имаме за тях. Пиратът в повечето случаи е гладен, жаден, страдащ от скорбут и венерически болести, некъпан, с липсващи зъби и поеме ли веднъж по този престъпен път, живота му рядко продължава повече от две-три години. Въпреки това много хора искали да станат пирати и доброволно се стичали понякога буквално на тълпи към корабите им, подгонени от гаден живот на сушата, сурови дисциплинарни порядки във флота, глад, мечти за бързо забогатяване, бягство от закона и дори спасение от свадливи съпруги. Немалко били случаите, когато още на абордаж част от екипажа директно дезертирал и преминавал на страната на пиратите.
А какви личности имало сред пиратските капитани! Кръвожадният Франсоа л’Олоне, който веднъж буквално изтръгнал сърцето от гърдите на един човек и го изял сурово. Или Хенри Морган, който в служба на короната станал чак губернатор на Ямайка. Страховитият Черната Брада, който закрепял пушещи фитили на шапката си при абордаж, за да вдъхва още по-голям страх. Учудващо сред тях се срещали и необичайни предводители като Бартоломю Робъртс – набожен, въздържател, забраняващ играта на комар на борда, създател на пиратски кодекс и организатор на съд, по-справедлив от държавния. Моят личен фаворит е сър Френсис Дрейк – изключителен мореплавател, строг, налагащ дисциплина капитан, направил околосветско пътешествие, плавайки в девствени води. Подвизите му и съкровищата, които налял в родната Англия били от такъв калибър, че лично кралица Елизабет I се качила на флагманския му кораб „Златната Кошута” и го посветила в рицарско звание пред целия му екипаж. След което той командва английския флот срещу „Непобедимата Армада” във войната с Испания и прави на пух и прах враговете без да загуби нито един кораб, докарвайки националната банка на Испания до фалит.
Страшилище за цели нации, някои от пиратските капитани в отделни случаи командвали десетки кораби и хиляди хора, с които буквално опустошавали крайбрежните градове, прилагали хитри тактики, обсаждали крепости… След което се връщали в своите свърталища като Порт Роял, Тортуга и Ню Провидънс, прахосвали всичко по пиене и по жени и тръгвали отново. Какъв живот!
Накрая завършвам своето представяне на книгата с думите на един от най-известните пирати, Бартоломю Робъртс, в които няма как да открием актуалност и днес, макар той да ги е изрекъл преди три века:
„Ако работиш нещо почтено, надниците обикновено са ниски, а трудът – тежък; а ние се радваме на изобилие, удоволствия и охолство, свобода и власт. Кой не би предпочел да дойде при нас, когато рискува единствено някой ден да увисне на бесилото? Весел и кратък живот – това е моят девиз.”
