Страшни разкази

Автор: Колектив
Издател: Nezir Ltd.
Формат: 130 Х 200
Година: 1993
Стр: 168
Цена: 18 лв (като за мен - 2)

Обичам да се ровя в кашоните със стари книги по сергиите - доста често в тях откривам истински съкровища. Е, на моменти се чувствам малко като клошар, докато премятам прашните томчета между ръцете си, но както е казал Бердяев - бисерите са на бунището. И е бил много прав човека.
Сборникът "Страшни разкази" ми беше абсолютно непознат - да си призная, даже повечето от авторите в него са ми тотално неизвестни. Което не попречи на тези четиринадесет истории на ужаса да накарат дебелата ми, обръгнала на какъв ли не хорър кожа да потръпва на моменти. Нека представянето на сборника да започне... СЕГА!!!
1. Едгар Алън По - Сърцето издайник: едва няколко странички, ала класикът си класик и доказва, че и сега е сила, с която трябва да се съобразяваш. Три листа чист ужас, един побъркан, един старец и един, не, ДВА човешки органа, бълващи страховитост.
2. Джеймс О'Брайън - Какво беше това?: хубава история за едно странно, непонятно и агресивно създание, изпипана в стария стил края на XIX-началото на XX в.
3. Х. Р. Уейкфийлд - Пазачите на границата: обикновена наглед история, свършваща рязко и неочаквано, оставяйки усещане за нещо тайнствено и недоизречено.
4. Чарлз Бомънт - Земя гратис: много, много добро. Всички ние познаваме хора, които обичат авантата, далаверата и да се облажат без пари за чужда сметка. Тук има един такъв човек, но до какво ще доведе прекалената лакомия?
5. Джеймс Хелвик - Патологична реминисценция: ама че заглавие, докато го кажеш на глас, пет пъти ще си преплетеш езика! Но е много хубав разказ със зловещ край. Пази се, сериен убиец върлува наоколо...
6. Хари Келеман - Девет мили пеша: сякаш четях разговор между Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Бива, не е зле, едно от малкото неща в сборника, които свършват весело.
7. Уилям Джейкъбс - Маймунската лапа: не знам защо, но през цялото четене правих асоциация с "Мастилената маймуна" на Джон Конъли от сборника "Нощни приказки". Маймунска работа! Внимавай какво си пожелаваш!
8. Хауърд Лъвкрафт - Чужденецът: ето го и истинският властелин на хоръра, всепризнатият майстор завинаги. Разказ в типичен негов стил без капка диалог, само чист страх, тайнственост и обреченост от началото до края.
9. Уилям Харви - Августовска жега: тайнствеността на старите градски легенди ескалира в нестихващо напрежение. Никак не е зле.
10. Конрад Ейкън - Пътешествието: нищо особено, предвидим край, скучни диалози и никакво действие. Едно от малкото по-слаби неща.
11. Джон Меткалф - Раздвоението на адмирала: зловещо, наистина зловещо. Има нещо страшно в морето, нещо, за което много малко хора се осмеляват да говорят, нежели да го доближат...
12. Хенри Кътнър - Плъховете от гробището: красота! Е, заглавието комай изчерпва сюжета и веднага може да се досетиш за какво става дума. Напомня Кинг и Матисън. Една битка, обречена от самото начало...
13. Джон Диксън Кар - Смърт от невидими ръце: чисто криминале. Един огромен, дебел детектив разследва убийство така, както са го правили Холмс, Поаро и други велики търсачи на истината.
14. Жан Нойберг - Между редовете: достоен завършек на сборника. Просто последният разказ от книгата хвърля поглед към първия - Сърцето издайник на По, както и към личността на култовият автор. Страхотно е.

Достойно четиво за обикновените читатели и задължително за всеки хорър-фен - това са "Страшните разкази".

Пиратски Ширини

Автор: Майкъл Крайтън
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 320
Цена: 11.99 лв

След прочитането на „Пиратски ширини” съм убеден, че Майкъл Крайтън е най-разнообразният писател, който някога съм чел. Автор на бестселъри в областта на фантастиката („Щамът Андромеда”, „Сфера”), технотрилъри („Ген”, „Жертвата”), екшъни като „Изгряващо слънце” и „Конго”, всеизвестния „Джурасик Парк”. Крайтън е автор дори на един от най-успешните телевизионни сериали – „Спешно отделение”.

И въпреки това останах изненадан, че последната книга, която американският писател написва, преди да се спомине, е история за пирати.

Не, не ви поднасям. „Пиратски ширини” е приключенски роман за смели морски вълци, а асоциациите с книгите на Емилио Салгари и филмовата поредица „Карибски пирати”, които всеки би направил веднага, не са случайни.

Сюжетът на пръв поглед не е нещо неизвестно и ново, което да не сме чували. През 1665 година Ямайка е самотна британска колония насред испанските владения в Карибския басейн. Столицата й Порт Роял е едно от двете легендарни пиратски средища – град на бандити, моряци и проститутки, изпъстрен с кръчми и бардаци.

Подпомогнат от обстоятелствата, един смел капитан се решава на безумно дързък ход, за да стане баснословно богат, атакувайки испанците. В своето рисково начинание той не е сам, предвожда екипаж от колоритни бойци с различни умения, а за да успее в експедицията, си има на своя страна таен съюзник в лицето на самия ямайски губернатор.

От книгата си личи, че Крайтън е правил много исторически проучвания, за да придаде максимална достоверност на романа. Героите са живи, пълнокръвни образи, описанията директно пренасят читателя ту в мръсните задимени кръчми на брега, ту на скърцащата палуба в открито море. Битките нямат край, смелите пирати биват изправени дори срещу легендарни чудовища и народи, а неочакваната развръзка придава допълнителна литературна стойност на книгата.

Ако ви се чете книга, която да ви върне назад във времето, когато сте се захласвали по юношеските истории за морето и ви се иска да вкусите от екзотиката на далечните страни, ако обичате да четете истории за пирати, морски битки и свирепи урагани… „Пиратски ширини” е само за вас.

Линк към статията в Словесата

Пясъчните Крале

Автор: Джордж Р. Р. Мартин
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 336
Цена: 11.99 лв

По принцип Джордж Мартин ми е известен основно като писател на фентъзи, по-точно авторът на поредицата „Песен за огън и лед”. Затова когато видях фантастиката „Пясъчните крале” бях, меко казано, заинтригуван и любопитството ми се пробуди.
Сборникът съдържа седем кратки новели, които много ми харесаха. Издаден е за пръв път през далечната 1981-а и една сега вижда бял свят на български. Ако ви допадат книги от типа на „Хиперион”, „Небесните господари”, „Галактически хазартни войни” и прочее представители на жанра, където научният елемент на фантастиката е изместен от задъхано действие, битки, пътешествия, тайнствени цивилизации и колоритни извънземни раси, тази книга е само за вас. Ще спомена накратко поместените в нея творби:

Пясъчните крале – новелата, дала заглавието на сборника. Красиви, колоритни описания и силен хазартен елемент, припомних си романите на Уилям Форсчън. Повествованието стремително градира и накрая завършва буквално като хорър, каращ те да изтръпнеш, сякаш пясъчни крале пъплят по кожата ти…
Бързите приятели – готов съм да се обзаложа, че Хиперионът на Дан Симънс е вдъхновил Мартин за този разказ. Една чудесна история за необятните простори на космоса и тайнствените енергии, които той крие, както и за една любов… А може би две любови?
Каменният град – леко психарска новела за древна цивилизация на прокълната планета. Един тайнствен град, съграден изцяло от камък, в който на моменти сякаш мярках сянката на великия Хауърд Лъвкрафт, при който съм забелязвал подобни похвати.
„Нощен летец” – новела, филмирана още през далечната 1987-а година с Катрин Мери Стюарт в главната роля. Не съм гледал филма, но творбата си е чиста хорър-фантастика. Група изследователи тръгват със странен кораб на далечна мисия в космоса, когато изведнъж всичко се обърква и започват да измират един по един.
Свръхконтрол – ха-ха, ето нещо по-различно. Кой от вас би искал да командва екип от зомбита? Зомбита, контролирани с помощта на техниката, за да вадят за вас руда от рядък минерал на далечна планета? Кой би искал да бъде… труповладелец?
Уикенд във военна зона – типичен разказ, лъхащ отдалеч на американска военщина. Показва безсмислието на войната, представена като отдушник на напрежението през дългата работна седмица, водена само заради тръпката и как промива мозъка на човек, имал неблагоразумието да се забърка във военни действия.
И седем по нивга не убивай човек – достоен завършек на сборника. Темата за слепия религиозен фанатизъм, особено ако е криворазбран, ми е добре позната. Насилието, извършено от хората уж според благоволението на висше божество, среща своя логичен завършек.

Една досадна техническа подробност: сборникът е отпечатан на много тънка вестникарска хартия. Такава хубава книга заслужава по-добро книжно тяло.
Като изключим това, „Пясъчните крале” на Мартин вероятно ще е ключът, който ще отвори пред мен вратите за творчеството на този писател, останали досега залостени.

Линк към статията в Словесата