Реквием за Сбъдващ Мечти

Сковано в желязната прегръдка на леда, покрил повърхността му като мръснобял саван, то спи в безумен унес, сънувайки такива неща, каквито никой смъртен никога не е съзирал и в най-фантастичните си видения. Безжизнените му дълбини са осеяни с всевъзможни отпадъци, които са забили своите ръждясали, изкривени крайници в каменистото му дъно. То спи и от време на време нещо в недрата му леко трепва, моментен проблясък на неземен цвят, който угасва след миг, сякаш разтваряйки се в застоялите води. То спи, а църквичките на възвишенията в двата му края се извисяват над повърхността му като часовои, които, макар и да изглеждат инертни, всъщност зорко бдят да не би онова от дълбините да не се пробуди. - "Езерото", автор Адриан Лазаровски

Преди три дни, на пътя между две шуменски села след зверска катастрофа си отиде един изключителен човек. Адриан Лазаровски, преводач, писател, рок-журналист и позната на може би целия литературен свят в България личност загина на място след челен удар с камион. Ненавършил четиридесет, и това само ден след Международния ден на преводача. Адриан беше приятел, ерудит, уникална личност, помагал е на не един и двама начинаещи автори, включително и на мен. В такива моменти ръцете дори на нас, хора на словото, творящи ужаси се сковават и перото ни замръзва нямо над листа, а от върха му се отронва черна мастилена капка и тихо капва, като сълза в пръстта на пресен гроб. Реалността e винаги по-ужасна от всякаква фикция.

"Същинско вавилонско стълпотворение, сегашният Ред Хук поразява с противното си съчетание от невъобразима мръсотия и дивашка врява, акомпанирана от оглушителния вой на корабните сирени и влудяващото бучене на плувналите в мазут води, които се гърчеха в неумолимата каменна хватка на сумрачните кейове. Тук се бе загнездило вселенско Зло, предопределено да плъзне по целия свят, поглъщайки цели градове и погубвайки цели нации със смъртоносното дихание на отровната си чума." - "Кошмарът в Ред Хук", Х. Ф. Лъвкрафт, превод Адриан Лазаровски

Още си спомням първата ни среща, сякаш беше вчера. Беше преди 10 години, декември 2005-а, тъкмо бях започнал първата си работа като банков служител и се наложи да дойда до София за малко на обучение. Вечерта Адриан ме заведе в едно вече несъществуващо, малко и непретенциозно заведение до СУ с народни (като за София) цени, където седнахме тримата със сестра му. Контрастът между двама ни беше очеизбождащ: аз, късо подстриганият с костюм и вратовръзка начинаещ драскач с телосложение на мечка и той, дългокосият строен мъж в кожени дрехи, вече доказал се и разбутал няколко гнезда на стършели с творбите си. Запознахме се, говорихме и после ходихме в Дома на Архитекта, където бе представянето на книгата на Весела Фламбурари "Мина, магиите и бялата стъкленица". Едни вълшебни времена.

"Ако реша съвета му да следвам
и се отправя по пътеката зловеща,
която според думите му крие
Тъмната кула, може би ще срещна
Смъртта; ала дори това да стане,
едва ли ще умра от тази рана."
"Чайлд Роланд Кулата достигна", Робърт Браунинг, превод Адриан Лазаровски

2008-а година пристигнах в София за постоянно и вече с Адриан си комуникирахме не само по интернет, а и на живо. Тъкмо бях издал дебютната си "Хоро от Гарвани", на която Адриан е и редактор, а той самият ме бе преварил с година - 2007-а в съавторство с руския писател Валентин Постников бяха сътворили "Моливко и Сръчко в България". Последваха пет години съвместна литературна лудост в мрака на родния ъндърграунд, където заедно правихме какво ли не в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика. За това време аз сътворих "Човекът" (където Адриан е автор на предговора) и "Скорпиона", той - "Завладей Българите" и "Завладей Българките". Тримата заедно с Благой бяхме инициатори на "До Ада и Назад". Когато със Сашо Драганов съставяхме "Мечове в леда", Адриан беше редактор. Заедно с него, Явор, Сибин и Кети журирахме Вдъхновени от Краля. Заедно участвахме в куп реалити романи по Радио София. Писал е добри думи за задните корици на книгите на Марти Ангелов, Владимир Василев, Валентин Попов, за мен, както и за бъдещата ми "Априлска жътва". Просто не мога да изброя всичко и местата, където се е появил, за да помогне, да остави следа, да подаде ръка.



За много хора той ще остане като човекът, превеждал Стивън Кинг на български. Да, Ади е превеждал много книги на Кинг - последната Тъмна кула, "Огън", "Дума Ки", "Клетка", "Бурята на века", новите издания на "Куджо", "Кери" и "Бягащият мъж", "Романът на Лизи", "Малко след залеза", "Вихър през ключалката", "Годината на върколака", отчасти "Зъл мрак, угаснали звезди" и "Под купола" и др. Но аз ще го запомня и като човекът, превел над 60 художествени книги от английски и руски на български. Ще го запомня като човекът, който на практика наложи величието на Лъвкрафт в България. Като човек, който освен двамата изброени титани е превеждал и гиганти като Набоков, Бредбъри, Дал, Матисън, Блох, Дансени, Аштън Смит, Кунц, Удинг, Хармс, Суонуик, Браунинг, Гарднър и др. Като човек, който бе чудесен рок-журналист, писал за Про-рок, Хаос, Нов Ритъм, Metal Hammer, Метъл Катехизис и др. - рокаджиите в страната чудесно знаят кой беше. Ще го запомня и като невероятен писател, сътворил няколко чудесни книги и изтръпващи хорър-разкази. Ще го запомня като легенда, и паметта му ще бъде почетена. А той няма да бъде забравен. Легендите не умират.

"Не е покойник онзи,
който лежи във вечността
и след безброй епохи
погубва и смъртта..."
"Некрономикон", Х. Ф. Лъвкрафт, превод Адриан Лазаровски

Почивай в мир, приятелю. Някой ден ще се срещнем на полянката в края на пътя.

Защитения / Пустинното Копие

Автор: Питър Брет
Издател: Колибри
Година: 2012
Стр: 472
Цена: 18 лв

Ееееегати яките книги, човек! Честно казано, не очаквах да са чак пък толкова добри и да ми харесат толкова много. Тотално непознат ми автор, а просто попилява. Не знам от колко години мечтаех да прочета нещо точно такова - фентъзи с много екшън, много битки, и то точно срещу демони. Но, да карам по ред на номерата. Ето какво ви очаква в първите два тома от поредицата на Питър Брет "Демонски цикъл".

Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Когато падне мрак, от земята се издигат... Те. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.

Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в старите изрисувани защитни символи и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата се върнат обратно. Животът на Арлен бива разбит от демоните, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните е истинския враг на човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.

Имаме и други двама герои от други сюжетни линии, като Лийша, могъща лечителка и билкарка и Роджър, странстващ шут, който умее да омайва демоните с музиката на цигулката си. Ала центърът е Арлен и всичко, което прави, докато се събере в троица с другите двама, че и след това. Мечтата на Арлен е да стане вестоносец - странстващ между населените места, комбинация между пощальон и доставчик на стоки, да развие умението си да чертае защити срещу демоните и да намери начин да ги убие.

За целта той стига далеч на юг, където сред пясъците на пустинята е крепостта Красия. Там живеят единствените, които не се крият от демоните, а се опълчват срещу тях. Арлен става побратим с Първия воин на крепостта - Ахман асу Хошкамин ам'Джардир ам'Каджи и научава много, ала истинското знание открива в Анокх Слънце, Забравения град, където се крият отдавна изгубените бойни защити. Арлен татуира цялото си тяло с тях и се превръща в Защитения - истински бич за демоните.

Рядко книга те грабва така - щом дори се прибирах по нощите и ми се спеше, било изморен, било пиян и вместо да се трупясам в кревата светвах нощната лампа и потъвах отново и отново в света на Питър Брет. Увлекателно написани книги, не те пускат, а те карат да разгръщаш следващата страница - напред, и все напред. Към следващата развръзка, към края на тази книга, към началото на следващата. Когато ги подхванеш, сънят не е приоритет.

Автор: Питър Брет
Издател: Колибри
Година: 2013
Стр: 584
Цена: 24 лв

И ето, стигаме до втората книга - по-дебела, а колкото и учудващо за мен да бе, още по-добра! Добре дошли в Красия, градът сред пясъците, известен още като Пустинното копие. Мястото, където живеят красианците - единствените, които се опълчват на демоните и дръзват да се бият с тях, макар шансовете им да са минимални. Хора, които наричат ядроните алагаи и по вяра, обичаи, културни особености и стил на живот са като братя-близнаци на арабите отпреди Европейското Средновековие.

Щом едно момченце поотрасне малко, бива взето, за да поеме своя Път, или Хану Паш. В края на пътя си той може да стане дама, или духовник, облечен в бяло, който служи на Еверам и разпръсква словото му чрез неговата книга - Свещения Евджах. Не се подлъгвайте по вида им, макар да не носят оръжие, дама са изключителни майстори на шарусахк, бойното изкуство на Красия. Момчето може да падне и до презряната съдба на кхафит - обикновен търговец, занаятчия и изобщо слуга на истинските воини. Воините, които се покриват със слава, воините, които всяка вечер танцуват алагай'шарак, т.е. избиват демони. Най-голямата мечта и висша чест за едно момче. Да стане дал'шарум.

За целта обаче първо ще бъде ний'шарум, или обучаващ се и в продължение на години единственото му облекло ще е неговото бидо: проста бяла препаска около кръста. Свирепите тренировки, жестокият режим на живот, включващ само ядене на овесена каша, често бой и понякога дори изнасилване от по-големите го прави сух, слаб и корав като остриетата на копията, които след време ще забиват в алагаите и ще се покриват със слава.

Само веднъж да стане дал'шарум, вече ще се храни като хората, с месо и други благости. Може дори да израстне и да стане кай'шарум, или висш офицер, а защо не и Шарум Ка, заповядващият на всички шаруми? Ще разполага с достъп до общия харем, пълен с наложници за целта, или т.нар. дживах'шарум, където да си ляга с която и когато поиска. Да, тук жените са безропотни машини за деца, които бълват хлапета на конвейер, и въпреки това Красия с годините се стопява и населението й става все по-малко. Всяка нощ умират шаруми.

Всеки загинал шарум обаче продължава да живее. Костите му биват взети и вградени в огромния Храм на Красия, Шарик Хора, а главата му ще стане част от Черепния Трон. Не всяко момиче ще свърши като наложница в харем или покорна съпруга, произвеждаща хлапета. Момичето може да стане дама'тинга, или женски вариант на дама, овладяваща свръхестествени способности и не на последно място: магии. Въпреки че основното им занятие е да лекуват ранените, мъжете в Красия изпитват неподправен страх от ефирно плъзгащите се, забулени и облечени в бяло дама'тинги. Евджахът ни учи: никога не посягай на такава, защото ще отидеш в царството на Ний, или Ада.

Ала е време за промяна. Ахман Джардир вече носи Копието и Короната на Пророка и се е обявил за Шар'Дама'Ка, или Избавителя. Немалка заслуга затова има и Иневера, неговата дживах ка, или Първа съпруга. Обединил в едно дванадесетте не много понасящи се едно с друго племена на Красия, той тръгва на север и започва да завладява земите, където е живял Арлен. Наближава Шарак Ка, Последната битка, когато човечеството ще се изправи срещу демоните и съдбата на света ще се реши веднъж завинаги. Макар обладаващ голяма сила и могъщи армии, Ахман ще трябва да се изправи срещу своя бивш побратим Арлен, който много други също наричат Избавител и който от безброй битки с демони и ядене на плътта им сякаш сам е станал демон...

Кървави Книги 4 / Мравките

Автор: Клайв Баркър
Издател: Колибри
Година: 2015
Стр: 224
Цена: 14 лв

Кажи му Баркър, и не го хвали повече. Поредните Кървави Книги, поредната чудесна порция хорър-новели плюс един разказ. Имам си една мечта - да видя всичките Кървави Книги на български, издадени в един грамаден том с твърди корици, ама нали. Искам нагло да попитам този ливърпулски педеразин: а ние кога ще се научим да пишем като теб? Най-вероятно никога, за съжаление.

Не се здрависвайте с Чарли ако ви подаде ръка. Не бъркайте в джоба на скитника. Не търсете откровения в Тексас през сезона на смерчовете. Не прекрачвайте прага на Григорий, освен ако не сте Дявола. И най-важното - стойте далеч от Горящия човек, особено ако по радиото звучат любовни песни.

Майтапа настрана, Баркър е брутален, брилянтен, четете, не се чудете.



Автор: Бернар Вербер
Издател: Колибри
Година: 2006
Стр: 340
Цена: 16 лв

Хммм! Иновативно, и много добро! Дами и господа, нека ви представя Бернар Вербер, французин, писател и ентомолог. Завършил журналистика и криминология, според немалко класации най-четеният френски писател във Франция и Русия. Книги, издадени в над 15 млн екземпляра и преведени на 30 езика. Но за какво става въпрос в първата книга от трилогията за Мравките?

Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други - злотворни същества. С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка. Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване... Също и нашето. Сага за „вътреземните“, за един колкото невероятен, толкова и ужасяващ свят, гъмжащ от насекоми с непредвидимо, понякога кръвожадно поведение.

Изключително интересна и увлекателна, авторът е голям професионалист в сферата си, знае много неща от нужната материя. Ще останете изненадани от света под краката ни, върху който крачим всеки ден, а не знаем какво се разиграва отдолу. Единствената причина, поради която дадох 4/5 звезди в Гудрийдс е че сюжетната линия за хората и какво се случва в човешкия свят не ми бе особено присърце. Виж, другата, мравешката, там е истината.

Ако още не сте прочели - голям пропуск, да знаете.