вторник, 15 юли 2014 г.

Слънчогледите



Автор: Явор Цанев
Издател: Гаяна
Година: 2014
Стр: 184
Цена: 12 лв

Когато излезе нова книга от русенския майстор Явор Цанев, аз очаквам един малък литературен празник. Семпли корици, маркирани с логото на неговото издателство "Гаяна" (този път, за разлика от Странноприемницата и Вино за Мъртвите, корицата на Слънчогледите е цветна), завладяващи истории от трите любими жанра, чистота на изказа, стегнат стил и всеки следващ сборник е по-добър от предния. Несъмнено това е почеркът на Явор и негова запазена марка.

Наблюдава се едно утвърждаване на специфичен авторов стил за Цанев. По-специално в този сборник ми направиха впечатление финалите на разказите. Ако вземете любимия си хорър писател ...............(тук попълнете по свое усмотрение) и той вземе, че напише творба в съавторство с Роалд Дал, майсторът на "Разкази с неочакван край", може би ще се получи нещо такова. А сега, по малко за всеки от двадесетте разказа в сборника.

1. Слънчогледите - титулният разказ. Както много добре знаете, в полетата с царевица по принцип не се случват хубави работи. Само ако обаче си представите какво става в слънчогледовите поля...
2. Енергиен вампир - този разказ вече сте го чели в Мечове в Града.
3. Вампирска усмивка - не съм сигурен кое е по-ужасяващо в този разказ. Страхът на бармана от вампира в бара или от финала на историята.
4. Видеонаблюдение - има хора, който си умират да воайорстват, независимо от последиците.
5. Затворът - новите затвори в близко бъдеще имат какви ли не преимущества. Или май старите си остават за предпочитане?
6. Ключ за никъде - прекрасна лятна история за детството. Две хлапета намират ключ, който може да те отведе... хм.
7. Вещица - интересна средновековна история за вещици и инквизитори.
8. Сутрин, по новините - какво ще стане утре сутрин? Ще разбереш по новините!
9. Опасен бизнес - кофти е да се замесваш с човек, който преди време ти е предлагал да изрусявате врабчета, за да ги продавате вместо канарчета.
10. Задрямал за малко - "Това, че съм задрямал за малко, не ме маха от теб."
11. Нинджата - бойни изкуства, граничещи със свръхестествени умения.
12. Пред очите ми - готин разказ, напомни ми за един хубав филм с Никълъс Кейдж, където главния герой можеше да гледа малко напред във времето.
13. Комарджиите на мисълта - сигурно най-идейният разказ в сборника. Една странна дарба, срещана у малцина, едно необичайно съревнование и манастира, където то се провежда.
14. Складът - какво се случва по принцип със секретните военни експерименти? Ами, объркват се, какво друго.
15. Мусака - само не ми казвайте, че не я обичате!
16. По магистралата - луд разказ, луда история? Кой от нас не е откачал?
17. Кого да пречукам - чудесна творба за книжарите и книгите, които предпочитат. Какво ще се случи, ако хорърът не е техния жанр?
18. Зимни тревоги - ааа, да си дойдем на думата! Басирам се, че Явор, който доскоро държеше метъл кръчма в Русе (RockStar Cafe) е вложил много, много автобиография в този разказ.
19. Пункт за желязо - един от фаворитите ми в сборника. Жоро Желязото е мутра, собственикт на пункт за изкупуване на метали. Един ден започва да се точи върволица от цигани, които влачат по много метал, и не спират, и не спират... Откъде ли са го взели?
20. Шефът, мозъкът и пистолетът - класическа история за двама престъпници от типа Крачун и Малчо.

Респект за това, което Явор прави за жанрове като фантастика, фентъзи и ужаси в страната. Неспирното списание "Дракус", появяващо се веднъж на три месеца е единственото списание на хартия в описаните жанрове в България, постоянните конкурси в списанието, които дори имат паричен награден фонд, макар и малък, но... толкова за малък издател в прованса. Публикации на млади, често неизвестни родни творци, шанс, дори издаване на цели книги, влагане на пари в нещо подобно, вместо да бъдат влагани по "онези начини" и какво ли още не.

Интересно защо родните мастити издатели, които разполагат с големи пари не правят нещо подобно за тези жанрове и българските автори, творящи в тези жанрове. Решат ли случайно нещо от сорта то е само с ПР-цел и ако изобщо има публикация, тя е електронна, а наградата е книга, шише вино или тава с баница. Несериозна работа. Явно работата, както в повечето случаи опира повече до желание, отколкото до пари.

Това, че миналата година Явор издаде 2 книги и тази една, не е фактор, който да му пречи по какъвто и да е начин. Ще се радвам, ако до края на тази година видя нов сборник разкази от него - убедих се, че всяка негова следваща книга е дори още по-добра от предишната. И не забравяйте за конкурса "Вдъхновени от Краля". Остават само към два месеца до крайния срок.

сряда, 9 юли 2014 г.

Смъртта на Дядото



Автор: Антон Хансен Тамсааре
Издател: Гаяна
Година: 2009
Стр: 172
Цена: 5 лв

Признавам си, тази книга си я купих само и единствено заради името на автора. Не го бях чувал досега, ама ми звучеше супер яко. Разгърнах страниците - и какво да видя? Антон Хансен Тамсааре е един от най-големите естонски писатели, който по стил и теми, които засяга може да се каже, че се доближава до Елин Пелин и Йовков. Интересното е, че книжката има и по-старо издание на български. Това е второто - преработено и допълнено.

Героите на Тамсааре са обикновени хорица от село, възрастни, че и деца. Рисува една правдива, пасторална картина на живота им в края на XIX в. в Естония. Живот, изпълнен с трудности и лишения, истории, които често завършват тъжно... Но в тези истории има още и доброта, любов и носталгия по детството.

Творчеството на Тамсааре е основа при изучаване на естонски, изключително сложен език, един от най-древните в Европа и напълно независим, който се родее донякъде единствено с финландския. Вписан е в Златния списък на ЮНЕСКО за най-заслужилите деятели на културата и творци в световен мащаб. Произведенията му са тясно свързани с естонския бит и култура.

В Естония казват, че всичко, което е написал Тамсааре, е пуснало корени в многоликата душа на естонския народ и припомнят, че душата на народа приема единствено истината. Истина - горчива и тежка, забавна и закачлива, цветна и черно-бяла като снимка от стар албум - това е съдбата и стихията на Тамсааре, която той завещава на своите читатели по света.

Проявяващите интерес към психическата многослойност на съзнанието и загадките на човешката душевност ще открият занимателен събеседник. Разкази, в които се преплитат сериозност и ирония, дълбочина на мисълта и нежен трепет, болка и прозрение. Слово, понятно и близко на човека, но философски обобщено, зашеметяващо със своята усложнена простота, далеч от суетата и сивотата на дребните неща в живота.

В Естония и досега Тамсааре е обичан, един от най-четените автори. Всяка година се издават негови книги, независимо че естонците ги знаят наизуст. Всяко поколение отново и отново го преоткрива за себе си, защото в тези произведения страстно пулсира мечтата на хуманиста - човекът да бъде по-съвършен, а устройството на обществото - по-справедливо.

А своето заветно желание Антон Хамсен Тамсааре изразява с прости, сърдечни слова: "И нека се постараем да бъдем днес по-добри от вчера, защото един ден в доброта струва много повече от години разговор за лошотията по света!"

петък, 4 юли 2014 г.

Дим и Огледала



Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2014
Стр: 352
Цена: 15.99 лв

А добър вечер и здравейте, мили хора.

Не мисля, че трябва точно на четящи хора като вас да разяснявам кой точно е Нийл Геймън, какво е написал и колко голям фен съм му. Фактите са прости, от типа причина-следствие: Геймън пише нова книга-точа лиги-издават я на български-купувам-чета-изпадам в екстаз-ревюирам. Просто е.

Както и в предишния сборник на Геймън - Чупливи Неща, и тук има много уникални творби, но има и такива, които не ми харесаха. Има и поезия, както в предния, този път ми допадна повече. Но нека кажа по няколко думи относно по-забележителните творби:

1. Рицарство - много слънчева и усмихната история! Какво се получава, когато възрастна госпожа, обичаща да се рови в евтини стоки внезапно попадне на Светия Граал? Нещо неочаквано.
2. Цената - чудесен разказ за котки! Ако ги обичате, ще останете приятно изненадани. Котките могат да бъдат много неща, включително и пазители.
3. Мостът на трола - троловете не са само неприятни, нечистоплътни телесно и душевно уроди, които дрискат в интернет, анонимно и неанонимно. Тук си говорим баш за онова, митичното същество, дето живее под моста.
4. Белият път - приказна поема, смесица от фентъзи и хорър, за рицари и митични същества. Щом поезия ми хареса, представете си.
5. Промени - чудесна творба, която е хем разказ, хем сценарий за филм. Млад мъж открива лекарство срещу рак, което обаче има и странен... хм, страничен ефект. Ефект, който ще промени човечеството.
6. "Стария Шогот", специално - Геймън е голям почитател на Лъвкрафт, както може би сте забелязали от заглавието. За съжаление, преводачът на този разказ не е. Хорър-същността ми на фен и писател немееха от ужас: Х. П. Лъвкрафт (да, в оригинал на английски е точно H.P., като компютърния гигант, но това P. идва от Philips, като технологичния магнат!), домът на Ктхулу в Р'лей (Р'лиех бе, жено) и титанът в случая. Дами и господа, вече официално имаме нови, ТРЕТИ превод на крилатата Лъвкрафтова фраза That is not dead which can eternal lie Yet with strange aeons even death may die. След като Любо Николов направи чудесния "Не е умряло туй, що вечно ще остане — дори смъртта умира в безброй епохи странни", а Адриан Лазаровски вдигна мизата с изтръпващото "Не е покойник онзи, който лежи във вечността и след безброй епохи погубва и смъртта" сега имаме и варианта на Милена Илиева - "Не е мъртво онуй, що вечно лежи, ала в странните еони дори смъртта умира". Оставам безмълвен.
7. Краят на света, за пореден път - пак разказ на Лъвкрафт-тематика, главният герой обаче притежава едни специфични способности, с които рибо-жабоподобните жители на Инсмут ще се озорят бая.
8. Спасителят на плажа - пак поезия, логично продължение на предишния разказ. Определено картинката се разширява.
9. Можем да ви ги доставим на едро - уникално як и оригинален хорър за фирма, която извършва СПЕЦИАЛНИ услуги. И дава отстъпки. Ооо, какви отстъпки!
10. Метачът на сънища - той е там, невидим, но работи за всеки от нас. Тежко ни, ако ни зареже. Независимо дали прави роман от 200 страници, или разказа от 2, Геймън си е Геймън и това е.
11. Чужди части - творба, която ми напомни доста една филмирана творба на Баркър - Палави ръце или нещо от сорта.
12. Когато отидохме да видим края на света - о, да, светът има край, той съществува. Какво се намира там ли? Родителите ви знаят пътя, ще ви заведат, спокойно.
13. Убийствени мистерии - една история за ангели, религия и вяра, която е разказана по такъв интересен начин, че... Гарантирам, ще ви допадне, независимо от отношението ви към подобна тематика.
14. Сняг, стъкло и ябълки - изкривена, алтернативна история на приказката за Снежанка по начин, който въпреки всичко ще ви хареса. Ама много.

Прочее, бегом към книжарницата.