Книга на Гениите

Автор: Росен Тахов
Издател: Изток-Запад
Формат: 145 Х 220
Година: 2011
Стр: 544
Цена: 30 лв

"Книга на Гениите" е творба, която ще предизвика много усмивки и много смях във всички, които я прочетат, гаранция! Ще предизвика още малко кисели физиономии и малко тъга в някои от нас, като в мен например. Едно е сигурно - при четенето й няма да останете безучастни.
Немея пред колосалния труд, сравним само с този на Атлас, който автора Росен Тахов е извършил при съставянето на този пътеводител на българските графомани. Толкова много проучени източници, документи, книги, разговори със свидетели и ровене в библиотеките с месеци, да не кажа с години. Моите почитания, сваляне на шапка и поклон пред стоманените нерви на писателя, по-дебели от корабни въжета. Трябва да си много здрав психически, за да съставиш тази книга, изчитайки едни от доказано най-некадърните прояви на словоблудстване в българската литература.
Аплаузи и за издателство Изток-Запад - това се казва отлично направено книжно тяло. Може да е 30 кинта, но определено си струва - по-голям формат от стандартния, близо 550 страници, първокачествена хартия, твърди корици, отлично оформление, подшити листа, многобройни черно-бели илюстрации и фотографии... Направо си е издание с колекционерска стойност.
Нека ви представя накратко някои от засегнатите автори в "Книга на Гениите", подредени в хронологичен ред от Освобождението до наши дни, с примери от "уникалното" им творчество:

1. Нягул Семков - Колумбовецът, откривателят на графоманията по нашите земи, автор на ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ РОМАН - Ничтожна фамилия и въздушна природа. Забележете само един от уникалните, философски въпроси от книгата - "Защо има человек нос и текат саполи?" Лично Стефан Стамболов е пращал стражари да набият автора и ги е карал да издирват екземплярите от книгата и да късат титулната страница, където авторът е написал посвещение на българския политик.
2. Тодор Станчев - Българският Шекспир, автор на купчина пиеси, най-известната от които е "Стефан Караджа". Забележете: преведена на английски за издаване в Щатите през 1906-а, ала наборът е на кирилица! И какво мислите получава жадният за българска литература американец? Книга, в която чете как четник на Караджата убива турски войник с дословните думи - "Дет ту ю, индифел, го ту Мейхомед ту сейв юър сол!"
3. Михаил Гребенаров - Енциклопедистът, издал за 30 години литераторстване 150 тома, сред които се срещат заглавия като (внимание, цитирам Алеко!): "Относно економическа и жалостна Македония. За убитите консули. И съвети как се прави баклава и рахат-локум."
4. Христо Лобошки - Безсмъртният, "открил" живата вода чрез варене на различни билки и пиел от нея всеки ден. Доживял дълбока старост, но накрая все пак се предал. Ето как Безсмъртният отвръща на хулителите на творчеството му: "Със думи мръсни отвред, със думи кални безчет, убихте моята съвест и моят авторитет. Убихте моята младост, убихте целта ми свята, но сал едно е за жалост, че не убихте таланта!"
5. Димитър Стерев - Съперникът на Яворов, мой градски от Свищов, автор на пиеси. Няма да го цитирам, за сметка на това ще направя друго: показвам ви шуробаджанащината в България по негово време, които се вихри в литературата ни чак оттогаз (пък и само там ли). Театралният сезон 1911-1912 в Народния Театър е открит с "В полите на Витоша" на Пейо Яворов (който по това време е артистичен секретар на Народния Театър и най-върлият противник на Стерев), продължава се с "Казаларската Царица" на Вазов (жив класик, няма как да го отхвърлиш), иде ред на "Боян Магесник" от Кирил Христов (приятел на директора на театъра), "Кърджалии" на Александър Кипров (първа дружка на режисьора), "Божана" на Евгения Марс (според едни слухове мустаката дама, според други - любовница на Вазов). Сезонът вече е пълен, за следващия се стяга да открива Петко Юрданов Тодоров, приятел на Яворов от кръга "Мисъл"... И така.
6. Звездомир Белчев - Кандидат-Нобелистът, сливенски военен поет, отличил се в Балканската и Междусъюзническата Войни. Той изпъва снага и козирува на Майка България: "Бозайникът на твойто свято мляко днес хванал е оръжието яко!"
7. Димитър Сливков - Габровският Гений, поет, често взиман на подбив. Автор на стихотворения като "Ден на биохимията", "Водоснабдяване на града", чийто край е повече от тъжен - погребват го само трима изпращачи, а брат му предава всички останали екземпляри от общо 55-те негови стихосбирки за претопяване.

Спирам дотук, примерите са безчет. От общо 25-те графомана в книгата нарочно не съм споменал някои като Пророка Стоян Ватралски, Ударникът Стоян Цеков Даскалов, Интернационалистът Орлин Орлинов, Първият Дисидент Трендафил Акациев, Мъченикът на Демокрацията Йоло Денев и дори Телевизионният Ювенал Юлиан Вучков.

За финал - "Книга на Гениите" е прецедент на българския книжен пазар. Хумористично четиво за всеки любопитен и веселяк по природа, както и задължително такова за всички родни писатели. Колеги, сериозно: това е нагледен пример как НЕ ТРЯБВА да правим.