Зоната

Автор: Линкълн Чайлд
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 336
Цена: 11.99 лв

Първото ревю за 2011-а на блога ще бъде на една книжка, чиято тематика отлично пасва на студения зимен пейзаж навън. След близо година и половина търпеливо изчакване на специалния ми рафт за непрочетени книги в библиотечката дойде реда и на "Зоната".
Позачудих се защо оригиналното заглавие на романа "Terminal Freeze" е преведено по такъв начин, но накрая махнах с ръка, свих рамене и се зачетох. Признавам, за пръв път подхващам книга на Линкълн Чайлд, досега ми бе известен само като име, което твори трилъри, нерядко в комбина с дружката си Дъглас Престън. Когато разбрах обаче, че един мой любим филм - "Реликвата" с Том Сайзмор и Пенелъпи Ан Милър е по първата съвместна книга на авторското дуо се изпълних с респект.
Накратко: група американски учени са се забили далеч на север почти до полярния кръг, за да изучават последиците от глобалното затопляне. Една случайност обаче ги води до удивително откритие - при рутинно проучване на пещера в ледник групата открива древен звяр, замръзнал в леда. Телевизионният канал, който осигурява финансирането на експедицията веднага надушва звездния си миг и в негостоприемния студ се изсипват една камара режисьори, оператори, водещи, осветители, озвучители и така нататък. Въпреки злокобните предупреждения на местните ескимоси от медията решават да размразят чудовището на живо по телевизията. Ала какво ще се случи в действителност, когато незнайният биологичен вид се отърси от ледения си затвор...
Чайлд определено има опит от "Реликвата", описвайки хората - учени, войници, телевизионери и пр. хванати в капана на базата, където ги дебне звяра. Харесаха ми научно достоверните и издържани твърдения, които правят абсурдните на пръв поглед събития да бъдат ако не на 100% достоверни, поне да изглеждат такива. Допадна ми и комбинативното мислене на главния герой, както и оригиналния метод за противопоставяне на чудовището. Пророчествата на ескимосите също изиграха своята роля, за да бъде зимната картина не само мрачна и студена, ала и ужасяваща. Макар сюжетът да не е непознат (хорица, хванати в безизходица и избивани от незнайно чудовище), Чайлд успява да се справи и да задържи читателския интерес.
Не ми хареса факта, че почти половината книга мина, докато дойде време за същинския екшън. Както казах, сюжетът ми бе доста добре познат, а и съществото излезе уникално корав супермен, на който не му пукаше от куршуми, гранати, капани и прочее - блъскаха си го с какво ли не, без дори да го одраскат. Но финалната сцена си струваше определено, а и романът като цяло е чудесен за четене вечер, когато си сврян на топло под завивката, а навън виелиците беснеят.
Та така.

2010 в книги и факти

Първите дни на новата година са идеалното време да се направи равносметка на старата. Поемам щафетата от Бла, за да споделя с вас кои бяха най-интересните книги и събития, свързани с мен през изминалата година.

1. Ревюираните книги

През изминалата година ревюирах над 40 заглавия в блога си. Най-интересните и завладяващи от тях са точно дузина, по една за всеки месец от изминалата 2010-а и ви ги споделям тук със снимчица:



2. Реалити романите

Участвах в два от общо четирите реалити романа на радио София, а именно детското фентъзи "Стражите на съзвездие Пентаграм 2: Семената на Покварата" и мутренската реалия "Коварна Варна 3: Изгревът на Императорите". Не забравяйте, скъпи (по)читатели на радиожанра - всяка неделя от 15 до 17 часа може да слушате поредната глава от съответния роман на честота 94.5 MHz за територията на град София, а онлайн може да слушате отвсякъде на ето този адрес.

3. Четенето в Южния Парк

На 1 май в Южния Парк се събраха над 1600 души да четат в опит за поставяне на световен рекорд. Е, рекорда беше далеч (над 25 000), но на национално ниво това бе най-голямото постижение. Там бях и аз - с приятели от Конан клуба, от фен клуба на Хари Потър и с много други приятели, познати и просто четящи.



4. Наградата

На 24 май станах за втори път лауреат на Голямата награда от Националния литературен конкурс на Софийски университет и Фондация "Св. Климент Охридски". Бях изключително щастлив, че дублирах най-големия си литературен успех - предишния път беше през 2007-а, на първото издание на конкурса.



5. Таласъмия 2010

За пръв път се появих на десетите по ред празници в Стара Загора, провеждани ежегодно на Еньовден в края на юни. Останах изключително доволен от хората с които се събрахме - имаше хапване, пийване, много игри, стрелба с лък, агне на чеверме и като цяло весело прекарване и добро настроение в изобилие. Поздрави!



6. Метъл феста в Белене

По случай празниците на град Белене, които се провеждат в началото на септември от общината поканиха на центъра на града да свирят над 40 млади групи! Учениците-метъли се представиха страхотно, свирейки разнообразни стилове от 18:30 чак до 4:30 сутринта! Сред феновете им, които не се уплашиха от проливния дъжд бяха както пенсионери, така и малки сладури, чиято възраст в години не надвишаваше броя на пръстите на едната ръка:



7. Изненадата

С колеги писатели от НКФХ "Конан" се събрахме и решихме заедно да направим собствен проект, какъвто отдавна не е имало. Подготвили сме приятна изненада за всички любители на четенето. Каква, ще разберете в края на месеца...



А, и да не забравя. Въпросът ми е към колегите читатели и книжни блогъри Копо, Алвин и Цонко. Кои бяха заглавията, които ви направиха най-силно впечатление през изминалата година?

33 Любовни Истории

Автор: Тихомир Димитров
Издател: Тихомир Димитров
Формат: електронен
Година: 2010
Стр: 200
Цена: варира от 0 към + безкрайност

Дами и господа, това е последното ревю за изтичащата 2010 г. На вашето внимание бих искал да представя друга книга на Тихомир Димитров, а именно - сборникът му с разкази "33 любовни истории". Книгата е уникална по няколко параграфа. Първо, това е дебютният сборник с разкази на автора - досега има издадени само романи. Второ, това е първата електронна книга, която се престрашавам да ревюирам в блога си. Не крия и никога не съм крил на моменти откровената си неприязън към електронните книги. Ако както една камара хора твърдят, че те са бъдещето, !@#$ туй бъдеще аз. Ще бъда честен в охарактеризирането си на електронните книги. В личната ми класация с отвратителни неща те стоят точно в средата на Рафта на Омерзението - вляво от тях са електронната цигара и безалкохолната бира, вдясно - пластмасовата елха и надуваемата жена. Тихомир обаче е много готин и като писател, и като човек (не толкова често срещащо се явление, колкото ми е иска) и ще уважа избора му да публикува творбите си само във виртуалния свят.
Този сборник съдържа в себе си сакралната бройка от 33 творби, в които любовта е намесена под една или друга форма. От една страна книгата ми се видя леко разпиляна - някои от творбите са разкази, други са стихотворения, някои са малко длъжки, други са прекалено късички, някои са фантастични, други реалистични. Първият разказ "Когато токът спря" веднага ме грабна и ми хареса наистина много, малко по-големият му обем позволява на автора да разгърне образите както си му е реда така, че наистина да си съпричастен към съдбата им. Краят обаче бе някакси твърде изненадващ, стройният реализъм на разказа се наруши от внезапен скок във фантастичното. Много бих искал да прочета продължението, определено има нужда от такова! Вторият разказ, "Мъжете са лесни" много ми напомни романът на Тихомир "Душа Назаем", феновете на книгата определено ще го оценят. Подобно чувство в мен предизвика и "Трябва да умреш, ако ти кажа".
Забавни и разпускащи са разкази като "Дао" и "Таен въпрос", силно хумористични, натуралистични, с много сленг. Размисъл будят фантастичните "В началото бе словото" и "Всичко или нищо". Вампирските хоръри "Ловецът" и "Влох" зарадваха тачещата ми мрака душица, ах защо нямаше повече такива... Класически издържаните "Нощна птица" и "Хапче срещу смърт" също заслужават да бъдат споменати. И накрая ще завърша със сериозната поредица "Дневниците на похотливия милионер", които макар на моменти да изказват твърде крайни и съмнителни постулати в голямата си част съдържат много истини за отношенията между мъжа и жената, както и парите, които ги свързват и за жалост играят голяма роля.
Няма да пропусна обаче да нахокам Тихомир за някои творби, които според мен нямаха място с посредствената си скучноватост в този иначе живичък сборник. Творби като "Аксиния", "Евнух", "Мравуняк" и още един-два подобни откровено не ми допаднаха. Но на целия фон смея да заявя, че сборникът си струва и ако вие също искате да го прочетете, можете да го направите ето тук. Сайтът е много удобен - при израз на добра воля може да платите някаква сума към автора, при липса на такава да прочетете книгата безплатно. Пък ако нещо се опетлаете - от личния сайт на автора можете да я даунлоуднете.

П.С. С риск да подразня читателите и да разводня ревюто с плюнки по адрес на е-книгите, тази система ("те-ти-тая-електронна-книга-безплатно-чети-аз-съм-автора-пък-ако-искаш-да-ме-подкрепиш-преведи-на-тая-сметка-колкото-ти-се-откъсне-от-сърцето") буди в мен само и единствено скептицизъм. Лошият навик, който ние българите сме придобили, а именно всичко което намерим в Мрежата да е безплатно и да не заслужава парите ни обрича подобно начинание на неуспех. Просто не сме и май няма и да се научим да даваме пари за нещо, което не можем да го пипнем с ръчица и изпробваме на вкус. Особено пък книгите - щом всеки може безконтролно да публикува в Интернет и да не се следи за качеството на творбите, как да подхванеш и да търсиш бисерите в бунището? Но дори да пропусна покрай ушите си идиотското твърдение, че заради книгите горите измират (всъщност разходното перо "Книгопечат" в световното потребление на хартия заема някъде около 1%), няма да се уморя да повтарям, че да чета книга от екран за мен е като да ближа сладолед през стъклена чаша. И не съм единствен в хедонистично-епикурейско-сакралното си отношение към книгите. Виж, остана ли последен на света, сигурно ще чета електронни книги, няма да имам избор.
Но дотогава - е-книгите да си стоят горе на рафта.
Между безалкохолната бира и надуваемата жена.